СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е Ш Е Н И Е
04.04.18г.
Софийски градски съд І-12
състав с:
Председател:
Георги Иванов
Разгледа в съдебно
заседание на 08.03.18г. /с участието на секретаря Д. Ц./ гражданско дело № 5466/17г. и констатира следното:
Предявен е иск от Х. К.
против П.на РБ с правно основание чл. 2 и чл. 2б от ЗОДОВ за сумите:
200 000 лева /по първият иск/ и 50 000 лева /по вторият иск/ /обезщетение
за неимуществени вреди/. Претендира се и законната лихва върху посочените суми,
считано от 02.05.12г.
Съображенията на
страните са изложени по делото.
Представените по делото
доказателства удостоверяват, че:
Срещу ищеца е било
водено наказателно производство /за престъпление по чл. 282 от НК/, което е
приключило с оправдателна присъда на БОС от 28.06.10г. по н.д. № 14/05.
Присъдата е влязла в сила на 02.05.12г.
Искът по чл. 2 от ЗОДОВ е
частично основателен:
От една страна:
От 02.05.12г. /когато е
влязла в сила оправдателна присъда/ до 02.05.17г. /когато е предявен иска –
чрез куриерска служба/ е изтекъл срок не по-дълъг от визираният такъв в
разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД във връзка с чл. 114, ал. 1 от ЗЗД. Възражението
на ответника в тази връзка – за давност /касаещо и двата заявени иска/ е –
неоснователно.
От друга страна:
Посоченото обстоятелство
– наличието на влязла в сила оправдателна присъда свидетелства, че в случая е
налице принципната предпоставка на посоченият законов текст, позволяваща да бъде ангажирана
отговорността на държавата /в лицето на П.на РБ – органът по чл. 7 от ЗОДОВ,
който е повдигнал и поддържал процесното обвинение срещу ищеца/.
Принципно – във всички
случаи когато са налице предпоставките на чл. 2 от ЗОДОВ пострадалото лице има
право на обезщетение /при наличие на която и да било хипотеза от цитирания
законов текст следва да се презумира, че дадено лице е претърпяло неимуществени
вреди/. Самото наказателно преследване по естеството си е дейност, която
принципно оказва /презумира се, че
оказва/ негативно въздействие върху психиката /евентуално и физиката/ на дадено
лице, рефлектира негативно и върху отношенията на обвиняемия с неговото
семейство, негови близки, приятели, колеги. В този смисъл – настоящият съдебен
състав намира, че събираните в процеса доказателства досежно търпените от
дадено лице неимуществени вреди могат да бъдат преценявани единствено в
контекста на това - какъв размер обезщетение се дължи, а не в контекста на това
- дали се дължи обезщетение. Отделно от това – по делото са и събрани
доказателства /гласни/ досежно конкретното измерение на процесните /претърпените
от ищеца/ неимуществени вреди.
С оглед това –
претенцията следва да бъде уважена до размера на сумата 30 000 лева.
Процесното обезщетение
се определя в контекста на правилото по чл. 52 от ЗЗД, като председателят на
състава от една страна - съобразява горните принципни съображения, а от друга
страна - отчита /преди всичко/ значителната продължителност на наказателното
производство /като цяло/ и съобразява конкретните обстоятелства – естеството и
вида на претърпените неимуществени вреди /удостоверени от разпитания свидетел/.
Съдът отчита също и възрастта на ищеца, както и липсата на надлежни
доказателства /а и на твърдения/ в рамките на процесното наказателно
производство спрямо ищеца да е била привеждана в изпълнение мярка за
неотклонение „задържане под стража” /извън първоначалното задържане/, която
мярка, предвид своето естество – действително оказва /презумира се, че оказва/
сериозно негативно въздействие върху психиката, евентуално и физиката на
съответното лице.
Искът по чл. 2б от ЗОДОВ
е неоснователен:
Тази претенция може да
бъде разгледана /по същество/ и евентуално уважена – само, ако бъде
удостоверена предпоставката по чл. 8 от ЗОДОВ. Доказателства /съответно
твърдения/ за провеждане /в рамките на срока по пар. 9 от ЗОДОВ/ на
предварителната административна процедура /визирана в цитираният текст от
закона/ не са представени /заявени/. Продължителността на наказателният процес
във времето обаче е отчетена от председателя на състава в рамките на иска по
чл. 2 от ЗОДОВ.
На ищеца следва да бъде
присъдена и законната лихва върху горната сума за периода след 02.05.12г.
/доколкото в хипотези като процесната – лихва се дължи от момента на влизане в
сила на оправдателната присъда/.
Доказателства за сторени
от ищеца съдебни разноски – липсват.
При постановяване на
настоящото решение председателят на състава съобразява и ТР №3/05г. на ОСГК на
ВКС.
Съдът,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА П.на Р.Б.да плати
на Х.А.К. ЕГН ********** сумата 30 000 лева /обезщетение за неимуществени
вреди/ - на основание чл. 2 от ЗОДОВ и законната лихва върху тази сума от 02.05.12г.
до цялостното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 2
от ЗОДОВ за сумата над 30 000 лева, а иска по чл. 2б от ЗОДОВ – изцяло.
Решението подлежи на
обжалване пред САС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Председател: