№ 2022 г., гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД
VІ-ти
касационен състав,
в публично заседание на 20. 01. 2022 г., в състав :
Председател
: Красимир Кипров Членове :
Евелина Попова
Марияна Бахчеван
при секретаря Калинка Ковачева
с участието на
прокурора Александър Атанасов
като разгледа докладваното от съдия Кипров
касационно дело № 2627 по описа на
съда за 2021 г.,
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството
е по реда на чл.63, ал.1, пр.ІІ
от ЗАНН във вр. с глава ХІІ от АПК .
Образувано е по касационна жалба на Комисия за защита на потребителите – Регионална дирекция
за областите Варна, Добрич, Шумен, Търговище, Разград и Силистра, против решение № 738/ 22.10.2021 г. по
НАХД № 20213110203076
/2021 г. по описа на ВРС, с което е
отменено издаденото от директора НП
№В-0047237/21.06.2021 год. С развити в жалбата доводи оспорващи материалната законосъобразност на
правните изводи на ВРС, се иска отмяна на въззивното решение и постановяване
на друго такова по съществото на делото за потвърждаване на НП и присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение. В съдебно
заседание жалбата се поддържа с подадената от упълномощения юрисконсулт Н. Н. молба с.д.
18582/16.12.2021 год.
Ответникът „Д.
Ч.“ ООД , с подаденият писмен отговор на касационната жалба и чрез явилият
се в съдебно заседание упълномощен адвокат Е. изразява становище за оставяне в сила
на обжалваното решение.
Представителят
на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за оставяне в сила на обжалваното
решение.
След
преценка на изложените от страните доводи и извършената по реда на чл.218 от АПК проверка , съдът намира жалбата за процесуално допустима като
подадена в срок от надлежна страна , против подлежащ на касационен контрол съдебен
акт , а
разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното НП , на
основание чл. 222а
от ЗЗП е наложена на настоящият ответник
имуществена санкция в размер на 500 лв. за нарушение на чл. 113, ал.2 от същият закон, а
именно : затова, че на 13. 03. 2021 г. в гр. Вълчи дол , търговецът не е изпълнил административното си
задължение да приведе потребителската стока камина PLW 11 18 11 181 в съответствие с договора за продажба в рамките на един
месец, считано от предявената на
12.02.2021 г. рекламация на потребителя.
За да отмени обжалваното
НП , районният съд е приел същото за материално незаконосъобразно, поради
недоказано извършване на описаното в него деяние, квалифицирано като нарушение
на чл. 113, ал.2 от ЗЗП.
Касационният
съд намира , че в случая не е налице изложеното в касационната жалба основание по чл.348 , ал.1,
т.1 от НПК за отмяна на въззивното
решение – нарушение на материалния закон.
Безспорни
са фактите по делото, че рекламацията на потребителя е предявена след повече от
6 месеца спрямо датата на продажба на потребителската стока. Към тези факти,
ВРС е направил правилни правни изводи относно доказателствената тежест във
въззивния процес – при неприложимост на презумпцията по чл. 108 от ЗЗП, че
несъответствието на потребителската стока с договора за продажба е съществувало
при доставянето на стоката, то доказателствената тежест за установяване
наличието на несъответствие към въпросният момент и съответно на задължение на
продавача по чл. 113, ал.1 от ЗЗП е за административно-наказващия орган. Описаните
в НП несъответствия се състоят в препоръчаната на 21.04.2021 г. смяна на въже и
извършената на 27.04.2021 г. подмяна на датчик в горивната камера на камината. Като
писмени доказателства за тези дефекти са
приложени към преписката съставени на съответните дати протоколи, но липсват
каквито и да било други такива за установяване на релевантния факт, че те са
съществували към момента на доставяне на стоката. С оглед последното и като се
има предвид, че за търговеца не съществува доказателствена тежест за оборване на обвинителните факти, т.е. да
установява, че несъответствието се е появило впоследствие след доставката на стоката или, че
то се дължи на неправилна експлоатация
от страна на потребителя, то недоказан от страна на административно-наказващия
орган остава факта за възникнало в тежест на продавача задължение по чл.113, ал.1
от ЗЗП. При така установената липса на
задължение по чл. 113, ал.1 от ЗЗП, нарушението на чл. 113, ал.2 от ЗЗП е
обективно невъзможно от фактическа страна , съответно не е осъществен от правна страна състава на адм. нарушение по
чл.222а от ЗЗП, по причина на което процесното НП се явява материално
незаконосъобразно.
Материално
незаконосъобразните НП подлежат на отмяна, т.е. като е постановил решението си
в този смисъл, ВРС е приложил правилно материалния закон. От друга страна, към
момента на провеждане на касационния процес са отменени с ДВ, бр.23 от
19.03.2021 г. в сила от 1.01.2022 г. разпоредбите на чл.113 и чл.222а от ЗЗП,
което предполага приложимост на разпоредбата на чл.3, ал.2 от ЗАНН, доколкото след
отмяната не са приети идентични на тях административно-наказателни
разпоредби.
Освен
материално законосъобразно по така изложените съображения , при служебно
извършената от касационния съд проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение, такива пороци не се
установиха, поради което същото следва да бъде оставено в сила.
При този
изход от делото, претенцията на касатора за разноски е неоснователна, а от страна на ответника не е заявена такава и съответно разноски не му се дължат.
Предвид
изложеното , съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 738 / 22.10.2021 г. по НАХД № 20213110203076 /2021 г. по описа на ВРС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: