Решение по дело №142/2019 на Административен съд - Кърджали

Номер на акта: 185
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 14 ноември 2019 г.)
Съдия: Виктор Динев Атанасов
Дело: 20197120700142
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 24 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер

 

      година

   14.11.2019

          град

      Кърджали

 

 В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

  Кърджалийският 

         административен  съд

          състав

      

 

На

   23.10.2019   

   година

 

 

В   закрито  заседание  и  следния  състав:

 

                                                        Председател:

 ВИКТОР  АТАНАСОВ

 

                                                               Членове:

 АЙГЮЛ  ШЕФКИ

 МАРИЯ  БОЖКОВА

 

 

  и  при  участието  на

 

Секретар

          Мелиха  Халил

 

 

Прокурор

          Росица  Георгиева  от  Окръжна  прокуратура  -  Кърджали

 

 

 

като  разгледа   докладваното  от

съдията  Виктор  Атанасов

 

 

Кас.  Адм.  Нак.  Дело

    номер

        142

  по описа  за

    2019

 година

 

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, във вр. с чл.208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Я.Ф.Б., с постоянен адрес ***, подадена чрез упълномощения му процесуален представител – адв.Н.Г.Д. ОТ АК-***, със съдебен адрес ***, против Решение69 от 08.05.2019 год., постановено по АНД №104/2019 год. по описа на Момчилградския районен съд, с което е потвърден Електронен фиш за налагане на глоба, серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство.

В жалбата касаторът заявява, че не е доволен от така постановеното съдебно решение, поради което в законоустановеният срок обжалва същото като неправилно и незаконосъобразно, моли за неговата отмяна и за постановяване на съдебен акт, с който да бъде отменен като незаконосъобразен Електронен фиш Серия *** №***, издаден от ОДМВР Кърджали, поради допуснати редица съществени нарушения в производството по издаването на процесният електронен фиш. Сочи, че към момента на извършване на вмененото му нарушение - 06.03.2018 год., са били действащи чл.7 и чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение и че разпоредбата на чл.7, ал.1 от посочената Наредба, задължава местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи да се обозначават с пътен знак Е24 и да се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, а според ал.2, пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, катжо при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24 разположението му се документира със снимка. На следващо място сочи, че съгласно разпоредбата на чл.10 от Наредбата, за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол, като при работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта, какъвто бил настоящият случай, протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда. Твърди, че неспазването на разписаните в Наредбата правила, доколкото ЗДвП в чл.165 изрично препраща към нея, винаги води до незаконосъобразност на проведената процедура по установяване на нарушението, като цитира в този смисъл съдебна практика на Районен съд-Момчилград. Касаторът счита, че изложените съображения обуславят извод, че при установяване и заснемане на нарушението не са изпълнени изискванията на ЗДвП и Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., регламентираща съответния ред за това, а оттам и за неспазване на процедурата по използване на АТТС, т.е. обжалваният електронен фиш не е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. Предвид изложеното, касоторът моли съда да отмени Решение №69/08.05.2019 год., постановено по АНД №104/2019 год. на Районен съд - Момчилград, като неправилно и незаконосъобразно и да постанови съдебен акт, с който да отмени Електронен фиш Серия *** № ***, издаден от ОДМВР-Кърджали, като незаконосъобразен.

Касаторът Я.Ф.Б. от ***, редовно призован за съдебното заседание, не се явява и не се представмява. От редовно упълномощения му процесуален представител – адв.Н.Д., е постъпила писмена защита, в която поддържа касационната жалба, излага доводи и съображия, идентични с изложените в жалбата и отново моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №69/08.05.2019 год., постановено по АНД №104/2019 год. на Районен съд - Момчилград, като неправилно и незаконосъобразно и да бъде отченен, като незаконосъобразен Електронен фиш Серия *** № ***, издаден от ОДМВР - Кърджали.

Ответникът по касация - ОДМВР - Кърджали, редодвно призован за съдебното заседание, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че изложените доводи в касационната жалба са свързани най-вече с твърдения за нарушения на правилата на Наредба №8121з-532/12.05.2015 год., каквито не били допуснати, тъй като датата на нарушението е след изменението на Наредбата, влязло в сила на 08.01.2018 год. Предлага настоящата инстанция да остави без уважение жалбата и да остави в сила обжалваното решение на Районен съдМомчилград, като правилно и законосъобразно.

            Кърджалийският административен съд, в настоящия съдебен състав, като извърши проверка на атакуваното решение и прецени допустимостта и основателността на касационната жалба, с оглед наведените в нея касационни основания, приема за установено следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и като такава е процесуално допустима.

            Релевираното от касатора касационно основание е неправилно приложение на материалният закон, което отговаря на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК - нарушение на закона.

Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

С обжалваното Решение69 от 08.05.2019 год., постановено по АНД №104/2019 год., Момчилградският районен съд е потвърдил Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, с който, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, на Я.Ф.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, е наложено наказание „глоба”, в размер на 300.00/триста/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство на 06.03.2018 год., в *** часа, на път *** №***, км.*** м., по посока от *** към ***, извършено с МПС - лек автомобил, марка „Тойота Авенсис”, с Рег.№***.

За да постанови решението си, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че с електронен фиш серия *** №*** на ОД на МВР -Кърджали, на Я.Ф.Б. от ***, с ЕГН **********, е наложено, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, административно наказание „глоба”, в размер на 300 лева, за това, че на 06.03.2018 год., в *** часа, извън населено място, по път *** №***, на км.*** м., по посока от *** за ***, при ограничение на скоростта 50 км./час, въведено с пътен знак В-26, заснет с АТСС „№TFR1-М” и приспадане толеранс от 3 км./час, с МПС „Тойота Авенсис”, с рег.№***, извършил нарушение за скорост, установено и заснето с техническо средство №*** - при разрешена стойност на скоростта 50 км/час, установената стойност на скоростта е 87 км/час или превишена стойност на скоростта 37 км/час,  което представлява нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП. Районният съд е посочил, че към електронния фиш е приложен клип*** от радар***, който съдържа 4 бр. снимки от дата 06.03.2018 год., 13:16:34 часа, от който е видно, че се касае за МПС с рег.№***, като измерената скорост е 90 км/час, при ограничение от 50 км/час и превишение от 40 км/час, като е прието наказуемо превишение от 37 км/час и че в същите е посочено и мястото на нарушението, но само с координати, както и е посочен, също, регистрационния номер на автомобила – ***, който съвпада с посочения номер във фиша, в който точно и ясно е посочено мястото на нарушението. Съдът е посочил, също така, че тази мобилна система е одобрен тип средство за измерване, което е преминало и последваща проверка, което се установява от удостоверение за одобрен тип средство за измерване*** от *** година.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, от правна страна районният съд  е приел най-напред, че жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирана страна в процеса, въпреки че не било ясно, кога на жалбодателя е връчен обжалвания ЕФ, като е приел, че това обстоятелство, за което не е представено доказателство от АНО, не следва да ограничи правото му да обжалва атакувания акт, при което съдът е приел, че жалбата е подадена в срок.

   По същество, районният съд е стигнал до извод, че жалбата се явява неоснователна. Съдът е посочил, че електронният фиш съдържа всички реквизити, предвидени в чл.189, ал.4 от ЗДвП, посочена била териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението - посочена като ОДМВР – Кърджали и че няма изискване в закона, в същия да се посочва конкретно, кой е неговия издател, а така също и по какъв ред следва да се обжалва и да съдържа подпис и печат на издателя му, както и посочване на мястото и датата на издаването му. Съдът е посочил, че не може по аналогия да се прилагат правилата на ЗАНН относно съдържанието на АУАН и НП, тъй като такова препращане не е предвидено, още повече, че в случая бил използван утвърден образец на ЕФ от министъра на вътрешните работи.

   На следващо място районният съд е посочил, че мястото, на което е установено нарушението, като задължителен реквизит на издадения електронен фиш, е посочено коректно с текстово описание и координатите, индивидуализиращи точно определено място на извършване на нарушението, както и че от приложените веществени доказателствени средства също се установява точното място, на което е извършено нарушението, както и посоката на движение, а така също датата и точния час, регистрационния номер на автомобила и останалите реквизити на акта. При така посоченото място - на територията на община Момчилград/което не отговаря на действителността, тъй като посоченият участък от пътя, респ. посочените в ЕФ две села – *** и ***, се намират на територията на община ***, а не на община Момчилград/, съдът е приел, че безспорно е видна компетентността на ОД на МВР - Кърджали да издаде ЕФ, както и компетентността на районния съд да се произнесе по спора.

  От събраните по делото доказателства съдът е приел за безспорно установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство №TFR1-М №***, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение от одобрен тип, преминала последваща проверка. Посочил е, че от мотивите на Тълкувателно решение №1 от 26.02.2014 год. по Тълк.дело №1/2013 год. на ВАС е видно, че издаването на електронния фиш е строго ограничено и възможно само в случаите на предварително стационарно позиционирани технически средства със съответните предварителни обозначения за съществуването им (чл.165, ал.2, т.6 и т.7 от ЗДвП), като същите следва да работят на автоматичен режим без нужда от обслужване от съответен контролен орган, а в останалите случаи при използване на мобилни технически средства, обслужвани и използвани непосредствено от контролен орган, тази разпоредба е неприложима и за констатираните с тези технически средства нарушения на ЗДвП е приложим общият ред за съставяне на АУАН и издаване на наказателно постановление. Във връзка с това, районният съд е посочил на първо място, че с изменението на ЗДвП с ДВ от 13.03.2015 год., електронни фишове могат да се издават и от автоматизирани технически средства или системи, съответно стационарни или монтирани на автомобил, какъвто е настоящия случай при спазване на изискванията на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., като е посочил, че съгласно §65(Нов – ДВ, бр.19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП, „Автоматизирани технически средства и системи” са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес.

На второ място, районният съд е посочил, че с последното изменение на чл.189, ал.4 от ЗДвП (ДВ, бр.54 от 2017 год., в сила от 09.07.2017 год.), която редакция била в сила към момента на извършване на процесното нарушение, се предвиждало издаването на ЕФ да става в отсъствие на контролен орган и на нарушител, при наличието на предпоставки за това, а именно - нарушението да е установено и заснето с АТС или система и за него да не се предвижда наказание „лишаване от право да се управлява МПС” или „отнемане на контролни точки” или отсъствието на контролния орган и нарушителя е меродавно към момента на издаването на ЕФ, а не на установяването на административното нарушение.

Съдът е отбелязъл, също, че следва да бъде съобразена и законовата промяна от 09.07.2017 год. на чл.165, ал.2, т.8 от ЗДвП, с която отпаднало изискването контролните органи да обозначават, чрез поставяне на пътни знаци и да оповестяват в средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на МВР, участъка от пътя, на който се осъществява контрол по спазването на правилата за движение чрез АТСС.

Предвид изложеното съдът е приел, че ограничението с ТР №1/26.02.2014 год. на ВАС в случая е неприложимо, предвид последвалите законодателни изменения в ЗДвП, като е отбелязъл, че в това тълкувателно решение и в чл.7, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год., която алинея понастоящем била отменена, е посочено, че при контролиране на движението с горепосочената система следва да е поставен предупредителният знак, но че такова нормативно изискване към настоящия момент липсва, поради това, че чл.7 от Наредбата е отменен, а и дори при неговото действие в практиката на съдилищата се приемало, че непоставянето на знака не е съществено нарушение.

  Така, районният съд е приел, че електронният фиш е издаден в съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като е приел, че е установено и заснето нарушение с АТСС, а именно – с мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с №***, за което свидетелствал приложения клип ***, радар №***, от 06.03.2018 год., който, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП, е веществено доказателствено средство в административно-наказателния процес. Съдът е посочил, че съгласно съдържанието на специалната разпоредба на чл.188, ал.1 от ЗДвП, собственикът или този, на когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение, а в случай, че собственикът не посочи на кого е предоставил МПС, се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, а в настоящия случай се установява, че съгласно справка от централна база КАТ, посоченото МПС е регистрирано на името на жалбодателя, като същият не се е възползвал от правото си по чл.188, ал.2, изр.2 от ЗДвП да посочи името на лицето, което е управлявало моторното превозно средство, поради което решаващият съдебен състав е приел, че правилно жалбодателят е привлечен към административно-наказателна отговорност, доколкото е доказано авторството на деянието.

    Съдът е приел, също така, че е правилна и правната квалификация на нарушението, тъй като безспорно жалбодателят извършил административно нарушение на чл.21, ал.2, във връзска с ал.1 от ЗДвП, като е управлявал МПС със скорост 87 км.ас при разрешена 50 км.ас и при превишение от 37 км./час, правилно било определено и следващото се административно наказание, което съгласно чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е „глоба”, в размер на 300 лева.

           Въз основа на гореизложените мотиви, районният съд е извел и окончателния си извод, че не са налице основания на отмяна на обжалвания електронен фиш, поради което и с обжалваното решение го е потвърдил.

           При извършената служебна проверка, в съответствие с разпоредбата на чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав намира най-напред, че оспореният съдебен акт е валиден, като постановен от надлежния районен съд, съобразно правилата на родовата и местната подсъдност, в надлежен съдебен състав и в рамките на правораздавателната власт на този съд. Решението на Момчилградския районен съд, също така, е допустимо, като постановено по подадена от надлежно легитимирано лице и в законоустановения срок жалба, срещу електронен фиш за налагане на глоба, който подлежи на съдебен контрол, т.е. не са налице процесуални пречки, изключващи допустимостта на проведеното пред този съд производство и не са налице основания за неговата ревизия в този смисъл.

Неправилни са, обаче, изводите на районния съд, че описаното нарушение е доказано и че оспореният електронен фиш е издаден при правилно приложение на материалния закон, т.е. на нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, като по разбиране на настоящия съдебен състав, обжалваното решение се явява постановено при неправилно приложение на закона.  Следва да се посочи най-напред, че съдът в настоящия състав намира за основателни част от аргументите, респ. от оплакванията, на касатора за това, че при използваната в случая мобилна система за видеоконтрол, е следвало да се спазят изискванията на разпоредбата на чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи.

Правилно районният съд е приел, че изискванията на разпоредбата на чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от министъра на вътрешните работи, са неприложими към случая. Тази разпоредба е отменена (Отм. – ДВ, бр.6 от 2018 г., в сила от 16.01.2018 г.) като до отмянята й, същата е предвиждама, че местата за контрол с мобилни и стационарни автоматизирани технически средства и системи се обозначават с пътен знак Е24 и се оповестяват чрез средствата за масово осведомяване или на интернет страницата на Министерството на вътрешните работи/ал.1/ и че пътният знак Е24 се поставя преди мястото за контрол във всяка посока на сработване на автоматизираните технически средства и системи, като при указване на мястото на контрол с преносим пътен знак Е24, разположението му се документира със снимка/ал.2/. В конкретня случай, оспореният ЕФ Сер.*** №*** е издаден за нарушение, извършено и съответно заснето с АТСС на датата 06.03.2018 год., т.е. много след отмяната на разпоредбата на чл.7 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, поради което и същата е категорично неприложима и съответно, оплакванията в касационната жалба в тази насока са напълно неоснователни.

             В случая, обаче, задължително следва да се има предвид и разпоредбата на чл.10 от същата Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, която норма, в никоя от трите й алинеи, не е изменяна или допълвана от момента на приемането и влизането в сила на тази Наредба до настоящия момент и действа във вида и редакцията  си, в която е била  приета. В чл.10, ал.1 от Наредбата е регламентирано, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол/каквото мобилно АТСС е използвано в настоящия случай/ се попълва протокол съгласно приложението, а в ал.2 на същия текст е регламентирано, че Протоколът по ал.1 се попълва при всяка смяна на мястото/участъка за контрол, като при контрол във време на движение с мобилно АТСС се отбелязва началото и краят на контролирания участък.. В ал.3 на същия чл.10 от Наредбата пък е регламентирано, че При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда..

             В конкретния случай, в изпратената в районния съд административно-наказателна преписка по издаването на обжалвания електронен фиш серия *** №*** липсва такъв протокол по чл.10 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. за използване на мобилно АТСС за контрол, на посочената дата и в посочения участък от този път *** клас №***. Отново следва да се посочи, че в случаите на ползване на мобилно АТСС, този протокол по чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. е задължителен, защото той е доказателство относно мястото и времето на извършване на нарушението, начало и край на контролирания участък, относно това, с какво по вид АТСС е заснето нарушението и кой номер е същото, относно посоката на движение, в която се осъществява контролът, относно въведените ограничения на скоростта в конктролирания участък, относно автомобила, на който е поставено мобилното АТСС, както и относно други изисквания на Наредбата.

             При това положение, е безспорно, че в случая не е спазено изискването на на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. на МВР, която разпоредба е действаща и понастоящем и съгласно която, както бе посочено и по-горе, императивно регламентира, че за всяко използване на мобилно АТСС за контрол се попълва протокол съгласно приложението. Предвид липсата на такъв протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата, то следва да извода, че в случая липсва доказателство, удостоверяващо по надлежен начин информация за точното местонахождение на мястото за контрол, вида на АТСС, с което е заснето нарушението, разположението на АТСС спрямо посоката на движение на контролираните МПС, наличието на съответни ограничителни пътни знаци, разстоянието от пътния знак с въведеното ограничение до АТТС в метри, начало и край на контролирания участък, както и другите изисквания на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 год. на МВР. Така, с оглед изложеното съдът в настоящия състав намира, че се явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение, като изложените в тази насока оплаквания в касационната жалба, а именно – за нарушение на чл.10 от Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. на МВР, съдът в настоящия състав намира за основателни и доказани. Липсата на протокол по чл.10, ал.1 от Наредбата и приложенията към него, сочи на недоказаност на нарушението, поради което обжалваният съдебен акт следва да бъде отменен, като бъде отменен и обжалваният електронния фиш. При това положение, съдът в настоящия състав намира, че се явяват незаконосъобразни и последващите действия на контролните органи, като предприети при съществени нарушения на разпоредбите, регламентиращи условията, реда и начина за използването на мобилни АТС и системи за контрол на правилата за движение, като изложените в тази насока оплаквания в касационната жалба, а именно – за нарушение на чл.10 от  Наредба №8121з-532/12.05.2015 год. на МВР, съдът в настоящия състав намира за основателни и доказани.

            При това положение се налага извода, че обжалваният електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, е следвало да бъде отменен с първоинстанционното решение, а след като го е потвърдил като законосъобразно издаден, районният съд е постановил едно материално незаконосъобразно решение, постановено при неправилно приложение на материалния закон, което, с решението по настоящото дело следва да бъде отменено, като вместо него се постанови друго, по съществото на спора и с което процесният електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***, издаден от ОДМВР – Кърджали, следва да бъде отменен, по изложените по-горе подробни съображения.

            Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл.І/първо/, във връзка с чл.222, ал.1 от АПК и чл.63, ал.1, предл.ІІ/второ/ от ЗАНН, Административният съд

                                   

       Р      Е      Ш     И :

                  

            ОТМЕНЯ Решение69 от 08.05.2019 год., постановено по АНД №104/2019 год. по описа на Районен съд – Момчилград, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ  Електронен фиш за налагане на глоба серия *** №***, издаден от ОД на МВР - Кърджали, с който, на Я.Ф.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба”, в размер на 300/триста/ лева, за нарушение на чл.21, ал.2, във връзка с ал.1 от ЗДвП, установено с автоматизирано техническо средство „TFR1-M” на 06.03.2018 год., в 13:16 часа, извън населено място, на път *** клас №***, на км.*** м., по посока на движение от *** за ***, извършено с МПС  - лек автомобил „Тойота Авенсис”, с рег.№***. 

                Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.

 

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                      ЧЛЕНОВЕ:  1.

 

 

 

                                              

                                                                                                                           2.