Р Е Ш Е Н И Е
№ 197
05.06.2019 г. гр. Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Перник ІII-ти състав
В
публичното заседание на десети април две хиляди и деветнадесета година в
следния състав:
Председател: Милена Даскалова
Членове: Кристиан Петров
Роман Николов
секретаря Златка Стоянова, като разгледа докладваното от член съдията Роман
Николов, въззивно гражданско дело № 148 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 1473 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4323 по описа на Районен съд Перник за 2018 г. съдът е отхвърлил предявените искове от П.М.А., с адрес: ***, с ЕГН: **********, с които моли да бъде установено по отношение на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: ********* с адрес: на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес сграда „Люлин-6“, ет. 2, че не дължи сумата от 518,13 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер *** и сумата от 146,17 лв. договорна лихва, представляваща печалба на кредитора по горепосоченият договор за потребителски кредит считано от 29.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и сумата от 114,56 лв. представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 08.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от 518,13 лв., считано от 20.07.2011 г. до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение подробно описани в Заповедта за изпълнение на парично задължение № 3844 от 21.07.2011 г. издадена от съдия при Районен съд Перник по ч.гр.д. № 3939 от 2011 г. по описа на ПРС и в изпълнителен лист от 18.11.2011 г. издаден по ч.гр.д. № 3939/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който е образуваното изпълнително дело № 1391/2017 г. по описа на ЧСИ А.В.. Осъдил е П.М.А., с посочени адрес и ЕГН, да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, сумата от 100 лв. разноски за исковото производство.
Недоволен от така постановеното решение е останал ищеца в първоинстанционното производство П.А., който в законоустановения срок, чрез процесуалния си представител – адв. М. е подал въззивна жалба. Със същата се моли обжалваното решение да бъде отменено и съдът да постанови друго такова, с което исковете да бъдат уважени. Прави се оплакване, че първоинстанционният съд е постановил неправилно, незаконосъобразно и необосновано Решение. В жалбата се изтъква, че съдът неправилно е приел, че посочените в изпълнителния лист суми не са погасени по давност.
Въззиваемата страна е подала отговор на жалбата, с който я оспорва, като моли съда да потвърди изцяло обжалваното решение.
Окръжен съд Перник, извършвайки проверка на обжалваното решение по направените оплаквания в жалбата и с оглед събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установено и доказано следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице – страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване на решението, поради което същата е процесуално допустима.
Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо – постановено е в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
Пред районния съд е предявен иск с правно основание чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба от
П.М.А. против „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“
ЕАД с искане съдът да признае за установено по отношение на ответното
дружество, че не дължи сумата от 518,13 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит с номер ***, и
сумата от 146,17 лв. договорна лихва, представляваща печалба на кредитора по
горепосоченият договор за потребителски кредит считано от 29.05.2009 г. до
30.04.2010 г., както и сумата от 114,56 лв. представляваща законната лихва за
забава върху главницата за периода от 30.06.2009 г. до 08.07.2011 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 518,13 лв., считано от 20.07.2011 г.
до окончателно изплащане на вземането, както и направените разноски по
делото в размер на 25 лв. държавна такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение
подробно описани в Заповедта за изпълнение на парично задължение № 3844
от 21.07.2011 г. издадена от съдия при Районен съд Перник по ч.гр.д. № 3939 от
2011 г. по описа на ПРС и в изпълнителен лист от 18.11.2011 г. издаден по
ч.гр.д. № 3939/2011 г. по описа на ПРС, въз основа на който е
образуваното изпълнително дело № 1391/2017 г. по описа на ЧСИ А.В..
„Кредит Инкасо
Инвестмънтс БГ“ ЕАД в срока по чл. 131 ГПК са оспорили предявеният иск, като е
поискано да бъдат отхвърлен като неоснователен.
Въз основа на Заповед
за изпълнение издадена
по реда на чл. 410 от ГПК постановена
по ч.гр.д. № 3844 по описа на Районен съд Перник за 2011 г. и по искане на „БНП
Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД против
П.М.А. е издаден изпълнителен лист на
18.11.2011 г. за сумите както следва: 518,13 лв., представляваща главница по договор за
потребителски кредит с номер ***, и сумата от 146,17 лв. договорна лихва,
представляваща печалба на кредитора по горепосоченият договор за потребителски
кредит считано от 29.05.2009 г. до 30.04.2010 г., както и сумата от 114,56 лв.
представляваща законната лихва за забава върху главницата за периода от
30.06.2009 г. до 08.07.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата от
518,13 лв., считано от 20.07.2011 г. до окончателно изплащане на
вземането, както и направените разноски по делото в размер на 25 лв. държавна
такса и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение.
На 13.09.2012 г. по молба
на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително
дело
№ 20128130402098 по описа на ЧСИ А.В. за 2012 г. с район на действие ОС Перник, като
с молбата за образуване е направено искане на основание чл. 19 от ЗЧСИ за предприемане
на необходимите изпълнителни действия срещу длъжника за принудително изпълнение
на посочените в изп. лист задължения. Видно
от положение печат на гърба на изпълнителния лист изпълнителното производство по
изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е прекратено поради перемция като е посочено, че последното изпълнително
действие по делото е от 13.09.2012 г.
На 15.05.2015 г.
е бил подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания подписан между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, по
силата на който ответното дружество е придобило от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД
вземанията посочени в изпълнителен лист издаден на 18.11.2011 г. по ч.гр.д. № 3844 по описа на Районен съд Перник за 2011
г.
С молба от
28.04.2017 г. процесуален представител на ответника е поискал да му бъде
върнат изпълнителен лист издаден на 18.11.2011 г., въз основа, на който е
образувано изп. дело № 20128130402098 по описа на ЧСИ А.В. за 2012 г. По
молба подадена от „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД на 03.05.2017 г. е
образувано изпълнително дело № **********1391 от 2017 г. по описа на Частен Съдебен Изпълнител А.В.,
въз основа на изпълнителен лист издаден на 18.11.2011 г.
На 21.06.2018 г. е подадена искова молба
от П.М.А. въз основа, на която е образувано гр.д. № 04323 по
описа на Районен съд Перник за 2018 г. С обжалваното решение РС
Перник е отхвърлил предявеният отрицателен установителен иск, като е
приел в мотивите си, че иска е
неоснователен и недоказан.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
По отношение на правилността на същото настоящата инстанция намира следното:
След
преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на
страните, Окръжен съд Перник намира, че решението на РС Перник е правилно и
законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено. Въззивният съд счита,
че първоинстанционният съд е изяснил пълно и всестранно спора от фактическа
страна, като настоящият състав на съда споделя изцяло изложените от районния
съд мотиви и правните му изводи, поради което на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.
Неоснователно
е съдържащото се във въззивната жалба оплакване, че районният съд неправилно е
приел, че посочените в изпълнителния лист суми не са погасени по давност. В
тази връзка първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви, които изцяло се споделят и от настоящият състав на въззивния съд.
В
допълнение към мотивите на Районния съд настоящата инстанция счита за
необходимо да допълни следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 25.06.2015 г. по т.д. № 2 по описа за 2013 г. на ВКС, ОСГТК, по смисъла на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. В т. 10 от тълкувателното решение е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Обявено е за изгубило сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което погасителна давност не тече докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането.
Налага се извода, че релевантният момент за преценка относно началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност в хипотезата на перемирано изпълнително производство, е последното по ред поискано от взискателя или предприето изпълнително действие по вече прекратеното поради перемция изпълнително производство.
При преценка на този извод с изложеният в мотивите на
същата т. 10 от Тълкувателното решение извод, че във всички случаи на
прекратяване на принудителното изпълнение съдебният изпълнител служебно вдига
наложените запори и възбрани, като всички други предприети изпълнителни
действия се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права, както и редовността на извършените от трети задължени лица
плащания. Трябва да се изходи от принципната позиция, че правните последици
на перемцията на основание чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК и на погасителната давност са санкция за
бездействащия кредитор, който е имал възможността на действа с оглед на
защитата на интересите си, но не е сторил това. При перемцията тези
последици водят до прекратяване на изпълнителното производство по право, без да
е необходимо изрично постановление на съдебния изпълнител, което автоматично
води и до отпадане на валидността на всички процесуални действия по
прекратеното изпълнително производство. Изключение е създадено единствено по
отношение на третите лица. Когато изпълнителното производство е прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, всички процесуални действия,
извършвани от взискателя и съдебния изпълнител вече няма да са валидни.
Причината за това е, че те се обезсилват по право и губят с обратна сила своето
процесуално и материално значение. В контекста на прекъсването на погасителната
давност ще бъдат обезсилени, както
процесуалните действия на взискателя, касаещи прекъсването на погасителната
давност – овластяването по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ или отделните молби с искане за предприемане на
изпълнителни действия, така и всяко едно предприето от съдебния изпълнител
изпълнително действие в рамките на конкретен изпълнителен способ, което го
изгражда. Изключение е създадено единствено за изпълнителните действия,
изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са
придобили права и редовността на извършените от трети задължени лица плащания –
арг. от чл. 433, ал. 3 ГПК. Пример за такива действия са влязлото в
сила постановление за възлагане, от което купувачът на публична продан на
недвижим имот черпи своето право на собственост, както и плащанията на
работодателя, извършени на основание получено запорно съобщение.
Тази логика, пренесена на плоскостта на т. 10 от
диспозитива на Тълкувателното решение, ясно показва зависимостта между
изискването за преценка относно валидността на изпълнителните действия и онези
юридически факти по прекратеното поради перемция изпълнително
производство, които могат да прекъснат погасителната давност на основание чл.
116, б. „в“ ЗЗД. Въпросът за изискването за валидност, изразяващо се в
преценката за липса на прекратено изпълнително производство в хипотезата
на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК и настъпило поради това обезсилване по
право на всички изпълнителни действия, е преюдициален относно поставянето на
въпроса дали погасителната давност въобще някога е била прекъсвана в рамките на
изпълнителното производство на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. Налага се
изводът, че ако е налице прекратяване в хипотезата на перемция, тогава няма да
има каквито и да е било валидни изпълнителни действия по смисъла на т. 10 от диспозитива
на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС и погасителната давност никога няма да е била прекъсвана по време на
неговата висящност на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.
Съгласно Постановление №
3 от 18.11.1980 г., по гр. д. № 3/80 на Пленума на ВС, погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес. Това Постановление действа
до 25.06.2015 г., когато с Тълкувателно решение № 2/2013 г. същото е обявено за изгубило сила.
В настоящият казус спорен е въпросът относно момента, от
който започва да тече погасителната давност по отношение на процесните
вземания. Прекратяването на изпълнителното производство
не е обвързване с прекъсване на давностния срок, като съдът приема, че новата
давност е започнала да тече от последното предприето валидно действие по
принудително изпълнение. В случая единственото валидно изпълнително действие,
извършено по изпълнително дело №
20128130402098
по описа на ЧСИ А.В.
за 2012 г., е депозирането на молба за изпълнение от ответника-взискател от дата 13.09.2012 г. В този смисъл е и установеното в т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/2013 г., постановено от ОС ГТК на ВКС, задължително за прилагане в практиката на съдилищата. От
този момент започва да тече нов давностен срок, който с оглед характера на
вземанията е петгодишен. Към този момент обаче, все още е било в сила Постановление № 3/1980 г. на Пленума на Върховния съд, съгласно което
самото образуване на изпълнително дело прекъсва давността до изтичането на
срока предвиден в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК 14.09.2014 г. давност не е текла, тъй като е било налице висящо
изпълнително производство. Предвид факта, че изпълнителното дело е прекратено
по силата на закона – чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с изтичане на две години от
датата на последното (и единствено) валидно изп. действие, то срокът на
погасителната давност по отношение на процесните вземания на въззивника/ответник
е започнал да тече на 14.09.2014 г. и следвало да изтече на 14.09.2019 г., от
който момент би се погасило и правото на жалбоподателя/ищец да иска изпълнение
на същите. Извършените след 14.09.2014 г.
действия по изпълнителното дело след неговото перемиране са
ирелевантни, защото се явяват направени по прекратено по силата на закона дело,
поради което те са нищожни и не могат да породят своите последици, т.е да
прекъснат давността. Преди да е изтекъл предвидения петгодишния давностен срок
с молба от 03.05.2017
г. е образувано ново изпълнително дело № 20178130401391 от 2017 г.
по описа на ЧСИ А.В., като е поискано и извършване на опис на движими вещи на П.М.А..
С оглед изложеното по-горе и съгласно Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г.
по тълк. д. № 2/2013 г. от този момент е започнала да тече нова пет годишна
давност, която до датата на подаване на исковата молба пред Районен съд Перник
– 21.06.2018 г. не е изтекла.
Предвид
гореизложеното, ОС Перник счита въззивната жалба за неоснователна, а
обжалваното решение на РС Перник като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
С оглед изхода на делото разноските в
първоинстанционното производство остават
така, като са изчислени от районния съд, а на жалбоподателя не следва да се
присъждат такива за въззивното производство.
Въззиваемата страна е направила искане за
присъждане на разноски в настоящото производство, като е представен списък по
чл. 80 от ГПК. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. чл. 37, ал. 1 Закона за правната помощ, вр. чл. 26 от Наредбата
за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското
възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес,
както и фактическата и правна сложност на делото, Окръжният съд счита, че
следва да определи юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство в
размер на 100 лв.
Водим от гореизложеното Окръжен съд Перник
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1473 от 04.12.2018 г., постановено по гр.д. № 4323 по описа на Районен съд Перник за 2018 г.
ОСЪЖДА П.М.А., с адрес: ***, с ЕГН: ********** да заплати на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, с ЕИК: ********* с адрес: на управление: гр. София, бул. „Панчо Владигеров“, № 21, Бизнес сграда „Люлин-6“, ет. 2 сумата от 100 лв. (сто лева) направени разноски във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.