Р
Е Ш Е
Н И Е
№ ……........../12.10.2021 г., гр. София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Г въззивен състав, в публично съдебно
заседание на четиринадесети май през 2021 година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ : СОНЯ НАЙДЕНОВА
М. ИЛИЕВА
секретар Вяра Баева, като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА гражданско дело
номер 5529 по описа за 2020 година, и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258-273 от ГПК.
С решение № 500077 от 03.10.2018 г., поправено
по реда на чл.247 от ГПК с две решения- с № 20857 от 23.01.2019 г. и с № 31473
от 03.02.2020 г. по гр.д. № 72732/2015 г. на СРС, 61 състав,
е намалено на основание
чл. 30 ЗН с 878,33лв. дарение,
извършено от Т.Л.С., поч. на 07.03.2008г., с н.а. 150 от 15.02.1996г., т. XI, дело 2232/ 1996г. на 1/ 2 ид.ч. от недвижим имот,
представляващ втори етаж от сграда,
с административен адрес: намираща се в гр.
София, ул. *******с идентификатор 68134.4329.37.1 по Кадастралната карта на гр. София,
с площ 58,17 кв.м., състоящ се от
стая, дневна, кухня, баня, тоалетна,
мокро помещение, две антрета и два
балкона, ведно с 1/2 ид.ч. от сградата, включително
1/2 ид.ч. от общия таван и от избеното помещение и 1/4 ид.ч. от дворно място,
която сграда се намира в дворно
място с идентификатор
68134.4329.37 по Кадастралната
карта на гр. София, площ
764 кв.м. (представляващо парцел I- 44, кв. 58, по плана на
гр. София, кв. Горна баня),
при граници 68134.4329.36,
68134.4329.1642, 68134.4329.38, 68134.4329.34, 68134.4329.35, като е ВЪЗСТАНОВЕНА запазената част на М.Т.Ц. от наследството на Т.Л.С.,
поч. на 07.03.2008г. , ПОСТАНОВЕНО е задържане на
недвижимия имот от С.С.Т. на
основание чл.36, ал.2 от ЗН и е ОСЪДЕН С.С.Т. да
заплати на М.Т.Ц. сумата 1619,24 лв. за стойността на запазената й част от
наследството на Т.Л.Ц.. С решението е ОТХВЪРЛЕН иска за делба на горепосочения
втори етаж от къща, за който е постановено задържането му от С.С.Т., като е ДОПУСНАТ до делба друг имот в същата къща, а
именно ПЪРВИ ЕТАЖ от сграда, с
административен адрес: намираща се в гр. София, ул. *******с идентификатор
68134.4329.37.1 по Кадастралната карта на гр. София, с площ 73 кв.м., ведно с
1/2 ид.ч. от
сградата, включително 1/2 ид.ч. от общия таван и
от избеното помещение и 1/4 ид.ч. от дворно място, която сграда се намира в дворно
място с идентификатор 68134.4329.37 по Кадастралната карта на гр. София, площ
764 кв.м. (представляващо парцел I- 44, кв. 58, по плана на гр. София, кв.
Горна баня), при граници 68134.4329.36, 68134.4329.1642, 68134.4329.38,
68134.4329.34, 68134.4329.35, при равни дялове- по 1/ 2 ид.ч.,
за съделителите С.С.Т.
и М.Т.Ц.. С решението първоинстанционният съд се е произнесъл и по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК, като е осъдил М.Т.Ц. да заплати на С.С.Т.,
сумата 178,5лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на имота,
считано от влизане в сила на решението за допускане на делбата до окончателното
извършване на делбата, на основание чл. 344, ал. 2 ГПК, на основание чл. 247 ГПК. Осъдил е и М.Т.Ц. да заплати на бюджетна на съда 800лв. разноски за вещо
лице.
