№ 2266
гр. София, 21.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ПЕТЪР С. САВЧЕВ
при участието на секретаря РУМЯНА Д. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР С. САВЧЕВ Гражданско дело №
20211110154327 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 17.03.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІІ-ро Гражданско отделение, 78 с-в, в открито заседание
на седемнадесети март 2022 год. , в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТЪР САВЧЕВ
при секретаря Румяна Дончева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело №
54327/2021 год. , за да се произнесе взе предвид следното :
Предявен е иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ.
1
Ищецът Д. Б. АЧ., ЕГН: **********, адр. с. ,, твърди в депозираната си искова молба, че
към 10.04.2021 г. е работил по трудов договор при ответника „,, като общ работник. Твърди,
че на посочената дата 10.04.2021 претърпял трудова злополука, причинена от стъпване
накриво с десния крак и изразяваща се в навяхване и разтягане на ставните връзки на десния
глезен. При тази трудово злополука претърпял много болки и страдания, довели до
временно намаляване на трудоспособността. Твърди, че носил гипсова шина 20 дни, като
повече от 3 месеца се възстановявал, като към датата на завеждане на исковата молба все
още не бил напълно излекуван. Ето защо, моли ответника да бъде осъден да му заплати
сумата в размер на 12 000 лв. – обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди,
в едно със законната лихва върху сумата, считано от злополуката до окончателното
изплащане на обезщетението. Претендира деловодни разноски.
Искът се поддържа след допуснатото му изменение, с определение от откритото съдебно
заседание от 17.03.2022 г. , по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК – намаление от първоначално
предявените 30 000 лв.
Ответникът оспорва предявения иск по размер. Твърди съпричиняване на злополуката от
ищеца. Претендира деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид твърденията на страните и прецени събраните доказателства по
реда на чл. 12 от ГПК, приема следното от фактическа и правна страна:
По иска с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ:
Съгласно разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ работодателят обезщетява неимуществените
вреди, причинени от трудова злополука. Съдът прием за установено по делото, че към
10.04.2021 г. ищецът е работил по трудов договор при ответника като общ работник,
доколкото това не се оспорва от страните. Съдът приема за установено по делото, че на
посочената дата 10.04.2021 ищецът е претърпял трудова злополука, причинена от стъпване
накриво с десния крак и изразяваща се в навяхване и разтягане на ставните връзки на десния
глезен. Посочената травма е трудова злополука по смисъла на разпоредбите на чл. 200 от КТ
– увреждане на здравето при или по повод изпълнението на трудовата функция. Ответникът
оспори факта на случването на травмата въобще, но по делото се разпитаха свидетелите
Дадин и Александров от откритото съдебно заседание от 15.02.2022 г. , които не са били
преки очевидци на факта на увреждането, но свидетелстват за факти във връзка с
твърдяното увреждане, случили се непосредствено и които са от характер на произтичащи
от злополуката. Така свидетелите посочват за непосредствени телефонни разговори за
уведомяване на работодателя за злополуката, за непосредственото и последващо лечение.
Тези свидетески показания корелират с данните от проведената процедура по чл. 176, ал. 1
от ГПК от откритото съдебно заседание от 15.02.2022 г. , в която ищецът точно посочва
фактите във връзка със злополуката. Към посочените доказателства се прибавят и
приложените по делото медицински документи, изслушаната по делото СМЕ /л.л. №№ 36-
2
37/, както и документите, издадени от НОИ, приложени по д л.л. №№ 50-51 за проведени
административни процедури по установяване и обезщетяване на вредите от злополуката
Посочените доказателства образуват система, която налага извод за установяване по делото
на твърдяната от ищеца трудова злополука.
При трудова злополука имуществена отговорност на работодателя е обективна – не зависи
от нечия вина, на друг работник или служител или на представител на работодателя.
Аргумент за това е и разпоредбата на чл. 200, ал. 2 от КТ, според която работодателят
отговаря имуществено и при непреодолима сила. По този начин, законодателят прехвърля
изцяло риска от трудовата злополука върху работодателя. Ето защо, в конкретния случай,
съдът не обсъжда доказателства за липсата на вина у ответника за трудовата злополука.
Изключването на отговорността на работодателя при трудова злополука е възможно,
съгласно чл. 201, ал. 1 от КТ, когато работникът е причинил увреждането умишлено, което
не се установи по конкретното дело. По делото ответникът направи възражение за
съпричиняване на трудовата злополука от ищеца, което съдът разглежда във връзка с
възможността по чл. 201, ал. 2 от КТ за намаляване на отговорността на работодателя ако
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност.
Установяването на тези факти се разпредели в доказателствена тежест на ответника с
доклада по чл. 146, ал. 1 от ГПК, което ответникът не успя да направи, поради което съдът
приема, че възражението за съпричиняване не се доказа по делото.
Обезщетението за неимуществени вреди, причинени от трудова злополука, се определя от
съда по справедливост, съгласно разпоредбата на чл. 212 от КТ във вр. чл. 52 от ЗЗД. При
определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, в конкретния случай, съдът
взема предвид характера на установените по делото неимуществени вреди. Видно от
приетата по делото СМЕ /л.л. №№ 36-37/ при трудовата злополука ищецът е получил
навяхване и разтягане на ставните връзки на десния глезен, което е довело до консервативно
– неоперативно лечение с гипсова шина, носена от ищеца 20 дни. Видно от посочената
експертиза болките и страданията на ищеца са продължили 2-3 месеца, като към настоящия
момент няма данни той да не се е възстановил напълно. Свидетелят на ищеца Дадин от
откритото съдебно заседание от 15.02.2022 г. посочва, че все още ищецът изпитва болки в
десния глезен, но вещото лице по приетата по делото СМЕ /л.л. №№ 36-37/, в същото
открито съдебно заседание, посочва, че възстановяването е строго индивидуално, възможно
е ищецът да изпитва още болки, но предвид характера на травмата и възрастта на ищеца то
не се очаква неблагоприятна перспектива, а напротив – напълно възстановяване.
Изложеното до тук е основание за съда да формира вътрешно убеждение по справедливост
и да приеме, че предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 200, ал. 1 от КТ е основателен до размера от 2 000 лв. Не следва да се
приспадат, на основание чл. 200, ал. 4 от КТ, получените от ищеца 2 283,36 лв.
/удостоверението от НОИ е приложено под л. № 51 от делото/, доколкото те обезщетяват
имуществени вреди, причинени от временна нетрудоспособност. Върху главницата от 2 000
лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от деня на трудовата злополука
3
/10.04.2021 г./, до окончателното плащане на сумата.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК на ищеца следва да се присъдят деловодни разноски в размер на
207,50 лв.
На осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да се присъдят деловодни разноски в размер
на 1 733,33 лв. Прилагайки чл. 78, ал. 3 от ГПК съдът частично уважава възражението на
ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на
ответника от 2 900 лв. , като го намалява до 2 000 лв. За да процедира така, съдът взема
предвид минимума по Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения – 1 430 лв. ,
определен съгласно първоначално заявената претенция от 30 000 лв. – преди намаляването й
по реда на чл. 214, ал. 1 от ГПК в последното открито съдебно заседание, както и обема и
спорността на делото.
На осн. чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата от
113,33 лв.
Въз основа на гореизложеното, Софийски районен съд
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ответника „,, да заплати на ищеца Д. Б. АЧ., ЕГН: **********, адр. с. ,,, на осн.
чл. 200, ал. 1 от КТ, сумата от 2 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 10.04.2021 г.
, до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска в останалата част до пълния
предявен размер от 12 000 лв.
ОСЪЖДА ответника „,, да заплати на ищеца Д. Б. АЧ., ЕГН: **********, адр. с. ,,, на осн.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 207,50 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ищеца Д. Б. АЧ., ЕГН: **********, адр. с. ,, да заплати на ответника „,,, на осн.
78, ал. 3 от ГПК, сумата от 1 733,33 лв. деловодни разноски.
ОСЪЖДА ответника ответника „,, да заплати на СРС, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК,
сумата от 113,33 лв. деловодни разноски.
Решението подлежи на обжалване от страните пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5