Решение по дело №1745/2018 на Районен съд - Видин

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 20 септември 2019 г. (в сила от 25 март 2020 г.)
Съдия: Нина Донкова Николова
Дело: 20181320101745
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 юни 2018 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 452

гр.Видин , 20.09.2019г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Видински      районен         съд               гражданска колегия  в  публично  заседание на  двадесет и първи август   през две хиляди и деветнадесета година , в състав:

                                                                   Председател:Нина Николова

 

при секретаря  П.Каменова,  като разгледа  докладваното от съдията  Николова  гр.дело №  1745 по описа за 2018г.,и за да  се произнесе взе предвид следното:

Искът е с правно основание чл.422, ал.1 във вр.с чл.415, ал.1 от ГПК.

Предявен е иск от „ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС  АД  , със седалище гр. София  срещу  К.Б.К. с ЕГН:  ********** с адрес ***, за установяване вземания  на ищеца към ответника  за суми, представляващи 5404.80 лева главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 29.09.2016г., сключен между страните, ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 16.11.2017г. до окончателното издължаване, 427.53 лева договорна лихва за периода 01.05.2017г. до 31.10.2017г., 82.32 лева такси за периода 01.05.2017г. 31.10.2017г.

Излага се от ищеца, че сключения договор е със срок от дванадесет месеца, като поради липсата на изрично писмено волеизявление на страните срокът е продължен с още 12 месеца, считано от 29.09.2017г.  Твърди се, че на ответника е отпуснат  кредит от 5 500 лева , с условия за връщане, посочени в договора . Същият е усвоил, като е извършил 16 бр.платежни операции, изразяващи се в теглене в брой общо на сумата 5 740.00 лева. От същия са извършени частични погасявания на главницата , като е останала непогасена част в размер на 5404.80 лева. Поради невнасяне на минималните погасителни вноски в четири последователни месеца- за м. 05, 06, 07 и 08. 2017г. всички вземания на ищеца, на основание чл.37, ал.5 от Общите условия към договора, са станали предсрочно изискуеми и такава е обявена на 30.09.2017г., като цялото вземане към датата на обявяване на предсрочна изискуемост е в размер на 5 826.58 лева.Ответникът е уведомен на посочения от ответника в договора адрес за предсрочната изискуемост с уведомление изх.№ на ищеца 20170488/18.10.2017г.

За вземането е образувано ч.гр.д. № 3286/2017г. на ВРС и е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК , която е връчена по реда на чл.47, ал.5 от ГПК. 

Представени са писмени доказателства, приложено е и ч.гр.д.№ 3286/2017г.на ВРС.

Исковата молба, заедно с приложенията, на основание чл.131, ал.1 ГПК е връчена на ответника, чрез назначен особен представител, който в срока по същия текст е отговорил . Излага се в отговора, че ответникът не е уведомен за настъпила  предсрочна изискуемост, поради което искът е неоснователен. Евентуално се иска обявяването на основание чл.22, вр. с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК за недействителни на сключения договор и Общи условия, поради липса на погасителен план.   Оспорва се размерът на главницата, тъй като не е ясно как е формирана, оспорва се размера на лихвата ,тъй като не е посочено върху каква главница са изчислени ,какъв лихвен процент е приложен и за какъв период се отнасят.Оспорва се и размера на начислените такси, тъй като не е видно на какво основание са начислени, включително и напомнителни такси . Прави се възражение за нищожност на клаузата с която се уговаря напомнителна  такса на основание чл.33, ал.2, вр. с чл.21, ал.1 ЗПК. Не е посочено от ищеца кое напомнително действие е извършил , за да се прецени размера на таксата. Не е установено от ищеца и какви действия са извършени на претендираната стойност на таксата.  

При така изяснените факти и  обстоятелства , съдът преви следните правни изводи: Доколкото ищецът се позовава на предсрочна изискуемост, съдът преценява от доказателствата, че са налице обективните предпоставки за обвяването на същата, уговорени в чл.37, ал.5 от Общите условия.

Съгласно легалното определение в чл. 430, ал.1 от ТЗ, с банковия договор банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока. Дружеството - ищец няма статут на банка по смисъла на чл. 2 от ЗКИ и представлява финансова институция, регистрирана с основна дейност отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Договорът за кредит по своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и формален. Същият, както и останалите търговски сделки, се подчинява на общите правила за сключване и действителност на сделките, установени в ЗЗД, освен ако в ТЗ и в специалния ЗПК не са предвидени особени правила за сключването и действителността му.

Съгласно т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013г. на ОСГТК на ВКС, което важи и за небанкови финансови институции, които предоставят по занятие кредити, предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението по чл.410 ГПК / а не само по чл.417 ГПК/, следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на кредита (Решение №123/09.11.2015 по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).

От доказателствата по делото  може да се заключи, че изявлението на ищеца за настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди подаване на заявлението. По делото е представено уведомително писмо до ответника, с дата от 20170488/18.10.2017г., както и са представени доказателства, че същото  е изпратено до длъжника на адреса, който е посочил в договора. Видно е, от  обратна разписка от 19.10.2017г. и от писмо от Еконт Експрес ООД от 08.11.2017г. че ответникът е търсен на адреса с три опита за доставка, но не е открит на адреса.Поради горното, съдът приема, че уведомлението е връчено редовно от ищеца, и следва да се счита за получено от него, и породило правните последици, тъй като е извършено преди предявяване на вземанията по реда на чл.410 ГПК на 16.11.2017г.  Ответникът не е изпълнил поетото в договора задължение по чл.28, ал.4, във вр. с ал.3 да уведоми ищеца при промяна на посочените в договора данни.

По делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение установява, че усвоеният от ответника кредит е в размер на 5 740.00 лева, чрез теглене на различни суми от АТМ в гр.София и гр.Костинброд, от които са погасени 335.20 лева и са останали за погасяване 5 404.80 лева. Вещото лице установява минималните месечни вноски за всеки месечен период , последното извършено плащане от ответника на 31.05.2017г., както и настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, отразена счетоводно от ищеца на 30.09.2017г. Установява се от вещото лице, че непогасените вземания на ответника по договора са в размери 5 404.80 лева главница, 427.53 лева договорни лихви за процесния период, 82.32 лева договорни такси , от които 75.00 лева за уведомителни съобщения, 2.00 лева извлечение на хартиен носител, 1.00 лева такса вноска в офис на Изипей, 4.20 лева теглене сума от АТМ, 0.12 лева такса телефонно съобщение. Договорните лихви са изчислени върху усвоената и непогасена част от главницата, при лихвен процент 15.7 % год.лихва за календарния брой дни на задължението по метода 365/365 дни.

По отношение направеното възражение за недействителност на договора, поради липсата на погасителен план към същия на основание чл22, във вр. с чл.11, ал.1, т.11 ЗПК, съдът намира същото за неоснователно. Видно от договора и условията, при които е сключен, не може да се направи извод, че е следвало да се изготви и погасителен план към договора. Видно е , че на ответника е предоставена платежна услуга-  откриване на платежна сметка с определен лимит- чл.4 от договора и издаване на платежна карта- чл.2 от договора, като всяка платежна операция , извършена от ответника представлява кредит, съгласно чл.6, ал.2 от договора, като общия размер на всички кредити/ операции , извършени по усвояването на суми/ , не може да надвишава 5 500 лева. С оглед липсата на предварителна информация дали и кога ще се извършват плащания от сметката от ответника, както и какви суми ще се усвояват, не би било възможно да се изготви погасителен план с равни месечни вноски и определен падеж на същите, поради което и съдът приема, че в случая е налице изключението по чл.4, ал.3 ЗПК. 

Уговорка за заплащане на такси страните са постигнали с чл.14, ал.1, т.3 от договора за кредит. Начислените на ответника такси са за уведомителни съобщения в размер 75.00 лева, са начислени за периода 01.05.2017г.-01.11.2017г. , такса за месечно извлечение в размер 2.00 лева и такса за изпращане на съобщение -0.12 лева и такса за извършено теглене в размер на 4.20 лева. Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че посочената клауза е недействителна, поради нейната неравноправност.   Неравноправна е клаузата в договор, сключван с потребител, когато е  във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.   Видно от заключението на вещото лице ищецът е начислявал   напомнителна такса в размер на 15.00 лева , след  допуснато невнасяне на минималните погасителни вноски в четири последователни месеца- за м. 05, 06, 07 и 08. 2017г. ,   за месечно извлечение 1 лев, които съдът не приема, че са необосновано високи, поради което и в тази част искът е основателен. 

На основание чл.78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се присъдят направените от ищеца разноски . По изложените съображения, съдът

 

                                                            Р   Е   Ш   И  

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на  К.Б.К. с ЕГН:  ********** с постоянен адрес ***К. Бъчваров №20, вх.Б, ет.1, ап.25 вземането на ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС  АД, със седалище и адрес на управление гр. София , район Лозенец, п.к.140-7, бул Черни връх №43 срещу  К.Б.К. с ЕГН:  ********** с постоянен адрес ***К. Бъчваров №20, вх.Б, ет.1, ап.25   за следните суми:  5 404.80 лева главница по Рамков договор за предоставяне на платежни услуги и потребителски кредити от 29.09.2016г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на вземането на 16.11.2017г. до окончателното издължаване, 427.53 лева договорна лихва за периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г., 82.32 лева договорни такси за периода 01.05.2017г. - 31.10.2017г.

ОСЪЖДА К.Б.К. с ЕГН:  ********** с постоянен адрес ***К. Бъчваров №20, вх.Б, ет.1, ап.25 да заплати на ТРАНСКАРТ ФАЙНЕНШЪЛ СЪРВИСИС  АД, със седалище и адрес на управление гр. София , район Лозенец, п.к.140-7, бул Черни връх №43  разноски: 118.29 лева ДТ в производството по ч.гр.д.№ 3286/2017г. на ВРС,  както и 625.75 лева възнаграждение на особен представител, 160.00 лева възнаграждение на вещо лице и 118.29 лева ДТ в исковото производство.

Решението може да се обжалва пред Видински окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

               РАЙОНЕН СЪДИЯ: