№ 32
гр. София, 05.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
като разгледа докладваното от ВЛАДИСЛАВА В. АНГЕЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110211763 по описа за 2024
година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН
Образувано е по жалба на Б. А. Х., ЕГН хххххххххх, чрез адв. К. М. от
САК, против Наказателно постановление № 22-4332-009937/03.06.2022 г.,
издадено от началник - група в ОПП - СДВР, с което на основание чл. 185 от
Закон за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено
административно наказание глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП му е
наложено административно наказание глоба в размер на 10, 00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП му
е наложено административно наказание глоба в размер на 10, 00 (десет) лева
за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП.
С жалбата се прави искане за отмяна на наказателното постановление
поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се изложената в
наказателното постановление фактическа обстановка.
В съдебно заседание жалбоподателят Б. Х., редовно призован, не се
явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител - адв. К.
М. от САК, който пледира за отмяна на наказателното постановление. Излага
доводи, че не е доказано по несъмнен и категоричен начин, че доверителят му
1
е имал качеството на водач на моторно превозно средство. Сочи, че липсват
свидетели - очевидци, както и че не е установено, че именно въззивникът е
активирал услугата за използване на пътното превозно средство. Навежда, че
не е доказано, че същото представлява моторно превозно средство по см. на
ЗДвП и Правилника за прилагането на ЗДвП (ППЗДвП), както и че не е
установено дали жалбоподателят не го е бутал.
Наказващият орган - началник-група в ОПП, СДВР, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. С писмени бележки от гл. юрк. В.
Пашунов и от гл. юрк. С. М.а - двамата с пълномощни от наказващия орган, се
прави искане наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно
и законосъобразно. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се
навежда възражение за прекомерност на претендирано адвокатско такова.
По допустимостта на жалбата:
Жалбата е депозирана срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 58д т. 1
ЗАНН и от наказаното лице. Не бяха представени доказателства за датата на
връчване на обжалваното наказателно постановление на жалбоподателя,
поради което съдът намира, че жалбата следва да се счете за подадена в срок и
да бъде разгледана по същество.
Като съобрази изложените от страните доводи и възражения и
служебно провери законосъобразността и правилността на обжалваното
наказателно постановление, с оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл.
84 ЗАНН, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят Б. А. Х., ЕГН **********, е правоспособен водач на
пътно превозно средство с придобити категории "В" и "М".
На 19.05.2022 г. около 02:30 часа след полунощ, след като си тръгнал
от събитие, на което присъствал, жалбоподателят Б. Х. наел чрез мобилно
приложение моторно превозно средство мотопед "Супер Сохо ЦУХ" с рег. №
ххххххххх, собственост на "ххххххххх" ЕООД. В джоб в задната част на
багажния куфар на мотопеда били поставени копие от документите за
регистрация на МПС (свидетелство за регистрация част I) и копие на актуална
застраховка "Гражданска отговорност".
Жалбоподателят Х. привел мотопеда в движение като се движел на
територията на град София, по ул. "Ген. Й. Гурко" с посока на движение от
бул. "Васил Левски" към ул. "Шести септември". В района на номер 50 на ул.
"Ген. Й. Гурко" поради недостатъчен контрол върху управляваното от него
моторно превозно средство жалбоподателят Х. реализирал пътнотранспортно
произшествие в намиращия се от дясната му страна по посока на движението
2
бордюр и метално паркинг - колче. При настъпилото пътнотранспортно
произшествие управляваният от жалбоподателя мотопед паднал на пътното
платно, а до него паднал жалбоподателят Х.. Неустановени по делото лица
възприели падането на жалбоподателя и уведомили за това свидетелите В. Ц.,
Г. М. - служители на 01 РУ - СДВР, както и свидетелката Н. М. - служител на
"Криминална полиция", които изпълнявали служебните си задължения като
автопатрул и се намирали в близост до мястото, на което паднал
жалбоподателят с управлявания от него мотопед. След като пристигнали на
мястото, свидетелите Ц., М. и М. възприели падналия на пътното платно
жалбоподател, както и намиращия се до него мотопед. Тъй като пред
полицейските служители жалбоподателят споделил, че е употребил алкохол,
на мястото били извикани служители на ОПП - СДВР, които да извършат
проба с техническо средство на жалбоподателя за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта му. На място бил повикан и екип на
ЦСМП, който да прегледа жалбоподателя. На мястото били изпратени
свидетелите З. Х. и В. В. - служители в ОПП - СДВР, които извършили проба
с техническо средство Алкотест 7510 на жалбоподателя Х. за определяне
концентрацията на алкохол в кръвта му. Установеният резултат бил над 1,2 ‰.
Пред полицейските служители жалбоподателят заявил, че именно той е
управлявал мотопеда. Полицейските служители изискали от жалбоподателя да
им представи СУМПС и контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлявал, но
жалбоподателят не представил такива. Х. представил на служителите на СДВР
единствено личната си карта.
Свидетелят З. Х. съставил протокол за ПТП № 1849793 (рег. № 6261)
от 19.05.2022 г. и скица към него за обстоятелствата на ПТП, участниците в
него и настъпилите щети.
Жалбоподателят Х. попълнил декларация, в която отразил, че той е
управлявал моторното превозно средство при настъпване на ПТП.
Свидетелят З. Х. - младши автоконтрольор I степен в 02 група "Пътен
контрол" на 01 сектор "Организация и контрол на пътното движение" към
ОПП - СДВР в присъствието на свидетеля В. В. и на жалбоподателя Б. Х.
съставил АУАН серия GA № 520393/19.05.2022 г., с който повдигнал против
въззивника Х. административнонаказателно обвинение за нарушения на чл. 20
3
ал. 1 ЗДвП, чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП, чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и чл. 100 ал. 1 т. 2
ЗДвП. Актът за установяване на нарушението бил подписан от
актосъставителя и от свидетеля В., бил предявен за запознаване на
жалбоподателя, който го подписал без възражения, и му бил връчен препис.
Жалбоподателят Х. бил съпроводен от полицейските служители до
УМБАЛ "Света Анна" - София АД за вземане на биологични проби за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Впоследствие материалите по административнонаказателната
преписка досежно нарушението по чл. 5 ал. 3 т. 1 ЗДвП били изпратени в СРП
с оглед наличие на данни за извършено престъпление по чл. 343б ал. 1 НК и
било образувано досъдебно производство № 776/2022 г. по описа на 01 РУ -
СДВР, пр. пр. № 12746/2022 г. по описа на СРП.
На 03.06.2022 г. Г.Б. - началник на 01 група
"Административнонаказателна дейност" на 03 сектор "Административно
обслужване" в ОПП - СДВР издала обжалваното наказателно постановление
№ 22-4332-009937/03.06.2022 г., с което на основание чл. 185 от Закон за
движението по пътищата (ЗДвП) наложила на жалбоподателя Б. Х.
административно наказание глоба в размер на 20, 00 /двадесет/ лева за
нарушение на чл. 20 ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП му
наложила административно наказание глоба в размер на 10, 00 /десет/ лева за
нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП и на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП му
наложила наказание глоба в размер на 10, 00 (десет) лева за нарушение на чл.
100 ал. 1 т. 2 ЗДвП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз
основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства:
гласни - показанията на свидетелите З. Х., В. В., В. Ц., Г. М., Н. М., както и
писмените доказателства, приобщени на основание чл. 283 НПК - отговор от
"ххххххххх" ЕООД, АУАН серия GA № 520393/19.05.2022 г., постановление от
14.07.2022 г. (деловодно изведено на 15.07.2022 г.) за прекратяване на
наказателното производство по ДП № 776/2022 г. по описа на 01 РУ - СДВР,
пр. пр. № 12746/2022 г. по описа на СРП, наказателно постановление № 22 -
4332/03.06.2022 г., издадено от началник - група в ОПП - СДВР, декларация от
Б. Х., протокол за ПТП № 1849793 (рег. № 6261) от 19.05.2022 г., ведно със
скица от същата дата, препис на талон за изследване № 093270/19.05.2022 г.,
препис на протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби
за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози от
19.05.2022 г., препис на протокол за химическо изследване № 269/19.05.2022 г.
4
на УМБАЛ "Света Анна" - София АД, разпечатка от Алкотест Дрегер 7510,
инд. № 0207, проба № 4473, справка - картон на водача, заповед № 513з-
10835/20.07.2020 г. на директора на СДВР, заповед № 8121К-13180/23.10.2019
г. на Министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019 г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на
вътрешните работи, отговор от СРП вх. № 337675/24.10.2024 г. на СРС.
Съдът цени с доверие показанията на свидетелите З. Х., В. В., В. Ц., Г.
М. и Н. М., които са последователни, непротиворечиви, детайлни и
кореспондират на писмените доказателства - протокол за ПТП от 19.05.2022 г.
и скица. Разпитаните полицейски служители са еднопосочни в показанията си
по отношение извънпроцесуалното признание на жалбоподателя Х., че именно
той е управлявал самокатастрофиралия мотопед. Свидетелите Ц., М. и М.
първи са отишли на мястото на настъпилото пътнотранспортно произшествие
и са заварили падналия мотопед и жалбоподателя - в непосредствена близост
до него. И тримата свидетели са напълно еднопосочни в показанията си, че
пред тях жалбоподателят в нито един момент не е твърдял друго лице да е
управлявало мотопеда, а самият жалбоподател да е бил само пасажер.
Напълно еднопосочни по отношение на това обстоятелство са и показанията и
на свидетелите З. Х. и В. В. - служители на ОПП - СДВР, които също заявяват,
че и пред тях жалбоподателят е потвърдил, че именно той е управлявал
моторното превозно средство. Гласните доказателствени средства
кореспондират и на писмените доказателства - протокол за ПТП, скица и
декларация, попълнена от жалбоподателя Х..
Съдът кредитира и писмените доказателства, които прецени като
хармониращи на гласните доказателствени средства, еднопосочни и
последователни. Въз основа на писмените доказателства съдът изгради
изводите си и по отношение на компетентността на актосъставителя и
наказващия орган.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна
до следните правни изводи:
АУАН и НП са издадени от компетентни административни органи и
при спазване на сроковете по чл. 34 ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
АУАН е съставен от свидетеля З. Х., заемащ длъжност младши
автоконтрольор I степен в 02 група "Пътен контрол" на 01 сектор
"Организация и контрол на пътното движение" към ОПП - СДВР,
оправомощен да съставя актове за установяване на нарушения на ЗДвП, видно
от приетата като писмено доказателство Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г.
на Министъра на вътрешните работи /т. 1.3.2. от заповедта/.
Наказателното постановление е издадено от орган, който разполага с
материална и териториална компетентност. Със заповед №
5
8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи началникът на
група "Административнонаказателна дейност" в сектор "Административно
обслужване" към СДВР, ОПП, е оправомощен да издава наказателни
постановления за нарушения по ЗДвП /т.3.10 от заповедта/. От представените
заповед № 8121К-13180/23.10.2019 г., издадена от Министъра на вътрешните
работи, и акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019 г., се установява, че
издалата наказателното постановление Г.Б. заема длъжност началник на 01
група "Административнонаказателна дейност" на 03 сектор
"Административно обслужване" в ОПП - СДВР, поради което и е
оправомощена да издава наказателни постановления за нарушения по ЗДвП.
При съставяне на АУАН са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43
ЗАНН - актът за установяване на нарушението е съставен в присъствието на
свидетеля В. В., който е присъствал при установяване на нарушенията, както и
на жалбоподателя Х., подписан е от съставителя Х. и от свидетеля В.,
предявен е на жалбоподателя за запознаване със съдържанието му и му е
връчен препис.
Съдът намира и че както АУАН, така и НП, имат съдържанието,
изискуемо съгласно чл. 42 ал. 1 ЗАНН и чл. 57 ал. 1 ЗАНН, като както в АУАН,
така и в НП, при пълна идентичност са описани всички съставомерни
признаци на нарушенията, обстоятелствата по извършването им, в това число
и време и място, както и са посочени нарушените материалноправни
разпоредби.
При преценката на материалноправната законосъобразност на
обжалваното наказателно постановление на първо място съдът следва да
обсъди възраженията на процесуалния представител на жалбоподателя, че не е
доказано, че Х. е имал качеството водач на пътното превозно средство, тъй
като отговорът на този въпрос е от значение и за преценката дали той би могъл
въобще да бъде субект на административните нарушения, за които е
ангажирана административнонаказателната му отговорност. Съдът намери, че
са събрани достатъчно доказателства, макар и косвени, от които се налага
извода, че именно жалбоподателят Х. е бил водач на мотопеда, а не друго
лице, както и че той е управлявал мотопеда, а не го е бутал. В показанията си
пред съда полицейските служители възпроизвеждат извънпроцесуалното
признание на жалбоподателя, че именно той е управлявал мотопеда. От
6
писмените доказателства се установява, че Х. е попълнил и декларация като
водач, както и че му е била извършена проба с техническо средство за
установяване концентрацията на алкохол в кръвта, а впоследствие - и издаден
талон за медицинско изследване - т.е. по отношение на него са предприето
действия, каквито органите на МВР предприемат спрямо водача на пътно
превозно средство, а не по отношение на пътниците. Разпитаните свидетели
дават еднопосочни показания, че в нито един момент пред тях
жалбоподателят не е твърдял, че някой друг е управлявал мотопеда, а
напротив - че Х. е заявил, че именно той е управлявал моторното превозно
средство, както и че се е прибирал след събиране, на което е употребил
алкохол. От гласните доказателствени средства се установява и че
жалбоподателят е бил установен непосредствено до падналия мотопед, както
и че в близост не е имало други лица, за които би могло да се породи
съмнение, че са управлявали мотопеда. От показанията на свидетеля В. Ц. се
установява и че неустановените по делото лица, които са уведомили
полицейските служители за настъпилото пътнотранспортно произшествие, са
им съобщили за "самокатастрофирало момче с мотопед", а не за повече
самокатастрофирали лица. Така очертаната доказателствена съвкупност,
макар и формирана от косвени доказателства, е напълно достатъчна за
категоричния извод, че не друг, а жалбоподателят е управлявал мотопеда.
Съгласно § 6 т. 11 ДР на ЗДвП "моторно превозно средство" е пътно
превозно средство, снабдено с двигател за придвижване, с изключение на
релсовите превозни средства и индивидуалните електрически превозни
средства. От гласните доказателствени средства, както и от писмените
доказателства се установява, че жалбоподателят е управлявал именно моторно
превозно средство, поради което и това възражение съдът прецени като
неоснователно.
По отношение на нарушението по чл. 20 ал. 1 ЗДвП:
От събраните в съдебното следствие доказателства се установи по
категоричен начин, че въззивникът Х. е нарушил нормата на чл. 20 ал. 1 ЗДвП.
Посочената разпоредба задължава водачите да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват. От показанията на разпитаните
свидетели, както и от писмените доказателства - протокол за ПТП и скица, се
установява, че на 19.05.2022 г. около 02:30 часа след полунощ, движейки се по
7
ул. "Ген. Й. Гурко" с посока на движение от бул. "Васил Левски" към ул.
"Шести септември" жалбоподателят е загубил контрол върху управлявания от
него мотопед "Супер Соко ЦУХ" с рег. № ххххххххх, в резултат на което е
реализирал ПТП в бордюра и с метално паркинг - колче от дясната му страна,
при което жалбоподателят и управляваният от него мотопед паднали на
пътното платно.
Нарушението въззивникът е осъществил при несъзнавана
непредпазливост като форма на вината, тъй като не е съзнавал и предвиждал
настъпването на общественоопасните последици от деянието си, но като
правоспособен водач е могъл и е бил длъжен да ги предвиди.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 185 ЗДвП, според която за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа
на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание,
виновните се наказват с глоба 20 лв. Административното наказание е
предвидено в абсолютно определен размер, който по аргумент от чл. 27 ал. 5
ЗАНН не може да бъде намаляван.
По отношение на нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП:
Съдът намери, че се доказва и че на инкриминираните в наказателното
постановление дата и място жалбоподателят като водач на МПС не е носил у
себе си СУМПС и контролния талон към СУМПС, каквото задължение е имал
съгласно чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП (редакция ДВ, брой 51 от 2007 г.) към
процесната дата. Свидетелят В. В. е категоричен, че жалбоподателят не е
представил свидетелство за управление на МПС. Съдът намери, че следва да
се довери именно на неговите показания, а не на показанията на свидетеля З.
Х. (който пък твърди, че въззивникът е представил свидетелство за
управление на моторно превозно средство), тъй като в съставения АУАН е
посочено, че са снети данни от личната карта на жалбоподателя, а не от
СУМПС, а наред с това свидетелят В. Ц. пък заявява, че жалбоподателят е
представил "шофьорска книжка или лична карта". На следващо място
съгласно чл. 157 ал. 6 ЗДвП (редакция, ДВ бр. 51 от 2007 г.) при съставяне на
акт за нарушение по ЗДвП "контролният талон се отнема и се връща на водача
след изпълнение на задължението по чл. 190, ал. 3. Актът за нарушението
заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му." В случая в
съставения АУАН серия GA № 520393/19.05.2022 г. не е отразено контролният
8
талон към СУМПС да е отнет със съставянето му, което сочи по категоричен
начин, че при извършване на проверката жалбоподателят Х. не е носил у себе
си контролния талон към СУМПС. Със ЗИД на НК, обн. ДВ бр. 67/2023 г., в
сила от 08.08.2023 г. обаче, разпоредбата на чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП е изменена,
като е отпаднало задължението на водачите да носят в себе си контролния
талон към СУМПС. И в настоящата си редакция обаче разпоредбата на чл. 100
ал. 1 т. 1 ЗДвП изисква водачите на пъти превозни средства да носят
свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната
категория, поради което не са налице основания за отмяна на наказателното
постановление в тази част.
Нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП жалбоподателят Х. е
осъществил при пряк умисъл като форма на вината, като е съзнавал
противоправния характер на поведението си, предвиждал е и е целял
настъпването на общественоопасните му последици - съзнавал е, че като
водач на МПС е длъжен да носи у себе си свидетелство за управление на
моторно превозно средство от категорията на управляваното, но не го е
сторил.
Наказващият орган правилно е приложил санкционната разпоредба на
чл. 183 ал. 1 т. 1 ЗДвП и е наложил на жалбоподателя Х. глоба в абсолютно
определения в разпоредбата размер от 10, 00 лева. Предвид нормата на чл. 27
ал. 5 ЗАНН размерът на глобата не може да бъде намаляван.
По отношение на нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП:
Посочената като нарушена от жалбоподателя разпоредба предвижда,
че водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за
регистрация на моторното превозно средство, което управлява. От гласните
доказателствени средства се установява, че при извършената му проверка
жалбоподателят Б. Х. не е представил свидетелство за регистрация на
управляваното от него моторно превозно средство. Установи се, че
управляваният от жалбоподателя мотопед не е бил негова собственост, а Х. го
е наел за ползване посредством интернет приложение. От писменото
доказателство - отговор от "ххххххххх" ЕООД, е видно, че в мотопеда (в
задната част на багажния куфар) се е намирало копие от свидетелството за
регистрация част I на моторното превозно средство. Предвид гореизложеното
и доколкото се установи, че свидетелството за регистрация на моторното
9
превозно средство се е намирало във фактическата власт на жалбоподателя,
съдът счита, че в тази част наказателното постановление следва да се отмени.
Предвид всичко изложено съдът намери, че жалбата е частично
основателна. Наказателното постановление в частта относно нарушенията по
чл. 20 ал. 1 ЗДвП и по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП следва да се потвърди, а в частта
относно нарушението по чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП - да се отмени.
Следва да се посочи, че по отношение на нарушенията по чл. 20 ал. 1
ЗДвП и по чл. 100 ал. 1 т. 1 ЗДвП не може да се приложи разпоредбата на чл.
28 ЗАНН и същите да се квалифицират като маловажни предвид
императивната разпоредба на чл. 189з ЗДвП (в сила от 23.12.2021 г.), която
предвижда, че за нарушения по ЗДвП не се прилага разпоредбата на чл. 28
ЗАНН. Още повече, че в случая се касае за две административни нарушения и
в резултат на поведението на въззивника е настъпило ПТП, при което са
причинени материални щети, което изключва възможността всяко от двете
нарушения да се преценява като такова с по-ниска степен на обществена
опасност. За извода, че нарушенията се отличават с типичната, а не по - ниска
степен на обществена опасност, от значение е и обстоятелството, че при
процесния случай са установени данни, че жалбоподателят е управлявал
моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 1, 2 ‰, за
което е образувано досъдебно производство.
Предвид изхода на производството жалбоподателят има право на
разноски съразмерно с уважената част на жалбата, но не претендира и не
доказва извършване на такива. Право на разноски съразмерно на отхвърлената
част от жалбата на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН има и наказващият орган.
Като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност,
че производството пред районния съд се е развило в две съдебни заседания,
както и че процесуалното представителство на наказващия орган в
настоящото производство се е изразило единствено в депозиране на писмени
бележки, без явяване на процесуален представител в съдебно заседание, съдът
намери, че юрисконсултското възнаграждение, което въззивникът следва да
заплати на наказващия орган за процесуално представителство следва да се
определи по съразмерност на база минималния размер, предвиден в чл. 27е
от Наредбата за заплащането на правната помощ (80, 00 лева). Така съдът
намери, че жалбоподателят Х. следва да бъде осъден да заплати на наказващия
10
орган юрисконсултско възнаграждение в размер на 60, 00 лева съразмерно с
отхвърлената част от въззивната жалба.
Така мотивиран и на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-009937/03.06.2022
г., издадено от началник - група в ОПП - СДВР, В ЧАСТТА, с която на
основание на основание чл. 183 ал. 1 т. 1 предл. 3 ЗДвП на Б. А. Х., ЕГН
хххххххххх, е наложено административно наказание глоба в размер на 10, 00
(десет) лева за нарушение на чл. 100 ал. 1 т. 2 ЗДвП.
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-
009937/03.06.2022 г., издадено от началник - група в ОПП - СДВР, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за
правната помощ вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ
Б. А. Х., ЕГН хххххххххх, ДА ЗАПЛАТИ на Столична дирекция на
вътрешните работи, с адрес гр. София, ул. "Антим I" № 5, сумата от 60, 00
/шестдесет/ лева - юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване по реда на глава XII АПК пред
Административен съд – София - град на основанията, предвидени в НПК, в
14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11