РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р Е Ш Е Н И Е 1771/20.9.2019г.
гр.Пловдив, 20 . 09 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, в открито заседание на дванадесети септември, две хиляди и
деветнадесета година, VI състав :
Административен
съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 3824 по описа на съда за 2018г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
П.Т. ЕООД, гр.Пловдив /понастоящем П.Т.
ООД/, ЕИК ****, гр.Пловдив, представлявано от Д.М., обжалва Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-253-0223546/12.12.2018г.,
издадена от Началник отдел „Оперативни дейности“ Пловдив в ЦУ на НАП.
Становища на страните :
- Заповедта е обжалвана като
незаконосъобразна с твърдение за неправилна преценка на фактите, установени при
проверка в обект – бензиностанция в ***, стопанисван от оспорващото търговското
дружество. Изразено е несъгласие с извода на контролните органи за неиздаване
на фискални бележки и се твърди, че не е констатирано колонките да са работили
автономно, като това са само предположения, основани на разлики в дневните
отчети на магнитните глави на колонките за горива. Заявено е, че проверката е
протекла при противоречиви данни и констатации, поради което е продължила 6 дни
/от 29.11.2018г. до 04.12.2018г./. Посочено е : „Очевидно е освен това, че
твърдението на проверяващите е лишено от каквато и да е здрава логика. За какво
да работи к.1 и к.1 на автономен режим, когато е безсъмнено, че ще бъде
констатирана разлика между фискалното устройство и магнитните глави на колонките.
Оспорен е извода за тежко нарушение и е посочено, че няма доказателства за
установеност относно неиздаване на фискални касови бележки в търговския обект. Поискана
е отмяна на заповедта и алтернативно – намаляване на срока на минимален.
- Ответникът Началник отдел
„Оперативни дейности” Пловдив при ЦУ на НАП се представлява от юрисконсулт Д.П..
Оспорва жалбата. По същество поддържа законосъобразност на оспорената заповед и
неоснователност на жалбата с искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
С представяне на преписката на
20.12.2018г. е изразено становище, в което се поддържа установеност на фактите,
констатирани при оперативна проверка на 04.12.2018г. в присъствие на
представители на БИМ Пловдив, извършена по повод предходни проверки на
29.11.2018г. и на 03.12.2018г. относно търговски обект по см. на §1 т.41 ДР
ЗДДС – бензиностанция в ***, стопанисвана от дружеството-жалбоподател.
Установено е, че в качеството си на задължено лице по чл.3 от Наредба № Н-18 /
13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите
в търговски обекти, дружеството не регистрира и отчита всяка извършвана
продажба на течни горива чрез издаване на фискална касова бележка от въведеното
в експлоатация за обекта фискално устройство ЕСФП Ойл СИС 10-Д-KL, ЦРУ – Datecs – FP500-05KL/0S000800/58004781. При проверката е
констатирано съществено разминаване между проточените количества горива,
преминали през ел. глави на бензиноколонките в обекта
и тези, които са отразени като продадени чрез ЕСФП и в търговския обект са
отразени чрез ФУ значително по-малко продажби на течно гориво спрямо това,
което е преминало като проточено през бензиностанцията. Проверката е започнала
на 29.11.2018г. и продължила до 03.12.2018г., предвид констатирани множество
противоречия относно законосъобразно извършване на дейността в обекта. В
периода на проверката по посочената причина е извършена и справка в ПП НАП
ФУДВ, според която от въвеждане в експлоатация на ЕСФП в обекта – 15.08.2018г.
до момента, са извършени продажби на горива по дневни финансови отчети и
отразени в ЕСФП от № 1/15.08.2018г. до № 116/29.11.2018г. : бензин А 95Н –
27867.91л. на стойност 60168.87лв.; дизелово гориво – 83487.89л. на стойност
180615.30лв.; газ пропан бутан – 57286.57л. на
стойност 59 487.69лв. Паралелно е извършена профилактика на ЕСФП - 03.12.2018г.
от фирмата производител на системата *** ООД и са установени показания на ел.
глави на бензиноколонките / дизел 1563527.33л.;
бензин 237240.52л.; дизел 1133733.97л. и др./. За изясняване на количеството
проточено гориво през колонките е извършено сравнение с данните в ел.броячи при
въвеждането в експлоатация на ЕСФП с ДФО от 15.08.2018г. - от 15.08.2018г. до
03.12.2018г. са преминали описани количества горива – бензин 31651.63л.; дизел
117325.13л, пропан-бутан 65218.27л. След съпоставка
на събраните данни са констатирани разлики от реално преминалите горива през
колонките и отчетените по ЕСФП : бензин А95Н – неотчетени 3 783.72л.; дизел –
неотчетени 33837.24л.; пропан-бутан – неотчетени 7
931.70л. Доказателства за констатациите са съставени на основание чл.110 ал.4 вр. с чл.50 ал.1 ДОПК – Протоколи за извършени проверки от
29.11.2018г., от 03.12.2018г. и от 04.12.2018г., към които са приложени
събраните доказателства. В случая неиздаването на ФКБ за всяка извършена
продажба и то за значителен период от време и по отношение на големи количества
гориво налага извод за трайно поведение на провереното лице. Освен това е
установено и друго нарушение – не е регистрирана чрез операцията „служебно
изведени суми“ промяна в касовата наличност в размер на 254.29лв. /чл.33 ал.1
от Наредба № Н-18 от 2006г./.
В писмено становище по същество се
поддържат установените при проверката данни – в ПП НАП „ФУДВ“ и профилактика на
ЕСФП от фирмата производител на системата *** ООД, както и неопроверганата
констатация за изпращани променени броячи след 17.08.2018г., различни от тези,
които са по колонки. Счита се, че при осъществено безспорно нарушение, е
обоснована нуждата от налагане на административната мярка, като в случая са
взети предвид тежестта на нарушението и последиците от същото – съществено е
засегната възможността за проследяване на реализираните обороти. Процесуалният
представител на ответника се придържа и към изложените съображения относно
фактите и неоснователност на жалбата в писмено становище, представено по делото
с преписката.
Окръжна прокуратура-Пловдив не
участва по делото.
Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-253-0223546/12.12.2018г. е
връчена на 17.12.2018г., удостоверено в разписка към административния акт
/л.24/. Жалбата против заповедта е постъпила пряко в деловодството на
АС-Пловдив на същата дата. При оспорване на неблагоприятен административен акт
от адресат и в срок, жалбата е допустима за разглеждане по основателност.
1. Заповед № ФК-253-0223546/12.12.2018г. е издадена от Началник отдел „Оперативни
дейности” Пловдив в ЦУ на НАП. За компетентност на органа – издател преписката
съдържа Заповед № ЗЦУ – ОПР – 16 от 17.05.2018г. на Изпълнителният директор на
НАП, с която в т.1 са определени : Директорите на дирекции „Контрол“ в
териториалните дирекции на НАП и Началниците на отдели „Оперативни дейности“ в
дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, да издават
заповеди за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ – запечатване
на обект по чл.186 ЗДДС, л.28. Не е налице хипотеза на заместване, авторство не
е оспорено – установена е компетентност на административния орган.
Съгл. чл.186 ал.3 ЗДДС,
принудителната административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед
на органа по приходите или от оправомощено от него
длъжностно лице, а според чл.186 ал.1 с.з. – принудителната административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, се прилага независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции.
1.1. Със
заповедта е наредено запечатване на търговски обект – бензиностанция в ***,
стопанисван от П.Т. ЕООД и забрана за достъп за срок от 30 дни, на основание
чл.186 ал.1 т.1 б.“а“, чл.186 ал.3 ЗДДС и чл.187 ал.1 с.з.
ПАМ е наложена за нарушение на чл.3
ал.1 от Наредба Н-18 / 13.12.2006г. на МФ във вр. с
чл.118 ал.1 ЗДДС. В хода на проверката са установени неблагоприятни факти и
обстоятелства относно начина на осъществяваната дейност – продажба на горива.
Същите са документирани по установения в ДОПК ред и протоколите за извършена
проверка /ПИП/ са официални документи, освен което проверката на 03.12.2018г. е
осъществена в присъствие на представители на БИМ Пловдив, което гарантира
правилност на действия и констатации. Протоколът от тази проверка е подписан от
представител на проверяваното лице без възражения /“нямам възражение“, л.40/,
което е относимо и за ПИП от 29.11.2018г. /л.57-59/. Оперативна
проверка от 04.12.2018г. също е осъществена в присъствието на представители на
БИМ Пловдив във вр. с предходни проверки от
29.11.2018г. и от 03.12.2018г. Протоколът от тази проверка също е подписан от
представител на проверяваното лице без възражения, л.30.
Търговският обект е в обхвата на §1
т.41 ДР ЗДДС – бензиностанция в *** и дължимото поведение за задълженото лице е
регламентирано в чл.3 от Наредба № Н-18 / 13.12.2006г. за регистриране и
отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговски обекти.
Задължението в случая не е изпълнявано в продължителен период от време,
доказано посредством събраните при проверката данни - дружеството не регистрира
и отчита всяка извършвана продажба на течни горива чрез издаване на фискална
касова бележка от въведеното в експлоатация за обекта фискално устройство ЕСФП
Ойл СИС 10-Д-KL,
ЦРУ – Datecs-FP500-05KL/58004781. Констатирано е съществено
разминаване между проточените количества горива, преминали през ел. глави на бензиноколонките в обекта и тези, които са отразени като
продадени чрез ЕСФП, като в търговския обект са отразени чрез ФУ значително
по-малко продажби на течно гориво спрямо това, което е преминало като проточено
през бензиноколонките.
Продължителността на проверката е
основана на противоречиви констатации относно законосъобразно извършване на
търговската дейност : През периода от 29.11.2018г. до 04.12.2018г. е извършена
справка в ПП НАП „ФУДВ“, според която, за периода от въвеждането в експлоатация
на ЕСФП в обекта – 15.08.2018г., до момента, в който търговската дейност е
ограничена за целите на установяване на фактическата обстановка и е извършена
профилактика, са извършени продажби на горива по данни от дневни финансови
отчети и отразени в ЕСФП от № 1/15.08.2018г.
до № 116/29.11.2018г.: бензин А 95Н
– 278867.91л. на стойност 60168.87лв.; дизелово гориво – 83487.89л. на стойност
180615.30лв.; газ пропан бутан – 57286.57л. на
стойност 59 487.69лв. За постигане яснота във фактическата установеност,
паралелно била извършена и профилактика на ЕСФП на 03.12.2018г. от
фирмата-производител на системата - „***“ ООД, при която са установени отразени
в заповедта показания на ел.глави на бензиноколонките
: Б1п1-дизел-1 563 527,33л.; Б1п2-бензин А95Н-237240,52л.; Б2п1-дизел-1 133
733,97л.; Б2п2-бензин А95Н-296890,85л.; Б3п1-пропан бутан-1,29л. За изясняване
на количеството гориво, проточено през колонките, е извършено сравнение с
данните на ел.броячи при въвеждането в експлоатация на ЕСФП с ДФО №
1/15.08.2018г.: Б1п1-дизел-1 519 099,79л.; Б1п2-бензин А95Н-227116,72л.;
Б2п1-дизел-1 060 836,38л.; Б2п2-бензин А95Н-275363,02л.; Б3п1-пропан
бутан-3583,28л. Съпоставката сочи, че през колонките за периода от
фискализиране-15.08.2018г. до анализа, направен на 03.12.2018г., са преминали следните
количества горива – бензин 31 651.63л.; дизел 117 325.13л, пропан-бутан
65 2218.27л. С анализ и сравнение са констатирани разлики от реално преминалите
горива през колонките и отчетените по ЕСФП : бензин А95Н – неотчетени 3
783.72л; дизел – неотчетени 33837.24л.; пропан-бутан
– неотчетени 7 931.70л. Тези данни са посочени в отговор от управителя на ***
ООД до НАП – ТД Пловдив /изх. номер от 04.12.2018г./, л.41.
Освен изложеното,
фирмата-производител на ЕСФП /*** ООД/ констатирала, че след 17.08.2018г.
системата изпраща към НАП променени данни по броячи, различни от тези, които са
по колонки – в т.5 от анализа при извършена профилактика на 03.12.2018г. е
отбелязано, че „към същата дата – колонки 1 и 2 са работили в автономен режим,
което при изключена ЕСФП, не предава данни нарушена комуникация със средствата
за измерване. При възстановяване на комуникацията със средствата за измерване и
изтегляне на текущите показания са констатирани въпросните разлики от реално
подаваните електронни броячи за периода 17.08.2018г.-03.12.2018г. Въз основа на
работа в автономен режим на средствата за измерване е налице реална възможност
за манипулиране на входящите данни към ЕСФП“ – отразено в отговор от управителя
на *** ООД до НАП – ТД Пловдив /изх. номер от 04.12.2018г./, л.41 гръб. Към
отговора са приложени Справка продажби по колонки по броячи с включени
проточвания при анализ на 03.12.2018г. и Справка за нивомерни
и документални доставки.
Освен описаното съдържание на
обстоятелствената част на заповедта, същата съдържа информация и за друго
нарушение - на чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр.
с чл.118 ал.4 т.1 ЗДДС : не е регистрирана чрез операцията „служебно изведени
суми“ промяна в касовата наличност в размер на 254.29лв., според данните в Опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката, от
29.11.2018г.
- В случая констатациите за извършени
нарушения са потвърдени с приложените протоколи, документирали резултатите от
проверките, ведно със събраните към тях доказателства. Конкретно установените
факти не са били оспорени при подписване на всеки от протоколите. В хода на
съдебното производство не е заявено доказателствено
искане за опровергаване на данните, вкл. от *** ООД и приложените към отговора
две справки. Следователно, не е разколебана фактическата установеност от
административната фаза и същата в съдебното производство следва да бъде
възприета за истинна и обективна, предвид участието в проверките на
представители на БИМ Пловдив.
1.2. В заповедта са изложени мотиви
относно продължителност на срока при съобразяване определения от законодателят
размер на срок за запечатване на търговски обект /до 30 дни/, указващ значимост
на охраняваното обществено отношение: тежест на нарушението и последиците от
същото – неиздаването на фискални касови бележки препятства извършването на
данъчната проверка и води до укриване на приходи и намаляване размера на
внесените данъци; вид на търговския обект – бензиностанция и местоположение –
главен път Пловдив-Карлово, с висока посещаемост и постоянен
човекопоток, които предполагат възможност за реализиране на високи обороти от
продажба на течно гориво - акцизна стока с висок фискален риск. Приоритет е
придаден на констатираните в случая значителни разлики от реално преминалите
горива през колонки и отчетените по ЕСФП : бензин А95Н – 3 783.72л.; дизел –
33837.24л.; пропан бутан 7 931.70л. за период от 4
месеца – без да е налице никаква отчетност по отношение на същите. Според
административният орган създадената организация в обекта не води до изпълнение
на законовите задължения и на практика цели отклонение от данъчно облагане. Отчетено
е, че с нарушението се засяга утвърдения ред на данъчна дисциплина, гарантиращ
пълна отчетност на извършените от лицата продажби и тяхната регистрация, както
и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Отразено е, че издаването на фискални бележки,
задължителните реквизити, които същите следва да съдържат, правилното отчитане
на ФУ, правилното съхранение на документите, касаещи ФУ, ежедневното отчитане
на оборотите от продажби на ФУ, както и предаване на данни по чл.118 ЗДДС - са
нормативно установени задължения за субектите, стопанисващи или управляващи
търговски обекти. Възприето е, че при определяне на срока е съобразен принципа
на съразмерност и срокът е съобразен с целената превенция за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за създаване на
нормална организация за отчитане на дейността на търговеца.
- В конкретиката
на фактите, липсата на отчетност обективно включва и липсата на издадени
съответни документи за продажба по установения ред – нарушение на чл.3 ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. вр. с чл.118 ал.1 ЗДДС. Според
установените данни – оспорени, но неопровергани - в търговския обект са
отразени чрез ФУ значително по-малко продажби на течно гориво спрямо това,
което е преминало като проточено през бензиностанцията. Спецификата на случая
изключва необходимост от контролна покупка, за да бъде прието, че е налице посочената
за нарушена от административния орган норма.
2. При указана доказателствена
тежест /р. от 18.12.2018г. и от 28.06.2019г., л.70 – след връщане на делото от
ВАС/, жалбоподателят не заяви доказателствени искания
и в съдебното производство не са представени доказателства, поставящи под
съмнение истинността на приетите за установени факти, обосновали налагане на
ПАМ.
3. Оспорената заповед е мотивирана
от фактическа и правна страна. Налице са конкретни съображения относно
продължителност на срока от 30 дни. Изложени са факти и обстоятелства,
подлежащи на преценка за законосъобразност – дали обосновават постановения
резултат или не.
Съгласно чл. 186 ал. 1 т. 1 б.
"а" ЗДДС принудителната административна мярка - запечатване на обект
за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени
санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на
съответен документ за продажба. В нормата на чл. 118 ал. 1 ЗДДС е предвидено
задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство /фискален бон/ или чрез издаване на касова бележка от
интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност
/системен бон/, независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Според
чл. 187 ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186 ал. 1 се забранява и
достъпът до обекта или обектите на лицето, а наличните стоки в тези обекти и
прилежащите към тях складове се отстраняват от лицето или от упълномощено от
него лице. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения.
3.1. В конкретния случай
жалбоподателят не опроверга описаната в заповедта фактическа установеност,
потвърдена с документацията от административната преписка. Протоколът за
извършена проверка, съставен по установения ред и форма от органите по приходите
в кръга на правомощията им, се ползва с материална доказателствена сила за
извършените от органите по приходите действия и за установените факти и
обстоятелства, съгласно чл. 50 ал. 1 ДОПК. Само по себе си установяването на
нарушението е достатъчно условие за налагане на ПАМ. Наложената принудителна
административна мярка съответства на чл. 22 ЗАНН - за предотвратяване и
преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях. За издаването на индивидуалния
административен акт по чл. 186 ал. 1 т. 1, б. "а" ЗДДС е достатъчно
да е установено, че е налице неспазване на предвидения в закона ред за отчитане
на продажбите в търговските обекти – безсъмнено
установено.
Предвид значителни разлики между
реално преминалите горива през колонки и отчетените по ЕСФП : бензин А95Н – 3
783.72л.; дизел – 33837.24л.; пропан бутан 7 931.70л.,
за период от около 4 месеца, следва, че не е налице отчетност по отношение на
същите, като в търговския
обект са отразени чрез ФУ значително по-малко продажби на течно гориво спрямо
това, което е преминало като проточено през колонките на бензиностанцията. Информацията
касае период от 15.08.2018г. – фискализиране, до
проверката – 03.12.2018г. и е резултат от анализ и съпоставка на относими за дейността данни – от страна на *** ООД. Тоест,
установен е количествен аспект на нарушения, които ориентират към квалификация
на търговското поведение като последователно нарушаващо законовите изисквания
при отчитане на продажбите. Административният орган е мотивирал прилагането на
ПАМ за срок от 30 /тридесет/ дни, съответно на обстоятелствата относно вид на
търговския обект, вид на продаваната стока /горива/, местоположение –
осъществени в продължителен период нарушения. В реда на изложеното се съобрази,
че контролът от НАП спрямо търговията с течни горива е засилен спрямо контролът
върху търговия с други стоки и обхваща както доставките на гориво към
търговеца, така и реализираните от него продажби с цел предотвратяване
укриването и невнасянето на данъци върху реализираните продажби, съответно
реализираните приходи, и недопускане за продажба на течни горива с неясен
произход. Затова с цел защита на държавния интерес, свързан с гарантиране
постъпленията на реално дължимите данъци в него, законодателят е въвел
специални изисквания при осъществяването на търговията с горива и допълнителни
задължения за търговците, свързани с отчитането и регистрирането на продажбите
им. В случая са изложени конкретни факти за действаща организация в търговския
обект, с които се нарушават установените задължения във вр.
със спазване финансовата дисциплина и отчетност и са констатирани
обстоятелства, повтарящи се в определен времеви порядък.
Както бе посочено, не е било
необходимо позоваване на конкретна неотчетена продажба, тъй като е установено,
че в търговския обект са отразени чрез ФУ значително по-малко продажби на течно
гориво спрямо това, което е преминало като проточено през бензиностанцията. Констатирано
е разминаване между между проточените количества
горива, преминали през ел. глави на бензиноколонките
в обекта и тези, които са отразени като продадени чрез ЕСФП – в посочен в
заповедта времеви период. Основанието за издаване на заповедта е било налице
поради посочени конкретни данни на несъответствия /разминавания/ между
количества и видове горива - отразени
чрез ФУ значително по-малко продажби на течно гориво спрямо това, което е
преминало като проточено през бензиностанцията, периоди и начин на
установяването им. В случая липсва друго обективно обяснение за констатираните
факти и такова не се твърди от жалбоподателя. Следва извод за осъществени
неотчетени продажби на посочените количества горива, което е установено
посредством описаните в административния акт документи, вкл. финансови отчети,
отразени в ЕСФП от № 1/15.08.2018г. до № 116/29.11.2018г. и информацията от
проверката и анализа на *** ООД. Посочването на вида и количеството на
продадената стока, с периода на извършване на продажбите, са достатъчни за
извод – наличие на неотчетени продажби и за наличие на фактическо и правно
основание за издаване на акта. Съдържащите се в обстоятелствената част на
заповедта данни мотивират в необходимата степен фактическите основания за
издаване на акта.
Неспазването на нормативното
изискване за регистриране и отчитане извършваните от задълженото лице продажби
на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, съдържащо се в чл.3 ал.1 от Наредба
№ Н-18/13.12.2006г., приета на основание чл. 118 ал. 4 ЗДДС /§11 ПЗР на
наредбата/, е доказано.
3.2. Според целите на принудителните
административни мерки по см. на чл.22 ЗАНН, следва, че ПАМ е необходимо да
бъдат прилагани своевременно при констатиране на допуснато нарушение.
Неизпълнението на това изискване прави прилагането на принудителната
административна мярка неефективно, т.е. не в съответствие с целта на закона,
което само по себе си е самостоятелно основание за отмяна на заповедта за
налагане на ПАМ. Посоченото съществено изискване изцяло е съобразено в
конкретния случай, предвид установяване на факти, квалифицирани за осъществено
нарушение на 04.12.2018г. и издаване на оспорената заповед на 12.12.2018г. ПАМ е наложена по отношение на обекта, където е
констатирано нарушението, а не по отношение на несъществуващ търговски обект –
действието на ограничението е именно върху конкретния обект.
3.3. При
определяне срока на действие на наложената ПАМ административният орган е
посочил, че с това се цели да се защитят особено важни държавни интереси, а
именно интересът на държавния бюджет за законосъобразното регистриране и
отчитане на продажбите чрез фискално устройство в проверения търговски обект, а
така също и правилното определяне на реализираните доходи и на размера на
неговите публични задължения. Срокът е обоснован с голямото количество
продадено и неотчетено чрез издаване на ФКБ гориво – стока с висок фискален
риск, както и необходимостта от извършване на допълнителни проверки и
заключения от компетентни органи, вкл. със сериозно засягане на утвърдения ред
за данъчна дисциплина, целящ гарантиране на пълна отчетност на извършваните
продажби, регистрацията им и възможността за проследяване на реализираните
обороти. Налице са мотиви относно срок на действие на ПАМ, съответстващи с
фактическата установеност.
3.4. Принудителната административна
мярка няма санкционен характер и се налага с оглед обективно извършване на
нарушение, като има за цел неговото преустановяване и превенция срещу последващи неправомерни деяния. Следва да се има предвид, че
заплащането на имуществената санкция води до прекратяване
изпълнението/действието на ПАМ, но няма отношение към законосъобразността на
заповедта за налагането на ПАМ, тъй като основанието за налагането на ПАМ е
самото нарушение, а изпълнението на наложената имуществена санкция не води до
отпадане на нарушението /Решение № 7038/18г., ВАС – „Прекратяването на ПАМ на
основание чл. 187, ал. 4 ЗДДС не е обстоятелство, относимо
към основния спорен въпрос между страните по делото, свързан със
законосъобразността на заповедта, с която е наложена същата. В този смисъл е и
решение № 14472/22.12.2008 г. на ВАС, първо отд. по адм.д. 10286/2008 г.“/.. Материално-правната разпоредба на
чл. 186 ал.1 от ЗДДС не изисква като предпоставка за прилагането си да е налице
стабилизиран правораздавателен акт, установяващ административно нарушение,
обективният състав на което да се вписва в нейната хипотеза. До друг извод не
води и разпоредбата на чл. 187 ал.4 ЗДДС, тъй като тази норма е приложима,
когато за поведението на съответното лице е ангажирана и
административно-наказателна отговорност, като погасяването на тази отговорност
чрез изпълнение не води до отпадане на принудителната мярка, а до прекратяване
на действието й.
3.5. Проверката за законосъобразност
на заповедта се основава на редовно установени факти и обстоятелства в хода на
административната фаза, които не са опровергани при съдебното оспорване и
обуславят извод, че при издаването й са били налице материалноправните
предпоставки от закона. Оспорената ПАМ е своевременно издадена. Наложената
мярка е средство, с което законните права и интереси на адресата не се засягат
в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която акта се издава, тъй
като срокът произтича от обективни констатации - налице са конкретни факти за
действаща организация в търговския обект, с която се нарушават установените
задължения във вр. със спазване финансовата
дисциплина и отчетност, тъй като са били налице обстоятелства, повтарящи се в
голям времеви порядък. Определеният срок от 30 дни е мотивиран - съобразени са
принципът на съразмерност, целта на превенцията за преустановяване на
незаконосъобразни практики в обекта, както и необходимото време за промяна в
начина на извършване на дейността. Както бе посочено по - горе, в
обстоятелствената част на административния акт е отразен период на проверка, за
който не са издадени ФКБ, като не е опроверган извода за нерегистрирани и
съответно неотчетени продажби, основан на констатирана съществена разлика между
проточените количества гориво, преминали през ел.глави на бензиноколонките
и количествата, които са отразени като продадени чрез електронна система с
фискална памет /ЕСФП/. В търговския обект са отразени чрез ФУ значително
по-малко продажби на течно гориво спрямо това, което е преминало като проточено
през бензиностанцията. Множеството на нарушенията е неотносимо
към материалните предпоставки за налагане на ПАМ, но правилно е съобразено от
администрацията именно при определянето на срока на ограничението в правната
сфера на адресата на мярката. Срокът на действие на мярката не нарушава
изискването за съразмерност по чл.6 ал.2 АПК. При установената фактическа
обстановка органът действа при обвързана компетентност и е задължен да издаде
заповед за ПАМ, като продължителността на срока на ПАМ се определя от органа в
условията на оперативна самостоятелност и не може да бъде изменян от съда. Принудителната
административна мярка не се отклонява от предназначението си - за обезпечаване
на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане
на държавна принуда. В допълнение се отбелязва, че непрецизно позоваване на чл.
3 ал. 1 вместо чл.3 ал.2 от Наредбата, е недостатък на формата на индивидуалния
административен акт, но не представлява самостоятелно основание за отмяна, тъй
като същият съответства на фактите по случая.
Жалбата се приема за неоснователна с
присъждане на юрисконсултско възнаграждение / чл.78
ал.8 ГПК - изм. – ДВ, бр.8 от 24.01.2017г. с препратка към Закона за правната
помощ /чл.37/ вр. с чл.24 от Наредбата за заплащане
на правната помощ / в размер на 100 лв.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р
Е Ш И :
Отхвърля жалбата на П.Т. ЕООД
/понастоящем П.Т. ООД/, гр.Пловдив, ЕИК ****, против Заповед за налагане на
принудителна административна мярка № ФК-253-0223546/12.12.2018г.
Осъжда П.Т. ЕООД /понастоящем „П.Т.“
ООД/, гр.Пловдив, ЕИК ****, гр.Пловдив - да заплати на ЦУ на НАП, юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен
съдия :