О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ / 2020 г., гр. Варна
Варненският административен съд – Двадесет и втори състав, в закрито заседание, проведено на 14 февруари, две хиляди и двадесета година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ : ЯНКА ГАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията адм. дело N 365 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството е образувано по жалба на Д.М.Д. ***– 1766/4.02.2020 г. Д. сочи, че му е отпусната сумата от 375 лв., като акта за отпускане на помощта му е връчен на 20.01.2020 г. Д. подал две молби до социален работник с правно основание чл. 60 ал.1 от АПК и чл. 60 ал.3 от АПК, като до депозиране на жалбата не е уведомен в законоустановения тридневен срок от административния орган за движението по молби от 28.01.2020 г. и 29.01.2020 г. При явяването му в Дирекция Социално подпомагане служителите заявили, че няма такава разпоредба . Сочи, че социалните работници не са му обяснили сроковете за оспорване. С промените в АПК, служителите могат да се явят и да дадат обяснения пред съда. Сочи, че се лекува с минерална вода, като няма необходимите хранителни продукти. В молба вх. № 1859/5.02.2020 г. Д. сочи, че на 2.01.2020 г. е депозирал молба за еднократна финансова помощ за задоволяване на основни жизнени потребности – храна, облекло и др. от първа необходимост, включително и за лечение. Получил травми на тялото, удар в ребрата в резултат на прескачане на оградата на Математическата гимназия на 17.12.2019 г.. Поради липса на средства не е могъл да проведе лечение, нямал хранителни продукти. На 29.12.2019 г. получил нова травма, имал и няколко падания с колело. Била му изписана терапия. Изразява недоволство от условията в болничното заведение, където е прегледан. Сочи, че административния орган не разкрива обективната истина. Социален работник уведомил Д. да посети Дирекция „СП“ на 23.01.2020 г. Не разбрал, че е издаден акт от 14.01.2020 г., тъй като не му било казано. Социален работник е започнал да крещи при посещението на жалбоподателя в социалната служба. Сочи, че срока за издаване на искания от него акт е 14 дни, длъжностните лица трябва да дадат обяснения, тъй като са целели Д. да не подаде жалба, а помощта да му бъде изплатена на следващия месец. Поставя въпроса защо не му е връчена заповедта в законоустановения срок, което е сериозно нарушение на АПК. Сочи, че оспорва, че след издаване на акта за отпускане на помощна е депозирал молба за допускане на предварително изпълнение, за допълване на заповедта. Посочва текстовете на чл. 250, чл.256 и чл. 257 от АПК, както и че оспорва, че издадения акт не е допълнен. Представя писмо изх. № 0301-94Д-00-0323-2, като твърди, че е налице мълчалив отказ за допускане на предварително изпълнение на акт.
С разпореждане № 1717/2020 г. производството по делото е оставено без движение. На жалбоподателя са дадени указания да представи доказателства за внесена държавна такса, да посочи обжалвания административен акт, действие или бездействие на административния орган, което оспорва, да представи доказателствата с които разполага и да посочи тези, които иска да бъдат събрани, да посочи и какво искане прави.
На 10.02.2020 г. е депозирана уточняваща молба от Д. в която сочи, че оспорва мълчалив отказ на административния орган, ведно с действие което не произтича от административен акт или от закона по негови молби за допускане на предварително изпълнение на акта, като в акта да се добави „по чл. 60 ал.3 от АПК“, както и че не е уведомен в тридневен срок, оспорва и бездействие на административния орган относно молбата му за еднократна финансова помощ. Прави искане административния орган да даде обяснения. С втора молба Д. прави искане за освобождаване от държавна такса, прилага и фактура за закупени лекарства.
По делото е представена административната преписка по депозираното заявление от Д., като със заповед от 14.01.2020 г. на същия е отпусната еднократна помощ, заповедта е връчена на Д. на 23.01.2020 г.
По делото е приложено писмо изх. №0301-94Д-00-0323-2/31.01.2020 г. изготвено от Директора на Дирекция „Социално подпомагане“, изготвено във връзка с депозирани молби от 28.01.2020 г. и от 30.01.2020 г. от Д.. След извършена служебна проверка е установено, че на 2.01.2020 г. Д. е посетил БСЗ „Победа“ на Дирекция „Социално подпомагане“, като е подал декларация по реда на чл. 16 от ППЗСП, заявлението е въведено в интегрираната информационна система на АСП. На 10.01.2020 г. социални работници са посетили настоящия адрес на Д., за извършване на социална анкета. При посещението Д. е отсъствал, но са проведени разговори с негови роднини, социалните работници на място са се запознали с битовите условия. Извършена е социална анкета, взети са предвид заболяванията на Д., нуждите от лекарства и лечение, като е изготвен положителен социален доклад, с предложение за отпускане на максимална сума по смисъла на чл. 16 ал.1 от ППЗСП в размер на 375 лв. Доклада е изготвен на 14.01.2020 г. и е одобрен на същата дата от главен социален работник. На същата дата е издадена заповед, с която е отпусната помощ. Заповедта е връчена на Д. на 23.01.2020 г. Спазени са сроковете за обработка на заявлението, отпускане на помощта и връчване на екземпляр от заповедта. В писмото е отразено, че паричната помощ ще бъде изплатена най-късно до края на м.02.2020 г. Изложени са доводи, че предварителното изпълнение по чл. 60 ал.1 от АПК касае актове издадени по реда на АПК и не е приложим спрямо отпуснатите или отказани помощи по смисъла на ЗСП и ППЗСП, както и че помощта ще му бъда изплатена в сроковете посочени в чл. 31 ал.1 от ППЗСП. В самото заявление от 2.01.2020 г. Д. е заявил, че желае помощта да му бъде изплатена чрез пощенски клон, където парите са насочена. В последствие на 28.01.2020 г. е депозирал нова молба, като е поискал сумата да бъда изплатена по банков път, поради което сумата ще бъде пренасочена към банковата сметка на Д.. Видно от приложените доказателства писмото от 31.01.2020 г. е изпратено на 1.02.2020 г. и получено от Д. на 4.02.2020 г.
При така събраните доказателства съдът прецени следното: предвид направените уточнения Д. оспорва мълчалив отказ на административния орган да се произнесе по негови молби от 28.01.2020 г. и 29.01.2020 г. за допускане предварително изпълнение на постановения административен акт.
Съгласно чл. 58 ал.1 от АПК, непроизнасянето на компетентния административен орган в срок се приравнява на мълчалив отказ да се издаде претендирания административния акт.
В случая Д. е направил искане за издаване на разпореждане за предварително изпълнение на издаден административен акт.
Съгласно чл. 60 ал.1 от АПК в административния акт се включва разпореждане за предварителното му изпълнение, когато това се налага, за да осигури животът или здравето на гражданите, да се защитят особено важни държавни или обществени интереси, при опасност, че може да бъде осуетено или сериозно затруднено изпълнението на акта или ако от закъснението на изпълнението може да последва значителна или трудно поправима вреда, или по искане на някоя от страните – изпълнение на особено важен неин интерес. В последния случай административния орган изисква съответната гаранция. Т.е. законът предвижда две хипотези при които може да се допусне предварително изпълнение на акта: по инициатива на органа или по искане на страна в административното производство, като в този случай органа изисква представяне на гаранция. В случая искането е направено от страна в производството, поради което по силата на закона административния орган следва да изиска съответната гаранция. Целта на внасянето на парична гаранция от страна на страната в производството, която иска предварително изпълнение на акта е да се обезпечат вредите, свързани с предварителното изпълнение на акта. Съгласно чл. 60 ал.3 от АПК предварително изпълнение може да бъде допуснато и след постановяване на акт. Съгласно чл. 60 ал.4 от АПК разпореждането, с което се допуска или отказва предварително изпълнение, може да се обжалва чрез административния орган пред съда в тридневен срок от съобщаването му, независимо дали административния акт е оспорен.
При тази правна регламентация и с оглед представеното писмо с изх. № №0301-94Д-00-0323-2/31.01.2020 г., съдът приема, че не е налице мълчалив отказ на административния орган, тъй като с писмо от 31.01.2020 г. Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ се е произнесъл по молбите на Д., като е преценил, че нормата на чл. 60 ал.1 от АПК е неприложима, а помощта ще бъде изплатена в сроковете по чл. 31 ал.1 от ППЗСП. Отделно от това съдът след като взе предвид обществените отношения, които урежда ЗСП и ППЗСП намира, че прилагането на нормите на АПК, с изискване на парична гаранция са неприложими, тъй като те противоречат на основните цели на ЗСП. Съгласно ЗСП социалните помощи са средства в пари и/или в натура, които допълват или заместват собствените доходи до основните жизнени потребности или задоволяват инцидентно възникнали потребности на подпомаганите лица и семейства. Социални помощи се получават от лица, след като са изчерпани всички възможности за самоиздръжка и за издръжка от лицата по
Съдът след като прецени, че акта за който е направено искане за допускане на предварително изпълнение е връчен на жалбоподателя на 23.01.2020 г. и че е влязъл в сила на 4.02.2020 г., намира, че към настоящия момент за Д. не е налице правен интерес от водене на производството, тъй като предварително изпълнение на акт се постановява, в случай, че същия не е влязъл в сила. А заповедта, с която му е отпусната помощ е влязла в сила на 4.02.2020 г., т.е. един ден преди образуване на настоящото дело.
Д. сочи, че оспорва и че не е уведомен в тридневен срок за издадения индивидуален административен акт, оспорва и действия на административния орган относно подадена молба за отпускане на еднократна финансова помощ.
Защитата срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията се урежда от глава ХV на АПК. Тя защитава правата, свободите и интересите на частноправните субекти и компетентността на държавните органи срещу фактически действия, които непосредствено ги нарушават или застрашават. Съгласно чл. 250 ал.1 от АПК всеки, който има правен интерес, може да иска прекратяване на действия, извършени от административен орган или длъжностно лице, които не се основават на административен акт или на закона. Производството по реда на чл. 250 ал.1 от АПК е за защита срещу всякакви фактически действия, които не се извършват в изпълнение на административни актове или не произтичат пряко от закона. Защитата по чл. 250 ал.1 от АПК е защита от неюридически действия на административен орган или длъжностни лица. Това е защита само срещу фактически действия, които се извършват извън определените по закон правомощия на органа и функции на длъжностното лице. За да е допустима защитата, тя следва да не е срещу направено въз основа на закон волеизявление и приравнените на него чрез законова фикция. Не е и срещу действие, което закон изрично предвижда да бъде издаден административен акт, не е и срещу действие, което е административнопроизводствено. В случая сочените действия от Д. са правни, той е поискал издаване на административен акт, а действията по уведомяването му са административнопроизводствени. За пълнота на изложението следва да се посочи, че жалбоподателя е уведомен за издадената заповед за отпускане на еднократна помощ съобразно изискванията на чл. 28 ал.2 от ППЗСПЗЗ, т.е. в законоустановения срок.
Предвид гореизложеното, след като не е налице мълчалив отказ, нито са налице фактически действия на административен орган, които не се основават на административен акт или закон, то така депозираната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане
Водим от горните мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на Д.М.Д. *** против мълчалив отказ на Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ Варна да се произнесе по молби на Д. от 28.01.2020 г. и 29.01.2020 г., както и против действия на административния орган по подадени молби за отпускане на финансова помощ.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 365/2020 г. по описа на Административен съд – Варна.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: