МОТИВИ към Присъда №181 от 25.07.2017
год. по НОХД N 659/2017г. по описа на Бургаски окръжен съд.
Производството
по делото е образувано по обвинителен акт на прокурор при Окръжна прокуратура -
Бургас против Б.К.А., ЕГН:********** *** с обвинение за извършено престъпление
по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл. 342 ал.1 от НК.
Съдебното
производство по делото бе разгледано по реда на на Глава двадесет и седма от
НПК, при предпоставките на чл.372 ал.4 вр. чл. 371 т.2 от НПК. Подсъдимият А.
призна пред съда изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, като изрази съгласие да не се събират доказателства за тези
факти. При съблюдаване на предпоставките, регламентирани в чл. 372 ал.4 от НПК
- положителна констатация на съда за обоснованост на направеното от подсъдимия
самопризнание на основата на приобщените в досъдебното производство
доказателства, съдът обяви на страните, че при постановяване на присъдата ще
ползва самопризнанието на последния, без да събира доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.
Прокурорът
в съдебно заседание поддържа обвинението съобразно фактическото описание и правна
квалификация, описани в обвинителния акт. Пледира за постановяване на
осъдителна присъда и налагане на наказание при условията на чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно лишаване от свобода в размер на една година и единадесет месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от четири години,
считано от влизане на присъдата в сила. При приложението на чл. 343г от НК прокурорът
предлага подсъдимият да бъде лишена от правото да управлява МПС за срок от две
години.
Защитникът
на подсъдимия изразява становище за несъмнена доказаност на повдигнатото
обвинение, съгласно неговите фактически и юридически параметри, възприети в
обвинителния акт. Пледира, с оглед проведената диференцирана процедура по Глава
ХХVІІ от НПК, на подсъдимия да бъде определено наказание в справедлив размер, като
обосновава наличие на предпоставките по чл. 55 ал.1 т.1 от НК. Предлага на
дееца да бъде наложено наказание от една година лишаване от свобода, което на
основание чл. 66 ал.1 от НК да бъде отложено за изпитателен срок от три години.
Солидаризира се с искането на прокурора санкцията по чл. 343г от НК – Лишаване
от право да управлява МПС, да бъде определена за срок от две години.
След
преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното :
Подсъдимият
Б.К.А. е роден на *** ***, с * образование, неосъждан, *. Същият е
правоспособен водач на МПС, категории В, С, М, АМ, ТКТ от 25.12.1978 година, с издадено СУ МПС № ***,
валидно до 23.01.2018г.
Като
водач на МПС, подс.А. е бил санкциониран през 1999г. за допуснати нарушения по
чл.10, ал.1 ,т.12, б.“в“ и по чл.185, т.3 от ППЗДП, а през 2013г. с наказателно
постановление №644/21.03.2013г. на същия е било наложено административно
наказание за извършено нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП и чл.147, ал.1 от ЗДвП / спр. т.4, л.82-83 от ДП/.
Подсъдимият
Б.А. и съпругата му Н. А. притежавали лек автомобил марка „Мерцедес“, модел С*с
рег. № ***, който бил регистриран на името на А., но се управлявал единствено
от подсъдимия.
На
14.02.2015г„ около обяд, подс. А., заедно със съпругата си Н. А. и двете им
внучки - свидетелките М. М. А. и П. М. А. потеглили с лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел С*с рег. № ***, от гр. Средец към гр. Бургас. Автомобилът се
управлявал от подсъдимия. На предна дясна седалка пътувала Н. А., а внучките – М.
и П. А. седели на задната седалка. Автомобилът се движел по главен път ІІ-79.
Преди зоната на произшествието водачът преминал през ляв завой, с радиус
504,51м., като се движел със скорост от около 106, 92 км/ч. Избраната от подс.А.
скорост на движение била значително по - ниска от критичната скорост за
преминаване през завоя без занасяне - 211,90 км/ч , поради което и при излизане
от същия подсъдимият не е изгубил контрол върху управлението на автомобила
поради занасяне.
По
същото време, в лентата за движение от гр. Бургас към гр. Средец, насрещно се
движел лек автомобил марка “Фолксваген“, модел “Кади“ с рег. № ***, управляван
от свид. Н. К., собственост на „СДЖ-Средец-Василеви СИЕ“ СД /спр. т.1, л.64 от
ДП /. На предна дясна седалка в автомобила пътувал свид. С. С.. Лекият
автомобил се движел със скорост от около 70,71 км/ч.
На около
15 метра зад него, в същата посока, се движел товарен автомобил /пикап/ марка
„Ситроен“, модел „Н.“ с рег. № ***, управляван от свид. Д. П., собственост на
„Пауърмарк“ ООД - гр.София. До него на предна дясна седалка пътувала приятелката
на П. - свид. Г. М.. Товарният автомобил се движел със скорост от около 72,65
км/ч.
След
излизане от левия завой, подс. А. продължил движението си по прав пътен
участък, суха асфалтова пътна настилка без неравности и наклон, при дневна светлина
и много добра видимост, като навлязъл само с половината от ширината на
автомобила в насрещната лента за движение. Скоростта на движение на автомобила
била около 106,92 км/ч. Когато лекият автомобил, управляван от подсъдимия
навлязъл с половината от ширината си в насрещната лента, л.а. “Фолксваген“ се
намирал на разстояние около 160 м. от него по прав участък на пътното платно
при нормална атмосферна неограничавана видимост. В същият момент разстоянието
до л.а. “Ситроен“ е било около 175 метра.
При определената скорост на движение на всеки от автомобилите, опасната зона за
спиране на л.а. “Мерцедес“ била 86,90м, на л.а. “Фолксваген“ - 48,58м., а на т.а. “Ситроен“- 50,63м. Водачът
на л.а. „Фолксваген“ - свид. К., възприел частичното навлизане на л.а.
„Мерцедес“ в неговата лента за движение, но не предприел спиране, тъй като
разстоянието между двата автомобила било значително и обективно не съществували
пречки за прибирането му в съответната на неговата посока на движение пътна
лента. Подс. А. продължил неправомерно да управлява автомобила в насрещната
лента. Отчитайки това поведение на водача А., при създадената опасност на пътя
– значително скъсяване разстоянието между двата автомобила, свид. К. преценил,
че е късно да задейства спирачната система на автомобила, поради което предприел
максимално отклоняване на л.а. “Фолксваген“ надясно, като навлязъл в банкета с
цел избягване на удара. При движение със скорост от около 70,71 км/ч, за
отклоняване на л.а. “Фолксваген“ надясно било нужно значително по-малко време,
отколкото за спирането му. Лекият автомобил, управляван от подс.А. продължил да
навлиза в насрещната лента и ударил с предната си лява част л.а. “Фолксваген“ в
областта на лявото му задно колело. В резултат на удара, л.а. “Фолксваген“ се
завъртял в посока обратна на часовниковата стрелка и спрял със задните си
колела в канавката така, както по-късно бил фиксиран при извършения оглед на
местопроизшествие, а именно: задно дясно колело - на разстояние 15,70м надлъжно
от ориентир №1, а предно дясно колело - на 17м надлъжно от ориентир №1 / спр.
протокол за оглед на местопроизшествието от 14.02.2015г. - том.1, л.23-25 от ДП/.
От
удара в л.а. “Фолксваген“, л.а. “Мерцедес“ се отклонил надясно и продължил да
се движи в насрещната лента. Водачът на т.а. “Ситроен“ - свид. П., виждайки
удара между двата автомобила, отклонил управлявания от него автомобил максимално
наляво, без да навлиза в насрещната лента, тъй като възприел движещи се в нея
на около 50-60 метра автомобили. Последвал удар между предната дясна част на
л.а. “Мерцедес“ и предната лява част на т.а. “Ситроен“. В резултат на удара
л.а. “Мерцедес“ се завъртял в посока на часовниковата стрелка и спрял със
задните колела в канавката в положението, в което е фиксиран при извършения
по-късно оглед на местопроизшествие, а именно: предно дясно колело - на
разстояние 36,70м от ориентир №1 и на 1,40м напречно на огледа, вляво извън
пътното платно, като автомобилът се намирал напречно на огледа, като задните
две колела се намирали в отводнителната канавка на нивото на ориентир №1. Товарният
автомобил „Ситроен“ се завъртял също в посока на часовниковата стрелка и спрял
в лентата за движение към гр. Бургас, като задното ляво колело отстояло на
34,10м от ориентир №1 по посока на огледа и на 5,90м напречно на огледа, а
предно ляво колело съответно на 36,40м. от ориентир №1 по посока на огледа и на
5,35 м. напречно на него /спр. протокол за оглед на местопроизшествието от
14.02.2015г., том 1, л.23-25 от ДП/.
След
удара и трите автомобила били преведени в покой. Непосредствено след
настъпилото пътнотранспортно произшествие, по пътя преминал автомобил, в който пътували свидетелите Д. К.и Р. В.. Спирайки
на около 10 метра от катастрофиралия л.а. “Мерцедес“, свидетелите се обадили на
дежурния оператор в „Районен център 112“- гр.Бургас, за да съобщят за
катастрофата и да поискат медицинска помощ и съдействие от полицията. По същото
време на телефон 112 помощ потърсили и свидетелите П. и К..
Излизайки
от автомобила след катастрофата, подс. А. извел от задната врата на същия внучката
си М.А., която имала кръв по главата. Момичето седнало в канавката до
автомобила. След това подсъдимият извадил от автомобила и другата си внучка -
свид. П.А., която била много изплашена и плачела. Стресиран от случилото се
подсъдимият започнал да обикаля около автомобила си. Съпругата на последния - пострадалата
Н. А., останала да седи на предна дясна седалка в л.а „Мерцедес“, като се
оплаквала от силни болки в краката. Предвид липсата на точна представа за причинените
й наранявания, под страх да не влоши здравословно й състояние, свид. К.не предприел
действия по извеждането й от автомобила. Междувременно на местопроизшествието
спрели и други автомобили, като преди пристигането на линейките на Спешна помощ
непознатите хора помогнали на подс. А. да извади пострадалата А. от автомобила и
я положили да седне на земята.
В
резултат на удара между л.а.“Мерцедес“ и т.а “Ситроен“, пътуващата в последния
- свид. Г. М. ударила главата си в предното панорамно стъкло на автомобила и
изпаднала в състояние на шок. Свид. П. помогнал на св. М.да слезе от
автомобила. След пристигането на Спешна помощ свид. М., заедно с пострадалата Н.
А. и свид. М.А. ***, за да им бъде оказана медицинска помощ.
Местопроизшествието
било посетено от оперативно-следствена група, която извършила оглед. Водачите
на МПС, участвали в пътнотранспортното произшествие - подс.А., св.К. и св.П.
били изпробвани за употреба на алкохол с техническо средство - Алкотест Дрегер
АRВВ7510, инв. №0076, който отчел отрицателни резултати / спр. т.1 л.22 от ДП/.
Вследствие
на пътно транспортното произшествие, въпреки проведеното й лечение, на
14.04.2015г. пострадалата Н. Р. А., ЕГН: ********** починала.
Изложената
фактическа обстановка, която подсъдимият Б.А. признава изцяло, упражнявайки
правото си по чл. 371 т.2 от НПК, намира своята несъмнена доказателствена
подкрепа в материалите по делото: показанията на свидетелите Х. Х., Д. П., Н.
К., Р. В., Д. К., П.А., М.А., С. С., Л. Г., Г. М., М.А., Й.А., М.Х., Д.Р. и П.Щ.
/спр. т.1, л.35-42, л.46-48, л.53-55, л.60-61, л.73; т.4, л.16-22 от ДП/;
протоколи за оглед на местопроизшествие и фотоалбум; /спр. т.1, л.23-34, т.4,
л.4-11 от ДП/, заключения по назначени съдебно медицински експертизи /спр. т.1,
л.82-84, л.87-88, л.91-92, л.95-96; т.4,л.132-133 от ДП/; автотехнически
експертизи /т.1, л.188-л.204; т.4, л.25-33/, удостоверение за наследници /спр.
т.4, л.39-41 от ДП/; писмени справки от тел.112 /спр. т.1, л.123-124; т.4, л.
12-15/; справка за нарушител /спр. т.4, л.82-83/ и др. писмени доказателства
/спр. т.1, л.62-65, л.74-77, л. 101-103, л. 126-133, л. 155-161; т.4, л.46-49;
медицински документи т.1, л.105-121, л.135-154, т.2 и т.3/.
Съгласно
данните от назначената в хода на досъдебното производство „съдебно медицинска експертиза” / спр. т.1,
л.82-84 от ДП/, при огледа и аутопсията върху трупа на Н. Р. А. е установена
тежка гръдна травма със счупване на ребра двустранно, контузия на белия дроб,
двустранни плеврални изливи. Счупване на дясна бедрена кост и шийка. Състояние
след операция на дясна бедрена кост. Състояние след торакоцентеза в дясно.
Хепертрофия с дилатация на сърцето. Коронаросклероза. Ритъмни и проводни
нарушения. Исхемична болест на сърцето /ИБС/. Артериална хипертония. Захарен
диабет. Остър кръвен застой във вътрешните органи. Тъмна течна кръв.
Като
непосредствена причина за смъртта на Н. А. вещото лице е приело констатираната остра
сърдечна недостатъчност, развила се на базата на съществуваща сърдечна
недостатъчност, обострена от травмите и намираща се в причинна връзка с
настъпилото пътнотранспортно произшествие.
Заключението
на медицинската експертиза № 627-А/2015 год., извършена по писмени данни / спр.
т.1 л.91-92 от ДП/ установява, че пътувалата на задна дясна седалка в
автомобила, управляван от подсъдимия - св. М. М. А., е получила контузия на
главата със счупване на черепа във фронталната област и черепната основа.
Хематом на челото в ляво и насиняване около лява орбита. Така установените
увреждания вещото лице е приело, че са в резултат от съприкосновение на главата
челно с части на автомобила, вътре в купето на автомобила при произшествието,
като същите са довели до разстройство на здравето, временно опасно за живота –
квалификация по чл. 129 от НК. Получените травматични увреждани, според
експерта са в пряка причинна връзка с настъпилото ПТП.
Като
низходяща на подс.А., а именно дъщеря на сина на последния – св.М.Б.А. /категорични
данни, изведени от справката от АИС “Български документи за
самоличност“ т.4, л.44-45 от ДП/, св. М.А.
разполага с правото да инициира наказателно преследване срещу подс.А. във
връзка с причинените и при пътнотранспортното произшествие травми чрез подаване
на тъжба до съответния районен съд. Съгласно императивната разпоредба на
чл.348б от НК, в тези случаи наказателното преследване се възбужда но тъжба на
пострадалия.
Извършената
по писмени данни съдебно медицинска експертиза № 627-В/2015 год. / спр. т.1
л.95-96 от ДП/ установява, че св. П. М. А. /внучка на подсъдимия по справката
от АИС “Български документи за самоличност“
т.4, л.44-45 от ДП/, която е пътувала на задна лява седалка в лекия
автомобил „Мерцедес“, е получила счупване на предпоследен заден зъб в ляво,
откършечно счупване на преден резец, кръвонасядане на дясна подбедрица. Уврежданията,
по данни от експертизата са в резултат на съприкосновение с части на автомобила
вътре в купето при пътнотранспортното произшествие и са довели до временно
разстройство на здравето, неопасно за живота – квалификация по чл.130, ал.1 от НК /престъпление от частноправен характер/.
Назначената
и изготвена по делото съдебно медицинска експертиза №627/2015 год. / спр. т.1
л.87-88 от ДП/ установява, че в резултат на възникналото пътнотранспортно
произшествие, св. Г. С.М., която е пътувала на предна дясна седалка в т.а.
„Ситроен“, е получила контузия на главата със сътресение на мозъка, охлузвания
и ранички по челото. Изследвайки механизма на причиняване на уврежданията,
вещото лице е посочило, че са в резултат от съприкосновение на главата с части
на автомобила вътре в купето /предно стъкло/, при внезапното му привеждане от
движение в покой при произшествието. Прието е от експерта, че травмите са в
причинна връзка с настъпилото ПТП. Установеното като последица от контузията на
главата мозъчно сътресение на пострадалата М., е преценено от вещото лице като лекостепенно
и се квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота - лека
телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК. Във връзка с необходимостта,
посочена от вещото лице за събиране на допълнителни данни относно
характеристиките на установените хиперпигментирани белези по лицето на
пострадалата М., по делото е назначена допълнителна съдебномедицинска
експертиза по писмени данни /спр. т.4, л. 132-133 от ДП/, видно от заключението
на която, тези белези не се отразяват върху общото здравословно състояние на М..
Анализът на медико-биологичните особености на изследваната травма сочи, че
същата не може да се квалифицира като обезобразяване на лицето, поради което и правните
изводи за тежестта на телесната повреда не се променят.
Данните
от приложената към делото докладна записка от младши автоконтрольор в Сектор
ПП-ОД-МВР-Бургас – св.Х. Х., посетил местопроизшествието, установяват, че на всеки
от водачите на МПС, участвали в пътнотранспортното произшествие - подс.А., св.К.
и св.П. е била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство
- Алкотест Дрегер АRВВ7510, инв. №0076, при която са били отчетени отрицателни
резултати / спр. т.1 л.22 от ДП/. Разпитан в хода на досъдебното производство, св.Х.потвърждава
отразената в докладната записка информация, отнасяща се до факта на извършен
тест за алкохолна концентрация в кръвта на водачите, с отчитане на отрицателни
показатели.
Изготвената
по делото автотехническа експертиза / спр. т.1, л.190-204 от ДП/ установява скорост на лекия автомобил „Мерцедес“,
модел “С*“ с рег. № ***, управляван от подсъдимия А. преди произшествието – около 106,92 км.ч. При тази
скорост на движение вещото лице е изчислило опасна зона за спиране на
автомобила – около 86,90 метра. Извършвайки анализ на съдържимите в гласните доказателствени
източници фактически обстоятелства, обективните находки, фиксирани и отразени в
протокола за оглед на местопроизшествие, техническите данни на автомобилите,
участвали в ПТП, и след методично изчисляване радиуса на завоя преди зоната на
произшествието, вещото лице е дало заключение, че няма техническа причина или
такава, свързана с особеностите на пътя /неравности, завои/, която да е довела
до отклоняване на лекия автомобил „Мерцедес“ наляво и навлизането му в платното
за насрещно движение. При установената стойност от 504,51 м. радиус на завоя,
след преминаване на който подс.А. е започнал навлизане в насрещната лента за
движение, експертът е приел, че избраната от последния скорост на движение от
106,92 км.ч. е значително по-ниска от получената критична скорост от 211,90
км.ч. Отчитайки отсъствие на данни по делото, свидетелстващи за занасяне на
автомобила, управляван от подсъдимия, експертът е ангажирал извод, че водачът А.
не е изгубил контрол върху управлението на автомобила поради занасяне. Прието е
в експертизата, че след излизане от завоя л.а. “Мерцедес“ не е занесъл, а само
е навлязъл в лентата за насрещно движение, в която е продължил и да се движи до
съприкосновението му последователно с л.а „Фолксваген“ и т.а. “Ситроен“. Разстоянието
от изхода на завоя до мястото на произшествието е изчислено по експертен път на
около 160 м. Това разстояние автомобилът на подсъдимия е изминал за 5,39 сек. с
което е поставил водачите на движещите се в тази лента л.а. “Фолксваген“ и т.а.
“Ситроен“ в невъзможност да избегнат удара с л.а. “Мерцедес“, независимо че от
техническа гледна точка те са предприели единствено правилните за тях действия
по отклоняване на автомобилите максимално надясно - за л.а. “Фолксваген“ и
максимално наляво, но без да навлиза в насрещната лента - за т.а. “Ситроен“.
Според експертизата, подс.А. е имал достатъчно време и техническа възможност да
върне управлявания от него автомобил в лентата за движение, предназначена за
посоката, в която се е движил, в който случай произшествието не би настъпило.
Мястото
на началния контакт между предния ляв край на л.а. „Мерцедес“ и задното ляво
колело на л.а. “Фоксваген“ по дължината на пътното платно е фиксирано на около
22,50м. след ориентира, а по ширината на пътното платно - на около 0,50м вдясно
от левия край на пътното платно. Мястото на удара между т.а. “Ситроен“ и л.а.
“Мерцедес“ по дължината на пътното платно е фиксирано на около 34м след
ориентира, а по ширината на пътното платно зоната на началния контакт е на
1,80-2,30м от левия край на пътното платно.
Анализирайки
изчислените стойности, като разстояние от изхода на завоя до мястото на
произшествието /около 160м./, скоростта на движение на л.а. “Мерцедес“ и л.а.
“Фолксваген“ /106,92 км.ч. за първия и 70,71 км.ч. за втория/ и сумите от
дължините на опасните зони за спиране на двата автомобила
/86,90м.+48,58м.=135,48м./, вещото лице прави извод, че ако в момента на
навлизането на л.а “Мерцедес“ в насрещната лента подс. А. и свид. К. бяха
предприели незабавно спиране, автомобилите е следвало да спрат на разстояние
24,52м един от друг и така не би настъпил удара между тях, съответно и
последвалия удар в т.а. “Ситроен“. В началото на навлизането на л.а. “Мерцедес“
само с половината от ширината си в насрещната лента обаче, според експерта водачът
на л.а. “Фолксваген“ не е имал причина да предприема незабавно спиране, тъй
като разстоянието до л.а. “Мерцедес“ е било значително и не е имало нищо, което
да попречи на подсъдимия да прибере управлявания от него автомобил в своята
лента. Но дори ако водачът на л.а. “Фолксваген“ би предприел незабавно спиране,
не би могъл да избегне удара, тъй като подс. А., управлявайки л.а. “Мерцедес“,
не е е задействал спирачната система, продължавайки да се движи в насрещната
лента, очевидно невъзприемайки опасността за движението. По аналогичен начин е
разяснено и поведението на водача на т.а.“Ситроен“, който при възприетата
опасност, е отклонил автомобила наляво, непосредствено до разделителната линия,
въпреки което не е могъл да избегне удара. За последният не е
съществувала възможност за по голямо отклоняване на автомобила в ляво, предвид
движението в насрещната лента на други автомобили, приближаващи към мястото на
произшествието.
При
създалата се пътна обстановка, изведена по експертен път, вещото лице прави
извод, че единствения възможен начин от техническа гледна точка за избягване на
произшествието е бил връщането на автомобила „Мерцедес“ от водача А. в неговата
пътна лента за движение, за което последният е имал достатъчно време и
разстояние.
По
отношение на другите два автомобила, участвали в произшествието – л.а.
„Фолксваген“, управляван от св. К. и т.а.“ Ситроен“, управляван от св. П., експертизата
е категорична, че при създадената за тях опасност за движение – навлизане в
пътната лента, по която се движат на лекия автомобил „Мерцедес“, същите са
предприели единственото целесъобразно действие за този момент, а именно
максималното възможно отклоняване на автомобилите им в опит да се разминат с
автомобила, управляван от подсъдимия. Предприемането на спиране в този момент,
според експерта би било безсмислено и дори рисковано поради възможността от
занасяне на автомобилите при сравнително рязкото им отклоняване.
Като
причина за настъпилото ПТП експертизата сочи навлизането на л.а. „Мерцедес“ в
насрещната лента и движение в нея на разстояние 160 м в продължение на 5,39 с,
което е поставило водачите на движещите се в тази лента „Фолксваген“ и
„Ситроен“ в невъзможност да избегнат удара с този автомобил.
Разпитаните
по делото свидетели, очевидци на пътнотранспортното произшествие еднозначно
съобщават фактите, възприети от тях, както от гледна точка на поведението на
подс.А., така и цялостната пътна обстановка при която е възникнало
произшествието. Съдът не констатира противоречие в показанията им досежно
релевантните по делото факти.
С
гореописаното деяние подсъдимият А. е осъществил от обективна и субективна
страна признаците на състава на престъплението по чл.343 ал.1 б.”в” вр. чл. 342
ал.1 от НК. На 14.02.2015 год. около 12,30 часа на Главен път 2-79, на 84-ти
километър, в посока от гр.Средец към гр.Бургас, при управление на моторно
превозно средство – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „С *“ с рег. № ***,
нарушил правилата за движение, визирани в чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП и чл. 20 ал.1
от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Р. А.,*** /пътник в същия
автомобил/, настъпила на 14.04.2015 год.
Причиненият вследствие настъпилото по вина на подс.А.
пътно транспортно произшествие по лек престъпен резултат, а именно средна
телесна повреда на пострадалата М.А., не повлиява правната квалификация на
деянието, тъй като търсенето на отговорност за този резултат, законодателят е поставил
в зависимост от волята на пострадалия - чл.348б от НК / Постановление №1 от
17.01.83 год. на Пленума на ВС, т.4 б.“е“ и „ж“; Решение № 62/14.07.11 год. на ВКС,
I н.о./.
В
конкретния случай подс.А., управлявайки лекия автомобил, не се е съобразил с
предписанията, дадени в нормата на чл. 20 ал.1 от ЗДвП, която вменява в
задължение на водача да контролира непрекъснато пътното превозно средство, което
управлява. Контролът върху пътното превозно средство обхваща редица действия на
водача, засягащи техническото състояние на автомобила, положението му спрямо
останалите участници в движението, възприемане и съобразяване с показателите на
отделните уреди, положението му спрямо пътя и т.н., всяко от които действия е
насочено към безопасността на движението по пътя. /Решение № 831/76, III н.о.
на ВКС; Решение № 945/78, III н.о. на ВКС; Решение № 960/80, III н.о. на ВКС и
др.). Задължението за непрекъснат контрол над превозното средство възниква за
водача от момента, в който същият поеме управлението на автомобила до момента,
в който го преустанови. В настоящия казус, установеното от доказателствените
източници отклоняване на автомобила вляво, с последвалото преминаване на
последния в насрещната лента за движение, без наличие на конкретно възникнала
опасност на пътя, както и без наличие на причина от технически характер или
такава, свързана с особеностите на пътя, несъмнено води до извод, че водачът А.
не е съумял да осъществи контрол над управлявания автомобил. Загубата на
контрол над автомобила, по данни от автотехническата експертиза не стои във
връзка с избраната от водача скорост на движение, установена от около 106,92
км.ч., за която вещото лице е посочило, че е значително по-ниска от критичната
скорост за преминаване през завоя преди зоната на произшествието. Анализът на
гласните доказателствени източници, подкрепен от обективните находки, фиксирани
и описани в огледния протокол, и данните от автотехническата експертиза сочат,
че при излизане от завоя л.а. “Мерцедес“ не е занесъл, а само е навлязъл в
лентата за насрещно движение, в която е продължил да се движи до
съприкосновението му последователно с л.а „Фолксваген“ и т.а. “Ситроен“.
Пренебрегвайки изискванията за осъществяване на непрекъснат контрол над
превозното средство, което управлява, отклонявайки вниманието си, подс.А.
неправомерно е навлязъл в лентата за насрещно движение, като по този начин е
създал опасност за движещите се в тази лента два автомобила - л.а „Фолксваген“
и т.а. “Ситроен“. Установява се по данни на водачите на тези автомобили – св. К.
и св. П., потвърдени от експертното заключение, че подс.А. не е реагирал по
никакъв начин в създалата се обстановка -
не е предприел опит да се върне в
своето платно за движение, нито да спре, като е проявил липса на пълен волеви
контрол на действия и възприятия по отношение овладяване движението на
автомобила. Така допуснатото от водача А. нарушение на правилата за движение
стои в пряка причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на
пострадалата А..
Отклонявайки
автомобила от праволинейното му движение, подс.А. е допуснал нарушение и на чл.
16 ал.1 т.1 от ЗДвП. Цитираната законова разпоредба установява забрана за
водачите на пътни превозни средства да навлизат и да се движат в лентата за
насрещно движение освен при изпреварване или заобикаляне. В разглеждания
случай, подс.А. не е имал основание да навлиза в насрещната лента, доколкото не
се установява от данните по делото наличие на препятствие по пътя, както и
предприети от последния действия по изпреварване.
При
анализираната фактическа обстановка не би могло да се говори за “случайно деяние”, тъй като доказателствата
сочат, че е съществувала обективна възможност при правомерно поведение от
страна на подсъдимия, да бъде предотвратено възникналото ПТП.
Настъпилото
ПТП е по изключителна вина на подсъдимия А.. При фактически установената загуба
на управлението върху автомобила и последвалото навлизане в насрещната лента за
движение на разстояние 160м в продължение на 5,39с, подс.А. е поставил водачите
на движещите се в тази лента л.а. “Фолксваген“ и т.а. “Ситроен“ в невъзможност
да избегнат удара с управлявания от него автомобил. Същите, съобразно ангажираното
от вещото лице експертно становище, при създадената опасност на пътя, са
предприели единствено правилните за тях действия по отклоняване на автомобилите
максимално надясно - за л.а. “Фолксваген“ и максимално наляво, но без да
навлиза в насрещната лента - за т.а. “Ситроен“, въпреки което последователно са
влезли в съприкосновение с автомобила на подсъдимия. От страна на А. не са били
предприети никакви действия, чиято насоченост би способствала за
предотвратяване на ударите, а именно не е върнал автомобила в неговата лента за
движение, за което е имал достатъчно време и разстояние. При това негово
бездействие, осуетяването на последвалите две сблъсъка с правомерно движещите
се в съответната лента автомобили, обективно е било невъзможно. ВКС не веднъж е
имал повод да отбележи в свои решения, че водачите на МПС не могат да бъдат
държани отговорни за това, че не са предвидили евентуално неправомерно
поведение от други участници в движението, освен ако за такова поведение е
имало достатъчно обективни данни, които преценени поотделно или в тяхната
цялост, сочат наличие на опасност за движението и налагат на водача да се
съобрази с правилото на чл.20 ал.2 от ЗДвП. В случая, при установения механизъм
на произшествието, в отговора на задача 5 и 6 автотехническата експертиза е
категорична, че от момента на възприемане на л.а. „Мерцедес“ като опасност,
водачите на двата автомобила - л.а.
“Фолксваген“ и т.а. “Ситроен“ са предприели единственото целесъобразно действие
за този момент – максимално възможно отклоняване на автомобилите им в опит да
се разминат с насрещно движещия се автомобил на подсъдимия, като предприемането
на спиране от водачите на двата автомобила, при установената липса на адекватна
реакция от страна на подсъдимия, не само е преценено като безсмислено, но и е
посочено като рисковано поради опасност от занасяне на автомобилите.
Избраната
от подс.А. скорост от 106,92 км.ч. е била несъобразена с чл. 21 ал.1 от ЗДвП, като
тази норма го е задължавала да се движи с не повече от 90 км/ч. Загубата на
контрол обаче, съгласно заключението на автотехническата експертиза, не се
дължи на нарушение на режима на скоростта, поради което и в обстоятелствената
част на обвинителния акт не се съдържат фактическите признаци на посоченото
нарушение.
Деянието
е извършено от подс.А. виновно, при форма на вината „непредпазливост”
/небрежност/, по смисъла на чл. 11 ал.3 предл. първо от НК. Същият не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е
могъл да ги предвиди. Управлявайки автомобила в участък след завой, при
избраната скорост на движение, същият е имал задължение да следи пътната
обстановка и да контролира управляваното от него превозното средство. С
отклоняването на вниманието си, подсъдимият се е поставил в невъзможност да
изпълнява задължения си. При възникналата опасност е липсвала адекватна реакция
от негова страна за предотвратяване на пътнотранспортното произшествие.
Съдът
призна подсъдимия за невинен и го оправда по обвинението за допуснато нарушение
на чл. 20 ал.2 изр.2-ро от ЗДвП. Цитираната законова норма въвежда задължение
към водачите на ППС да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат,
когато възникне опасност за движението. В разглеждания случай, данните по
делото не установяват наличие на пряка причинна връзка между допуснатото от
водача А. нарушение на посоченото правило и настъпилия вредоносен резултат. В
действителност, истинската причина водачът да не реагира на опасността по
начина, който го задължава цитираното правило, е неосъществения от последния
контрол върху управлявания автомобил. Очевидно е при установения механизъм на
произшествието, че подс.А. не е предприел никакви действия, за да избегне удара
с движещите се в насрещната лента л.а. “Фолксваген“ и т.а. “Ситроен“. Същият не само не е задействал спирачната
система на автомобила, но и не е променил посоката му на движение с цел прибирането
му в първоначалната лента. При създадената вследствие навлизането му в
насрещната лента за движение опасност, подсъдимият е имал техническата
възможност и достатъчно време да върне автомобила в съответната на посоката му
на движение пътна лента, но не го е сторил, тъй като управлението на автомобила
е било извън неговия волеви контрол. От релевантните факти следва, че
престъпният резултат е настъпил поради неизпълнение от страна на подсъдимия на
задължението му да осъществява непрекъснат контрол над управлението, последица
от което е и навлизане на автомобила в насрещната лента за движение. При това
положение, инкриминираното нарушение по чл. 20, ал. 2 изр. 2 от ЗДвП, касаещо
задължение за намаляване на скоростта и спиране на превозното средство при
възникнала опасност, не е в причинна връзка с престъпните последици.
За
извършеното от подсъдимия А. престъпление по чл.343 ал.1 б.“в“ вр. чл. 342 ал.1
от НК законодателят е установил граници на
наказанието “лишаване от свобода” от две до шест години.
Предвид
особените правила на съкратено съдебно следствие, по които бе проведено
настоящото производство, при определяне вида и размера на наказанието, което
следва да бъде наложено на подсъдимия, съдът се съобрази с нормата на чл. 373
ал.2 от НПК. Спазвайки нормативното указание, съдържащо се в цитираната
законова разпоредба, съдът определи на подсъдимия А. наказание при условията на
чл. 58а от НК.
Анализирайки
обстоятелствата по делото, имащи значение за индивидуализацията на наказанието,
което подс.А. следва да изтърпи, съдът прие следното: Извършеното от подс.А.
деяние бележи висока степен на обществена опасност от гледна точка на
настъпилия вредоносен резултат- смъртта на съпругата на подсъдимия – Н. А., причинените
несъставомерни леки телесни повреди на пострадалите – П.А. /внучка на
подсъдимия/ и Г. М. /пътувала в т.а.“Ситроен/ и имуществените вреди по двата
автомобила – л.а.“Фолксваген“ и т.а.“Ситроен“ /погълнати от по-тежката
квалификация на деянието// Решение №48/95 г. на ВКС, II н.о./. В случая,
установената по делото като причинена вследствие деянието на подсъдимия средна
телесна повреда на пострадалата М.А., съдът не отчита в изводите си за тежестта
на деянието, тъй като се касае за престъпен резултат, търсенето на отговорност
за който, законодателят е поставил в зависимост от волята на пострадалия -
чл.348б от НК / Постановление №1 от 17.01.83 год. на Пленума на ВС, т.4 б.“е“ и
„ж“; Решение № 62/14.07.11 год. на ВКС, I н.о./. Относими към обсъждания
критерий за индивидуализация на наказанието са и конкретните пътни условия, при
които се е реализирало деянието и тежестта на нарушенията, допуснати от
подсъдимия. В случая се установява, че настъпилият вредоносен резултат стои в
пряка причинна връзка с допуснато от подсъдимия нарушение на основно правило,
установено в ЗДвП – чл.20 ал.1 от НК, изискващо от водачите да контролират
непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, като неспазването на
това предписание се явява предпоставка за създаване на сериозна опасност на
пътя. Факт е в разглеждания механизъм на ПТП, че вследствие загубване
управлението върху автомобила, при движение със
скорост, надвишаваща установената такава в чл. 21 ал.1 от ЗДвП, подсъдимият
е навлязъл в насрещната лента за движение, нарушавайки чл. 16 ал.1 т.1 от ЗДвП,
което фактически е довело до тежки общественоопасни последици, включително и
несъставомерни такива, като поведението на дееца е създало в генерален аспект
реална опасност за всички останали пътуващи в конкретния участък. В обстановка
на невъзможност да предотвратят произшествието са били поставени и водачите на л.а.
„Фолксваген“ и т.а.“Ситроен“, установяващи се като участници в ПТП.
От
значение за отговорността на подсъдимия се явява също и обстоятелството, че
престъпният резултат се дължи на изключителна негова вина, т.е. не е налице
принос на другите водачи в ПТП, който да бъде отнесен към смекчаване
отговорността на подсъдимия.
Формирайки
изводите си досежно тежестта на наказателна репресия, която следва да бъде
упражнена спрямо подсъдимия, съдът съобрази наред с горното и обстоятелството,
че същият е с чисто съдебно минало. Данните от справката на ПП-ОДМВР-Бургас /
спр. т.4 л.82-83 от ДП/ не установяват допуснати от него до датата на
произшествието тежки нарушения на правилата за движение. Подсъдимият е бил
санкциониран за допуснати нарушения по чл.10, ал.1 ,т.12, б.“в“ /неизправност
на МПС/ и по чл.185, т.3 / не носи документ за сключена застраховка
"Гражданска отговорност“ за моторното превозно средство, което управлява/
от ППЗДП, както и за нарушение на чл.70, ал.3 от ЗДвП / неспазване на
изискването за движение на автомобила през деня с включени светлини/ и по
чл.147, ал.1 от ЗДвП /управление на регистрирано моторно превозно средство, без
задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност/,
които преценени в аспекта на дългогодишния му стаж като водач на МПС, не
свидетелстват за системност на противоправно поведение.
Отчетено
бе на следващо място от съда искреното разкаяние на подсъдимия за настъпилия
вредоносен резултат, проявената критичност към извършеното и оказаното от
последния съдействие при установяване на релевантните по делото факти. С
реализираното по непредпазливост деяние подсъдимият е лишил от живот съпругата
си, както и застрашил живота и здравето на двете си внучки, пътували в същия
автомобил. Същият осъзнава виновното си поведение, изживява дълбоко личната си
драма, като заявява готовност да понесе наказателноправна санкция за извършеното
престъпление. Направеното формално волеизявление по реда на чл.372 ал.1 вр.
чл.371 т.2 от НПК, с което подсъдимият признава фактите по обвинителния акт, не
би могло да се интерпретира от съда като смекчаващо вината обстоятелство,
доколкото благоприятната последица от този вид самопризнание е предопределена
от закона с приложението на чл. 373 ал.2 от НПК / в този смисъл и т.7 от ТР №
№1/2009 год. на ВКС по т.д. №1/2008 год., ОСНК/. Що се отнася до предхождащото
съдебната фаза на процеса процесуално поведение на подсъдимия, а именно в
рамките на воденото досъдебно производство, съдът, основавайки се на
съдържанието на дадените от последния обяснения прие, че самопризнанията му
следва да се приемат като форма на съдействие от негова страна за разкриване
обективната истина по делото. Ето защо, съдът отчете тези негови самопризнания
като смекчаващо отговорността обстоятелство.
При
реализиране отговорността на подсъдимия не може да бъде пренебрегнат факта, че
в резултат на извършеното деяние е причинена смъртта на съпругата му, т.е. последиците
от непредпазливото му поведение засягат както самия него, така и цялото му
семейство, което е лишено от вниманието и грижите на майка - за едни и
баба - за други. Осъзнавайки личната си
вина за това, че е причинил смъртта на съпругата си, подсъдимият преживява
дълбоко страдание, което в житейски план ще изиграе важна роля за
превъзпитанието му, както и ще обезпечи за в бъдеще по-голямата му бдителност като
водач на МПС, и въздържанието му от нарушаване на установените правила за
движение по пътищата.
Така
отчетените смекчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, съдът прецени, че
нямат характера, нито на многобройни, нито изключителни по смисъла на чл.55
ал.1 от НК обстоятелства, като не може да бъде направен също и извод за несъразмерна
тежест на най-лекото визирано в особената материалноправна норма наказание. Известно
е, че правилата на чл. 55 НК се прилагат по изключение, когато случаят е
значително по-лек от типичните, обхванати от престъпния състав и
справедливостта на наказанието би била компрометирана дори и с най-лекото,
предвидено в закона наказание. Процесният случай не попада в посочената
хипотеза, поради което и съдът не възприе за основателно предложението на
прокурора и защитата, наказанието на подс.А. да бъде определено по правилата на
чл.55 от НК.
Очертаните
и изложени по-горе обстоятелства, релевантни при индивидуализация на
наказателната отговорност, анализирани в аспекта на визираните в разпоредбата
на чл. 36 от НК цели на специалната и генерална превенция, дават основание на
съда да приеме, че справедливо и адекватно на извършеното престъпление и
личността на дееца се явява налагане на наказание Лишаване от свобода за срок
от две години, което редуцирано по правилата на чл.58а ал.1 от НК, следва да
бъде в размер от една година и четири месеца.
Съдът
прие, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на
подсъдимия не е наложително същият да изтърпи ефективно наложеното му наказание
лишаване от свобода, като бъде изолиран от обществото и откъснат от нормалната
среда, в която живее. Характеристичните данни на подс.А. към датата на
извършеното престъпление и към момента на постановяване на присъдата са
положителни. Същият е пенсионер, няма регистрирани противообществени прояви, не
е осъждан, функционира в здрава семейна среда. Съобразявайки посочените данни и
предвид наличието на формалните предпоставки за приложение на чл. 66 от НК,
съдът отложи изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за
изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Този
срок е достатъчен за постигане целите на наказанието с оглед генералната и
специална превенции.
Досежно
наказанието, визирано в чл. 343г вр. чл.37 т.7 от НК – Лишаване от право да
управлява МПС, съдът, отчитайки всички обстоятелства обсъдени по-горе, отнасящи
се до конкретната тежест на престъплението и обществената опасност на подс.А.,
както и при съобразяване на задължителната тълкувателна практика, дадена в ТР
№61/1980 год. на ОСНК, възприе като адекватен, с оглед постигане целите на
наказателноправната репресия размер на това наказание – две години. Така
отмерения срок на наказанието, съдът намира, че в достатъчна степен ще
въздейства осъзнаващо и предупредително върху подсъдимия и ще възпре последния
от следващи, водещи до неблагоприятни последици действия в практиката му като
водач на МПС.
Решавайки
въпроса за разноските в хода на проведеното наказателно производство съдът,
като взе предвид, че направените такива в досъдебната фаза на процеса са във
връзка с обвинението на подс.А., в съответствие с нормата на чл.189 ал.3 от НПК, осъди последния да заплати в полза на държавата, по сметка на
ОД-МВР-Бургас сумата от 882,34 лева, явяваща се възнаграждение на вещи лица.
Мотивиран
от изложените съображения, съдът постанови присъдата.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: