Решение по дело №1278/2019 на Районен съд - Кърджали

Номер на акта: 58
Дата: 12 февруари 2020 г. (в сила от 28 февруари 2020 г.)
Съдия: Вергиния Събева Еланчева
Дело: 20195140201278
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 28 ноември 2019 г.

Съдържание на акта

         Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер

 

     Година

   12.02.2020

    Град

Кърджали

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен

съд                      

 

състав

 

На

14.01.

                                                Година

2020

 

В публично заседание и следния състав:

 

                                                  Председател

Вергиния Еланчева

 

                                                           Членове

 

 

                                                Съдебни заседатели

 

 

Секретар

Красимира Дякова

 

 

Прокурор

 

 

 

като разгледа докладваното от

съдията

 

 

АН

дело номер

1278

по описа за

2019

година.

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 19-1947-000400 от 06.11.2019 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на В.С.Л. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.  

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена от В.С.Л., чрез упълномощен адвокат, който намира същото за незаконосъобразно и неправилно, постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон. Явно несправедливо било и наложеното на жалбоподателя наказание. Твърди, че АУАН не бил проверен по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като в наказателното постановление механично били привнесени обстоятелствата от акта. Нарушението не било установено по безспорен начин с допустимите от закона доказателствени средства, а обвинението се основавало на неправилно пресъздадена фактическа обстановка. Случаят бил маловажен и наказващия орган следвало да приложи чл.28 от ЗАНН. Дори и да било установено, че жалбоподателя е поставил устройство за звуков или светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, то фактът, че автомобила не бил в движение обосновавал извод за маловажност на случая. На следващо място, наложеното с наказателното постановление наказание било явно несправедливо и не съответствало на степента на обществена опасност на нарушението и нарушителя, на смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, на целите на административното наказване. Моли съдът да отмени наказателното постановление или да намали размера на наложеното наказание.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Чрез защитника си е депозирал писмено становище по делото, в което моли за отмяна на атакуваното постановление или за намаляване на наложената санкция. 

Административнонаказващият орган, редовно призован за съдебно заседание, не се явява и не се представлява.

Районна прокуратура-Кърджали, редовно призована за съдебното заседание на основание чл.62 от ЗАНН, не се представлява.

Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:    

На 29.10.2019 г. свидетелите Б.Д. и Л.М. били на работа като полицейски инспектори в РУ-Кърджали. Около 18.50 часа на същата дата те извършвали обход в района на централната част на гр.Кърджали. По същото време възприели паркиран на ул. „Сан Стефано“, пред дом № 24, лек автомобил „Сузуки Лиана“ рег.№ К 0938 АС, на който била поставена синя сигнална лампа, характерна за автомобилите със специален режим на движение. Свидетелите Д. и М. решили да проверят дали това са техни колеги и евентуално имат ли нужда от съдействие. Затова отишли до моторното превозно средство и предприели проверка. Констатирали, че на тавана на автомобила „Сузуки Лиана“ рег.№ К 0938 АС била поставена сигнална синя лампа. Същата била включена със захранващ кабел на мястото на запалката и работела. Междувременно пристигнал и водача на моторното превозно средство, а именно жалбоподателя В.С.Л., който бил отишъл до магазин наблизо. Л. обяснил на полицейските служители, че той е поставил и включил сигналната лампа на автомобила „Сузуки Лиана“. Направил го, защото искал да се пошегува с негови приятели, които в този момент били до моторното превозно средство. По този повод на място срещу жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП. Той подписал и получил акта, като в графата за обяснения и възражения записал, че е намерил синята лампа в неговата изба и решил да я подари на приятел, като преди това искал да се пошегува. Въз основана така съставения акт, на 06.11.2019 г. наказващият орган издал атакуваното постановление, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП.    

Тази фактическа обстановка съдът намира за установена след анализ на показанията на свидетелите Б.Д. и Л.М.; Акт за установяване на административно нарушение от 29.10.2019 г., който като редовно съставен се ползва с доказателствена сила съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП; копие от Контролен талон на жалбоподателя; Справка за собственост и регистрация на лек автомобил „Сузуки Лиана“ рег.№ К 0938 АС; Заповед № 8121з-515 от 14.05.2018 г. на МВР; Заповед № 8121з-825 от 19.07.2019 г. на МВР; Заповед Рег.№ 292з-1255 от 25.06.2018 г. на Директор на ОД МВР-Кърджали.    

При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Настоящата жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН. Затова следва да бъде разгледана по същество.    

На жалбоподателя е наложено административно наказание за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП. Посочената разпоредба представлява сложен фактически състав, съдържащ едновременно правилото за поведение и санкцията при нарушаването му. Същата предвижда, че се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който е поставил или използва устройство за подаване на светлинен или звуков сигнал, предвиден за автомобил със специален режим на движение, без да има това право. По делото безспорно се установи, че на 29.10.2019 г. в гр.Кърджали жалбоподателят е бил водач на лек автомобил „Сузуки Лиана“ рег.№ К 0938 АС, на който е поставил и използвал синя сигнална лампа, представляваща устройство за подаване на светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение. В чл.91, ал.3 от ЗДвП са изброени изчерпателно превозните средства със специален режим на движение /МПС на Спешна медицинска помощ, ДАНС, МВР и др./, като сред тях очевидно не попада описания в акта и наказателното постановление автомобил „Сузуки Лиана“ рег.№ К 0938 АС, който е собственост на фирма „Л. ***. Затова жалбоподателят не е имал право нито да поставя, нито да използва въпросното устройство за подаване на светлинен сигнал, което полицейските служители са установили на моторното превозно средство в деня на проверката. Изложеното сочи, че в случая са налице елементите от обективната и субективната страна на нарушението по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, поради което правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. При индивидуализацията на санкцията обаче наказващият орган не е спазил принципите на чл.27 от ЗАНН - глобата е определена към средния предвиден в закона размер, а  лишаването от правоуправление е дори за максималния срок. Определеното на жалбоподателя наказание е явно несправедливо, тъй като е следвало да се съобразят всички смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. В случая не са ангажирани доказателства нарушителят да е имал налагани преходни административни наказания, не се твърди и не се установява от извършеното от него деяние да са настъпили неблагоприятни последици, разкриващи по-висока степен на обществена опасност от типичната. Напротив, данните сочат, че се касае за деец с ниска степен на обществена опасност, най-вече с оглед направеното от него самопризнание още на място. Това налага наказателното постановление да бъде изменено, като размера на наказанието „глоба” се намали от 100 лв. на 50 лв., а срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” се намали от 6 месеца на 1 месец. Такова наказание се явява справедливо и отговарящо в пълна степен на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства.

При извършената служебна проверка не бяха констатирани нарушения на процесуалните правила или на материалния закон, допуснати в хода на административнонаказателното производство, каквито са оплакванията на жалбоподателя. Актът за установяване на административно нарушение и обжалваното наказателно постановление са съставени правилно и законосъобразно, от компетентен орган, съдържат необходимите реквизити съгласно чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Словесното описание на констатираното нарушение и установената по делото фактическа обстановка съответстват на посочената като нарушена правна норма от ЗДвП. Доказано е извършеното от жалбоподателя нарушение, а именно поставяне и използване на устройство за подаване на светлинен сигнал, предвиден за автомобили със специален режим на движение, без да има това право, макар и наказващия орган да е преценил да го санкционира само за първата алтернативна форма на изпълнителното деяние. Описаните в акта и наказателното постановление факти се установяват от показанията на свидетелите Д. и М., които са последователни, еднопосочни и логични, а също и от приетите по делото писмени доказателства. Не на последно място, самият нарушител е направил признание за извършеното деяние на процесната дата. Не са допуснати и съществени процесуални нарушения на предвидената в ЗАНН процедура относно връчването на акта и наказателното постановление. Неоснователно е искането за прилагане на чл.28 от ЗАНН, тъй като извършеното нарушение не представлява маловажен случай. Осъщественото деяние не разкрива признаци, които да го отличават по степен на обществена опасност от типичната за обикновените случаи на административно нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП. Освен това, деянието е формално, на просто извършване, за съставомерността му вредни последици не са необходими. Изтъкнатите от жалбоподателя доводи за маловажност биха могли да обосноват единствено налагане на санкция в минимален размер, но не и да доведат до освобождаването му от отговорност за извършеното нарушение.  

Така мотивиран, Съдът

                                              Р Е Ш И:

 

ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1947-000400 от 06.11.2019 г., издадено от Началник на РУ-Кърджали към ОД МВР-Кърджали, с което на основание чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП са наложени административни наказания „глоба” в размер на 100 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 6 месеца, на В.С.Л. ***, с ЕГН **********, за извършено нарушение по чл.175, ал.1, т.2 от ЗДвП, като НАМАЛЯВА размера на наказанието „глоба” от 100 лв. на 50 лв. и срока на наказанието „лишаване от право да управлява МПС” от 6 месеца на 1 месец.  

 

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-Кърджали по реда на глава 12 от АПК, в 14- дневен срок от съобщаването на страните, че е изготвено.     

           

 

                                                 Районен съдия: