Р
Е Ш Е
Н И Е
№…………………
гр. Карлово, 31.03.2022
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд трети граждански състав
на пети октомври две
хиляди двадесет и първа година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАРИНА ПОПОВА
Секретар: ЦВЕТАНА ЧАКЪРОВА
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело №
553 по описа за 2020 година
и за да се произнесе, взе предвид:
ПРОИЗВОДСТВОТО е по обективно и субективно съединени искове
с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, чл. 135, ал.1 от ЗЗД и чл. 26 ал.2 пр.
ІІ - ро от ЗЗД.
Ищецът Н.И.П. с ЕГН **********,*** твърди,
че:
І. Ищецът твърди, че е наследник на П.Н. П.,
бивш жител ***, починал на 24.02.2020 г. Същият с нот. акт № 96, том І, peг. №
1656, дело № 86 от 26.02.2016г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, район на действие
Районен съд К. прехвърлил на ответника Г.П.П. правото на собственост върху
ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните
регистри, одобрен със Заповед *******г. на ******** на АГКК; последно изменение
със заповед: няма; стар идентификатор: няма; находящ се в гр. К., общ. К., обл.
П., с административен адрес на имота: гр.К., п.к. ****, ул. „Г.К.“ № ******, с
площ 48.81 кв.м; като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена
в поземлен имот с идентификатор: ******; предназначение на обекта - жилище,
апартамент; брой нива на обекта – 1; ниво 1; ведно с избено помещение № 17 с
площ от 8.19 кв.м и 5,22% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.1.16, ******.1.18, под
обекта: ******.1.11, над обекта: няма, срещу задължението, което приобретателят
поел да гледа и издържа прехвърлителя докато е жив, като полага грижи,
осигурява храна, отопление, осветление, средства и консумативи за водене на
едно нормално съществуване, включително грижи в натура при болест или старческа
немощ.
През месец декември 2019 г. здравословното
състояние на наследодателят му П.Н. П. се влошило след оперативна интервенция
на ***. От сключването на договора с първия ответник до смъртта на
наследодателя му, ответникът Г.П. не изпълнявал задълженията си към
прехвърлителя, обективирани в същия договор.
От декември 2019 г. наследодателят му бил в
утежнено здравословно състояние, като му били проведени редица лечения. Същият
живеел сам в гореописания апартамент и имал нужда от чужда помощ, тъй като не
бил в състояние сам да се грижи за себе си, както и да подсигурява издръжката
си.
Първият ответник никога не се е грижил за
наследодателя му, не му осигурявал нормална и пълноценна издръжка, като по този
начин не изпълнявал задължението си по
договора. Още със сключване на договора приобретателят показвал към
наследодателя на ищеца недобро отношение, което довело до там, че към датата на
смъртта на П.Н. П., отношенията им били лишени от онова съдържание, което се
изисква както от поетите задължения, така и от нормалните човешки отношения
помежду им. Първият ответник не показал желание да изпълнява поетите задължения
към наследодателя му, така че да му осигури наистина един спокоен живот, както
било записано в акта. Вместо това наследодателят му живеел в състояние на
несигурност, липса на комфорт, в самота и забвение.
ІІ. С нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 65, том І, peг. № 843, дело № 61 от 10.03.2020г. на ***С.Р. с
peг. № ***на НК, с район на действие Районен съд К. първият ответник Г.П.П.
продал на втория ответник И.Г.П. - негова майка, правото на собственост върху
имота, за цена от 7700 лева, представляваща закръглена към по-високата стойност
данъчна оценка.
С тази сделка продавачът Г.П. като длъжник
спрямо наследодателя на ищеца, с ясното съзнание, че не е изпълнявал
задълженията в обема, посочен в акта, с който придобил правото на собственост
се разпоредил с имота, поради което ищецът като наследник на кредитора имал
правото да иска развалянето на договора и връщане на даденото по него.
Ответникът Г. П. прехвърлил на своята майка И.П. собствеността върху имота,
като по този начин осуетявал връщането му на наследниците, при евентуално
разваляне на договора за гледане и издръжка. Тази сделка била извършена с явно
намерение да бъдат увредени интересите на ищеца като наследник на кредитора.
Лицето, с което е договарял първия ответник знаело за това увреждане, по силата
на чл. 135, ал.2 от ЗЗД.
ІІІ. Твърди, че положеният подпис в нот.
акт № 96, том І, peг. № 1656, дело № 86 от 26.02.2016г. на ***С.Р. с peг. № ***на
НК, район на действие Районен съд К. след „прехвърлител“ и ръкописният текст „П.Н.
П.“ не били изпълнени от наследодателя му П.Н. П.. Подписът, положен от името
на наследодателя му бил неавтентичен, от което следвал изводът, че липсва
съгласието му по този договор. Поради това счита, че следва да бъде прогласена
на основание чл. 26, ал.2 , пр. 2-ро от ЗЗД, поради липса на съгласие,
нищожността на този договор.
МОЛИ съда да постанови решение, с което:
да развали, на основание чл. 87, ал.3 от ГПК, сключения между П.Н. П. и Г.П.П. с нот. акт № 96, том І, peг. № 1656, дело
№ 86 от 26.02.2016г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, район на действие Районен
съд К., договор прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния
недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрен със Заповед *******г. на ******** на АГКК;
последно изменение със заповед: няма; стар идентификатор: няма; находящ се в гр.
К., общ. К., обл. П., с административен адрес на имота: гр.К., п.к. ****, ул. „Г.К.“
№ ******, с площ 48.81 кв.м; като самостоятелния обект се намира в сграда № 1,
разположена в поземлен имот с идентификатор: ******; предназначение на обекта -
жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; ниво 1; ведно с избено помещение №
17 с площ от 8.19 кв.м и 5,22% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.1.16, ******.1.18, под
обекта: ******.1.11, над обекта: няма;
да обяви, на основание чл. 135, ал.1 от ЗЗД
за недействително спрямо Н.И.П., действието на разпореждане с недвижим имот,
извършено от Г.П.П. в полза на И.Г.П., извършено с нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот № 65, том І, peг. № 843, дело № 61 от
10.03.2020г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, с район на действие Районен съд К.;
при условията на евентуалност: да прогласи,
на основание чл. 26, ал.2, пр. 2 от ЗЗД, нищожността, поради липса на съгласие
на наследодателя П.Н. П., бивш жител ***, починал на 24.02.2020г. на сключения
между Г.П.П. като длъжник и П.Н. П. като кредитор, договор за прехвърляне
правото на собственост върху недвижим имот срещу задължението за гледане и
издръжка, сключен с нот. акт № 96, том І, peг. № 1656, дело № 86 от
26.02.2016г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, район на действие Районен съд К..
Ответниците Г.П.П. с ЕГН ********** *** и И.Г.П.
*** оспорват предявените искове.
Не оспорват следните обстоятелства,
изложени в исковата молба: че ищецът е наследник на П.Н. П., починал
на24.02.2020 г., както и че последният приживе е прехвърлил на ответника Г.П.
процесния имот срещу задължение за издръжка и гледане, изразяващо се в полагане
на грижи, осигуряване на храна, отопление, осветление, средства и консумативи
за воденето на едно нормално съществувание, включително грижи в натура при
болест или старческа немощ; че с нот. акт № 65, том първи, peг. № 843, дело №
61/10.03.2020 г. на ***С.Р. - с peг. № ***на НК, с район на действие- РС-гр. К.,
Г.П. е прехвърлил чрез покупко-продажба на И.П. процесния имот.
Оспорват всички други обстоятелства, извън
горните, изложени в исковата молба, в т.ч., но не само:
че Г.П. от сключването на договора за
прехвърляне на имота срещу задължение за издръжка и гледане до смъртта на
прехвърлителя не изпълнявал задълженията си по него, че не е полагал грижи и не
е осигурявал средства за издръжката му, че е показвал недобро отношение към
него, че към смъртта му отношенията между двамата били лишени от онова
съдържание, което се изисква както от поетите задължения, така и от нормалните
човешки отношения;
че наследодателят на ищеца живял в
състояние на несигурност, липса на комфорт, в самота и забвение;
че с извършената с нот. акт № 65, том
първи, per. № 843, дело № 61/10.03.2020 г. на ***С.Р. - с peг. № ***на НК, с
район на действие РС-К., сделка Г.П. прехвърлил И.П. процесния имот с явно
намерение да увреди интересите на ищеца, в качеството му на наследник на
прехвърлителя, съзнавайки, че не е изпълнявал задълженията си по договора за
издръжка и гледане, което може да доведе до неговото разваляне и връщане на престацията.
Оспорва и твърдението, че И.П. е знаела за това увреждане, в т.ч., че е
приложима нормата на чл. 135, ал. 2 от ЗЗД;
че положения подпис в нот. акт № 96, том
първи, peг. № 1656, дело № 86/2016 г. на ***С.Р. - с peг. № ***на НК, с район
на действие- РС-гр. К., след „прехвърлител“ и ръкописния текст „П.Н. П.“ не са
изпълнени от наследодателя на ищеца - П.Н. П., съответно, че липсва съгласието
му за сключване на този договор, както и че договорът е нищожен на основание
чл. 26, ал. 2, пр. 2-ро от ЗЗД.
Г.П. твърди, че с прехвърлителя по сделката
били близки много години прели извършването й. Той го приемал като свой син.
Двамата взаимно си помагали, ответникът полагал грижи за него, от каквито имало
нужда, пазарувал му храна, излизали на кафе заедно, оставал да преспива в дома
му, за да му прави компания, подкрепяли се взаимно. Прехвърлителят му бил като
баща, проявявал загриженост за ответника, интересувал се за всичко, което му се
случва в живота, давал му съвети и го напътствал. Непрекъснато се чували по
телефона, много често без никаква причина. И.П. полагала грижи за дома на
прехвърлителя, пазарувала, готвела.
Наследодателят на ищеца бил инициатор на
прехвърлянето на апартамента си, тъй като, от една страна бил привързан към
ответника и благодарен за доброто му отношение към него, а от друга - нямал
друг близък човек, на когото да остави след себе си този имот, тъй като
единственият му наследник по закон бил ищецът, а П.Н. П. прекъснал всякакви
отношения с него. Споделял на ответниците, че преди повече от 10 години ищецът
му нанесъл тежък побой и сериозна травма на ръката, заради което го е осъдил, и
по тази причина, както и поради лошия характер на племенника му, П.Н. П. не
желаел да има нищо общо с него. От началото на тяхното познанство до смъртта му
двамата нямали никакви контакти.
До началото на месец януари 2020 г.
наследодателят на ищеца бил в добро здравословно състояние, в добра физическа
форма, доходите му били достатъчни за издръжката му, споделял им, че няма нужда
от пари, тъй като си има спестявания, на които може да разчита. Можел сам да се
обслужва, да поддържа дома си, да се грижи за себе си. Когато имал нужда от
нещо, се обаждал и те били на негово разположение. Бил спокоен, защото знаел,
че може да разчита на тях. Живеел нормален и спокоен живот и се чувствал
пълноценен.
На 08.01.2020 г. постъпил в болница,
оперирали го от ***, след което се стабилизирал. След изписването му отново се
виждали, пазарували му, носели храна, поддържали дома му, полагали грижи за
него, от каквито имал нужда. Състоянието му се влошило седмица прели да почине.
Обадили се на спешна помощ, говорили с лекаря, който не дал оптимистична
прогноза. Търсили и *** В. за консултация. Последните няколко дни те го
хранили, тъй като той не можел да се обслужва. Никой друг не полагал грижи за
него, в т.ч. и ищецът, който дори не е идвал в лома му и нямал никаква
информация за наследодателя си.
С оглед горното, претенцията на ищеца за
разваляне на договора била неоснователна.
В случай, че съдът приеме, че след
влошаване на здравословното състояние на наследодателя на ищеца грижите не били
достатъчни, моли на основание чл. 87, ал. 4 от ЗЗД да отхвърли иска по чл. 87
от ЗЗД, като приеме, че неизпълнената част от задължението е незначителна.
Покупко-продажбата, извършена между двамата
ответници нямала за цел да уврели ищеца, тъй като на първо място и двамата
полагали грижи за наследодателя му, като нямали никога съмнение, че същите са
адекватни и пълноценни. С действията си не целели увреждане на ищеца, още
повече, че до момента на сключването на покупко-продажбата същият не
демонстрирал намерение да предявява иск за разваляне на договора за издръжка и
гледане.
Прехвърлянето на имота на И.П. било
продиктувано от факта, че заплащала със собствени средства погасителни вноски
по множество кредити, изтеглени от Г.П., повечето от които били просрочени. Тъй
като се чувствала морално задължена и в бъдеще да внася суми по кредитите,
взели решение Г.П. да продаде имота на И.П. по данъчна оценка, а тя да продължи
да му помага финансово, докато погаси задълженията си. По този начин щели
да запазят и имота, за да не се изнесе
на публична продан. Г.П. имал кредити към „У.Б.“ АД, с месечна погасителна
вноска 210 лева, два стокови кредита към същата банка за закупуване на
телевизор и аудиотехника, кредит към „С.К.“ ООД, кредит към „Б.***“ ЕАД, с
месечна погасителна вноска 168 лева, кредит към „И.“ АД.
Не били налице и основанията за прилагане
на презумпцията по чл. 135, ал. 2 от ЗЗД, тъй като двамата не се намирали в
някоя от посочените родствени връзки. Поради влошени между двамата отношения,
включително и заради многобройните кредити и недостатъчно отговорно поведение
на втория Г.П., поради съществени различия в начина им на живот и други лични
причини, с влязло в сила на 12.03.2018 г. Решение № 71/12.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 130/2018 г. по описа на Карловски районен съд, първи
граждански състав, било прекратено на основание чл. 106, ал. 8 от СК пълното
осиновяване, допуснато с решение № 350/12.06.1997 г., постановено по гр. дело №
404/1997 г. по описа на Смолянски районен съд, влязло в сила на 20.06.1997 г.,
от осиновителя И.Г.П., ЕГН **********, на осиновения Г.П.П., ЕГН **********, по
взаимно съгласие. С прекратяването на осиновяването възникналата по повод на
последното родствена връзка майка – дете била прекратена.
С оглед горното, като приеме, че двамата,
извършвайки сделката с нот. акт № 65, том първи, peг. № 843, дело №
61/10.03.2020 г. на ***С.Р. - с peг. № ***на НК, с район на действие- PC- К.,
не целели увреждане на ищеца, да отхвърли предявения иск с правно основание чл.
135 от ЗЗД.
По отношение на предявения при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 26, ал. 2, пр. 2 от ЗЗД - считат същия
за неоснователен.
Сделката, оформена с нот. акт № 96, том
първи, peг. № 1656, дело № 86/2016 г. на ***С.Р. - с peг. № ***на НК, с район
на действие РС-К., била действителна, тъй като същата била извършена в
кантората на нотариуса, в присъствието и с участието на посочените в
нотариалния акт страни, които изразили ясно и недвусмислено своето съгласие за
нейното сключване, за което лично са се подписали под акта и изписали трите си
имена.
МОЛЯТ съда да отхвърли исковете като
неоснователни. Претендират деловодни разноски.
От събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
във връзка със становищата на страните съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
П.Н. П., бивш жител *** е починал на
24.02.2020 г. като е оставил единствен наследник по закон ищеца по делото,
негов племенник.
Не се спори и се установява, че с договор
за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, сключен
с нотариален акт № 96, том І, peг. № 1656, дело № 86 от 26.02.2016г. на ***С.Р.
с peг. № ***на НК, район на действие Районен съд К., наследодателят на ищеца е
прехвърлил на ответника собствения си недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
идентификатор ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрен
със Заповед *******г. на ******** на АГКК; последно изменение със заповед:
няма; стар идентификатор: няма; находящ се в гр. К., общ. К., обл. П., с
административен адрес на имота: гр.К., п.к. ****, ул. „Г.К.“ № ******, с площ
48.81 кв.м; като самостоятелния обект се намира в сграда № 1, разположена в
поземлен имот с идентификатор: ******; предназначение на обекта - жилище,
апартамент; брой нива на обекта – 1; ниво 1; ведно с избено помещение № 17 с
площ от 8.19 кв.м и 5,22% ид.ч. от общите части на сградата, при съседни
самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.1.16, ******.1.18, под
обекта: ******.1.11, над обекта: няма. От своя страна, ответникът –
приобритател поел задължението да издържа и гледа прехвърлителя, докато е жив, като
неговото задължение се състояло в полагане на грижи, осигуряване на храна,
отопление, осветление, средства и консумативи за воденето на едно нормално
съществувание, включително грижи в натура при болест или старческа немощ.
С решение № 71 от 12.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 130 от 2018 г. по описа на КрлРС, влязло в законна
сила на 12.03.2018 г., на основание чл. 106 ал.8 от СК е прекратено по взаимно
съгласие, пълното осиновяване, допуснато с решение № 350 от 12.06.1997 г. по
гр. дело № 405/1997 г. по описа на Районен съд Смолян от осиновителя И.Г.П. на
осиновения Г.П.П., като е постановено осиновения да запази името, което му е
било дадено при осиновяването.
С договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 10.03.2020 г., сключен с нотариален акт № 65, том І, peг. № 843, дело №
61 от 10.03.2020г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, с район на действие Районен
съд К., Г.П.П. е продал на И.Г.П. собствения си недвижим имот, самостоятелен
обект в сграда с идентификатор ******** за сумата от 7700 лева, която е била
заплатена от продавача на купувача изцяло и в брой при сключване на договора.
По делото е представена молба за предсрочно погасяване на договор за кредит № *****
от 15.02.2020 г., сключен между ответника Г.П. и „С.К.“ ООД, като в молбата е
отразена дължимата сума за предсрочно погасяване – 627.90 лева. По делото е
представен приходен касов ордер, от който се установява, че на 01.06.2020 г.
сумата от 627.90 лева е била предсрочно погасена към „С.К.“ ООД. По делото са
представени два броя приходни касови ордери, от които се установява, че по
посочения договор, на 30.04.2020 г. е заплатена сума в размер на 200 лева, с
която са погасени вноски 1,2,3 и 4, а на 18.05.2020 г. е внесена сума в размер
на 201.11 лева, с която са погасени вноски 5, 6, 7 и 8. Представена е справка
за клиент от У.Б. АД, от която се установява, че ответникът Г.П. е получил два
стокови кредита. Представени са 4 броя вносни бележки, от които се установява,
че ответницата И.П. е внесла на 01.07.2020 г. и на 03.08.2020 г. сумите по два
кредита, в полза на Г.П.. Представена е по делото разписка от 17.02.2020 г. от И.,
от която се установява, че на 17.02.2020 г. ответникът Г.П. е получил сума в
размер на 500 лева от Н. ООд по договор за потребителски кредит. Представени са
фактури от *** ЕАД, в които се сочи, че ответницата И.П. е заплатила сметки за телефон,
в които са видни разговорите с мобилен номер ******* за който се твърди да е
бил ползван от наследодателя на ищеца, за месеците януари и февруари 2020г. Прието
е като доказателство медицинското досие на наследодателя, от което се
установява, че същият е страдал от хипертонично сърце без (застойна) сърдечна
недостатъчност. В документите се съдържат амбулаторни листове от прегледи,
извършени през 2019 година. От приложената справка от НОИ, ТП П. се установява,
че П.Н. П. е получавал лична пенсия за изслужено време и старост като размерът
на пенсията през 2019 и 2020 година е надвишавал 600 лева, като последният
посочен размер е от 642.54 лева. От изготвената справка н НБД „Население“ се
установява, че ответницата И.П. е със семейно положение – разведена. От
изпратените документи от ЦСМП П. се установява, че медиците от ЦСМП са
посещавали наследодателя общо три пъти преди смъртта му – на 18.02.2020 г. в
14:06 часа, на 19.02.2020 г. в 19:46 часа и 23.02.2020 г. в 19:16 часа. От
представения препис-извлечение от акт за смърт се установява, че наследодателят
е починал на 24.02.2020 г. в 06:00 часа.
От изготвената справка от *** ЕАД С. се
установява, че ответницата И.П. е ползвала различни отпуски в периодите 25.11.2019
г. – 21.12.2019 г., 23.12.2019 г. – 31.12.2019 г., 02.01.2020 г. до 03.02.2020
г., от 04.02.2020 г. до 14.02.2020 г., на 20 и 21.02..2020 г. и от 24.02.2020
г. до 25.02.2020 г. Ответникът Г.П. е ползвал различни по вид отпуски през
периода 23.12.2019 г. до 31.12.2019 г., 02.01.2020 до 03.01.2020 г. и на
25.02.2020 г.
От неоспореното заключение по
съдебно-почерковата експертиза се установява, че подписът и почеркът в
нотариалния акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и
гледане са изпълнени от П.Н. П..
Във връзка с твърденията на страните, съдът
е изслушал свидетели.
В показанията си св. П., без родство със
страните, сочи че с наследодателя на ищеца се запознали през 2003 г. Срещали се
1-2 пъти седмично в кафене. П. П. живеел сам във военното градче, бил ******.
Веднъж докато били в кафенето, П. споделил, че ***та му щяла да падне, сложил
си колан. Тогава свидетелят го закарал до болницата. Прегледал го лекар, това било
преди нова година. След нова година му казали да отиде в П. на операция. Свидетелят
го закарал в П., П. останал в болницата 5-6 дни и свидетелят го прибрал от там.
П. започнал да излиза и да се раздвижва. Дошло време за сваляне на конците и
лекарят забелязал, че П. бил надут. Поставили му катетър, който не помогнал, и
му казали, че се налага операция на простатата, иначе проблемът няма да се
оправи. П. отказал да се занимава с лекари.
Свидетелят посетил дома на наследодателя един –два пъти, друг човек не
виждал у тях. Поддържано било като от мъж. Докато бил здрав, П. сам си пазарувал. Свидетелят не знаел дали си е готвил сам. Не
знаел близки и роднини да са се грижили за него. Ответникът П. ходил в кафенето
при мъжете, които се събирали там, П. му давал понякога кафе, баничка, по 5-10
лева. Свидетелят не знаел двамата да са роднини. Доколкото знаел, П. работил в
пощата с бащата на това момче. Дрехите на П. изглеждали нормално. Свидетелят не
знаел да е получавал инсулт. Когато бил с П., не виждал Н., но знаел че е син
на брата на П.. П. не споменавал племенника си пред свидетеля.
В показанията си св. Х., без родство със
страните, сочи, че познава наследодателя
на ищеца от 80-те години. Поводът били колите, които карали. Свидетелят от 1979
година работел в спешна помощ в К.. През 2020 година два пъти посетил П. в дома
му след подаден сигнал на телефон 112. Останал изненадан от състоянието, в
което се намирал. Доколкото си спомнял, посещението било през деня, но не бил
сигурен. Като се качвали по етажите го посрещнала руса жена, която само го въвела
в апартамента. Била по-млада, свидетелят не я познавал, не била жената в залата
(ответницата П.). Когато му отворили вратата, влязъл и се ужасил, не успял да
познае П. от състоянието, в което се намирал, имал неадекватни движения,
разхвърляно легло, не можел да стане от него, от половите му органи се подавал
катетър. Виждал му се разголения корем с един цикатрикс, следоперативен, сторило
му се, че операцията е прясна. По професия бил ****. В случая бил сам, шофьорът
бил в линейката. Трябвало да обслужи П., защото катетърът се запушил, за да не
му се спука мехура. Според свидетеля, вероятно П. е имал проблеми и с
простатата, и се наложило да му сложат катетър или най–вероятно, защото е на
легло и да не се подмокря. П. бил неадекватен, викал го по име, но той само
махал с некоординирани движения. Предполага, че ги е повикала съседката. Вътре
всичко било разпиляно, по масата имало банкноти, пари, леглото не било
оправено. Свидетелят не знаел дали някой се грижил за П., вътре било много
занемарено като за мъж в неговото състояние. Попитал жената, която ги посрещнала
да го вземат в болница, а тя отговорила, че има хора, които се грижат за него,
но в момента ги няма. Свидетелят не знаел дали тези хора са уведомени.
Свидетелят казал на жената, че човекът е за болница, но нямало никой, който да
го придружава. П. бил неадекватен, не разпознал свидетеля, не могъл да отговори
на въпроса дали иска в болница. Свидетелят имал чувствата, че П. страда и от
деменция. Това състояние било при второто посещение на свидетеля, първият път П.
бил адекватен. По време и на двете посещения не видял хора при П.. Първото
посещение било пак по повод катетъра, но вторият път било много трудно. Свидетелят
знаел, че П. е сам и сега като влязъл в апартаментчето, не личало да е пипала
ръка, всичко било в хаос - остатъци от храни и пари. Разхвърлян апартамент на
сам човек. Не било чисто. Свидетелят не знаел кой е подал сигналите за спешна
помощ. Според свидетеля, най-вероятно е питал П. първия път дали иска да отиде
в болница, защото вземали самотни хора. Имали практика дори пациента да не е
адекватен да го вземат в болница, но тук в К. болница нямали реанимация и
трябвало да го закарат в П..
В показанията си св. Ч., сестра на
ответницата И.П., сочи, че познава П.Н. П. от 1992-1993 година, работили в „Б.П.“,
преди това го познавала бегло. Отношенията на И. и П. били колегиални, работили
заедно в „Б.П.“. Той се привързал много към детето на И., още от бебешка
възраст на Г.. П. починал през февруари 2020 година. До смъртта си поддържал
контакти с И. и Г.. Свидетелката разбрала от сестра си, че П. прехвърлил имота
си на Г., въпреки че сестра й била против, защото било свързано с ангажименти.
Жилището било гарсониера, намирало се в К., на улица „Г.К.“ срещу поделението.
Имотът бил прехвърлен по инициатива на П., а мотивът му бил, че силно се
привързал към Г.. Свидетелката знаела, че П. имал брат, който починал, и
племенник, с когото не бил в добри отношения от много години. Племенникът му
живеел на село при баба си. Отношенията между П. и Г. били много добри, имало
много обич между тях. Виждала ги заедно милион пети. В почивните дни, когато Г.
не бил на училище, ходели заедно по кафенета. На всички празници П. гостувал в
дома на сестра й и Г., съответно Г. и майка му гостували на П. на празниците.
Избирали съвместно подаръци за П., за имения му ден и рождения ден, който бил
на осми септември. Прехвърлянето на имота било през 2016г. П. нямал нужда да го
издържат. Бил адекватен и си ходел постоянно по кафенета с негови приятели, не
се оплаквал от липса на средства. Бил доволен от пенсията си, пазарувал си и не
се лишавал от нищо. Не отправял покани към Г. и майка му да му пазаруват и да
го подпомагат финансово, бил напълно самостоятелен. Дори подпомагал Г.
финансово като го черпел и за празници му давал пари, обичал го като собствен
син. Докато Г. бил дете, П. се намесвал във възпитанието му като родител.
Свидетелката не знаела дали наследодателят на ищеца имал сериозни здравословни
проблеми, повишавал кръвно от възрастта, но знаела, че си следи изследванията. Знаела,
че *** В. му е ***** и че я посещавал редовно.
Не се оплаквал от нещо сериозно за здравето, само някаква *** се колебаел
дали да оперира. По повод смъртта му свидетелката разбрала, че здравословното
му състояние се влошило. Свидетелката знаела, че е бил на операция в началото
на м. януари 2020 г. било през зимата и свидетелката не се срещала с него след
операцията. От сестра си знаела, че след операцията не се залежал, влошило му
се състоянието чак през месец февруари. Свидетелката знаела, че ответникът П.
ходи да му пазарува и помага, въпреки, че работел на смени във *** ЕАД. Когато състоянието на П. станало сериозни, И.П.
ходела да му носи супи и да чисти в дома му. Сестра й извикала спешна помощ, но
вече не са можели да направят нищо и не го откарали в болница. Когато бил зле,
сестра й ходела по няколко пъти на ден. Когато П. се разболял, свидетелката
била в течение, сестра й била много
притеснена и споделяла. П. живеел сам, но имал много приятели и излизал всеки
ден. Бил адекватен, настроението му било нормално, запазен, винаги в кондиция,
можело да се говори на много теми с него. Присъствала на тържествата, на които
и той присъствал, не се оплаквал, че е самотен, може би се приспособил към този
начин на живот и никога не се оплаквал от самотата. С Г. се разбирали много.
Говорили много по телефона, главно П. го търсел. Постоянно комуникирали, знаел
му почивките по време на работа и дори тогава му се обаждал. Дори ходел на
работното му място през почивката или в края на работния ден. След смъртта на П.,
Г. прехвърлил апартамента на И.П., в замяна на това, тя му погасявала кредитите
към различни банки. Г. имал кредити откакто отишъл да живее в село Х.Д., в
ромското гето. Живеел там от 22.12.2017г., тогава го чакали вкъщи, но той
отишъл в гетото. Теглил кредити, защото купил жилище в Х.Д. и му трябвали пари за
обзавеждане, техники. Имал просрочени кредити и го търсели постоянно, даже и
сестра й безпокояли, защото я посочил като гарант. Нямало друга причина
жилището да се прехвърли, само заради многото кредити. Г. бил осиновен от
сестра й, но когато отишъл да живее в гетото и започнал да тегли кредити,
отношенията им се влошили. Доколкото свидетелката знаела, сестра й разсиновила Г.
през 2018 година. Тогава П. бил жив, не бил доволен и не искал да се стига до
там. Свидетелката посетила апартамента на П. само веднъж, когато починал. Г.
ходел в дома на П. да му помага, когато се влошил, това знаела от сестра си. Не
знаела Г. да е придружавал П. при личния му лекар. П. живеел близо до болницата
и ходел сам. Жилището П. си го поддържал, влошил се една седмица преди да
почине, тогава сестра й ходела по 2-3 пъти на ден, Г. също го посещавал.
Свидетелката не знаела през декември П. да е имал нужда от някакви грижи. Срещала го в центъра на града почти всеки ден,
сядали на едно и също място с неговите приятели. На погребението, жилището било
нормално, чисто и просторно. Погребението изцяло го организирала сестра й. На
погребението свидетелката видяла за пръв път племенника на П.. Не знаела точно
каква е причината за неразбирателството между П. и племенника му, но знаела, че
са стигали до съд. Когато П. решил да прехвърли апартамента на Г. разговаряли
със сестра й, тя била против и му казала, че си има кръвен роднина, да го
прехвърли на него. П. отговорил, че на племенника си оставил имот в М. и бил
твърдо решен апартамента да е на Г..
В показанията си св. К., без родство със
страните, сочи, че познава ответницата П. от 1985 година, били приятелки от
тогава. Свидетелката живеела в стара Загора и двете си ходела на гости.
Познавала П. П. покрай приятелката си, били заедно по поводи и не само.
Доколкото знаела, П. бил техен близък приятел, познавали се работата си в
пощата, били колеги, заедно работили доста години. Свидетелката знаела, че П.
починал през месец февруари, а заедно били за последен път 2-3 месеца преди
смъртта му. По това време бил здрав, на крака. Даже тогава ходили в дома му на
гости и след това на разходка. Не се оплаквал от здравословното си състояние,
нито по нещо му личало да не е добре. Жилището му било нормално, чисто и
подредено. Знаела, че Г. поддържал връзка с него и му помагал, ако има нужда.
Това го виждала от взаимоотношенията им, то си личало, че са си близки. П. приемал
Г. като син. Свидетелката знаела, че през месец януари правили операция на П.
от ***, научила го от И., която по същото време била с майка си в болница в
град П.. След операцията се чувствал добре, свидетелката не знаела, че преди
смъртта си не е бил добре. Последната седмица преди да почине се чували с И. по
телефона и разбрала, че тя да му помага. Викали бърза помощ, но от там отказали
и И. се обадила на личния му лекар. Тогава личния лекар казал, че П. е получил *******.
В. искала да го вземат в болница, но отказали и П. останал на нейните грижи и
тези на Г.. Знаела, П. прехвърлил имот на Г., защото го чувствал като син.
Лично съм говорила с П. и той споделял, че няма на кого да прехвърли имота си.
Казал, че има племенник, с когото са в много лоши отношения, даже племенникът му
бил посягал. Свидетелката била възмутена, че е възможно да има такива роднински
взаимоотношения. Тогава П. й каза, че чувства Г. по-близък и че може да разчита
на него. Постоянно П. и Г. ходели заедно по кафета, много се събирали и се търсили.
Свидетелката знаела, че Г. е осиновен и че се е стигнало до разсиновяване.
Причината била, че Г. решил да се ожени за циганка. Знаела, че имота П. го
приписал на Г. срещу гледане и грижа. След това И. споделила, че работата на Г.
не е сигурна и има много кредити, затова решила да купи апартамента, за да
плати пари на Г. и той да си оправи
заемите. Това се случило месец-два след смъртта на П.. Заемите на Г. ги
погасявала майка му и точно поради тази причина му предложила да откупи
апартамента. Свидетелката не знаела дали И. продължава да плаща заемите на Г. и
не можела да посочи къде точно се намира жилището на П., защото не познавала
улиците. Апартаментът имал три стаи, не бил голям, имало хол и кухня.
Свидетелката влизала в хола, когато го посещавала. Свидетелката знаела, че П.
не одобрява избора на Г. относно жената, с която създал семейство, но двамата
поддържали отношения. Г. често посещавал
дома на П.. Свидетелката знаела това от Г., двамата често си пишели и той
споделял с нея. Знаела, че ходел в последните месеци да се грижи за П., ходел
преди и след работа при него. Г. работел в някакъв военен завод, преди П. да
почине, нямал автомобил, ответницата П. имала такъв.
В показанията си св. Ч., без родство със
страните, сочи, познава П. от много отдавна, били от едно село. Познавал и Г.П.,
от времето когато ходел да пари от П. в кафенето. С П. се виждали сутрин на
кафенето, но свидетелят рядко се застоявал там, споделяли си почти всичко. Не
знаел точно какви били отношенията между П. и Г., познавали се. Били познати,
приятели, преди се разбирали. Г. отишъл да му поиска пари, защото винаги само
за пари ходел, не знаел какво точно станало, но П. отказал, свидетелят не
обърнал внимание на разговора им, но Г. казал: „апартаментът няма да е на мен,
но и на Н. няма да е“. Свидетелят не знаел какъв е повода за тази реплика.
Свидетелят виждал П. да дава пари не Г. много пъти. С П. се виждали много
често, почти всяка сутрин като ходили в кафето. От думите на Г. П. се нацупил,
станало му неприятно. Ставало въпрос за жилището, в което живее П.. Цялата
тайфа знаела, че той ще прехвърли апартамента на Г., за да го гледа и да се
грижи за него. П. нямал собствени деца. Този разговор станал по-назад във
времето от смъртта на П.. Винаги, когато Г. поискал пари, П. му давал, виждал
такива моменти поне десетина пъти. Това било постоянно от десет години насам. Свидетелят
познавал племенника на П., от едно село били. Отношенията на П. и Н. били като
на племенник и чичо. Н. не посещавал много често П., защото живеел на друго
място. Не бил виждал П. и Н. заедно през последните години. П. споделял, че
племенникът му е идвал.
В показанията си св. И., без родство със
страните, сочи, че познава ответницата, с нея били съученички и приятелки от
много години. Познавала и Г. като неин син. Познавала П. от много отдавна. Той
работел в пощата, свидетелката - в ***. Познавала го като клиент на банката и
после като семеен приятел на ответницата. П. починал миналата година, през
месец февруари. П. бил семеен приятел на В. от над 20 години. Когато станали
приятели, Г. вече бил роден. П. бил в близки отношения с В. и Г.. В. ги канела
много често на семейни тържества, на които присъствали и свидетелката, и П.. Отношенията
между П. и Г. били бащински. Обичал и се грижел за Г.. Преди около 5 - 6 години
П. споделил, че иска да остави апартамента си на Г., защото не е в добри
отношения с племенника си. Свидетелката не познавала племенника му. П. споделял
с нея, че племенника му живее в село М., не били в добри отношения, защото
племенникът му посягал физически. П. споделял, че не желае да му остави нищо и
че не са в добри отношения. В. била против това нещо, защото била обезпечена,
имала си жилище и даже му казала, че няма нужда, но П. решил, че твърдо трябва
да остави жилището си на Г. и прехвърлил апартамента. След прехвърлянето на
апартамента до смъртта на П. си запазили добрите отношения, даже Г. преспивал
при П., а В. му пазарувала. П. бил в отлично здраве. Той починал през месец
февруари 2020г., за много кратко време. Залежал се около седмица. В. споделяла,
че се обаждала на личната му лекарка – **** В., която не си вдигнала телефона и
след няколко дни е звъняла на Е. (спешна помощ- бел. на съда). Дошъл лекар,
който установил, че П. е в много тежко състояние, но не можел да бъде настанен
в болница. В този период Г. спял при него, а В. пазарувала и последните дни го
хранели. П. не можел да се храни сам, В. го хранила с лъжица. В този период В.
си взела болнични. Свидетелката не знаела да се грижила за друг в този период. П.
си правил операция – ***, през януари месец. След операцията до залежаването П.
бил в добро състояние, защото се движел, излизал, виждала го. П. и Г. ходели на
кафе. П. търсел Г. много често по телефона, даже споделял, че отива до завода
да му занесе закуска и да се видят. И Г. му звънял. Г. заживял с едно момиче от
ромски произход в Х.Д., това било негов избор, но на П. отношението не се
променило спрямо Г.. Подкрепял ги, даже като се родило детето на Г., той ходил
до болницата да ги види. В. била против, но чак конфликт не знаела да са имали с
П.. Говорили по този повод, но чисто човешки. П. казвал на В., че това е нормално
отношение и че това е избор на Г. да живее с това момиче след като си я
харесва. П. никога не изпитвал нужда от пари, защото през ден ходел на кафе,
казвал, че има и спестени пари, спокоен е за старините си. След като П. починал,
Г. прехвърлил апартамента на В., защото имал много кредити и В. ги плащала,
прехвърлили жилището, за да спаси имуществото, да не бъде изложено на публична
продан. Решили, че така е най - разумно. И. и сега погасявала кредити на Г..
Единия от кредитите бил в *** и свидетелката я виждала редовно да ходи да
плаща. Свидетелката присъствала на разговори между П. и ответницата в нейния
дом
В показанията си св. Х., без родство със
страните, сочи, че познава И. и Г. от 17 години, откакто отишли в блока, в
който живеела свидетелката. Познавала П. П. чрез В. и Г., и него от същото
време. Знаела, че П. и И. били колеги в пощата. П. и Г. били в много добри
отношения. П. много го обгрижвал, много го търсел, по телефона непрекъснато се
чували, срещали се в града на кафе, П. имал Г. като свое дете от мъничък.
Ставало въпрос пред свидетелката, че П. има намерение да прехвърли имот на Г.,
даже присъствала, когато И. се опитвала да го разубеди, че няма смисъл, че си
имат жилище. Ставало въпрос, че П. искал да остави жилището в К. на Г., тъй
като така решил, така преценил, защото
толкова държал на Г. и по този повод В. се опитвала да му каже, че няма нужда и
не е необходимо, че си имат достатъчно, но той твърдял, че така желае, такава е
неговата воля. Пред свидетелката споменавал, че изобщо не иска да говори за
наследниците си, открай време не бил в добри отношения с тях. Той просто се
считал за член от семейството на В. и Г.. Знаела, че П. починал през месец
февруари 2020 г. Знаела, че периодът, в
който се залежал бил много кратък, около седмица или десет дни. Разговаряла с В.
редовно, тя се притеснявала и искала да потърси жена да се грижи за него, дори
уговорила някаква жена, но не се наложило, явно много бързо се развили
събитията за съжаление. След като починал П., Г. прехвърлил апартамента на
майка си, с цел опазване на собствеността, поради това, че имал много кредити,
включително и бързи и В. се заела с изплащането им. Страхували се, че може да
загуби жилището. Това го знаела, защото го коментирали с В.. Преди П. да почине
нямало разговори за кредити и плащания. Свидетелката видяла П. за последно през
есента преди да почине. Много пъти П. търсил Г. по телефона пред нея, даже се случвало,
ако Г. не отговори на обаждането, паникьосан да звъни на И. да не би нещо да се
е случило с него. Присъствала на разговори за прехвърлянето на апартамента от П.
на Г., но не знаела кога сее случило, много пъти гостувала на И., когато и П.
бил у тях. Не е посещавала П. в дома му, среща ли се у ответницата и и навън,
на заведение. Знаела, че живее във военното градче, но не е ходила.
В показанията си св. В., сочи, че е била ***** на П.Н. П. от 20 години, а го
познавала от преди това, тъй като била ***** и работила при военните. П. я
посещавал толкова, колкото налагали обстоятелствата и колкото държавата им
давала за прегледи. Идвал всеки месец да му се изписват в началото лекарства, всяка
година ходил на сърдечен лекар, защото имал ***** и *****. Той бил диспансеризиран при *** Б..
Там трябвало да ходи на всеки три месеца. Не си спомняла какви лекарства му е изписвала,
тъй като минали две години. П. бил малко по-особен човек, конфликтен от време
на време, но иначе бил доста добродушен. Ходел сам за изписването на лекарствата
и винаги носил обратна информация, но в последната година нещата леко се
променили. Пуснала го на кардиолог, а нямала обратна връзка с кардиолога. След
това казал, доколкото помнела, че го боли корема, и свидетелката го насочила
към хирург. Оказало се, че са го оперирали без тя да знае, и когато отишъл след
операцията, бил видимо добре. Свидетелката поискала епикризата от лечението. След
това, два или три пъти, ходил друг човек, който свидетелката не познавала, не
помнела, но мисли, че не е бил ищецът, друг бил. В единия случай отишъл за
урулог, казал, че е съсед, но повече нямало да се занимава с това. Човекът бил
възрастен, висок. След него отишла някаква жена, било вечерта около 18:30-19:00
часа и поискала домашно посещение, но свидетелката казала, че в този момент не
може да отиде. Казала на жената, че има договор с „Е.“ и ако е спешно, да се
обърне към тях или да звънне на телефон 112, а при свидетелката да отиде на
следващия ден за домашно посещение. Жената й се сторила на средна възраст,
по-млада от свидетелката, леко пълничка. На другия ден жената не отишла.
Свидетелката искала да й предоставят епикризата, защото нямала представа от
какво е опериран пациента. Самият П. казал, че е опериран от ***, но
свидетелката не видяла медицински документи. До смъртта му, само това били
здравословните проблеми на П. – високо кръвно налягане и бъбреците. Чак след
това от Здравна каса я информирали, че пациентът е починал. Жената, която
отишла при лекарката не се представила по име.
Въз основа на така установената и възприета фактическа обстановка съдът
прави следните изводи от правна страна:
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 87 ал.3
от ЗЗД.
Предявен е иск с правно основание чл. 87,
ал.3 от ЗЗД, като се претендира разваляне на алеаторния договор за прехвърляне
на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, поради виновно
неизпълнение на задълженията по договора от страна на приобретателя. За да
уважи искова претенция по чл.87 ал.3 от ЗЗД за разваляне на двустранен договор,
с който се прехвърля право на собственост върху недвижим имот, съдът следва да
установи, че субективното потестативно право да се претендира разваляне се
упражнява от изправна по договора страна, както и че е налице съществено
неизпълнение на поети договорни задължения от страна на длъжника, което трябва
да е виновно. В това производство ищецът не е длъжен да доказва, че ответникът
не е изпълнил задълженията си. В тежест на приобретателя по алеаторния договор
е да докаже, че е изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. Праводателят
на ищеца е изправна страна по договора, същият е изпълнил задълженията си по
него като е прехвърлил собствеността върху процесния имот. Спорно по делото е
налице ли е виновно неизпълнение на поетите задължения от страна на ответника Г.П..
Основно задължение на приобретателя по алеаторния договор е да следи във всеки
момент конкретните нужди на прехвърлителя и да престира такава издръжка и
гледане, които да са съответни на тези конкретни нужди. Само ако това не е
изпълнено от приобретателя, неизпълнението по договора следва да бъде
определено като съществено. За правилното разрешаване на правния спор е важно
да се посочи, че праводателят на ищеца при прехвърляне на имота е запазил
правото си на пожизнено, безвъзмездно ползване върху него и е упражнявал това
право в пълен обем – той е живял в имота до смъртта си, определял кой да има
достъп до имота, чийто ползвател е бил.
В решение № 20 от 13.03.2019 г. по гр. дело
2298/2018 г. на ВКС, ІV г.о. по реда на чл. 290 от ГПК е даден отговор на
материалнопраните въпроси за обема на дължимите издръжка и грижи при отчитане
на потребностите на кредитора и неговата способност да се справя сам и
възможността дължимото, да бъде изпълнено от трето лице, без такава възможност
да е уговорена изрично. ВКС е приема, че договорът за прехвърляне на
собственост върху имот срещу задължението за издръжка и гледане се сключва с
оглед личността на длъжника и изпълнение по договора дължи той. От това обаче
не следва, че така сключеният договор не може да бъде изпълняван от трето лице
или че третото лице може да освободи длъжника като изпълни вместо него, но само
ако това е станало по поръчение на длъжника. Ако в договора не е уредена изрично
възможност грижи да бъдат полагани от трето лице, прехвърлителят не може да
бъде задължен да приеме изпълнение от трето лице, освен когато са необходими
специални познания или умения (на лекар, медицинска сестра, лице от същия пол
за непосредственото обслужване на лежащо болен). Кредиторът е длъжен също да
приеме грижите на наследниците приобретателя, както и инцидентни услуги от
трето лице, когато длъжникът е лично или служебно възпрепятстван от
непредвидени обстоятелства, напр. негово или на друг близък внезапно заболяване
или неотложен служебен ангажимент. Когато обаче кредиторът приеме
предоставеното изпълнение от трето лице, длъжникът се освобождава от
задължението си. При това е без значение дали третото лице е натоварено да
изпълни от длъжника, или изпълнява по своя воля. Приеме ли изпълнението (макар
да не е бил длъжен), кредиторът е удовлетворен. Следва да се има предвид също,
че ако той е доволен от получените издръжка и грижи, длъжникът не може да му
натрапи повече, отколкото той е съгласен да приеме, поради което наследниците
на кредитора не могат да претендират последиците от такова „непълно“
изпълнение.
Според настоящия състав в случая съдът е
изправен именно пред тази хипотеза – кредиторът е приемал изпълнение според
обема на нуждите си в конкретните моменти, включително от ответницата И.П.,
която две години след сключване на договора е била в родствена връзка с
ответника Г.П., възникнала на основание осиновяване. Не е спорно, че П. П. и Г.П.
не са живели заедно, и че П. се е възползвал в пълен обем от запазеното си
право на ползване. В първи момент, в който за кредитора е възникнала
необходимост от медицински грижи се е отзовал съсед, но след това П. е приел
престацията от ответницата И.П. и това се установява включително от показанията
на свидетелите, доведени от ответника (св. Х. – съседката, която отворила
вратата му казала, че има хора, които се грижат за П., но в момента ги няма).
Няма данни дали ответникът Г.П. въобще е бил информиран за проведеното лечение
– операция от харния, а при следващата необходимост ответницата И.П. е била
третото лице, което е поело грижата за наследодателя на ищеца.
Съдържанието на насрещните права и
задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане
не са определени в закона, а от постигнатото съгласие между страните. При
тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се
изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата
издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи,
без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си, и
полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя
според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Поемането на други
задължения, например да се живее общо домакинство, не може да се предполага.
Ако такова задължение не е уговорено изрично в договора и не може бъде изведено
от обстоятелствата, при които е сключен договорът, местоизпълнението е по
местожителството на кредитора, а заживяването в общо домакинство може да стане
по предложение на една от страните и приемане от другата – никоя от страните не
е длъжна да направи предложение, а насрещната страна не е длъжна да приеме
предложението. В показанията на свидетелите, доведени от ответната страна се
установява, че до смъртта на П., двамата с ответника П. са поддържали отлични
взаимоотношения, волята на П. е била П. да получи жилището му и до възникването
на здравословни проблеми у наследодателя на ищеца, същият не е имал повод да се
оплаче от отношението на лицето, което е приело да осигури грижи и издръжка за
нето. Напротив, дори свидетелите на ищеца сочат, макар и неконкретизирано, че П.
е бил този, който е давал дребни суми на П., че двамата са излизали на кафе, че
„цялата тайфа“ знаела, че П. иска да остави жилището си на Г.. Не се установи
по категоричен начин как се е стигнало до първото повикване на екип от ЦСПМ, но
дори в този момент съседката, която е отворила на екипа е посочила, че за П.
има други хора, които се грижат, но в момента ги няма. Установи се, че от
момента, в който е възникнала необходимост от грижи, И.П. е посещавала
наследодателя на ищеца по няколко пъти на ден, че още два пъти се е опитала да
осигури лечение като е подала сигнал на телефон 112 и лично е посетила личния
лекар на наследодателя на ищеца, но П. не е бил настанен в болница по решение
на лекарите, които са го посетили. С оглед събраните по делото гласни
доказателства, съдът приема, че не е налице твърдяното виновно неизпълнение на
поетото от приобретателя задължение за издръжка и гледане спрямо прехвърлителя.
По делото е установено, че от прехвърляне
на имота през 2016 г. до смъртта си, прехвърлителят е живял сам в процесния
имот, бил е посещаван от приобритателя, ответникът П. и липсват доказателства и
не се твърдят такива факти, П. П. да е бил неудовлетворен от това, което е
получавал или да е бил готов да приема по-конкретни грижи и повече издръжка. При
възникналата необходимост от медицински грижи, в първия момент помощ му е
оказал негов приятел, който го завел до болницата и обратно, и веднъж на лекар
в К., но в последствие грижите са били опети от ответницата И.П., и
наследодателят на ищеца не е отказал да приеме грижи от нея, въпреки
преустановената родствена връзка между двамата ответници. Периодът, в който П.
е боледувал и имал необходимост от лични грижи е бил изключително кратък –
около седмица, след което е настъпила смъртта му.
Поради изложеното, искът следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 135,
ал.1 от ЗЗД.
Предмет на разглеждане в настоящото производството
е предявен Павлов иск (отменителен иск) с правна квалификация чл.135, ал.1 ЗЗД за обявяване на относително
недействителен спрямо ищеца, в качеството му на кредитор на първият от
ответниците, договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между двамата
ответници.
За уважаването на иска е необходимо ищецът
при условията на пълно и главно доказване да установи три предпоставки: 1) че ищецът
е кредитор на ответника–прехвърлител; 2) че е сключена увреждаща кредитора
сделка; и 3) знание (съзнаване) на увреждането от страна на прехвърлителя; в
конкретния случай, тъй като сделката е възмездна се изисква съзнаване на
увреждането и от втория– приобретател на имуществото. Трите предпоставки следва
да се установят в тяхната кумулативност за да бъде уважен Павловият иск.
По първата предпоставка:
Кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД е
всяко лице, титуляр на парично или непарично вземане по отношение на ответника,
разпоредил се със свое имущество. Правото на кредитора да иска обявяването за
недействителни спрямо него увреждащите го актове на длъжника е предпоставено от
наличието на действително вземане, което може да не е изискуемо или ликвидно.
Възникването на това право не е обусловено и от установяване на вземането с
влязло в сила решение. Съдът, разглеждащ Павловия иск, не може да проверява
съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор, освен ако
вземането не е отречено с влязло в сила решение (в този смисъл Решение №
639/6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г.о., постановено по реда
на чл. 290 от ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика). Страната,
поискала отмяната по чл. 135 от ЗЗД, следва да установи само качеството си на
кредитор като материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно
доказване на правата си, от които черпи правен интерес (Решение № 328 от 23.04.2010
г. по гр. д. № 879/2009 г. на ВКС, III г.о.). Ищецът в настоящия процес не
установява по несъмнен начин качеството си на кредитор на първия ответник.
Негов кредитор би бил наследодателя на ищеца – П. П., който би имал непарично
вземане спрямо ответника Г.П., но отношения между ищеца като кредитор и
ответника като длъжник не са установени в процеса.
По втората предпоставка:
Увреждащо кредитора действие е всеки правен
и фактически акт, с който се засягат права, които биха осуетили или затруднили
осъществяване на правата на кредитора спрямо длъжника. Така, увреждане е
налице, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява го или по
какъвто и да е начин затруднява удовлетворението на кредитора (в този смисъл
Решение № 18 от 4.02.2015 г. по гр. д. № 3396/2014 г. на ВКС, IV г. о., Решение
№ 639 от 6.10.2010 г. по гр. д. № 754/2009 г. на ВКС, IV г. о.). Упражняването
на правото по чл.135 ЗЗД е вид обезпечение за кредитора, което той може да
получи както и след като разполага с изпълнителен титул, така и преди да се е
снабдил с него. В конкретния случай ищецът няма качеството на кредитор и не е
имал такова към датата на разпореждането с процесния имот – 10.03.2020 г., т.е.
не може да се приеме, че е налице и втората предпоставка за уважаване на
Павловия иск.
По третата предпоставка:
Длъжникът винаги знае за увреждането,
когато разпоредителната сделка е извършена след възникване на кредиторовото
вземане, т.е. когато знае, че има кредитор (Решение № 264 от 18.12.2013 г. на
ВКС по гр. д. 915/2012 г. IV г. о.; Решение № 18 от 4.02.2015 г. на ВКС по гр.
д. № 3396/2014 г., IV г. о.). В конкретния случай ответникът Г.П. не е
разполагал с каквато и да било информация, че за ищеца може да е възникнало
евентуално вземане, доколкото негов кредитор по договор сключен с оглед
личността е бил наследодателят на ищеца. При негова доказателствено тежест,
ищецът не доказа и знание у третото лице, придобило права върху имота,
ответницата И.П., за увреждането, т.е. в конкретната хипотеза и у двете
договарящи страни е липсвало знание за увреждане.
С оглед установяване на всички необходими
за уважаването на иска предпоставки иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД следва да се отхвърли
като неоснователен.
ОТНОСНО иска с правно основание чл. 26 ал.2
от ЗЗД:
Този иск, предявен при условията на
евентуалност, също следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.
Единствения довод, наведен от ищеца за липса на съгласие у неговия наследодател
касае автентичността на подписа му. С неоспорената експертиза се установи, че
подписът на наследодателя под договора е изпълнен от него. Отделно от това, и
двете групи разпитани свидетели установиха изричното желание на П. П. да се
разпореди с имота си в полза на ответника Г.П..
ОТНОСНО разноските:
С оглед изходът от процеса, следва да се
осъди ищеца да заплати на ответниците разноските по делото в размер на 900 лева
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ иска
с правно основание чл. 87, ал.3 от ЗЗД, предявен от Н.И.П. с ЕГН **********,*** против Г.П.П. с
ЕГН ********** ***, за разваляне, на основание чл. 87, ал.3 от ГПК, на
сключения между П.Н. П. и Г.П.П. с нот. акт № 96, том І, peг. № 1656, дело № 86
от 26.02.2016г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, район на действие Районен съд К.,
договор прехвърляне срещу задължение за издръжка и гледане на следния недвижим
имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор ******** по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрен със Заповед *******г. на ******** на АГКК;
последно изменение със заповед: няма; стар идентификатор: няма; находящ се в
гр. К., общ. К., обл. П., с административен адрес на имота: гр.К., п.к. ****,
ул. „Г.К.“ № ******, с площ 48.81 кв.м; като самостоятелния обект се намира в
сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор: ******; предназначение
на обекта - жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; ниво 1; ведно с избено
помещение № 17 с площ от 8.19 кв.м и 5,22% ид.ч. от общите части на сградата,
при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: ******.1.16, ******.1.18,
под обекта: ******.1.11, над обекта: няма, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 135,
ал.1 от ЗЗД, предявен от Н.И.П. с ЕГН **********,*** против Г.П.П. с ЕГН **********
*** и И.Г.П. *** за обявяване на относителната недействителност спрямо Н.И.П., на
действието на разпореждане с недвижим имот, извършено от Г.П.П. в полза на И.Г.П.,
извършено с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 65, том І,
peг. № 843, дело № 61 от 10.03.2020г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, с район на
действие Районен съд К., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 26,
ал.2, пр. 2 от ЗЗД, предявен от Н.И.П. с ЕГН **********,*** против Г.П.П. с ЕГН
********** *** и И.Г.П. *** за прогласяване нищожността, поради липса на
съгласие на наследодателя П.Н. П., бивш жител ***, починал на 24.02.2020г. на
сключения между Г.П.П. като длъжник и П.Н. П. като кредитор, договор за
прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот срещу задължението за
гледане и издръжка, сключен с нот. акт № 96, том І, peг. № 1656, дело № 86 от
26.02.2016г. на ***С.Р. с peг. № ***на НК, район на действие Районен съд К.,
като неоснователен.
ОСЪЖДА Н.И.П. с ЕГН **********,*** да
заплати на Г.П.П. с ЕГН ********** *** и И.Г.П. *** деловодни разноски в размер
на 900 (деветстотин) лева.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва от страните в двуседмичен срок от връчването му, пред П.ски
окръжен съд.
К.Ш.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: