МОТИВИ към Присъда № 42/01.10.2018г. по НОХД № 140/2018г. по описа на Разградския окръжен съд:
Постъпил е обвинителен акт срещу П.И.Д., с ЕГН **********, роден на ***г***, българин, български
гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, който е обвинен в
това, че на 24.05.2017г. в землището на с. Побит камък ,
обл. Разград, на път IV- Raz-1113, на 450 м. след с. Побит камък в посока гр.
Разград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота
Айго“ с рег. № РР6796 АТ, нарушил правилата за движение – чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП – не изпълнил задължението си като водач
на пътно превозно средство да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението каквито са пешеходците; чл. 20, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП – като водач на МПС не изпълнил задължението си да контролира
непрекъснато пътното превозно средство, което управлява и при избиране
скоростта на движение да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на
местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с характера и
интензивността на движението и с конкретните условия на видимост, за да
бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие.
Като водач не изпълнил задължението си да намали скоростта и
да спре, при възникналата опасност за движението и по чл. 116 от ЗДвП – като
водач на МПС не е изпълнил задължението си да бъде внимателен и предпазлив към
престарелите хора, в резултат на което
по непредпазливост причинил смъртта
на К.И. К.ЕГН ********** от
гр. Разград – престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“
във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Прокурорът поддържа възведените в обвинителния акт нарушения на ЗДвП,
извършени от страна на подсъдимия. Изразява становище,
че фактическата обстановка по делото е безспорно установена от събраните по
делото даказателства. В този аспект пледира подсъдимият да бъде признат за виновен
в извършването на престъплението по чл. 343а, ал.1, б."б",
във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като
безспорно е установено, че след деянието подсъдимият е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. Предлага налагане на
наказания лишаване от свобода в размер на около една година, което да бъде
отложено за изпитателен срок от три години, на основание
чл.66, ал.1 НК, и лишаване от право да
управлява МПС за срок от една година. Относно веществените
доказателства изразява становище, че следва да се върнат по надлежния ред.
Защитата
на подсъдимия П.И.Д. пледира за оправдателна присъда,
тъй като счита, че подсъдимият е направил всичко възможно да избегне ПТП, като
в този аспект сочи доводи за наличие на случайно деяние по смисъла на
разпоредбата на чл.15 НК. Алтернативно изразява становище, че ако бъде ангажирана
наказателната отговорност на подсъдимия, то следва да бъде тази по чл. 343а,
ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК, тъй като безспорно е установено, че след деянието подсъдимият е
направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия. В тази
връзка моли съда да приложи института на чл.55 НК относно определяне на наказанието
лишаване от свобода по отношение на подсъдимия, като освен голямата степен на
съпричиняване от страна на пострадалия при процесното ПТП, моли съда да отчете
и наличието на многобройни смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
като обстоятелството, че подсъдимия е неосъждан, с добри характеристични данни,
възрастен е, грижи се сам за жената, с която съжителства, която е в тежко
здравословно състояние, нуждае се от придружител и постоянни медицински
прегледи. Моли съда да съобрази
посочените смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства и при определяне срока на наказанието лишаване от правоуправление, което следва да бъде наложено кумулативно, наред
с наказанието лишаване от свобода, като последното, както бе посочено по–горе,
според защитата следва да бъде определено при условията на чл.55 НК. Относно веществените
доказателства изразява становище, че следва да се върнат по надлежния ред.
Подсъдимият П.И.Д. изразява искрено съжаление за случилото се с пострадалия при процесното ПТП,
като заявява, че поддържа изцяло становището на неговата защитата, обективирана от адвокат П..
Частният
обвинител Т.К.С., наследник на починалия К.И. К., чрез
повереника си адв. Б., моли да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като безспорно е установено, че след
деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия. В този аспект заявява, че споделя напълно изразеното от
представителя на държавното обвинение становище, че обвинението в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от подсъдимия, е доказано по категоричен
начин от събраните доказателства по делото. Предлага налагане на наказание
лишаване от свобода в размер на една година, което да бъде отложено за изпитателен
срок от три години и наказание лишаване
от право да управлява МПС за подходящ
срок, такъв че да изиграе своята индивидуална
превенция самото наказание. Претендира присъждане на разноските, адвокатски
хонорар, посочени в договора за правна помощ, ведно с пълномощното. Относно веществените
доказателства изразява становище, че следва да се върнат по надлежния ред.
Частният обвинител Д.К.Р., наследник на починалия К.И. К.,
чрез повереника си адв.С.Д., моли да бъде признат
подсъдимия за виновен в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, тъй като безспорно е установено, че след
деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на
пострадалия. В тази връзка пледира, че споделя напълно изразеното от
представителя на държавното обвинение становище, че обвинението в извършване на
престъпление по чл. 343а, ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б.
„в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК от страна на подсъдимия, е доказано по
несъмнен начин от събраните доказателства по делото – гласни, писмени и заключенията
на вещите лица по назначените съдебни експертизи.
Предлага налагане на наказание лишаване от свобода в размер на една година,
което да бъде отложено за изпитателен срок от три години и наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от една година. Претендира присъждане на
разноските, тоест за платения адвокатски хонорар, за което са налице
съответните доказателства по делото.
Разградският
окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият
П.И.Д. е роден на ***г***, българин, български гражданин, с висше образование, женен, пенсионер, неосъждан, с ЕГН **********.
Подсъдимият
П.Д. е правоспособен водач на моторно превозно
средство /МПС/ с категории „А“, „ВЕ“,
„В”, „АМ“. На същият не са налагани административни наказания за нарушение на
правилата за движение по пътищата /виж л. 31 от ДП/
На
24.05.2017г. около 14.00ч. подсъдимият П.Д. е управлявал лек автомобил „ Тойота Айго“ с рег. №
РР 6796 АТ, по път IV –Raz-1113 в
посока с. Побит камък - с. Дянково. С него, на предната дясна седалка в
автомобила е пътувала и св. Д.И.. Установено е, че автомобилът е бил технически изправен/видно от приложеното
по делото удостоверение /л. 49 от ДП./
По
делото е установено, че след като подсъдимият е преминал през ляв завой с
относително голям радиус на кривата (плавен завой), на около 1,3 км. след село
Побит камък, същият е достигнал прав участък. Пътното платно е било покрито с асфалтова настилка, сухо, без
неравности и повреди. Времето е било
ясно и с нормална видимост – в светлата част на денонощието. Ширината на
платното е 6 м. В участъка движението е било
организирано двупосочно, с по една лента във всяка посока, разделени от
единична прекъсната линия.От двете страни на пътя на нивото на пътната настилка
е имало затревени банкети с променлива
широчина около 1м.
Установено
е също, че в този участък, в един по – ранен момент е бил спрял л.а. „Опел Корса“ с рег. № РР
4580 ВА, бял на цвят, разположен в дясната част на пътното платно, успоредно на
надлъжната ос на пътя и с предна част насочена към село Дянково. Водач на този
автомобил е бил св. В.Р., а с него са пътували
съпругата му – св. Д.Р. и баща й – пострадалия К.К.. Водачът е бил
слязъл от автомобила, пресякъл е пътното
платно и се е намирал в ляво на банкета.
Пострадалият К.се е намирал до автомобила в неговата предна част,
за да уринира, а св. Р. също е била в
близост до спрелия автомобил.
Подсъдимият е забелязал спрелия автомобил и е предприел маневра изпреварване, за да го
преодолее, като е насочил своя автомобил
към лявата за посоката му на движение лента. Той е видял първо св. В.Р.,
а след това и пострадалия К.К., който е преминал пред спрелия автомобил и е започнал да пресича пътното платно от дясно
на ляво, перпендикулярно на надлъжната ос на пътя. Пострадалият К.към
момента на процесното ПТП е бил на 83 години. Висок, около 1,80м.,
облечен е бил със светли дрехи.
Подсъдимият
е управлявал процесния автомобил със скорост 71,2 км./ч. Когато забелязал
пешеходеца започнал да намалява скоростта и тя достигнала до 36,3 км/ч. Помислил е, че пешеходецът ще спре и затова не е предприел действия по аварийно спиране. В резултат
на това на около 450м от село Побит камък в посока град Разград е последвал удар между предната дясна част на
л.а. „Тойота Айго“ и пострадалия К.К..
В резултат на удара тялото на възрастния мъж е било изхвърлено на разстояние 9,5 м. от
мястото на сблъсъка, след което то е паднало
и се е установило в покой в лявата пътна
лента, в непосредствена близост до осевата разделителна линия. Дъщеря му, св. Д.Р. веднага е отишла
при него. Състоянието на пострадалия е било
тежко.
Подсъдимият
е спрял автомобила, който управлявал и е
слязъл от него. След това се е обадил на
тел. 112. На мястото са пристигнал екип на ОД на МВР – Разград и екип на ЦСМП –
гр. Разград. Пристигнал е и разследващ
полицай при ОД на МВР – Разград, който е
извършил оглед на местопроизшествието и с това действие е поставил началото на досъдебното
производство, приключило с внасяне на обвинителен акт в съда срещу подсъдимия,
предмет на разглеждане по настоящото дело.
Пострадалият
К.К.е бил откаран в МБАЛ „Св. Иван Рилски“ – гр.
Разград, където по-късно на същия ден е починал.
Видно от заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп
/л. 67-73/ от ДП, ведно с приложените към експертизата схеми на установени при
аутопсията увреждания /л.74-75 от ДП/, които са неразделна част от
експертизата, прието в съдебно заседание на 28.09.2018г., се установява, че
пострадалия К.К.е получил следните увреждания: травма
на глава – повърхностни разкъсвания и деструкция на мозъчно вещество между
двете голямомозъчни полукълба и горните стени на голямомозчъните стомахчета;
кръвенистликвор във всички мозъчни стомахчета; кръвонасядане на вътрешната
стена на меки черепни обвивки двустранно челно; кожна рана през цялата дебелина
на мека черепна обвивка в дясна теменна област – странична към гръбна
повърхност, кръвонасядания и охлузвания по лицето, подлигавичен кръвоизлив и
разкъсване на лигавицата към предверието на устната кухина в централната част
на долна устна. Травма на гръбначния стълб и гръдния кош – счупване на
гръбначния стълб под II –ри гръден прешлен и под IV –ти гръден прешлен,
счупване на II- ро до XII –то ляво ребро по лопаткова линия; счупване на IV –
то ребро вдясно по задна мишнична линия; кръвонасядания около счупванията;
евакуация на 200 мл. Пневмохемоторакс в ляво и спонтанен излив на 1000-1200 мл
хемоторакс /кръв/ в дясно / от История на заболяването/; контузионни огнища по
периферията на външностраничните кантове на двата дяла на белите дробове.
Травма на крайници – пертрохантерна /
през въртелите/ фрактура на лява бедрена кост, кръвонасядания и охлузвания.
Травма на таза: счупено крило на таза и на ацетабулума / гановковидна ямка/ в
ляво; разкъсване на плочката на срамния хрущял.Умерено изразен оток на мозъка,
изкисната слезка, обща анемия на всички вътрешни органи, светли послесмъртни
петна, пълен стомах, празен пикочен мехур, липса на алкохол в кръвта. Перфорирани
емфизематозни промени на белите дробове, набелязана коронаро – и атеросклероза,
начална нефросклероза, стар хемангиом по долната повърхност на десния дял на
черния дроб.
Причина
за смъртта на пострадалия К.К.е несъвместима с живота
тежка съчетана травма. Механичните увреждания са били причинени по общия
механизъм на удари с/върху твърди тъпи и тъпоръбести предмети и сътресение на
тялото. Според вещото лице възможно е било същите да бъдат получени при блъскане
на тялото от автомобил, изтласкване и при приземяване на терена с придадена
кинетична енергия по механизма на директен удар, противоудар и сътресение на
тялото.
Всички
увреждания са били прижизнени, видно от евакуираната от гръдната кухина кръвна
колекция, контузията на белия дроб, развилия се мозъчен оток, кръвонасяданията
и охлузванията, анемията на вътрешните органи. Според вещото лице описаните
увреждания са в пряка причинно – следствена връзка с настъпилата смърт.
Състоянието на трупните изменения отговаря на смърт от края на първо и началото
на второ денонощие.
Видно
от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, на л.78-92 от досъдебното производство, ведно с приложените към
заключението скица, на л.93 и схема на л.94 от ДП/които бяха предявени на
страните/, прието в съдебно заседание на 04.07.2018г., се установява, че основната причина
за настъпване на процесното ПТП е, че
подсъдимият не е наблюдавал непрекъснато и с необходимото внимание и
концентрация, пътната обстановка пред управлявания от него автомобил. Той е
имал техническа възможност да предотврати удара, ако е предприел аварийно
спиране в момента, в който е забелязал пешеходеца и е възприел намеренията му
да пресече пътното платно.
От
същото заключение се установява също, че подсъдимият е могъл да забележи около 22
см. от горната част на тялото на пешеходеца, т.е. неговата глава, когато
управлявания от него автомобил се е намирал на разстояние около 85 м. от
спрелия лек автомобил. Водачът/подсъдимият Д./ е могъл да забележи пострадалия К.К.от
минимално разстояние между процесните МПС, около 1,7 м. Според вещото лице, това
е така, тъй като ръстът на К.К.е 1,80 м., височината
на спрелия автомобил е 1,42 м., а гледната точка на водача –подсъдимия Д. е на
1,2 м. от нивото на пътната настилка. В
случая водачът/подсъдимият Д./
на автомобила е разчитал на това, че пешеходецът/пострадалия
К./ ще преустанови движението си. Пострадалият К.е попадал извън опасната зона на спиране на л.а. „Тойота
Айго“, т.е. подсъдимият Д. е имал техническа възможност да избегне сблъсъка с
него
Действията
на водача/подсъдимия/ непосредствено преди възникване на ПТП не са отговаряли
на изискванията за безопасност.
Скоростта
на автомобила в момента на удара е била 36,3 км/ч., а непосредствено преди процесното
ПТП – 71,2 км.ч.
Видно
от заключението на химическата
експертиза /л.57 от ДП/, прието в съдебно заседание на 04.07.2018г., се
установява, че в
кръвта на подсъдимия П.Д. не е установено наличие на
етилов алкохол.
Видно
от заключението на химическата
експертиза /л.63 от ДП/, прието в съдебно заседание на 04.07.2018г., се
установява, че е липсвало наличие
на алкохол и в кръвната проба на починалия/пострадалия при процесното
ПТП/ - К.К..
Механизмът на възникване и протичане на
ПТП се изразява в следното: на 24.05.2017г.
около 14.00ч. подсъдимият П.Д. е управлявал лек автомобил „ Тойота Айго“ с рег. №
РР 6796 АТ, по път IV –Raz-1113 в
посока с. Побит камък - с. Дянково. С него, на предната дясна седалка в
автомобила е пътувала и св. Д.И.. Автомобилът е бил
технически изправен/видно от приложеното по делото удостоверение /л. 49 от ДП./
След
като подсъдимият е преминал през ляв завой с относително голям радиус на
кривата (плавен завой), на около 1,3 км. след село Побит камък, същият е достигнал
прав участък. Пътното платно е било
покрито с асфалтова настилка, сухо, без неравности и повреди. Времето е било ясно и с нормална видимост – в светлата
част на денонощието. Ширината на платното е 6 м. В участъка движението е било организирано двупосочно, с по една
лента във всяка посока, разделени от единична прекъсната линия.От двете страни
на пътя на нивото на пътната настилка е имало
затревени банкети с променлива широчина около 1м.
В този участък, в
един по – ранен момент е бил спрял л.а.
„Опел Корса“ с рег. № РР 4580 ВА, бял на цвят, разположен в дясната част на
пътното платно, успоредно на надлъжната ос на пътя и с предна част насочена към
село Дянково. Водач на този автомобил е бил св. В.Р.,
а с него са пътували съпругата му – св. Д.Р. и баща й
– пострадалия К.К.. Водачът е бил слязъл от автомобила, пресякъл е пътното платно и се е намирал в ляво на банкета. Пострадалият К.се е намирал до
автомобила в неговата предна част, за да уринира, а св. Р. също е била в близост до спрелия автомобил. Подсъдимият е забелязал спрелия автомобил и е предприел маневра изпреварване, за да го
преодолее, като е насочил своя автомобил
към лявата за посоката му на движение лента. Той е видял първо св. В.Р.,
а след това и пострадалия К.К., който е преминал пред спрелия автомобил и е започнал да пресича пътното платно от дясно
на ляво, перпендикулярно на надлъжната ос на пътя. Пострадалият К.към
момента на процесното ПТП е бил на 83 години. Висок, около 1,80м.,
облечен е бил със светли дрехи.
Подсъдимият
е управлявал процесния автомобил със скорост 71,2 км./ч. Когато е забелязал пешеходеца е започнал да намалява скоростта и тя е достигнала
до 36,3 км/ч. Помислил е, че пешеходецът ще спре и затова не е предприел действия по аварийно спиране. В резултат
на това на около 450м от село Побит камък в посока град Разград е последвал удар между предната дясна част на
л.а. „Тойота Айго“ и пострадалия К.К..
В резултат на удара тялото на възрастния мъж е било изхвърлено на разстояние 9,5 м. от
мястото на сблъсъка, след което то е паднало
и се е установило в покой в лявата пътна
лента, в непосредствена близост до осевата разделителна линия. Подсъдимият е спрял
автомобила, който управлявал и е слязъл
от него. След това се е обадил на тел.
112.
Основната причина за настъпване на
разглежданото ПТП е, че подсъдимият не
е наблюдавал непрекъснато и с необходимото внимание и концентрация, пътната
обстановка пред управлявания от него автомобил. Той е имал техническа
възможност да предотврати удара, ако е предприел аварийно спиране в момента, в
който е забелязал пешеходеца и е възприел намеренията му да пресече пътното
платно. Подсъдимият е могъл да забележи около 22 см. от горната част на тялото
на пешеходеца, т.е. неговата глава, когато управлявания от него автомобил се е
намирал на разстояние около 85 м. от спрелия лек автомобил. Водачът/подсъдимият Д./ е могъл да
забележи пострадалия К.К.от минимално разстояние между
процесните МПС, около 1,7 м., тъй като ръстът на К.К.е
бил 1,80 м., а височината на спрелия
автомобил е 1,42 м., а гледната точка на водача –подсъдимия Д. е на 1,2 м. от
нивото на пътната настилка. В случая водачът/подсъдимият Д./ на
автомобила е разчитал на това, че пешеходецът/пострадалия
К./ ще преустанови движението си. Пострадалият К.е попадал извън опасната зона на спиране на л.а. „Тойота
Айго“, т.е. подсъдимият Д. е имал техническа възможност да избегне сблъсъка с
него. Действията на водача/подсъдимия/ непосредствено преди възникване на ПТП
не са отговаряли на изискванията за безопасност. Скоростта на автомобила в
момента на удара е била 36,3 км/ч., а непосредствено преди процесното ПТП – 71,2
км.ч.
Обстоятелствата по делото относно механизма и
причините за настъпване на произшествието
са изяснени от заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, на л.78-92 от досъдебното производство, ведно с приложените към
заключението скица, на л.93 и схема на л.94 от ДП/които бяха предявени на
страните/, прието в съдебно заседание на 04.07.2018г., които са подробно
описани по – горе, а
последиците от деянието – от заключението на съдебно-медицинската
експертиза за аутопсия на труп /л. 67-73/ от ДП, ведно с приложените към
експертизата схеми на установени при аутопсията увреждания /л.74-75 от ДП/,
които са неразделна част от експертизата, прието в съдебно заседание на
28.09.2018г.
В
подкрепа на изложеното са и показанията на свидетеля В.Д.Р.,
дадени в с.з. на 04.07.2018г. и тези, дадени на 14.06.2017г. в хода на досъдебното производство на л.50 -
52 от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля Д.К.Р., дадени в с.з. на
04.07.2018г. и тези, дадени на
14.06.2017г. в хода на досъдебното производство на л.32 - 34 от ДП, прочетени
и приобщени по реда на чл.283
от НПК, както и от писмените
доказателства по делото.
С оглед изложените съображения,
съдът кредитира и възприема като напълно
обосновано, компетентно изготвено и допринасящо за изясняване на обстоятелства,
свързани с механизма и причините на процесното
ПТП – заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, на л.78-92 от досъдебното производство, ведно с приложените към
заключението скица, на л.93 и схема на л.94 от ДП/които бяха предявени на
страните/, прието в съдебно заседание на 04.07.2018г. Ето защо, в този аспект,
съдът намира за недоказани сочените в хода на пледоарията твърдения на защитата
на подсъдимия, че изготвената САТЕ почива на неправилни изчисления, още повече,
че не са налице данни за необоснованост на експертизата, не са налице данни за
некомпетентност и/или заинтересованост
на вещото лице от изхода на делото, а и никоя от страните не оспори заключението
на тази експертиза било като недостатъчно пълно
и ясно, необосновано, неправилно или по някаква друга причина, която да предпоставя възникването на съмнение
за неговата правилност. Всички страни се възползваха от правото си да задават
допълнителни и уточняващи въпроси към
вещото лице, изготвило САТЕ, при излушването му в съдебно заседание на
04.07.2018г., когато заключението бе прието от съда като компетентно,
мотивирано и обосновано, без да има
каквито и да било възражения на страните в тази насока. Вещото лице при
изслушването му в посоченото с.з. подробно изложи съображения относно
заключението и отговори на поставените му въпроси изчерпателно. Заяви, че
поддържа изготвеното на ДП заключение на съдебно-автотехническата експертиза и
даде допълнителни разяснения с оглед на това, че е взел предвид и показанията
на разпитаните в съдебно заседание свидетели, както и обясненията на
подсъдимия, дадени в съдебно заседание.
По изложените
съображения, съдът кредитира
и възприема като напълно обосновано, компетентно изготвено и допринасящо
за изясняване на последиците
от деянието – заключението на съдебно-медицинската експертиза за аутопсия на труп /л. 67-73/ от
ДП, ведно с приложените към експертизата схеми на установени при аутопсията
увреждания /л.74-75 от ДП/, които са неразделна част от експертизата, прието в
съдебно заседание на 28.09.2018г.
Освен това тези
заключения кореспондират с останалите гласни и писмени доказателства по делото,
и заключенията на химическите експертизи.
Съдът кредитира с
доверие и заключенията на химическите експертизи, т.к. същите са в унисон с
останалия доказателствен материал по делото.
Досежно показанията на свидетеля В.Д.Р./
отчитайки, че същият е зет на починалия К./, съдът ги кредитира изцяло с доверие, тъй като
същите са непротиворечиви, последователни, описват в хронологическа
последователност случилото се ПТП, кореспондират и са в унисон с останалите доказателства по
делото, а и не са налице каквито и да
било данни този свидетел да е заинтересован от изхода на делото. С доверие,
съдът кредитира и показанията на свидетеля Д.К.Р./отчитайки,
че тя е дъщеря на починалия при процесното ПТП – К.К./,
тъй като нейните показания не са в противоречие със заключенията на САТЕ, СМЕ и
химическите експертизи и с показанията на свидетеля
Р., напротив допълват ги.
Мястото на извършване на деянието
е доказано от протокол за оглед на пътно –
транспортно произшествие(л. 5-11 от ДП), ведно с фотоалбум към него, който е неразделна
част от протокола(л. 12-14 от ДП), въз основа на който е изготвено и
впоследствие заключението на съдебно-автотехническата
експертиза, на л.78-92 от досъдебното производство, ведно с приложените към
заключението скица, на л.93 и схема на л.94 от ДП/които бяха предявени на
страните/, прието в съдебно заседание на 04.07.2018г., както и от гласните доказателства
– показанията на свидетелите В.Д.Р., дадени
в с.з. на 04.07.2018г. и тези, дадени на 14.06.2017г. в хода на досъдебното производство на л.50 -
52 от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК, както и от
показанията на свидетеля Д.К.Р., дадени в с.з. на
04.07.2018г. и тези, дадени на
14.06.2017г. в хода на досъдебното производство на л.32 - 34 от ДП, прочетени
и приобщени по реда на чл.283 от НПК, Д.И.И., дадени в с.з. на 04.07.2018г. и тези, дадени на 24.05.2017г. в хода на досъдебното производство на л.44 -
45 от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК и Т.И.Х., дадени в с.з. на 04.07.2018г. и тези, дадени на 07.08.2017г. в хода на досъдебното производство на л.53 -
54 от ДП, прочетени и приобщени по реда на чл.283 от НПК.
Времето на
извършване на деянието е установено от показанията на свидетелите В.Д.Р., Д.К.Р., Д.И.И. и Т.И.Х., от обясненията на подсъдимия, както и от съобщение
от ОДЧ-РУМВР-Разград за настъпило ПТП между село Побит Камък и село Дянково,
област Разград/л.2 от ДП/.
Горните
свидетели, чрез които показания се установяват мястото и
времето на извършване на деянието, са непредубедени, между тях не са налице противоречия,
кореспондират със заключенията на САТЕ, СМЕ и химическите експертизи, поради
което съдът кредитира показанията им
изцяло.
Следователно изложената фактическа
обстановка убедително се потвърждава от гласните и писмените доказателства,
вкл. и от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на съдебното следствие. Те
са събрани по реда и начините, указани в НПК, и съставляват годни източници на
доказателствена информация. Заключенията на посочените експертизи като
неоспорени, компетентни и обосновани се възприемат от съда изцяло.
Видно от представената по делото
характеристична справка/вж л.29 -30 от ДП/,
подсъдимият П.Д. се
ползва с добро име. Видно от
представената по делото характеристика, издадена от кмета на с.Побит камък,
подсъдимият се ползва с добро име
в обществото, обществено отговорен, комуникативен, не е конфликтен, поддържа
нормални отношения със съседите си, грижовен към съпругата си, с която живее и
която е в не добро здравословно състояние.
Въз основа на изложеното от
фактическа страна, от правна страна Разградският окръжен съд намира следното:
Формата на вината на подс.П.И.Д. е
несъзнавана непредпазливост. Като правоспособен водач на МПС той познава
правилата за движение по пътищата и съзнателно ги е нарушил, а съставомерните
последици не е предвиждал, но е бил длъжен и обективно е могъл да ги
предвиди.По този начин се доказва наличието на обективните и субективните
признаци от състава на престъплението по чл. чл. 343а,
ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал.
1 от НК.
Съдът счита, че настъпилият
общественоопасен резултат е в пряка причинна връзка единствено с нарушаване на
забраната по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. За
останалите нарушения по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и по чл. 116 от ЗДвП, за които му е повдигнато
обвинение, подс. П.И.Д. не следва да носи отговорност.
Съображенията в тази насока са следните: Съдът намира за недопустимо смесването на отговорността по чл.20,
ал.1 и ал.2 ЗДвП. Разпоредбата на чл.20, ал.1 ЗДвП въвежда общото
задължение за водачите да контролират непрекъснато управляваните превозни
средства – да упражняват технически контрол, да следят състоянието на пътя,
поведението на останалите участници в движението и на пътниците, и да не
отклоняват вниманието си. Нарушавайки тази разпоредба, водачът сам става
опасност за движението или се поставя в невъзможност да възприеме породена
опасност. Отделно от
това под изгубване на контрола върху управлението на МПС законът разбира други
фактически положения-заспиване на водача,отклоняване на вниманието му било от
намиращи се в колата пътници, вещи и т.н., разсейване, за подобни факти по настоящото дело няма никакви
доказателства.
Разпоредбата на
чл.20, ал.2 ЗДвП съдържа две отделни правила за движение със съобразена
скорост. Първото изисква при избиране на скоростта на движение водачите да
съобразяват предвидимите опасности – атмосферни условия, релеф на местността,
състояние на пътя, товар и др. Второто правило задължава водачите да намалят
скоростта или да спрат при поява на непредвидими опасности / вж. Решение № 259
от 18.05.2013г. на ВКС по н.д. № 641/2013г., ІІІ н.о., Решение № 222 от
26.05.2014г. на ВКС по н.д. № 539/2014г., ІІ н.о./. От изложеното следва
извода, че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по
чл.20, ал.2 ЗДвП. Ако е налице нарушение на режима на скоростта,
неосъщественият контрол не съставлява самостоятелно нарушение / Решение № 279
от 16.09.2015г. на ВКС по н.д. № 813/2015г., ІІІ н.о. и Решение № 524 от
10.01.2011г. по н.д. № 463/2010г., ІІ н.о./. И двата варианта на този текст
въвеждат движение с несъобразена с пътната обстановка скорост, която е в
рамките на максимално
допустимите
граници, наред с несвоевременна реакция на водача на възникналата опасност.
Реакцията се определя от интензитета на опасността, поради което е въведено
задължение за съответно избиране на скоростта на движение и намаляването й или
спиране в случай на необходимост. В чл. 20, ал. 2, изр. 1 ЗДП се урежда
"предвидимата опасност", при която има обективни затруднения в
пътната обстановка и шофьорът следва да подбира скоростта си на движение в тази
връзка, за да отговори на изискването за безопасност. Става дума за функция
между стойността на "избраната" скорост и пътните условия,
охарактеризирани като опасни обстановки на пътя. Тук в обобщителен план са
изброени различни фактори, представляващи по правило пътни препятствия-
атмосферни условия, видимост, състояние на пътя и превозното средство,
превозван товар и т. н. Точно затова законът нарича появилата се опасност
"предвидимо препятствие".
Най-накрая, в чл. 20, ал. 2, изр. 2 ЗДП е уредена "непредвидимата
опасност", въвеждаща задължение водачите на намалят скоростта или да
спрат, когато възникне опасност за движението. Последната се появява внезапно и
в границите на установената избрана съобразена скорост се въвежда задължение за
намаляване или спиране с оглед избягване настъпването на ПТП.
В контекста на последно изложеното,
съдът намира, че подсъдимият П.И.Д. като водач на лек
автомобил „Тойота Айго“ с рег. № РР6796 АТ
е имал
реална възможност да забележи и да възприеме като опасност пешеходеца/в частност
пострадалия К.К./ около 22 см.
от горната част на тялото на пешеходеца, т.е. неговата глава, когато
управлявания от него автомобил се е намирал на разстояние около 85 м. от
спрелия лек автомобил. Водачът/подсъдимият Д./ е могъл да забележи пострадалия К.К.от
минимално разстояние между процесните МПС, около 1,7 м. и да възприеме намеренията му да пресече
пътното платно. Пострадалият К.е попадал извън
опасната зона на спиране на л.а. „Тойота Айго“, т.е. подсъдимият Д. е имал
техническа възможност да избегне сблъсъка с него, като предотврати удара, ако е
предприел аварийно спиране в момента, в който е забелязал пешеходеца и е
възприел намеренията му да пресече пътното платно/вж заключението на съдебно-автотехническата експертиза, на л.78-92 от
досъдебното производство, ведно с приложените към заключението скица, на л.93 и
схема на л.94 от ДП/които бяха предявени на страните/, прието в съдебно
заседание на 04.07.2018г.
Следователно, подсъдимият като
водач на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № РР6796 АТ e имал възможност своевременно да възприеме опасността/в
частност пешеходеца
К.К., починал в резултат на процесното ПТП/, още
повече, че атмосферните условия са
били благоприятни за това – слънчево, ясно време, в светлата
част на деня,
нормална видимост, няма данни
за мъгла, валежи или на каквито и да било други метеорологични явления, суха пътна настилка/вж заключението на съдебно-автотехническата експертиза и протокол за оглед на ПТП/.
При своевременно
възприемане на опасността/пешеходеца К./ от подсъдимия, последвано от навременната
му реакция като водач на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № РР6796 АТ и
приложено от него максимално спирачно усилие, съобразено с конкретните пътни
условия, подсъдимият е имал техническа възможност да спре л.а. преди мястото на удара. Когато е
забелязал пешеходеца е управлявал автомобила със скорост 71.2 км/ч., започнал
е да намалява скоростта и тя е достигнала до 36.3 км/ч., но тъй като си помислил, че пешеходецът/пострадалия К./ ще
спре, не е предприел действия по аварийно спиране, каквото е следвало да стори
и така не е предотвратил последвалия
удар между лекия автомобил, който е управлявал и тялото на К.К..
Но, подсъдимият като водач на лек автомобил „Тойота Айго“ не е предприел аварийно спиране на л.а. пред възникналата опасност/пешеходеца К./, a е предприел маневра
за намаляне на
скоростта, която е успял да намали до 36.3 км/ч., което е било неправилно и е довело до
фаталния удар между посочения лек автомобил и пешеходеца/пострадалия К./. В този аспект, се предпоставя извод, че в случая става
дума за неправилна преценка от страна на подсъдимия като водач на лек автомобил „Тойота Айго“, с която е застрашил безопасността, както на останалите
участници в движението, така и своята.
В
контекста на изложението, съдът приема, че основната причина за възникване на
процесното ПТП е неправилната
преценка на създалата се ситуация oт подсъдимия П.И.Д.
като като
водач на лек автомобил „Тойота Айго“ с рег. № РР6796 АТ, пocлeдвaнo oт неправилните му действия зa предотвратяване на ПТП. Подсъдимият П.И.Д. като
водач на посоченото МПС е предприел маневра намаляване на скоростта на
автомобила, за да избегне удар с пострадалия К., който преминал пред спрелия
автомобил и започнал неправилно да пресича пътното платно от дясно на ляво,
перпендикулярно на надлъжната ос на
пътя.
Подсъдимият Д. като водач на
посоченото МПС е имал техническа възмoжнocт да предотврати процесното ПТП чрез спиране на управлявания
от него - „Тойота
Айго“.
Следва да бъде посочено, че пешеходецът К.К., на
възраст 83 години/с неправилното си поведение върху платното за движение е
създал предпоставки
за възникване на ПТП, тъй като неправилно
е започнал да пресича пътното платно от дясно на ляво, перпендикулярно на надлъжната ос на пътя, без да се увери пo
безспорен начин за наличието на безопасни условия за това.
Но, няма пряка пpичиннo-следствена
връзка между поведението на пешеходеца и възникналото ПТП, тъй като независимо от поведението на възрастния
пешеходец К., подсъдимият, като водач на „Тойота Айго“ е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез спиране на управлявания от
него посочен по-горе лек автомобил.
Именно,
това допуснато от подсъдимия нарушение на правилата за движение по пътищата / чл. 20, ал. 2 от ЗДвП/е
предпоставило пътно – транспортния инцидент, при който е настъпил леталния за
пострадалия К.К.изход – неговата смърт. В този
аспект, този извод на съда намира опора в
заключението на съдебно-автотехническата експертиза,
изготвена въз основа на
протокол за оглед на ПТП, показанията на свидетелите В.Р.,
Д.Р., Д.И., които бяха
разпитани и в хода на съдебното
следствие, както и с оглед дадените от подсъдимия в хода на съдебното следствие
обяснения, и оглед на процесното МПС.
Вярно
е, че л.а. „Опел Корса” е бил спрян неправилно на пътя в нарушение на ЗДвП, но
поведението на водача на това МПС,св.В.Р., не се
намира в пряка пpичиннo-следствена връзка с възникналото ПТП, тъй като независимо
от поведението на Р., подсъдимият, като водач на „Тойота Айго“ е имал техническа възможност да предотврати автопроизшествието чрез спиране на управлявания от
него посочен по-горе лек автомобил. По тези съображения, съдът намира за
недоказани оплакванията на защитата на подсъдимия, че неправомерно спреният
л.а. „Опел Корса” е поставил в обективна невъзможност подсъдимият своевременно
да забележи пострадалия К.и да предприеме съответната
правилна маневра, за да избегне удара с
него.
Съдът
намира за безспорно установено обстоятелството, че подсъдимия П.И.Д. е направил всичко, зависещо от него за
оказване помощ на пострадалия – веднага се е обадил на тел.112, останал е на
местопроизшествието, съдействал е
напълно за оказване на необходимата помощ на пострадалия К.. Това обстоятелство
не се оспорва от страните и същото се доказва от показанията на свидетелите В.Р., Д.Р., Д.И.,както
и от обясненията на подсъдимия, дадени в
хода на съдебното следствие. Между показанията на посочените свидетели и
обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на съдебното следствие, относно това обстоятелство не са налице каквито и да
било противоречия, напротив същите са взаимнодопълващи се в този аспект.
Ето
защо, по изложените съображения, съдът призна подсъдимия П.И.Д.
за виновен в това, че на 24.05.2017г. в землището на с. Побит камък , обл.
Разград, на път IV- Raz-1113, на 450 м. след с. Побит камък в посока гр.
Разград, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Тойота
Айго“ с рег. № РР6796 АТ, е нарушил правилата за движение - чл. 20, ал. 2 от ЗДвП „Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението”, като при това е причинил по непредпазливост
смъртта на К.И. К.ЕГН ********** от гр. Разград, като след деянието е направил
всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия – престъпление по чл.
343а, ал.1, б."б", във вр. с чл. 343, ал. 1, б. „в“ във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК, като на основание чл. 304 от НПК
го ОПРАВДА по първоначално повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 343,
ал. 1, б. „в“ във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК.
Във
връзка с предходното, с оглед изложените съображения и като взе предвид, че
единственото, намиращо се в пряка причинноследствена връзка с настъпилия
общественоопасен резултат, е това по чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, съдът призна
подсъдимия П.И.Д., ЗА
НЕВИНЕН в това да е извършил
престъплението поради нарушение на правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1
от ЗДвП, чл.20, ал.1 ЗДвП и по чл. 116
от ЗДвП, поради което и на основание чл.304 НПК ГО ОПРАВДА по обвинението в
тази му част.
По
отношение на приложимостта чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, многократно е излагано еднообразното становище на
съдебната практика, че в нея се съдържа едно общо предписание за поведение на
участниците в движението по пътищата, невъвеждащо конкретно задължение, спрямо
което да се търси наличието на причинна връзка с настъпването на определен
противоправен резултат.
По
отношение на чл. 116
от ЗДвП, при преглед на практиката на ВКС с
препратка от чл. 116 ЗДвП става ясно, че с две решения - 278/2015 г., II н.о. и
19/2008 г., III н.о., изрично е прието, че тази норма от специалния закон
регламентира общи и широки задължения на водачите на ППС, без да им предписва
конкретно поведение - действие или бездействие, респ. че не сочи на изискуеми
се от бланкетната диспозиция на чл. 343 НК конкретни правни предписания, а в
останалите 20 решения нарочно становище не е било изразено единствено по
причини, че с проверяваните актове на предходни инстанции този текст е бил
извеждан от обвиненията чрез частично оправдаване, срещу което в никой от
случаите не е бил депозиран протест.А,
относно чл.20, ал.1 ЗДвП, както подробно бе посочено
по-горе в изложените съображения следва
извода, че нарушението по чл.20, ал.1 ЗДвП не може да бъде свързвано с това по
чл.20, ал.2 ЗДвП, като последното е това, за което съдът призна за виновен
подсъдимия.
Ето защо, в контекста на
изложените съображения, съдът намира за неоснователни доводите на защитата на подсъдимия, че е налице случайно деяние по смисъла на
разпоредбата на чл.15 НК, тъй като подсъдимият е направил всичко възможно да
избегне ПТП и не следвало да носи вина за
процесното ПТП, при което е причинена смъртта на пострадалия К.Колев, както и твърденията в тази насока, че пострадалият
се е намирал в опасната зона на спиране на л.а.”Тойота Айго”, управляван
от подсъдимия, както и, че спреният на
пътното платно л.а. „Опел Корса” е отнемал напълно видимостта на подсъдимия
към пострадалия К..
Във
връзка с предходното, съдът възприема доводите на подсъдимия Д. в дадените от
него в хода на съдебното следствие обяснения, че е видял пострадалия от много близо, тоест, че
пострадалият К.е изкочил
внезапно, приведен, пред спрелия л.а. „Опел Корса”/в който преди това са
пътували св.Р., неговата съпруга Д.Р.,
която е и дъщеря на пострадалия К.и пострадалият К.К./, непосредствено, на не повече от метър пред предната
му броня и едва тогава подсъдимият го бил видял, за негова защитна позиция,
неподкрепена от каквито и да било доказателства. В този аспект, съдът намира за
недоказани и твърденията на защитата на подсъдимия, че спреният на пътното платно
л.а. „Опел Корса” е отнемал напълно видимостта на подсъдимия
към пострадалия К.. Както бе изложено в съображенията по –горе, при конкретната пътно – транспортна
обстановка, пешеходецът/пострадалият/ К.К.е попадал извън опасната зона на спиране на л.а.”Тойота Айго”,
управляван от подсъдимия, поради което подсъдимият е имал техническа
възможност/чрез аварийно спиране на л.а.”Тойота Айго”/да избегне удара, след
като обективно е могъл да забележи около 22 см. от горната част на
тялото на пешеходеца/пострадалия К./,
т.е. неговата глава, когато управлявания от него
автомобил се е намирал на разстояние около 85 м. от спрелия лек автомобил. Както
бе посочено по – горе, водачът/подсъдимият Д./ е могъл да забележи пострадалия К.К.от
минимално разстояние между процесните МПС, около 1,7 м. и това е така, тъй като
ръстът на К.К.е 1,80 м., височината на спрелия
автомобил е 1,42 м., а гледната точка на водача –подсъдимия Д. е на 1,2 м. от
нивото на пътната настилка. Както бе
посочено в изложените съображения по – горе, в случая водачът/подсъдимият
Д./ на автомобила е разчитал на това, че пешеходецът/пострадалия К./ ще
преустанови движението си. Пострадалият К.е попадал
извън опасната зона на спиране на л.а. „Тойота Айго“, т.е. подсъдимият Д. е
имал техническа възможност да избегне сблъсъка с него.
При определяне на наказанието на подс.П.И.Д. съдът взе предвид високата степен на обществена
опасност на деянието, обусловена от завишения ръст на престъпленията по
автотранспорта.
В контекста на изложението, съдът намира, че не са налице изключителни
или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в
закона наказание се окаже несъразмерно тежко, така щото да се предпостави
възможността да бъде определено наказанието при условията на чл.55 НК.
Отчете като смекчаващи отговорността на
подсъдимия следните обстоятелства: чистото му съдебно минало, семейната му
ангажираност/сам се грижи за жената, с която живее, която е в не добро здравословно състояние/, възрастта на
подсъдимия, изразеното искрено съжаление за случилото се ПТП, нарушаването само
на едно правило за движение, добрите характеристични данни, високата степен на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия пешеходец К.К., който с поведението си е създал предпоставки за
възникналото ПТП/както подробно бе посочено по-горе в изложените съображения/. Значителното
съпричиняване на общественоопасните последици от
страна на пострадалия не позволява допуснатото от
подсъдимия нарушение на правилата за движение да бъде окачествено като особено
грубо. Както бе
посочено по - горе, на подсъдимият не са
налагани администретивни наказания за нарушение на правилата за движение по пътищата, което обстоятелство се
установява от приложената по делото справка за нарушител.
При превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства, съдът отмери по отношение на подсъдимия наказанието лишаване от
свобода в размер на ЕДНА ГОДИНА.
Изтъкнатите по-горе обстоятелства,
както и субективната страна на извършеното деяние – несъзнавана непредпазливост, мотивираха съда да приеме, че
поправителната и превантивната функции на наказанието могат да бъдат
реализирани и без ефективна изолация на подсъдимия от обществото, поради което
изтърпяването на определеното му наказание лишаване от свобода бе отложено на
основание чл. 66, ал. 1 от НК за изпитателен срок от три години, считано от
влизане на присъдата в сила.
Императивната норма на чл.343г НК
задължава съда да наложи на подсъдимия и наказание лишаване от право да
управлява МПС. Съобразно изискванията по чл.37, ал.1, т.7 и чл.49, ал.2 и ал.3 НК и с оглед горните обстоятелства съдът определи срок на лишаването от
правоуправление 1/една/ година, считано от влизане на присъдата
в сила.
Относно веществените доказателства
по делото – ЛЕК АВТОМОБИЛ
„Тойота Айго“, с рег. № РР 6796
АТ, предаден с протокол за доброволно предаване от 24.05.2017г., намиращ се на съхранение в склад на ОД на МВР
– гр. Разград – УССД, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да бъде
върнат на собственика Д.И.И., с ЕГН **********,***
Климент 50, ап.49, тъй като по делото са налице
доказателства, че същата е собственик на посочения лек автомобил.
На основание чл.189, ал.3
НПК подсъдимият П.И.Д. следва да заплати
направените по делото разноски, както следва: в
полза на Държавата, по сметка на ОД на
МВР-Разград за разноски на досъдебното производство, сумата от
813.08лв./осемстотин и тринадесет лева и осем стотинки/, в полза на бюджета на съдебната власт, по
сметка на Окръжен съд – Разград, за разноски на съдебното производство, сумата
от 320лв./триста и двадесет лева/, в полза на частния обвинител Д.К.Р. за разноски по делото, сумата от 1250лв./хиляда и
двеста и петдесет/лева, представляваща платено
възнаграждение на повереник
и в полза на частния обвинител Т.К.С., сумата от 1225лв./хиляда
двеста двадесет и пет/лева представляваща платено възнаграждение на повереник . Относно
присъдените в полза на частните обвинители разноски по делото са налице
доказателства, че разноските за платено
възнаграждение на повереник в
размерите, посочени по –горе, са реално сторени от частните обвинители, поради
което съдът осъди подсъдимия да им ги заплати.
В този смисъл съдът постанови присъдата си.
СЪДИЯ: