Р Е Ш Е Н
И Е
№ 233 30.10.2020г. град Кюстендил
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Кюстендилският
административен съд
на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година
в открито съдебно заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Г. СТОЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.МИЛЕНА АЛЕКСОВА-СТОИЛОВА
2.НИКОЛЕТА
КАРАМФИЛОВА
с участието на секретаря Светла
Кърлова
и в присъствието на прокурор Йордан
Георгиев от КОП
като
разгледа докладваното от съдия Алексова-Стоилова
касационно административнонаказателно
дело № 157 по описа за 2020г.
и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.211 и сл. от АПК във вр. с чл.63, изр.2 от ЗАНН.
Адв.Б.П.Бот
АК – Кюстендил като пълномощник на „К.Т.“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и
адрес на управление *** и законен представител управителя К. Г. К., със съдебен
адрес: гр.Б, ул.“***“ №23, ет.7 обжалва решението по
а.н.д. №1309/2019г. на РС – Дупница. Релевира касационното основание по чл.348,
ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона поради неправилното му прилагане
свързва с:
1/неверни
обстоятелства в АУАН, т.к. съдът не е проверил всички документи, относими към
случая, каквито са счетоводните записвания. Твърди, че същите са съобразени със
ЗСч и правомощията на едноличния собственик на капитала по арг. от чл.137 от ТЗ. В тази насока е и направеното искане пред районния съд за назначаване на
съдебно-счетоводна експертиза, което не е уважено.
2/парите
при заема за послужване не се използват като платежно средство, поради което предаването
им по договора не покрива изискването за извършване на „плащане“ по см. на
ЗОПБ. Тълкувателна практика в ТР №3/18.05.2012г. на ВКС относно термина
“плащане“ се приема за ограничителна по приложно поле само по отношение нормата
на чл.111, б.“в“ от ЗЗД.
3/практиката
на СЕС, който е приел, че при определяне и налагане на санкциите следва да се
спазва принципът за пропорционалност в чл.5, §4 от ДЕС, като санкцията не
трябва да надхвърля необходимото за постигане на законовите цели. Моли за
отмяна на решението и отмяна на НП.
В
писмени бележки от 29.09.2020г. касаторът поддържа жалбата. В касационното
производство като писмени доказателствени средства са приети представените с
писмените бележки 2бр. протоколи на едноличния собственик на капитала от 01 и
04.10.2018г. за сключване на договори за временна финансова помощ на „Констант
– ДК“ ЕООД в размер на 25 000лв. и 38 000лв.; оборотна ведомост на
дружеството за периода 01.01.2018г. – 30.09.2018г.; анекс към договор за заем
от 01.10.2018г. за неговото прекратяване; 8бр. договори за временна финансова
помощ между двете дружества от 01, 02, 03, 04, 05, 07, 08 и 09.10.2018г. за
предоставяне на финансови средства /суми в лева/ под 10 000лв. с общ
размер от 62 000лв.; РКО с №№01-08 за броени суми от касата на дружеството
по договорите за финансова помощ и решенията на собственика на капитала и Аналитичен
регистър от 01.10.2018г. до 31.12.2018г. за стопанските операции по посочените
договори и РКО с кредит сметка 501 и дебит сметка 532. Допълнително се
релевират възражения за:
1/липса
на юридическа доказателствена сила на удостоверителните бележки в
производството пред АНО,
2/липса
на доказване с първични счетоводни документи на изплащането на сумите по
договора за заем от 01.10.2018г., който е прекратен,
3/липса
на посочване в какво качество е санкционирано дружеството по см. на чл.5, ал.1
от ЗОПБ – като извършител или допустител на нарушенията и
4/издаване
на АУАН след изтичане на 3-месечния срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, т.к. органите
по приходите са имали информация за деянията по време на данъчната ревизия на
„Констант – ДК“ ЕООД, когато на 08.02.2019г. ревизираното дружество е
представило счетоводни и търговски документи, включително сключените от него
договори за парични заеми и платежни документи.
В
с.з. касаторът не се явява и не се представлява.
В
писмено становище вх.№4697/23.10.2020г. главен юрисконсулт Г. М. като
пълномощник на ответната ТД на НАП – София оспорва жалбата като неоснователна и
претендира юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на КОП дава заключение за неоснователност на жалбата, считайки, че не са налице
касационни основания за отмяна на решението на въззивният съд, поради което
моли същото да се потвърди.
Кюстендилският
административен съд, след запознаване с оспорването и материалите по делото на
районния съд, намира жалбата за допустима като подадена от представител на
легитимиран субект с право на обжалване по см. на чл.210, ал.1 от АПК в срока
по чл.211, ал.1 от АПК.
Разгледана
по същество, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:
Предмет
на въззивно обжалване е НП №465862-F507010/01.10.2019г.
на и.д.директор на ТД на НАП – София, с което на „К.Т.“ ЕООД за 6 нарушения на
чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ на основание чл.5, ал.1 от ЗОПБ са наложени шест
имуществени санкции всяка в размер на 5 000лв.
От
фактическата страна на спора районният съд е установил, че с искане от
15.08.2019г. на органи по приходите във връзка с извършване на данъчна ревизия
на „Констант – ДК“ ЕООД са изискани документи от нарушителя за предоставен заем
на проверяваното дружество в размер на 62 000лв. В отговор на искането,
управителят на дружеството е представил 7бр. договори за заем, сключени през
периода 01.10.2018г. – 09.10.2018г. между двете дружества, съгласно които
нарушителят предоставя в заем на второто дружество шест пъти суми от по
10 000лв. и една сума от 2 000лв. Приложени са удостоверителни бележки от
управителя на дружеството – заемател, че е получил съответните суми в брой,
които са осчетоводени текущо на датите, на които са предадени по кредита на
сметка 501. С декларация от 15.08.2019г. управителят на дружеството –
жалбоподател е декларирал предоставяне на междуфирмен заем на „Констант – ДК“
ЕООД в размер на 62 000лв. в брой с РКО. Нарушенията по АУАН и НП са за
това,че на съответните дати от 01-08.10.2018г. са извършени шест плащания в
брой на по 10 000лв. по посочените по-горе договори за заем.
При
така установената фактическа обстановка съдът е формирал правен извод за
компетентност на актосъставителя и АНО и доказани деянията. Според съда,
доказателствата установяват наличие на сключени между дружествата договори за
парични заеми, като посочените в договорите суми са получени от заемателя,
поради което уговореният заем е фактически предоставен, като плащането е
извършено в брой. С фактическото изплащане на шест суми от по 10 000лв. в
брой дружеството е нарушило изискванията на чл.3, ал.1 от ЗОПБ, което се
санкционира по чл.5, ал.1 от ЗОПБ. Съдът е отхвърлил като неоснователно
възражението за изтичане на 3-месечния давностен срок по чл.34, ал.1 от ЗАНН, т.к.
е приел, че изясняването на релевантните въпроси за отговорността на дееца е
осъществено на 15.08.2018г. с представените документи. Не е уважено и
възражението за липса на плащане по см. на ЗЗД, т.к. ЗОПБ борави с понятието
„плащане“ в по-широк смисъл като прехвърляне на собствеността или владението
върху паричната сума. Съдът е отрекъл маловажност на случая по чл.28 от ЗАНН.
Приел е законосъобразно приложение на принципа по чл.18 от ЗАНН с налагане на
отделни санкции за всяко нарушение и правилното им определяне по размер. Според
съда, санкциите не нарушават правото на ЕС. По посочените правни доводи съдът е
потвърдил НП.
В
пределите на касационната проверка по чл.218, ал.2 от АПК и във връзка с
релевираното касационно основание съдът намира, че решението на районния съд е
валидно и допустимо като постановено от компетентен съд в предвидената от
закона форма по допустима въззивна жалба. Преценено за съответствие с
материалния закон решението е правилно. Съображенията за това са следните:
При
постановяване на решението съдът е спазил нормата на чл.13 от НПК във вр. с чл.84
от ЗАНН и чл.6, ал.2 от ЗОПБ за разкриване на обективната истина по делото. От
събраните доказателства е формирал правилен извод за редовно проведено
производство по ЗАНН и доказани противоправни деяния от санкционираното
дружество. Приетите в касационното производство писмени доказателства не
променят изводите на съда по спорните факти. Съображенията за това са следните:
По
процедурата по ЗАНН:
Правилни
са изводите на съда за спазен 3-месечен давностен срок за съставяне на АУАН от
откриване на нарушителя по см. на чл.34, ал.1 от ЗАНН. Събраните в рамките на
ревизионното производство от ревизираното лице писмени документи за налични
договорни отношения между двете дружества по повод сключения договор за паричен
заем не са достатъчни за формиране на извод относно деятелността на касатора.
Свидетелство за това е отправеното Искане за представяне на документи, сведения
и писмени обяснения от трети лица №Р-22001018006183-041-002/15.08.2019г.
Документите при едната страна не могат еднозначно да установят отношенията
между двете дружества по предоставения заем. С подадената декларация от
управителя на касатора и предоставените на 15 и 16.08.2019г. писмени документи
органите са установили действителните отношения и са могли да формират изводи за
спазване на правилата на ЗОПБ. Възраженията на касатора за обратното са
неосноватвелни.
По
приложението на материалния закон:
Санкционната
норма на чл.5, ал.1 от ЗОПБ е препращаща. С нея се санкционира неизпълнение на
задължението по чл.3 от ЗОПБ. Субект на отговорността е всяко задължено лице –
извършител или допустител на нарушението. В случая по казуса, АУАН и НП
съдържат безпротиворечиви данни за ангажиране на отговорността на касатора в
качеството на извършител на деянието. Описанието на деянията е свързано с предоставяне
от дружеството на „Констант – ДК“ ЕООД на суми по договор за паричен заем.
Предоставянето като форма на изпълнително деяние кореспондира с извършителство,
а не с допустителство. В светлината на изложеното, възражението на касатора за
неясни обвинения е неоснователно.
Задължението
по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ се изразява в извършване на плащанията на
територията на страната на стойност, равна на или надвишаваща 10 000лв.
само чрез превод или внасяне по платежна сметка.
ЗОПБ
не дава легална дефиниция на термина „плащания“. Неоснователно касаторът се
позовава на дефиниции от други нормативни актове поради забраната по чл.46,
ал.3 във вр. с ал.2 от ЗНА. По правилото на чл.46, ал.2 от ЗНА терминът
„плащане“ следва да се разбира като предаване на имущество, в случая пари.
Използването на други дефиниции, привнесени от тълкуване на неотносими за
случая правни норми, противоречи на основните правила на правоприлагането.
Следователно,
предмет на доказване по делото е наличието на извършено предаване на пари от
касатора на „Констант – ДК“ ЕООД на датите на нарушенията. За осъществените
действия по фактическо предаване на заемните суми свидетелстват декларацията от
управителя на касатора от 15.08.2019г., съдържаща признание за неизгодни факти,
РКО приложен към нея с №821/01.10.2018г., съдържащ подписи на счетоводителите
на двете дружества и Удостоверителните бележки за получените суми в брой по
договора от 01.10.2018г. Удостоверителните бележки по правна същност представляват
разписки за предадени парични средства и в това им битие заедно с РКО са
първични счетоводни документи по см. на чл.4, ал.2 от ЗСч със съдържанието по
чл.6, ал.1 от ЗСч. Косвено доказателство за предаване на сумите е тяхното
надлежно осчетоводяване по сметка 501 „Каса“ в счетоводството на касатора,
който е признал този факт посредством представения към възражението срещу АУАН
Аналитичен регистър на сметка 501, в качеството му на счетоводен документ по
чл.4, ал.4 от ЗСч, съдържащ цялата обобщена информация по отделните плащания.
Представените към възражението отделни договори за парични заеми, съдържащи
информация за уговорени между страните плащания в брой на сумите при подписване
на договорите са допълнителни косвени доказателства за осъществено плащане по
договорите. Всички тези представени от касатора писмени доказателства в рамките
на образуваното административнонаказателно производство и признанието за
осъществените факти по предоставения паричен заем установяват по безспорен
начин извършеното плащане по заема. Представените в касационното производство
доказателства не променят този извод. Новите доказателства във вид на други
договори за заем от процесните дати с РКО към тях, анекс за прекратяване на
договора за заем от 01.10.2018г. и Аналитичния регистър на сметка 501 с новите
записвания във връзка с представените договори за временна финансова помощ
съдът не приема за достоверни документи за установяване на извършени плащания,
т.к. липсват доказателства за анулиране на съставените по-рано и представени
пред АНО първични счетоводни документи по реда на чл.8 от ЗСч. По своята правна
същност представените в настоящето производство документи служат за
обосноваване на защитната теза на касатора, поради което съпоставянето им с
признанията на дружеството за неизгодните факти в декларацията по 15.08.2019г.
навеждат на извод за недостоверност. С представените в касационното
производство документи без надлежно анулиране по реда на чл.8 от ЗСч е налице двойно
счетоводно отчитане в нарушение на правилото по чл.9, т.2 от ЗСч.
Документалната обоснованост на стопанските операции е в пряка връзка с
отговорността на лицата по чл.10 от ЗСч.
За
установяване на релевантните факти не е дължимо изготвяне на съдебно-счетоводна
експертиза, т.к. начинът на осчетоводяване на стопанските операции от двете
дружества е косвено доказателство за плащането по договорите, а по делото са
събрани множество преки и косвени доказателства за предаване на сумите на
посочените в НП дати.
Съвкупният
правен анализ на събраните пред първоинстанционния и касационния съд писмени
доказателствени средства водят до извод за осъществени от дружеството нарушения
на задължението по чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. На посочените в НП дати дружеството
е извършило шест броя плащания на стойност 10 000лв., всяко в брой.
Наложените имуществени санкции по реда на чл.18 от ЗАНН са в размери,
съответстващи на въведения в чл.5, ал.1 от ЗОПБ механизъм за тяхното
изчисляване /50 на сто от общия размер на всяко направено плащане/. Правилен е
извода на съда за отсъствие на маловажност на нарушенията по чл.28 от ЗАНН във
вр. с предпоставките по чл.93, т.9 от НК. Целта на ЗОПБ в чл.1 от същия го
определя като специален. Съгласно мотивите на вносителите на проекта на ЗОПБ,
въвеждането на ограничение на плащанията в брой е допустимо от гледна точка на
ПЕС във връзка с разпоредбите на Директива 2005/60/ЕО на Европейския парламент
и на Съвета за предотвратяване на използването на финансовата система за целите
на изпирането на пари и финансиране на тероризма. Европейското законодателство
не възпрепятства и дори насърчава държавите-членки да приемат по-строги
разпоредби, за да се справят успешно с риска, свързан с изплащането на големи
суми в брой. Следователно, завишената санкция преследва законоустановената цел
да се ограничи прехвърлянето на парични средства в брой без да съществува
реална възможност да се проследи движението на средствата. Специалният характер
на закона и специфичната преследвана цел не нарушават принципа за съразмерност
по чл.5, §4 от ДЕС, противно на твърдението на касатора.
Районният
съд е постановил правилно решение, което ще остави в сила.
Поради
изхода от спора и на основание чл.63, ал.5 от ЗАНН касаторът дължи заплащане на
ТД на НАП – София на деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в
размер на 80лв. по чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ във вр. с
чл.37, ал.1 от ЗПП.
Мотивиран от горното и на основание
чл.221, ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА решение
№70/13.02.2020г. по а.н.д.№1309/2019г. на РС - Дупница.
ОСЪЖДА „К.Т.“ ЕООД да заплати на ТД НА НАП – СОФИЯ деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80лв. /осемдесет лева/.
Решението
е окончателно.
Решението
да се съобщи на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.