РЕШЕНИЕ
№ 10964
гр. София, 10.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ
при участието на секретаря ЕЛИ КР. ШОКОРДОВА
като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско
дело № 20221110130094 по описа за 2022 година
искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК,
във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД:
Ищецът - „..., моли да се признае за установено, по отношение на ответника, че дължи:
- 652,66 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/
за периода от м.10.2018г. до м.04.2020г. (адрес на топлоснабден апартамент - гр. София, п.к.
1618, обл. ...);
- 134,60 лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 11.02.2022г.,
ведно със законната лихва от 28.02.2022г. - датата на депозиране на заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на сумите.
Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Третото лице-помагач на ищеца - ..., не се ангажира със становище.
Ответникът – А. М. С., оспорва иска:
- навежда довод за давност;
- не било възникнало облигационно отношение; наведени са и други доводи.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:
от фактическа страна:
Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11
месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 30 и чл. 33, ал. 3 от ОУ) -
1
Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3
ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители
пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след
отчитане на периода, за който се отнася. Става въпрос за срок по смисъла на чл. 84, ал. 1,
изр. 1 от ЗЗД. Някаква допълнителна особена покана не е нужна. Общоизвестно е че сумите
за консумативите (ток, парно, вода и т.н.) се заплащат ежемесечно, като размерът на дълга се
проверява или в интернет или в най-близкия пункт за заплащане на подобни задължения.
Ищецът има задължение да издава фактури, но, евентуалната им липса, не предполага
невъзникване на забава.
Според Саморъчно завещание, жилището е завещано на ответницата, като то е обявено от
нея през 2003г. Тя следваше да установи нещо различно, но въпреки изричните указания –
не го стори. Отделно от това, ответникът няма право да оспорва като недоказан, а не като
неверен, факт, който му е известен (арг. от чл. 3 от ГПК), а именно дали е собственик или не
на жилището за претендирания период.
В документа, доколкото може да се разчете, е спомената и съпругата на завещателя.
Призовката в заповедното производство е получена лично от ответницата, именно на адреса
на жилището, сочено от ищеца като топлоснабдено.
от правна страна:
1. Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи
условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко
присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от
ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват
топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната
собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и
надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да
има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това
е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици.
Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в
решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор
(при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и
потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на
задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта
облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В
разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице
облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на
предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я
заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е
как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по
2
друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия
на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение
е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.
Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е
сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг
начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата, а в
случая дори е открита – арг. по аналогия и от чл. 57, ал. 1 от ЗС) е страна в
правоотношението – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. №
4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. (Отделният етажен
собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но
остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която
доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е
изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от
потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за
плащане).
Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5
декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.
В обобщение, правоотношението възниква конклудентно с придобиването на жилището, ако
сградата вече е топлофицирана, или с изграждането на инсталацията.
Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение само по
себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с оглед
улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай се
спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на
потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на
дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване,
поради пропуск да подпишат поредната промяна. В различните периоди има и промени в
ОУ, но винаги са налице такива.
2. Оспорено е не правото на собственост, а доказаността му, което е недопустимо – арг. от
чл. 131, ал. 2, т. 4 от ГПК. Нормата задължава страната да изложи твърдения за
обстоятелствата, които са ѝ известни. Всичко друго е хипотеза на шиканиране на процеса.
Правото на собственост се доказва с всички доказателствени средства, като няма
нормативно въведени ограничения: дори и свидетелски показания за придобивна давност.
Титулът за собственост обръща, до доказване на нещо различно от страната, която има
интерес да го стори, доказателствената тежест. Това е така, тъй като в него се съдържа
правен извод (изложен от държавен орган или нормативно оправомощен от държавата
субект – обикновено нотариус). Целта на нотариалното производство е да се избегне т.н.
дяволско доказване (probatio diabolica), което отново има отношение към проблема с
давността.
Ако, както е в случая, ищецът е установил право на собственост към минал момент,
3
ответникът следва или да разколебае титула за собственост или да установи последващо
изменение (обикновено отчуждение или прехвръляне на партидата, като в това следва и да е
уведомен монополиста – арг. от чл. 41 от Наредба № 16-334 от 6 април 2007г. за
топлоснабдяването, за настъпили промени в собствеността или вещното право на ползване
новият потребител е длъжен в 30-дневен срок да уведоми с писмено заявление
топлопреносното предприятие. В случаите на промяна на характера на ползване на
топлинната енергия потребителят уведомява топлопреносното предприятие в 30-дневен срок
от настъпване на основанието за това).
След като завещателят е починал, трудно може да се примат доводите за вещно право на
ползване, наведени в отговора. Осен естествено, ако не се има предвид съпругата му, нещо
което не се и твърди. Там са изложени са теоретични постановки.
От хаотичния отговор, съдържащ взаимоизключващи се доводи, до различен извод не би
могло да се достигне. Или, ползването на бланки за отговори, циркулиращи в интеренет
пространството, едва ли е удачно решение.
3. Дяловото разпределение се извършва на основание възлагане – чл. 139 от ЗЕ. Смисълът
на закона е че ищецът сключва договор с друго дружество, което да извършва изчисления,
но това е вътрешно отношение между двете ЮЛ – потребителят заплаща 1 месечна цена, а
не 2 (но в общата цена влиза и стойността на топлинното осчетоводяване). Последното би
било юридически и фактически абсурд – най-вече по отношение на гражданите. Всъщност
ищецът наема подизпълнител, спазвайки закона, като стойността на услугата (да се разбира
престацията), която е насочена към монополиста, а не към отделния етажен собственик)
влиза в крайната цена. В тази връзка и становището на генералният адвокат при Съда на ЕС
(СЕС) в Люксембург (цитираното по-горе дело).
До момента в който цялата сграда не се откаже от услугата топлоснабдяване (парно) на
ищеца, никой от етажните собственици не може да възразява основателно, че не дължи
заплащане на услугата „дялово разпределение“ (арг. и от т. 2 от ТР № 2/2017г. на ВКС,
ОСГК, т.д. № 2 по описа за 2017г.). Съображения за това са изложени от КС в цитираното
по-горе решение.
4. Давността е 3 години назад, считано от 14.02.2022г., като периодът от 31.12.2018г. също
не е покрит от давност (45 дена – но от първо число на съответния месец), с оглед падежа на
вземането.
Клаузата за половингодишната (а често и за по-дълъг период) изравнителна сметка е
неравноправна, тъй като смисълът ѝ е само да „удължи давността“, с която се погасяват
вземанията на ищеца. Нормата в ЗЗД е императивна (чл. 111) - Р. № 23 от 07.07.2016г. по
т.д. № 3686/14 на ВКС ТК, I т.о. и ДИРЕКТИВА 93/13/ЕИО НА СЪВЕТА от 5 април 1993г.
относно неравноправните клаузи в потребителските договори.
Същото се отнася и до тази на чл. 32 от ОУ (Р. № 99 от 15.07.2015г. на ВКС, II т.о., т.д. №
617/2015г.
Не бе допусната Комплексна СЕ само, за да се спестят разноски и на двете страни,
4
доколкото целият размер на дълга е относително малък. На основание чл. 162 от ГПК съдът
приема, че дължимите и непогасени по давност суми са: 600 лева и 100 лева.
Именно тези суми се дължат.
по разноските
1. Настоящата инстанция дължи произнасяне и по разноските, сторени в заповедното
производство – 67,28 лева.
На ответника се дължат разноски – чл. 78, ал. 3 от ГПК, във вр. с чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА. На
решаващия орган е служебно известно, че с тази норма се злопупотребява и то масово.
Освен това, в тази хипотеза възнаграждението не се определя от адвоката, а от съда,
съобразно положения труд в производството и качеството на наведените доводи. Реално е
представено бланково възражение и, за съжаление, бланкетен отговор без процесуалния
представител да се яви в о.с.з.
Предвид терминологичната неточност във възражението: „сумата е в погасителна
давност“, съдът приема, че, като бланка, е предоставено на ответника от процесулания му
представител, но е попълнено от самата страна.
Според Решение от 23.11.2017г. по съединени дела C-427/16 и C-428/16 на СЕС: Член 101,
параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че …
58. […] член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се
тълкува в смисъл, че национална правна уредба като разглежданата в главните
производства, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат — под
страх от дисциплинарно производство срещу адвоката — да договорят възнаграждение в по-
нисък от минималния размер, определен с наредба, приета от професионална организация
на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да
присъди разноски за възнаграждение в по-нисък от минималния размер, би могла да
ограничи конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, параграф 1
ДФЕС. Така, Наредбата за адвокатските възнаграждения е препоръчителна, но в никакъв
случай задължителна (от гледна точка на минимуми) за съда.
Възнаграждението на процесулания представител на ответника, дължимо в заповедното
производство следва да се определи на 25 лева, което съобразно отхвърлената част от
исковете, означава – 2,57 лева.
По компенсация ответникът дължи - 64,71 лева. Компенсацията е допустима и в тази
хипотеза (например Определение № 798 от 24.11.2011г. по ч.т.д. № 756/2011г., т.к., І т.о. на
ВКС и Р. № 14 от 15.02.2021г. на ВКС, IV г.о., гр.д. № 5165 по описа за 2016г.)
2. Разноски, сторени пред настоящата инстанция от ищеца са в размер на 157 лева
(чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК), съобразно уважената част.
На ответника се дължат разноски, съобразно отхвърлената част от исковете – (чл. 78,
ал. 3 от ГПК). Съобразени при простото тройно правило са 150 лева. Или, дължат се 15,42
лева.
5
По компенсация ответникът дължи - 141,58 лева.
На третото лице помагач не се присъждат разноски, но то дължи разноските, които е
причинило със своите процесуални действия (чл. 78, ал. 10 от ГПК).
Воден от гореизложеното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във
вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД, по исковете предявени от „...,
ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., срещу А.
М. С., ЕГН **********, гр. София, п.к. 1618, обл. ..., съд.адр.: гр. .... 1, чрез адв. К., че
ответникът дължи:
- сумата от 600 (шестстотин) лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода от 01.01.2019г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва,
считано от 28.02.2022г. до окончателното ù изплащане (ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ
„КРАСНО СЕЛО" IBAN: ...), като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния
предявен размер от 652,66 (шестстотни петдесет и два лева и шестдесет и шест стотинки)
лева, както и за периода от м.10.2018г. до 14.02.2019г., като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ; и
- сумата от 100 (сто) лева – мораторна лихва за периода от 15.09.2019г. до 11.02.2022г.,
като ОТХВЪРЛЯ претенцията за горницата до пълния предявен размер от 134,60 (сто
тридесет и четири лева и шестдесет стотинки) лева, като НЕОСНОВАТЕЛНА
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗА, А. М. С., ЕГН
**********, гр. София, п.к. 1618, обл. ..., съд.адр.: гр. .... 1, чрез адв. К., да заплати на „...,
ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., сумата от
42,28 (четиридесет и два лева и двадесет и осем стотинки) лева – сторени деловодни
разноски и юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, съобразно
уважената част и направена компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1, ал. 8 и ал. 3 от ГПК и чл. 38 от ЗА, А. М. С., ЕГН
**********, гр. София, п.к. 1618, обл. ..., съд.адр.: гр. .... 1, чрез адв. К., да заплати на „...,
ЕИК ..., представлявано от ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ...., сумата от
141,58 (сто четиридесет и един лева и петдесет и осем стотинки) лева – сторени
деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение в исковия процес, съобразно
уважената част и направена компенсация.
6
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на ищеца - ..., ЕИК .., със
седалище и адрес на управление гр. София 1111, ..., e-mail:
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7