РЕШЕНИЕ
№ 1549 , 05.12.2017г., Пловдив
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски
Окръжен съд ХІV
граждански състав,
на пети декември две хиляди и седемнадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ : Радослав Радев
Надежда Дзивкова
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
гражданско
дело № 2953 по описа за 2017 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 435 и
сл. във вр. с чл.78 от ГПК.
Постъпила
е жалба от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“
ЕАД, в качеството му на длъжник по и.д.
№ 20179110400450 по описа на ЧСИ П. Н.,
против разпореждане от 13.10.2017г. за отказ на ЧСИ да намали дължимите
разноски по изпълнителното дело. Поддържа се неправилност на обжалвания акт
поради това, че дружеството не е ставало
причина за образуване на изпълнителното производство, т.к. е искало да изпълни
задължението си към взискателя, но не е
получило съдействие от негова страна. Счита, че взискателят не упражнява
добросъвестно процесуалните си права. Поддържа и че претендираните разноски
противоречат на начина на разпределяне на разноските в процеса по чл.78 от ГПК
и по-конкретно на ал.2, в която е уредено, че ако ответникът не е ставал
причина за започване на процеса, то той не е отговорен и за разноските в него. На
следващо място поддържа , че претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение са прекомерни, т.к. по делото
не са извършвани никакви действия, а и самото дело не е с фактическа и
правна сложност. Моли за отмяна на
постановеното разпореждане, с което е отказано редуциране на приетите с
Постановление от 20.06.2017г. разноски като незаконосъобразно, като се
постанови разноските по изпълнителното производство да останат за взискателя ,
а при условията на евентуалност да се намалят претендираните разноски за
адвокатско възнаграждение.
Взискателят Т.Г.С. оспорва жалбата като
поддържа същата е неоснователна. Счита,
че претендираните разноски не превишават значително законовия минимум и не са
прекомерни. Счита, че на осн. чл.79, ал.1 от ГПК разноските по изпълнението са
за сметка на длъжника, освен в случаите при които изпълнителното производство
се прекратява на осн. чл.433 от ГПК или изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя ли отменени. Позовава се и на практика на ВКС –
Р№266/19.12.2013, гр.д.№ 1427/2012, ІVг.о., Р№ 640/04.10.2010, гр.д.№ 920/2009,
ІVг.о., ВКС . Сочи , че в случая процесуалния представител не само е подал
молбата за образуван на изпълнителното производство, но и е посочил
изпълнителни способи, като е осъществявал и последваща защита по делото. Счита
и че към момента не мое да се направи преценка колко и какви изпълнителни
действия ще са необходими за събиране на вземането. Претендира и разноски в
производството.
Съдебният
изпълнител е изложил мотиви, че жалбата е допустима, но неоснователна.
След
като прегледа материалите по делото и прецени
доказателствата поотделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбата е
подадена от легитимирано лице, в
срок, допустима е, а по същество е неоснователна,
по следните съображения :
Обжалвано
е разпореждане от 13.10.2017г., постановено по изп.д.№ 20179110400450
по описа на ЧСИ П. Н., с което е отказано редуцирането на приетите с
Постановление от 20.06.2017г. разноски, дължими от длъжника.
Възможността
за намаляване на претендирани от страната разноски е уредена в общата част на
ГПК – чл.78, ал.5 от ГПК, където се регламентира отговорността на страните за
разноски в производствата по различни правни спорове.
Изпълнителното
дело е образувано са събиране на парично вземане в размер на 550лв. главница. По
делото е посочен изпълнителен способ – извършване на всички действия по чл.18
от ЗЧСИ. Претендирани са разноски, като е представен договор за правна помощ и
съдействие, от който се установява, че взискателят е заплатил на довереника си
сумата от 400лв.
С
Постановление от 20.06.2017г. ЧСИ е
определил дължимите разноски по изпълнителното дело, като е приел
претендираните разноски от взискателя – 400лв., както и сумите, съставляващи
такси за образуване и водене на изпълнителното производство.
С
оглед очертаната фактическа обстановка, съдът намира, че изпълнителното
производство не се отличава нито с фактическа, нито с правна сложност. При това
положение следва, при направено възражение за прекомерност на претендираните
разноски за адвокатско възнаграждение, същите да бъдат намалени до законово
определения минимум в Наредба №1/2004 за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, като се ориентират около минимума.
Съобразно
с установения от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения минимум за това вземане се дължат 200лв. за образуване на
изпълнително производство /чл.10, т.1/ и ½ от 300лв. или 150лв./ чл.10,
т.2/. Общо минимума на адвокатското възнаграждение е 350лв.
Съгл.
чл.78, ал.5 от ГПК съдът / в изпълнителното производство съдебният изпълнител/
може да намали размера на претендираното от страната адвокатско възнаграждение
по възражение на насрещната страна, но не може да определи размер по-нисък от
минимално определения в чл.36 от ЗА. В обжалваното постановление съдебният
изпълнител е отказал да намали претендираните разноски за адвокатско
възнаграждение. В тази част разпореждането следва да бъде отменено и да се
постанови намаляване на дължимия от длъжника размер на разноски за адвокатско
възнаграждение на 350лв., при съобразяване със законоустановените минимални
размери по Наредба №1/2004г.
По
отношение оплакванията в жалбата за отказ да се възложат разноските,
съставляващи такси по образуване и водене на изпълнителното производство, съдът
намира, че съгл. чл.79 от ГПК същите следва да са за сметка на длъжника.
Голословни са твърденията на жалбоподателя, че е искал и е правил усилия да
плати извънсъдебно задължението си още преди образуване на изпълнителното
производство. Липсват основания за прехвърляне на тежестта за разноските по
изпълнителното производство на взискателя, посочени в изключенията по т.1-3 на
чл.79, ал.1 от ГПК.
В
тази част постановеното разпореждане е правилно, а подадената жалба се явява
неоснователна и следва да се остави без уважение.
По изложеното съдът
РЕШИ
:
ОТМЕНЯ
Разпореждане от 13.10.2017г. по и.д. №
20179110400450 по описа на ЧСИ П. Н., в
частта, в която е постановен отказ да се
намалят разноските дължими от „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, в качеството му на длъжник, на взискателя Т.Г.С., ЕГН **********, за
разликата над 350лв. до 400лв., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
Намалява
дължимите от длъжника „Кредит
инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК **** на
взискателя Т.Г.С., ЕГН **********, за
заплатено адвокатско възнаграждение по и.д. № „Кредит инкасо инвестмънтс
БГ“ ЕАД, ЕИК ****, с район на действие ПОС на 350лв.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК ****, против Разпореждане
от 13.10.2017г. по и.д. №
20179110400450 по описа на ЧСИ П. Н., в
останалата й част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :