Определение по дело №1093/2024 на Окръжен съд - Бургас

Мотиви на определение № 1043/19.09.2024 г. по ЧНД №
1093/2024г. по описа на Окръжен съд – гр. Бургас.
Производството по делото е по реда на чл. 437 и сл. от НПК, вр. чл.
70 от НК и е образувано по молба от осъдения Г. М. М., ЕГН: ********** за
условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от
наказанието лишаване от свобода за срок от шест години и осем месеца,
наложено по НОХД № 100/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен.
Представителят на началника на Затвора – Бургас изразява
становище, че молбата на осъдения М. за условно предсрочно освобождаване
е основателна и предлага същата да бъде уважена.
Прокурорът от Окръжна прокуратура – Бургас дава заключение за
неоснователност на молбата на осъдения за условно предсрочно
освобождаване и пледира същата да не бъде уважена.
Защитникът на осъдения М. – адв. Благой Потеров от АК – Бургас
заявява позиция, че са налице всички предпоставки по чл. 70, ал. 1 от НК за
прилагането на института на условното предсрочно освобождаване, поради
което и пледира молбата на подзащитния му да бъде уважена.
Осъденият Г. М. М. моли за уважаване на подадената от него молба
за условно предсрочно освобождаване.
Съдът, след като изслуша становищата на страните и като
прецени поотделно и съвкупно събраните по делото доказателства, прие
следното:
Осъденият Г. М. М. е роден на **** г. в гр. ***. Той е с адрес в с. ***,
общ. ***, обл.***, ул.“***“ №*. М. е ***, *** гражданин, ***
образование,***, *** и е с ЕГН: **********.
За извършено престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. първо, второ,
четвърто и шесто, б. „б“, предл. първо, вр. чл. 342, ал. 1 от НК, вр. чл. 21, ал. 1
и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, Г. М. изтърпява наказание лишаване от свобода за
срок от шест години и осем месеца и наказание лишаване от право да
управлява МПС за срок от девет години, които са му били наложени с присъда
по НОХД № 100/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязла в сила от
05.06.2020 г.
Наказанието лишаване от свобода за срок от шест години и осем
месеца по това дело осъденият е започнал да търпи в Затвора в гр. Бургас на
09.06.2020г., като в корпуса на затвора е бил настанен само в Приемно
отделение. От 30.06.2020 г. осъденият е бил приведен в Затворническо
общежитие от открит тип (ЗООТ) „Житарово“. Първоначално определеният
му с присъдата режим е бил общ. Впоследствие този режим е бил заменен на
лек, на основание заповед БС № 52/26.06.2020 г. на началника на Затвора –
Бургас.
От началото на месец август 2020 г. бил устроен на работа на
доброволен труд на РО „Район“. От 12.08.2020 г. бил назначен на длъжност
1

„магазинер в затворническа лавка“ на ЗО „Житарово“ към ДПФЗД. От
29.01.2021 г. бил назначен на ДЩ на длъжност „хигиенист“. От 30.09.2021 г.
бил преназначен на платен труд на ВРО „ПМУ“, гр.Бургас. От 05.02.2022 г.
бил преместен на ВРО „Морато“, гр.Бургас. От 05.09.2023 г. бил настанен в
корпуса на Затвора-гр.Бургас, но работещ по ДЩ на ЗООТ „Строител“ като
„общ работник“. На 19.10.2023 г. е преназначен по ДЩ на ЗООТ „Строител“
като „помпиер-градинар“. Тоест същият бил с постоянна трудова заетост,
включително на външни обекти, на които се справял с поставените задачи.
Осъденият М. е участвал и в провежданите общопенитенциарни
дейности, като проявявал интерес към спортните занимания, поради което
през 2024 г. е започнал да посещава клуб „Бокс“. Осъденият е участвал и в
организиране на културно-масови дейности по повод Коледни и Великденски
празници, както и през юли 2024 г. е взел участие в строително-ремонтните
дейности в ЗО „ Строител“.
Към датата на разглеждане на делото от настоящия съд – 19.09.2024
г., от наложеното му наказание лишаване от свобода осъденият е изтърпял
фактически 04 (четири) години 03 (три) месеца и 10 (десет) дни, от работа 01
(една) година 04 (четири) месеца и 28 (двадесет и осем) дни, от арест 01 (един)
месец и 20 (двадесет) дни или всичко 05 (пет) години 09 (девет) месеца и 28
(двадесет и осем) дни, с остатък за изтърпяване от 10 (десет) месеца и 2 (два)
дни.
В хода на поправителното въздействие в местата за лишаване от
свобода по отношение на осъдения М. са били извършени общо шест оценки
на риска от рецидив и вреди - една първоначална, при постъпване в затвора, и
пет последващи. Първоначалната оценка на риска от рецидив била установена
в средни стойности - 42 точки, с изразени проблемни зони: отношение към
правонарушението и умения за мислене. Зона с гранична стойност била
злоупотреба с алкохол и злоупотреба с наркотици, както и образование и
обучение.
Рискът от вреди е бил в средни нива (вероятен, но не непосредствен)
по отношение на обществото, а по отношение на него и към служителите -
нисък. Вследствие на провежданата с М. корекционна работа рискът от
рецидив е спаднал до ниски нива, като последователно се е понижил до 21
точки (при изготвената последна оценка на правонарушителя). Зона с
повишени стойности в профила на нуждите не е била констатирана. Рискът от
вреди също е нисък.
В местата за лишаване от свобода осъденият е бил награждаван
многократно, като последният единадесети път със Заповед № 607/28.05.2024
г. му е заличено дисциплинарното наказание, наложено със заповед №
796/03.08.2023 г.“. С оглед на това, както и предвид факта, че личното досие
на осъдения не съдържа данни за наложени актуални наказания, лишеният от
свобода М. се счита за ненаказан, поради което и възраженията на държавното
обвинение в тази насока са неоснователни.
По данни от изготвените от затворническата администрация доклади
2

и становища, резултатите от работата по индивидуалния план за изпълнение
на присъдата по чл. 156 от ЗИНЗС са добри, като осъденият мотивирано и
активно съдействал в нейното провеждане. С оглед на това и затворническата
администрация е дала положителен извод за това, че в съзнанието и
поведението на М. е настъпила положителна промяна, сочеща неговото
поправяне. Посочено е, че в хода на изтърпяване на наказанието е било
установено, че осъденият във висока степен приема отговорността за
извършеното деяние и проявява силно чувство на вина. Осъзнал е вината си и
факторите за извършване на правонарушението, както и вредите.
Констатирана е искрено съжаление от негова страна спрямо жертвата и
съпричастност към нейното семейство. Демонстрирал е осъзнаване на вредите
от употреба на алкохол, както върху себе си, така и върху обществото. М. е
развил умения да разпознава проблемите, както и да ги разрешава.
Демонстрирал решимост за постигане на целите си по регламентиран начин и
притежавал добър поведенческо контрол. Бил силно мотивиран към промяна
на поведеното и начина си на живот след изтърпяване на наказанието.
Становището на началника на затвора в гр. Бургас за условно
предсрочно освобождаване на осъдения М. също е положително.
С оглед на така установените фактически положения, настоящият
съдебен състав счита, че за осъдения Г. М. са налице всички предпоставки по
чл. 70, ал. 1 от НК за прилагането на института на условното предсрочно
освобождаване. Фактически е изтърпял повече от половината от наложеното
му наказание лишаване от свобода, т.е. налице е първата от кумулативно
предвидените в чл. 70 НК предпоставки за предсрочно освобождаване.
От данните по делото се установява, че в периода, в който осъденият
е бил в местата за лишаване от свобода, той не само е полагал труд, но е имал
и поведение, изцяло съобразено с режимните изисквания, за което е бил
награждаван многократно. Установено е, че поведението на осъдения в
пенитенциарните заведения е позитивно и при висока лична мотивация за
промяна. Същевременно от приложените по делото доклади и становища на
затворническата администрация се изяснява, че по време на изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода е реализиран корекционен процес с
осъдения в условията на затвора, който очевидно е дал и резултат предвид
отчетените от пенитенциарните власти ниски стойности на рецидив. Не без
значение е обстоятелството, че осъденият е съхранил социалните си контакти,
доколкото има родител, който го подкрепя и с когото ще живее в едно общо
домакинство след освобождаването му, следователно има подкрепяща
ресоциализацията му семейна среда. Налице е и житейска перспектива с оглед
неговата бъдеща трудова заетост, предвид представените пред настоящия
съдебен състав писмени доказателства.
Предвид трайното примерно отношение на осъдения към труда,
спазването на вътрешния ред и установените дисциплинарни изисквания от
негова страна, както и предвид положителните ресурси и позитивните
прогнози за неговата ресоциализация, съдът приема, че в случая е била
3

изпълнена и втората предпоставка, залегнала в разпоредбата на чл. 70, ал. 1
НК за допускане на условното предсрочно освобождаване на осъдения, тъй
като същият е имал примерно поведение, показал е честно отношение към
труда и е дал доказателства за своето поправяне.
Към 19.09.2024 г. неизтърпеният остатък е в размер на 10 (десет)
месеца и 2 (два) дни. На основание чл. 70, ал. 6 от НК следва да се определи
изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието, определен
към датата на изтичане срока на обжалване на настоящото определение –
26.09.2024 г., а именно 9 (девет) месеца и 25 (двадесет и пет) дни.
По отношение на наложеното на осъдения М. наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от девет години, съдът намира следното:
Съгласно чл. 70, ал. 4 НК условното предсрочно освобождаване засяга и срока
на наказанията лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7 НК. Според
разясненията, дадени с Постановление № 7 от 27.06.1975 г. на Пленума на
Върховния съд, изменено с постановление № 7 от 6.07.1987 г. на Пленума на
Върховния съд, т. 6, по силата на чл. 70, ал. 4 от НК наказанието лишаване от
права се намалява със срок, равен на изпитателния срок (който е равен на
остатъка от наказанието лишаване от свобода) при постановеното условно
предсрочно освобождаване. В тази връзка съдът прие, че след като с
присъдата по НОХД № 100/2020 г. по описа на Окръжен съд – Сливен, влязла
в сила от 05.06.2020 г., на осъдения М. е било наложено наред с лишаването от
свобода и наказание лишаване от право да управлява МПС, на основание чл.
70, ал. 4 от НК това наказание следва да се намали със срок, който е равен на
определения изпитателен срок.
В конкретния случай за постигане целите на наказанието съдът
намира, че не следва да се прилага хипотезата на чл. 70, ал. 5 от НК и да
освободи осъдения от изтърпяване изцяло на наложеното му наказание
лишаване от право да управлява МПС.
За запазване на високата мотивация на осъденото лице за
законосъобразен начин на живот, съдът възприе, че на М. следва да бъде
наложена пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 2 от НК, а именно
задължителни периодични срещи с пробационен служител, през установения
изпитателен срок.
Така мотивиран, съдът постанови определението си.

4

Номер на акта:	1043
Дата:	19 септември 2024 г. (в сила от 17 октомври 2024 г.)
Съдия:	Станимира Ангелова Иванова

Дело:	20242100201093
Тип на делото:	Частно наказателно дело
Дата на образуване:	5 август 2024 г.

Определение по дело №1093/2024 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите