РЕШЕНИЕ
гр.
ВРАЦА, 15.03.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Врачанският районен съд, втори граждански състав, в
публичното заседание на 22 февруари Две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Районен съдия:НЕДЕЛИН ЙОРДАНОВ
При секретаря Ст.Радева
като разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр.дело N 1743 по описа за 2018 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са в условията на
обективно съединяване искове от П.Д.С. *** против С.В.Б. *** за осъждане на
ответницата да му върне сумата 10780.00 лева, представляваща дадена й от него и
получена без основание от ответницата, както и сумата от общо 1613.99 лева
лихва за забава /изчислена като сбор от лихвата за забава по всяко едно
извършено плащане от датата на вносната бележка до предявяване на настоящата
искова молба/. Ищецът твърди, че от 2013г. до сега е извършил множество парични
преводи в различни размери по банкова сметка *** „ОББ” АД. Претендираната
главница представлява сбор от извършени общо 13 такива в периода от
23.12.2014г. до 31.10.2016г. Поддържа, че получените от ответницата до момента
суми са получени без каквото и да е основание и следва да му бъдат върнати,
ведно със законната лихва върху главницата от предявяването на иска.
В писмен отговор по реда на
чл.131 ГПК ответницата оспорва исковете по основание и размер. Признава, че
действително е получила от ищеца чрез банкови преводи по нейна сметка в „ОББ”
АД претендираната сума и прави възражение, че това е станало на правно
основание, което е вписано от вносителя в банковия документ. Твърди, че с ищеца
са постигнали договорка за заплащане на посочените суми, поради което не е
налице нейно неоснователно обогатяване.
В хода на делото с оглед заявените
твърдения и възражения по иска от ответницата е направено искане от ищеца по
реда на чл.214, ал.1 от ГПК и допуснато от съда с протоколно определение от
проведено на 23.11.2018г. о.с.з. за изменение на основанието на исковете от чл.55,
ал.1, предл. първо и чл.86, ал.1 от ЗЗД в искове с
правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3-то вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Предмет на спора с оглед
окончателната му квалификация са: предявен осъдителен иск
от ищеца срещу ответницата за заплащане на
сумата 10780.00 лв. главница и осъдителен иск за сумата 1613.99 лв. лихва
за забава, предстявляваща сбор от лихвата от
всяко едно извършено плащане, считано от датата на вносната бележка и крайна датата на
предявяване на исковата молба, което парично вземане
произтича от едностранно разваляне по реда на
чл.87 ЗЗД от ищеца на предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот, сключен на
21.07.2011 г. между С.Х.Б. и П.Д.С., по който ищеца
твърди, че е заплатил процесните като главница суми
на отпадало основание. С доклада по чл.146
от ГПК съдът е разпределил и доказателствената тежест между
страните, с конкретни указания, според които ищецът следва да докаже, че
претендираните от него суми са
плетени на отпаднало основание, а именно развален предварителен договор, а ответницата следва да докаже, че
получените от нея, плетени от
ищеца суми са дадени на
валидно правно основание, което не е отпаднало.
Съдът, като
взе предвид събраните по делото доказателства, които
прецени поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с доводите и
съображенията на страните, намира следното:
С предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен на 21.07.2011 г., с нотариална заверка на
подписите от същата дата на нотариус В.В., рег.№ 338 С.Х.Б. /баба на ответницата/ се задължила да прехвърли на купувача-ищец
П.С. собствения си недвижим имот: самостоятелен обект с сграда с идентификатор
№12259.1023.185.1.5 в гр.Враца, ул**********, с площ
73 кв.м., заедно с мазе №6 и таван № 12 и съответните ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото. Страните
уговорили по см. на чл.2 продажна цена в размер на 64500.00 лева, като към
датата на подписване на договора купувачът е заплатил авансово задатък в размер
на 3000 лева. Остатъкът от продажната цена в размер на 61500.00 лева, следвало
по смисъла на чл.4 да се изплати по следния начин и срокове: сумата 2000.00
лева в срок от три дни от подписване на договора, а разликата от 59500.00 лева
– за срок от три години, като със същата сума ще бъде погасено задължението по
обезпечен от продавача кредит към „ОББ” АД Враца. Съгласно клаузата на чл.10 от
договора страните определили сключването на окончателния договор за
покупко-продажба на имота пред нотариус по местонахождението му в срок до
21.07.2014г.
С нот.акт
№ 36, т.IV, рег.№ 5028, дело № 498/2008г. на Р.Стефанова-нотариус с район на
действие РС Враца е учредена договорна ипотека в полза на кредитора ОББ АД за
получен от ответницата С.Б. кредит в размер на 64000.00 лева, който е обезпечен
от ипотекарния длъжник С.Х.Б. с ипотека върху собствения на последната недвижим имот с идентификатор
№12259.1023.185.1.5 в гр.Враца, ул**********, с площ
73 кв.м., заедно с мазе №6 и таван № 12 и съответните ид.части
от общите части на сградата и правото на строеж върху мястото, както и
самостоятелен обект с идентификатор № 12259.1023.185.1.22, представляващ гараж
№6, с площ 26.47 кв.м., брой нива: едно.
Страните не спорят, че
окончателен договор за покупко-продажба не е сключен, както и е безспорно
обстоятелството, че претендираната сума като главница от общо 10780.00 лв. е платена от ищеца по сметка на ответницата в изпълнение
на предварителния договор, сключен с нейната баба. Спорно е развален ли е валидно
едностранно от ищеца предварителния договор и отпаднало ли по този начин
основанието за извършеното от него плащане на исковата сума в полза на
ответницата.
За установяването на тези факти
са събрани писмени и гласни доказателства.
Представена е нотариална покана от
05.02.2018г., с която ищеца, чрез нотариус В.В., кани
С.Б. да се яви на 25.02.2018г. в 11.00 ч. в кантората на нотариуса за сключване
на окончателен договор за покупко-продажба на имота, предмет на предварителния
договор от 21.07.2011г. Нотариусът е отбелязал на 02.04.2018г. удостоверяване
на връчването, съгласно чл.47, ал.1 от ГПК. Представена е разписка от
06.03.2018г. на нотариалната покана, за залепването й на входната врата на
къщата на С.Х.Б. от връчител Н.А..
В показанията си като свидетел Н.А.
твърди, че в качеството си на призовкар в кантората
на нот.В. е посетил на място имот на адреса гр.Враца,
**********и не е намерил лицето да му връчи нотариалната покана. Влязъл е в
двора, звънял е на вратата на къщата и е залепил поканата на вратата на къщата
с тиксо. Твърди, че три пъти е посещавал имота, питал е и съседи обитаем ли, и
като не е открил никой, е ходил и четвърти път, когато е залепил уведомлението.
В показанията си свидетеля М.М.потвърждава наличието на сключен предварителен договор от
2011г. между ищеца и бабата на ответницата за продажба на жилище, ипотекирано
за кредит, получен от ответницата и поети задължения от ищеца да погаси
главницата по кредита в три годишен срок от сключване на договора, като внася
погасителните вноски в банката. Твърди, че в продължение на три години ищецът е
внасял вноските по кредита, продължавал е и след този срок, като е имало и
забавяния, а през есента на 2017г. е спрял да погасява кредита, но продължавал
да живее в жилището. Ответницата след този срок е изпращала пари от Англия на
свидетелката да извършва вноски по кредита до м.март 2018г. Свидетелката
поддържа, че след като ищеца е спрял да погасява кредита на ответницата е имало
уговорки по телефона в нейно присъствие и отправени покани за срещи от
ответницата до ищеца да разговарят за продажбата на жилището, на които ищецът
не се явявал. Твърди също, че баба С.живее през зимата в Англия при внучката си-ответница и през
2018г. месеци февруари и март е била при нея. Знае също, че както ответницата,
така и баба С.желаят да продадат жилището на ищеца и са проявявали търпимост
към него и след като изтекли трите години по предварителния договор той да
успее да погаси кредита.
Разпитан е и свидетеля Даниел С.
/син на ищеца/, който твърди, че предварителния договор от 2011г. е за покупка
на жилището на баба С.на цена от около 60000.00 лева, чрез заплащане на вноски
по кредит, който ответницата С. е изтеглила и, за който е ипотекирано жилището.
Поддържа, че до началото на 2017г. вноските по кредита са плащани редовно, като
дори е бил предоговорен, за да се намали вноската от
840.00 лв. на 680.00 лв. Според свидетеля за периода от сключване на договора
до 2017г. са заплатени по кредита от баща му и него за 6 години около 50000.00
лева. Твърди, че имало разговори между баща му и ответницата да се разберат за
прехвърляне на жилището, но през 2017г. ищецът бил извикан в полицията да
предаде ключа от жилището на собственицата, което сторил свидетеля. Заявява
също, че когато баща му търсил ответницата и баба й да му прехвърлят жилището
през 2017г. е имал готовност да изплати изцяло остатъка по кредита на С..
Такава среща през 2017г. се провела между ищеца и ответницата, но двамата не
успели да се разберат за прехвърляне на жилището.
От показанията на св.И.Б./брат на
ответницата/ се установява, че през м.02 и 03.2018г. сестра му и баба му
живеели в Англия и се прибрали в България през м.04.2018г. На адреса на ******в
гр.Враца живее постоянно той, заедно с приятелката си и твърди, че не е намирал
през посочения период залепени никакви съобщения до баба му или сестра му. Заявява,
че портата на двора е постоянно отключена. Твърди, че е ходил веднъж в банката
с един от синовете на ищеца да се намали месечната вноската по кредита на
сестра му, както и, че както баба му, така и сестра му желаят да се продаде
апартамента на ищеца П., но ако се спазят уговорките. Това не е станало, тъй
като П. спрял да внася вноските по кредита, който не е изплатен и в момента
сестра му го плаща.
Назначена и изслушана е
съдебно-счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, като
обективна и компетентна, от заключението на която се установява, че лихвата за
забава върху главница от 10780 лева, изчислена по всяко едно плащане с начална
дата на вносната бележка и крайна дата на предявяването на иска – 24.04.2018г.
е на обща стойност 2637.97 лв.
При така установеното от
фактическа страна се налагат следните правни изводи:
Съгласно чл.55, ал.1 ЗЗД който е
получил нещо без основание, или с оглед на неосъществено или отпаднало
основание е длъжен да го върне. Юридическите факти, на които се позовава ищеца
се обхващат от приложното поле на предл.трето от
цитираната разпоредба - отпаднало основание, който фактически състав изисква
при получаване на престацията да е съществувало
правно основание, което впоследствие да е отпаднало с обратна сила, както е
например при унищожаемите или развалените договори.
В конкретния случай е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение по сключен предварителен договор
и поети насрещни задължения от страните по него. В случая в предварителния
договор е инкорпорирана постигната уговорка в полза на трето лице по смисъла на
чл.22 от ЗЗД, от която се е ползвала ответницата, тъй като срещу бъдещо
прехвърляне на недвижим имот от нейната баба, ищецът се е задължил да погасява
получен от ответницата банков кредит. Двете задължения са в корелативна връзка
и изплащането на кредита е условие за изпълнение на задължението за прехвърляне
на собствеността от титуляра на вещното право.
От събраните по делото
доказателства се установи, че ответникът не е изпълнил изцяло поетото по
смисъла на чл.4 от предварителния договор свое задължение да заплати продажната
цена на жилището в общ размер от 64500.00 лева /от която при подписването му е
платен задатък от 3000.00 лв./ за срок от три години от сключване на договора. Представени
са писмени доказателства – вносни бележки за извършени от ищеца плащания по
кредита в размер на исковата сума от 10780.00 лева, а в показанията на
св.Даниел С. /негов син/ макар и недопустими, поради забраната на чл.164, ал.1,
т.4 ГПК, освен с изрично съгласие на страните, се твърди за платена общо сума
от около 50000.00 лева, за която обаче няма писмени доказателства. В настоящия
случай такова съгласие липсва, поради което свидетелските показания за
установяване погасяването на установени с писмен акт, какъвто е процесния предварителен договор, парични задължения са
недопустими. С цитираната разпоредба законът презюмира,
че щом страните са уговорили в писмен акт /договор/ наличието на парично
задължение, то и за самото му погасяване следва да се състави писмено
доказателство за удостоверяването му, най-често чрез отбелязване върху самия
договор или издаване на отделна разписка от кредитора /арг.
чл.77, ал.2 ЗЗД/. Ето защо показанията на свидетеля С. в частта, в която се
коментира наличие или липса на плащане по договора след неговото сключване,
следва да се игнорират, а в останалата част, в която се коментира
съществуването на договора, провеждането на срещи или осуетяване на такива,
следва да се възприемат като годен способ за събиране на доказателства.
В крайна сметка дори да се
приеме, че сума от около 50000.00 лева е заплатена от ищеца, същата не е
достатъчна за изпълнение цялостно на паричното му задължение от 64500.00 лева в
предвидения в предварителния договор три годишен срок. Освен това всички
свидетели са категорични, че кредита на ищцата в посочения размер, чието
погасяване е условие за сключване на окончателен договор за продажба на
недвижимия имот, не е изплатен от ищеца, и към настоящия момент повече от 7
години след неговото сключване продължава да се изплаща от ответницата, като
кредитополучател.
С оглед на това съдът приема за категорично установено по делото неизправно
поведение на ищеца, който не е изпълнил задължението си да заплати изцяло
продажната цена на имота в уговорения срок – до 21.07.2014г.
Правото на разваляне на двустранен
договор по реда на чл.87, ал.1 или ал.2 ЗЗД принадлежи на изправната страна
и е обусловено от виновно неизпълнение на поето договорно
задължение на насрещната страна. За това и в конкретния случай за продавача по
предварителния договор /баба на ответницата/ не е възникнало задължението да
прехвърли собствеността до посочената дата, а в полза на купувача /ищец/ не е
възникнало като неизправна по договора страна правото едностранно извънсъдебно да
го развали по реда на чл.87, ал.1 от ЗЗД, поради твърдяно неизпълнение на
задължението за прехвърляне на собствеността по нотариален реда от продавача. Следователно
ищецът-купувач, чиято е вината за несключване на окончателния договор, поради
неплащане на уговорената цена, не може да претендира връщане на дадената от
него частично такава на отпаднало основание.
В този смисъл не е налице валидно разваляне на предварителния договор от
страна на ищеца с изпратената нотариална покана от 05.02.2018г., която освен
това не е и надлежно връчена на адресата /продавач по предварителния договор/.
Последното обстоятелство се установи от показанията на св.И.Б., който заяви, че
адресата на поканата /негова баба/ е отсъствала от страната в периода, когато е
търсена от призовкаря на нотариус В..
В полза на страните по предварителния договор е съществувала правната възможност
с подписването на анекс да внесат изменения в някои от съществените му
елементи, каквито са срокът /предвид факта, че ищецът-купувач е продължил и
след изтичане на три годишния срок да плаща кредита на ответницата/ и цената
/кредитът е предоговарян за намаляване размера на
месечната вноска, което логично рефлектира с увеличаване на погасителния срок/,
какъвто не се твърди да е сключван. Освен това ако ищецът поддържа, че е
изправна страна по договора разполага с правото на иск по чл.19, ал.3 от ЗЗД за
обявяването му за окончателен, при наличие на съответните законови
предпоставки.
В заключение не е налице соченото от ищеца основание по чл.55, ал.1, предл.3-то от ЗЗД, поради което главния и акцесорен искове са неоснователни и следва да се отхвърлят.
Предвид изхода на спора в полза
на представляващия ответницата адвокат при условията на чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗАдв. следва да се
присъди възнаграждение за процесуално представителство.
Мотивиран от горните съображения,
съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените в условията на обективно съединяване искове от П.Д.С.
с ЕГН ********** *** против С.В.Б., ЕГН ********** *** за осъждане на ответницата
да му заплати сумата 10780.00 лева, представляваща дадена й от него в периода
23.12.2014г. -31.10.2016г. и получена на отпаднало основание, както и сумата
1613.99 лева лихва за забава, изчислена
като сбор от лихвата за забава по всяко едно извършено плащане от датата на
вносната бележка до предявяване на настоящата искова молба, ведно със законната
лихва върху главницата от предявяване на исковата молба до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА П.Д.С. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на адв.И.И. *** на осн. чл.38, ал.1, т.2 вр. ал.2 от ЗАдв. възнаграждение
за процесуално представителство на ответницата в размер на 1000.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред ВОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:..........