Определение по дело №7902/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 267244
Дата: 20 април 2021 г. (в сила от 15 май 2021 г.)
Съдия: Валерия Тодорова Банкова-Христова
Дело: 20201100107902
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 31 юли 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

Номер                                       Година    2021                                  Град София

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,                                                   ГО, І-30 състав

 

На   20.04.                                                                                           Година 2021

В закрито  заседание  в следния   състав:

                                                       

                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕРИЯ БАНКОВА

                                                         

като        разгледа  гражданско дело номер № 7902 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

         Ищците Е. и Т.Ч., чрез адв. С.Н., излагат в исковата молба и уточнителните молби по делото, че са претърпели имуществени и неимуществени вреди от проведено незаконосъобразно принудително изпълнение по изп. дело №20147810400196 по описа на ЧСИ Г.Д.. Взискател по делото бил ответника „Б.Д.“ЕАД като правоприемник на „СЖ Е.“ АД.

         Излагат, че на 10.04.2008г. бил сключен договор за студентски кредит между „СЖ Е.“ АД и А.Т.Ч. за сумата от 10 000 лв., който договор бил обезпечен с поръчителство от страна на ищците.

         Със заявление от 08.01.2014г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК банката поискала да се снабди със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу ищците и кредитополучателката А.Ч.. По образуваното гр. д. № 778/2014г. СРС, 64 с-в издал заповед за незабавно изпълнение на парично задължение на 20.01.2014г.

         На 29.10.2015г. ищците депозирали възражение по чл.423 от ГПК, във връзка с което банката депозирала становище пред СГС по образуваното ч.гр.д. №4422/2016г., в което направила признание на факта, че кредитното задължение не е било надлежно обявено за предсрочно изискуемо, нито е спазен преклузивният срок за съхраняване на поръчителската отговорност. Ето защо, като признава, че незаконосъобразно е поискала допускане на незабавно изпълнение на кредитното задължение по отношение на ищците, банката поискала  да бъде отменено разпореждането, с което е допуснато незабавно изпълнение и да бъде обезсилен изпълнителният титул в частите му, касаещи ищците.

         С определение от 02.06.2016г. по посоченото дело СГС приел възражението на Е. и Т.Ч. и обезсилил на осн. чл.423, ал.3, изр.4 от ГПК издадените в полза на „СЖ Е.“ АД заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист срещу солидарните длъжници.

         Междувременно, въз основа на издадения изпълнителен лист, преди неговото обезсилване, е било образувано  изп. дело №20147810400196 по описа на ЧСИ Г.Д.. В рамките на делото принудителното изпълнение било насочено към имот на ищците, във връзка с чиято публична продан били извършени процесуално незаконосъобразни действия, довели до отмяна по реда на чл.303 от ГПК на постановлението за възлагане с решение от 21.04.2017г. на ВКС по гр. д. №3066/2016г. Излагат, че във връзка с осъщественото принудително изпълнение, банката като взискател е извършила или е допуснала да бъдат извършени редица незаконосъобразни действия, подробно изложени в исковата молба. Вследствие на незаконното принудително изпълнение ищците претърпели имуществени и неимуществени вреди, които претендират да бъдат обезщетени, както следва:

I.                   При условията на разделност да бъдат присъдени по 1/2 на Е.Ч. и Т.Ч. от следните суми:

1/  7 222 лв. - заплатена от ЧСИ Г.Д.в полза на СЖ Е. АД за дълг на Е.Ч. и Т.Ч.;

      2/ 921,30 лв. - удържани от ЧСИ Г.Д.от проданта на недвижимия имот по изп.дело №20147810400196 в полза на ЧСИ за такси по изп.дело. 

       3/ 30 000 лв. – частично от общия размер на обезщетението от 80 000 лв. - за лишаване от ползването на имота за периода от 22.05.2015 г. /датата на влизане в сила на постановлението за възлагане/ до 29.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/, поради незаконосъобразно принудително изпълнение, с което са причинени имуществени вреди в този размер.

4/ 30 000 лв. -  частично от общия размер на обезщетението от 200 000 лв. - за настъпили неимуществени вреди на Т.Ч. и Е.Ч. за периода от 22.02.2016 г. /датата на узнаването за продажбата/ до 29.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ - притеснения, тревоги, стрес от продажбата на недвижимите имоти на стойност от 321 000 лв., поради незаконосъобразно принудително изпълнение.

II.               Да бъдат присъдени на Е.Ч. 18 860,73 лв. , заплатени от ЧСИ Г.Д.в полза на ОББ АД от проданта на недвижимия имот по изп.дело №20147810400196 по описа на ЧСИ Д.по изп.дело №20128440402852 по описа на ЧСИ С.Я.за дълг на Е.Ч., тъй като дружество не е присъединен взискател по изп.дело №20147810400196.

III.            Да бъдат присъдени на на Т.Ч. 6 020,20 лв., заплатени от ЧСИ Г.Д.в полза на ОББ АД от проданта на недвижимия имот по изп.дело №20147810400196 по описа на ЧСИ Д.по изп.дело №20138510402553 по описа на ЧСИ М.П.за дълг на Т.Ч., тъй като дружеството не е присъединен взискател по изп.дело №20147810400196.

С уточнителна молба от 04.02.2021г. исковете по т.I. 1 и 2 са заявени и на алтернативно основание – като суми, платени от, респ. удържани от ЧСИ на отпаднало правно основание, а именно – публична продан, отменена с Решение на ВКС от 21.04.2017г. по гр. д. №3066/2016г. на ВКС, а исковете по т.II и  III – като платени поради липса на правно основание, т.к. дружеството, в чиято полза са отишли, не е имало качеството присъединен взискател по процесното изп. дело.

Ответникът“Банка ДСК“ АД оспорва исковете по допустимост, основание и размер. Сочи, че тъй като ищците не са изпълнили задълженията си като поръчители по договора за кредит, банката се е снабдила със заповед за незабавно изпълнение и изп. лист, въз основа на който е образувано процесното изп. дело при ЧСИ Д.. В хода на делото е извършена публична продан на недвижим имот, завършила с обявяване на Ал. В.за купувач и влизане на постановлението за възлагане в сила на 27.04.2015г. След подадено от ищците възражение по чл.423 от ГПК, заповедта за изпълнение била отменена, а впоследствие по реда чл.303 от ГПК било отменено и постановлението за възлагане. Счита, че не е пасивно лигитимиран да отговаря по предявените искове, т.к. твърдените като незаконосъобразни действия по принудителното изпълнение не са извършени от него, а от органа по принудителното изпълнение. На следващо място, налице е специален облекчен ред за релевиране на претенциите към взискателя в случаите, когато е проведено принудително изпълнение въз основа на обезсилена заповед за незабавно изпълнение – чл.245, ал.3, изр.2 вр. с чл.422, ал.3 от ГПК, който изключва търсенето на отговорност по общия ред. Оспорва да са налице елементите на деликтната отговорност. Сочи, че банката е реализирала свои законово регламентирани процесуални права, въз основа на валиден изп. титул, чието последващо обезсилване не прави първоначалано извършените от банката действия незаконосъобразни. Поддържа, че действията му не са били извършени с цел да бъде увредена насрещната страна, а само и единствено за упражняване на правата й като кредитор. Оспорва настъпването на вредите, както и причинната им връзка с действия на банката и нейни служители. Прави възражение за погасяване на претенциите, произтичащи от непозволено увреждане по давност, доколкото същата е започнала да тече от влизането в сила на постановлението за възлагане – 27.04.2015г. и е изтекла преди депозирането на исковата молба. На самостоятелно основание, счита направените изменения и увеличаване на исковете с молба на ищците от 04.02.2021г. за недопустимо, т.к. се прави едновременно изменение на исковете по основание и размер. Сочи, че не е налице никакво основание да се търсят от ответника сумите, получени не от него, а от ОББ. Поддържа по отношение на тези искове и възражението си за изтекла погасителна давност.

Предявени са обективно и субективно кумулативно съединени следните искове:

I.                   При условията на разделност да бъдат присъдени по 1/2 на Е.Ч. и Т.Ч. от следните суми:

1/  7 222 лв. - заплатена от ЧСИ Г.Д.в полза на СЖ Е. АД за дълг на Е.Ч. и Т.Ч.;

      2/ 921,30 лв. - удържани от ЧСИ Г.Д.от проданта на недвижимия имот по изп.дело №20147810400196 в полза на ЧСИ за такси по изп.дело. 

       3/ 30 000 лв. – частично от общия размер на обезщетението от 80 000 лв. - за лишаване от ползването на имота за периода от 22.05.2015 г. /датата на влизане в сила на постановлението за възлагане/ до 29.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/, поради незаконосъобразно принудително изпълнение, с което са причинени имуществени вреди в този размер.

4/ 30 000 лв. -  частично от общия размер на обезщетението от 200 000 лв. - за настъпили неимуществени вреди на Т.Ч. и Е.Ч. за периода от 22.02.2016 г. /датата на узнаването за продажбата/ до 29.07.2020 г. /датата на подаване на исковата молба/ - притеснения, тревоги, стрес от продажбата на недвижимите имоти на стойност от 321 000 лв., поради незаконосъобразно принудително изпълнение.

II.               Да бъдат присъдени на Е.Ч. 18 860,73 лв. , заплатени от ЧСИ Г.Д.в полза на ОББ АД от проданта на недвижимия имот по изп.дело №20147810400196 по описа на ЧСИ Д.по изп.дело №20128440402852 по описа на ЧСИ С.Я.за дълг на Е.Ч., тъй като дружество не е присъединен взискател по изп.дело №20147810400196.

III.            Да бъдат присъдени на на Т.Ч. 6 020,20 лв., заплатени от ЧСИ Г.Д.в полза на ОББ АД от проданта на недвижимия имот по изп.дело №20147810400196 по описа на ЧСИ Д.по изп.дело №20138510402553 по описа на ЧСИ М.П.за дълг на Т.Ч., тъй като дружеството не е присъединен взискател по изп.дело №20147810400196.

Съгласно чл. 104, т. 4 ГПК, на окръжния съд като първа инстанция са подсъдни исковете по граждански и търговски дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет. Цената на всеки от исковете се определя от предявения, а не от пълния размер на вземането, както и съобразно размера на претенцията на всеки ищец, когато исковете са предявени за осъждане при разделност. Съгласно уточнението, направено с молбата от 04.02.2021г., цената на нито един от предявените от ищците искове, не надвишава сумата от 25 000 лв., поради което СГС не е родово компетентен да разгледа делото. Производството следва да бъде прекратено, а делото изпратено на родово компетентния Софийски районен съд.

Мотивиран от горното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

         ПРЕКРАТЯВА производството гр.д. № 7902/2020 г. по описа на СГС, I-30 състав, като ИЗПРАЩА делото на родово компетентния Софийски районен съд на основание чл. 104, т. 4 ГПК вр. с чл.103, вр. с чл. 118, чл.1 и ал. 2 ГПК.

         Определението подлежи на обжалване от страните с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчване на препис.

         След влизане в сила на определението, делото да се изпрати на Софийски районен съд.

        

                                                                  СЪДИЯ: