РЕШЕНИЕ
№ 113
гр. София, 15.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти
септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Георги Д. Чолаков
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от Георги Д. Чолаков Търговско дело №
20231800900192 по описа за 2023 година
"Р" ЕООД, ЕИК е предявил срещу ,"Д" АД, ЕИК следните обективно съединени
кумулативно и при условията на евентуалност искове с правно основание чл.26, ал.2,
предл.2-ро от ЗЗД, чл.30 от ЗЗД, чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1
от ТЗ –
1. първи главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД – за
прогласяване на нищожността на договор от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу-хау и
ишлеме на преработени местни продукти от птиче и свинско месо с търговска марка
„ДЖИЕВ”, сключен между ,"Д" АД и "Р" ЕООД – като сключен при липса на съгласие;
2. първи евентуален иск с правно основание чл.30 от ЗЗД – в случай на отхвърляне на
главния иск по т.1 с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД, за унищожаване на
горния договор – като сключен чрез заплашване;
3. втори главен иск с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД – за
прогласяване на нищожността на споразумение от 31.12.2022 год. за прихващане на
насрещни задължения, сключено между ,"Д" АД и "Р" ЕООД – като сключено при липса на
съгласие;
4. втори евентуален иск с правно основание чл.30 от ЗЗД – в случай на отхвърляне на
главния иск по т.3 с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД, за унищожаване на
горното споразумение – като сключено чрез заплашване;
5. трети главен иск с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ – за заплащане на сумата от
1
51 171.88 лева, съставляваща незаплатена продажна цена на доставени на ответника за
периода от 07.10.2022 год. до 30.11.2022 год. хранителни продукти от животински произход
по фактури :
- № **********/07.10.2022 год. на стойност 6 447.85 лева с ДДС,
- № **********/18.10.2022 год. на стойност 6 311.14 лева с ДДС,
- № **********/21.10.2022 год. на стойност 5 900.66 лева с ДДС,
- № **********/31.10.2022 год. на стойност 8 019.26 лева с ДДС,
- № **********/04.11.2022 год. на стойност 4 090.73 лева с ДДС,
- № **********/11.11.2022 год. на стойност 5 889.76 лева с ДДС,
- № **********/18.11.2022 год. на стойност 5 573.33 лева с ДДС,
- № **********/25.11.2022 год. на стойност 5 791.82 лева с ДДС и
- № **********/30.11.2022 год. на стойност 3 147.33 лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на иска, 27.09.2023
год., до окончателното й изплащане;
6. четвърти главен иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от
ТЗ – за заплащане на мораторна лихва в общ размер на 5 444.56 лева за забава в плащането
на сумата от 51 171.88 лева по т.5 – за период, считано от датата на издаване на всяка
отделна фактура, до 27.09.2023 год.
Претендират се и направените по делото разноски.
Част от първоначално предявените с исковата молба искове с правно основание
чл.327, ал.1 от ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ – за заплащане от
ответника на главница в размер на 21 291.70 лева и мораторна лихва в размер на 1 919.03
лева, са оттеглени от ищеца с уточняваща молба от 10.10.2023 год.
С определение от 26.02.2024 год. съдът на осн. чл.210, ал.2 от ГПК е отделил от
производството по настоящото дело останалите предявени с исковата молба вх. №
7647/27.09.2023 год. по описа на СОС на ищеца "Р" ЕООД срещу ответниците ,"Д" АД,
ЕИК, "Д. - К" ЕООД, ЕИК и П. Б. Д. с ЕГН ********** искове –
- субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД,
предявени срещу ответниците ,"Д" АД, „Д. – К“ ЕООД и П. Б. Д. – за солидарно заплащане
на сумата от 44 281.04 лева, съставляваща равностойността на противозаконно отнети от
ответниците месни продукти, подправки, опаковки и етикети, собственост на ищеца, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковете, 27.09.2023 год., до
окончателното й заплащане;
- субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.86, ал.1 във вр. с
чл.84, ал.3 от ЗЗД, предявени срещу ответниците ,"Д" АД, „Д. – К“ ЕООД и П. Б. Д. – за
солидарно заплащане на сумата от 3 950.68 лева, съставляваща законна лихва за забава в
плащането на главницата от 44 281.04 лева за периода от 03.01.2023 год. до 27.09.2023 год. и
2
- субективно и обективно съединени искове с правно основание чл.45 и чл.49 от ЗЗД,
предявени срещу ответниците ,"Д" АД, „Д. – К“ ЕООД и П. Б. Д. – за солидарно заплащане
на сумата от 2 000 лева, съставляваща пропусната полза, изразяваща се в нереализирана
печалба от продажбата на хранителни стоки от животински произход, собственост на ищеца,
противозаконно отнети от ответниците, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
предявяване на исковете, 27.09.2023 год., до окончателното й заплащане.
Въз основа на така отделените искове е образувано гр.д. № 147/2024 год. на СОС.
Ищецът твърди, че между „Р” ЕООД и „Д“ АД съществували установени търговски
отношения във връзка със сключен договор за наем на колбасарски цех, находящ се на
територията на площадката на Птицекомбинат Костинброд, със срок на договора до
31.12.2022 год., с наемател ищецът, както и във връзка с доставени от ищеца на ответника за
периода от 07.10.2022 год. до 30.11.2022 год. хранителни продукти от животински произход
по изброените горе фактури.
Твърди се, че след изтичане на срока за наемния договор същият не бил продължен,
което наложило ищецът да предприеме действия по изнасяне на машините, съоръженията и
производствената си продукция от наетия имот. Твърди се, че на 03.01.2023 год. около 8.30
часа управителят на „РОСМЕС” ЕООД Росица Карамфилова Велева, придружена от съпруга
си Здравко Велев, посетили имота за среща с управителя на „Д“ АД П. Б. Д., за да уредят
отношенията си. Твърди се, че отношенията ескалирали по вина на П. Д., която в
присъствието на нейни служители се държала агресивно и отправяла заплахи за живота към
Р.В., а впоследствие представила на последната за подписи предварително изготвени
проекти на антидатиран договор от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу-хау и ишлеме на
преработени местни продукти от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ”, както и
антидатирано споразумение от 31.12.2022 год. за прихващане на насрещни задължения
между ,"Д" АД и "Р" ЕООД. Твърди се, че Р.В. изпитала основателен страх от осъществената
над нея принуда и заплахи, поради което в качеството си на управител на „РОСМЕС” ЕООД
подписала двата проекта без в действителност да е дала съгласие за сключването им.
Твърди се, че с подписания от Росица Велева договор за лицензия на ноу-хау от
01.06.2021 год. са били създадени привидно съществуващи задължения на ищеца към
ответника ,"Д" АД в размер на 74 400 лева. Твърди се, че с подписаното от Росица Велева
споразумение от 31.12.2022 год. за прихващане на насрещни задължения ответникът е
направил признание за съществуващи негови задължения към ищеца за доставени
хранителни продукти от животински произход на обща стойност 72 463.58 лева, както и за
дължима мораторна лихва в общ размер на 7 363.59 лева – по описаните горе 9 бр. фактури
на стойност 51 171.88 лева, както и на други, нефактурирани задължения за неплатена цена
на търговски доставки на стойност 21 291.70 лева – искът по отношение на които е оттеглен
с молба от 10.10.2023 год.
Твърди се, че с горното споразумение за прихващане привидно са били погасени
вземанията на „Р” ЕООД срещу „Д” АД в размер на 72 463.58 лева по изброените фактури с
несъществуващите насрещни вземания на ответника по договора за лицензия на ноу-хау.
3
Преписи от и.м., приложенията към нея и уточняващата молба са връчени на
ответника с указанията по чл.367-370 от ГПК, като в срока по чл.367, ал.1 от ГПК същият е
подал писмен отговор, с който е оспорил исковете като неоснователни, взел е становище по
обстоятелствата, на които се основават и е направил възражения срещу тях.
С отговора на и.м. ответникът признава обстоятелството, твърдяно в исковата молба,
че процесните договор от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу-хау и ишлеме на преработени
местни продукти от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ” и споразумение от
31.12.2022 год. за прихващане на насрещни задължения, са били подписани от управителя на
„РОСМЕС” ЕООД Росица Карамфилова Велева на 03.01.2023 год. в заседателната зала в
административната сграда на Птицекомбинат Костинброд, но се оспорва същото да е било
инициирано от управителя на „Д“ АД П. Б. Д. чрез отправени заплахи или принуда. Сочи се,
че на 03.01.2023 год. Росица Велева не е била сама с П. Д. и последната обективно е нямала
физическата възможност да приложи физическо въздействие върху нея. Сочи се, че в
заседателната зала са присъствали двамата съпрузи Велеви, а след като проектите за
договора и споразумението са им били предложени за подпис, Велева е поискала правна
консултация с адвокатка от гр. К. Твърди се, че последната се е отзовала, дошла е на място,
разгледала е проектите, участвала е в обсъждането на другите сметни отношения между
страните, приела е, че предложения начин на действие не накърнява интересите на ищцовото
дружество им и го предпазва от бъдещи съдебни спорове, поради което и по нейна
препоръка Велева доброволно е подписала договора и споразумението. Сочи се, че
свидетели на горното са станали Цонка Колева, главен счетоводител и С.М., счетоводител в
„Д” АД.
Във връзка с предявения иск по чл.327, ал.1 от ТЗ се сочи, че задълженията на
ответника към ищеца по търговските доставки са били обект на прихващане със сключеното
споразумение за прихващане, поради което са били погасени. Сочи се, че към момента на
сключване на споразумението насрещните вземания на страните са били изискуеми и
ликвидни и годни да бъдат прихванати, като от този момент те се считат погасени до
размера на по-малкото от тях.
Ответникът също претендира направените по делото разноски.
Софийски окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди
във връзка с доводите на страните, приема за установено следното :
Видно от представения с исковата молба договор от 01.06.2021 год. за лицензия на
ноу-хау и ишлеме на преработени местни продукти от птиче и свинско месо с търговска
марка „ДЖИЕВ” – в двустранно подписано копие, представено от ответника в о.с.з. на
24.09.2024 год., със същия лизингодателят „Д” АД предоставил на лизингополучателя "Р"
ЕООД ноу-хау за производство на месни продукти. Лицензионното възнаграждение било
договорено в размер на 10 % от произведените продукти, но не по-малко от 62 000 лева без
ДДС на година. Договорен бил гратисен период за заплащане за времето от 01.06.2021 год.
4
до 31.2.2021 год., като падежът за плащане на възнаграждението бил 31.12.2022 год.
Договорът е бил сключен за срок до 31.12.2022 год.
Видно от представеното с исковата молба споразумение от 31.12.2022 год. за
прихващане на насрещни задължения, сключено между ,"Д" АД и "Р" ЕООД – в двустранно
подписано копие, представено от ответника в о.с.з. на 24.09.2024 год., със същото страните
са прихванали насрещни свои парични задължения, както следва –
1. следните задължения на ,"Д" АД към "Р" ЕООД в общ размер на 74 463.58 лева :
- произтичащи от незаплатени цени по доставки по фактура № **********/07.10.2022
год. на стойност 6 447.85 лева с ДДС, фактура № **********/18.10.2022 год. на стойност 6
311.14 лева с ДДС, фактура № **********/21.10.2022 год. на стойност 5 900.66 лева с ДДС,
фактура № **********/31.10.2022 год. на стойност 8 019.26 лева с ДДС, фактура №
**********/04.11.2022 год. на стойност 4 090.73 лева с ДДС, фактура №
**********/11.11.2022 год. на стойност 5 889.76 лева с ДДС, фактура №
**********/18.11.2022 год. на стойност 5 573.33 лева с ДДС, фактура №
**********/25.11.2022 год. на стойност 5 791.82 лева с ДДС и фактура №
**********/30.11.2022 год. на стойност 3 147.33 лева с ДДС – в общ размер по всички
фактури на 51 171.88 лева и
- четири парични задължения с непосочено основание, за сумите от 6 918.24 лева, 5
244.55 лева, 6 602.59 лева и 2 526.32 лева – в общ размер 21 291.70 лева;
2. следните задължения на "Р" ЕООД към ,"Д" АД в общ размер на 84 088.16 лева :
- по фактура № **********/09.12.2022 год. – в размер на 890.43 лева,
- по фактура № **********/09.12.2022 год. – в размер на 5 979.68 лева,
- по фактура № **********/30.12.2022 год. – в размер на 2 818.05 лева и
- по фактура № **********/31.12.2022 год. – в размер на 74 400 лева.
Видно от цитираните в споразумението фактури по т.1 горе, представени с исковата
молба, със същите са фактурирани доставени от "Р" ЕООД на ,"Д" АД хранителни продукти
от животински произход.
Видно от цитираната в споразумението фактура № **********/31.12.2022 год. по т.2
горе, представена с исковата молба, със същата е фактурирано задължението на ищеца за
заплащане на ответника на лицензионното възнаграждение по договора от 01.06.2021 год. за
лицензия на ноу-хау – в размер на 74 400 лева с ДДС /62 000 лева без ДДС – минималният
размер по т.6 от договора/. По делото не са представени останалите цитирани в т.2 горе три
фактури – № **********/09.12.2022 год., № **********/09.12.2022 год. и №
**********/30.12.2022 год., за задължения на "Р" ЕООД към ,"Д" АД в общ размер на 9
688.16 лева.
С определението си по чл.374 от ГПК съдът с оглед изричното признание на
ответника с отговора на исковата молба е обявил по реда на чл.146, ал.1, т.4 от ГПК за
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване следното твърдяно с исковата
5
молба от ищеца обстоятелство – че процесните договор от 01.06.2021 год. за лицензия на
ноу-хау и ишлеме на преработени местни продукти от птиче и свинско месо с търговска
марка „ДЖИЕВ” и споразумение от 31.12.2022 год. за прихващане на насрещни задължения,
са били подписани от управителя на „Р” ЕООД Р.К.В. на 03.01.2023 год. в заседателната зала
в административната сграда на Птицекомбинат Костинброд.
От заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза,
неоспорено от страните, се установява, че цитираните в т.1 горе фактура №
**********/07.10.2022 год. на стойност 6 447.85 лева с ДДС, фактура №
**********/18.10.2022 год. на стойност 6 311.14 лева с ДДС, фактура №
**********/21.10.2022 год. на стойност 5 900.66 лева с ДДС, фактура №
**********/31.10.2022 год. на стойност 8 019.26 лева с ДДС, фактура №
**********/04.11.2022 год. на стойност 4 090.73 лева с ДДС, фактура №
**********/11.11.2022 год. на стойност 5 889.76 лева с ДДС, фактура №
**********/18.11.2022 год. на стойност 5 573.33 лева с ДДС, фактура №
**********/25.11.2022 год. на стойност 5 791.82 лева с ДДС и фактура №
**********/30.11.2022 год. на стойност 3 147.33 лева с ДДС – за доставени от "Р" ЕООД на
,"Д" АД хранителни продукти от животински произход на обща стойност 51 171.88 лева, са
били осчетоводени от ,"Д" АД и по същите е бил ползван данъчен кредит.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни
изводи :
Първият от предявените главни искове – с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от
ЗЗД – за прогласяване на нищожността на договора от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу-хау
и ишлеме на преработени местни продукти от птиче и свинско месо с търговска марка
„ДЖИЕВ”, сключен между ,"Д" АД и "Р" ЕООД – като сключен при липса на съгласие, е
недоказан по основание и следва да се отхвърли. По делото е обявено за безспорно между
страните, че договорът не е сключен на посочената в същия дата 01.06.2021 год., а повече от
година и половина по-късно, на 03.01.2023 год., но горното не го прави нищожен на
соченото основание – договорът, заверено копие от което е представено от ответника в о.с.з.
на 24.09.2024 год., носи подписи на законните представители на ищеца и ответника, като по
делото не бяха ангажирани доказателства, че същият е бил сключен без съгласието на
законния представител на "Р" ЕООД. С определението по чл.374 от ГПК на ищеца са
допуснати гласни доказателства чрез разпит на свидетели при довеждане в първото о.с.з. за
установяване на това обстоятелство, но в това заседание, проведено на 19.04.2024 год., не се
е явил представител на ищеца и свидетелите не са били водени; с оглед на горното в о.с.з. на
24.09.2024 год. определението за допускането им до разпит е било отменено.
С оглед отхвърлянето на първия главен иск съдът следва да се произнесе по
предявения първи евентуален иск с правно основание чл.30 от ЗЗД – за унищожаване на
горния договор като сключен чрез заплашване, като отхвърли същия като недоказан по
основание. Изложеното горе се отнася и до този иск – ищецът, в съответствие с възложената
6
му доказателствена тежест, не установи твърдяното с и.м. заплашване на законния
представител на ищеца, мотивирало го да сключи договора.
По същите съображения следва да се отхвърлят като недоказани по основание
вторият главен и вторият евентуален искове с правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от
ЗЗД – за прогласяване на нищожността на споразумението от 31.12.2022 год. за прихващане
на насрещни задължения, сключено между ,"Д" АД и "Р" ЕООД – като сключено при липса
на съгласие и с правно основание чл.30 от ЗЗД – за унищожаване на горното споразумение –
като сключено чрез заплашване.
Третият главен иск – с правно основание чл.327, ал.1 от ТЗ, е изцяло доказан по
основание и размер, поради което ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца сумата
от 51 171.88 лева, съставляваща незаплатена продажна цена на доставени на ответника за
периода от 07.10.2022 год. до 30.11.2022 год. хранителни продукти от животински произход
по изброените девет фактури, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска,
27.09.2023 год., до окончателното й изплащане.
Доколкото по делото не бе установена твърдяната с и.м. недействителност на
сключеното между страните споразумение за прихващане на насрещни задължения,
сключено на 03.01.2023 год. между ,"Д" АД и "Р" ЕООД /антидатирано като сключено на
31.12.2022 год./, същото съдържа признание на всяка от страните за съществуването на
насрещни ликвидни и изискуеми парични задължения между ,"Д" АД и "Р" ЕООД. До
установяване на противното споразумението установява :
- парични задължения на ,"Д" АД към "Р" ЕООД в общ размер на 74 463.58 лева,
произтичащи от незаплатени цени по доставки по изброените в и.м. девет фактури на обща
стойност 51 171.88 лева и четири парични задължения с непосочено основание, за сумите от
6 918.24 лева, 5 244.55 лева, 6 602.59 лева и 2 526.32 лева – в общ размер 21 291.70 лева;
съществуването на горните задължения бе установено и от заключението по назначената
ССЕ, неоспорено от страните, което сочи, че фактурите са били осчетоводени от ,"Д" АД и
по същите е бил ползван данъчен кредит;
- следните парични задължения на "Р" ЕООД към ,"Д" АД в общ размер на 9 688.16
лева – по фактура № **********/09.12.2022 год. – в размер на 890.43 лева, по фактура №
**********/09.12.2022 год. – в размер на 5 979.68 лева и по фактура №
**********/30.12.2022 год. – в размер на 2 818.05 лева.
В хода на производството по делото обаче бе опровергано съществуването на
задължението на "Р" ЕООД към ,"Д" АД по последната от изброените в споразумението
фактури – № **********/31.12.2022 год. – в размер на 74 400 лева, с която е фактурирано
задължение на ищеца за заплащане на ответника на лицензионното възнаграждение по
договора от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу-хау – в размер на 74 400 лева с ДДС /62 000
лева без ДДС – минималният размер по т.6 от договора/. Установено бе, че договорът за
лицензия на ноу-хау, въз основа на който е издадена горната фактура, не е бил сключен на
сочената в него дата 01.06.2021 год., а на 03.01.2023 год., поради което въз основа на същия
7
за лизигополучателя не могат да възникнат задължения за плащане на лицензионно
възнаграждение към момент, предхождащ сключването му – поради което бе установено
несъществуването на задължението по фактура № **********/31.12.2022 год.
От изложеното е видно, че със споразумението за прихващане, сключено на
03.01.2023 год., са били валидно прихванати съществуващи насрещни задължения на ,"Д"
АД към "Р" ЕООД в общ размер на 74 463.58 лева с такива на "Р" ЕООД към ,"Д" АД в общ
размер на 9 688.16 лева до размера на по-малкото, като след прихващането задълженията на
,"Д" АД към "Р" ЕООД са възлизали на 64 775.42 лева. Продажната цена на доставените
от ищеца на ответника за периода от 07.10.2022 год. до 30.11.2022 год. хранителни продукти
от животински произход по изброените девет фактури възлиза на 51 171.88 лева, като
задължението за плащането им не е прихванато, поради което е дължимо и понастоящем.
Четвъртият главен иск – с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1
от ТЗ – за заплащане на мораторна лихва в общ размер на 5 444.56 лева за забава в
плащането на сумата от 51 171.88 лева – за период, считано от датата на издаване на всяка
отделна фактура, до 27.09.2023 год., бе отчасти доказан по основание и размер – до размер
от 5 444.21 лева, която сума ответникът следва да се осъди да заплати на ищеца, като искът
се отхвърли до пълния му предявен размер от 5 444.56 лева.
Съгласно чл.303а, ал.3 от ТЗ ако не е уговорен срок за плащане, паричното
задължение трябва да бъде изпълнено в 14-дневен срок от получаване на фактурата или на
друга покана за плащане; в случая страните са посочили падеж за плащане на паричните
задължения в самите фактури, съвпадащ с датата на издаването им. Размерът на
мораторната лихва върху всяко отделно задължение по деветте фактури за период, считано
от датата на издаване на всяка отделна фактура, до 27.09.2023 год., предявяване на иска, бе
изчислен от съда с помощта на електронен калкулатор на НАП
/https://portal.nra.bg/details/interest-calc/, като размерът на отделните дължими лихви се
различава минимално от сочения от ищеца с и.м. и справката по чл.366 от ГПК –
- по фактура № **********/07.10.2022 год. на стойност 6 447.85 лева с ДДС – лихвата
е 733.35 лева при претенция от 733.39 лева;
- по фактура № **********/18.10.2022 год. на стойност 6 311.14 лева с ДДС – лихвата
е 698.52 лева при претенция от 698.56 лева;
- по фактура № **********/21.10.2022 год. на стойност 5 900.66 лева с ДДС – лихвата
е 648.17 лева при претенция от 648.20 лева;
- по фактура № **********/31.10.2022 год. на стойност 8 019.26 лева с ДДС – лихвата
е 858.61 лева при претенция от 858.66 лева;
- по фактура № **********/04.11.2022 год. на стойност 4 090.73 лева с ДДС – лихвата
е 433.44 лева при претенция от 433.48 лева;
- по фактура № **********/11.11.2022 год. на стойност 5 889.76 лева с ДДС – лихвата
е 612.61 лева при претенция от 612.65 лева;
8
- по фактура № **********/18.11.2022 год. на стойност 5 573.33 лева с ДДС – лихвата
е 568.86 лева при претенция от 568.90 лева;
- по фактура № **********/25.11.2022 год. на стойност 5 791.82 лева с ДДС – лихвата
е 579.90 лева при претенция от 579.94 лева и
- по фактура № **********/30.11.2022 год. на стойност 3 147.33 лева с ДДС – лихвата
е 310.75 лева при претенция от 310.78 лева,
т.е. налице е разлика от 0.35 лева, за която искът следва да се отхвърли.
По отношение на разноските :
В хода на производството по делото ищецът е направил разноски в общ размер на 17
404.19 лева във връзка с настоящите искове, от които – заплатена ДТ в дължимия й размер
на 8 604.19 лева, внесен депозит за ССЕ в размер на 400 лева и заплатен адвокатски хонорар
за процесуално представителство в размер на 8 400 лева по договор за правна помощ от
19.04.2024 год.
Дължимата ДТ се определя, както следва :
- 2 976 лева – по първия от предявените главни искове по чл.26, ал.2, предл.2-ро от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на договора с материален интерес 74 400 лева с ДДС
/цената за една година с оглед гратисния период по т.8.1/;
- 3 363.53 лева – по втория от предявените главни искове по чл.26, ал.2, предл.2-ро от
ЗЗД за прогласяване на нищожността на споразумението за прихващане с материален
интерес от 84 088.16 лева;
- 2 046.88 лева – по третия от предявените главни искове по чл.327, ал.1 от ТЗ с цена
51 171.88 лева;
- 217.78 лева – по четвъртия от предявените главни искове по чл.86, ал.1 от ЗЗД във
вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ с цена 5 444.56 лева.
В настоящото производство следва да бъдат присъждани заплатените от ищеца ДТ
само във връзка с настоящите искове, не и по тези, които са били отделени и които могат да
бъдат присъдени в производството по гр.д. № 147/2024 год. на СОС.
С оглед на горното и на осн. чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК ответникът следва да се осъди
да заплати на ищеца сумата от 2 637.52 лева, съставляваща направени по делото разноски
съразмерно с уважената част от исковете. Горната съразмерност се определя по следния
начин –
- първият от исковете с цена 74 400 лева е отхвърлен изцяло;
- вторият от исковете с цена 74 400 лева е отхвърлен изцяло;
- третият от исковете с цена 84 088.16 е отхвърлен изцяло;
- четвъртият от исковете с цена 84 088.16 е отхвърлен изцяло;
9
- петият от исковете с цена 51 171.88 лева е уважен изцяло;
- шестият от исковете с цена 5 444.56 лева е уважен до размер от 5 444.21 лева,
т.е. при общ размер на исковата претенция от 373 592.76 лева уваженият размер
възлиза на 56 616.09 лева.
На ответника не следва да се присъждат повторно разноски за процесуално
представителство на осн. чл.78, ал.3 от ГПК съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Горните разноски – в размер на 10 000 лева, вече са били присъдени с определение,
постановено в о.с.з. на 19.04.2024 год., което не е било обжалвано и е влязло в законна сила
на 29.04.2024 год.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Р" ЕООД, ЕИК срещу ,"Д" АД, ЕИК първи главен иск с
правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД – за прогласяване на нищожността на
договор от 01.06.2021 год. за лицензия на ноу-хау и ишлеме на преработени местни
продукти от птиче и свинско месо с търговска марка „ДЖИЕВ”, сключен между ,"Д" АД и
"Р" ЕООД – като сключен при липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Р" ЕООД, ЕИК срещу ,"Д" АД, ЕИК първи евентуален
иск с правно основание чл.30 от ЗЗД – за унищожаване на горния договор като сключен чрез
заплашване;
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Р" ЕООД, ЕИК срещу ,"Д" АД, ЕИК втори главен иск с
правно основание чл.26, ал.2, предл.2-ро от ЗЗД – за прогласяване на нищожността на
споразумение от 31.12.2022 год. за прихващане на насрещни задължения, сключено между
,"Д" АД и "Р" ЕООД – като сключено при липса на съгласие.
ОТХВЪРЛЯ предявения от "Р" ЕООД, ЕИК срещу ,"Д" АД, ЕИК втори евентуален
иск с правно основание чл.30 от ЗЗД – за унищожаване на горното споразумение като
сключено чрез заплашване.
ОСЪЖДА на осн. чл.327, ал.1 от ТЗ ,"Д" АД, ЕИК да заплати на "Р" ЕООД, ЕИК
сумата от 51 171.88 лева /петдесет и една хиляди сто седемдесет и един лв. и осемдесет и
осем ст./, съставляваща незаплатена продажна цена на доставени на ответника за периода от
07.10.2022 год. до 30.11.2022 год. хранителни продукти от животински произход по фактури
:
- № **********/07.10.2022 год. на стойност 6 447.85 лева с ДДС,
- № **********/18.10.2022 год. на стойност 6 311.14 лева с ДДС,
- № **********/21.10.2022 год. на стойност 5 900.66 лева с ДДС,
- № **********/31.10.2022 год. на стойност 8 019.26 лева с ДДС,
10
- № **********/04.11.2022 год. на стойност 4 090.73 лева с ДДС,
- № **********/11.11.2022 год. на стойност 5 889.76 лева с ДДС,
- № **********/18.11.2022 год. на стойност 5 573.33 лева с ДДС,
- № **********/25.11.2022 год. на стойност 5 791.82 лева с ДДС и
- № **********/30.11.2022 год. на стойност 3 147.33 лева с ДДС,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 27.09.2023 год. до окончателното
й изплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.86, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.294, ал.1 от ТЗ ,"Д" АД, ЕИК да
заплати на "Р" ЕООД, ЕИК сумата от 5 444.21 лева /пет хиляди четиристотин четиридесет и
четири лв. и двадесет и една ст./, съставляваща мораторна лихва за забава в плащането на
главниците в общ размер на 51 171.88 лева по изброените горе фактури, за период, считано
от датата на издаване на всяка отделна фактура, до 27.09.2023 год., като ОТХВЪРЛЯ
предявения иск В ЧАСТТА МУ за разликата до пълния предявен размер от 5 444.56 лева
/пет хиляди четиристотин четиридесет и четири лв. и петдесет и шест ст./.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК ,"Д" АД, ЕИК да заплати на "Р" ЕООД, ЕИК
сумата 2 637.52 лева /две хиляди шестстотин тридесет и седем лв. и петдесет и две ст./,
съставляваща направени по делото разноски съобразно уважената част на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски окръжен съд: _______________________
11