Р Е Ш Е Н И Е
№ ……….
гр. Плевен,
18.10.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна
колегия, ТРЕТИ наказателен състав в публично заседание на единадесети октомври
, две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ МИТЕВА
и
секретар: МАРИЯНА КОЛЕВА, като разгледа
докладваното от съдията АНД № 1884 по описа за 2019 година на ПлРС, трети наказателен състав и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.59 и следващи от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление №440827-F483070 от 06.06.2019г.
на Началник отдел Оперативни дейности В.Търново в Централно управление на Национална агенция за приходите съгласно
Заповед на изпълнителният директор на НАП, с което на основание чл.53, ал.1,
във вр. с чл.27/83/ и чл.3,
ал.2 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/ и чл.185, ал.1 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС/ на „К.Т.Б.”ЕООД,
ЕИК по БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на управление:***, представлявано от ***.с
ЕГН ********* е наложена имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева
за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства.
С жалбата се прави искане за отмяна на
издаденото НП поради неговата незаконосъобразност, като се излагат се доводи по
същество на искането. С жалбата не се правят искания за събиране на нови
доказателства
Дружеството – жалбоподател редовно призовано, в съдебно заседание се
представлява от адв. П. ***, която поддържа жалбата и
искането за отмяна на НП.
Административно - наказващия орган – ТД НАП Плевен, редовно призован, в
съдебно заседание се представлява от юрисконсулт Младенова, която изразява становище за
неоснователност на жалбата и за потвърждаване на наказателното постановление
като правилно и законосъобразно.
Съдът като съобрази и прецени доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност прие за установено следното:
Обжалваното наказателно постановление /НП/ е издадено въз основа на
съставен на 25.04.2019г. от свидетелят П.Б.Б. . акт
за установяване на административно нарушение /АУАН/ № F483970 против
дружеството жалбоподател за това, че при извършена оперативна проверка на
17.04.2019г. на обект – офис магазин „на
„К.Т.Б.”ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***със седалище и адрес на управление:***,експлоатиран
от на „К.Т.Б.”ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***е
установено ,че не за всяка извършена продажба ,заплатена в брой се издава
фискална касова бележка от инсталираното фискално устройство в обекта.
При извършена контролна покупка на 1бр.
тиксо –изолирбанд на стойност
4,00лв,заплатени в брой от П.Б.-орган по приходите на ***-на длъжност офис-сътрудник,която е приела плащането ,не издала фискален бон от наличното
и работещо ФУ модел DAISY EXPERT SX с регистрационен номер в НАП № ***.,с което е нарушен чл 25,ал1,т1 от Наредба Н-18/2006г на МФ.
Горното се потвърждава от разпечатания
МФО№000052/17.04.2019г,от който е видно,че няма регистрирани продажба чрез ФУ
до момента на проверката.
За установяване на обстоятелствата е
съставен протокол за извършена проверка № 0373257/17.04.2019г.
На основание констатациите в акта е издадено и атакуваното НП, в което
по идентичен с акта начин е направено описание на нарушението извършено от
дружеството – жалбоподател, както и нарушената правна норма. Издаденото НП е
връчено на дружеството-на офис-сътрудник ** на 26.08.2019г. В срок пред РС
Плевен, поради несъгласие с посоченото нарушение и наложената имуществена
санкция е обжалвано издаденото НП.
Разпитан като свидетел в съдебно заседание актосъставителят П.Б. потвърди авторството на съставения АУАН.
Свидетелите Л.Ж. и И.Д., че не са присъствали при извършване на проверката, а са свидетели по съставяне и
връчване на АУАН. Изложената фактическа обстановка съдът приема
за установена от приобщените по делото
доказателства – гласни: показанията на
разпитаните свидетели, както и на
писмени такива: разпечатания
МФО№000052/17.04.2019г,от който е видно,че няма регистрирани продажба чрез ФУ
до момента на проверката,АУАН,
Заповед № ОПР -17/17.05.2018Г
година на Изпълнителния директор на НАП, и писмени доказателства съдържащи се в
представената по делото административно наказателна преписка.
При така установената фактическа обстановка съдът направи следните
правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл.59,
ал.1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал.2 от
този текст, от легитимиран субект /срещу който е издадено атакуваното НП/, при
наличие на правен интерес от обжалване и пред компетентния съд / по местоизвършване на твърдяното
нарушение/, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество се явява
ОСНОВАТЕЛНА.
За да се произнесе по съществото на
правния спор /по основателността на жалбата/, съдът съобрази, че настоящото
производство е от административно - наказателен характер и същественото при
него е да се установи има ли извършено административно нарушение от лицето
посочено в АУАН и НП. Тук следва да се отбележи, че актовете за установяване на
административно нарушение нямат обвързваща доказателствена
сила, т. е. посоченото в акта не се счита за доказано. Това означава, че в
тежест на административно - наказващия орган, тъй като именно той е субекта на
административно - наказателното обвинение, е да докаже по безспорен начин пред
съда, с всички допустими доказателства, че има административно нарушение и че
то е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител. Разбира се при
налагане на имуществена санкция на Еднолични търговци или Юридически лица се касае за обективна невиновна отговорност и съответно
в тези случаи е достатъчно
доказването на извършване на
нарушението от обективна страна, като не се изследва въпрос за вина. Същата се
определя като отношение на дееца към деянието и резултата от него и по тази
причина подобно отношение не може да
бъде формирано от ЕТ или ЮЛ. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за
съставянето на акта и издаването на Наказателното постановление, както и
сроковете за реализиране на административно наказателното преследване. Процедурата по установяването на
административно нарушение, издаването на НП и неговото обжалване е уредена в
ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН, препраща
към субсидиарно приложение
на разпоредбите на НПК. В производството по обжалване на НП, наказващият орган
е този, който поддържа административно наказателното обвинение, съответно
тежестта на доказване е за него.
Отразените в Акт за установяване на
административно нарушение фактически констатации нямат доказателствена стойност
по презумпция. Същите не се считат за установени, както и нарушителят не се
счита за такъв, до доказване на противното, със способите за събиране на доказателствата
в наказателния процес. Когато в хода на административно-наказателната процедура
са били нарушени установените законови норми относно съставянето и реквизитите
на акта и НП, то издаденото НП следва да бъде отменено изцяло като
незаконосъобразно, независимо дали има извършено административно нарушение.
Следва също така да се отбележи, че съдът следи служебно относно спазването на
процесуалните норми по издаване на НП и спазването на сроковете за реализиране
на административно-наказателната отговорност.
Като прецени изложената фактическа
обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения и при цялостната служебна
проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК, вр.
чл.84 от ЗАНН, настоящият състав на
Плевенския районен съд приема
от правна страна следното:
По приложението
на процесуалния закон: Проверяваният
акт е издаден от
упълномощен за това орган,
чиито
правомощия с оглед длъжностното качество което има произтичат от разпоредбата
на Закона за данък върху добавената стойност и приетата Заповед № ОПР -17/17.05.2018г на Изпълнителния
директор на НАП поради което издалото НП
лице е компетентно. С оглед
длъжностното качество на актосъставителката
и във връзка с разпоредбите на ЗДДС и посочената оправомощителна Заповед, съдът намира че АУАН е
съставен от компетентен орган, при изпълнение на неговите служебни задължения.
Наказателното постановление
е издадено в срок, но съдът
констатира, че при издаването
на АУАН и НП е допуснати нарушения на процесуалните правила.
За да е налице
административно нарушение, то следва да е извършено виновно - чл.7 от ЗАНН.В
случая нарушението е извършено в офис-магазин (с
основно предназначение за срещи с клиенти, които да имат възможност да видят
част от предлаганите стоки, на които са поставени единични цени), в който има монтирано фискално устройство с основна цел -
отразяване плащания в брой по сделки с лица, които желаят да ги сключат при
това условие(основно плащанията на контрагентите са по банков път);
За
контролните органи на НАП е станало
известно, че служителката М.* е назначена на длъжност „технически
сътрудник“ и няма материално-отчетнически права, нито такива са й делегирани.Това
е видно от представеният в преписката на админастративно
наказващият орган трудов договор и длъжностна характеристика.
Грешка
на * че при извършване на продажбата на един брой тиксо , макар продиктувана от
добри намерения, по
никакъв начин не може да бъде обвързваща с вината на дружеството ,каквато в конкретният случай е
ангажирана - нито е споделила намерението си за самоинициатива
при продажби на стоки, нито управителя или оправомощено от него
лице са присъствали на продажбата и
някой от тях не е издал касова бележка в този случай дружеството би носило
отговорност за виновното поведение на своите органи на управление.
Нарушение на
материалния закон се констатира и при издаване на обжалваното НП и това издадено срещу
служителката М.* с № 440832-F483972/06.06.2019r
.са
получени по пощата на 26.08.2019г. Според трудов договор
и длъжностна характеристика служителката М.*,същата не е MOJI и няма отчетнически права и задължения;
В
разпоредбата на чл.185, ал.З от ЗДДС като изискване към нарушителя да е, „лице, което фактически е било длъжно да
издаде документ по чл.118, ал.1 и е приело плащане....“ Видно от длъжностна характеристика М.* има единствено
задължение да уведоми управителя, който е лицето с право да приема плащане и
издава документ по чл.118, ал.1 от ЗДДС. Член 118 от ЗДДС има две кумулативни
предпоставки - да има задължение и да приеме плащане, като само първата от тях
е изпълнена. Въпреки това следва да се има
предвид, че двете алтернативите на разпоредбата на чл.185, ал.1 от ЗДДС не се
прилагат кумулативно,а алтернативно,
т.е. може да се реализира АН производство или срещу не издалото фискален
документ ФЛ ИЛИ срещу ЮЛ, но не и срещу двата субекта
едновременно ,каквото наказващият орган в конкретният случай е сторил
Прилагането на чл.118 от ЗДДС, редът и
начинът за издаване на фискални касови бележки, както и минималните реквизити
на фискалните касови бележки се определят с Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства (обн.ДВ, бр.106 от 2006г.). Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от посочената Наредба, всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или
от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги, като за целите на тази
наредба „фискално устройство”, „търговски обекти” и „фискална касова
бележка/фискален бон/” са тези по § 1, т.40 и т.41 от ДР и чл.118, ал.3 от ЗДДС, съгласно чл.2, ал.1 от същата. Текстът на чл.118, ал.1 от ЗДДС е
възпроизведен и доразвит в чл.25 от наредбата, ал.1 на която гласи, че лицата,
задължени да използват ФУ, издават фискална касова бележка за всяка продажба,
независимо от документирането й с първичен счетоводен , с изключение на
случаите, когато плащането е по банков път, а ал.3 на същия член сочи, че
фискалната касова бележка се издава при извършване на плащането. От момента, в който парите са
дадени и приети, възниква задължението на продавача да издаде касов бон или
касова бележка. Това изхожда от разпоредбата на чл.25, ал.1 от Наредба № Н – 18
за регистриране
и отчитане на продажби в търговски обекти чрез фискални устройства, съгласно която фискална касова бележка
се издава при извършване на плащането, освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит
или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по
смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски
паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на
пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Настоящият съдебен състав намира,че са налице допуснати процесуални нарушения при
издаването на АУАН и НП, тъй като същите нямат пълно и точно описание на
нарушението, съгласно императивните норми
на чл. 42, ал.1, т.5 и чл. 57, ал.1, т.6 ЗАНН. От друга страна, преценката за
законосъобразността на НП по смисъла на чл. 57, ал.1, т.5 ЗАНН, досежно
описанието на нарушението, се свежда до това изложени са фактически твърдения
за обективните признаци от състава на административното нарушение което според
АНО е осъществено. .Разпоредба на чл. 25 от Наредбата е от подзаконов порядък,
намира се в подзаконов нормативен акт – наредба, издадена на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на
физическите лица, съгласно § 11 от преходните и заключителните разпоредби,
и следователно нормите й не се прилагат самостоятелно, а само във връзка със
съответните законови разпоредби, препращащи към правила в наредбата. В случая,
нарушена би се явила норма от по-висш порядък – чл. 118, ал.1 предл. първо
от ЗДДС, която вменява на всяко регистрирано и нерегистрирано по
този закон лице задължение да регистрира и отчита извършените от него
доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от
фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ,
Посоченият текст на чл. 118, ал.1 от ЗДДС урежда по категоричен
начин задължението за издаване на касов бон за всяка доставка или продажба, и
представлява законова разпоредба от императивен характер. Ето защо, цитираната в акта и постановлението
квалификация по чл. 25, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на МФ е приложима,
но само във връзка с чл. 118, ал.1 , тъй като съгласно чл. 118, ал. 4 от ЗДДС, прилагането на
същия член, условията, редът и начинът за одобряване на типа, за отмяна на типа,
за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане и сервизно
обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства, техническите и
функционалните изисквания към тях, редът и начинът за установяване на
дистанционна връзка с Националната агенция за приходите и за издаване на
фискални касови бележки, както и минималните реквизити на фискалните касови
бележки се определят с наредба на министъра на финансите. В правната
квалификация на деянието в
постановлението липсва посочване на пълният текста на извършеното нарушение, посочено е, че деянието
е нарушение на чл.25 ал.1 т.1 от Н-ба №Н-18/13.12.2006г. АНО е следвало да посочи,освен
разпоредбата нарушението е по чл. 25
ал.1 от Н-бата.и с коя законова разпоредба е свързан
. Поради посочения пропуск, процесът по
издирване на приложимото право и квалифицирането на деянието е останал
незавършен, което на свой ред е довело до липса на задължителен реквизит от
акта и наказателното постановление. Съставянето на АУАН е основополагащ елемент
от всяко асминистративно-наказателно производство.
Това е дейност от процесуално естество, от чието добросъвестно и
законосъобразно осъществяване зависи в голяма степен ефективността на
последващата наказателна дейност на административно-наказващия орган. Чрез
съставения акт се сезира АНО със съответния административно-наказателен казус и
се иска от него да се произнесе за да установи има ли виновно извършено деяние
и каква следва да е санкцията по него. Абсолютно задължително е в АУАН и в НП
административното нарушение, което е вменено във вина на нарушителя и за което
той е санкциониран да бъде описано точно, прецизно и разбираемо, както и да
съдържа всички обективни и субективни признаци на нарушена норма от съответния
нормативен акт.
С оглед изложеното, съда намира, че в хода на
административно-наказателното производство пред наказващия орган са допуснати
съществени нарушения на процесуални правила, които ограничават правото на
защита на жалбоподателя и не могат да бъдат санирани
във фазата на съдебното следствие. Обжалваното наказателно постановление, като
незаконосъобразно, следва да бъде отменено, поради което и на основание чл. 63, ал. 1 предложение трето от ЗАНН,
съдът: Водим от гореизложеното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление
№440827-F483070 от 06.06.2019г. на Началник отдел Оперативни дейности
В.Търново в Централно управление на
Национална агенция за приходите съгласно Заповед на изпълнителният директор на
НАП, с което на основание чл.185, ал.1
от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ на „К.Т.Б.”ЕООД, ЕИК по БУЛСТАТ ***със седалище
и адрес на управление:***, представлявано от ***.с ЕГН ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 700 /седемстотин/ лева за нарушение на чл.25, ал.1, т.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министерство на финансите за
регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти чрез фискални
устройства като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението не
е окончателно и подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административния съд на гр.Плевен на основания съгласно НПК и по реда
на Глава ХІІ от АПК .
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: