Р Е Ш Е Н И Е № 31
гр.Бургас, 23,05.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А :
БУРГАСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданско отделение, в публично
заседание на …двадесет и четвърти април…..…………..…….…….………………….
през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Румяна Манкова
Членове: Мария Тончева
Иван Воденичаров
при секретаря …Пенка Шивачева………………..…………….……..и в присъствието на
прокурора …….……………....…………..……………… , като разгледа докладваното от
съдията………...……………….…Р. Манкова….………………в.гр.д. № 8* по описа
за 2019 год. и за да се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано по въззивна жалба на О. П. против решение № 423 от 03.01.2019г. по гр.д. № 1192/2017г. на Бургаския окръжен съд, с което по предявен отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК е прието за установено по отношение на „К“ А. /в несъстоятелност/, при участието на трето лице помагач на страната на ответника –. , че ответникът „А“ О. , гр. Б. не е собственик на 345 кв.м. ид.ч. от ПИ с идент. 37023.501.646, целият от 1196 кв.м. по КККС на гр. К., като на ищеца са присъдени съдебни разноски, а така също по заявен при условията на евентуалност обратен иск от „А“ О. против О. П., последната е осъдена да заплати на дружеството следните суми: 102 600 лв., продажна цена за посочената част от имота, 5 706,60 лв. – разноски, свързани придобиването на съответната част от имота, 9827,38 лв.- законна лихва върху сумата от 108 306,60 лв., считано от деня на сключване на договора за продажба до предявяване на обратния иск, законната лихва до окончателното изплащане на сумата, както и 8 725,40 лв. – разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост. Изложени са възражения по отношение приетото от решаващия съд, че процесните ид.части от имот са били част от друг поземлен имот, за който е налице влязло в сила решение по гр.д. №1109/2010г. на БОС, с което е прието по отношение на „К“ А. /в несъст./, че О. П. не е собственик, поради което в разглеждания спор за собственост следва да се зачете силата на присъдено нещо. Развити са съображения за това, че процесните 345 кв.м. ид.ч. не са били предмет на спора по предходното дело и последното не обосновава обжалваното решение. Посочено е, че събраните по делото доказателства опровергават тезата на ищеца за собственост в негова полза и прехвърляне на процесния имот от несобственика О. П. на купувача „А“ О. , при липса на транслативен ефект на продажбата. Според въззивника, доказателствата не сочат на данни имотът да е бил включен в имуществото на ищцовото дружество и то да е придобило собствеността, съгласно чл.17а ЗППДОбП /отм./, респективно чл.1 от ПМС №201 от 25.10.1993г. Липсва пряко доказателство под формата на изричен административен акт от компетентен държавен орган, а непреките също не установяват включване на имота в баланса на дружеството. Отрича се материалната доказателствена сила на актовете за държавна собственост от 1968г и от 1993г., с оглед липсата на протокол-опис за предаване на имота. Направен е изводът за неоснователност на предявените основен и обратен иск, които според въззивника, следва да бъдат отхвърлени. Заявено е доказателствено искане за назначаване на съдебно-техническа експертиза, която да даде заключение за действителните граници на ПИ с идентификатори 37023.501.125 и 37023.501.646 по КККР на гр. К. към момента на завеждане на гр.д. №1109/2010г. на БОС – 12.05.2010г. и датата на постановяване на решението по същото дело – 07.06.2012г.
Въззиваемият ищец „К“ А. е подал отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна и претендира обжалваното решение да бъде потвърдено, като правилно, обосновано и законосъобразно. Изложени са доводи за приложимост на силата на присъдено нещо на решението по гр.д. №1192/1010г. на БОС по отношение на процесните 345 кв.м. ид.части от съответния имот. Посочено е, че доводите на О. П. за обосноваване право на собственост в полза на общината са били разгледани и отхвърлени в решението по предходното дело. Направено е възражение по отношение доказателственото искане на въззивната страна за назначаване на съдебно-техническа експертиза за установяване граници на поземлени имоти, предвид изслушаното пред първата инстанция подробно експертно заключение, даващо отговор на въпроса за местоположението и границите на съответните имоти.
Жалбата е подадена в срок от надлежно легитимирана страна против подлежащ на обжалване съдебен акт, което сочи на допустимост.
По съществото на спора, след съвкупната преценка на становищата и доводите на страните, събраните по делото доказателствата и с оглед предвиденото в закона, съдът намира следното:
С обжалваното решение е прието за установено по отношение на ищеца „К” А. /в несъст./, при участието на община П. като трето лице-помагач на ответника, че ответникът „А“ О. , гр. Б. не е собственик на 345 кв.м. идеални части от поземлен имот с идент. 37023.501.646, целият на площ от 1196 кв.м. по КККР на гр. К., както и по предявен обратен иск от „А“ О. против О. П., общината е осъдена да заплати сумата от 102 600 лв. – продажна цена за процесните ид.части от имот, сумата от 5 607 лв. – разноски по продажбата, а така също и съответните лихви и разноски. За да постанови този резултат, решаващият съд е приел, че влязлото в сила решение по гр.д. №1109/2010г. на БОС се ползва със силата на присъдено нещо, която следва да бъде зачетена в разглеждания спор, тъй като процесните ид. части от имот с настоящ идент. 37023.501.646 са част от бивш имот с идент. 37023.501.125 по КККР на гр. К., за който се отнася разрешеният спор за собственост по посоченото дело. След като с влязлото в сила на 04.11.2013г. решение е прието за установено, че община П. не е собственик на целия бивш имот, е направен изводът, че и процесните ид. части от него не са общинска собственост, поради което и договорът от 13.01.2017г., с който общината е продала на съсобственика си „А“ О. 345 кв.м. в ид. части от ПИ с идентификатор 37023.501.646, не е породил вещноправен ефект и ответното дружество не е придобило собствеността. Като последица от резултата по главния иск за собственост, е уважен и предявеният обратен иск по чл.188 ЗЗД и в общината-продавач е осъдена да заплати посочените по-горе суми.
Така постановеното решение, преценено служебно при условията на чл.269 ГПК, е валидно и допустимо. Същото е произнесено от законен състав в изискуемата от закона форма и в развило се надлежно съдебно производство по редовно предявена и допустима искова претенция.
Главният иск е отрицателен установителен за право на собственост върху недвижим имот и има правното си основание в чл.124, ал.1 ГПК.
Не се спори по делото, че с влязло в сила решение по гр.д. № 1109/ 2010г. на БОС е прието за установено по отношение на „А“ А. , гр. С. и „К“ А. /в несъст./, гр. С., че О. П. не е собственик на ПИ с идент. 37023.501.125, с площ от 17 193 кв.м. и на ПИ с идент. 37023.501.131, с площ от 244 кв.м. по КККР на гр. К., одобрена със заповед №РД-18-94/19.12.2007г. на изп. директор на АГКК.
Първият спорен въпрос, наведен във въззивната жалба, е за това, дали имот 37023.501.125, чиято собственост е била предмет на спора по гр.д. №1109/2010г. на БОС, включва и процесните 345 кв.м., сега част от имот 37023.501.646, и отнася ли се за тях силата на присъдено нещо по приключилото дело. По това възражение въззивникът е развил съображения, че при завеждане на делото с исковата молба от 12.05.2010г., е действало изменение на КККР на гр. К., одобрено със заповед №КД-14-02-601/23.04.2010г. на началника на СГКК Б. , според която спорните 345 кв.м. са били отнети от имот 37023.501.125 и са били включени в имот 37023.501.646, поради което влязлото в сила решение по посоченото дело се отнася за територията на съответния имот в границите му към момента на постановяване на решението, т.е. изключая отнетите 345 кв.м.
Възражението е несъстоятелно. Видно от приложеното по делото решение №402 от 07.06.2012г. по гр.д. №1109/2010 г. на БОС, установено е със сила на присъдено нещо по отношение на „К“ А. /в несъст./, че община П. не е собственик на ПИ 37023.501.125, на площ от 17 193 кв.м. по КККР на гр. К., одобрена със заповед №РД-18-94/19.12.2007г. на изп.директор на АГКК, т.е. не е общинска собственост спорният имот, идентифициран по площ и граници преди заповедта за изменение от 23.04.2010г. От тук следва изводът за наличие на решен със сила на присъдено нещо спор между „К“ ЕА. и община П. по отношение собствеността на процесните 345 кв.м., включени в обхвата на предмета на разглеждане и на решението по гр.д. №1109/2010г. на БОС. Субективните предели на силата на съдебното решение се разпростират и по отношение на ответника „А“ О. , като правоприемник на община П. по договора за продажба от 13.01.2017г. /чл.298, ал.2 ГПК/.
След като е налице сила на присъдено нещо, обвързваща страните за същия предмет - липсата на общинска собственост върху процесния имот, както и на същото основание –правен интерес за ищеца, обоснован от твърденията на „К“ А. за собственост на основание чл.17а ЗППДОП /отм./ и заявена от ответника общинска собственост на основание пар.7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА, не подлежат на разглеждане наведените от въззивника доводи в тази насока.
При отреченото право на собственост на община П. върху разглеждания имот с влязло в сила на 04.11.2013г. по отношение на страните решение, както и при липсата на наведено основание за придобиване на имота от общината след тази дата, договорът от 13.01.2017г. за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост, с който община П. е продала на „А“ О. собствеността върху 345 кв.м. ид.ч. от ПИ 37023.501.646 по КККР на гр. К., не е породил прехвърлителен ефект. Продавачът не е бил собственик на продавания имот, не е могъл да прехвърли нещо, което не притежава, поради което и дружеството-купувач не е станало собственик на имота. Ерго, отрицателният установителен иск за собственост на „К“ А. /в несъст./ против „А“ О. е основателен и следва да бъде уважен.
Като е стигнал до същия извод, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което е обосновано от доказателствата по делото и съобразено с приложимия закон. Поради това, същото следва да бъде потвърдено в тази част.
С оглед уважаването на главния иск, следва да бъде уважен и обратният иск на ответника „А“ О. против третото лице-помагач О. П. за ангажиране отговорността му по чл.188 ЗЗД и осъждането му да заплати получената в качеството на продавач цена от 102 600 лв. и сторените от купувача разноски от 5 706,60 лв. по договора за продажба на процесния имот от 13.01.2017г., в едно със съответните лихви и съдебни разноски. След като не е изпълнено задължението на продавача да прехвърли собствеността върху имота, предмет на сделката, поради това, че същият е собствен на трето лице, той отговаря пред купувача за евикция. Налице е хипотезата на предстояща /евентуална/ евикция на дружеството-купувач от ищеца по главния отрицателен установителен иск, имащ противопоставимо на купувача право върху имота. В тази насока, както и досежно добросъвестността на купувача при сключване на договора за продажба, а и като цяло по отношение на обратния иск, във въззивната жалба липсват изложени самостоятелни възражения и доводи, извън оспорването на резултата по главния иск за собственост. Настоящата инстанция споделя напълно изложените в първоинстанционното решение пространни мотиви в тази част и препраща към тях, съгласно чл.272 ГПК.
Предвид гореизложеното, обжалваното решение и в частта, с която е уважен обратният иск и са присъдени исковите суми, е правилно, като обосновано и законосъобразно. Като такова, същото следва да бъде потвърдено.
Мотивиран от посоченото, Бургаският апелативен съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 423 от 03.01.2019г., постановено по гр.д. № 1192/2017г. на Бургаския окръжен съд.
ОСЪЖДА община П.да заплати на „К” А. , гр. С. несъстоятелност/, сумата от 350 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение пред настоящата инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.