Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Велико Търново, 10.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Великотърновски районен съд,
гражданско колегия, осемнадесети състав, на двадесет и пети март две хиляди и деветнадесета година, в публично съдебно заседание в състав:
Районен
съдия: Димо Колев
Секретар Виляна Цачева
като разгледа
докладваното от съдията
гр. дело № 23* по описа за 2018
г.,
за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявен
е иск с право основание чл. 108 ЗС.
Ищцата
основава исковата си претенция на твърдения, че всеки от родителите й е бил
собственик на недвижим имот - апартамент № ***, ведно с избено помещение № * и
апартамент № *, ведно с избено помещение № *, находящи се в жилищна сграда в
гр. ***, ул. ***. Посочва, че на основание разрешение за строеж №
245/01.09.1996г. на Община *** е извършено преустройство и смяна на
предназначението на избените помещения № * и № * и е възникнал нов
самостоятелен обект – магазин за промишлени стоки. Твърди, че през 2004г. майка
й станала ипотекарен длъжник по договор за ипотека с кредитна институция, като
обект на ипотечното право било собственото й жилище, находящо се в гр. ***, ул.
***, ап. *. Ищцата изтъква, че учредената договорна ипотека не се разпростира
върху новообособения обект - магазин за промишлени стоки, а и няма съгласие за
това от другия му собственик – нейния баща. Твърди, че върху ипотекирания имот
е насочено принудително изпълнение по изп. дело № 242/2009г. на ЧСИ ***и че на
проведената публична продан ответницата е обявена за купувач на същия. Ищцата
посочва, че с постановление за възлагане на недвижим имот от 03.05.2010г. на
ответницата, освен ипотекираното жилище, е възложено и избено помещение № * с
площ 3, 80 кв.м., въпреки че към него момент то е част от търговския обект.
Твърди, че поради последното обстоятелство съдът по реда на чл. 435 ГПК е
отменил въвода във владение на ответница по отношение на изба № *. Ищцата
посочва, че на основание договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 02.04.20*г. и на основание наследствено
правоприемство от майка се, починала на 05.10.20*г., е изключителен собственик
на обособения през 1996г. обект - магазин за промишлени стоки, който съгласно
КККР на гр. ***, представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор *, с
площ от 28 кв.м. Ищцата твърди, че ответницата още от 2011г. без основание
използва спорната площ от 3, 80 кв.м., представляваща бивша изба № * и че
същата незаконно е зазидала тази площ по начин, че да не може да използва
търговския обект. Посочва, че е поканила ответницата да освободи спорния обект,
но тя отказала да й върне владението върху него. По изложените съображения
ищцата отправя искане до съда да осъди ответницата да отстъпи собствеността и
предаде владението върху спорната площ от 3, 80 кв.м. /бивша изба № */,
представляваща реална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *.
Претендира разноски.
С
отговора на исковата молба ответникът оспорва предявения иск като неоснователен
и недоказан. Изтъква, че е придобил собствеността върху спорната площ на годно
правно основание – публична продан и издадено от съдебния изпълнител постановление
за възлагане, което е влязло в сила. В условията на евентуалност релевира
твърдение за придобиването й по давност по чл. 79 ал. 2 ЗС, тъй като е
осъществявала фактическа власт върху нея повече от 5 години и е била
добросъвестен владелец. Оспорва твърденията на ищцата, че учредената от майка й
договорна ипотека не се е разпростирала върху избено помещение № *, както и че
последния обект е преустроен в магазин за хранителни стоки. В тази връзка вади
доводи и от представения от ищцата договор за прехвърляне на имот срещу
задължение за издръжка и гледане от 02.04.20*г, в който е посочено, че баща й
прехвърля собствеността върху апартамент ***, ведно с избено помещение № *.
Оспорва праводателите на ищцата да са били собственици на процесния имот и
възразява, че те са признати за такива по реда на чл. 587 ал. 1 ГПК, след
влизане в сила на постановлението за възлагане.
Съдът, като взе предвид наличните по
делото доказателства и становищата на страните, намира за установено следното:
Липсва
спор по делото, а и от заповеди № *02/22.06.1992г. и № *03/22.06.1992г. се
установява, че всеки от родителите на ищцата - ***и ***е собственик на
апартамент в жилища сграда, находяща се в гр. ***, ул. ***. Видно от посочените
заповеди бащата на ищцата е собственик на апартамент ***, със застроена площ от
100, 23 кв.м., заедно с прилежащите му изба № * с площ 5, 23 кв.м. и таван № 61
с площ от 8, 12 кв. м., а майката – на апартамент ***, със застроена площ от
44, 45 кв.м., заедно с прилежащите му изба № * с площ 3, 80 кв.м. и таван № 60
с площ от 8, 87 кв. м. Няма спор между страните, че към момента на
обезщетяването си по реда на чл. 100 ЗТСУ /отм./ родителите на ищцата са били
разведени.
От заповед
№ 609/12.08.1996г. на кмета на Община В.Търново, поправена със заповед № РД
22-1328/04.10.2010г. и от договор за отстъпено право на строеж от 13.09.1996г.
се установява, че на родителите на ищцата е отстъпено възмездно право на строеж
върху общинска земя за промяна предназначението на две избени помещения № * и №
* и пристройка към тях за магазин за хранителни стоки с площ от 28 кв. м. В
тази връзка им е издадено разрешение за строеж № 245/01.09.1996г. на гл.
архитект на Община *** и е изготвен протокол № 88/13.09.1996г. за определяне на
строителна линия и ниво на строежа. Съгласно обяснителна записка към одобрения
проект за преустройство избените помещения № * и № * ще се изпълнят като едно
общо помещение с площ от *, 37 кв.м. с изход към ниво терен – на север с
пристрояване на сглобяема метална конструкция с площ от 12, 31 кв.м. По този
начин общата площ от 27, 68 кв.м. дава възможност да се организира дейността на
магазина като зона за продажба и склад с мивка.
От
писма с изх. № 99-ДД-2730/11.11.2010г. и № 99-ИИ-8406/30.10.2018г. на Община ***
се установява, че в архива на дирекция „ТСУ” не се намират документи за
завършване строежа на магазина за пакетирани стоки и за въвеждане на обекта в
експлоатация.
Липсва
спор по делото, а и от нотариален акт за договорна ипотека върху недвижим имот
№ 128, том 1, рег. № *68, дело № 126 от 08.06.2004г. на нотариус Д. Рачевец се
установява, че майката на ищцата – ***е обезпечила чуждо задължение към
кредитна институция като е учредила в нейна полза ипотека върху собствения си
апартамент ***, със застроена площ от 44, 45 кв.м., находящ се в гр. ***, ул. ***,
заедно с прилежащите му изба № * с площ 3, 80 кв.м. и таван № 60 с площ от 8, 87
кв. м.
От
влязло в сила на 08.06.2010г. постановление за възлагане на недвижим имот на
ЧСИ ***по изп. дело № 242/2009г. се установява, че ипотекирания имот е възложен
на ответницата като купувач на публична продан. От протокол за принудително отнемане
и предаване на вещи от 23.06.2010г. се установява, че при извършване на въвода
във владение е констатирано, че избено помещение № * е съединено с избеното
помещение към ап. *, което препятства ползването му от ответницата без
преустройство, изразяващо се в изграждане на стена и поставяне на врата. В тази
връзка последната е поискала допускането на техническа експертиза за определяне
мястото и стойността на строителните работи по изграждане на преградните стени.
Липсва спор по делото, че въпросното преустройство е извършено и в тази връзка
с протокол от 02.12.2010г. ответницата е въведена във владение на избено
помещение № *. Видно от решение № 179/21.03.2011г. по гр.д. № 231/2011г. на
ВТОС въвода във владение, обективиран в протокола от 02.12.2010г. е отменен. От
удостоверение изх. № 04628/02.03.2018г. на ЧСИ ***, а и това не е спорно по
делото, се установява, че ответницата е въведена във владение на избено
помещение № * на 27.07.2011г.
От
нотариален акт за собственост на недвижим имот придобит при отстъпено право на
строеж № 163, том 3, рег. № 5603, дело № 350 от 28.12.2010г. на нотариус Д.
Тютюнджиева е видно, че на основание отстъпеното право на строеж за построяване
на пристройка и промяна на предназначението на изби № * и № * родителите на
ищцата са признати за собственици на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *по КККР на гр. ***, с административен адрес на обекта - гр. ***,
ул. „***и предназначение на обекта: за търговска дейност, с площ от 28 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - *.1.
От
удостоверение за наследници № 94ДД-10218-1/*.05.2018г. се установява, че майката
на ищцата ***е починала на 05.10.20*г. и е оставила за свои наследници по закон
сина си – ***и дъщеря си – ищцата по делото. От удостоверение № 7443/13.11.20*г.
по ч.гр.д. № 3446/20*г. на ВТРС е видно, че първият от тях се е отказал от
наследството на майка си, който отказ е вписан в особената книга по чл. 49 ЗН,
водена във ВТРС.
От
нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане № 39, том 2, рег. № 1700, дело № 124 от 02.04.20*г. на нотариус Д.
Тютюнджиева се установява, че бащата на ищцата й е прехвърлил самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *.13, с административен адрес гр. ***, ул. ***,
ап. *, с прилежащи части: избено помещение № * с площ 5, 23 кв.м. и таван № 61
с площ от 8, 12 кв. м, както и 1/2 ид. част от самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *с площ от 28 кв.м. срещу задължението й да се грижи за него и да
го издържа.
От
показанията на свид. Надежда Друмева – доведена от ищцата се установява, че от
м. май 1993г. свидетелката живее в жилищна сграда на ул. „***и че към края на
1998г. търговския обект е бил построен и обособен като такъв. Била разбита
преградната стена между двете процесни мази, както и стената на мазите към улицата,
за да се направи вход. Била излята плота, обособена градинка и поставена
ограда. Бил построен магазин, който никога не е функционирал по предназначение.
Същият обаче се поддържал и ако се счупи някое стъкло, то се подменяло. Свидетелката
посочва, че ищцата няма достъп до т.нар. мазе на ответницата, тъй като
последната го е заключила.
От
заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза се
установява, че съгласно архитектурния проект и ценообразуването на жилищния
блок на процесния адрес, изба № * принадлежи към апартамент № ***. Вещото лице
е посочило, че няма данни или документи за завършване на грубия строеж на
обект: промяна на предназначението на изби № * и * в магазин за промишлени
стоки /пакетирани/, както и няма издадено разрешение за ползване на обекта. При
проверката на място вещото лице е установило отклонение между построеното и
архитектурния проект от 18.07.1996г., касаещо изпълнението на металната
конструкция в северната част, което е отразило на приложена към заключението
скица. При огледа вещото лице е установило, че изба № * е възстановена по
първоначалния проект за разпределение на изби, както и че търговския обект
очевидно не е работил по предназначението си. Нанасянето на магазина за пакетирани
хранителни стоки в КККР на гр. *** като самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *е извършено след проведена процедура, приключила със заповед от
21.12.2010г. на началника на СГКК гр. ***. От разясненията на вещото лице в
съдебно заседание се установява, че избените помещение № * и № * са част от
търговския обект, нищо че са имали предназначение за складова зона на този
обект. Общите стени между тях са били премахнати и те заедно с коридора между
тях са образували едно общо помещение – склад към магазина. Границата на
търговския обект от общия коридор представлява врата монтирана между изби № 80
и № 83. Поради липсата на посочените в заключението документи, вещото лице не
може да посочи кога фактически е извършено преустройството. Същото потвърждава,
че изба № * е обособена отново и отделена от търговския обект с изграждането на
преграден зид и стена, което е станало при извършването на въвода от ЧСИ.
По
делото са приложени и други писмени доказателства, които съдът намира, че не са
необходими за изясняване на спора, поради което не ги обсъжда при изграждане на
фактическите си констатации.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Предявен е иск с правна квалификация чл. 108 ЗС. За да
бъде основателен искът за ревандикация следва да са налице три предпоставки:
ищецът да е собственик на спорната вещ, тя да бъде във владение или държане на
ответника и той да не владее или държи веща на правно основание. Доказването на първите две предпоставки е в тежест на
ищеца, а при тяхното установяване в тежест на ответника е да докаже, че има
основание да упражнява фактическа власт върху вещта.
От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че през 1992г. всеки от родителите на ищцата е придобил право на собственост
върху самостоятелен жилищен обект в сграда, находяща се в гр. ***, ул. „***. След
като към тази година брака между тях е бил прекратен с развод майката ***е
станала изключителен собственик на апартамент *, а бащата ***– на апартамент *.
Правото на собственост върху жилищата се разпростира и върху обслужващите
апартаментите прилежащи помещения - изба № * и таван № 60 съответно изба № * и
таван № 61. От представените по делото строителни книжа се установява, че на
родителите на ищцата по реда на чл. 56 ЗТСУ /отм./ като собственици и като носители
на отстъпено възмездно право на строеж върху общинска земя е издадено
разрешение за строеж за извършване на преустройство и пристройка към
съществуващи избени помещения № * и № * в магазин за хранителни стоки
/пакетирани/. От обяснителна записка към одобрения проект за преустройство
безспорно се установява, че преустройството по отношение на избените помещения
№ * и № * се изразява в свързването им в едно общо помещение с пристрояване към
него на сглобяема метална конструкция, за се устрои магазина за промишлени
стоки като зона за продажба и склад с мивка. По делото безспорно се установи,
че след издаване на протокола от 13.09.1996г. за определяне на строителна линия
и ниво на строежа не са съставяни други документи, с които да се удостовери построяването
на магазина и въвеждането му в експлоатация.
От съвкупният анализ на събраните по делото писмени и
гласни доказателства, както и от заключението на СТЕ обаче категорично се
установява, че преустройството на избените помещения и изграждането на
металната пристройка фактически е осъществено в края на 1998г. В тази насока са
показанията на свид. Друмева, които съда няма основание да не кредитира, тъй
като тя свидетелства за непосредствено възприети от нея факти и няма данни да е
заинтересована от изхода на спора. От тях и от обясненията на вещото лице в
съдебно заседание следва, че преградните стени между двете процесни мази са
били премахнати и те, заедно с коридора между тях, са образували едно общо
помещение, което е било свързано с изградената метална конструкция върху
общинската земя, чрез обособяването на входове на стените на избите към улицата.
А и щом при въвода във владение е констатирано липсата на тези стени и
впоследствие са изградени на ново, е очевидно, че те са били премахнати в
изпълнение на одобрения проект за преустройство. Границата на търговския обект с
общия коридор в жилищната сграда и с другите избени помещения е монтираната
между мази № 80 и № 83 врата. Това фактическо състояние съответства на
одобрения проект за преустройство, като установеното от вещото лице отклонението
в размерите и формата на металната конструкция е незначително, с оглед на което
следва да се приеме, че предвиденото строителство е извършено в съответствие с
разрешеното.
По тези съображения настоящият състав на ВТРС намира, че
в края на 1998г. в резултат на преустройство и обединяване на изби № * и № * и
свързването им с металната пристройка е възникнал нов обект на правото на
собственост – магазин за пакетирани стоки с площ от 28 кв.м. По този начин
всяко от присъединените избени помещения е загубило своето реално обособено
значение /на принадлежност към жилище/ и е станало част от цялото, от новата
вещ. На основание чл. 95 ал. 2 ЗС, доколкото никоя от присъединените вещи не
може да се счета за главна е възникнала съсобственост в новосъздадената вещ
между родителите на ищцата. Издаването на документи за завършване на строежа и
за разрешаване на ползването му е без значение за появата на новата вещ, тъй
като тя възниква с фактическото й изграждане поне на фаза груб строеж. Тези
административни актове имат значение за нейната законност, но не й за възникването
й. Разрешението за ползване удостоверява годността на строежа за ползването му
по предназначение, както и неговата сигурност с оглед на съществуващите
нормативни изисквания /чл. 304 ал. 6 ППЗТСУ /отм.//. Дори обекта да не е
приведен напълно в състояние годно за експлоатация и дори никога да не е
функционирал по предназначение, възникването му в груб вид го прави годен обект
на правото на собственост. Следователно към края на 1998г. родителите на ищцата
са били титуляри на правото на собственост върху нов самостоятелен обект -
магазин за хранителни стоки, находящ се в гр. ***, ул. „***, ет. 0. От обстоятелството,
че едва на 28.12.2010г. същите са се снабдили по реда на чл. 587 ал. 1 ГПК с
констативен нотариален акт за собственост за този обект не следва, че едва
оттогава в патримониума им са възникнали правата им върху него. Собствеността е
възникнала с построяването на обекта, а с констативния нотариален акт само е
констатирано съществуването на това право. Отразяването на магазина като
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *в КККР на гр. ***, на основание
проведена процедура за изменение, приключила със заповед от 21.12.2010г. на
началника на СГКК гр. ***, също не води до възникване на правото на собственост
на праводателите на ищцата в него момент. Нанасянето на обекта в кадастралната
карта има само информативно значение и не води до пораждането на права /арг.
чл. 2 и сл. ЗКИР/.
Ищцата се легитимира като изключителен собственик на нововъзникналия
обект на основание възмездна сделка и наследствено правоприемство. Като
наследник по закона на майка си, починала на 05.10.20*г. и след отказа от
наследство на другия призован към наследяване наследник, което по аргумент от
чл. 53 ЗН води до уголемяване на дела й с неговата част, ищцата е придобила
изцяло правата на наследодателя си в процесната вещ. Останалата 1/2 ид. част от
правото на собственост са прехвърлени на ищцата от баща й по силата на
алеаторен договор за издръжка и гледане. Макар и с продължително изпълнение
този договор поражда транслативния си ефект от момента на постигане на
съгласие, при спазване на предвидената в закона форма за действителност /чл. 18 ЗЗД/. Следователно след 02.04.20*г. ищцата е единствен носител на правото на
собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *. Част от този
имот е площ от 3, 80 кв. м., представляваща бивше избено помещение № *. В
резултат на преустройството процесните избени помещения са загубили своята
относителна обособеност и са станали в края на 1998 г. част от новата вещ. Те
са престанали да съществуват като принадлежност към жилищните обекти на родителите
на ищцата. След него момент в предметния обхват на правото на собственост на
последните върху самостоятелни обекти в процесната сграда /апартаменти * и */ не
са попадали избени помещения № * и № *. Макар и в договора за учредяване на
ипотека от 2004г. изба № * да е описана като част от съдържанието на ипотечното
право, доколкото същата не е съществувала като обслужващо апартамент *
помещение, ипотеката не е произвела действие в тази си част. По аргумент от чл.
166 ал. 2 и чл. 167 ал. 3 ЗЗД ипотеката се учредява само върху поединично
определени имоти, които при сключване на договора принадлежат на лицето, което
я учредява. Следователно предмет на ипотеката е конкретен недвижим имот,
включително с подобренията и принадлежностите му /арг. чл. 98 ЗС/, които са съществували
и са собственост на лицето, което учредява ипотеката към момента на учредяване й.
Ипотеката може да се разпростре и върху бъдещи вещи, когато това е изрично
посочено в договора – напр. при ипотека на поземления имот се уговаря, че тя ще
има действие и върху сградите, които ще бъдат построени в имота съгласно
одобрен инвестиционен проект. В случая процесната ипотека е учредена след като
изба № * е станала част от новата вещ и вече не е била принадлежност към
собствения на майката на ищцата апартамент № * в процесната жилищна сграда.
Публичната продан на недвижима вещ е дериватно основание за придобиване правото
на собственост /арг. чл. 496 ал. 2 ГПК/, с оглед на което купувача по нея
придобива само правата, които е имал длъжникът върху имота. След като към
момента на учредяване на ипотеката в обекта на ипотекарния длъжник /апартамент
№ */ не е било включено избено помещение № *, ответницата като купувач по
публичната продан, не е придобила права върху него от деня на влизане в сила на
постановление за възлагане по чл. 496 ал. 1 ГПК. В тази връзка действията по
преграждане на площ от 3, 80 кв. м. в процесния магазин при въвода във владение
за възстановяване на бившето избено помещение № * са лишени от правно основание
и безспорно сочат, че ответницата държи тази част от имота без да има основание
за това. Упражняването на фактическа власт върху спорната площ от ответницата
след въвода във владение от 27.07.2011г. не е спорно по делото.
Релевираното от последната в условията на евентуалност
възражение за придобиване на спорната площ по давност с изтичане на пет години
от момента на упражняване на фактическата власт върху нея, поради качеството й
на добросъвестен владелец е напълно неоснователно. Като реална част от
самостоятелен обект на правото на собственост е недопустимо придобиването по
давност на спорната площ от 3, 80 кв.м., поради това, че тя е загубила своето
реално обособено значение при възникване на новата вещ. От друга страна
действията по изграждане на преградни стени и поставянето на врата върху
спорната площ по начин, че отново да се възстанови характера на спорната площ
като обслужващо апартамента на ответницата складово помещение, изключват
нейната добросъвестност по смисъла на чл. 79 ал. 2 вр. чл. 70 ЗС.
Изложеното
мотивира съдът да приеме, че ищцата успешно проведе петиторната си защита по
делото, поради което като основателен и доказан предявения от нея
ревандикационен иск спрямо ответника следва да бъде уважен изцяло. Съгласно
задължителната тълкувателна практика на ВКС - т. 2А от ТР № 4/*.03.2016г. по
тълк. дело № 4/20*г. на ОСГК при предявен осъдителен иск по чл. 108 ЗС съдът
дължи произнасяне с отделен установителен диспозитив за принадлежността на
правото на собственост към патримониума на ищеца. В тази връзка следва да се
приеме за установено по отношение на ответника, че ищцата като собственик на
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *с площ от 28 кв.м., с
административен адрес на обекта - гр. ***, ул. „***и предназначение на обекта:
за търговска дейност е собственик на реална част от него с площ от 3, 80 кв.м. /представляваща
бивша изба № */, като ответника следва да се осъди да предаде на ищеца владението върху тази реална
част от самостоятелния обект, на
основание чл. 108 ЗС.
При този изход на делото претенцията на ищцовата страна
за разноски се явява основателна. По делото се доказа, че ищецът е извършил
разноски за държавна такса в размер на 60 лв., вкл. такса за вписване на
исковата молба, както и за възнаграждение за един адвокат в размер на 200 лв..
Тези разноски в общ размер на 260 лв. следва да бъдат понесени от ответника по
делото.
С оглед гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
за установено по отношение на И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес ***, че Д.П.В.,
ЕГН: ********** с адрес: *** като собственик на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *по КККР на гр. ***, одобрени със заповед № РД-18-96/19.09.2008г.
на изп. директор на АГКК, последно изменение със заповед КД-*-04-410/21.12.2010г.
на началника на СГКК гр. ***, който обект се намира в сграда 3, разположена в
поземлен имот с идентификатор *, с административен адрес на обекта - гр. ***,
ул. „***и предназначение на обекта: за търговска дейност, с площ от 28 кв.м.,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – няма, под обекта –
няма, над обекта - *.1 е собственик на реална част от него с площ от 3, 80
кв.м. /представляваща бивша изба № */, като ОСЪЖДА И.С.Б., ЕГН: ********** да
ПРЕДАДЕ на Д.П.В., ЕГН: **********, владението върху тази реална част от самостоятелния обект *с
площ от 3, 80 кв.м. /представляваща бивша изба № */, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА
И.С.Б., ЕГН: **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на Д.П.В., ЕГН: ********** с
адрес: ***, СУМАТА от 260 лв. /двеста и шестдесет лева/ - представляваща
направените по настоящото дело разноски.
Решението подлежи на обжалване пред ВТОС в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: