РЕШЕНИЕ
Номер 144209.11.2020 г.Град Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – ПловдивIII наказателен състав
На 13.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
Секретар:Жулиета П. Колева
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20205330205139 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу наказателно постановление (НП) № 20-0444-
000126 от 14.07.2020 г., издадено от началник на 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на
Л. В. В. с ЕГН ********** с адрес ... на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за
движението по пътищата (нататък ЗДвП) му е наложено административно наказание – глоба
в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП и на основание Наредба № Із-
2539 на МВР се отнемат 10 точки от контролния талон на водача.
В жалбата са релевирани оплаквания, че фактическата обстановка на описаното в
наказателното постановление нарушение се различава от описаната такава в акта за
установено нарушение, като се посочва, че в едното Василев фигурира като водач на
автомобил Фиат Пунто с рег. № ..., а в другото същият е санкциониран за управлението на
Хонда Акорд с рег № № .... В тази връзка се излагат аргументи за съществено нарушение на
правото на нарушителя да разбере за какво точно нарушение му е ангажирана
административно-наказателната отговорност.
На следващо място се изтъкват аргументи, че въпреки оспорения резултат от дрегера не е
съобразено времето за придвижване на лицето от мястото на връчване на талона за
изследване до УМБАЛ Св. Георги, като лицето е закъсняло само с няколко минути, но проба
е отказано да бъде взета.
В съдебно заседание жалбоподателя се представлява от адв. Б., който поддържа така
изтъкнатите основания за отмяна и моли наказателното постановление да бъде отменено.
Въззиваемата страна не изпраща становище. В съдебно заседание не се представлява.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в предвидения в чл.
1
59, ал. 2 от ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
Жалбоподателят Л. В. В. , на 03.07.2020 г. около 08:05 ч., в гр. Пловдив, на ул.
Ягодовско шосе – срещу складова база Видена е управлявал МПС марка Хонда, модел
Акорд с рег. ..., негова собственост. Същият бил спрян за проверка от двама п. с.: С. Б. и
свид. И. Б. – п. с. на 05 РУП при ОД на МВР Пловдив, след като установили че батериите на
дрегера, който използвали през нощта били изтощени полицейските служители поканили
Василев да се яви в 05 РУП при ОД на МВР Пловдив, заедно с тях, където да бъде тестван за
алкохол. При пристигането си в районното управление, находящо се в ж.к. „Тракия“, В. бил
тестван за алкохол с алкотест дрегер 7510 с фабричен № ARDM 0249, който отчел
концентрация на алкохол в издишания въздух 0,72 на хиляда. Свид. Б. съставил АУАН №
130 (бланков № 998653) от 03.07.2020 г. за установеното нарушение и го връчил на
жалбоподателя. Бил издаден и талон за медицинско изследване № ..., който бил връчен
малко преди 9 часа, в него било посочено, че е връчен в 08:50 и че лицето има 40 минути, за
да се яви в УМБАЛ Св. Георги. В 09:42 В. се е явил в спешното отделение на УМБАЛ Св.
Георги и му е бил издаден триажен лист, с който е бил насочен за медицинско изследване. В
09.44 ч. му е бил издаден лист за преглед на пациент и в амбулаторния дневник е посочено,
че лицето е просрочило времето за взимане на кръвна проба. Кръвна проба не била
направена.
На 14.07.2020 г. от началника на 05 РУП при ОД на МВР Пловдив било издадено
процесното наказателно постановление, където било посочено, че нарушителя като водач на
лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ..., управлявал л.а. Хонда, марка Акорд след употреба на
алкохол и същото на 11.08.2020 г. било връчено на жалбоподателя.
Така описаната и възприета от съда фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от показанията на разпитания в хода на съдебното следствие свидетел И.
Б. Съдът оцени показанията на актосъставителя като логични, непротиворечиви и
съответстващи на събраната по делото доказателствена съвкупност. Съдът кредитира
показанията на свидетеля в частта, в която същият заявява, че е връчил талона за изследване
„до 9:00 ч.“. Въпреки, че в самия талон е отразен час на връчване 08:50 то съдът приема,
като по-точни свидетелските показания, тъй като от момента на изготвянето на документа
до представянето му на нарушителя е възможно да е изминало технологично време, което да
не е отразено. Свидетеля имаше ясни спомени за случая и добросъвестно изложи фактите,
такива каквито ги е възприел, поради което съдът напълно кредитира показанията му.
Показанията на свидетеля не разколебават по никакъв начин установеното в процесния
АУАН и съдът се позовава на неговата презумптивна сила чл. 189, ал. 2 от ЗДвП.
Описаната и възприета фактическа обстановка се потвърждава и установява и от
писмените доказателства по делото – АУАН, докладна записка, разпечатка от паметта на
Алкотест Дрегер 7510 с ARDM 0249, талон за медицинско изследване № ..., Лист за преглед
на пациент от 03.07.2020 г. Триажен лист на Л. В. от същата дата, копие на Амбулаторен
дневник от 01.07.2020 г. до 07.07.2020 г. разпечатка от информационна система за данни за
2
нарушител -водач, заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. на МВР.
Не се въведоха или доказаха обстоятелства, които да оспорват установената фактическа
обстановка.
От правна страна съдът намира следното:
След преценка на цялата доказателствена съвкупност съдът намира, че се установява
авторството на деянието и виновното му извършване.
Съдът обаче намира, че е нарушено правото на защита на нарушителя. Съгласно чл. 6 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози нарушителят може да оспори показанията на
техническото средство, като в този случай се пристъпва към даване на кръвна проба, като
същата следва да бъде дадена в указания от контролния орган срок. В случай, че
нарушителят се яви в съответното акредитирано медицинско заведение и даде кръвна проба
в указания от контролния орган срок меродавни за административно-наказателната му
отговорност са показанията на кръвното изследване. В случай, че водачът не се яви в
медицинското заведение в указания срок или не даде кръвна проба, меродавни са
стойностите измерени от техническото средство. В цитирания чл. 6 от Наредба № 1 от 19
юли 2017 г. е посочен и срокът за явяване за даване на кръвна проба, като същият е
диференциран, както следва до 45 мин, ако медицинското заведение се намира в същото
населено място, където е установено нарушението и до 120 мин в останалите случаи. Видно
от талона за медицинско изследване нарушителят не е приел резултата от уреда – оспорил го
е. Същият е направил всичко възможно, за да стигне до местоназначението, а именно
УМБАЛ Св. Георги, където да му бъде извършено изследване на съдържанието на алкохол в
кръвта, и не е просрочил времето, но от попълнените документи е било видно, че той го е
просрочил с 12 минути. Съдът намира, че въпреки липсата на виновно поведение у което и
да е от лицата свързани с издаването на медицинския талон или с извършването на
изследването, на практика нарушителят е бил лишен от възможността да оспори
показанията на алкотест Дрегер.
Тъй като лицето е било лишено от законовата възможност да оспори резултата на
техническото средство, то съставеното Наказателно постановление следва да се отмени като
незаконосъобразно.
Съдът приема, че нарушението не е извършено тъй като не е установено по надлежния
ред.
За размера на наложеното наказание:
Извън горните разсъждения за пълнота следва да се посочи, че правилно описаното
нарушение е съотнесено към съответстващата му санкционна разпоредба по чл. 174, ал. 1, т.
1 от ЗДвП, която предвижда при нарушение на правилото по чл. 5, ал. 3, ал. 1 от ЗДвП
нарушителят да се наказва с глоба в размер на 500 лв.
Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е съобразил
наказанието. Размерите на наложената глоба са фиксирани от законодателя, поради което не
могат да се ревизират от съда. Затова и се приемат за правилно определени.
Определеното спрямо жалбоподателя наказание отговаря и на целите по чл. 12 от
3
ЗАНН, като не са налице основания за прилагане разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН, т.е. не е
налице „маловажен случай” на административно нарушение. Нормата има за цел да бъдат
предотвратени последиците ПТП и да се съхрани живота и здравето всички участници в
движението и тъй като не са налични основания за по-ниска степен на обществена опасност
от обиновените случай то не би могъл да се приложи институтът визиран в чл. 28 на ЗАНН.
Относно приложението на процесуалните правила:
Процесното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, като
материалната компетентност на административнонаказващия орган и актосъставителя
следва от така представените заповеди № 8121з- 515/ 14.05.2018 г. т. 2.8 на МВР.
В императивната норма на чл. 42, т.2 от ЗАНН са поставени минималните изисквания за
съдържание на АУАН. Същите са необходима гаранция за спазването на правото на защита
на нарушителя и като част от строго формалното административно наказателно
производство са необходими за законосъобразното му протичане.
В настоящото производство се установи, че административнонаказващият орган е
посочил в акта, че нарушителят, като водач на лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ... е
извършил нарушението докато е управлявал Хонда Акорд, което, което по никакъв начин не
кореспондира с посоченото в АУАН, че при управлението на Хонда Акорд с рег. № ... е
извършил цитираното по-горе нарушение.
Неяснотата създадена при съставянето на наказателното постановление сериозно
накърнява правото на нарушителя да разбере какво точно нарушение е извършил.
Допуснатата техническа грешка води до несъответствие на фактите в АУАН и издаденото
на неговата база наказателно постановление. Нещо повече, това е довело до такова
интензивно нарушаване на процедурните правила в административнонаказателното
производство, което съществено е засегнало гарантираното и признато от закона право на
нарушителя да узнае какво точно нарушение с неговите обективни характеристики му е
вменено в извършване и да защити правата си срещу него като ангажира насрещно
доказване. В процесния случай жалбоподателят е бил лишен от възможността своевременно
да се запознае с фактическите рамки на предявеното му постанвление за административно
нарушение, да направи възраженията си срещу тези факти и да упражни правото си на
защита в пълен обем. По тези причини съдът прецени обсъжданото нарушение на
процесуалните правила като съществено, което не може да бъде отстранено едва пред
въззивната инстанция, какъвто е районният съд в конкретното производство. Този порок
представлява самостоятелно основание за отмяната на наказателното постановление като
незаконосъобразно.
При този изход от въззивната фаза на административно-наказателното производство
следва да се ангажира отговорността за разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63
ал. 3 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1 от АПК. Жалбоподателят доказва да е сторил такива по
договор за правна защита и съдействие от 12.08.2020 г. в размер на 200 лв., поради което и
същите следва да му се присъдят.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20-0444-000126 от 14.07.2020 г., издадено от
началник на 05 РУ към ОД на МВР Пловдив, с което на Л. В. В. с ЕГН ********** с адрес ...
на основание чл. 174, ал. 1, т. 1 от Закона за движението по пътищата му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 500 лева за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от
ЗДвП и на основание Наредба № Із-2539 на МВР се отнемат 10 точки от контролния талон
на водача.
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на Л. В. В. с ЕГН ********** с адрес ...
сумата от 200 лв., представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че същото е изготвено и обявено, пред Административен съд Пловдив, на
основанията, предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5