№ 10 23.01.2019г. гр. Попово
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПОПОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, на десети януари две хиляди и деветнадесета година
в
открито съдебно заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСИМИР ПРОЙНОВ
при
участието на секретаря: Д. Лефтерова, като
разгледа докладваното от съдията гр. д. № 586/2018 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград с
ЕИК: *********, представлявано от и.д. управител инж. Стоян Райков Иванов, чрез
Доротея Георгиева Георгиева -
Юрисконсулт с адрес за призоваване гр. Разград, ул. „Сливница“ № 3а
против Б.С.Р. с адрес: *** за признаване за установено спрямо ответника, че
дължи на ищеца сумата от *лв., съставляваща стойността на предоставени му ВиК
услуги по абонатен №283063 по една фактура и сумата от *лв.- лихва за забава за периода
30.09.2015г.-30.10.2017г.
В исковата молба се твърди, че ответникът Б.С.Р.,
е потребител на ВиК услугите предоставяни от „Водоснабдяване - Дунав" ЕООД
град Разград за имот, находящ се на адрес: гр. П., обл. Т., ул. „О." №*
Той бил титуляр на партидата за ВиК услуги открита за адреса, с аб.№283063.
В качеството си на потребител на ВиК
услуги, Б.С.Р. не бил изпълнил задължението си за заплащане на доставена
питейна вода и отведени пречистени отпадни води до горецитирания имот, за което
задължение дружеството-оператор издало фактура № ********** от 31.08.2015г. за
периода 21.07.2014-20.08.2015г. за
сумата от * лв.
Върху тази сума била начислена лихва за
забава в размер на * лв. за периода
30.09.2015г.-30.10.2017г.
Въпреки отправено писмено уведомление
за плащане на дължимата сума -Покана за доброволно плащане №10346/22.08.2017г.,
получена на 28.08.2017г. до настоящият момент ответникът не я бил заплатил.
По заявление за издаване на заповед
за изпълнение и изпълнителен лист по чл. 410 от ГПК било образувано ч.гр.дело
№1067/2017г. по описа на PC Попово. Тъй като производството по връчване на
издадената заповед за изпълнение било приключило при условията на чл. 47 ал. 5
от ГПК, с Определение от 14.05.2018г. съдът указал на дружеството - заявител,
че на основание чл.415 ал.1, т.2 от ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си
С оглед изложеното се моли за решение с
което да бъде признато за установено, че
Б.С.Р. дължи на „Водоснабдяване –Дунав“ ЕООД град Разград сумата от * лв.,
съставляваща стойността на предоставени му ВиК услуги по абонатен № 283063 по
една фактура, и *в. - лихва за забава за периода 30.09.2015г.-30.10.2017г.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК особеният представител на
ответника е депозирал писмен отговор, с който оспорва иска.
В
съдебно заседание, ищецът, редовно призован, се представлява от ю.к. Георгиева,
която поддържа исковата молба на посочените в нея основание и моли за решение,
с което исковите претенции да бъдат уважени.
Претендират
се разноски за заплатена държавна такса и възнаграждение на особен представител.
За ответника, редовно призован, се
явява особеният му представител адв. Д.– ТАК, който оспорва исковите претенции,
като пледира за решение, с което същите да бъдат отхвърлени.
Поповският районен съд, след като
прецени събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 79 ЗЗД:
За да бъде уважена исковата
претенция с посоченото правно основание, ищецът носи тежестта да докаже
съществуването на валидно облигационно правоотношение с ответника и източника,
от който произтича това правоотношение, че ищецът реално е доставил ВиК услуга на
ответника – питейна вода и ВиК услуги за отвеждане и пречистване на отпадните
води за претендирания период, че
ответникът е потребител на питейна вода на посочения абонатен номер, че ответникът е изразходвал претендираното
количество вода и има съществуващи и действителни задължения за заплащане на
претендираните услуги по процесната фактура за посочения в нея период и в претендирания размер.
В конкретния случай от доказателствата
по делото се установява, че между страните е налице валидно правоотношение за
предоставяне на ВиК, за което е открита партида за имот, находящ се на адрес:
гр. Попово, обл. Търговище, ул. „Освобождение" № 77 с абонатен № 283063.
Ищецът, чиято бе
доказателствената тежест в процеса, обаче не успя да докаже, че ответникът е
потребил количеството вода, чиято стойност се претендира.
Вярно е, че по делото е наличен отчет,
съставен от инкасатор на ищцовото дружество, в който е отразено количество
консумирана вода от 16 куб.м., но той представлява частен свидетелстващ
документ, и притежава формална доказателствена сила, която се състои единствено
в това, че съдът приема факта на писменото изявление и неговото авторство, без
да обхваща никакви други данни, за които документът свидетелства, и доколкото
този документ не съдържа подписа на ответника, не би могло да се приеме, че
документът доказва потреблението на посоченото в него количество вода.
Освен това, съгласно чл. 23, ал.
4 от ОУ, отчитането на водомерите се извършва в присъствието на потребителя или
на негов представител, който с подписът си удостоверява съответствието на
показанията с данните в отчета, а при
неосигуряване на представител, отчетът се подписва от свидетел, който
може да бъде и длъжностно лица на ВиК оператора, като се посочват трите имена и
адреса на свидетеля, а изключение от това правило се допуска само при
дистанционно отчитане и при ползване на електронен карнет.
В конкретния случай не е спазена
посочената процедура, тъй като при
съставянето на отчета не е присъствал
свидетел, респ. не е подписан от такъв.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав намира исковата претенция
за сумата от 43.01 лв., съставляваща стойността на предоставени на
ответника ВиК услуги по абонатен № 283063 за периода 21.07.2014-20.08.2015г, за недоказана, поради което следва да бъде
отхвърлена.
По иска по чл. 86 от ЗЗД:
С оглед становището на съда за
неоснователност на главния иск, неоснователна се явява и акцесорната претенция
за лихва за забава в размер на 9.10лв.
за периода 30.09.2015г.-30.10.2017г.
По разноските:
Предвид изхода на делото, в полза
на ищцовото дружество разноски не следва да се присъждат.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „ВОДОСНАБДЯВАНЕ – ДУНАВ” ЕООД - град Разград с ЕИК: *********,
представлявано от и.д. управител инж. Стоян Райков Иванов, чрез Доротея
Георгиева Георгиева - Юрисконсулт с
адрес за призоваване гр. Разград, ул. „Сливница" № 3а, против Б.С.Р. с ЕГН: ********** с адрес:
*** искове за признаване за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца
СУМАТА от *лв. /*стотинки/,
съставляваща стойността на предоставени ВиК услуги по абонатен № 283063 за
периода 21.07.2014-20.08.2015г, и СУМАТА
от *лв. /*тотинки/ - лихва за забава
за периода 30.09.2015г.-30.10.2017г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1016/01.12.2017г. по ч.г.д.№
1067/2017г. по описа на РС-Попово.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд- Търговище в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: