Определение по дело №313/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.

С решение № 120 от 07.01.2014 г. по гр. д. № 3292/2012 г. на Районен съд Б. са отхвърлени предявените обективно съединение отрицателни установителни искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК от А. Н. срещу Н. К. Н., К. С. Н., Р. И. Н. и „. М. Е., с искане: 1/да бъде признато за установено по отношение на всички ответници, че самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.12, с предназначение – жилище, апартамент, който обект попада в сграда с идентификатор 04279.610.30.1, построена върху поземлен имот с идентификатор 04279.610.30, находящ се в гр. Б., бул. „Св. К. и М.“, . , ап. , с площ по схема, издадена от СК-Б.-125 кв.м, при съседи на самостоятелния обект: на същия етаж –обект идентификатор 04279.610.30.1.11, под обекта – обект с идентификатор 04279.610.30.1.15, ведно с мазе ­№ 5, с площ от 8.74 кв. м, е съпружеска имуществена общност между А. Н. и ответника Н. Н.; 2/да бъде признато за установено по отношение на Н. К. Н. и Ники Метал Е., че магазин №4, със застроена площ от 65.10 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 04279.610.30.1.19, е съпружеска имуществена общност между А. Н. и ответника Н. Н. и 3/ да бъде признато за установено по отношение Н. К. Н., че лек автомобил марка Тойота, модел Ярис, с ДК № е съпружеска имуществена общност между А. Н. и ответника Н. Н..

Срещу така постановеното решение е подадена въззивна жалба от А. Н., чрез процесуалния й представител адв.Г. Ю. с оплакване, че същото е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В жалбата се твърди, че първоинстанционния съд за да постанови съдебния си акт се е позовал главно на извода, че „тезата застъпена от ответниците в процеса, трябва да се сподели. Тя намира опора в събраните по делото доказателства“ и така е нарушил законовите изисквания. Сочи се, че не става ясно въз основа на кои писмени доказателства, съда е стигнал до този извод. Обжалва и присъдените на ответника разноски, поради прекомерност на адвокатското възнаграждение в размер на 1800 лв. Моли решението да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което съда да уважи заявените искови претенции.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответниците.

Благоевградския окръжен съд след като прецени доводите, изложени във въззивната жалба, твърденията изложени в исковата молба и събраните по делото доказателства приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е допустима, като подадена от надлежна страна в законния срок за обжалване. Същата отговаря на изискванията на чл. 260 и 261 от ГПК. Въззивната страна има правен интерес да обжалва решението, с което не са уважени предявените искове.

За да отхвърли предявените отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 ГПК, първоинстанционният съд е приел, че чрез събраните по делото доказателства, ищцата не е успяла да докаже,че притежава права на собственост върху процесните имоти и МПС, както и че същите са съпружеска имуществена общност.

А. Н. е предявила на основание чл. 124, ал.1 от ГПК срещу Н. К. Н., К. С. Н., Р. И. Н. и „. М. Е. три положителни установителни иска, подробно описани в петитума на исковата молба. Ищцата твърди, че недвижим имот с идентификатор 04279.610.30.1.12; магазин №4 с идентификатор 04279.610.30.1.19 и лек автомобил Тойота Ярис са придобити със средства от семеен тип и че същите представляват съпружеска имуществена общност.

Същата оспорва на основание чл. 26, ал.2, предл. 1 от ЗЗД като нищожни сделките обективирани, както следва в: нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж №124, том 2, рег. №4639, дело №289/2005г. на нотариус К. М., с който Е. С. Е. е продало на К. и Р. Н.правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.12. и нотариален акт за дарение № 39, том 4, рег. №9394, дело №562/2006 г. на нотариус К. М., с който К. Н. и Р. Н. са дарили на сина им Н. Н. недвижим имот с идентификатор 04279.610.30.1.19..

Първоначалното дело, образувано пред Районен съд Б., е разделено, като по исковете за прогласяване нищожност на сделки по реда на чл.26 ЗЗД е образувано гр.д. № 177/2013 г. на Окръжен съд Б.. С определение № 3377/15.08.2013 г., влязло в законна сила, това първоинстанционно производство пред ОС-Б., а именно касателно обявяване вищожността на сделките по нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 124, том 2, рег. № 4639, дело № 289/2005г. на нотариус Красимира Минкова и нотариален акт за дарение № 39, том 4, рег. № 9394, дело № 562/2006 г. на нотариус К. М., е прекратено.

Видно от удостоверение за сключен граждански брак от 29.08.1999 г. е че ищцата А. Н. и ответника Н. Н. са съпрузи. Не се спори по делото, че към настоящия момент брака по между им не е прекратен.

Безспорно е и това, че между “Е. С.” Е.-Б. и ответника Н. Н. е сключен на 09.08.2004г. предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот и договор за изработка.

С изрично протоколно определение на БРС /вж. протокол от проведено на 03.07.2013г. о.с.з./ е обявено за ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че този предварителен договор, не е обявен за окончателен.

От представените по делото разписки – 9 броя, се установява, че по Предварителен договор от 09.08.2004 г.,ищцата А. Н. и ответника Н. Н. са извършвали плащания по същия, съобразно уговореното в него.

С нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж № 124, том 2, рег. № 4639, дело № 289/2005г. на нотариус К. М., Е. С. Е. е продало на К. Н. правото на строеж върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор 04279.610.30.1.12.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 39, том 4, рег. № 9394, дело № 562/2006 г. на нотариус К. М., К. Н. и Р. Н. са дарили на сина си Н. Н. недвижим имот с идентификатор 04279.610.30.1.19.

С нотариален акт за покупко-продажба на право на строеж върху недвижим имот № 86, том 1, рег. № 1549, дело № 79/2005 г. на нотариус К. М., собствеността върху магазин № 4, с идентификатор 04279.610.30.1.19, е преминала в патримониума на ответника Н. М. Е..

От представения по делото договор за покупко-продажба на МПС от 03.12.2010 г., се установява, че между Райфайзен Ауто Лизинг Е. и Н. М. Е. е сключен договор, по силата на който ответника Н.М. Е. е придобил в собственост лек автомобил Тойота Ярис, след като ответното дружество е изпълнило задълженията си към лизингодателя по договор за лизинг от 08.11.2006 г..

В хода на първоинстанционното производство са събрани и гласни доказателства. Свидетелят Е. Д. посочва, че познава ищцата и Н. Н., защото бил изпълнител на сградата, от която те закупили апартамент и магазин. Сградата се намирала на бул.К. и М.. Това било преди 2005 - 2006г.. Твърди, че при него идвала и ищцата, и Н.. Говорели за покупката на тези имоти, за които имало разписки. Имало плащане от А., имало плащане на вноски и от Н.. Преди сключването на предварителния договор имало плащане на суми, визирани в разписки. И двамата избрали обектите, които купили от сградата. Не бил сигурен дали към договора са правени допълнителни анекси или е бил развален. Не може да си спомни на кого са прехвърлени тези обекти. Той ги прехвърлял. След като той ги прехвърлил нотариално, би следвало сумите да са му били изплатени. Не може да си спомни дали при прехвърлянето на имотите е присъствала и А.. Преди сключването на предварителния договор имало платени суми, за което имало разписки. Не може да си спомни дали някаква вноска е била направена преди да се започне строителството на сградата, защото нямало как всичко да му се платяло "на зелено". По време на строежа и А., и Н. идвали да видят как върви строителството. Забавило се изваждането на акт 16 и те се интересували защо се бави. Сградата нямала акт 16. За дадени обекти нямало издадени актове 16.

Св.Й. Д. изяснява, че познава и А., и Н. Н.. Работела в “Е. С.” Е.-Блаогевград, където била технически ръководител по довършителните работи на процесната сграда. Когато тя започнала работа, грубият строеж вече бил завършен. А. /въззивницата/ идвала във фирмата. В обекта имали помещение магазин за хранителни стоки, а сега - аптека, и горе имали жилище. Н. /въззиваемия Н. Н./ казвал, че нещата им са общи. А. движела нещата за аптеката, а за жилището и двамата търсили съвети за преустройство. При срещите й с А. и Н. не било ставало реч, че тези обекти ще бъдат продадени на други лица.

Близките на ищцата свидетели - А. М. /неин баща/ и С. М. /брат на ищцата/ твърдят, че през 2004/2005 г. А. работела във фирма “П.”, с.Ч., общ.С., която се занимавала с изкупуване на черни и цветни метали, с управител Н. Н., съпругът на А.. А. била фармацевт. Работила в Аптека М. на центъра на Б. в периода 2004-2005 г. От 1999 г. до 2010 г. Н. и А. живяли в с.. След тази дата Н. напуснал къщата в с.К.и отишъл да живее в с.М., във вила, която били построили общо. А. с децата останала да живее в с.К. Докато А. работела в П., не получавала никакви пари, а парите, които получавала от Аптека М., отивали за апартамента и за новата, нейната аптека. През 2004 г. А. първо внесла една сума за апартамента, а после с Н. заедно внасяли други суми. Не било ставало въпрос, че апартаментът щял да бъде на майката и бащата на Н. или на фирмата на Н..

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено от компетентен орган - районен съд, в законова писмена форма и със съдебния акт е отговорено на предявената искова претенция.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове, които съобразно заявените обстоятелства и петитум следва да се квалифицират като положителни установителни искове – чл.124, ал.1 ГПК.

Функция на установителния иск е да брани гражданските права срещу това смущение, което правният спор предизвиква. Установителният иск цели да внесе яснота, определеност и безспорност в гражданските отношения. Регулиращото, правозасилващото и правопредпазващото действие на силата на пресъдено нещо на съдебното решение по такъв иск овластява страната, чието правно твърдение съдът е признал за основателно да действа съобразно установеното от съда правно положение /да упражнява правото на собственост/ и същевременно задължава другата страна, чието твърдение е отхвърлено като неоснователно също да се съобразява с установеното от съда правно положение /да не накърнява и смущава правото на собственост/. Правен интерес от предявяване на установителен иск е налице, когато ответникът извърши правни или фактически действия, чрез които оспорва или претендира за себе си право, което ищецът счита за обект на свое притежание. Тези му действия смущават нормалното упражняване на правото , поради което носителят му има интерес от разрешаване на спора със сила на присъдено нещо.

При установителен иск за собственост, предмет на изследване в процеса е правото на собственост на ответника. В случая в тежест на ответника е да докаже, че е собственик на процесните вещи, като освен това същият е длъжен да изчерпи всички свои възражения, респ. да изчерпи всички основания, на които твърди, че е собственик, а ищецът трябва да докаже твърденията си за фактите, които изключват това право.

Съгласно правилото на чл.154, ал.1 от ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса, по предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК, в тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича правото му. В случая ответниците установяват собствеността си по отношение на процесните имоти позовавайки се правни сделки, обективирани в нотариални актове.

В хода на процеса ищцата не доказа факти опровергаващи правата на ответниците. Делото, заведено по реда на чл.26, ал.2 ЗЗД пред Окръжен съд Б. за обявяване нищожността на нотариалните актове е прекратено, от което следва извода, че същите са валидни и пораждат правното си действие към настоящия момент, следователно лицата посочени в тях като собственици на недвижимите имоти, са такива. Правният интерес от воденето на установителен иск /независимо дали е положителен или отрицателен/ е положителна процесуална предпоставка за допустимостта на иска от категорията на абсолютните, за наличността на която съдът е длъжен да следи служебно във всяко положение на делото. Първостепенният съд при преценка на събраните доказателства е стигнал до обоснования извод , че предявеният иск е неоснователен.

От събрания доказателствен материал по делото не може да се установи, че в патримониума на А. Н. попада и право на собственост досежно процесните имоти и МПС.

Множеството свидетелски показания не доказват обстоятелства от които съда следва да направи извода, че исковите претенции са доказани. Напротив – с тях се доказва единствено факта, че ищцата заедно с ответника Н. Н. са изпълнявали задълженията на последния по сключения предварителен договор.

Въззивницата се позовава именно на това изпълнение по предварителния договор, по който страна е съпруга й Н. Н., а не тя. Този договор няма вещно-прехвърлително действие, тъй като безспорно не е обявен за окончателен /това обстоятелство е обявено за ненуждаещо се от доказване/.

Единствените последици, които се следват от него са с облигационен характер. Тъй като не е акт на разпореждане, правото на собственост върху имотите, предмет на предварителния договор не е преминало в патримониума на Н. Н.. Правилно първоинстанционния съд е възприел, че по време на брака между ищцата и ответника Н. Н., последният не е придобил правото на собственост върху този имот, тъй като липсва окончателен договор. Следователно ирелевантни са обстоятелствата, че ищцата е давала пари и какъв е нейния принос за погасяване на задълженията по предварителния договор. Щом не е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД от купувача по предварителния договор и исковата молба не е вписана преди разпоредителната сделка, правата на третите лица не могат да се засягат.

Що се касае до претенцията за установяване на собственически права досежно магазин №4, със застроена площ от 65.10 кв. м, представляващ самостоятелен обект с идентификатор 04279.610.30.1.19, следва да се приеме, че спрямо същата вещ е учредена суперфиция в полза на юридическо лице, което е съвсем отделен правен субект.

Нещо повече, липсата на разпоредителна /прехвърлителна/ сделка спрямо този имот, по силата на която правото на собственост да е попаднало в патримониума на съпруга Н. Н., означава, че съобразно придобивните способи и другият съпруг /въззивницата/ също не е придобил, каквито и да е собственически права, касателно този имот.

Относно придобиването на МПС “Тойота Ярис”, настоящата инстанция приема, че с договора от 03.12.2010г. ответното дружество „. М.” Е. е придобило същото и е изпълнило задълженията си по договор за лизинг от 08.11.2006г..

По този начин и неоснователни се явяват твърденията на ищцата, че същият автомобил й е бил „подарен“ от въззиваемия Н. Н., още повече, че последната не ангажира никакви доказателства, с които да подкрепи тези си твърдения.

Стигайки до тези фактически и правни изводи, настоящата инстанция констатира, че те съвпадат с изводите на първоинстанционния съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Изцяло се споделят мотивите на решаващия съд и на основание чл.272 ГПК окръжният съд препраща към мотивите на атакуваното решение.

Що се отнася до застъпените доводи във въззивната жалба досежно прекомерност на присъдено от районната инстанция адвокатско възнаграждение на ответната страна /въззиваема в настоящето производство/, следва да се отбележи, че ищцовата такава не е направила своевременно възражение за това по реда визиран в чл.78, ал.5 ГПК, поради което и присъденото такова не може да бъде редуцирано.

Водим от горното, Благоевградският окръжен съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120/07.01.2014г., постановено по гр.д. № 3292/2012г. по описа на Районен съд Б..

Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните по реда на чл.284 вр. чл. 280 ГПК.

ПРЕДСЕДАТЕЛ /о.м./:

ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2:

Особено мнение на Председателя на съдебния състав по гр.д. № 264/2014г. по описа на Благоевградския окръжен съд - съдия Петър Узунов.

Обжалваното решение на Районен съд-Б., с което първостепенната инстанция по същество е отхвърлила предявените от А. Н. три установителни иска по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК, срещу ответниците, че недвижим имот с идентификатор 04279.610.30.1.12; магазин №4 с идентификатор 04279.610.30.1.19 и лек автомобил Тойота Ярис - са съпружеска имуществена общност, се явява недопустимо, поради следното:

Разпоредбата на чл. 124, ал.1 от ГПК предвижда, че всеки може да предяви установителен иск само, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Процесуалният закон изисква, за да бъде разгледана исковата молба, да бъде упражнено надлежно правото на иск, т.е. да е налице правен интерес от търсената с установителния иск защита. При провеждане на тази защита няма да е налице правен интерес, ако ищецът нито ще възстанови свое нарушено право, нито ще установи несъществуването на правоотношение, засягащо неговата правна сфера.

В случая, от твърденията на ищцата в исковата молба и уточнението на петитума допуснато с протоколно определение от долустоящия съд в о.с.з. проведено на 03.07.2013г., може да са извлече, че интересът й от завеждането на установителните искове е свързан с искане за признаване за установено със сила на пресъдено нещо на обстоятелства, за които е предвидена конкретна законова презумция – чл.21, ал.1 вр. ал.3 СК.

Същите разпоредби изрично предвиждат, че вещните права, придобити по време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това, на чие име са придобити, респ., че съвместният принос се предполага до доказване на противното.

Поради това и за ищцата Н. не съществува правен интерес от воденето на настоящите искове, защото решението по тях не би се отразило в правната й сфера, защото реално с тях се цели потвърждаване на права признати със законова презумция.

Нещо повече. Бездяловият правен характер на СИО обуславя изводи, че ищцата в случая предявява и чужди права /на другия съпруг, въззиваем в процеса/, което на самостоятелно основание налага изводи за недопустимост на исковите претенции.

Председател на съдебния състав по гр.д.№264/2014г. по описа на ОС-Б.:

/ П.Узунов/