№ 42388
гр. София, 18.10.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело №
20241110129107 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. А. Ч., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес в ****, чрез адв. М. М., със съдебен адрес *****,
против „Изи Асет Мениджмънт“ АД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление в ****,
представлявано от Г.Т.Т И А.В.М. и против „Файненшъл България“ ЕООД, ЕИК **,
седалище и адрес на управление в **** представлявано от П.Д..
В исковата молба са изложени твърдения, че между ищцата и ответника „Изи Асет
Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем № 4379581 от 25.01.2022 г., съгласно
който на ищцата е отпуснат заем в размер на 1 000 лв., която М. Ч. се е задължила да върне
на 21 вноски при ГПР от 47,65 % и ГЛП от 40 %. На основание чл. 4 от договора за паричен
заем, между ищцата и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на
гаранция № 4379581 от 25.01.2022 г., по който М. Ч. се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 530,25 лв., платимо заедно с вноските по договора за паричен
заем – по 25,25 лв. на всяка вноска. По договора за паричен заем ищцата е платила сумата от
1055 лв., а по договора за поръчителство – сумата от 300 лв.
Твърди се в исковата молба, че процесният договор за кредит е недействителен поради
противоречие с чл. 11, ал. 1 т. 10 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Заявява, че договорът за кредит е
недействителен, тъй като не бил посочен приложимият лихвен процент и не били разписани
условията за прилагане на възнаградителна лихва. Нито в договора, нито в погасителния
план е посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва.
Сочи се, че процесният погасителен план не отговаря на изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11
ЗПК, защото в него липсва задължителна информация. Не ставало ясно каква част от
претенцията е главница по договора за кредит, лихва и каква част е такса гарант. Твърди, че
договорът за кредит бил недействителен поради противоречие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй
като не ставало ясно по какъв начин е формиран годишният процент на разходите и какво е
включено в него. Твърди се, че заплащането на сумата по договора за поръчителство е
следвало да бъде включено в ГПР като елемент от общите разходи по кредита, тъй като
сключването на договора за поръчителство било условие за отпускане на кредита. По този
начин е заобиколено правилото, уредено в чл. 19, ал. 4 ЗПК, като с уговорките за заплащане
на допълнителни разходи е нарушено изискването ГПР да не бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва за просрочени задължения. Твърди, че посочването на ГПР,
неотговарящ на реално прилагания, било заблуждаваща търговска практика. Твърди, че
клаузата на чл. 1, ал. 2 от договора за кредит била нищожна поради накърняване на добрите
нрави и като заобикаляща закона. Сключването на договора за предоставяне на гаранция е
1
условие за отпускане на кредита. Посочва се също, че процесната от договора била
неравноправна, тъй като не е индивидуално уговорена по смисъла на чл. 146, ал. 2 ЗЗП.
Поддържа се, че договорът за поръчителство е недействителен, тъй като води до нарушаване
на нормативно предвидения максимален размер на ГПР и поради заобикаляне на закона и
нарушаване на принципа за еквивалентност на престациите, както и защото води до
неравновесие в правата на страните по него.
Като излага тези обстоятелства, процесуалният представител на М. Ч. обосновава
правния интерес от предявяването на осъдителни искове против ответника „Изи Асет
мениджмънт“ АД за връщане на сумата от 55 лв. и против „Файненшъл България“ ЕООД за
връшане на сумата от 350 лв., като платени на нищожно основание. С исковата молба
ищцата представя писмени доказателства, които моли да бъдат приобщени към
доказателствения материал по делото. Прави искане по чл. 190 ГПК за задължаване на
ответниците да представят справки за извършени плащания по договор за паричен заем №
4379581 от 25.01.2022 г. и договор за предоставяне на гаранция № 4379581 от 25.01.2022 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците представят отговори на исковата молба, с които
оспорват исковете като недопустими и неоснователени. Поддържат, че ЗПК се прилага
единствено за договори за потребителски кредит, а не и към договори за поръчителство/
гаранция. Поддържат, че релевираните твърдения за евентуални нарушения при сключване
на договора за потребителски кредит били неотносими към действителността на договора за
поръчителство. Оспорват свързаността между двете ответни дружества да има отношение
към предмета на спора. Поддържат, че процесният договор за обезпечение е напълно
валиден и сключен със законовите изисквания, като не противоречи на добрите нрави и
принципа за справедливост. Оспорват престациите по договора да са явно нееквивалентни,
тъй като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си
имущество при евентуално неизпълнение от ищеца. Молят за отхвърляне на исковете.
Претендират разноски.
Ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД моли към настоящето дело да бъде
присъединено гражданско дело № 29111 по описа за 2024 г. на Софийски районен съд, тъй
като двете производства са между едни и същи страни и подлежат на разглеждане по един и
същи съдопроизводствен ред.
Ответниците е ангажират доказателства и не изразяват становище по
доказателствените искания, направени в исковата молба.
Съдът приема, че размяната на книжа по реда на чл. 131 от ГПК е извършена, поради
което и на основание чл. 140 от ГПК, съдът следва да пристъпи към насрочване на открито
съдебно заседание, като се произнесе по предварителните въпроси и доказателствените
искания на страните, както и да съобщи проекта за доклад по делото.
Съдът намира за неоснователно искането на ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
присъединяване към настоящето производство на гражданско дело № 29111 по описа за 2024
г. на Софийски районен съд. Макар в случая да са налице формалните предпоставки на
разпоредбата на чл. 213 от ГПК, съдът счита, че не следва да бъдат съединявани двете дела
предвид следните съображения: На първо място, двете дела са различно процесуално
развитие – гражданско дело № 29111 по описа за 2024 г. е насрочено в открито съдебно
заседание за 22.10.2024 г. На второ място, макар страните по двете дела да са идентични,
предмет на гражданско дело № 29111 по описа за 2024 г. е действителността на други
договори за кредит и за поръчителство, различни от тезия, чиято недействителност се
претендира в настоящето производство.
Представените с исковата молба писмени доказателства, като относими и допустими,
следва да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото.
Основателно е искането на ищцата да бъдат задължени двете ответни дружества да
2
представят справки за извършените плащания по договора за кредит и по договора за
поръчителство, като следва да бъде указано в справките да се посочи със заплатените суми
какви задължения са погасени – главница, договорна лихва, възнаграждение за
поръчителството и др.
Водим от горното и на основание чл. 140 вр. чл. 146 ал. 1 от ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД за
присъединяване към настоящето производство на гражданско дело № 29111 по описа за 2024
г. на Софийски районен съд.
ПРИЕМА и ПРИОБЩАВА като доказателства по делото представените с исковата
молба документи.
ЗАДЪЛЖАВА ответниците, на основание чл. 190 ГПК, в срок до приключване на
първото по делото редовно открито съдебно заседание да представят справки за плащанията,
направени от ищцата, по договор за паричен заем № 4379581 от 25.01.2022 г. и договор за
предоставяне на гаранция № 4379581 от 25.01.2022 г., като в справките бъде посочено с
направените плащания какви задължения е заплатила ищцата – главница, възнаграждение за
поръчителство, договорна и/или мораторна лихва и др.
Съобщава на страните проекта за доклад по делото:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните от ищцата права: а) на 25.01.2022
г. между ищцата и „Изи Асет Мениджмънт“ АД е сключен договор за паричен заем №
4379581, съгласно който „Изи Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на
кредитодател, е отпуснал заемна сума в размер на 1 000 лв.; б) на 25.01.2022 г. между
М. Ч. и „Файненшъл България“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на гаранция
№ 4379581, по силата на който „Файненшъл България“ ЕООД е поело задължението да
обезпечи задължението на ищцата, а същата се е задължила да заплати
възнаграждение в размер на 530,25 лв.; в) ищцата е заплатила по договора за паричен
заем сумата от 1 055 лв., а по договора за поръчителство сумата от 300 лв.; г)
плащането е при начална липса на основание, тъй като договорът за паричен заем и
договорът за поръчителство са нищожни.
2. Обстоятелства, от които произтичат възраженията на ответниците: а) наведените от
ищцата доводи за противоречие с императивни норми на ЗПК са неотносими към
договора за поръчителство, тъй като ЗПК е приложим единствено за договори за
потребителски кредит; б) не са налице нарушения на материалноправни императивни
норми при случването на договорите, а евентуални нарушения при сключване на
договора за потребителски кредит са неотносими към действителността на договора за
поръчителство; в) престациите по договора за поръчителство са еквивалентни, тъй
като дружеството ответник се е задължило да отговаря солидарно с цялото си
имущество при евентуално неизпълнение от ищеца.
3. Правната квалификация на предявените искове: чл. 26 ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 22 от ЗПК и
чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД.
4. В тежест на ищеца е да докаже, че е заплатил процесните суми в полза на ответните
дружества.
5. В тежест на ответниците е да установят основание за получаване, респ. за задържане
на полученото, а именно- наличието на валидно сключени договори за паричен заем и
за предоставяне на поръчителство.
6. Ищецът и ответниците не признават права и обстоятелства, претендирани, респ.
твърдяни от другата страна.
3
7. Не са налице основания за приложение на разпоредбата на чл. 154 ал. 2 и чл. 155, т.е.
определяне на обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 19.11.2024 г., 14,30 часа, за която дата и час да
бъдат призовани ищцата и оветниците.
Препис от определението да се приложи към призовките на страните по делото, а препис
от отговорите - към призовката за ищцата.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4