Това решение е обжалвано в срок само от съделителя М.Т.Ц. чрез
пълномощник адв.Д.Д. и то
частично- в частите, в които е намалено дарението и е определен размера на
накърнената запазена част в размер на 1619 лв. с оплакване в тази част за
неправилност поради неправилно приложение на чл.28, 30 и 31 от ЗН, и в частта,
в която е осъдена да заплаща на другия съделител по
178,5 лв. месечно порди лишаването му от ползване на
имота, с оплаквания, че по делото не са ангажирани доказателства че ищецът е
лишен от правото да ползва имота или че ответницата го ограничава да ползва
имота.
Насрещната
страна по жалбата – ищецът С.Т. оспорва същата с писмен отогвор
чрез пълномощник адв.М.П. с възраженията, че в
жалбата не се съдържат никакви търдения или правни
доводи защо с рещението неправилно са приложени разпоредбите на чл.28, 30 и 31 от ЗН, а решението в тези обжалвани части еправилно ,
постановено според приетата СТЕ и определения обем на наслествената
маса, а по жалбата относно привременните мерки възразява, че събраните по
делото писмени доказателства и поведението на ответницата сочат, че ищецът е
лишен от достъп до имота.
С допълнително решение по чл.250 от ГПК с № 159876
от 06.07.2019 г. по същото първоинстанционно дело, по
молба на ответника М.Т.Ц., първоинстанционният съд е отказал
да допълнил решението си от 03.10.2018 г. по делото по отношение на недвижим
имот, представляващ УПИ № 404, в кв.12 по плана на с.Габер, с площ 1085 кв.м.
Това допълнително решение е обжалвано от
ответника М.Т.Ц. чрез пълномощник адв.Д.Д., с оплакване за неговата неправилност, тъй като оше в първото съдебно заседание пред първата инстанция,
съдът бил включил имота в с.Габер с нарочно определение в делбената
маса, образувана от наследствените имоти, а след това, в нарушение на чл.342 от ГПК не е допуснал този имот до делба, с което е нарушил изискването за цялостна
подялба на всички имоти, з да се спести процесуално време и последващи
спорове.
Насрещната страна по жалбата – ищецът С.Т.
оспорва същата с писмен отогвор чрез пълномощник адв.М.П. с възраженията, че никоя от страните по делото в срока по чл.342 от ГПК
не е поискала имота в с.Габер да севклчи в делбената маса, а събраните по делото доказателства за този
имот кто останал в наследство от Т.С.са правилно
ценени от съда с образуване наследствена маса по чл.31 от ЗН за възстановянане запазената част на ответницата М.Ц., при което не е допуснато нарушение на
процесуалния закон.
Софийски градски съд, действащ като въззивна
инстанция, като съобрази оплакванията в жалбите съгласно чл.269 от ГПК, намира следното по предмета на въззивното
производство:
ПО
ОБЖАЛВАНЕ НА ОСНОВНОТО РЕШЕНИЕ с № 500077 от 03.10.2018 г., поправено по реда
на чл.247 от ГПК с две решения- с № 20857 от 23.01.2019 г. и с № 31473 от
03.02.2020 г.
Според
чл.247 от ГПК, основното решение има съдържанието според поправката му с двете последващи решения, като нито едно от двете последващи решения за поправка на очевидни фактичеси грешки не е обжалвано самостоятелно.
Въззивният съд
намира, че първоинстанционното основно решение е валидно, а в обжалваните части и допустимо,
тъй като има съдържанието по чл.236 от ГПК и съдът се е произнесъл
съобразно предявеното с възражение от
ответницата М.Ц. възражение за накърняване запазената част с дарението на втория етаж от къщата,
както и според направеното от ищеца искане за привременни мерки по реда на
чл.344, ал.2 от ГПК да му се заплаща обезщетение от ответницата за лишаването
му от ползването на първия етаж от къщата.
Според
обхвата на обжалване, въззивният съд намира, че първоинстанционното решение не е обжалвано в частта, в
които е постановено задържане на имота от С.Т. на основание чл.36, ал.2 от ЗН,
в частта, в която е отхвърлен иска за делба на втория етаж, и в частта, в която
е допусната делба на първия етаж при посочените квоти на страните.
При произнасянето
си по правилността
на основното решение в обжалваните части, съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР №
1/09.12.2013 г. по т.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните
във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения
на процесуалните правила при приемане за установени на относими към спора
факти и приложимите материално правните норми, както и до проверка
правилното прилагане на релевантни към
казуса императивни материално правни норми, дори ако
тяхното нарушение не е въведено като
основание за обжалване.
Въззивната жалба срещу основното
решение съдържа общо оплакване за неправилно приложение на материалния закон- чл.28,30 и 31 от ЗН, и въпреки липсата на
конкретизация, въззивната инстанция следва да прецени
дали тези разпоредби от ЗН, имащи и императивен характер, са били правилно
приложени.
Съобразно оплакванията с въззивната жалба, спорно
между страните е определяне размера на накърнената запазена част на ответницата
М.Ц. с направеното в полза на брат й-наследодателя на ищеца, дарение от
родителите.
Предмет на направеното от ответницата М.Ц., под формата на възражение,
искане е за възстановяване на запазената й част, като накърнена с направеното
общо от родителите й дарение на втория етаж от къщата на ул.*******в кв.Овча
купел, София, в полза на брат й-наследодател на ищеца. С решението в
обжалваните части това възражение е прието като частично основателно- само по
отношение на дарената от майка й-Т.С., на брат й, на 1/2 ид.ч., при
това не изцяло, а частично, като е определен размера на накърняване на
запазената част на М.Ц. в размер на 878,33 лв., и при отчитане правото на
надарения да задържи целия имот съгласно чл.36, ал.2, от ЗН (тъй като запазената част на надарения и разполагаемата част надвишават стойността
на подареното), е определил накърнението на
запазената част на М.Ц. да се обезщети с пари в размер на 1619,24 лв. ,
последната сума определена по формулата : стойност на намалението/ стойността
на дареното към датата на откриване на наследството, умножен резултата по
стойността на дареното към датата на решението. За цените на дареното е приета
по делото СТЕ. Така първоинстанционният съд е
определил сумата, необходима за възстановяване запазената част на М.Ц. само от
наследството на майка й Т.С.. По отношение наследството на баща й Т.С.е приел първоинстанционния съд, че не е налице накърняване
запазената част от наследството на ответницата М.Ц., тъй като от останалото
наследство от баща си, М.Ц. ще получи имущество на стойност 11 317,50 лв.,
масата на наследството на баща й е определена на 44015 лв.- включваща 1/2 от
стойността на първия етаж и 1/2 от стойността на втория етаж от къщата на ул.*******
по приетото заключение на СТЕ, и съответно при запазена част от 1/4 и
разполагаема част също от 1/4 (при оставени съпруга и две деца) на стойност всяка по 11 003,75
лв., е преценено, че запазената част на М.Ц. от 11 003,75 лв. е по-малка
от имуществото, което ще получи на стойност 11 317,50 лв.
Въззивният съд се солидаризира с
изложените в обжалваното решение мотиви за липсата на накърняване запазената
част на М.Ц. с дарението от баща й на 1/2 от втория етаж в полза на брат й, и
за накърняване запазената й част от наследството на майка й с дарението на
другата 1/ 2 ид.ч. на втория етаж в полза на брат й и
с размерите на това накърняване и сумата, необходима за обезщетение за това
накърняване, след като надареният/респ. неговия наследник-ищеца С.Т. има право
да задържи дарения втори етаж съгласно преценката по чл.36, ал.1, изр. второ от ЗН, и на основание чл.272 от ГПК препраща към мотивите на обжалваното решение в
тези части. Не се установи да е
допуснато нарушение на приложимите материално-правни норми. Дадената от вещото
лице оценка на първия етаж е трайно по-висока от тази на втория етаж, при което
получената от М.Ц. по наследство от баща й
1/4 от първия етаж (останала в наследство
от баща й 1/2 поради прекратена СИО и наследена по равно тази 1/ 2 от ответницата
и брат й, или по 1/4) е на по-висока
стойност от 1/4 от цената на втория етаж
като размер на запазената й част от наследството на баща й. Не така е обаче по
отношение запазената част от наследството на майка й, доколкото в наследството
на майка й има и друго имущество, освен 1/ 2 от първия етаж, а именно имота в
с.Габер, и размерът на запазената част и на разполагаемата част е различен- по
1/3 при останали две деца, поради което е налице накърняване запазената част на
М.Ц. от наследството на майка й, съобразно изложеното по-горе. Ето защо и въззивният
съд приема, че с дарението от родителите на втория етаж от къщата на брат й, не
е налице накърняване запазената част на М.Ц. от наследството на баща й, но е
налице накърняване на запазена част от наследството на майка й с 787,33 лв.,
при което същата следва да получи обезщетение на това накърнение от
наследството на майка и в пари, в размер на 1619,24 лв. , определен правилно по
приложената от първоинстанционния съд формула. Поради съвпадане на крайния извод на двете
инстанции, основното решение в обжалваните части относно възстановяване
запазената част на М.Ц. от наследството на майка й Т.С.с намаляване дарението
на втория етаж от къщата от Т.С.с 878,33 лв., постановяване дарението на втория
етаж да се задържи от наследника на надарения С.Т., и осъждането му да плати на
М.Ц. сумата 1619,24 лв. за стойността на накърнената й запазена част от
наследството на майка й Теменужка
Славова, подлежи на потвърждаване.
ПО ЖАЛБАТА СРЕЩУ РЕШЕНИЕТО В ЧАСТТА ПО ЧЛ.344, АЛ.2 ОТ ГПК:
Искането на ищеца С.Т. е ответницата М.Ц. да му заплаща обезщетение до
приключване на делбеното дело за лишаването му от
ползване на съсобствения с нея недвижим имот, а
именно първия етаж от къщата- югоизточен близнак в гр.София, ул.*******според
уточнението на исковата молба от 18.01.2016 г./ на л.46 от делото на СРС/. Не
се спори между страните, че този първи етаж е съсобствен
между тях приравни дялове, придобити по наследяване.
Спорно е дали този първи етаж се ползва само от ответницата и дали тя
създава пречки на ищеца да го ползва. Произнасянето от съда по реда на чл.344,
ал.2 от ГПК има характер на определение, при което оплакванията с жалбата срещу
него не ограничават въззивния съд да извърши преценка
за неговата правилност, независимо от наведените с жалбата оплаквания,
доколкото в случая не важат ограниченията по чл.269, изр. трето от ГПК съгласно
ТР № 6/15.01.2019 г. по т.д.№ 6/2017 г.
на ОСГТК на ВКС.
Преценката на събраните по делото доказателства сочи, че след развода на
родителите на ищеца през 2006 г., въз онова на постигнатото споразумение по
чл.99, ал.3 от СК, родителските права са били предоставени на майка му, като
семейното жилище – етаж от сграда в София, ул.*******изключителна собственост
на бащата С.Т. П., се предоставя на бащата, като майката го е напуснала.
Безспорно е , че това е жилището на втория етаж, за което се събраха
доказателства, да е било дарено на бащата на ищеца- на С. Т. П. през 1996 г. от
бабата и дядото на ищеца. Или от 2006 г. съдът приема, че ищецът с майка си не
живее на втория етаж от къщата на ул.*******София. Не се твърди ищецът да е
живял някога на първия етаж от тази къща, напротив, ответницата признава с
отговора на исковата молба, че на първия етаж до смъртта й на 12.04.2011 г. е
живеела самата ответница заедно с майка си-бабата на ищеца, както и че
ответницата е живеела на първия етаж до получаване на нотариалната покана от ишеца през 2015 г.
Ответницата М.Ц. възразява да е пречела на ищеца да ползва първия етаж, и
че не живее в къщата на ул.******. Дали ответницата Ц. живее лично на първия
етаж или не, не е от значение за задължението й да заплаща обезщетение на
съсобственика си С.С.Т., защото задължението за
обезщетение възниква не само когато съсобственик ползва лично изцяло съсобственото жилище, но и когато не го ползва лично за
жилищни нужди, но създава пречки на друг съделител да
го ползва според дела на други съделител в
съсобствеността. В случая се установява от събраните писмени доказателства, че
в отговор на получената на 09.04.2015 г. от М.Ц. нотариална покана от С.Т.,
същата не е изразила желание да му предостави
нито достъп до собствения му втори етаж, нито до съсобствения
им първи етаж от къщата на ул.*******София, а между тях е водена кореспонденция
и среща за изясняване продажбата на имота. Съдът вече прие, че от 2006 г. ищецът с майка
си не живее в къщата на ул.*******при което следва логичния извод, че само ответницата
има свободен достъп до къщата, респ. до процесния
първи етаж от нея, при което същата, след като не е предложила на ищеца ключ от
първия етаж и не е предложила възможност на ищеца да ползва този първи етаж
според правата му, създава пречки ищецът да упражни правата си на съсобственик,
независимо дали ищцата лично ползва първия етаж, но но същата единствена като
съсобственик има достъп до този имот. Съобразно константната съдебна практика
по чл. 31, ал. 2 от ЗС, която е приложима
и при разглеждане искане за обезщетение по реда на чл.344, ал.2 от ГПК, не се дължи обезщетение за лишаване от
ползване само ако съсобственикът, до когото е отправено писменото поискване,
предложи на този, който му го е отправил, да ползва вещта лично според правата
си в съсобствеността и му осигури възможността реално да упражнява това свое
право, а последния откаже или не се отзове - така и ТР № 7/2.11.2012 г. по
т.д.№ 7/2012 г. на ОСГК на ВКС.
Размерът на обезщетението се определя в размер на средномесечния
наем за този първи етаж, като съдът възприема той да е определен с приетата по
делото СТЕ, в размер на 357 лв., или на
ищеца се дължи половината сума месечно, или 178,50 лв. месечно. Ето защо
решението в частта по привременни мерки по чл.344, ал.2 от ГПК следва също да
се потвърди.
ПО ОБЖАЛВАНЕ НА РЕШЕНИЕ ПО ЧЛ.250 ОТ ГПК С № 159876 от 06.07.2019г.
Съгласно чл.341, ал.2 от ГПК, възможността в делбено
производство да се включат и други имоти, освен тези, посочени от ищеца с
началната искова молба, е открита до приключване на първото по делото открито
съдебно заседание. Срокът по чл.341, ал.2 от ГПК е преклузивен,
и след изтичането му включването на нови имоти в делбеното
дело е изключено /така напр. решение №
444 от 12.09.2013 г. по гр. д. № 1183/2011 г., Г. К., І г. о. на ВКС/, като
делбата на невключени до този момент имоти следва да се извърши в отделно
съдебно производство. До приключване на
първото съдебно заседание по делото пред СРС по смисъла на чл.341, ал.2 от ГПК-
това, проведено на 24.10.2017 г. , е постъпило искане от ответницата за включване
в делбата само на втория етаж от същата къща на ул.*******за първия етаж от
който е предявен иска за делба на С.Т., но не и за включване на друг имот в
делбата. Изрично в това първо съдебно заседание пълномощникът на ответницата е
заявил, че не му е известно в наследството да има други имоти, освен двата
етажа от къщата, предмет на делото до момента, и искане за включване в делбата
на други имоти не е направено. В
защитата си срещу възражението на ответницата Ц. за накърняване запазената й
част с дарението на втория етаж, ищецът чрез пълномощника си адв.П. е посочил, че по наследство ответницата е получила и
друг имот- според справка в АВп гр.Сливница, с № 404,
и е представил доказателство
допълнително за придобиването на този имот в с.Габер от майката на ответницата
и е поискала оценяването му с оглед формиране на масата на наследството по
чл.31 от ЗН за определяне налице ли е накърняване запазената част на
ответницата М.Ц. от наследството на майка й.-направено искането с молба от
09.11.2017 г. Последното процесуално действие обаче не представлява искане за
включване в делбата на този имот. Действително, при делба на наследство
включването в делбата на всички имоти, придобити по наследство, е от значение
за начина на извършване на делбата, за да може всеки съделител
да получи дял в натура, но ГПК е предвидил това да става в определен срок,
който е преклузивен такъв, а именно до приключване на
първото открито съдебно заседание по делото-чл.341, ал.2 от ГПК. Съдът няма
правомощие служебно да включва в делбата имоти, за които никой от страните не е
направила искане за това в преклузивния срок по
чл.341, ал.2 от ГПК. Ето защо в случая в този преклузивен
срок не е направено искане от нито един от съделителите
имотът в с.Габер да се включи в делбата, при което правилно първоинстанционният
съд е оставил без уважение молбата на ответницата за допълване на решението с произнасяне по иск за делба на този имот.
Обжалваното решение по чл.250 от ГПК като правилно следва да се потвърди.
По разноските: При този изход на спора, при който подадените жалби не се
уважават, въззивницата-ответник М.Ц. няма право на
разноски и сторените такива от нея остават в нена тежест. На ищеца ответницата
дължи на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1000 лв. за разноски за въззивната инстанция за адвокатско възнаграждение,
заплатено съгласно договора за правна помощ
с адв.М.П. и при липсата на възражение по
чл.78, ал.5 от ГПК по неговия размер.
В частта, в която с въззивното решение се
потвърждава първоинстанционното такова по
произнасянето по привременната мярка по чл.344, ал.2 от ГПК, решението има характер
на определение, и не подлежи на касационно обжалване, съгласно т. 6 от ТР №
1/17.07.2001 г. по т. д. № 1/2001 г., ОСГК на ВКС, което ТР не са изгубили
актуалност и при действието на сегашния ГПК,
според установената от ВКС практика по правилното приложение на процесуалния
закон /напр. определение № 98 от
22.05.2019 г. по ч. гр. д. № 1848/2019 г., Г. К., ІІ г. о. на ВКС/.
Воден от горните мотиви, СГС
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 500077 от 03.10.2018 г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с две решения- с № 20857 от
23.01.2019 г. и с № 31473 от 03.02.2020 г.
по гр.д. № 72732/2015 г. на СРС, 61 състав, В ОБЖАЛВАНИТЕ ЧАСТИ, в които
е намалено на основание чл. 30 ЗН с 878,33лв.
дарение, извършено от Т.Л.С., поч.
на 07.03.2008г., с н.а. 150 от 15.02.1996г., т. XI,
дело 2232/ 1996г. на 1/2 ид.ч. от недвижим имот, представляващ втори етаж от сграда,
с административен адрес: намираща
се в гр. София, ул. *******подробно описан в решението,
осъден е С.С.Т. да заплати на М.Т.Ц. сумата 1619,24 лв. за стойността на запазената й част
от наследството на Т.Л.Ц., и е осъдена
М.Т.Ц. да заплати на С.С.Т., сумата 178,5лв. месечно, представляваща обезщетение за ползване на имота, считано от влизане в сила
на решението за допускане
на делбата до окончателното
извършване на делбата, на
основание чл. 344, ал. 2 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение по чл.250 от ГПК с № 159876 от 06.07.2019 г. по гр.д. № 72732/2015 г. на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА М.Т.Ц., с ЕГН **********, адрес ***, съдебен
адрес:***, партер-чрез адв.Д.Д., да заплати на С.С.Т.,
с ЕГН ********** от гр.София, действащ
лично и със съгласието на
майка си В.Б.Й., двамата с адрес ***, съдебен адрес ***-чрез адв.М.П.,
на основание чл.78, ал.1 от ГПК сумата 1000 лв. /хиляда/ разноски за въззивната инстанция
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред Върховния касационен съд в 1-месечен срок от
съобщаването му на страните, с изключение на частта, в която се потвърждава
решението с произнасянето по чл.344, ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.