МОТИВИ:Към присъда №260004/01.10.2020г.,
постановена по НОХД №899/2019г. на ОС-гр.П..
С обвинителният акт подсъдимия З.Д.Д. е предаден на съд затова, че: На неустановени дни през периода месец 04.2016 г.-месец 09.2017
г. в гр.К., област П. , като физическо
лице, без съответно разрешение съгласно чл. 13, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от
Закон за кредитните институции, извършвал по занятие Б.и сделки, за които се
изисквало такова разрешение , като предоставил седем парични заема в размер на
1030 лв. на две лица срещу договорена лихва , както следва:
1. На
неустановени дни през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. в гр.К., обл.П., в качеството
му на заемодател, дал в заем на В.Д.А. *** – заемополучател,
парична сума в размер общо на 230 лева, както следва:
- на
неустановен ден през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. – 100 лева заем с
договорена лихва от 50 лева на месец, представляваща 50% месечна лихва от
дължимата главница;
- на
неустановен ден през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. – 100 лева заем с
договорена лихва от 50 лева на месец, представляваща 50% месечна лихва от
дължимата главница;
- на неустановен ден през периода
м.11.2016г. – м.12.2016г. – 30 лева заем с договорена лихва от 30 лева на
месец, представляваща 100% месечна лихва от дължимата главница.
2. На
неустановени дни през периода м.04.2016г. – м.11.2017г. в гр.К., обл.П., в качеството
му на заемодател, дал в заем на З.М.Х. *** – заемополучател,
парична сума в размер общо на 800 лева, както следва:
- на
неустановен ден през м.04.2016г. 200 лв. заем с договорена лихва от 80 лева на
месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница;
- на неустановен
ден през м.12.2016г. 200 лева заем, с договорена лихва от 80 лева на месец,
представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница;
- на
неустановен ден през м.01.2017г. 200 лева заем, с договорена лихва от 80 лева
на месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница;
- на
неустановен ден през м.09.2017г. 200 лева заем, с договорена лихва от 80 лева
на месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница-– престъпление по чл.252, ал.1 от НК.
Прокурорът
поддържа изцяло обвинението, като счита, че същото е доказано по безспорен
начин.По отношение на показанията на свидетелката В. Д.А., пледира да се
приемат за достоверни тези дадени на досъдебното производство, пред съдия.
Доводите за това са, че тези показания са дадени когато все още по отношение на
подсъдимия, не е имало повдигнато обвинение и не е знаела за воденото
разследване.Счита, че тези показания са били най-близки към времето на
изпълнителното деяние, а към настоящият момент дава показания повлияни или от
подсъдимия или от свидетелката З.Х..Позовава се на показанията на множеството
разпитани свидетели, даващи показания, че са вземали пари назаем от под- съдимия.Акцентира
и на намерените дебитни карти в дома на подсъдимия, на част от свидетелите.Счита,
че тези дебитни карти са косвено доказателство.Акцентира на показанията на
свидетелката З.Х. като категорични, относно дадените от нея суми, за времевия
периоди и относно уговорените лихви.Цитира съдебна практика във връзка с престъплението по чл.252, ал.1 от НК, че се
касае за системност, осъществяваща състава на това престъпление.Дори и да не се
приемат показанията на свидетелката В.Д., счита че показанията на свидетелката З.Х.,
са за 4 деяния.По отношение на наказанието предлага на съда да се наложи при
условията на чл.55 от НК, като се слезе под предвидения минимум и не се налага
наказанието „конфискация“.В подкрепа сочи , че са налице добри характеристични
данни.
Защитника
на подсъдимия З.Д.-адвокат В.П.-***, счита, че обвинението е неконкретизирано,
необосновано и несъставомерно.Пледира на основание чл.304 от НПК, съда да
приеме, че е не налице извършено престъпление и така както е внесено от
прокурора, същото не е доказано по несъмнен и категоричен начи.За едно от
деянието-дадени пари на свидетелката В.А., предлага съда да приеме, че те са
били дадени от свидетеля А. М..По отношение на показанията на свидетелката З.Х.,
счита че те са продиктувани от заинтересованост от изхода на делото.В подкрепа
сочи желанието на тази свидетелка да предяви иск срещу подсъдимия за 10000
лева.Твърди, че липсват доказателства за срещи между свидетелката З.Х. и
подсъдимия, при които да са и предавани сумите пари, както и да са връщани
твърдените от нея суми.Позовава се на свидетЕ.дали
показания, че свидетелката З.Х., с оглед социалното й положение е вземала пари
от много лица.Акцентира, че подсъдимия неведнъж и е помагал, но прекъсването на
интимната връзка между тях, е мотива, по някакъв начин да му създаде проблеми.В
случая като подаде жалба в прокуратурата, за да изкара пари от това.Сочи
показанията на свидетелите В.А. и Н.Б., които е помолила да й станат свидетели,
за да осъдят подсъдимия за пари.Позовава се на показанията на разпитаните много
свидетели, които не заявяват, че са вземали пари от подсъдимия с
лихва.Акцентира й на това, че той като общински съветник е помагал на много
хора.Не споделя становището на прокурора, че намерените и иззети дебитни карти
от дома на подсъдимия, следва да се приемат като косвено доказателство.Не
оспорва експертизата, но обръща внимание, че тя изцяло е изготвена по
свидетелските показания В.А. и З.Х..Счита, че деянието не е доказано от
обективна страна, по безспорен и категоричен начин.Твърди, че подзащитният й не
е давал пари срещу лихва и дори и да се приеме така, съобразно цитирани от
защита решения на ВКС, то това не е бил единствения му доход, с който по този
начин е обезпечавал издръжката си.Сочи, че същият е работил по трудово
правоотношение, получавал е доходи и като общински съветник след това.В този
смисъл, твърди, че прокуратура не е доказала, че подсъдимия реализирал основен
доход от лихви по дадени заеми, както и да е давал заеми на изпаднали в
затруднение лице, също и да е обезпечавал връщането на тези заеми.Моли
подсъдимия да бъде признат за невиновен.
Подсъдимият
З.Д. по същество поддържа защитника си.Твърди, че към момента има заеми в размер
на 17 хиляди лева.Пледира за невинност.
Съдът, с оглед
правната характеристика на престъплението по чл.252, ал.1 от НК, не прие за съвместно
разглеждане в съдебното производство,устно предявения граждански иск от З.М.Х.
срещу подсъдимия, за сумата от 3360,00 лева, като имуществени вреди, в резултат
на престъплението./л.34,35 от НОХД/.
С
определение №84/29.01.2020г., на основание чл.72, ал.2 от НПК, е допуснато
обезпечение на наказанието „конфискация“, чрез налагане на възбрана и запор на част
от притежаваното недвижимо и движимо имущество от подсъдимия З.Д.Д../л.76-78 от НОХД/.
От анализа
на събраните и проверени в съдебното следствие доказателства по делото, съдът
прие за установено следното:
Подсъдимият
З.Д.Д. е роден на ***г***, българин, български
гражданин,живее на съпружески начала с Ж.С.Б., средно образование, понастоящем
работи като „Изпълнител-сътрудник“ в „Местни дейности“-Община гр.К., неосъждан,
ЕГН **********.
През периода от месец ноември
2015 до месец октомври 2019г. , подсъдимият бил общински съветник, в Общински съвет гр.К..
Във връзка с изпълняваната от
него публична длъжност жителите на гр.К. го познавали. Освед тази си дейност, в
Общински съвет гр.К., без да има съответно разрешение, съгласно чл.13, ал.1 във
вр. с чл. 2, ал.1 от Закон за кредитните
институции, той се занимавал с банкова дейност, давайки парични заеми на различни лица от гр.К.,
като на някои от тях давал заемите с договорена лихва, с цел реализиране на доходи.
Подсъдимият познавал хората и
социалната среда, сред която живеят в гр.К..Познававал
добре и свидетелките З.М.Х. и В.Д.А..Същите живеЕ.в
тяхната общност и многократно, били подпомагани със средства и от Община гр.К.,
не на основание Закона за семейните помощи и Закона за социалното подпомагане./л.150-175
от НОХД/.Подсъдимият бил член в тези комисии, за отпускане на еднократни
помощи.Със свидетелката З.М.Х., в недалечното минало имал и близки лични
отношения.
През периода месец април 2016г. – месец септември 2017г. подсъдимият
предоставил седем парични заема, общо в размер на 1030лв. на свидетелките В.Д.А. и З.М.Х., срещу договорена лихва, както
следва:
На
В.Д.А.:През месец ноември 2016г. свидетелката В. А.
имала парични проблеми и необходимост от средства, във връзка със
заболяване на едно от децата си.От свой
братовчед знаела, че подсъдимият З.Д. дава пари в заем срещу лихва.
На неустановен ден през месец ноември
2016г. А. се срещнала с подсъдими и взела от него 100лв., като се договорили да
му изплаща по 50лв. лихва на месец, представляваща 50% месечна лихва от
дължимата главница.А. поела задължение да ги върне за един месец и като гаранция му дала и
дебитната си карта, с издател Юробанк България АД, която била издадена за
обслужване на банковата й сметка в същата банка с № B****, както и ПИН кода за
дебитната карта.
На 16.11.2016г. подсъдимия сам
изтеглил, чрез използване на
предоставената му от В.А. дебитна карта, дължимата главница и лихва общо в
размер на 150лв.
На
неустановен ден през периода м.ноември 2016г. – м.декември 2016г. А. отново
взела от обвиняемия заем в размер на 100лв., като поела задължение в срок от
един месец да върне сумата с лихва от 50лв. на месец, представляваща 50%
месечна лихва от дължимата главница.
Обвиняемият
отново взел за гаранция дебитната карта на свидетелката В.А. заедно с ПИН кода,
както и личната й карта. Няколко дни по-късно подсъдимия върнал на А. личната й
карта по нейна молба.
На
16.12.2016г. обвиняемият чрез използване на предоставената му от А. карта
изтеглил дължимата главница и лихва общо в размер на 150лв.
На
неустановен ден през периода месец ноември 2016г. – м.декември 2016г.А. взела
от обвиняемия още 30лв. в заем, като поела задължение да върне сумата с лихва
от 30лв. на месец, представляваща 100% месечна лихва от дължимата главница.
В.А. върнала на обвиняемия
60лв., като му ги дала в брой и си поискала дебитната карта. Обвиняемият
отказал да я върне с мотив, че му дължи още 1000лв.
По
съвет на близките си В.А. подала молба в местния клон на Юробанк България АД за
блокиране на картата и въз основа на тази молба получила нова пластика.
На З.М.Х.: През месец април
2016 г.З. Х. *** имала също нужда от
парични средства. Тя също знаела,
че подсъдимия дава пари в заем срещу
лихва, и му се обадила на мобилния номер.Срещнали се на неустановен ден през
месец април 2016г. на паркинг пред Община гр.К..
Подсъдимият З.Д. дал на З.Х. сумата от 200лв., като се договорили тя да му изплаща по 80 лв. лихва на месец,
представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница.Като гаранция, че
ще му върне взетите в заем пари Х. дала
на обвиняемия дебитната си карта с издател *********, която била издадена за обслужване на банковата й сметка
в същата банка с № *********. През
периода от м.май 2016г. до м.декември 2016г. Х.
изплащала по 80 лв. лихва , като изплатила общо 640лв.
През м.декември 2016г. Х. отново имала нужда от парични средства и
поискала отново заем от подсъдимия в размер на 200лв.Подсъдимият дал парите на Х.
на неустановен ден през м.декември 2016г. с уговорка да му изплаща по 80лв.
лихва на месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница.През
месец януари 2017г. Х. заплатила 160лв. лихва от които 80лв. за взетите през
м.април 2016г. 200лв. и 80лв. за взетите през м.декември 2016г. 200лв.
На неустановен ден през месец
януари 2017г. З.Х. взела от подсъдимият
още 200лв., като отново се договорили да изплаща по 80лв. лихва на месец,
представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница.През периода от месец
февруари 2017г. до месец септември 2017г. Х. изплащала по 240лв. лихва, от
които 80лв. за взетите през месец април 2016г.- 200лв., 80лв. за взетите през
месец декември 2016г.- 200лв. и за взетите през м.януари 2017г.- 200лв. или
заплатила общо 1920лв.
На неустановен ден през месец септември 2017г. Х. взела от обвиняемия Д.
още 200лв. с уговорка да изплаща по 80лв. лихва на месец, представляваща 40%
месечна лихва от дължимата главница.
През периода м.октомври 2017г. – м.ноември 2017г. Х. изплащала по **0лв. лихва, от които 80лв. за
взетите през м.април 2016г.- 200лв.; 80лв. за взетите през м.декември 2016г.-
200лв.; 80лв. за взетите през м.януари 2017г. -200лв. или общо 640лв.
Всеки месец през периода месец май 2016 г.-месец ноември 2017 г.Х.
изплащала лихвите на обвиняемия, като в деня когато постъпвали пари в банковата
й сметка в ********* двамата с обвиняемия отивали на банкомат и той давал на Х.
дебитната й карта за да изтегли паричната сума, след което отново я взимал и я
държал в себе си.
На 05.12.2017г. З.Х. подала молба в Окръжна прокуратура гр.П. за
извършеното от обвиняемия деяние, като блокирала и дебитната си карта, с
издател *********.
На 13.12.2017г. в гр.К., подсъдимия Д. срещнал З.Х. и я попитал защо е
блокирала дебитната карта. При разговора я заплашил, че ако не му върне сумата
от **0лв. ще й се случи нещо лошо.
Във връзка с постъпилите материалите по преписка №8035/2017г. на ОП-гр.П.,
на 13.03.2018г. било образувано досъдебното производство №С-60/2018г., за
престъпление по чл.252, ал.1 от НК.
На 27.06.2018г. след разрешение съобразно чл.161, ал.1 от НПК, са
извършени процесуално-следствени действия „претърсване и изземване“, в дома
обитаван от подсъдимия и Ж.С.Б., в гр.К., обл.П.,
ул.“***“ №49, при който са описани и заснети , намерените и иззети от там вещи./том.1,л.26,27
и 33-48 от ДП/.
Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза/ том.2,л.174-197 от ДП/ е, че раздадените заеми срещу лихва за
инкриминирания пеериод от подсъдимия са
в размер на 1030 лева, на свидетелката З.Х.- 800,00 лева и на В.А.-230,00 лева.Вещото
лице е отговорило, че реализирания доход под форма на лихва за инкминирания
период вкл.м.11.2017г е бил в размер на 810,00 лева.
Съобразно проведените допълнително процесуални
действия по ДП, била назначена допълнителна съдебно-икономическа експертиза./том2,
л.216-241 от ДП/,от заключението по т.2 на която е видно, че в следствие на банкови сделки като физическо лице, подсъдимия
е вземал лихви от дадените заеми на свидетелките В.А. и З.Х..Вещото лице е дало
отговор, че платените лихви от свидетелката З.Х. за периода са в размер на
3360,00 лева, а от В.А. в размер на 130,00 лева, се явяват и причинени им вреди по същество,
при съответния лихвен процент, вземан от подсъдимия. Съобразно показанията на
двете свидетелки е даден отговор в т.6 на допълнителната съдебно-икономическа
експертиза, какъв е бил прихода на подсъдимия от лихви, като разбивка по
периоди, за целият инкриминиран период. Вещото
лице е дало отговор в т.3/том2,л.236 от ДП/, че за периода 01.01.2016 до
31.12.2017г. няма данни за стойността на
получените доходи от подсъдимия, освен тези, като приходи от лихви .
Описаната фактическа обстановка съда прие
за установена и доказана въз основа на:
Обясненията на подсъдимиия З.Д., с изключение на частите,в които твърди,
че не е искал и вземал пари с лихва от свидетелките В.А. и З.Х., както и в часттите,че
не е отправял заплахи да му се връщат парите, в размер на устно договорената
лихва.
Показанията на свидетелите: В.Д.А.-дадени
на съдебното следствие, с изключение на частите в които твърди, че не и е искана лихва от подсъдимия, като кредитира дадените от нея показания на досъдебното производство/
т.1,л.94,95 и 101-103 от ДП/, приобщени по съответния ред на НПК/л.178 от НОХД/, изцяло с показанията на З.М.Х.,
дадени на съдебното следтвие и тези от досъдебното производство/т.1,л.104-107,111-113,
т.2,л.206-210 и 212,213 от ДП/, приобщени по съответния ред на НПК/л.69 от
НОХД/;М.С.С.-дадени на досъдебното производство
включително и пред съдия и приобщени по реда на НПК/л.67 от НОХД/, А.А.Б., Р.А.Г., М.А.А., Н.М.Т.,З.З.Л.,И.М.М.,А.А.Ч.,
Е.А.И., Б.С.М., Милита С.Б., М.О.И., К.С.Г., И.Н.П., Н.Б.Б.-живял със свидетелката З.Х. на семейни начала, с
изключение на частта, в която твърди, че последната го е оговаряла да изнудят
за пари подсъдимия З.Д.; А.С.М., Я.А.П.,
А.Б.М. и А.М. Мавров, с изключение на частта в, която последния твърди, че не се
е срещал със З.Х. в кола заедно с подсъдимия, пред дома на свидетелката М.Б. и
не я е заплашвал, приобщените и приложени по делото писмени доказателства/л.245
от НОХД/, веществените доказателства- с изключение на описанато като веществено
доказателство-един бр.оптичен носител CD-R марка
SONY 77МВ, съдържащ 3 (три) броя файла с аудио записи, предаден от свидетелката
М.С.Б., т.4, л. 31 и тези намерени в дома Д.А. Д.,***, както и със заключенията
на вещото лице.
С описаните деяния подсъдимия З.Д.Д. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл.252, ал.1 от НК, тъй като на неустановени дни
през периода месец 04.2016 г.-месец 09.2017 г. в гр.К., област П., като физическо лице, без съответно
разрешение съгласно чл. 13, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от Закон за кредитните
институции, извършвал по занятие банкови сделки, за които се изисквало такова
разрешение, като предоставил седем парични заема в размер на 1030 лв. на две
лица срещу договорена лихва , както следва:
1. На
неустановени дни през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. в гр.К., обл.П., в качеството
му на заемодател, дал в заем на В.Д.А. *** – заемополучател,
парична сума в размер общо на 230 лева, както следва:
- на
неустановен ден през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. – 100 лева заем с
договорена лихва от 50 лева на месец, представляваща 50% месечна лихва от
дължимата главница;
- на
неустановен ден през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. – 100 лева заем с
договорена лихва от 50 лева на месец, представляваща 50% месечна лихва от
дължимата главница;
- на
неустановен ден през периода м.11.2016г. – м.12.2016г. – 30 лева заем с
договорена лихва от 30 лева на месец, представляваща 100% месечна лихва от
дължимата главница.
2. На
неустановени дни през периода м.04.2016г. – м.11.2017г. в гр.К., обл.П., в качеството
му на заемодател, дал в заем на З.М.Х. *** – заемополучател,
парична сума в размер общо на 800 лева, както следва:
- на
неустановен ден през м.04.2016г. 200 лв. заем с договорена лихва от 80 лева на
месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница;
- на
неустановен ден през м.12.2016г. 200 лева заем, с договорена лихва от 80 лева
на месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница;
- на
неустановен ден през м.01.2017г. 200 лева заем, с договорена лихва от 80 лева
на месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница;
- на
неустановен ден през м.09.2017г. 200 лева заем, с договорена лихва от 80 лева
на месец, представляваща 40% месечна лихва от дължимата главница.
От обективна
страна- Престъплението е на формално извършване, тъй като в признаците на
състава на чл.252, ал.1 от НК, не е посочен резултат, които да настъпи при
извършване на изпълнителното деяние.Правната норма е бланкетна
и препраща към други правни норми, които изпълват правното съдържание на част
от изпълнителното деяние.В конкретния случай, това е кредитирането по
занятие.Такава финансова дейност се извършва от банките като акционерни
дружества и е съобразно ЗКИ, а субсидиарно по
търговския закон.Подсъдимият З.Д. не е правен субект да се занимава с такава
дейност, по даване на кредити срещу лихва „по занаят“.Съществува определен лицензционен режим, на който подлежи дейността на банките
по предоставяне на кредити или друго финансиране за своя сметка.Без изключение
показанията на всички свидетЕ.са непротиворечиви, че
същият е давал заеми, в конкретния случай по отношение на двете свидетелки.В.А.
и З.Х., с договорена за връщане и лихва.В подкрепа на това са и намерените в
дома на подсъдимия дебитни карти, като веществени доказателства, на С.Е. Д., свидетелите Б.М.,М.С.-2бр.,Р.Г.
и Ели И..Макар и да не са на свидетели, пряко обвързани с предявеното
обвинение, те са пряко доказателство за
дейността му.Съобразно датите на квитанциите за извършени транзакции с тях-
месеци 05 и 06.2018г, те са доказателство, за тази му дейност и след
икриминирания с обвинителния акт период.Видно и от обясненията на подсъдимия,
като гласно доказателствено средство е, че наме***то
в дома му тефтерче с изписани имена и суми, са на лица на които е давал в заем
пари/л.185, гръб от НОХД/, като той твърди, че това е било без лихва.Съобразно
приложеното писмено доказателство от БНБ, на л.53 от делото, е видно, че
подсъдимия Замфиров не е бил обект на процедура по издаване на лиценз. Дори и
да е искал то съобразно чл13, ал.1, вр. с чл.2 от ЗКИ, не може да е обект на лицензионна процедура. Явно
в средата в която живее, той не е и единствен занимавал се с такава дейност.Правната
теория и практика приема, че освен „ извършване по занаят, следва да е на „системно
извършване“, изразяващо се в осъществени не по-малко от три последователни във времето
прояви-сделки.В конкретния случай съобразно обвинението са дадени седем парични
заема, общо в размер на 1030 лева, на В.А. и З.Х. и при съответна договорена
лихва, за всеки конкретен заем от 50,30 и 80 лева, месечно.Закона не поставя и
изискване дееца обективно да се издържа финансово само от такава дейност.Правно
ирелевантно обстоятелство за отговорността е , дали тя е основна, или
съпътстваща за получаване на доходи за издръжка.
Посочените в заключението на вещото лице суми, като причинени вреди, не
са „значителни“, за да са съставомерни
по чл.252, ал.2 от НК.В конкретния случай
не са елемент и от състава на престъплението по чл.252, ал.1, тъй като
същото е на формално извършване.
От субективна страна подсъдимият е извършил престъплението с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК.Същия е съзнавал обеществено опасният характер
на извършваното от него деяние, предвиждал и искал настъпване на
общественоопасните после- дици.Придобитите доходи с оглед стойността им, не са
съставомерни по чл.252, ал.2 от НК и както се посочи по-горе не са и елемент от
състава на престъплението по чл.252, ал.1 от НК.Тези доходи дали са били единствени за неговата издръжка, е без
значение за правната квалификация.Същият много добре е съзнавал, че няма право
да върши такава дейност, за която се изисква разрешение.
Причини и мотив-Ниската
правна култура и стремеж на подсъдимия за получаване на доходи, използвайки
своето социално положение и това на зависимост на определени лица, попаднали в
необходимост от средства за живот и препитание.
Съдът след
като обсъди доводите на защитника и обясненията на подсъдимия З.Д., в частта, с
която се твърди, че не е давал пари на заем, срещу уговорена лихва на В.А. и З.Х.,
че го бъркат с негов роднина, личностния характер за отмъщение към него, както
и за недостоверност на показанията на В.А. и З.Х., ги намери за несъстоятелни и
необосновани, целящи единствено оневиняване на подсъдимия, по следните
съображения:
По достоверността на показанията на В.А. и З.Х.:
Съдът прие
за достоверни показанията на В.А., солидолизирайки се
с тезата на прокурора, дадени на досъдебното производство, пред органа на
досъдебното производство и тези пред съдия.Тези показания са най-близки по
време след образуване на наказателното производство срещу
подсъдимия.Обстоятелствата във връзка с даените и заеми , които е следвало да
връща с лихва са лишени от преднаме***ст и желание да се навреди и или изнуди подсъдимия.Те са
дадени в най-близко от изпълнителното деяние време и съдържат непротиворечива
информация, за времето и начина на вземаните от нея заеми.В тях се съдържа и
информация за страх от подсъдимия, тъй като й се е заканвал с побой и
саморазправа.Изцяло подсъдимият, е теглил привежданите й детски пари и е била
принудена да блокира дадената му преди това дебитна карта и „пин“ код./том.1,
л.94,95,101,102 от ДП/.Подала жалба по съвет на З.Х., но не с цел изнудване на
подсъдимия, а за да се спрат действията на подсъдимия. Същият е бил общински
съветник и съответно заемал друго положение в общността, сред която живее.Той е
бил и единствения от които могат да се вземат необходими на момента
средства.Последвалата противоречивост и колебливост на показанията на съдебното следствие/с.з. на 28.05.2020г./,
е именно породена от респекта към подсъдимия, а по данни от делото и от
роднините му.Съдът кредитира и показанията й, дадени при очната ставка в с.з на
02.09.2020г., на л.233/гръб/, като отговори, че подсъдимия е вземал по 40 лева на
100-те лева.Прие тези показания за достоверни, че му е давала дебитната си
карта и той подсъдимия, ги е изтеглил, като тя върнала“40 лева на тези 100
лева“.Опитите на защитата да се приеме, че тази свидетелка бърка подсъдимия с
личността на неговия роднина-свидетеля А.
М., не намират опора в показанията на тази свидетелка дадени пред съдия на ДП.Тя
посочва подсъдимия с прякор „***“ и първото му име „З.“
Съдът
прие за достоверни и кредитира изцяло и показанията на свидетелката З.М.Х..
Както дадените и приобщени по съответния ред показания от ДП, така и тези на
съдебното следствие са последователни, непротиворечиви и достоверни, съдържат
непроти- воречива информация за времето, мястото и начина на даване на заемите
предмет на обвинението и връщане на парите с лихва.Това, че не е уточнен точен
ден и дата, е в следствие на начина на извършване на това престъпление.В редки
случай се издават някакви най-често частни документи-разписки, запис на
заповеди и т.н. за дължими суми .В конкретние случай
свидетелката З.Х. и подсъдимия са били в близки отношения и той не отрича, че
многократно и е помагал.В подкрепа на неговите обяснения са и приетите писмени
доказателства за подпомагане на двете свидетелки В.А. ***.Съдът се солидаризира
с тезата на прокурора, че следва да се приемат показанията на свидетелите извън
пряко свързаните с обвинението, на В.А. и З.Х..Те са на първо място не косвено,
а пряко гласно доказателствено средство, че
подсъдимия е давал на заем пари на много хора от общността им.Разпитите
без изключение на останалите свидетели са за това, че са взимали пари на заем
или са знаели, че подсъдимия е давал на заем пари.Друг е въпроса, че поради
криворазбрана съпричастност, изминал период от време от осъществяването на престъплението,
както и от респект към подсъдимия, не съдържат информация за вземани им лихви.Веществените
доказателства-намерените и иззети валидни дебитни, карти в дома на подсъдимия, са пряко
доказателство , че е давал заеми, което не се отрича.Тези дебитни карти са
на С. Е. Д., свидетелите Б.М.,М.С.-2бр.,Р.Г. и Ели И., който не са свързани пряко с
повдигнатото на подсъдимия обвинение, но са доказателство за начина на осъществяваната
дейност, а именно вземане на дебитната карта за да може да си тегли първо
подсъдимия дължимите според него суми.В подкрепа на показанията на свидетелите,
пряко и непряко свързани с обвинението, са и обясненията на подсъдимия, а именно, че наме***то в дома му тефтерче с изписани имена и суми, са на
лица на които е давал в заем пари/л.185, гръб от НОХД/, като той твърди, че
това е било без лихва.
Не следва да се пренебрегват показанията на В.А.
и З.Х., само оценявайки ги в съотношение с други противоречащи им свидетелски
показания, за това, че подсъдимия не бил вземал лихва срещу дадените заеми.Кредитираните
им показания от съда, дават основание да се направи извод, за последователност
и непроти- воречививост, за обстоятелствата и основните факти на доказване по
предмета на делото.Т.е. съдържащата се в тях информация , съдът счете, че е с
такава надежност, че да се направи извод в конкретния случай, че те
действително са заемали пари от подсъдимия, но след това са връщани с
определената от него лихва, поради което
ги счете и за достоверни. Последвалите противоречия и колебания в показанията на
В.А., са под влияние на личността на подсъдимия или негови роднини.Не следва да
се забравя, че те живеят в една общност, в недобри икономически условия и
разчитащи основно на получавани детски надбавки, в респект от образованите и имотни лица от общността.По отношение на
свидетелските показания на З.Х., то те са непротиворечиви и последователни през
цялото наказателно производство и не повлияни и от факта за съществувалата в
миналото интимна връзка с подсъдимия.В този смисъл съдът, счете за
неоснователни доводите, за някаква въз основа на този факт, преднаме***ст за отмъщение от страна на свидетелката З.Х..Не прие, във
връзка с това, за достоверни показанията на живелият със свидетелката З.Х.
свидетел- Н.Банков, а именно, че едва ли не го е склонявала, използвайки
органите на полицията, да бъде подсъдимия изнуден за пари.Липсва конкретни в неговите
показания за начин по които би могло това да стане и какво точно според него е
бил оговарян от З.Х., с която е имал преди това и в
съвместно съжителство.
Възраженията
на защитата за неперфектност на обвинителния акт, също не са основателни.На
първо място защото формално в разпоредителното заседание не са правени
възражения за допуснати съществени процесуални нарушение относно време и място
на извършаване на престъплението от подсъдимия.Очертания времеви период няма
как да е с точност до определен ден и час.С оглед начина на извършване на
деянията, то не се е водила някаква счетоводна документация по обясними
причини, за да не сеоставят следи,въпреки, че са намерени дебитни карти в дома
на подсъдимия.Звучат нелогично показанията на много от свидетелите и
обясненията на подсъдимия, че ги били оставяли той да ги тегли, поради тяхна
неграмотност.Не могат да дадат информация и справките за движение на паричните
средства по дебитните карти.Това е така, тъй като не може да се даде информация
кой е изтеглил сумата от дебитната карта, през инкриминирания период,т.е. дали
това е същото лице, притежател на дебитната карта.На второ място показанията на
двете свидетелки-В.А. и З.Х., който съдът прие за достоверни, са достатъчни да
очертаят рамките на обвинението като времи и място.Лесно е да се възрази, че
нямало доказателства как са давани и връщани парите.Напротив, в техните
кредитирани показания, съответно и в обвинителния акт достатъчно ясно и
разбираемо са описани относимите обстоятелства и факти, за време, начина на вземане и връщане на парите, на
подсъдимия Замфиров. Съдът прие за достоверни показанията на З.М. за това, че е
била заплашвана от роднина на подсъдимия-свидетеля А. Мавров, като и той е бил
в лекия автомобил.Заплаха свързана с невърнати пари с лихва навреме.Макар и да
не е видяла пряко като очевидец, показанията на свидетелтката
М.Б., са достоверни за разказаното й от З.Х..Записа на диска-1 (един) брой
оптичен носител - CD-R марка **** 77МВ, съдържащ 3 (три) броя файла с аудио
записи, предаден от свидетелката М.С.Б., с протокол за доброволно предаване от
05.01.2018г. в гр.К. на М.В.М. - инспектор „ИП“ при РУ-К.-намиращ се в том.4,
л. 31 от ДП, не може да се ползва като доказателство, тъй като не е направен
събразно закона и като частен запис, не може да се приема за относимо към
предмета на доказване./Реш. №****/14.11.2012г. по н.д. №1388/2012г. на
ВКС,НК,първо н.о./Показанията на З.Х. при неправените очни ставки, също не
съдържат противоречия. Показанията на свидетелката В.А. променящи се в хода на
съдебното следствие и при проведените очни ставки, оневиняващи подсъдимия,
които съдът не прие, както и на другите свидетели, М.С.С.,
А.А.Б., Р.А.Г., М.А.А.,Н.М.Т.,З.З.Л.,И.М.М.,А.А.Ч.,
Ели А.И., Б.С.М., М.О.И., К.С.Г., И.Н.П., Н.Б.Б.; А.С.М., Я.А.П., А.Б.М.
и А.М. М.писващи подсъдимия като благодетел на
общността им, съдът счете за криворазбрана и в следствие на манталитета в
общността, съпричастност към подсъдимия.Те са породени и от евентуална бъдещата
зависимост от лица от общността, с авторитет, по грамотни и по-имотни, до които
ще опират за помощ.Конкретен пример за това са и показанията на свидетелката М.С.С., на която съдът прие за достоверни тези дадени на
досъдебното производство /том1, л.127, 128,1**,133 от ДП/, а не на съдебното
следствие.От тях е видно, че разпитана през 2018г. пред органа на досъдебното
производство и пред съдия е разказала как на нея са и давани заеми от
подсъдимия.Канкретно е казала, че и е искана лихва.Като пример разказва, че за
един от заемите от 350 лева, и е искано да върне за месец 600 лева.Разказала е
доста подробно как дебитната карта е била в подсъдимия, той е теглил парите
които счита, че следва да се вземе и е казвал какво остава.Също твърди, че за
100 лева заем подсъдимияе искал да му се върнат 140 лева.Тя разказва, че е била
принудена да взема пари от „лихвар“, по прякор „Бебето“.
Ето защо
съдът счете възраженията на защита несъстоятелни и необосновани.Не прие тезите
за благодетелност от страна на подсъдимия, граничеща с алтруизъм, личностния
характер за отмъщение спрямо него, както и тезата, че се касае за негов роднина
извършвал тази дейност.
При
определяне вида и размера на наказанията които наложи на подсъдимия З.Д., съдът
взе предвид обществената опасност на деянието и дееца, която е висока, тъй като
се извършва от лица с добро имотно и социално положение, спрямо лица живеещи в
такава общност, в много от случаите полуграмотни, безимотни, поставящи ги в безизходна зависимост.
Като
смекчаващи вината обстоятелства: Чистото съдебно минало на подсъдимия, трудовата
му заетост и това, че извършеното от него на този етап се явява като изолиран случай.
Като отегчаващи
вината обстоятелства:Лошите характеристични данни, характеризиращи подсъдимия
като конфликтен, агресивен и склонен към самоуправни действия./том.1,л.88 от
ДП/
При пълен превес,
като значение и тежест, на смекчаващите вината обстоятелства на основание чл.252, ал.1
от НК и чл.54, ал.1 от НК, съдът осъди
подсъдимия З.Д. на три години лишаване от свобода и „конфискация“ на 1/6 идеална част от имуществото му по: Поземлен имот, в съсобственост с
Ж.С.Б., ЕГН ********** – пл. № **92, парцел ХІХ, площ по документи - 745,000
кв. м., заедно с жилищна сграда, област П., община К., гр. К., ул. „***“ № 49; Поземлен имот – апартамент № **, находящ се на VІІІ етаж, вход „А,“ в жилищен блок „***“,
ул. „***“ № 12, състоящ се от хол, спалня, кухня и сервизни помещения, със
застроена площ от 67,70 кв.м., заедно с прилежащото му избено помещение № **,
със застроена площ от 3,29 кв.м., както и 1,79 ид. части, равняващи се на 4,46
% от правото на строеж върху мястото от 67,71 кв.м., представляващо държавна
земя, пл. № 2333 в кв. № 144 по ЗРП на гр. К.; МПС - лек автомобил „Киа ***“, рег.
№ ***, рама № ***, двигател № *** и МПС- лек автмобил „*** ***“,
рег. № ***, рама № ***, двигател № ***. Наказанието
конфискация съда наложи в такъв размер като взе предвид, смекчаващите
обстоятелства както и, че се касае за съсобственост на имуществото с Жулиетата
Боркова, от съжителството с която имат две деца.
Съдът като взе предвид, смекчаващите
вината обстоятелства, това че подсъдимия З.Д., не е осъждан на наказание
лишаване от свобода, както и, че за постигане целите на наказанието не е
необходимо да го изтърпи ефективно, на основание чл.66, ал.1 от НК, отложи
изпълнението му за срок от четири години, от влизане на присъдата в сила.
Така наложените наказания съда,
счете, че са справедливи и достатъчни по вид и размер, за постигане целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК.
Приложимият в сила закон по време на
извършване на престъплението, съобразно чл.2 от НК, е с ДВ,бр.23/2009г. в сила
от 01.11. 2009г., до изменението му с ДВ, бр.13/2020г.в сила от 14.02.2020г.В
конкретния случай преди и след последното изменение на правната норма, няма разлика в наказуемостта и изпълнителното
деяние, за което е предаден на съд З.Д., по чл.252, ал.1 от НК.
Съдът не
прие доводите на прокурора, че са налице
многобройни или изключителни смекчаващи вината обстоятелства, поради което не
приложи разпоредбите на чл.55, ал.1 и 3 от НК.
Веществените доказателства, иззети при извършено
претърсване и свързаното с него изземване на 27.06.2018г., в частен дом-къща и
намиращите се в нея помещения, находяща се в гр.К., обл.П., ул. „***“ №49,: 1 брой дебитна карта с №***, с
надпис ***, валидна до 02.2021г., издадена от *** и бележка касов бон от СБА,
на гърба на която с ръкописен текст изписано ***; 1 брой дебитна карта с №***,
с надпис ***, валидна до 02/2022г., издадена от *** и разписка за извършвана
трансакция от 06.06.2018г. за теглене на 390,00 лв. към нея; 1 брой дебитна
карта №***, с надпис ***, валидна до 02/2023г., издадена от ***, заедно с лист
бяла хартия с надпис „***“ изписано ръкописно;1 брой дебитна карта №***,
валидна до 05/2021г. с надпис ***, издадена от *** с квитанция, издадена от ***
на гърба, на която с ръкописен текст е изписано „***“, квитанция от извършена
трансакция на 15.06.2018г. от терминал на банка ДСК, за изтеглена сума в размер
на 120,00 лв.;1 брой дебитна карта №***, с надпис ***, валидна до 12/2021г.
издадена от ***, квитанция от извършена трансакция от терминал на банка *** за
изтеглена сума на 15.05.2018г. в размер на 260,00 лв. и квитанция с извършена
трансакция от терминал на банка ДСК за изтеглена сума на 2018г. в размер 260,00
лв. и един брой бележка с ръкописно изписан текст *** и 1 брой дебитна карта №***,
с надпис ***, валидна до 09/2020г. издадена от ***, квитанция от извършена
трансакция от терминал на банка ДСК за изтеглена сума на 15.06.2018г. в размер
на 90.00 лв., бележка с отпечатан текст и ръкописно изписано „***“ и „***, съдът
постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на притижателите им.
Веществените доказателства:1 брой лист с печатен зелен текст и изписан
на ръка номер 8**6;1 брой лист с ръкописно изписани имена и срещу тях изписани
суми в лева, в долен десен ъгъл изписана цифра 1660, а отгоре в началото на
страницата е изписана сумата 2200 лв.;1 брой тефтерче, съдържащо 90л., от които
15л. изписани с ръкописен текст, в което на две страници са изписани имена и
суми в лева, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върнат на
подсъдимия.
Веществените доказателства, иззети
при извършено претърсване и свързаното с него изземване на 27.06.2018г. в
частен дом-къща и намиращите се в нея помещения, находяща
се в гр.К., обл.П., на ул. „***“ №10, нямат отношение
към предмета на обвинението. Същите са вещи иззети от дома на Д.А. Д., който не
и свидетел по делото, поради което тези вещи:1 (един) брой тефтерче, без
корици, състоящо се от 66 бели листа, на част от които са изписани ръкописно
малки имена на мъже/жени, срещу които стоят цифри; 1 (един) брой тетрадка, синьо-бежава, с
меки корици, на последната страница, на която са изписани ръкописно малки имена
на мъже/жени, срещу които стоят цифри,
както и намиращите се в нея 7 бр. листа малък формат от тетрадка с широки
редове, на част от които са изписани ръкописно малки имена на мъже/жени, срещу
които стоят цифри; 1 (един) брой тефтер с твърди корици, в който на първа и
четвърта страница са изписани ръкописно малки имена на мъже/жени, срещу които
стоят цифри; 1 (един) брой лист във формат А4, с изписани двустранно, ръкописно
малки имена на мъже/жени, срещу които стоят цифри;3 (три) броя листа - 1 бр.
лист от календар за 2016г.; 1 бр. нареждане за плащане в брой, с наредител Р.Р.; 1 бр. бял лист с
начално заглавие ПОРЪЧКА с дата 16.02.2016г., върху които са изписани ръкописно
малки имена на мъже/жени срещу, които стоят цифри; 3 (три) броя бели листове
във формат А4, от които 2 бр. карирани и 1 бр. с широки редове; 1 бр. лист
малък формат от тетрадка с широки редове, върху които двустранно са изписани
ръкописно малки имена на мъже/жени, срещу които стоят цифри, съдът постанови
след влизане на присъдата в сила да се върнат на собственика Д.А. Д..
Вещественото доказателство 1
(един) брой оптичен носител - CD-R марка **** 77МВ, съдържащ 3 (три) броя файла
с аудио записи, предаден от М.С.Б. *** с Протокол за доброволно предаване от
05.01.2018г. в гр.К. на М.В.М. - инспектор „ИП“ при РУ-К.-намиращ се в т.4, л.
31, съдът постанови след влизане на присъдата в сила да се върне на М.С.Б..
На основание чл.189, ал.3 от НПК, осъди подсъдимия З.Д.Д., да заплати по
сметка на ОП- гр.П., направените деловодни разноски в размер на 737,31 лева.
На основание
чл.189, ал.3 от НПК,осъди подсъдимия З.Д.Д., да заплати по
сметка на ОС-гр.П., направените деловодни разноски в размер на 98,00 лева.
По изложените съображения, съдът постанови
присъдата си.
05.11.2020г. ПРЕДСЕДАТЕЛ: