РЕШЕНИЕ
№……..
гр.София, 08.03.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, TO, VI с-в, в закрито заседание на осми март през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕТА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕРИЯ БРАТОЕВА АТАНАС МАДЖЕВ
като разгледа докладваното от
съдия Ат. Маджев ч. гр. д. № 1841 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.435 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на
длъжника в изпълнителното производство Г. Ф., ***, срещу постановление на частен
съдебен изпълнител М.Д.от 04.01.2019 г. по изп. дело № 20187870400312/2018 г.,
с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя да бъдат намалени
посочените във връчената на 19.12.2018 г. покана за доброволно изпълнение
разноски за адвокатско възнаграждение на взискателите – Н.З.К. и М.З..Б.и
съответно искането за намаляване на начислената
пропорционална такса по чл. 26 от ТТР към ЗЧСИ..
Жалбоподателят твърди, че
определените разноски за адвокатско възнаграждение над сумата от 200 лева били
прекомерни предвид ниската правна и фактическа сложност на делото, тъй като
той, в качеството си на Г. Ф., се явявал сигурен платец, не бил дал повод за
образуване на конкретното изпълнително дело и не затруднявал събирането на
вземанията срещу него.
В подготвеното и представено
по делото писмено обяснение на ЧСИ, на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, са развити
съображения за неоснователност на жалбата, тъй като с оглед материалния интерес
на взискателя претендираният хонорар бил минималният съгласно НМРАВ, като било
невъзможно същият да бъде намален. Трябвало да се държи сметка и за това, че
предоставилия юридическите услуги по представителство на взискателите адвокат е
регистриран по ЗДДС и е начислил такъв при формиране размера на договореното и
изплатено му възнаграждение за процесуално представителство в изпълнителния
процес. Що се касаело до възложените за плащане такси по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ
при формиране на базата за тяхното изчисляване не са били включвани
изпълнителните разноски, в това число и адвокатското възнаграждение по
изпълнителното дело. Ползваната основа за определяне на таксите са единствено
сумите по приложения ИЛ /главница и законна лихва/. В обобщение ЧСИ е на
мнение, че поставената за разглеждане жалба е неоснователна и трябва да се
остави без уважение от съда.
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, след като обсъди доводите на жалбоподателя и прецени представените
доказателства, намира следното:
Съгласно чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК длъжникът по изпълнението е легитимиран да обжалва разноските по
изпълнението. Жалбата се подава чрез съдебния изпълнител в едноседмичен срок от
извършването на действието, съответно от деня на съобщението (чл. 436, ал. 1 ГПК).
В разглеждания случай правото
на жалба е упражнено срещу акт на съдебния изпълнител, с който е отказано по
искането на длъжника Г. Ф., *** да се намали размера на приетите изпълнителни
разноски, в т.ч. и на адвокатското възнаграждение, което е заявено за
присъждане от взискателите.
Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК,
ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може, по искане на
насрещната страна, да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 ЗА. В
изпълнителното производство адресат на искането за намаляване на адвокатското
възнаграждение, е съдебният изпълнител, пред когото се развива изпълнението,
който следва да се произнесе по това искане и този негов акт подлежи на съдебен
контрол относно законосъобразността му.
Следователно, жалбата, по
която е образувано настоящото производство, има допустим предмет на съдебен
контрол - правото на жалба по същество е упражнено срещу акт на ЧСИ-Д., с което
искането на длъжника Г. Ф., *** за изменение в размера на възложените за
заплащане разноски в изпълнението е отказано. Произнасянето на съдебния
изпълнител е направено чрез издаването на постановление от 04.01.2019 г. Същото
е удостоверено да е било надлежно връчено на длъжника на датата – 17.01.2019
г., като жалбата е подадена на 21.01.2019 г. тоест е пределите на срока по чл.
436, ал. 1 ГПК.
От приложените преписи на
документите, съдържащи се в изп. дело № 20187870400312/2018 г., се установява,
че изпълнителното производство е образувано срещу Г. Ф., ***, по писмена молба
от 18.12.2018 г. на Н.З.К. и М.З.Б.,
депозирана чрез процесуалния им представител - адв. П.К., въз основа на
изпълнителен лист от 10.12.2018 г., издаден по гр. дело № 1906/2018 г. на САС,
за принудително събиране на сумата от по 38 000 лева – за всеки един от
взискателите, представляваща разлика между дължимото обезщетение за търпени
неимуществени вреди, вследствие смъртта на тяхната дъщеря – З.М.Б.а, която е
починала в резултат на ПТП станало на 15 10.2014 г. в размер на по 128 000
лв. за всеки и присъденото на по 90 000 лв. на всеки от тях, ведно със
законната лихва, считано от 08.07.2015 г. до окончателното изплащане. В молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е поискал ЧСИ – В. М. да изпрати покана за доброволно
изпълнение и да наложи запор върху банковите сметки на Ф.а-длъжник. С молбата
за иницииране на изпълнителното производство, е представен договор за правна
защита и съдействие, сключен между Н.З.К. и М.З.Б., от една страна и адвокат – П.К.
от друга, като видно от съдържанието му, клиентите са заплати на своя адвокат в
брой сумата от 2 280 лв. с вкл. ДДС, като срещу това плащане адвоката се е
задължил да окаже правна защита и съдействие състоящи се в представителство по
изпълнително дело с цел събиране на присъдено обезщетение по гр. дело №
1906/2018 г. по описа на САС.
До длъжника Г. Ф., *** е
изпратена покана за доброволно изпълнение, в която е включена сумата 2 280 лева
- разноски за адвокатско възнаграждение /с вкл. ДДС/, която покана е получена
от задълженото лице на 19.12.2018 г. Съгласно извлечение от специалната
банковата сметка на ЧСИ обслужваща дейността му, която е открита при „У.Б.“ АД
се констатира, че в дена след получаване на ПДИ длъжника – ГФ е предприел
плащане на сумата в размер от 111 371,12 лв. На 21.12.2018 г. длъжникът е подал
възражение срещу определеното като дължимо адвокатско възнаграждение с искане
за неговото намаляване до 200 лева, респективно пропорционално да се намали
размера на таксата по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Със свое произнасяне от 04.01.2019
г. ЧСИ – М. Д. е отказал да намали размера на определеното адвокатско
възнаграждение в изпълнителния процес, съответно на пропорционалната такса по
т. 26 от ТТР събирани по ЗЧСИ. Това обуславя процесуалната допустимост на
жалбата, тъй като при всички случаи адресат на искане за намаляване на
адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство е съдебният изпълнител.
Чрез молба от 10.01.2019 г.
адвокат – К. е оповестила по изпълнителното дело банковата сметка на всеки един
от двамата кредитори, като е поискала от съдебния изпълнител да осъществи
превеждане на следващите им се парични суми, които са платени от длъжника по
специалната банкова сметка ***. С две платежни нареждания от 10.01.2019 г. в
полза на всеки кредитор е наредена сумата от по 51 349,20 лв.
Констатира се, че извън
искането за образуване на изпълнителното дело и посочената по-горе молба за
индивидуализация на банкови сметки на кредиторите, от страна на адвокат – К. няма
извършвани други процесуални действия в провеждания изпълнителен процес.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Съгласно решение № 523 от 19.07.2012 г. по гр. д. № 1496/2010 г., Г. К., ІV
Г. О. на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр. д. № 1891/2010 г., длъжникът не
отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не
е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си
преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или
отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в
срока за доброволно изпълнение, той отговаря за разноски в изпълнителното
производство. Жалбоподателят принципно оспорва отговорността си за разноски и
при условията на евентуалност - техния размер.
Съгласно чл. 10, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита
и съдействие по изпълнително дело възнаграждението е 200 /двеста/ лева - за
образуване на изпълнително дело. Съгласно чл. 10, т. 2 с. а. за процесуално
представителство, защита и съдействие на страните по изпълнително дело и
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания - 1/2 от
съответните възнаграждения, посочени в чл. 7, ал. 2 от Наредбата (1/2 от
възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредбата с оглед материалния интерес
при интерес от 10 000 лв. до 100 000 лв. - 830 лв. плюс 3 % за горницата над 10
000 лв.).
В случая, няма данни преди иницииране на изпълнителното производство от
длъжника по изпълнението да е било предприето действие насочено към доброволно
изпълнение на съдебно признатите с осъдително решение на въззивна инстанция парични
суми, което означава, че Ф.ът - длъжник ще следва да понесе разноските във
връзка с образуването на изпълнителното производство, тъй като плащане преди
неговото образуване не е извършено. Това означава, че възнаграждение за
процесуално представителство по смисъла на чл. 10, ал. 1 НМРАВ в настоящия
случай е дължимо.
Основният спорен въпрос върху които жалбоподателя акцентира с жалбата си е
свързан с това дължи ли се от негова страна репарация на адвокатско
възнаграждение заплатено от взискателката над размера от 200 лева, т. е. и за
извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания. Настоящият
състав, намира, че такова възнаграждение няма основание да бъде възложено в
тежест на длъжника. Съгласно чл. 426, ал. 1 и ал.2 ГПК, съдебният изпълнител
пристъпва към изпълнение по молба на заинтересованата страна, в която
взискателят посочва начина на изпълнение, като редовността на молбата се
проверява по реда на чл. 129 ГПК.
В случая още с депозирането на молбата за образуване на изпълнителното
производство, е видно, че от страна на процесуалния представител на Н.З.К. и М.З..Б.е
конкретизиран изпълнителния способ за постигане ефекта на принудителното
удовлетворяване, а именно налагане запор върху банковите сметки на Г. Ф.. Анализът
на проведеното изпълнение еднозначно показва, че още в деня след този на
получаване на ПДИ от страна на длъжника по изпълнението е осъществено
доброволно плащане на пълния размер на сумите по поканата, с изключение на
оспореното адвокатско възнаграждение.
Очевидно е, че няма никакви процесуални действия, които адвокат – К. да е
предоставила в полза на своите доверители, освен това по образуването на
изпълнителното дело. Това води до липса на осъществено основание от кредиторите
да се търси присъждане на възнаграждение за процесуално представителство по
смисъла на чл. 7, ал. 2 от Наредбата. С извършените плащания длъжникът е
погасил задължението си доброволно, без необходимостта от прилагане спрямо него
на какъвто и да било изпълнителен способ и по този начин се е освободил от
отговорността за разноските по чл. 10, ал. 2 НМРАВ. Това означава, че в
разглежданата хипотеза следва да се възложи само адвокатско възнаграждение за
защитата, осъществена от един адвокат (вж. чл. 78, ал. 3 ГПК) - за образуване
на изпълнителното дело въз основа на изпълнителния лист в минималния размер от
200,00 /двеста/ лева, доколкото адвокат – К. няма успешно проведено доказване
по делото адвокат – К. да е регистрирана по ЗДДС и да начислява такъв при
предоставяне на адвокатски услуги от нейна страна.
По горните съображения, длъжникът е
задължено лице за плащане само на сумата 200,00 - възнаграждение за защитата на
взискателя от адвокат, като възражението за прекомерност на това възнаграждение
над посочената сума до начисления размер от 2 280,00 лв., е било основателно, а
изводът за обратното на ЧСИ – незаконосъобразен.
Така изпълняемото право по процесното изпълнително производство е в размер
на сумата 102 674,73 лева – главница и лихви по изпълнителния лист, както
и 200,00 лева – адвокатско възнаграждение следващо се за изпълнителното
производство. Следователно, основата, върху която се изчислява таксата по т. 26
ТТРЗЧСИ, е в размер на сумата 102 874,73 лева и съгласно разпоредбата на
т. 26, б. "е" ТТРЗЧСИ пропорционалната такса е в размер на
5 277,49 лева, без ДДС или 6 332,99 лева с включен ДДС, което
означава, че определените разноски по т. 26 ТТРЗЧСИ в рамките на коментираното
изпълнително дело в размер на сумата от 6 326,71 лв. не са в отклонение с
установените правила за тяхното изчисляване, поради което относно същите не е
налице основание за изменение, а следва да се запазят във визирания в ПДИ
размер.
Предвид изложеното, жалбата на длъжника срещу негативния акт на съдебния
изпълнител от 04.01.2019 г., с което ЧСИ е счел, че върху длъжника следва да се
възложат разноските, посочени в поканата за доброволно изпълнение, а именно
разноските за адвокатско възнаграждение над сумата от 200,00 лева е основателна
и трябва да се уважи, респективно в частта отнасяща се до формирания размер на
таксата за събрани суми в изпълнителното производство по т. 26 от ТТРЗЧСИ тя е
неоснователна и следва да се остави без уважение.
Така мотивиран, СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД,
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ, по жалба на длъжника Г.
Ф., ***, Постановление от 04.01.2019 г.
на частен съдебен изпълнител- М. Д. по изп. дело № 20187870400312/2018 г., в
частта, с която е отказано по възражението на длъжника – Г. Ф., с дата - 21.12.2018
г. намаляването на определения в полза на взискателите - Н.З.К. и М.З..Б.адвокатски
хонорар в размер от 2 280,00 лв., който е възложен за плащане от длъжника
- Г. Ф., ***, и ИЗМЕНЯ размера на така
посоченото адвокатското възнаграждение, като го намалява до сумата от 200,00
лв.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от Г. Ф., *** на
21.01.2019 г. жалба в останалата й част, с която е поискано обжалваното Постановление
от 04.01.2019 г. на частен съдебен изпълнител- М. Д. по изп. дело №
20187870400312/2018 г., да бъде отменено и в частта му отнасяща се до
произнасянето по дължимия размер на определената такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ,
респективно същия да бъде намален, като се определи при съобразяване правилната
база за нейното изчисляване.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.