РЕШЕНИЕ
№ 74
гр. Силистра, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на девети април
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Христов
при участието на секретаря Д. В. С.
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Христов Административно
наказателно дело № 20253420200168 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. във връзка с чл.84 от ЗАНН.
Жалбоподателят М. А. М. ********** обжалва Наказателно постановление № 24-
1099-001962, издадено от Й Д. Д. на длъжност началник група в ОДМВР- гр.Силистра,
сектор „Пътна полиция“, с което му е било наложено административно наказание- глоба в
размер на 1 200 / хиляда и двеста / лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 /
шест / месеца за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Административно-наказващ орган – Й. Д. Д. на длъжност началник група в ОДМВР-
гр.Силистра, сектор „Пътна полиция“, надлежно уведомен, не се явява, вместо него се явява
проц.представител- юриск.В. А., упълномощена и приета от съда.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява представител, не
депозира писмено становище по делото.
Актосъставител- М. С. М., редовно призована, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Свидетел- С. И. С.ов, редовно призован, явява се лично в съдебно заседание и
депозира своите показания добросъвестно, като съда ги прие и приобщи като доказателства
по същото.
Жалбоподателят М., редовно призован, не се явява, вместо него- процесуален
представител адв.Я. П. при АК-Русе, надлежно упълномощен и приет от съда. Моли съда да
1
отмени изцяло обжалваното НП, като навежда доводи в тази насока.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на АНО бяха представени
нови писмени доказателства, които съда след изслушване становището на ответната страна
счете за допустими и своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно
определение прие като надлежни доказателства представените нови такива от страна на
проц.представител на АНО- именно: актуална справка за нарушител/водач на името на М. А.
М., с ЕГН: **********, копия от 3 бр. ЕФ, както следва: ЕФ, серия К, № ... от 08.09.2023г.
ЕФ, серия К, № ... от 15.01.2024г. и ЕФ, серия К, № ... от 24.04.2024г., както и Справка в
централна база по регистрационен номер, изготвена на 11.11.2024г. от служител в сектор
„Пътна полиция“ – Силистра, касателно собствеността и ползвателя на процесното МПС.
Съдът, като прецени представените по делото доказателства и като обсъди доводите
на страните, прие за установено следното:
Обжалваното Наказателно постановление е било издадено за това, че на 09.09.2024г.
в 11,24 ч. в гр.Силистра, обл.Силистра, по ул.“..., в посока с.Калипетрово, като водач на лек
автомобил „...“ с рег. № .., собственост на „М.“ АД го е управлявал с измерена скорост 97
км/ч и след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача- 94 км/ч, при максимално
допустима за населено място 50 км/ч, като наказуемата скорост е 44 км/ч. Нарушението е
констатирано с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120ccbc и снимков
материал № 0081448 с дата и час. Нарушението е установено в условията на системност с
влязъл в сила електронен фиш серия К, № ., издаден от ОДМВР-Русе на 29.04.2024г., връчен
на 03.05.2024г. и влязъл в сила на 17.05.2024г.; електронен фиш серия К, № ., издаден от
ОДМВР-Русе на 07.05.2024г., връчен на 10.05.2024г. и влязъл в сила на 24.05.2024г. и
електронен фиш серия К, № ., издаден от ОДМВР-Силистра на 29.05.2024г., връчен на
03.07.2024г. и влязъл в сила на 17.07.2024г.
С посоченото деяние, според актосъставителя- св.М., жалбоподателя М. е нарушил
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДвП, и тъй като видно от направената справка в АИС установила,
че същото е извършено от жалбоподателя в условията на системност, то следвало спрямо
същия да бъде съставен АУАН. С оглед изложеното, св.М. изпратила писмо до Началника на
сектор Пп при ОДМВР-Русе с цел установяване на собственика на лекия автомобил, както и
предприемането на необходимите действия по установяването на това кой е управлявал
автомобила. Получен е бил и отговор, ведно с попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП от
която било видно, че ползвателя на автомобила- жалбоподателя М. го е управлявал към
датата и часа на нарушението, поради което и му е връчена покана за явяване в РУ-
Силистра, с цел съставяне на АУАН. Жалбоподателят М. не се е явил в указаното време в
РУ-Силистра, като срещу него е бил съставен АУАН № GA335....../ 03.12.2024г., който бил
връчен на нарушителя чрез ОДМВР- Русе на 16.12.2024г. Актът е бил подписан без
възражения от страна на жалбоподателя М.. Препис от посоченият акт е връчен на
нарушителя.
АНО след като се запознал с преписката е съставил обжалваното от жалбоподателя
НП № 24-1099....../ 14.01.2025г. за извършено нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП и тъй като
2
същото било извършено в условията на системност, според преценката на АНО,
жалбоподателя бил наказан съобразно нормата на чл.182, ал.5 от ЗДвП. Наказателното
постановление е било връчено редовно на жалбоподателя на 10.02.2025г.
В срока на обжалването, на 24.02.2025г. жалбоподателя е депозирал процесната
жалба срещу издаденото НП, въз основа на която е било образувано и настоящето
административнонаказателно производство пред РС- Силистра.
Съдът в изпълнение на задължението си за контрол по законосъобразността на
образуването и провеждането на административно – наказателното производство, установи
следното от правна страна:
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от
процесуално легитимно лице- жалбоподателят М. А. М..
Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:
АУАН № GA33.../ 03.12.2024г. и обжалваното НП са издадени в съответствие на
процесуалните правила: Деянието за което е била ангажирана административно-
наказателната отговорност на жалбоподателя е било квалифицирано по чл.21, ал.1 от ЗДвП,
за това, че на 09.09.2024г. в 11,24 ч. в гр.Силистра, обл.Силистра, по ул.“... в посока
с.Калипетрово, като водач на лек автомобил „...“ с рег. № ....Т, собственост на „М.“ АД го е
управлявал с измерена скорост 97 км/ч и след приспаднат толеранс от -3% в полза на водача-
94 км/ч, при максимално допустима за населено място 50 км/ч, като наказуемата скорост е 44
км/ч. Нарушението е констатирано с техническо средство АТСС ARH CAM S1 с фабр. №
120ccbc и снимков материал № 0081448 с дата и час. Нарушението е установено в условията
на системност с влязъл в сила електронен фиш серия К, № ..., издаден от ОДМВР-Русе на
29.04.2024г., връчен на 03.05.2024г. и влязъл в сила на 17.05.2024г.; електронен фиш серия К,
№ ..., издаден от ОДМВР-Русе на 07.05.2024г., връчен на 10.05.2024г. и влязъл в сила на
24.05.2024г. и електронен фиш серия К, № ..., издаден от ОДМВР-Силистра на 29.05.2024г.,
връчен на 03.07.2024г. и влязъл в сила на 17.07.2024г.
Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по
делото материали по АНП, както и гласните и писмени доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, които съдът кредитира изцяло. От обстоятелствената част на
АУАН, който като съставен по надлежния ред и представлява годно доказателствено
средство, съобразно разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП за констатациите в него, се
установява гореописаната фактическа обстановка, в каквато насока са и показанията на
актосъставителя св.М. и св.С., които съда кредитира изцяло. Посочената фактическа
обстановка се установява и от представените писмени доказателства, приети като такива по
делото.
Видно от материалите по делото процесното нарушение е установено и заснето с
автоматизирано техническо средство/система преносима система за контрол на скоростта с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, с № 120ccbc, с каквито
съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП, може да се установяват и заснемат нарушения в тази
3
хипотеза. Съгласно § 6, т.65 от ДР на ЗДвП "автоматизирани технически средства и системи"
са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени
съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в
присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени
към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към
превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение
в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес".
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето
процесното нарушение е мобилна/преносима система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации. В протокола за използване на АТСС са
означени точното й наименование и тип, както и фабричен номер, които белези са напълно
достатъчни за безспорна индивидуализация. Приетото удостоверение № 078-СГ-ИСИС/
31.05.2024г., удостоверява, че преносимата система за контрол на скоростта на МПС с
вградено разпознаване на номера и комуникации, тип ARH CAM S1 е одобрен тип средство
за измерване от Българския институт по метрология, вписана е в регистъра на одобрените за
използване средства за измерване и съответства с одобрения тип и с метрологичните
изисквания. Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето
нарушението на датата, визирана в АУАН-ът, е било технически изправно и годно да бъде
използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от
ЗДвП, чл.4 и чл.5 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване
на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по
пътищата. Разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда, че за нарушение, установено и
заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено
наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на
контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Нормата е
специална и изключва прилагането на общите правила и ред за установяване на
административни нарушения и за налагане на административни наказания по чл.42 и чл.57
от ЗАНН. Но тъй като след извършена проверка на нарушението и неговата съпоставка с
АИС е било установено, че нарушението е било извършено в условията на системност и
следва спрямо жалбоподателя да се наложи и наказание „лишаване от право да управлява
МПС“, то нарушението не е било санкционирано с електронен фиш, а по реда на чл.42 и сл.
от ЗАНН, т.е. чрез съставянето на АУАН и на НП, въз основа на него.
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с
протокол / приложение към чл.10, ал.1 от Наредбата /, съставен и подписан от обслужващия
го полицейски служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства –
идентификационен номер на използваното АТСС, точното място на контрол, посока на
контролираните МПС, въведения за участъка скоростен режим, режим на измерване, посока
на задействане, начало и край на работа с АТСС на посоченото място и броя на
установените нарушения. Записите в съдържанието му, съпоставени със съдържанието на
4
процесния АУАН, позволяват формиране на еднозначен извод, че протокола е относим към
описаното в него нарушение. Отразените в протокола място на използване на техническото
средство – гр.Силистра, ул.“.... в посока „Енерго Про“, времето на работа с него,
установеният скоростен режим, посока на движение на контролираните превозни средства и
посока на задействане на АТСС дават основание да се приеме еднозначно, че на посочените
в АУАН-ът място, дата и час чрез техническото средство е установено нарушение при
управление на визираното МПС, изразило се в превишаване на допустимата скорост от 50
км/ч., съгласно чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Неоснователни са възраженията на проц.представител на жалбоподателя, че е била
нарушена процедурата по реда на чл.188 от ЗДвП, касателно връчването и изготвянето на
декларацията, тъй като нарушителя М. не е собственик на процесното МПС.
Проц.представител на жалбоподотеля счита за правилно да отбележи, че е следвало органите
на МВР първо да установят кой е собственика на МПС-то и след това да изпратят на него
декларацията по чл.188 от ЗДвП. Настоящия съдебен състав счита, че неправилно
проц.представител на жалбоподателя тълкува тези норми от ЗДвП, тъй като съобразно
нормата на чл.188, ал.1 от ЗДвП „Собственикът или този, на когото е предоставено моторно
превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. Собственикът се наказва с
наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако не посочи на кого е предоставил
моторното превозно средство“. В случая и видно от приетата на доказателство Справка в
централна база по регистрационен номер, изготвена на 11.11.2024г. от служител в сектор
„Пътна полиция“ – Силистра, касателно собствеността и ползвателя на процесното МПС е,
че действително собственик на процесното МПС е „М.“ АД, но като ползвател на
процесното МПС е вписан именно жалбоподателя М. М.. А както стана ясно от нормата на
чл.188, ал.1 от ЗДвП, законодателя е дал възможност на АНО да прецени на кого да изпрати
декларацията по чл.188 от ЗДвП- дали на собственик на МПС-то или на неговия ползвател,
т.е. на този на когото е било предоставено МПС-то. В тази връзка настоящия съдебен състав
счита, че няма нарушение на процедурата по връчването на декларацията по чл.188 от ЗДвП
на вписания в талона ползвател. Като допълнителна подкрепа на това твърдение е и
обстоятелството, че декларацията по чл.188 от ЗДвП, е лично попълнена и собственоръчно
подписана от лицето, с която декларира, че именно той е управлявал съответното МПС.
Превозното средство, при управлението на което е извършено нарушението е
идентифицирано по несъмнен начин, а събраните доказателства еднозначно установяват
измерената скорост на движението му при осъществявания контрол. Относимо
доказателствено средство в тази насока представлява приетата снимка № 120ССВС/0081448,
в която са означени дата и час, точна локация, разрешена скорост / съответстващи на
данните в протокола и АУАН-ът и НП-то /, скорост на движение на заснетото превозно
средство, и разС.ието на измерване. Направения запис на нарушението и снимковото му
визуализиране е доказателствено средство по чл.189, ал.15 от ЗДвП за установеното
нарушение, за което е следвало да бъде издаден електронния фиш, ако нарушението е било в
основния си състав. На снимковия материал ясно се наблюдава именно автомобила, визиран
5
в АУАН-ът и НП-то, заснет при приближаването му към СПУКС, поради което всяко
съмнение чия скорост е регистрирало АТСС е изключено.
В заключение, настоящия съдебен състав приема, че обсъдените доказателствени
материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на
АУАН-ът и НП-то обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим,
измерената скорост на движение, отчетеното превишение по отношение разрешената
максимална скорост и превозното средство, при управлението на което е извършено
нарушението, съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и
са оценени правилно в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на
нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
Установените факти реализират състава на чл.21, ал.1 от ЗДвП, която норма забранява
превишаване на максимално допустимата стойност на скорост, която за населено място е 50
км/ч.
Безспорно доказано е, че жалбоподателят М. е субект на установеното
административно нарушение и следва да понесе отговорност за него, съгласно чл.188, ал.1
от ЗДвП като официален ползвател на автомобила, с който е извършеното нарушението.
Жалбоподателят М. не е упражнил възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, нещо повече- дори
в попълнената от него декларация лично е вписал, че автомобилът е бил управляван от него,
поради което законосъобразно е ангажирана отговорността му за установеното и доказано по
несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Всичко изложено мотивира настоящия съдебен състав да приеме, че
доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и
място жалбоподателя М. е управлявал описаното превозно средство със скорост над
разрешената, установена с технически изправно АТСС – преносима система за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации, тип АRH САМ S1, № 120ccbc,
поради което законосъобразно отговорността му е следвало да бъде ангажирана по реда на
чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
В тази връзка и по отношение административното наказване, настоящия съдебен
състав счита, че АНО законосъобразно е квалифицирал и приложил
административнонаказателната разпоредба на чл.182, ал.5 от ЗДвП, предвиждаща наказване
за системно извършено нарушение по чл. 182, ал. 1 от ЗДвП. Наложеното наказание е
прецизирано съобразно правилата на ЗАНН и НПК, като е направена и необходимата
привръзка със съответната хипотеза от основния състав на нарушението, а именно с тази на
чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП.
Както се посочи, с електронен фиш е следвало отговорността на жалбоподателя да
бъде ангажирана за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. За превишаване на разрешената
максимална скорост санкциите са установени в разпоредбата на чл.182 от ЗДвП, вида и
размера на които са определени в зависимост от стойността на конкретното превишаване на
скоростта. Санкциите са диференцирани в пет отделни алинеи с оглед обстоятелството дали
превишаването на скоростта е извършено в населено място /ал.1/ или извън населено място
6
/ал.2/, като са предвидени и по-тежко наказуеми състави в хипотезите на особеност на
субекта на нарушението /ал. 3/, при повторно извършено нарушение /ал. 4/ и системно
такова /ал. 5/.
В случая жалбоподателят М. е наказан на основание разпоредбата на чл.182, ал.5 от
ЗДвП. Тя предвижда по-тежко наказание за системно извършено нарушение по ал.1, т.4 - 6,
ал.2, т.4 - 6 и ал.3, т.4 - 6 на същата разпоредба, а именно глоба в двоен размер спрямо
предвидения за съответното нарушение и кумулативно наказание лишаване от право да се
управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. Както се посочи, приложената
административнонаказателна разпоредба на чл.182, ал.5 от ЗДвП е обвързана със
съответната хипотеза по ал.1, т.5 от ЗДвП, като описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено, намерили отражение в съдържанието на издадения
АУАН и НП /превишаване на скоростта в населено място и стойността на конкретното
превишение, изчислено коректно на база измерената скорост /97 км/ч., намалена с
допустимата грешка при измерването/, ясно сочат, че жалбоподателя М. е наказан за
повторно извършено нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, наказуемо с глоба 600 лв.
Двойният размер на глобата съответства на наложената с обжалваното НП. Кумулативното
наказание за лишаване от право да управлява МПС е фиксирано от законодателя при този
вид нарушения на ЗДвП.
Съгласно § 6, т.62 от ДР на ЗДвП системно е нарушението, извършено три или повече
пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото наказателно постановление или на
първия електронен фиш, с който на нарушителя се налага наказание за същото по вид
нарушение. В конкретния случай, в НП изрично са посочени и трите електронни фиша за
едно и също нарушение. Първото наказание влязло в сила на 17.05.2024г. чрез ЕФ, серия К,
№ .... Второто наказание е влязло в сила на 24.05.2024г. с ЕФ, серия К, №.... Третото
наказание е влязло в сила на 17.07.2024г. с ЕФ, серия К, № .... Четвъртото наказание, въз
основа на което е установена системността и е издадено НП е именно АУАН, серия GA, №
3..., като по този начин се доказва и системността на нарушителя- жалбоподателя М.. Следва
да се вземе под внимание високата степен на обществена опасност на самото деяние, а
именно да се управлява МПС с превишена скорост в населено масто. Неслучайно
законодателят е предвидил и кумулативно наказание лишаване от право да се управлява
МПС.
Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от
административнонаказващия орган под нормата на 5 във вр ал.1, т.5 от ЗДвП, тъй като
изпълват всички елементи от хипотезата й, и законосъобразно отговорността на нарушителя
е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушението.
Нарушението не е маловажно и не попада в приложното поле на чл.28 от ЗАНН,
предвид изричната забрана, визирана в разпоредбата на чл.189з от ЗДвП.
По отношение вида и размера на административното наказание:
За констатираното нарушение – превишаване на разрешената максимална скорост в
населено място, извършено системно, санкцията се съдържа в разпоредбата на чл.182, ал.5
7
във вр. ал.1 от ЗДвП, а именно двоен размер на предвидената за съответното нарушение
глоба и лишаване от право да се управлява моторно превозно средство за срок 6 месеца. В
случая скоростта е превишена с 44 км/ч. / стойност, получена след приспадане на
допустимата техническа грешка при изчисляване скоростта на движение /, поради което за
нарушението е приложима санкцията по т.5 от визираната разпоредба. Последната
предвижда за превишаване над 40 km/h - глоба 600 лв. Наказанието е определено в
абсолютен размер, изключващо възможността за преценка на обстоятелствата по чл.27, ал.2
от ЗАНН. За системно нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, каквото е процесното,
наказанието е в двоен размер, т. е. 1200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от 6 месеца, каквото е наложено на жалбоподателя на основание чл.182, ал.5 от същия закон.
Наказателното постановление съдържа изискуемите от закона в чл.57 от ЗАНН
задължителни реквизити, подписано е от длъжностното лице, което го е издало. Спазен е и
визираният в чл.34, ал.3 от ЗАНН срок за издаването му. Същото е издадено от компетентен
орган. Налице е съответствие между описаната в АУАН и НП фактическа обстановка и
санкционният състав на нарушението. В случая не са налице формални предпоставки за
отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство. Фактите, на
които почива административного обвинение са в достатъчна степен ясно конкретизирани в
наказателното постановление, подкрепени и от доказателствата по делото. Както в АУАН,
така и в НП подробно са изброени обективните признаци на извършеното нарушение и
нарушената правна норма.
По тези съображения обжалваното НП следва да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Намаляване на наказанието под законоустановения размер
законът не допуска в случая. Като допълнителен довод в подкрепа на това становище е и
актуалната справка за нарушител на името на жалбоподателя М. М., приета като
доказателство по делото. От същата е видно, че жалбоподателя М. е системен нарушител,
има множество нарушения, както фишове, така и НП. След последното визирано
нарушение отново са постъпили нови такива от 14.01.2025г., от 07.03.2025г. и от
24.03.2025г., което само по себе си говори за системност и системен нарушител и неговото
рецидивиращо поведение като такъв.
Според чл.63д, ал.1 от ЗАНН в съдебните производства пред районния съд страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата
оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на
разноски. С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на въззиваемата
страна искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, като взе предвид
фактическата и правната сложност на случая, съдът прецени, че жалбоподателят следва да
бъде осъден на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН във вр. с чл.143 от АПК да заплати на
ОДМВР- Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева, определено
8
съгласно чл.144 от АПК във вр. с чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПП и чл.27е от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Другата страна не претендира възнаграждение и такова не се присъжда.
Водим от гореизложеното и на основание чл.63, ал.2, т.5 във вр.с чл.63, ал.9 от
ЗАНН, Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № 24-10..../ 14.01.2025г.,
издадено от Й. Д. Д. на длъжност началника на група, сектор ПП при ОД на МВР- Силистра,
въз основа на АУАН № GA335..../ 03.12.2024г., с което на основание чл.182, ал.5 във вр.с
ал.1, т.5 от ЗДвП на М. А. М. от гр.Русе, обл.Русе, ......ЕГН ********** е било наложено
административно наказание- глоба в размер на 1200 /хиляда и двеста / лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 / шест / месеца за извършено от него нарушение по
чл.21, ал.1 от ЗДвП като законосъобразно, доказано,обосновано и правилно.
ОСЪЖДА М. А. М. от гр.Русе, обл.Русе, ..... ЕГН ********** да заплати на ОДМВР-
Силистра юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване в четиринадесет дневен срок пред
Административен съд- Силистра, считано от датата на съобщаването му
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
9