№ 339
гр. гр.Несебър, 21.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на втори август през две хиляди двадесет и втора година
в следния състав:
Председател:Петър Сл. Петров
при участието на секретаря Мая Р. Деянова
като разгледа докладваното от Петър Сл. Петров Гражданско дело №
20212150101101 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.109, ал.1 от
Закона за собствеността.
Ищецът „********“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: град *********, представлявано от синдика И. В. Р., твърди в исковата
молба, че е собственик на недвижими имоти, находящи се в град Несебър, улица ****** –
хотел „В.“ с идентификатор **********, представляващи самостоятелни обекти с
идентификатори **********, ***********, *********** и ***********, със застроена площ
общо 7074,47 кв.м., както и общо 1393,64 кв.м. идеални части от общите части на сградата,
представляващи 92,703% идеални части от общите части на сградата. Твърди също, че през
лятото на 2019г. входовете и аварийните/противопожарните изходи на хотел „В.“ са били
блокирани от моторни превозни средства, собственост на различни лица, по който начин
собствениците, ползвателите и обитателите на сградата са били лишени от възможността да
влизат и излизат във и от сградата. По този повод са били подадени жалби, а след намеса на
органите на реда, автомобилите, блокирали главния вход на хотела, са били отстранени и
репатрирани до наказателен паркинг, с изключение на автомобил с рег.№ ******, който е
останал паркиран на пешеходна алея пред страничната врата на сградата към басейните и
пул-бара, които са прилежаща към хотела територия. Автомобилът е собственост на
ответника „П.А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: град
********, представлявано от управителя Д. Г. И.. С неговия автомобил се блокира
свободния достъп на обитателите на сградата, които са лишени вече втора година от
възможността да ползват вратата. По този начин ищецът твърди, че ответникът извършва
1
неправомерни действия, с които се нарушава снабдяването на хотела с продукти, достъпа на
туристи, обитатели и собственици до басейните на комплекса, както и нормалното
функциониране на хотела. Ищецът моли ответникът да бъде осъден да преустанови
действията, с които нарушава правото му на собственост, както и да премахне паркираното
МПС с рег.№ *****. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът „П.А.“ ЕООД изразява становище за
недопустимост на иска, във връзка с коeто е изразил становище, че искът е предявен от
синдика, а не от него като представител на дружеството, за който синдик липсва правен
интерес. По същество на спора отбелязва, че ищецът не е собственик на поземления имот, а
мястото, на което е паркиран автомобил, не е прилежаща част към хотела. Отрича да са
налице законовите предпоставки за уважаване на иска с довода, че паркирането на
автомобила върху собствен на трето лице поземлен имот не представлява неоснователни
действия върху собствен на ищеца имот, като с иска се цели да се защитават имоти на трети
лица. Отбелязва се, че хотелът не е функционирал от 2018г., като отрича и автомобилът
въобще да е бил паркиран. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
В съдебно заседание ищецът се представлява от упълномощен адвокат, който
заявява, че поддържа предявения иск, моли за неговото уважаване, както и за присъждане на
разноски.
Ответното дружество не се представлява в съдебно заседание нито от законен, нито
от процесуален представител.
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.07.2001г., обективиран в
нотариален акт № 96, том I, рег.№ *****, дело № *****г. на нотариус Мария Бакърджиева с
рег.№ 110 на НК и район не действие Несебърския районен съд, „********“ ООД, ЕИК
*********, в качеството му на купувач по договора, е придобил собствеността върху
следния недвижим имот, а именно: ПОЧИВЕН ДОМ „*****“ град Несебър, обособена част
от имуществото на *** ЕАД, представляващ МАСИВНА СГРАДА на три етажа със
застроена площ 1500 кв.м., построена през 1954г. (РЗП – 7629 кв.м. по протоколно решение
№ 5А от 23.04.2001г. на Заседанието на Общото събрание на Надзорния съвет на
Националния осигурителен институт и *** ЕАД), ведно с 10 837 кв.м. земя, представляваща
УПИ, съответен на парцел ***, квартал **** по действащия план на град Несебър,
предвиден за почивни станции и озеленяване, урегулиран от 10 837 кв.м., при граници на
целия имот: от двете страни улици и УПИ парцел ** – за открит летен театър.
С Разрешение за строеж № *****г., издадено от Главния архитект на Община
Несебър, е разрешено на „********“ ООД, ЕИК *********, да построи „****** II“ с
ресторант и дневен бар“ в УПИ ***, кв.**** по плана на град Несебър, намиращ се на улица
******, съгласно одобрените /съгласувани/ проекти на 20.08.2004г. Разрешението за строеж
е допълвано, като в него е отбелязано „преработка по време на строителството“ съгласно
2
одобрени проекти от 21.12.2005г. и 24.06.2006г.
С нотариален акт № 5, том **, рег.№ ****, дело № ****/2004г. на нотариус Стоян
Ангелов с рег.№ 208 на НК и район на действие Несебърския районен съд, „********“ ООД,
ЕИК *********, е признат за собственик върху Урегулиран поземлен имот № ***в квартал
*** по регулационния план на град Несебър, находящ се в град Несебър, находящ се в град
Несебър, целият с площ от 12 176,88 кв.м., при граници на имота: изток – УПИ **, запад –
улица, север – улица и юг – улица, ведно с изградения в имота ПОЧИВЕН ДОМ „*****“,
представляващ Масивна сграда на три етажа със застроена площ от 1 500 кв.м., построена
през 1954г. с разгъната застроена площ от 7 629 кв.м.
Заместник-Началник на ДНСК е издал Разрешение за ползване изх.№ *****г., с
което е разрешено ползването на строеж: „Хотел ***** II“ – Хотел „В.“ на 5 етажа с
терасовиден етаж, 116 стаи, 8 апартамента и 2 президентски апартамента, класически
ресторант със 150 броя места, лоби-бар на партер, лоби-бар на мецанин, кафе-бар на тераса,
СПА Център – сутерен с 5 броя зали за рекреация, партер-сауна, фитнес зала, интернет-клуб,
конферентна зала със 100 места, покрит басейн, подземен паркинг с 5 броя паркоместа,
площадкови В и К връзки, районно осветление, вграден трафопост ТП-2-3х800 kVA в блок
1, кабели СрН 20 кV за захранване на ТП, кабели НН за захранване на ГЕТ на хотела,
открити плувни басейни №№ 1, 2, 3, бар при басейн № 3 и вертикална планировка“. В
разрешението за ползване като възложител е посочен „********“ ООД.
На 22.11.2013г. е сключен договор за покупко-продажба на недвижим имот,
обективиран в нотариален акт № 47, том **, рег.№ **** дело № ****/2013г. на нотариус
Линка Чуткина с рег.№ 600 на НК и район на действие Несебърския районен съд, с който
„********“ ООД е продал на „*****“ ООД собствения си недвижим имот, а именно:
Урегулиран поземлен имот *** в квартал 54а по регулационния план на град Несебър,
целият урегулиран от 12 176,88 кв.м., с граници: изток – УПИ **, запад – улица, север –
улица, юг – улица, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, одобрени със Заповед № РД-*****/18.08.2006г. на Изпълнителния директор на АК:
Поземлен имот с идентификатор ********, с адрес: град Несебър, улица ****** № 9, с
площ: 12 179 кв.м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана; начин на трайно
ползване: ниско застрояване (до 10 м.), номер по предходен план: *****, квартал 54, парцел
7, при граници: *******, *****, *******, ********, ********.
От показанията на разпитаните по делото свидетели И.С. и И. Й. се установява, че
през месец юли 2019г., около хотел „В.“, който по това време е функционирал и в него са
били настанени туристи, с адрес: град Несебър, улица ****** № 9, са паркирали множество
автомобили, основно пред двата входа на хотела, между които и лек автомобил „Пежо 206“
с рег.№ *****, собственост на „*********г“ ЕАД, и който автомобил е предоставен за
ползване по силата на договор за лизинг на лизингополучателя „П.А.“, като автомобилът
тогава е бил с прекратена регистрация. Този автомобил първоначално е бил спрян около
хотела, но малко по-късно е бил преместен и поставен непосредствено пред страничната
врата на единия от двата входа на хотела, а именно този, който е предназначен за зареждане
3
със стоки на двата бара в хотела, и който едновременно с това служи за достъп на туристите
към басейна и зелените площи. Това е възпрепятствало както зареждането със стока, така и
преминаването на туристите през този вход към басейна, предвид, че автомобилът направил
невъзможно отварянето на вратата на входа и преминаването през нея, което е довело и до
оплаквания от туристите, които изпитвали неудобства от това, че не могат да имат пряк
достъп до басейна.
Последвали са жалби, подадени от лица, които претендират права върху хотела,
между които и от собственика на земята – „*****“, с които са поискали оказването на
съдействието за нормализиране на обстановката във и около хотела, и които жалби са били
отправени до Началника на РУ-Несебър, до Кмета на Общината, както и до Районна
прокуратура – Бургас. Впоследствие автомобилите били репатрирани, с изключение на
процесния – „Пежо“ с рег.№ *****, а въз основа на последвала жалба от Етажната
собственост на самостоятелни обекти в сграда – Хотел „В.“, находяща се в град Несебър,
улица ******, с кадастрален идентификатор ********.5, представлявана от управителя И. Ц.
Й., е образувана преписка рег.№ ******/2021г. по описа на РУ-Несебър, пр. пр. вх.№
5839/2021г. по описа на РП-Бургас, по която е издадено Постановление от прокурор при РП-
Бургас, с което е отказано да бъде образувано досъдебно производство и е прекратена
преписката.
С Решение № ******/12.04.2021г., постановено по гр.д.№ 60/2020г. по описа на
Несебърския районен съд, е определена за ползване прилежаща част от поземлен имот с
идентификатор № ******** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град
Несебър, одобрени със Заповед № РД-***** / 18.08.2006г. на Изпълнителния директор на
АК, с площ на имота 12 179 кв.м. и административен адрес: град Несебър, улица ****** №
9, необходима за ползване според предназначението на построената в него сграда с
идентификатор № ********.5, върху площ от 2944 кв.м., от които 2331 кв.м. застроена площ
на сградата и 613 кв.м. площ около сградата, съгласно приложение от заключението на
вещото лице.
Пак от свидетелските показания се установява, че процесният автомобил е останал
паркиран на посоченото място, като входа и вратата са продължили да бъдат блокирани до
февруари-март 2022г., през който период автомобилът е бил преместен, неустановено от
кого, по който начин нормалното ползване на входа е било възстановено.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът направи
следните правни изводи:
Според Решение № ***/01.12.2010г. по гр.д.№ ****/2009г. на ВКС, II г.о.,
„Негаторният иск има за цел да даде защита на правото на собственост срещу всяко пряко
или косвено неоснователно посегателство или вредно отражение над обекта на това вещно
право, което пречи на неговия носител пълноценно да го ползва според предназначението
му. Това въздействие или посегателство може да се изразява в действие или бездействие,
чрез предявяване на иска по чл.109 от ЗС се цели преустановяване на същите, които пречат
на ищеца да упражнява неговото право на собственост, т.е. следва да е налице неправомерно
4
въздействие върху имуществената сфера на ищеца, за да е адекватна търсената с иска по
чл.109 от ЗС защита срещу въздействия, надхвърлящи законните ограничения на
собствеността. Целта на негаторния иск е защитата на правото на собственост, когато то е
накърнено, а не защита на други лица“. По реда на чл.109 от ЗС не може да се търси защита
срещу неоснователни въздействия, които пречат на собственика да упражнява други свои
права, различни от правото на собственост върху недвижим имот, нито да се търси защита
на правата на трети лица. Както е посочено в мотивите към т.1 на ТР № 4/2015 от
06.11.2017г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 4/2015г., въздействията върху имота, които
смущават упражняването на правото на собственост на ищеца повече от допустимото, могат
да бъдат различни по характер: ответникът претендира, че върху имота на ищеца
съществува сервитут или друго ограничено вещно право, включително право на
преминаване; ответникът осъществява пряко или косвено въздействие върху имота на
ищеца; ответникът поддържа състояние, което представлява последица от осъществило се в
миналото въздействие върху имота на ищеца; ответникът е осъществил пряко или косвено
въздействие върху имота на ищеца, което към настоящия момент не препятства ползването,
но създава сериозна опасност нарушението да настъпи в бъдеще; ответникът бездейства, т.е.
не извършва действия, които е длъжен да извърши и чието извършване е необходимо за
пълноценното упражняване на правото на собственост върху имота на ищеца. С
предявяването на иска се цели неоснователното въздействие да бъде преустановено или да
бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на
съответните ограничения и неправомерността на накърненията, както и преустановяването
на неправомерните въздействия и възстановяване на положението отпреди нарушението.
Ищецът следва да представи доказателства в подкрепа на твърденията си, че
притежава правото на собственост върху засегнатия имот, както и доказателства, че
ответникът е извършил твърдяното в исковата молба неоснователно въздействие. Ищецът
носи тежестта да докаже обстоятелството, че именно твърдяното в исковата молба
неоснователно въздействие, което ответникът е извършил, ограничава, смущава или
препятства възможността му да използва пълноценно имота си според неговото
предназначение. По реда на чл.109 от ЗС може да търсят защита на правата си и
съсобственици на недвижим имот, включително и срещу друг съсобственик, който
упражнява правата си по начин, препятстващ възможността останалите съсобственици да
ползват имота според притежавания от тях обем от права. От значение в случая е
обстоятелството, че негаторен иск може да бъде уважен и при засягането на общи части,
които имат характер и на фасадни елементи по сградата, когато с тях е извършена промяна
или неправомерни действия без съгласието на другите съсобственици от етажната
собственост. Не съществува пречка и носителят на голата собственост върху имота да търси
на правата си по реда на чл.109 от ЗС. Само по отношение на онези действия, които са
посочени в исковата молба като представляващи неоснователно въздействие върху имота,
съдът разполага с правомощието да се произнесе, защото именно тези действия се включват
в предмета на делото. Съдът не разполага с правомощието да извършва обща преценка на
състоянието, в което се намира имотът на ищеца, нито да дава принципно разрешение за
5
начините, по които ищецът може да упражнява правото си на собственост и за евентуално
възможни пречки, които биха могли да възникнат при упражняването на това право. Целта
на този иск е да се отстранят конкретни пречки за пълноценното упражняване на
правомощията на собственика.
Ограничаването на ползването на имота може да е свързано с действие или
състояние, което пречи или смущава ползването на вещта по предназначение и това
ограничение не е законово обосновано (Решение № 815/30.06.2011г. по гр.д.№ 1509/2009г.
на ВКС, I г.о.). Чрез негаторния иск защитата на правото на собственост може да бъде
упражнена срещу всяко трето лице, което създава или се ползва (поддържа) от създаденото
противоправно състояние, което ограничава, смущава или пречи на пълноценното ползване
на вещта (имота) според неговото предназначение. Не всяко въздействие върху имота може
да обоснове основателност на предявения по чл.109 от ЗС иск, а само онова въздействие,
което засяга неоснователно обекта и посредством което обективно се създават пречки за
упражняване на установения правен режим на ползване на имота, като по този начин се
накърняват правата на собственика и се създават пречки правото на собственост да се
упражнява в пълен обем. Собственикът следва да установи кое е действието, което
препятства упражняване правото на собственост, кой е авторът на това действие и в какво се
състои нарушението, както и да установи връзката между неоснователното действие и
създаденото състояние и пречене на упражняване правото на собственост. Ако действията
на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл.109 от ЗС, като преценка за
това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е
конкретна за всяко дело.
На първо място, в конкретния случай следва да се има предвид, че с предявения
от ищеца иск не се търси защита правата на трето лице, и в частност на собственика на
земята (поземления имот) – „*****“ ООД; той не търси и защита по отношение на
определената от съда прилежаща площ от този поземлен имот с идентификатор ********,
която площ е необходима за ползване според предназначението на построената в
поземления имот сграда с идентификатор ********.5, и независимо, че именно в рамките на
тази прилежаща площ ищецът да твърди, че се намира паркираният автомобил. От друга
страна, необходимо е да бъде посочено, че твърдяното от ищеца посегателство не е
невъзможно да бъде извършено от трето на собствеността върху поземления имот лице,
макар ответникът да не твърди изрично, че изключва възможността твърдяното
посегателство да бъде извършено от лице, различно от „*****“ ООД. Наред с това, когато е
налице възможност посегателството да бъде извършено и от трето на собствеността (на
земята и на самостоятелните обекти в сградата и общите части в нея) лице, не е необходимо
това друго лице непременно да получава съдействие от собственика на земята. А от страна
на „*****“ ООД също са подавани жалби за намиращ се имота му лек автомобил.
Едно от съществените в случая неща е, че въпросният автомобил не е собственост
на „*****“ ООД, а през въведения от ищеца период се е ползвал от ответника, което
ползване му е предоставено по силата на договор за лизинг.
6
Другото съществено обстоятелство, което обосновава и допустимостта на
предявения иск е, че ищецът доказа, че притежава право на собственост на самостоятелни
обекти в сградата, като освен защита на това право, претендира и защита на притежаваните
от него идеални части от общите части в сградата, прилежащи към съответните му
самостоятелни обекти. Доказа се, че по начина, по който е паркиран автомобила, и на
мястото – до входната врата на сградата, ищецът не само е затруднен, но и за него е
невъзможно да ползва този начин на достъп до собствеността си.
Категорично се установи от съвкупния анализ на писмените и гласни
доказателства, че въпросният автомобил, за който ответникът не отрича да е в негово
владение, е пречил на пълноценното ползване на обектите и общите части, притежавани от
ищеца в сградата, че това състояние е било налице към датата на предявяване на иска –
27.08.2021г., и че е продължило до февруари-март 2022г., т.е. преди приключване на
съдебното дирене. Този факт, настъпил след предявяването на иска, съдът също е длъжен да
вземе предвид на основание чл.235, ал.3 от ГПК.
След като се установи, че нарушението е съществувало към датата на
предявяване на иска, като пречките за ползването на собствеността на ищеца са били
създадени и това положение е било поддържано към този момент, и че това е било резултат
от извършени именно от ответника, респ. негови представители, действия, доколкото от
страна на последния не се навеждат дори твърдения друго лице да е ползвало автомобила му
и да е паркирало същото пред входа на сградата, към него момент, е била обусловена
основателността на иска. Това означава, че е основателна претенцията на ищеца за
заплащане на разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а именно сумата в общ
размер на 86 лева, включваща платена държавна такса – 80 лева, и такса за издаване на
съдебни удостоверения – 6 лева. Освен това на основание чл.38, ал.2, във връзка с чл.36, ал.3
от Закона за адвокатурата, в полза на процесуалния представител на ищеца – адвокат Д. П.
К. – АК-Хасково, следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв.
(шестстотин лева) на основание чл.7, ал.1, т.4 от Наредбата № 1 от 09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, която сума ответникът следва да
бъде осъден да й заплати.
Ответникът не е извършвал разноски по делото, а и такива не му се следват на
основание чл.78, ал.3 от ГПК, поради което съдът не следва да се произнася по присъждане
на такива ненаправени от ответника разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „********“ ООД – в несъстоятелност, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: град *********, представлявано от временния синдик
И. В. Р., иск за осъждане на „П.А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на
управление: град ********, представлявано от управителя Д. Г. И., да преустанови
7
действията, с които нарушава правото му на собственост върху притежаваните от него
недвижими имоти, находящи се в град Несебър, улица ****** – хотел „В.“, сграда с
идентификатор **********, както и да премахне паркираното плътно до страничния външен
вход на сградата моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо“ с рег.№ *****,
поради прекратяване след предявяване на иска на неоснователните действия, с които
пречи на упражняването на правото на собственост.
ОСЪЖДА „П.А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град ********, представлявано от управителя Д. Г. И., ДА ЗАПЛАТИ на „********“ ООД –
в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град *********,
представлявано от временния синдик И. В. Р., сумата в размер на 86 лв. (осемдесет и шест
лева), представляваща направените по делото съдебни и деловодни разноски.
ОСЪЖДА „П.А.“ ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление:
град Несебър, улица ****, представлявано от управителя Д. Г. И., ДА ЗАПЛАТИ на адвокат
Д. П. К. – АК-Хасково, сумата в размер на 600 лв. (шестстотин лева), представляваща
адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Бургаския окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
8