М О Т И В И
към присъдата по НДОХ № 279/14 г. по описа на
Окръжен съд - Варна
Окръжна прокуратура –
Варна е внесла във Окръжен съд – Варна обвинителен акт срещу :
Р.Н.М.
ЕГН ********** – за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 вр.
198 ал.3 от НК.
Срещу подсъдимият М. е възведено
обвинение в това, че на 06.05.2013 г. в гр. Варна, при условията на
опасен рецидив, отнел чужди движими вещи – велосипед марка “Газела” на стойност
891,00 лв., от владението на М.М.К., с намерение противозаконно да я присвои,
като при заварването на местопрестъплението употребил сила за да запази
владението върху откраднатата вещ.
В съдебно заседание представителят на ВОП поддържа изцяло предявеното обвинение, като предлага налагане
на наказание “Лишаване от свобода” около средния размер предвиден в закона.
Пледира да не се налага наказание “Конфискация”.
Защитата на подсъдимия в лицето на адвокат В. *** моли за оправдаване на
подзащитния си.
Пострадалата М.К. запозната с правата си не желае да се конституира
като частен обвинител в процеса.
Подсъдимия М. не дава обяснения. В
последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът като взе предвид становищата на страните, събраните по делото
доказателства намери за установено от фактическа
страна следното :
Подсъдимият Р.М. е с постоянен адрес в с. Белимер
обл. Монтана. От цигански етнически произход, без
образование, неженен, осъждан. Води скитнически начин на живот и се препитава
като рови в кофите за смет и краде.
Свидетелката М.К. ***. На 06.05.2013г. /Гергьовден/ след 20,00 часа се
прибрала у дома си, оставила колелото си марка “Газела” в двора на къщата и
влязла да се изкъпе. Малко след това подсъдимия минал по улицата и видял, че в
двора има колело. Влязъл, взел го и започнал да го тика по улицата. Тези му
действия били възприети от св. Д.Д. който живеел в съседна къща. Същия
незабавно се обадил по телефона на лелята на св. К. на име Димитричка
и и казал за станалото. Последната от своя страна се
обадила на племенницата си. Св. К. незабавно излязла от дома си и започнала да
търси колелото. На успоредната на ул. “Искър” улица “Злетово”
видяла подсъдимия във видимо нетрезво състояние да кара колелото и на зиг – заг, настигнала го и си
поискала колелото. Подсъдимия отвърнал, че е негово и започнал да и нанася
удари с ръка в областта на главата. Свидетелката успяла да го събори на земята
и там продължили да се боричкат. Тези събития били възприети от св. Ц.Л.,***.
Той познавал св. К. и често я виждал да кара велосипеда си по улицата. Излязъл
от къщата си и разтървал свидетелката и подсъдимия. Последния твърдял, че е
охранител и колелото е негово. Показал и документ от община издаден на негово
име. Междувременно окото на свидетелката К. отекло от ударите. По сигнал на
съседи пристигнал полицейски екип в състав свидетелите Д., Кунев и П. – полицаи
по охрана на обществения ред. Те установили самоличността на подсъдимия, като
на въпросите им той казал, че колелото е негово, а той е полицай и обикаля с
него из квартала. Същия бил задържан и отведен в ІV-то
РУП при ОД на МВР – Варна. По-късно велосипеда бил върнат на св. К..
Съобразно заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза,
което настоящия състав цени като обективно и компетентно дадено стойността на
инкриминираната вещ възлиза на 981,00 лв.
От
заключението на назначената в хода на досъдебното
производство СПЕ, защитено от вещото лице в съдебно заседание, неоспорена от
страните и ценена от съда като обективно и компетентно дадено се установява, че
подсъдимия М. страда от личностово разстройство – параноялен тип /психопатия/. Към момента на извършване на
деянието на 06.05.2013г. е могъл да разбира свойството и значението на
извършеното и да ръководи постъпките си. Психичното му състояние му дава
възможност адекватно да участва в наказателното производство.
Гореизложената фактическа обстановка се подкрепя от събраните по делото
гласни доказателства – показанията на
свидетелите Д.Д., Ц.Л., М.К., А. Кунев, Ф.П. и И.Д., както и от писмените
доказателства - Съдебно - оценителна
експертиза, Съдебно – психиатрична експертиза и справка за съдимост, прочетени и надлежно приобщени към
доказателствения материал по делото по реда на чл.283 от НПК.
Съдът изцяло приема горепосочените доказателства, от които безспорно се
установява авторството, времето и механизма на извършване на престъплението,
които са безпротиворечиви и взаимно допълващи се и
създават у съда убеждение за достоверност. По делото не е налично нито едно
доказателство, което да разколебава убеждението на състава досежно
изложената фактическа обстановка и участието на подсъдимия в нея.
Гореизложените установени обстоятелства водят до следните правни изводи:
След преценка на всички доказателства по делото съобразно разпоредбата
на чл. 14 от НПК – поотделно и в тяхната съвкупност съдът счита, че подсъдимият
Р.Н.М. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление наказуемо по чл.199 ал.1
т.4 вр. чл.198 ал.3 вр. ал.1 от НК, тъй като на 06.05.2013 г. в гр. Варна, при условията на
опасен рецидив, отнел чужда движима вещ – велосипед марка “Газела” на стойност
891,00 лв., от владението на М.М.К., с намерение противозаконно да я присвои,
като при заварването на местопрестъплението употребил сила за да запази
владението върху откраднатата вещ.
Субект на престъплението е вменяемо, пълнолетно, осъждано физическо
лице.
От субективна страна деянието е извършено с
пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния му характер,
предвиждал е настъпването на общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване.
Деянието е квалифицирано като грабеж, тъй като грабеж е и всяка кражба
при която заварения на местопрестъплението употреби сила или заплашване за да
запази владението върху откраднатата вещ. Константната съдебна практика на ВКС
– Решение № 50/22.02.1985г. по н.д.№ 32/85г. на ІІ-ро н.о., Решение № 237А от
16.04.1973г. по н.д. № 153/73г. на ІІ-ро н.о. и др. приема, че като
грабеж следва да се квалифицират и случаите, когато кражбата е завършена, но по
време и място дееца се е намирал в непосредствена близост и връзка с мястото и
времето на извършването и. Такъв е и настоящия случай. Подсъдимия е бил
настигнат на съседна на местоизвършването на кражбата
улица от собственичката на велосипеда, и и е нанесъл
удари в юмрук в лицето с цел да запази владението върху откраднатата вещ.
Намерението му за своене на вещта се подчертава и
от последващото му поведение – пред
свидетеля Л. и служителите на МВР той упорито е твърдял, че велосипеда си е негова собственост.
Причина за извършване на деянието е
ниската правна култура на подсъдимия Р.М.
и трайно установения му начин на престъпен живот.
Деянието е извършено при условията на
опасен рецидив съобразно разпоредбата на чл.29 ал.1 б.”А” и б.”Б” от НК –
подсъдимият е осъждан общо осем пъти с наложено наказание “Лишаване от свобода”
за престъпления срещу собствеността на гражданите, като седем от наказанията са
изтърпени ефективно в местата за лишаване от свобода. Освободен е от Затвора –
Враца на 05.12.2011г. след изпълнение на
групирано наказание “Лишаване от свобода” за срок от 2 години и 9 месеца
по Ч.Н.Д. № 45/2010г. на Районен съд –
гр. Ловеч.
За да наложи наказание на подсъдимия
удовлетворяващо целите на чл.36 от НК съдът съобрази конкретните особености на
престъпното посегателство и неговия извършител, както и мотивиралите
осъществяването му подбуди.
Степента на обществена опасност на
деянието е висока – законодателят е предвидил налагане на наказание “Лишаване
от свобода” за срок от пет до петнадесет години.
Степента на обществена опасност на
дееца е също висока – преди датата на
инкриминираното деяние е осъждан общо 8 пъти за
престъпни посегателства срещу собствеността и личността на гражданите.
Извършването на престъпления се е превърнало в начин на живот за М.. Следва да
се отбележи, че пострадали от престъпленията срещу личността са жени /какъвто е
и настоящия случай/, което говори за завишена агресивност спрямо лицата от
женски пол и че престъпленията са извършени на територията на цялата страна –
София, Айтос, Кърджали, Монтана и Ловеч.
Съдът определяйки вида и размера
на наказанието като смекчаващи отговорността обстоятелства отчете :
-
налично
психично заболяване, което се е отразило на възможността му за правилна
преценка на обществената опасност на извършеното от него деяние
Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът отчете :
- трайно установен начин на престъпен живот
- липса на възпитателен ефект от предходно наложени наказания
С оглед на гореизложеното настоящият състав счита, че наказанието
следва да бъде определено при лек превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като подсъдимия
трябва да бъде изолиран от обществото за продължителен период от време. Като
подходящ такъв размер съдът намери налагане на наказание “Лишаване от свобода”
за срок от шест години.
Съдът с оглед на имотното състояние на подсъдимия счете, че прилагане
на кумулативно предвиденото в закона наказание
“Конфискация на налично имущество” не би способствало за постигане на целите на
наказателната репресия.
Като съобрази, че подсъдимият Р.М. е рецидивист по смисъла на Параграф
3 ал.1 т.1 и т.2 от допълнителните разпоредби на ЗИНЗС и на осн.
чл.61 т.2 от същия закон съдът постанови изпълнението на наказанието да започне
при първоначален строг режим в затвор.
Съдът намира, че така определения размер на наказанието ще спомогне
подсъдимият да се поправи и превъзпита към спазване на законите, ще се
въздейства предупредително върху него и ще въздейства възпитателно и
предупредително спрямо останалите членове на обществото, като по този начин ще
бъдат постигнати целите на наказанието визирани в чл.36 ал.1 от НК.
На осн. чл.189 ал.3 от НПК съдът възложи
съдебните и деловодни разноски в тежест на подсъдимия.
По гореизложените
съображения, съдът постанови присъдата си.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ :