РЕШЕНИЕ
Гр. София, 14.10.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, IV б състав, в публично заседание на четвърти октомври две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Станимира Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Райна Мартинова
Теодора Карабашева
при секретаря Капка Лозева разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 4029 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С Решение № 20027192/29.01.2021
г. по гр. д. № 31006/2020 г. по описа на СРС, 41 състав е отхвърлен предявения
от „Т.С.“ ЕАД срещу А.Х.С. иск с правно основание чл. 124, ал. 1 във връзка с
чл. 415, чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 150
от Закона за енергетиката и чл. 124, ал.1 във връзка с чл. 415 и чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че А.Х.С. дължи на „Т.С.“ ЕАД сумата от 2620,36 лева – главница,
представляваща стойност на доставена до топлоснабден имот – апартамент № **,
находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, бл. ****, с аб. № 045423 за периода
01.05.2016 до 30.04.2019 г., сумата от 204,42 лева, представляваща обезщетение
за забава в размера на законната лихва за забава върху главницата за доставена
и незаплатена топлинна енергия за времето от 15.09.2017 г. до 03.12.2019 г.,
както и за сумата от 20,03 лева, представляваща цена на услуга за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 30.04.2019 г. и 2,19 лева –
обезщетение за забава за периода от 31.01.2018 г. до 03.12.2019 г., за които
суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
на 08.01.2020 г. по ч.гр.д. № 72513/2019 г. по описа на Софийски районен съд,
41 състав, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК във връзка с чл. 38 от Закона
за адвокатурата „Т.С.“ ЕАД е осъдено да заплати на адв. К.И.Б.сумата от 360
лева, представляващи сторени в производството по делото разноски за първата
инстанция.
Против решението е подадена
въззивна жалба вх. № 25032266/23.02.2021 г., подадена от „Т.С.“ ЕАД. В жалбата
са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение. Въззивникът
поддържа, че неправилно съдът е приел, че ответникът А.С. не следва да отговаря
за задължението, защото не било доказано, че той е потребител на топлинна
енергия за процесния период за топлоснабдения имот. Поддържа, че ответникът е
потребител по смисъла на §1, т. 42 от Закона за енергетиката, според който
потребител на топлинна енергия или природен газ за битови нужди е физическо
лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоснабдител гореща вода или пара за отопление, климатизация или
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си, което включвало и
облигационния ползвател. Твърди, че съгласно Общите условия от 2016 г. купувач
на топлинна енергия може да бъде и физическо лице, наемател на имот,
собственост на юридическо лице, като в този случай партидата се откривала на
името на наемателя. Поддържа, че по делото са събрани доказателства, които
установяват, че в процесния период ответницата е настанена като наемател в
процесния имот и съответно тя има качеството потребител на топлинна енергия.
Моли да бъде постановено решение, с
което да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъдат уважени
предявените искове. Претендира направените по делото разноски и юрисконсултско
възнаграждение.
В срока по чл. 263, ал. 1
от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 25051268/22.03.2021 г.,
подаден от А.Х.С.. Въззиваемата поддържа, че правилно първоинстанционният съд е
приел, че имотът е общинско жилище и като такова негова собственик се явява
Столична община, а тя е само наемател. Не се установявало, че не е обвързана от
общите условия на дружеството, тъй като няма писмено съгласие от страна на
собственика да бъде открита партида на наемателя и писмен договор на наемателя
и топлопреносното дружество. Моли въззивната жалба да бъде оставена без
уважение. Претендира направените по делото разноски.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.
235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
Производството
по гр.д. № 31006/2020 г. по описа на СРС, 41 състав е образувано по искова
молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД против А.Х.С., с която е предявен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във връзка с чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и
договорите и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите за установяване
съществуването на парично задължение на ответника, за което е издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК по гр.д. № 72513/2019 г. по описа на СРС, 41 състав.
В
исковата молба се твърди, че ответницата в качеството й на общински наемател на
топлоснабден имот в гр. София, общ. Искър, ж.к. Дружба, бл. ****, ап. ** е
клиент на топлинна енергия за битови нужди по смисъла на §190 от ДР на Закона
за енергетиката. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката
продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие
се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна
енергия от „Т.С.“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са
одобрени от ДКЕР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали
търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и
задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и
заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията.
Твърди, че ответникът не е упражнил правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за
енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него.
Твърди, че ответникът е имал задължение да заплати дължимите от него суми в
30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява
лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се
начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на
30-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния
отоплителен сезон. Твърди, че сградата, в която се намира топлоснабдения имот
съществува техническа възможност за прилагане на дялово разпределение на
топлинна енергия, но не се прилагала, тъй като потребителите от етажната
собственост не били сключили договор с лицензирана фирма. Поддържа, че
ответника не е изпълнил задълженията си да заплати исковите суми за доставена
топлинна енергия до адрес в гр. София, общ. Искър, ж.к. Дружба, бл. ****, ап. **,
абонатен № 045423. В исковата молба се сочи също, че за периода от м. 05.2016-04.2019
г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но
ответникът не е заплатил дължимата за това цена в общ размер на 2620,36 лева -
главница за топлинна енергия, както и сумата от 20,03 лева – сума за дялово
разпределение, за което били издадени и фактури. Поддържа, че за периода от
15.09.2017 – 03.12.2019 г. ответника е изпаднал в забава за плащане на сумите
за топлинна енергия, поради което дължал обезщетение в размер на 204,42 лева, а
за периода от 31.01.2018-03.12.2019 г. – 2,19 лева, обезщетение за забава върху
дължимата сума за дялово разпределение. Твърди, че по гр.д. № 72513/2019 г. по
описа на СРС, 41 състав е издадена заповед за изпълнение, срещу която
ответникът възразил. Моли да бъде признато за установено съществуването на
задълженията, за които е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Претендира направените в заповедното и в исковото производство разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
В срока
по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника А.Х.С.. С молба становище
вх. № 25189923/21.12.2020 г. ответницата е заявила, че оспорва предявените
искове, като поддържа на правеното в заповедното производство възражение за
изтекла погасителна давност, както и заявява, че не е потребител, тъй като
собственик на имота е Столична община, а
тя не е ползвател. Моли предявения иск да бъде отхвърлен, като бъде присъдено
адвокатско възнаграждение на адв. Б.съобразно представен списък.
Към
първоинстанционното производство е приложено гр.д. № 72513/2019 г. по описа на
СРС, 41 състав. По заявление от 13.12.2019 г., подадено от “Топлофикация София”
АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с която е разпоредено на А.Х.С.
да заплати сумата 2620,36 лева -
главница за доставена топлинна енергия за периода от м. 01.05.2016-30.04.2019
г. за топлоснабдения имот, находящ се на адрес: гр. София, общ. Искър, ж.к.
Дружба, бл. ****, ап. **, абонатен № 045423, ведно със законна лихва за периода
от 13.12.2019 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 204,42
лева за периода от м. 15.09.2017-03.12.2019 г. - обезщетение за забавено
изплащане, сумата от 20,03 лева,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от
01.12.2017 до 30.04.2019 г., ведно със законна лихва от 13.12.2019 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 2,19 лева за периода от
31.01.2018 г. до 03.12.2019 г., както и направените по делото разноски. В срока
по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът е подал е възражение срещу заповедта. В
изпълнение на указанията заявителят е предявил иск в законоустановения срок.
В
първоинстанционното производство са събрани писмени доказателства и заключение
на съдебно-техническа и съдебно-счетоводна експертиза, от които се установява
следното:
Като
доказателство по делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.” ЕАД ***, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на
Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД и са одобрени с Решение ОУ – 1/27.06.2016
г. на КЕВР. Съгласно чл. 1, т. 2 от Общите условия „битов клиент“ е клиент,
който купува топлинна енергия с топлоносител гореща вода за отопление,
климатизация и горещо водоснабдяване за битови нужди. Предвиден е редът, по
който се открива партида относно топлоснабдения имот, като освен собственик или
ползвател на имота в чл. 64, ал. 1 е предвидено, че клиент може да бъде и друго
лице – ползвател при условие, че собственикът на имота е представил писмено
съгласие в нотариално заверена форма. В ал. 2 е посочено, че при промяна в
наемното правоотношение новият и предишният наемател са длъжни да подадат до
продавача заявление за откриване или закриване на партидата.
Установява
се от представените по делото Заповед № 7700-1/19.01.2012 г. на Кмета на Район
Искър, Договор за наем, сключен между Столична община и А.Х.С. на 19.01.2012 г. и Писмо от 24.07.2019 г., че А.Х.С. е наемател на
общинско жилище в гр. София, общ. Искър, ж.к. Дружба, бл. ****, ап. **
При
така установената фактическа обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА следното:
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато
следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо. Решението е и правилно като на
основание чл. 272 от ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Във връзка с доводите, изложени във въззивната жалба съдът намира
следното.
Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл. 422 във
връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона
за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице - заявител, имащо
правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си,
за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против
която е подадено възражение от длъжника. Предявеният иск има за предмет
установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр.д. № 72513/2019
г. по описа на СРС, 41 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на
чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на иска е
предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и
главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни
отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за
процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.
Не е спорно между страните, а и се установява по делото, че „Т.С.“ ЕАД е
енергийно предприятие, като по отношение на дейността му са приложими
разпоредбите на Закона за енергетиката и подзаконови актове по прилагането му.
Установява се, че процесният имот се намира в сграда – етажна собственост,
присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно
разпоредбата на чл.
153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.
140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по
чл. 36, ал. 3. В §1, т. 2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна
енергия могат да бъдат само
собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху
топлоснабдения имот.
В приложимите към процесния период общи условия
е предвидена възможност клиент на топлопреносното дружество да бъде и лице,
което ползва топлоснабдения имот по силата на наемно правоотношение, т.е.
ползват имота със съгласието на собственика или титуляря на правото на
ползване. В този случай, обаче, наемателят придобива качеството „клиент“ на
топлинна енергия за битови нужди и съответно става страна по договор за
доставка на топлинна енергия само, когато е открита партида на негово име след
съгласие на собственика или титуляря на правото на ползване на топлоснабдения
имот (чл. 64, ал. 2 от ОУ). В този смисъл, неоснователни са доводите на
въззивника, че са представени доказателства, че А.Х.С. е в наемно
правоотношение със Столична община, поради което се установява, че тя реално е
ползвала топлоснабдения имот по силата на договорно правоотношение. Фактът на
реално ползване на имота не е достатъчен, за да установи съществуването на
договорно правоотношение с топлофикационното дружество (в този смисъл Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа
на ОСГК на ВКС). В
конкретния случай, по делото не са представени доказателства, от които да се
установява, че със съгласието на собственика на недвижимия имот е открита партида
на името на наемателя А.Х.С., поради което и тя няма качеството клиент на
топлинна енергия и между нея и „Т.С.“ ЕАД не е възникнало облигационно
правоотношение, в съдържанието на което да е включено задължението да заплати
исковите суми.
Неоснователен
е доводът на жалбоподателя, че задължението за заплащане на доставена топлинна
енергия се основава на разпоредбата на чл. 232, ал. 2 от Закона за задълженията
и договорите, съгласно който наемателят дължи освен наемната цена и разноските,
свързани с ползването на наетата вещ. Това задължение е включено в съдържанието
на наемното правоотношение и при неизпълнението му наемодателят е този, който
може да претендира реалното изпълнение или обезщетение за вреди, но не и трети на
правоотношението лица, каквото в случая се явява „Т.С.“ ЕАД.
По изложените съображения и поради съвпадане на изводите на въззивния съд
с тези на Софийски районен съд, 41 състав, обжалваното решение следва да бъде
потвърдено изцяло.
По
разноските
Съгласно
разпоредбата на чл. 38, ал. 2 във връзка с ал. 1, т. 2 от Закона за
адвокатурата адвокатът, който е оказал безплатна правна помощ има право на
адвокатско възнаграждение, като съдът определя възнаграждението в размер не
по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да
го заплати. Въззивникът „Т.С.“ ЕАД следва да бъде осъдено да заплати на адв. С.Й.
сумата от 321,97 лева, представляващи адвокатско възнаграждение за въззивната
инстанция съобразно обжалвания материален интерес и чл. 9, ал. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАдвС за минималните адвокатски възнаграждения.
Предвид на
изложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 20027192/29.01.2021 г. по гр.д. № 31006/2020 г. описа на СРС, 41
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 38, ал. 2 от Закона
за адвокатурата „Т.С.” ЕАД, с ЕИК-****, със седалище и адрес
на управление *** да
заплати на адв. С.Й.Д., ЕГН-**********,*** сумата от 321,97 лева, представляващи адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ пред въззивната инстанция.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.