РЕШЕНИЕ
гр.Кърджали, 31.10.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кърджалийският районен съд в публичното заседание на тридесет и първи октомври две хиляди и седемнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Невена Калинова
при участието на секретаря Елеонора Георгиева разгледа докладваното от съдията гр. дело N 747 по описа за 2017г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Р Е Ш И :
НАЛАГА МЯРКА ЗА ЗАЩИТА от домашно насилие в полза на Д.Г.К.
с ЕГН **********,***0, тел.*** срещу К.П.К.
с ЕГН **********,***, тел. ***, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА К.П.К. с ЕГН ********** да се
въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Д.Г.К. с ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА К.П.К. с ЕГН ********** от съвместно обитаваното с Д.Г.К. с ЕГН **********
***0, за срок от 3/три/ месеца.
ЗАБРАНЯВА на К.П.К. с ЕГН ********** да приближава Д.Г.К. с ЕГН **********, както и жилището й, находящо
се в ***, на разстояние по-малко от 100 м. за срок от 3/три/ месеца, изключая времето през което К.П.К. с ЕГН ********** осъществява лични отношения с
родените от брака му с Д.Г.К. с ЕГН ********** малолетни деца Г.К. К., родена на ***г.,
и Д.К. К., роден на ***г.
НАЛАГА на К.П.К. с ЕГН ********** ГЛОБА в размер на 200 лв., на основание чл.5,
ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН **********,*** да заплати по сметка на РС-Кърджали сумата 25
лв., представляваща държавна такса по делото.
ОСЪЖДА К.П.К. с ЕГН **********,*** да заплати на Д.Г.К. с ЕГН **********,***0,
сумата 600 лв., представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Да се издаде заповед за защита.
В заповедта да се посочи изрично предупреждението за
последиците от неизпълнението на същата по чл.21, ал.2 от Закона
за защита от
домашното насилие.
Заповедта да се връчи
на страните и на РУ-МВР -Кърджали.
Решението подлежи на незабавно изпълнение и обжалване пред Окръжен съд гр.Кърджали в 7-дневен срок от връчването му, като обжалването не спира изпълнението.
СЪДИЯ:
Производството е с правно основание чл.4, вр.
чл.12 и сл. от Закона за защита от домашно насилие.
В молбата си молителят Д.Г.К. сочи, че с ответника К.П.К. са съпрузи по
сключен на 12.06.2005г. граждански брак, втори по ред за всеки от съпрузите,
като молителят от предишен брак има едно родено пълнолетно дете Т., а
ответникът от предишен брак две деца.По време на брака на страните се родили
двете им общи деца Г. и Д., и двете малолетни, родени през 2007г. и 2008г.От
преди сключване на брака страните живеели в апартамент в гр.Кърджали,
собственост на ответника, заедно с детето Т., а впоследствие и с децата Г. и Д..От
самото начало на съвместното съжителство между двамата съпрузи възникнали
неразбирателства във връзка с отглеждането и възпитанието на детето Т.,
защитавано от майката при агресия на ответника към детето, след което агресията
на ответника се насочила към молителя и както тя самата, така и цялото
семейство било подложено на системен физически и психически тормоз от страна на
ответника.На 28.05.2017г. около полунощ в семейното жилище на страните
молителят била заплашена с убийство от ответника, а на 12.06.2017г. от 08.30 ч.
до 10.30 ч. молителят била заплашвана и принуждавана по телефон от ответника да
му плаща на всяко 4-то число от месеца, в продължение на 15 години, по 200 лв.
плюс издръжка за двете им деца.Молителят твърди, че поради агресията на
ответника, тя и децата се страхували от него, и от 30.05.2017г. до 14.06.2017г.
с децата се настанила в къщата на баща й, като междувременно ответникът отново
заминал за Слънчев бряг, където работил, и доколкото й е известно живеел в
Свети Влас на квартира.Молителят твърди и, че на 14.06.2017г. баща й й казал, че не желае тя заедно с децата да живеят повече в
дома му, при което тя заедно с децата се принудила да се върне в жилището на
съпруга си, но всички заедно се страхували, че когато последният се завърне, ще
я пребие, и децата две вечери/от 14.06. до 16.06.2017г./ не спели. По тази
причина, опасявайки се от саморазправа от страна на ответника, претендира за издаване на заповед за
незабавна защита без да сочи конкретни мерки за защита.
Към молбата е представена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, с която
молителят декларира извършеното спрямо нея насилие на 28.05.2017г. и на
12.06.2017г.
В съдебно заседание молителят Д.Г.К. лично и с адвокат пълномощник поддържа
молбата по ЗЗДН.Молителят обяснява, че след издаване за заповед за незабавна
защита, ответникът на два пъти нарушил същата-първият път, когато се върнал от
гр.Бургас и влезнал в жилището, за което сигнализирала на тел.112, в резултат на
което ответникът бил задържан за 24 часа, и втория път на 04.07.2017г., когато
я приближил на отсрещния тротоар на по-малко от 50 м. и я заплашил с пръст, за
което тя отново сигнализирала на тел.112, по време на което ответникът преминал
на тротоара, на който тя била с децата.
Ответникът К.П.К. в съдебно заседание лично и с адвокат пълномощник оспорва
молбата, отричайки да са осъществени твърдените актове на домашно насилие, с
искане молбата по ЗЗДН да се отхвърли.Ответникът обяснява, че живеел в Свети Влас
и работел в Слънчев бряг, и с цел да не прави разходи за транспорт, помолил
съпругата си да поправи колело, което да може да ползва, но когато се прибрал
това не било сторено, и впоследствие поради спукана гума на колелото, паднал от
същото и се ударил, след което за поправката на колелото дал 150 лв.Ядосан от
случая, се обадил на съпругата си и говорели много за това, но не можел да си
обясни поведението й.На 28-и, на 25-и, или на 26-и май, той заедно с приятеля
си С.С. *** и детето му пристигнали в гр.Кърджали,
последните се разболяли и легнали в дома му, поискал одеала от съпругата си, но тя отказала, но на 28.05.2017г.
не я бил заплашвал с убийство, така както не я бил заплашвал и на 12.06.2017г.,
а съдържанието на твърдените заплахи представлявали нейни обещания към него, че
ще работи, ще изтегли кредити и ще понесе по-голямата тежест и отговорност към
семейството.Отрича на 04.07.2017г. да е приближавал молителя, но когато минал
покрай нея със своя приятел, тя го заплашила, че ще му вземе жилището и го
нарекла „боклук“.
Районният съд като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните, приема следното:
Молбата е подадена в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо правен
интерес съгласно чл.3 т.1, поради което като допустима следва да бъде
разгледана по същество.
Молителят и ответникът са съпрузи от 12.06.2005г.По време на брака им се раждат
децата Г.К. К., родена на ***г., и Д.К. К., роден на
***г.Семейството живее в жилище, собственост на ответника, находящо
се в ***.В същото през м.май 2017г. живее и пълнолетния син на молителя от
предходен брак-св.Т.К., възприел възникналия между страните спор/караница на
28.05.2017г..В същия ден молителят помолила св.Т.К. да се прибере от работа
възможно най-бързо.Молителят била разстроена и се чувствала несигурна.Св.Т.К.
веднага, когато приключил работа, около 23.15 ч. се прибрал, и още на площадката
на третия етаж чул викове и обиди „курва, мръсница, ти си най-голямата идиотка,
ще ми се подчиняваш цял живот, иначе ще те убия“.Влизайки в жилището чувал само
писъци и викове от кухнята, вратата на която била затворена, видял брат си и
сестра си в детската стая много разтревожени, но се страхувал да влезне в
кухнята и така останал час и половина, през който чувал заплахи обиди, че „ако
още веднъж направи нещо такова да вземе двете деца и да го остави, ще я намери
и ще я убие с двете си ръце“.Св.Т.К. взел решение, че трябва да разбере как е
майка му, и нагласил алармата на телефона й, по повод звъненето на която майка
му да излезне от кухнята.Когато майка му излезнала, той я попитал
дали се е случило нещо по-сериозно и дали да се обади на тел.112, но тя
му казала да не се притеснява и да ляга, след което отново влезнала в кухнята.Скандалът
продължил до 3-4 часа сутринта, след което от умора св.Т.К. заспал.Около 8.30
ч. майка му го събудила, за да закара брат си и сестра си на училище, тъй като
ответникът го чакал в заведението/което стопанисва/, където свидетелят отишъл
заедно с майка си, и където ответникът ги посрещнал недружелюбно, упреквайки
съпругата си, че не му се подчинява.На 12.06.2017г. майка му се обадила много
притеснена и с молба да се обади на адвокат, тъй като ответникът я заплашвал по
телефона, че ще трябва да му изплащат пари в продължение на 10 и 15 години и ще
ги убие.След предприети с адвокат действия била издадена ограничителна заповед,
благодарение на която майка му в момента била спокойна.Свидетелят познава бегло
приятеля на ответника-С./св.С.С./, който им бил на
гости с детето си за една или две вечери, и който си тръгнал на 28.05.2017г.
сутринта, след като се разболели в гр.Кърджали, след като били обгрижени от майка му, без да е имало между нея и съпруга й
конфликт във връзка с гостуването им от първите.Свидетелят се видял с
посочените гости за около един час.Сочи, че за скандала на 28.05.2017г. имало
предистория-ответникът заръчал на молителя да изчисти намиращо се в мазето
колело, което майка му не сторила и колелото хванало ръжда, което много ядосало
ответника.Скандал във връзка с въпросното колело се установява и от показанията
на св.С.С., гостувал на страните в гр.Кърджали за
няколко дни в края на м.май 2017г., в които свидетелят и детето му се разболели
и не се чувствали особено комфортно в дома на страните, тъй като им било
студено.Свидетелят С. сочи, че заедно с ответника трябвало да вземат колело и
куче, но колелото било ръждясало, а кучето занемарено, което ядосало ответника
главно заради колелото, който поставил въпрос за това на съпругата си, по време
на което св.С. извел децата на църква, тъй като било неделя, в края на месеца,
и при завръщането му страните продължавали да се карат, след която караница св.С.
и сина му си тръгнали без ответника.По време на престоя си в гр.Кърджали св.С.
се видял за миг със св.Т.К., на втория или третия ден от престоя си, и не бил
свидетел на караници между страните, изключая тази за
колелото.
В показанията си св.В. Ц. сочи, че на 28.05.2017г. до късно вечерта/8-9 ч./
бил в заведението на ответника, в което бил и св.С.С.,
който бил в добро здравословно състояние, а на следващия ден към 5 ч. следобед на
същото място се видял само с ответника.Не знае да е имало скандали и разправии
между страните.
От показанията на св.С.И. се установява, че същата лично възприела записани
от молителя телефонни разговори с ответника, в които ответникът искал от
молителя заплащане на суми месечни суми за период от 10 и 15 години за това, че
е гледал св.Т.К. и децата им, възлизащи общо на 600 лв., наричайки я „кучка,
мръсница, мърша“ , и заплашвайки я, че ако не ги заплати, ще бъде непослушен, и
боя над Т. от баща му ще му се стори като анимационен филм.Установява и, че
видяла в началото на м.юни ответникът да обикаля и да дебне молителя, за което
последната й споделила, че ответникът й замахвал и заканвал да й счупи зъбите.
Съдът
приема, че декларираните от молителя с декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН
обстоятелства са осъществени на датите
28.05.2017г. и на 12.06.2017г., тъй като доказателства, които да опровергават тези
обстоятелства, не са събрани.Установява, че преди 28.05.2017г. ответникът
работи извън гр.Кърджали и се завръща при семейството си заедно със св.С.С. и сина на свидетеля, с намерение отново да се завърнат
заедно в Свети Влас, вземайки със себе си колело, което един месец преди това
ответникът моли молителя да поправи.Когато ответникът установява, че молителят
не е изпълнила молбата му, поставя въпрос за това в неделната утрин на
28.05.2017г., когато св.С. заедно със своя син и децата на страните отива на
църква, а при завръщането си след това вижда, че страните продължават да се
разправят за колелото, след което заедно със сина си тръгва за Свети Влас, но
без ответника и колелото.Макар и да няма преки доказателства, то косвено от
гласните такива, в т.ч. и обясненията на ответника, се установява, че
непоправянето на колелото силно разгневява ответника, което разстройва
молителя, която моли сина си св.Т.К. веднага след работа да върне в дома им.При
прибирането си около 23.15 ч., още пред входната врата на жилището на страните,
св.К. чува скандал и главно обиди и викове на ответника, в т.ч. и заплаха за
убийство, отправена от ответника към майка му, който скандал затихва в ранните
часове на 29.05.2017г.Така съдът приема, че обстоятелствата, декларирани от
молителя за дата 28.05.2017г., са осъществени.В тази връзка съдът не кредитира
показанията на св.В. Ц. относно сочените от него факти на дата 28.05.20017г.,
които се опровергават от показанията на св.Т.К. и св.С.С.,
че на 28.05.2017г. последният си тръгва от гр.Кърджали, при което и на
28.05.2017г. вечерта няма как да са заедно в стопанисваното от ответника
заведение, като възможно е св.Ц. да
бърка датите на събитията, за които свидетелства.За периода от 29.05.2017г. и
до 14.06.2017г. молителят заедно с децата живее при своя приятелка и при баща
си, в който период ответникът заминава за Свети Влас.На 12.06.2017г. сутринта,
между 8.30 и 10.30 ч., съгласно декларираното от молителя, ответникът на четири
пъти й звъни с искания и заплахи молителят да му заплаща парични суми, в т.ч и
за издръжка на децата им, в продължение на 15г., които декларирани
обстоятелства не се опровергават от други събрани по делото, и се потвърждават
от показанията на св.И., възприела същите чрез възпроизвеждането им от записи,
направени от молителя, на телефонните разговор с ответника.Така съдът приема,
че обстоятелствата, декларирани от молителя за дата 12.06.2017г., са
осъществени.
По делото в полза на молителя и в тежест на ответника е издадена заповед за
незабавна защита на 20.06.2017г.Същата е надлежно връчена молителя на
21.06.2017г., а на ответника на 27.06.2017г., при което ответникът не нарушава
същата при завръщането си в дома си на 25.06.2017г.Само надлежното връчване на
заповедта за незабавна защита и несъобразяване на поведението на нарушителя с
наложените ограничения, може да обоснове извод, че е налице неизпълнение/респ.
нарушение на заповедта.Относно другото твърдяно в хода на делото нарушение на
заповедта, при липса на декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН и други доказателства,
които да установяват, че ответникът на 04.07.2017г./ по изявление на молителя/,
нарушава заповедта, предвид, че в показанията си св.И. установява подобни
обстоятелства, но осъществени в началото на м.юни, съдът приема, че такова нарушение да не е
установено при условията на чл.154, ал.1 от ГПК.
Съгласно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, психическо
или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство или обитават едно
жилище.По арг. от чл.4, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.18, ал.1 от ЗЗДН актът на домашно насилие трябва да
води принципно до вероятна опасност за живота или здравето на пострадалия, а
когато тази опасност е пряка и непосредствена, пострадалият може да иска
издаване на заповед за незабавна защита.Прилагането на предвидените в ЗЗДН
мерки има за цел да даде защита от конкретен акт на домашно насилие, когато е
налице опасност за живота и здравето на лице, претърпяло домашно насилие.Актът
на физическо и психическо домашно насилие може да се дефинира като модел на
злоупотребяващо, несправедливо и малтретиращо отношение в каквато и да е връзка
и взаимоотношение, което поведение е използвано от единия партньор/в т.ч. и
бивш/ да получи трайно власт и контрол над другия партньор/ т.нар. патриархално
насилие/, или да бъде доминант в определена ситуация,
прекрачвайки границата на допустимото вследствие на неспособност на
партньора/партньорите да управляват конфликтите/т.нар. ситуативно
насилие/.
В случая оплакването на молителя е за осъществено патриархално насилие с
оглед твърденията й, че обстоятелствата, декларирани по реда на чл.9, ал.3 от ЗЗДН, са само част от системния психически и физически тормоз, на който е подложена
от ответника.По делото се установяват и причините, предизвикали поведението на
ответника, а именно поведението на съпругата му, отказала да има поведение
съответно на изискваното от него-да поправи колелото, да не го напуска заедно с
децата, в противен случай да му заплаща направени за грижата за семейството
разходи, в т.ч. и бъдещи такива, които ответникът обобщава под формата на
„неподчинение“, каквото му дължи съпругата, както и синът й от първия брак, а и
децата, родени по време на брака с молителя, тъй като тежестта в тази грижа се
припада на него/на ответника/ и съответно на тази грижа трябва да е
благодарността и подчинението.Така неспособността на ответника да оцени значимостта
на членовете на семейството си и отношенията помежду им пред неминуемо
възникващите в ежедневието битови проблеми, и възприемането на ответника като
основна фигура, без която според разбиранията му семейството не би
оцеляло/пряко следващо от анализа на обясненията му/, и вероятно
неосъзнаването, че любовта не понася условности и не стои под контрол, особено
в съвременното общество при установените принципи за равенство на брачните
партньори и съблюдаване на най-добрия
интерес на децата, които единствено имат нужда от любов и сигурна, в т.ч.
спокойна среда, в която да растат, е довела до утвърждаване на моделът на
властващия партньор, който се гневи ако поведението, което счита, че му се
дължи от насрещния партньор, не се осъществи.
Отношенията между съпрузите се изграждат на основата на взаимно уважение,
общи грижи за семейството и разбирателство, при условията на взаимодействие и
търпение с множество компромиси.Всеки от съпрузите съобразно своите
възможности, имущество и доходи, и двамата заедно чрез взаимно разбирателство и
общи усилия, следва да осигуряват емоционалното и материалното благополучие на
семейството, в т.ч. и относно грижата и възпитанието на детето.Липсата на
взаимност и проявата на нетърпимост от единия партньор спрямо другия без преосмисляне
на поведението на всеки един от тях, и налагането на волята на единия над
другия представлява насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН, в случая психическо
такова, пораждащо страх в доминирания партньор, поискал защита по реда на ЗЗДН.
Съгласно чл.13, ал.3 от ЗЗДН декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН е доказателствено средство в процеса по молба за защита от
домашно насилие и същата задължително се прилага към молбата като условие за
допустимостта й, и е достатъчно основание за издаване на заповед за защита на
пострадалото лице само, когато няма събрани други доказателства. При оспорване
от ответника, че е извършил твърдяното домашно насилие, негова е доказателствената тежест да проведе успешно насрещно
доказване като обори изложеното в декларацията и разколебае доказателствената
й сила.Оспорването не е проведено успешно и верността на декларираното следва
от анализа на доказателствата, посочен по-горе, при което съдът приема за
доказано, че е осъществено домашно насилие, което обуславя правомощието му да предостави
исканата защита с цел предотвратяване опасност от
възможно последващо малтретиране и осигуряване на
време на пострадалата да преодолее извършеното насилие.Налице
са основанията на специалния закон за реализиране на защита от домашно насилие
чрез издаване на заповед за защита, с която да бъдат наложени мерки за защита в
полза на молителя както следва: ответникът да се въздържа от извършване на
домашно насилие спрямо молителя, със забрана да приближава молителя и жилището
й, на разстояние по-малко от 100 метра за срок от три месеца, на основание чл.5, ал. т.1 и т.3 от ЗЗДН. Необходимостта от тези мерки е продиктувана от времето нужно молителят да
преодолее изживения стрес от причиненото насилие, а ответникът да преосмисли
собственото си поведение, както и да бъде предотвратено ново домашно
насилие.Срокът на мерките е разумен и в полза на страните, които са брачни
партньори. Определянето на по-дълъг срок би попречило на възстановяването на
нормалните отношения на страните като съпрузи и родители на родените от брака
им деца.Срокът на мерките е съобразен и с продължителността на срока на същите
по издадената по делото заповед за незабавна защита с действие спрямо ответника
от 27.06.2017г. и до постановяване на решение по делото на 31.10.2017г., имащо
незабавно действие, при което общата продължителност на срока е седем месеца,
което съдът взе предвид при постановяване на решението, по аналогия на чл.63,
ал.4 от НПК, предвид установената степен на продължителност и интензивност на
декларираните и осъществени актове на домашно насилие, и подобреното по време
на действие на заповедта за незабавна защита психическото състояние на
пострадалата съгласно показанията на св.Т.К..
Забраната ответникът да приближава молителя и жилището й не важи в
случаите, когато ответникът упражнява лични отношения с децата, които срещи на
този етап при липса на акт на съда, който да определя режима на тези лични
отношения, е изцяло в добрата воля на страните, и може да се осъществява след
предварителна уговорка между двамата съпрузи, в т.ч. и по телефон.
След изтичане на срока на мерките по ЗЗДН, само чрез осъществяване на лични
контакти, които по интензивност във времето могат да бъдат краткотрайни и
редки, до такива, имащи характер на трайни и редовни, би позволило и на двете
страни по тях, да преодолеят създалите се проблеми при общуването им, и до
възстановяване авторитета си един спрямо друг, в т.ч. и пред децата, но като
равноправни страни, чрез проява на търпение и разбира се множество умения за
тази цел.Това неминуемо ще се отрази положително на състоянието на децата,
станали жертва на неприязнените отношения между родителите им, при опасността
същите като защитна реакция да възприемат моделът на поведение на единия
родител, което не е нито в техен интерес, нито в интерес на страните.
На основание чл.5, ал.4 от ЗЗДН на нарушителя, извършил домашно насилие, задължително
да се налага глоба в размер от 200 лв. до 1000 лв., като с оглед данните по
делото, глобата следва да бъде в минимален размер, а именно 200лв. На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд-Кърджали
държавна такса в размер на 25 лв., а на основание чл.78, ал.1 от ЗЗДН в тежест
на ответника се и възложат направените по делото разноски от молителя, възлизащи
на 600 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът постанови решението си.
СЪДИЯ: