№ 25
гр. Ловеч, 28.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА
ИГНАТОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ СТ. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА П. ЙОРДАНОВА ИГНАТОВА
Гражданско дело № 20214310101166 по описа за 2021 година
Иск с правно основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от ГПК във връзка с чл. 232 ал. 2
от ЗЗД.
Постъпила е искова молба от ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ, чрез
пълномощник юрисконсулт Радослава *** срещу Г. В. ГР., по реда на чл. 422 във вр. с чл.
415 ал. 1 от ГПК, за установяване на вземане в общ размер на сумата 466.57 лева по Договор
за наем.
В исковата молба се твърди, че на основание сключен Договор за наем № 2 от
02.01.2020 г., ищецът „Централен кооперативен съюз“ е предоставил на ответника Г.Г. за
временно и възмездно ползване недвижим имот, собственост на Съюза, и представляващ
офис – помещение, находящо се в гр. ****. Посочва се, че съгласно т. 2 от договора,
наемателят се е задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на
левовата равностойност на 68.60 евро по курса на БНБ в деня на плащането без ДДС, както
и такса „обслужване“ в размер на левовата равностойност на 1.80 евро на квадратен метър
по курса на БНБ в деня на плащането без ДДС, отделно от наемната цена. Твърди се, че
договорът за наем е прекратен от страна на наемодателя с отправяне на нотариална покана,
считано от 18.09.2020 г., като размерът на неизплатеното задължение на наемателя към
датата на прекратяване е 880.90 лева. След издадено кредитно известие №
**********/30.09.2020 г., общата дължима сума от наемателя възлизала на 788.57 лева, като
след прекратяване на договора, част от остатъка от неизплатените от наемателя задължения
1
били прихванати с внесения от същия по договора за наем депозит, който е бил в размер на
322.00 лева.
Посочва се, че след извършеното прихващане, остатъкът от дължимите суми по
договора за наем е в общ размер на 466.57 лева, представляващ: 118.60 лева – остатък от
наем и такса обслужване за м. юли 2020 г., съгласно фактура № **********/01.07.2020 г.,
220.15 лева – наем и такса обслужване за м. август 2020 г., съгласно фактура №
**********/03.08.2020 г., 127.82 лева – наем и такса обслужване за периода 01.09-17.09.2020
г., съгласно фактура № **********/01.09.2020 г. и кредитно известие №
**********/30.09.2020 г.
Твърди се, че на длъжника е връчена нотариална покана чрез нотариус Мариана
Кадънкова, получена на 10.09.2020 г., като в дадения му 7-дневен срок за доброволно
плащане, същият не е превел дължимата сума към ЦКС.
Въз основа на изложеното, ищецът предявява настоящият установителен иск срещу
ответника за установяване на вземането си, посочено по-горе.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил писмен отговор от ответника, с
който оспорва предявения иск, като недопустим и неоснователен и моли да бъде отхвърлен
по изложени съображения по смисъла на чл. 231 ал. 2 от ЗЗД – настъпили повреди в наетия
имот, дължащи се на наводнение от ползването на две тоалетни, изградени към заседателна
зала на последния етаж на сградата, при което било невъзможно наетата вещ да служи за
договорената употреба – като адвокатска кантора. С отговора си ответникът признава, че
действително между него и ищеца е сключен договор за наем, продължен от месец януари
2020 г., който изпълнявал стриктно до началните месеци на 2020 г., а след настъпването на
пандемията Ковид-19, в резултат на настъпилите форсмажорни обстоятелства е имало
известно забавяне в плащането на договорения наем, поради пълното спиране на работа.
В съдебно заседание ищецът се представлява от юрисконсулт *** която поддържа
предявения иск и моли да бъде уважен, като им се присъдят направените разноски съгласно
представен списък по чл. 80 от ГПК. В писмена защита процесуалният представител развива
подробни съображения за основателност на претенцията.
Ответникът се явява лично и поддържа отговора си. Заяви, че процесният договор за
наем от 2020 г. се предхожда от друг договор за наем, сключен между него и ищеца през
2018 г. и тогава му е връчен ключ за наетото помещение, към който момент не е установил
недостатъци в същото. Твърди, че впоследствие установил недостатъци /повреда на
прозореца на стаята и др./, както и станали наводнения в наетото помещение /през месец
май-юни 2020 г./.
В представени писмени бележки след приключване на устните състезания,
ответникът за пръв път навежда доводи, че договорът за наем е подписан от името на
председателя на ЦКС със запетая, от неизвестно лице с неизвестна представителна власт,
без да е потвърден по реда на чл. 42 ал. 2 от ЗЗД от мнимо представлявания председател.
Ищецът не е представил доказателства кога и кой законен представител на ЦКС и в каква
2
форма е отправил изявления за прихващане, каквито твърди, че са извършени от него, като
отправените изявления в нотариална покана от 02.09.2020 г. от юрисконсулт Р. Бангеев, с
характер на предизвестие по чл. 15, б. „д“ от договора, също не били потвърдени от законни
представители на ЦКС.
На следващо място, отново за пръв път в писмените си бележки се позовава на
клаузата на чл. 20 от процесния договор за наем, която предвижда всички спорове между
страните да се отнасят пред Софийски арбитражен съд при сдружение „Международна
асоциация за правосъдие и арбитраж“.
Ответникът прави възражение и за нередовност на исковата молба, тъй като ищецът
не бил внесъл надлежните държавни такси, относими към сочената от него цена на иска от
880.90 лева.
По съществото на предявения иск, ответникът излага съображения, че същият е
неоснователен, тъй като процесният договор за наем е нищожен, поради липса на валидно
изразено съгласие за сключването му от законния представител на ищеца, без да е бил
потвърден по предвидения в закона ред и не е породил целените правни последици.
Наред с това, ответникът развива доводи, че ищецът не е ангажирал доказателства за
изпълнение на процесния договор за наем – кога е предоставен имота, кога е подписан
протокол за това, кога и какъв депозит е внесен, като внесеният депозит е бил по
предходния между страните договор № 103/13.12.2018 г., когато е предоставен имота и
подписан приемо-предавателен протокол. Първият договор е прекратен, но ЦКС съзнателно
не е върнал депозита, а по процесния договор не е внасян депозит, нито предаван имот. ЦКС
не е изпълнявал задълженията си като наемодател и не е доставял на ответника фактури и
кредитни известия, каквато е обичайната практика в такива случаи.
Във връзка с твърдените в отговора си настъпили повреди в наетия имот, дължащи се
на наводнение, ответникът се позовава на събраните гласни доказателства, че станалото на
неуточнена дата през м. юни 2020 година наводнение в процесния имот, е от повреда на
водопроводна/ водосточна тръба, която повреда, съгласно чл. 231 ал. 2 от ЗЗД, е за сметка на
наемодателя и е отстранена веднага от последния, но ремонт на увредените от наводнението
стени и под на процесното помещение не бил извършен до освобождаването му от
ответника, което според него е основание за прилагане на чл. 231 ал. 3 от ЗЗД и
прекратяване на договора, поради непригодност на помещението за ползване според
уговореното.
Въз основа на изложеното, ответникът моли да бъде отхвърлен предявения иск на
Централен кооперативен съюз, като недопустим, неоснователен и недоказан.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, от данните по приложеното
ч.гр.дело № 2184/2020 г. по описа на ЛРС и приложеното ч.гр.дело № 52718/2020 г. по описа
на СРС, както и от доводите на страните, всички, преценени поотделно и в съвкупност,
съдът приема за установено следното:
По повод подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
3
ГПК, вх.№ 23061920/29.10.2020 г., от „Централен кооперативен съюз“ /ЦКС/ е било
образувано ч.гр.дело № 52718/2020 г. по описа на Софийски районен съд, изпратено по
подсъдност на Районен съд-Ловеч, който е образувал ч.гр.дело № 2184/2020 г. и издал
Заповед № 260426/29.12.2020 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
против длъжника Г. В. ГР., за претендираното вземане в размер на сумата 466.57 лева, ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението /29.10.2020 г./ до
изплащане на вземането, както и за сумата 75.00 лева - разноски по делото, включващи
държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
От обстоятелствената част на заповедта е видно, че вземането представлява остатък
от дължими суми за наем за периода юли – септември 2020 г. по Договор № 2 за наем на
недвижим имот от 02.01.2020 г. Посочено е, че въз основа на договора, кредиторът ЦКС е
предоставил на длъжника за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в
гр. *****, като договорът за наем е прекратен от страна на наемодателя – кредитор с
отправяне на нотариална покана за доброволно плащане, считано от 18.09.2020 г. След
прекратяване на договора, остатъкът от неизплатените от наемателя задължения били
прихванати с внесения от същия по договора за наем депозит, който е бил в размер на
322.00 лева, при което остатъкът от дължимите суми за наем е в общ размер на 466.57 лева,
представляваща остатък от наем за м. юли, съгласно Фактура № **********/01.07.2020 г.,
наем за м. август, съгласно Фактура № **********/03.08.2020 г., и частичен наем за м.
септември, съгласно Фактура № **********/01.09.2020 г.
В срока по чл. 414 ал. 2 от ГПК, длъжникът Г. В. ГР. е подал писмено възражение
срещу горната заповед, че не дължи изпълнение на вземането по нея.
Заявителят ЦКС е предявил иск за установяване на вземането си в срока по чл. 415
ал. 4 от ГПК, поради което е образувано настоящото производство.
По възражението на ответника за неподведомственост на спора, поради
наличието на арбитражна клауза:
Установява се, че в чл. 20 от процесния договор за наем № 2/02.01.2020 г., е
предвидено, че всички спорове, породени от този договор или отнасящи се до него,
включително споровете, отнасящи се до неговото тълкуване, недействителност, изпълнение
или прекратяване, ще бъдат разрешавани пред Софийски арбитражен съд при сдружение
„Международна асоциация за правосъдие и арбитраж“.
Съгласно чл. 19 ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да
бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение
върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който
една от страните е потребител по смисъла на § 13, т. 1 от допълнителните разпоредби на
Закона за защита на потребителите.
Според чл. 8 ал. 1 от Закона за международния търговски арбитраж, съдът, пред
който е предявен иск по спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати
делото, ако страната се позове на него в срока за отговор на исковата молба и арбитражното
4
споразумение не е нищожно, изгубило сила и невъзможно за изпълнение.
В случая възражението за неподведомственост, основано на арбитражна клауза, не е
направено в срока за отговор на исковата молба, като в отговора на ответника бланкетно се
оспорва предявения иск като недопустим. Необходимо е, по аргумент от чл. 8 ал. 1 от
ЗМТА, изрично позоваване на наличието на арбитражно споразумение в срока за отговор на
исковата молба. Бланкетната фраза, че искът е недопустим, не води до извод, че ответникът
се е позовал на наличие на арбитражна клауза, още повече, че предявяването на иск пред
съд, въпреки наличието на арбитражна клауза и разглеждането му, не води до
недопустимост на иска. Независимо от това, в случая възражението за неподведомственост
на спора, поради наличието на арбитражна клауза, е несвоевременно направено, едва след
приключването на устните състезания, в представените писмени бележки от ответника,
поради което не следва да се разглежда.
По възражението за нередовност на исковата молба, поради невнасяне на
дължимата държавна такса:
Възражението е неоснователно. При цена на иска от 466.57 лева, дори и при цена
880.90 лева, дължимата държавна такса за заповедното производство е 25.00 лева /2% върху
интереса, но не по-малко от 25.00 лева/, а за исковото производство – 50.00 лева /4% върху
интереса, но не по-малко от 50.00 лева/. При подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред СРС, ищецът е внесъл дължимата държавна такса от
25.00 лева. При образуване на исковото производство, което е продължение на заповедното,
се дължи довнасяне на таксата, дължима за исковото производство, т.е. в случая се дължи
довнасяне до размер на сумата от 50.00 лева или дължимата за довнасяне такса е в размер на
25.00 лева и същата е внесена от ищеца. В този смисъл съдът съобразява чл. 71 ал. 1 във вр.
с чл. 69 ал. 1, т. 4 във вр. с т. 1 във вр. с чл. 415 ал. 4 от ГПК във вр. с чл. 12, т. 1 и чл. 1 от
Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, както и т. 18 от
Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на изложеното, не е налице сочената нередовност на исковата молба. Касае
се за редовен сезиращ акт, а заявеният с него иск е допустим, предявен при наличието на
необходимите процесуални предпоставки за съществуване и надлежното упражняване на
правото на иск, налице е и правен интерес от търсената защита, поради което искът следва
да бъде разгледан по същество.
Предявеният иск е с правно основание чл. 422 ал. 1 във вр. с чл. 415 от ГПК във вр. с
чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, за установяване на вземане в общ размер на сумата 466.57 лева по
Договор за наем № 2/02.01.2020 г., от която: 118.60 лева – остатък от наем и такса
обслужване за м. юли 2020 г., 220.15 лева – наем и такса обслужване за м. август 2020 г. и
127.82 лева – наем и такса обслужване за периода 01.09-17.09.2020 г.
С доклада по делото съдът, съобразявайки отговора на ответника, е обявил за
безспорен факта на сключения между страните договор за наем на недвижим имот №
2/02.01.2020 г., по силата на който наемодателят - ищец е предоставил на ответника - наемател, за
5
временно и възмездно ползване следния свой собствен недвижим имот – стая № 11 с площ от 14
кв.м. на осмия етаж в обект: Административна сграда на ЦКС, находяща се в гр. *****. Наемателят
се е задължил да заплаща на наемодателя месечна наемна цена в размер на левовата равностойност
на 68.60 евро по курса на БНБ в деня на плащането, без ДДС, както и месечна такса „обслужване“
в размер на левовата равностойност на 1.80 евро на квадратен метър по курса на БНБ в деня на
плащането без ДДС, с уговорен срок за плащане – до 5-то число на текущия месец /т. 2, т. 4 и т. 5
от договора/. Съгласно т. 3 от същия, наемателят се е задължил да внесе депозит в размер на 322.00
лева в деня на подписване на договора, който се възстановява на наемателя при прекратяване
действието на договора, след изплащане от негова страна на всички дължими суми по договора.
Безспорно е, предвид отговора на ответника и устното му изявление в първото по
делото заседание, че горепосоченият договор е продължение на друг предходен договор за
наем между страните на същия обект, сключен на 13.12.2018 г. Видно от този договор с №
103/13.12.2018 г., в него се съдържат същите уговорки относно размер на наемна цена, такса
„обслужване“, срок за плащане, задължение на наемателя да внесе същия депозит от 322.00
лева. С приемо-предавателен протокол от 02.01.2019 г. наетият обект е предаден на
наемателя без забележки и тогава му е връчен ключ за обекта. Не се спори, че тогава
наемателят е внесъл определения депозит от 322.00 лева, който не му е върнат при
прекратяване на първия договор с изтичане на срока му на 31.12.2019 г., но при
продължаване на наемното правоотношение с втория /процесния/ договор за наем от
02.01.2020 г., наемателят не е внесъл нов депозит от 322.00 лева.
Ответникът признава с отговора си, че до началните месеци на 2020 година е
изпълнявал стриктно договора, а след настъпването на пандемията Ковид-19 допуснал
известно забавяне в плащането на договорения наем, поради пълното спиране на работа.
От страна на ищеца, чрез юрисконсулт Р. Бангеев, е отправена нотариална покана
рег.№ 4141/02.09.2020 г., чрез нотариус Мариана Кадънкова, до ответника и връчена му на
10.09.2020 г., с която ищецът го кани в срок от 7 /седем/ календарни дни, считано от датата
на връчване на поканата, да му заплати всички задължения по договора за наем в общ
размер на 660.75 лева, представляващи частично неплатен наем за м. април и м. май, наем за
м. юни, м. юли и м. август 2020 г., съгласно издадени фактури, като поканата да се счита и
за предизвестие за прекратяване на сключения договор за наем на недвижим имот № 2 от
02.01.2020 г., на основание чл. 15, б. „д“ от договора – неплащане в срок на наемната цена и
таксата „обслужване“.
Установява се, че от ищеца са издадени следните фактури за дължим наем и такса
„обслужване“: фактура № **********/01.07.2020 г. за сумата 220.15 лева - наем и такса
обслужване за м. юли 2020 г., като дължимият остатък по тази фактура се твърди от ищеца,
че е 118.60 лева; фактура № **********/03.08.2020 г. за сумата 220.15 лева – наем и такса
обслужване за м. август 2020 г.; фактура № **********/01.09.2020 г. за сумата 220.15 лева –
наем и такса обслужване за м. септември 2020 г.
С кредитно известие № **********/30.09.2020 г. е направено сторниране на
дължимата сума по последната фактура със сумата 92.33 лева, за периода след прекратяване
6
на договора за наем, т.е. от 18.09.2020 г. до 31.09.2020 г., като дължимият остатък по тази
фактура за неплатен наем и такса обслужване за периода 01.09-17.09.2020 г. е 127.82 лева.
Така общото задължение за наем и такса обслужване за периода от м. юли 2020 г. до
17.09.2020 г., е в общия претендиран размер от 466.57 лева, която сума е предмет на
настоящия установителен иск.
Не се спори, че за част от посочената в нотариалната покана като дължима сума,
произтичаща от частично неплатен наем за месеците април и май и неплатен наем за месец
юни и част от месец юли е извършено прихващане от ищеца с внесения по първия договор
за наем депозит от ответника в размер на 322.00 лева, в резултат на което е формиран общия
размер на задължението от 466.57 лева.
От показанията на разпитания свидетел Ив. П., който заяви, че изпълнява длъжността
„административен директор“ на ЦКС и отговаря за наемателите след сключване на
съответен договор за наем, се установи, че административната сграда на ЦКС е на 14 етажа.
Спомня си, че ответникът, като наемател на помещение на осмия етаж в сградата, го е
информирал за проблем с тръба, от която капе вода. Свидетелят посетил помещението и
установил, че проблемът е от водосточна тръба, която преминава от покрива на 14-етажната
сграда през наетото помещение високо близо до тавана и е предназначена за отвеждане на
вода когато вали дъжд, като в нея не тече вода постоянно. Видял, че има овлажняване на
тръбата, а от нея и леко овлажняване на стената, но без видими течове от пръскане. Извикал
дежурният служител, изпълняващ функции по поддръжка на сградата, който отстранил
проблема чрез съответно залепване по тръбата на мястото на сглобката в друга тръба.
Свидетелят заяви още, че не е получавал сигнал от наематели за станали наводнения в
стаите, включително не е постъпвал такъв сигнал от новия наемател на помещението след
като ответникът го освободил.
При така установената фактическа обстановка съдът приема, че между страните е
съществувало валидно облигационно наемно правоотношение, произтичащо от Договор за
наем на недвижим имот № 2/02.01.2020 г., с предмет: стая № 11 на осмия етаж в
административна сграда на ЦКС.
Съдът намира, че всички възражения на ответника, обективирани в писмените му
бележки след приключване на устните състезания, са преклудирани, съгласно чл. 133 от
ГПК, тъй като не са направени в срока за отговор на исковата молба, респ. в отговора на
ответника липсват възражения както по валидността на наемното правоотношение, така и
във връзка с изпълнението на процесния договор за наем от страна на наемодателя, в
частност кога е предоставен имота и дали е подписан приемо-предавателен протокол.
За пълнота следва да се отбележи, че е неоснователно възражението на ответника за
нищожност на процесния договор поради липса на валидно изразено съгласие за
сключването му от законния представител на ищеца, предвид подписването му в тази част
„със запетая“, тъй като самият ответник признава в отговора си факта на сключения между
него и ищеца договор за наем, който е продължен от януари 2020 г. и който е изпълнявал
стриктно до началните месеци на 2020 година. Следователно, налице е признание от страна
7
на ответника на съществувалото наемно правоотношение, по силата на което той е ползвал
предоставения му от ищеца обект. Следва да се има предвид, че договорът за наем по своята
правна същност е консенсуален и неформален договор, т.е. за валидността му не е
необходима писмена форма, а е достатъчно простото съгласие на страните за сключването
му. Ето защо, съдът приема, че процесният договор е бил валидно сключен, въз основа на
постигнато съгласие и от двете страни.
Относно периода на действието му, се установи, че договорът е прекратен с факта на
изтичане на отправеното от ищеца 7-дневно писмено предизвестие, обективирано в
нотариалната покана, връчена на ответника на 10.09.2020 г., т.е. от 18.09.2020 г. договорът е
прекратен. Този факт също не се оспорва от ответника с отговора на исковата молба, поради
което възражението му едва в писмените бележки досежно представителната власт на
лицето, подписало нотариалната покана, е преклудирано и не следва да се обсъжда.
Както стана ясно, в отговора си ответникът се позовава на настъпили повреди в
наетия имот, дължащи се на наводнение, които довели до невъзможност за ползване на
наетия обект като адвокатска кантора.
Тези твърдения на ответника останаха недоказани, тъй като, въпреки указаната му
доказателствена тежест, същият не ангажира доказателства за настъпили повреди, дължащи
се на наводнение в наетия обект. От показанията на разпитания свидетел, изпълняващ
длъжността „административен директор“ на ЦКС, се установи, че действително в
процесното помещение е имало проблем с водосточна тръба, за което е бил информиран от
ответника, като се е получило овлажняване на стената, но без видими течове, а проблемът
своевременно е бил отстранен. Съдът преценява показанията на свидетеля при условията на
чл. 172 от ГПК, предвид възможната им заинтересуваност като служител на ищеца, и ги
намира за достоверни, тъй като не се събраха доказателства, които да навеждат на извод за
станало наводнение в обекта и съответно за настъпили някакви повреди. От друга страна,
няма данни ответникът да е развалил договора по право към момента на твърдените повреди
в имота – месец май-юни 2020 г., на основание чл. 231 ал. 3 във връзка с чл. 89 от ЗЗД,
поради невъзможност за ползване на обекта по предназначение.
Както се установи, договорът е прекратен през месец септември 2020 г. по
инициатива на наемодателя, поради неплащане в срок на дължима наемна цена и такса
„обслужване“.
Ответникът не оспорва липсата на плащане от негова страна за претендирания
период. Що се касае до възраженията му във връзка с извършено прихващане на част от
задължението му с внесения от него депозит по предходния договор за наем, същите са
неоснователни. В случая не е било необходимо съгласие за извършеното прихващане, тъй
като такова съгласие е постигнато още при сключване на договора за наем, а именно, че
депозитът се възстановява на наемателя при прекратяване действието на договора, след
изплащане от негова страна на всички дължими суми /т. 3 от договора/. След като към
момента на прекратяване на договора дължимите суми не са били изплатени, наемодателят е
8
имал право да прихване задължението с наличния депозит, с каквато цел същият е бил
внесен, съгласно клаузата на т. 3 от договора.
Ответникът обосновава допуснатото забавяне в плащането на договорения наем с
твърдения за настъпили форсмажорни обстоятелства в резултат на епидемията Ковид-19 и
оттам с „пълното спиране на работа“.
Тези доводи на ответника също са неоснователни. Безспорно, въпросната епидемия и
обявеното на 13.03.2020 г. във връзка с нея извънредно положение, представлява
форсмажорно /непредвидимо/ обстоятелство – непреодолима сила, но същото не е
основание за отлагане във времето на парични задължения каквито са процесните /по
договор за наем/. Очевидно, под израза „пълното спиране на работа“ ответникът е имал
предвид липса на парични средства. Този факт обаче не го освобождава от отговорност, в
който смисъл е разпоредбата на чл. 81 ал. 2 от ЗЗД. Аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 6 от специалния Закон за мерките и действията по време на извънредното положение,
обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, въвеждаща забрана в определен срок след отмяната на извънредното
положение да се начисляват лихви за забава и неустойки по договори за кредит и други
форми на финансиране, както и да се развалят такива договори, поради неизпълнение, т.е.
въведената забрана не се отнася за други видове договори, какъвто е настоящия.
По всички изложени до тук съображения съдът намира, че ответникът се явява
неизправна страна по процесния договор за наем, тъй като не е изпълнил задължението си
да заплати на ищеца дължимата месечна наемна цена и такса „обслужване“ в общ размер на
сумата 466.57 лева, от която: 118.60 лева – остатък от наем и такса обслужване за м. юли
2020 г., съгласно фактура № **********/01.07.2020 г., 220.15 лева – наем и такса
обслужване за м. август 2020 г., съгласно фактура № **********/03.08.2020 г., 127.82 лева –
наем и такса обслужване за периода 01.09-17.09.2020 г., съгласно фактура №
**********/01.09.2020 г. и кредитно известие № **********/30.09.2020 г.
При тези данни, положителният установителен иск за вземане в размер на
претендираната сума от 466.57 лева, представляваща неплатена месечна наемна цена и такса
„обслужване“ по горепосочените фактури, издадени във връзка с процесния договор за наем,
е изцяло основателен и доказан и следва да бъде уважен, като върху главницата се дължи и
законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК /29.10.2020 г./ до окончателното изплащане на вземането.
Предвид този изход на процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва
да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски в настоящото производство,
съгласно представения списък, а именно: 25.00 лева – платена държавна такса по делото и
100.00 лева – юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК
/изм. ДВ, бр. 8/24.01.2017 г./ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 25 ал.
1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, или общо разноски за исковото
производство: 125.00 лева.
9
Съгласно т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в размера, в
който са присъдени със заповедта за изпълнение, а именно: 75.00 лева, от които: 25.00 лева -
държавна такса и 50.00 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Искането на ищеца в частта на разноските по представения списък до пълния
претендиран размер юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лева за исковото
производство и 150.00 лева – за заповедното производство, следва да бъде отхвърлено, като
неоснователно.
С оглед изхода на процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за
присъждане на разноски по делото.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422 ал. 1 във връзка с чл. 415 от
ГПК във връзка чл. 232 ал. 2 от ЗЗД, по отношение на Г. В. ГР., ЕГН **********, с настоящ
адрес: гр. У****, и постоянен адрес: гр. ***, че дължи на ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. *****, представляван от
председателя Петър Иванов Стефанов, сумата в общ размер на 466.57 лв. /четиристотин
шестдесет и шест лева и петдесет и седем стотинки/ по Договор за наем на недвижим имот
№ 2/02.01.2020 г., от която: 118.60 лева – остатък от наем и такса обслужване за месец юли
2020 г., 220.15 лева – наем и такса обслужване за месец август 2020 г. и 127.82 лева – наем и
такса обслужване за периода 01.09.2020 г. - 17.09.2020 г., ведно със законната лихва върху
посочената обща сума, считано от 29.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Г. В. ГР., с горните данни, да заплати на ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН
СЪЮЗ, с горните данни, сумата 125.00 лв. /сто двадесет и пет лева/, представляваща
разноски в исковото производство, както и сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ –
разноски по заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на ЦЕНТРАЛЕН КООПЕРАТИВЕН СЪЮЗ в частта на
разноските до пълния претендиран размер юрисконсултско възнаграждение от 300.00 лева
за исковото производство и 150.00 лева – за заповедното производство.
ОТХВЪРЛЯ искането на Г. В. ГР. за присъждане на разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила, препис от същото да се приложи по ч.гр.дело №
2184/2020 г. по описа на ЛРС, за съобразяване.
10
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11