№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
Х-ти
касационен състав,
в публично заседание на 13.10. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове : Ралица Андонова
Стоян
Колев
при секретаря Добринка Долчинкова
с участието на
прокурора Мирослав Георгиев
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 1607 по описа на
съда за 2022 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е
по
реда на чл.63в от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК.
Образувано е по
жалба на „Б.Ш.“ ООД, против решение № 668/ 17.05.2022 г. по НАХД № 399/2022 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено издаденото от директора на РД „АА“-Варна НП № 23-0001629/ 6.10.2021 год. С развити в жалбата доводи за постановяване на обжалваното решение при допуснато от въззивния съд нарушение на
материалния закон , се иска отмяната му и присъждане на разноски за две съдебни
инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа с подадената от
упълномощения адвокат Х. молба с.д. 15112/11.10.2022 год.
Ответникът Директорът
на Регионална дирекция „Автомобилна администрация“- Варна , чрез подаденият от
упълномощения юрисконсулт В. С.писмен отговор изразява становище за оставяне в сила на обжалваното решение и претендира
присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение, а в условията на евентуалност отправя искане за присъждане на
разноски на противната страна за адвокатско възнаграждение при условията на чл.
63д, ал.2 от ЗАНН.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и
извършената
по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално
допустима като подадена в срок от надлежна страна , против
подлежащ на касационен контрол съдебен акт, а разгледана по същество тя е основателна.
С обжалваното НП е наложена на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП на настоящият касатор имуществена санкция в размер на 2000
лв. за нарушение на чл. 91в, т. 2, пр.2 от ЗАвП, а именно : затова, че на 22.06.2021 г. в гр. Варна дружеството притежаващо лиценз на
Общността за международен превоз на товари не е спазило законоустановения 7-дневен срок
изтичащ на 21.06.2021 г. , да предостави на служителите от РД „АА“-Варна за проверка изисканата с покана изход. № 14-00-51-773/1.06.2021
г. информация на магнитен носител , извлечена от дигиталната карта на водача С.Г. Ч. , за периода на комплексната проверка от
1.08.2020 г. до 30.11.2020 г. , като
водачът е извършил международен превоз на товари управлявайки МПС с рег. № **,
което е видно от 2 бр. СМR от дати 6.10.2020 г. и
17.11.2020 г. и от информация от паметта
на дигиталния тахограф, монтиран в същото МПС.
За да потвърди обжалваното
НП , районният съд е приел за
установени описаните в НП факти, съответно не е споделил възраженията на
въззивника за неправилно приложение на материалния закон при квалифициране на
процесното деяние.
Касационният
съд намира, че е налице изложеното в жалбата основание по чл.348, ал.1, т. 1 от НПК за отмяна на въззивното решение - допуснато
нарушение на материалния закон.
Цитираният
в НП административно-наказателен състав
на чл. 104, ал.7 от ЗДвП има две форми на изпълнителното деяние – първата се
изразява в несъхранение на тахографските листа, разпечатките и извлечените данни
от дигиталния тахограф или картата на водача за период от 365 дни, а втората се
изразява в отказ те да бъдат предоставени
за проверка на контролните органи. Сочената в НП като нарушена разпоредба на
чл. 91в, т.2, пр.2 от ЗАвП създава задължение за посочените в нея субекти да
съхраняват най-малко една година след нейното приключване информацията извлечена от паметта
на дигиталния тахограф и от картата на водача и да я предоставят на контролните
органи. Точното тълкуване на нормата предполага, че задължението за
предоставяне на информацията за проверка от контролните органи е изпълнимо
когато същата е извлечена и съхранена,
т.е. само при тези условия е осъществима горепосочената втора форма на изпълнителното
деяние от административно-наказателния състав на чл. 104, ал.7 от ЗАвП. По
аргумент на противното, първата форма на изпълнителното деяние е осъществима,
когато извлечената информация не е съхранена за посоченият в нормата период, а
когато информацията не е извлечена е осъществен състава на адм. нарушение по чл. 93г, ал.2 от ЗАвП. Направеното
в НП описание на нарушението в което изпълнителното деяние е посочено като „не е
спазил законоустановения 7-дневен срок да предостави на служителите на РД „АА“-Варна
изисканата с получената на 14.06.2021 г.
информация на магнитен носител, извлечена от дигиталната карта на водача
С.Г. Ч. “, предполага съобразно гореизложеното, административно-наказващият
орган чиято е доказателствената тежест във въззивния процес, да установи
релевантния факт за наличието на извлечена от картата на водача информация –
именно такъв факт е посочен в направеното с НП описание на деянието. С
тази доказателствена тежест наказващият орган не се е справил , дори нещо
повече - чрез показанията на посоченият
от него свидетел Б.Г.И. /актосъставител/ се установява, че процесната информация
не е била извлечена от картата на водача Ч. . Така установеният факт неправилно
е бил квалифициран от въззивния съд като
ирелевантен за съставомерността на
деянието по чл. 104, ал.7 от ЗАвП – точно обратно и както бе посочено по-горе
във връзка с правилното тълкуване на разпоредбата
на чл. 91в, т.2 от ЗАвП, отказ по приложеният с НП административно-наказателен състав е обективно
възможен само когато въпросната информация е извлечена от картата на водача, т.е. когато тя
не е извлечена както това е в процесният
случай , деянието би следвало да бъде квалифицирано по административно-наказателния състав на чл.93г, ал.2 от ЗАвП. Такава правна
квалификация липсва в обжалваното НП, както и липсва съответното на нея
описание на факти, поради което евентуално изменение на НП в тази насока е правно невъзможно, още
повече, че съставът на чл. 93г, ал.2 от ЗАвП е по -тежко наказуем в сравнение с
приложеният с НП състав по чл.104, ал.7 от ЗАвП. С оглед
последното и при липсата по гореизложените съображения на осъществен от
обективна страна състав на адм.
нарушение по чл. 104, ал.7 от ЗАвП, обжалваното НП е следвало да бъде
отменено като материално незаконосъобразно, т.е. като е потвърдил същото вместо
да го отмени, ВРС е постановил решението си в нарушение на материалния закон,
което като такова следва да бъде
отменено.
След отмяната и при решаване на
делото по същество от касационния съд съгласно чл. 222, ал.1 от АПК ,
обжалваното НП следва да бъде отменено по същите гореизложени съображения.
При този
изход на делото, основателна съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН е претенцията на касатора
за разноски за адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции с оглед осъщественото
от упълномощения адвокат Х. процесуално представителство по въззивното и касационното дела. Съгласно
представените договори за правна защита и съдействие от 22.10.2021 г. и 8.06.2022 г. се дължат такива в общ размер на 820 лв. /
410лв. + 410 лв./ , като възражението на
ответника за определянето им при условията на чл.63д, ал.2 от ЗАНН касационният
съд намира за неоснователно, тъй като предвид размера на наложената имуществена
санкция адвокатското възнаграждение е определено към минималния размер съгласно
чл. 18, ал.2 във вр. с чл. 7, ал.2 ,т.2
от Наредба №1 /9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатското възнаграждение.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение № 668/17.05.2022 г. по НАХД № 20223110200399/2022 г. по
описа на ВРС и ВМЕСТО
НЕГО ПОСТАНОВИ :
ОТМЕНЯ издаденото от директора на Регионална дирекция „АА“
гр. Варна НП № 23-0001629/6.10.2021 г. ,
с което на основание чл. 104, ал.7 от ЗАвП е наложена на „Б.Ш.“ ООД имуществена
санкция в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Б.Ш.“ ООД, ЕИК **** за разноски по делото сумата от 820 лв.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: