Р Е
Ш Е Н И Е №350
гр. Перник, 19.04.2018 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН
СЪД-ПЕРНИК, десети граждански състав,
в открито съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ ИЛИНА ЗЛАТАРЕВА
при секретаря Катя Василева, като гр. дело
№7537 по описа за 2017 год. на
Районен съд-Перник и за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е
образувано по постъпила искова от „Теленор България“ ЕАД срещу Л.А.К. ***, с
която са предявени искове за установяване съществуването на вземанията, за
които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№5177/2017г. на РС-Перник, а
именно: за сумата от 294,82 лв., представляваща
неизпълнени парични задължения, произтичащи по Договор за мобилни услуги
с № 60268296 от 25.05.2009 г., Допълнително споразумение по програма „Заедно
към договор за мобилни фиксирани услуги
№ ********* от 22.02.2011 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2012
г., Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
07.05.2012 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
10.08.2013 г., Допълнително споразумение на програма „Заедно“ към договор на
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 17.03.2014 г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 06.06.2014 г., ведно със законната
лихва върху главницата 294,82 лв., считано от датата на постъпване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 07.08.2017 г. до
окончателното изплащане на вземането.
Ищецът твърди, че
като мобилен оператор се намирал в облигационно правоотношение с ответника,
възникнало от Договор за мобилни услуги с № 60268296 от 25.05.2009 г.,
Допълнително споразумение по програма „Заедно към договор за мобилни фиксирани услуги № ********* от
22.02.2011 г., Договор за мобилни услуги № ********* от 07.05.2012 г.,
Допълнително споразумение по програма
„Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги № ********* от
07.05.2012 г., Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от
10.08.2013 г., Допълнително споразумение на програма „Заедно“ към договор на
мобилни/фиксирани услуги № ********* от 17.03.2014 г., Допълнително
споразумение по програма „Заедно“ към договор за мобилни/фиксирани услуги №
********* от 06.06.2014 г.
Сочи, че процесните
вземания били индивидуализирани по основание и размер в издадените от ищеца
фактури с № **********/05.04.2015 г., № **********/15.05.2015 г.; №
**********/15.06.2015 г.; № **********/15.07.2015 г.; № **********/15.08.2015
г.
Твърди, че
изискуемостта на вземанията възниквала в 15-дневен срок от издаване на
фактурите за същите, както и че ответникът не платил задълженията си в срока за
това.
При така изложените
фактически твърдения отправя искане към съда да признае за установено по
отношение на ответника съществуването на вземанията по издадената заповед
за изпълнение. Претендира разноски.
В законоустановения
срок ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Не спори, че между
страните е съществувало облигационно правоотношение, уредено от цитираните от
ищеца договори, допъслнителни споразумения и общи условия. Прави възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва доказателствената стойност на фактурите с
конкретни съображения, че от същите не се установявали ползваните услуги по
договора. Оспорва твърденията на ищеца, че не е изпълнявал задълженията си,
като в тази връзка твърди, че мобилният оператор е бил неизправна страна.
В проведеното открито съдебно заседание на 28.03.2018г.
ответникът чрез пълномощника му адв. А. заявява, че признава изцяло иск за
установяване вземането на стойност 294,82 лв. по издадената срещу него заповед
за изпълнение. Претендира разноски с
оглед на така направеното признание.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и взе
предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено следното от правна
и фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.дело №5177/2017г. по описа
на РС -Перник, по същото съдът е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът Л.А.К. *** да
заплати кредитора „Теленор България“ ЕАД процесните вземания.
В срока по чл. 414 ГПК от длъжника е постъпило писмено
възражение, което обуславя правния интерес на ищеца от завеждане на настоящия установителен иск по чл. 415 ал. 1 ГПК.
Предявеният иск има за предмет
установяване дължимостта на сума, за която е издадена заповед за изпълнение на парично задължение,
поради което е процесуално допустим.
По основателността на иска, съдът намира следното:
В тежест на ищеца е да докаже факта на сключването на
валиден договор за доставката на мобилни услуги, съдържанието му, вкл. и
уговорките за цена и срок на издължаването й и за неустойка при предсрочното
прекратяване на договора; приложимостта на представените с исковата молба общи
условия, съответствието на клаузите на договора и общите условия с правилата на
добросъвестността, равновесието между правата и задълженията на страните, както
и че същите не са във вреда на потребителя; потребените мобилни услуги и
стойността им, надлежно упражненото право за разваляне на договора и размера на
неустоечното плащане, наличието на заповедно производство за вземанията; фактът
на оспорване на вземанията в заповедно производство;
Ответникът следва да докаже факта на плащане, или
възраженията си, ако и доколкото същите се основават на твърдения за
положителни факти.
Между страните не се спори и от приетите като
доказателства договор и допълнителни споразумения се установява, че между
страните е било налице облигационна правоотношение с предмет доставката на
мобилни услуги, чието съдържание е уредено в общи условия.
Ответникът признава, от приетите писмени доказателства
и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира
като обосновано и изготвено от вещо лице с необходимите професионални знания и
опит, се
установява съществуването и размера на вземанията за цената на месечни и
еднократни такси по издадени фактури с №
**********/05.04.2015 г., № **********/15.05.2015 г.; № **********/15.06.2015
г.; № **********/15.07.2015 г.; № **********/15.08.2015г. Съдът приема, че същите са на стойност 31,52 лв.
На следващо място, от заключението на вещото лице по
допуснатата съдебно-счетоводна експертиза се установява и размерът на
начислената неустойка за предсрочно прекратяване на договора по вина на абоната
в размер на оставащите до края на срока му месечни абонаменти такси, а именно -
263,30 лв. Въпреки признанието от
ответника, по арг. от разпоредбата на чл. 175 ГПК и задължението на съда да
следи служебно за нищожността на основанието, от което произтича претендираното
вземане, искът за тази сума е неоснователен и подлежи на отхвърляне, поради
следните съображения:
Липсва нормативно ограничение и в рамките на
предоставената им договорна свобода на основание чл. 9 ЗЗД страните по договор
за услуга могат да включат клауза за едностранното му прекратяване преди
изтичане на срока по волята, на която и да е от страните или на една определена
от тях. Допустимо е също така уговарянето от страните на неустойка за вредите
от предсрочното прекратяване на срочен договор за услуга, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе клаузата
за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите нрави, за което
съдът следи служебно, като преценката се извършва към момента на сключване на
договора, а не към последващ момент – т.
3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК на
ВКС. При тази преценка следва да се изходи преди всичко от характерните
особености на договора за услуга и вида на насрещните престации: мобилния
оператор се задължава да предостави на потребителя ползването на мобилни
услуги срещу абонаментна такса, а потребителят – да я заплати, но само
срещу предоставената му услуга. От друга страна, ако е уговорена неустойка при
предсрочно прекратяване на договор за услуга, в размер на всички неплатени по
договора абонаментни вноски до края на срока му, мобилният оператор по
прекратения договор ще получи имуществена облага от насрещната страна в размер,
какъвто би получил, ако договорът не беше прекратен, но без да се предоставя
ползването на услугата по договора. Следователно уговорената по този начин
неустойка за предсрочно прекратяване излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, създава условия за неоснователно обогатяване на бившия наемодател
и нарушава принципа за справедливост. Предвид изложеното съдът приема, че
уговорката за неустойка в полза на мобилен оператор при предсрочно прекратяване
на договор за услуга поради неплащане на сума по договора от потребителя,
определена в размер на всички абонаментните вноски за периода от прекратяване
на договора до изтичане на уговорения в него срок, е нищожна, поради
противоречие с добрите нрави на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. В този смисъл константната практика на ВКС:
Решение №110/21.07.2016 по дело №1226/2015 на ВКС, ТК, I т.о., Решение №
193/09.05.2016г. по т.д. № 2659/2014г. на ВКС , I т.о. и Решение №
219/09.05.2016г. по т.д. № 203/2015г. на ВКС , I т.о.
На следващо място съдът намира възражението за изтекла
погасителна давност за вземанията за неоснователно. Всички вземания са възникнали
след 20.04.2015г., а заявлението за издаване на заповед за изпълнение е
депозирано в съда на 07.08.2017г., при което за същите не е изтекъл срокът по
чл. 111, б „б“ ЗЗД.
Поради изложеното по-горе предявеният иск за изплащане
на сумата по 263,30 лв., претендирана като неустойка за предсрочно прекратяване
на договора за мобилни услуги, следва да се отхвърли като неоснователен. С оглед на направените признания от
ответника, които съдът цени при условията на чл. 175 ГПК и като подкрепено от
останалите събрани по делото писмени доказателства, искът за разликата до
пълния предявен размер от 31,52 лв. е основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
С оглед крайния изход на делото и това, че от страна
на ищеца е заявено своевременно искане за присъждане на направените по делото
разноски, такива му се следват. Не се установява наличието на кумулативно
предвидените предпоставки за приложението на чл. 78, ал. 2 ГПК, при което
разноските по делото се възлагат в тежест на ищеца, защото с поведението си
ответникът е дал повод за завеждане на делото. Задълженията за плащане на
процесните вземания са били с уговорен между страните срок, поради което и ищецът
не е дължал покана на ответника за плащането им. Само по себе си признанието на
иска не въздигнато като достатъчно условие за възлагане разноските по делото в
тежест на ищцовата страна.
Както в исковото, така и в заповедното производство
ищецът е представил доказателства за платен адвокатски хонорар в размер от 360
лв. с ДДС, които съдът разглежда също в настоящия процес съгласно указанията,
дадени с т.12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г., постановено по тълк.
дело № 4/ 2013 г. по описа на ОСГТК на ВКС. Отделно от това, ищецът е направил
разноски на стойност 25 лв. за платена държавна такса в заповедното
производство и 25 лв. в настоящето,
както и 180 лв. за възнаграждение на вещо лице.
С оглед изхода на спора ответникът следва да бъде
осъден да плати на ищеца сумата от 41,16 лв. за разноски в заповедното
производство и 60,41 лв. за разноски в исковото.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да
се присъди сумата от 89,31 лв. от общо направените разноски в размер от 100 лв.
за платен адвокатски хонорар.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 415 ал. 1 ГПК по отношение на Л.А.К. с ЕГН ********** съществуването на вземането на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ ********* за сумата
от 31,52 лв, представляваща главница
за месечни и еднократни такси по
издадени фактури с № **********/05.04.2015 г., № **********/15.05.2015
г.; № **********/15.06.2015 г.; № **********/15.07.2015 г.; №
**********/15.08.2015г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на постъпване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение –07.08.2017 г. до окончателното изплащане на вземането, за
която сума е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 5177/2017г. по описа на РС –Перник,
КАТО ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен за разликата до пълния предявен размер от
294,82 лв.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК Л.А.К. с ЕГН
********** да заплати на “ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ
*********, сумата от 41,16 лв. за
разноски по ч.гр.дело № 5177/2017г. по описа на РС –Перник и сумата от 60,41 лв. за разноските в настоящето
производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ”ЕАД с ЕИК/БУЛСТАТ *********, да заплати на Л.А.К. с ЕГН ********** сумата от 89,31 лв. за разноски в настоящето
производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
След
влизане на решението в сила,препис от същото да се изпрати за сведение по
частно гражданско дело №517 /2017г. по описа на РС-Перник.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: