Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София,19.04. 2016 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет
и осми януари през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Председател:
Росен Д.
при секретаря К.И. като разгледа докладваното от съдия Д.
гражданско дело № 9155 по описа за 2014
год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявени са активно субективно съединени искове против „Д.З.“ АД / конституиран на основание
чл.227 ГПК като правоприемник на първоначалния ответник ЗД В.
АД / с правно основание чл. 226 от КЗ (отм.) и цена на
същите както следва: от страна на Д.Д.К. в размер на 150 000 лв.,
представляващи обезщетение за причинени неимуществени вреди от смъртта на сина
и В.М.С., настъпила при ПТП на 17.03.2014
г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на смъртта до
окончателното й изплащане, както и иск, предявен от В.Р.Й. в размер на
400 000 лв.за обезщетяване на неимуществени вреди и 12 600 лв. за имуществени
вреди, причинени от същото ПТП, ведно със законната лихва от датата на
увреждането до окончателното изплащане на сумите.
Ищците твърдят, че вредите са им причинени в резултат от
противоправното поведение на водача на лек автомобил Фолксваген Голф с рег. № ****
А.Г.А., в който се е возила втората ищца и сина на първата. Твърдят, че на
17.03.2014 г. А. е управлявал автомобила със скорост от около 104 км.ч. и е
навлязъл в завой, като колата е навлязла в насрещното платно и при опита му да
я върне в собствената лента за движение, същата е загубила устойчивост, ударила
се е в дърво и се е преобърнала през тавана като накрая се е установила на
него.
Посочват, че при така описаното ПТП сина на първата ищца
е починал в следствие на получените
несъвместими с живота травми, а втората ищца е получила закрито счупване на
гръбначен прешлен, което е довело да множество болки и страдания във физически
и емоционален план, както и до невъзможност да движи долните си крайници.Претендират
разноски.
ответникът „Д.З.“
АД оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва наличието на
валидно застрахователно отношение за процесния лек автомобил към момента на
настъпване на ПТП, както и че в резултат от последното е настъпила смъртта на
сина на първата ищца.
Оспорва иска на втората ищца с оглед твърдените болки и
страдания, както и претенцията за имуществени вреди като неоснователна и
недоказана. Евентуално прави възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата В.Й. и починалия В.С., като твърди, че същите са
се съгласили да се возят в превозното средство като са знаели, че водачът е
употребил алкохол. По отношение на В.С. прави възражение за съпричиняване и на
основание липсата на поставен от него предпазен колан към момента на настъпване
на ПТП.
Третото лице А.Г.А. помагач на ответника не взима
становище по делото.
Доказателствата са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Не е спорно между
страните, че към датата на настъпване на ПТП е бил налице валиден
застрахователен договор за процесния лек автомобил при ответното
застрахователно дружество.
От представеното удостоверение за наследници се
установява, че ищцата Д.К. е майка на починалия В.С..
От представената по делото Присъда от 11.07.2014 г. по
НОХД № 142/2014 г. на Силистренски окръжен съд, потвърдена с Решение от
19.11.2014 г. по ВНОД № 262/2014 г. на Варненски апелативен съд и с Решение от
01.06.2015 г. НД № 11/2015 г. на ВКС се установи, че 17.03.2014 г. около 00,24
часа по път 1-7 на 20 км+0,12 м. посока от гр. Алфатар за гр. Силистра, при
управлението на лек автомобил марка „ Фолксваген“, модел „ Голф“ с рег. № ***, А.Г.А.
е нарушил правилата за движение по пътищата –чл.5, ал.3, т.1, чл.8, ал.1,
чл.16, ал.1, чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл. 150 от ЗДвП като без да притежава
свидетелство за управление на моторно превозно средство и след употреба на
алкохол с концентрация на алкохол в кръвта от 2,36 промила, установено със
Съдебно медицинска експертиза № 663/2014 г., неконтролирайки превозното
средство, неизползвайки дясната пътна половина от пътя по посоката на движението
си, навлиза и се движи в лентата за насрещно движение, предприема маневра завой
вдясно с цел да се върне в лентата си на движение, несъобразявайки маневрата
със скоростта си на движение, а именно 104 км.ч.и възможността да бъде
извършена безопасно такава, при което допуснал ПТП, вследствие на което
причинил по непредпазливост смъртта на пътника в автомобила – В.М.С. и средна
телесна повреда на В.Р.Й., изразяваща се в счупване на два гръдни прешлена,
както и двустранно 10, 11 ребра, обуславящо трайно затруднение на движението на
снагата, поради което и на основание чл. 343, ал.4, вр. ал.3, пр.1 вр. ал.1 вр.
с чл. 342, ал.1 от НК.
Описания механизъм се подкрепя и от изслушаната по делото
САТЕ, от която се установи и че резките маневри, които е предприел водача,
както и несъобразяването с дъгата на завоя и скоростта, с която следва да се
извършат маневрите, се дължи на това, че същият е бил в алкохолно опиянение. По
делото е допусната и оспорена от ответника допълнителна САТЕ, съобразно която
не може да се прецени дали към момента на настъпване на ПТП починалият В.М.С. е
бил с поставен предпазен колан или не. Предвид направеното оспорване е
допусната допълнителна САТЕ, съобразно която се установява, че починалият е бил
без поставен предпазен колан след като е изпаднал от купето на автомобила при
неговото преобръщане.
Не е спорно между страните, че в пряка причинно
–следствена връзка с процесното ПТП В.С. е получил несъвместими с живота
травми, а съобразно приетата по делото допълнителна САТЕ, оспорена от ответната
страна, се установи, че починалият е получил несъвместими със живота травми при
ударите на автомобила по терена и в дървото, след което е изпаднал от
него. По делото липсва обаче медицинско
заключение за това кои травми, кога и поради какви причини е получил починалия,
както и дали наличието на предпазен колан е щял да промени леталния изход.
Становището, изразено в тази насока в САТЕ, не се кредитира от съда като дадено
извън компетентността на вещото лице. Следователно по делото не се установи
какво е било влиянието на липсата на предпазен колан за настъпването на
вредите.
От допусната и неоспорена по делото СМЕ се установява, че
в резултат от процесното ПТП на ищцата В.Й. са причинени следните травматични
увреждания: контузия на гръдния кош, левостранен пневмоторакс, счупване на 10,
11 ребро двустранно, счупване многофрагмено депресионно на 10,11 гръдни
прешлени с луксация и листеза (разместване поради разкъсване връзковия апарат),
компресия (притискане на гръбначния мозък, с последваща долна параплегия
(невъзможност за двигателна за двигателна и опорна функция на долните крайници,
контузия на главата с разкъсно-контузна рана. Счупването се дължи на удар на
тялото вътре в купето, същото се отнася и за раната на главата. Ищцата няма
възможност да движи долните си крайници, не може да контролира тазовите
резервоари т.е. е с постоянен катетър и памперси. След направената повторна
операция ще бъде на наблюдавана в рамките на около 6 месеца и ако продължи да
не може да движи краката вече може да се говори за трайно обездвижване.
По делото е допусната и неоспорена от страните и
съдебнопсихологична експертиза, чието заключение съдът кредитира като обективно
и компетентно дадено. Съобразно същото водачът на процесния лек автомобил се е
намирал в средна степен на алкохолно опиянение, което води до видима промяна в
поведенческите реакции. В съдебна зала вещото лице е уточнило обаче, че
видимото проявление на тази промяна е индивидуално при всеки организъм. Предвид
изложеното не се установи категорично, че починалият и ищцата В.Й. са знаели,
че водачът на автомобила е употребил алкохол и въпреки това са се качили да се
возят при него.
По делото е разпитан свидетелят Я. Д., без дела и родство
със страните, която установи с показанията си, че починалият В.С. е живеел
заедно с майка си Д.К., имали близки отношения на обич и разбирателство, а и
той много се грижил за нея и и помагал, тъй като тя е инвалид с една ръка. След
смъртта му, ищцата постоянно плачела, не можела да спи и ходила постоянно на
гробищата.
Свидетелят В.К., установява с показанията си, че ищцата В.Й.
е била жизнена и млада жена, а след ПТП остава неподвижна и вече не е същата.
Лежи на специално легло, с катетър, станала е кълбо от нерви, изкарва си го и
на детето, изпитва постоянни болки. Преди катастрофата живеела с приятеля си,
от който има дете, но след това се преместила при майка си, за да има кой да се
грижи адекватно за нея.
По делото е представена фактура за сумата от 6 600
лв., която представлява разход на ищцата В.Й. във връзка с лечението й и фактура
№ 4605/03.02.2015 год. за сумата от 5 200 лв. за комплект 4 винта, 2
пръчки, 2 закл. винта кат № XIA-442.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира
от правна страна следното:
Съгласно чл. 226, ал.1 КЗ увреденият, спрямо който
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя. Така цитираната норма е във връзка с чл. 45 от ЗЗД. Според чл.
45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
В настоящия случай се установи, че е налице непозволено
увреждане. За да се приеме, че е налице такова, необходимо е да са налице
предвидените и изброени в закона предпоставки: противоправно деяние, вредоносен
резултат, вина и причинна връзка между тях.
С оглед събраните по делото доказателства, и в частност наличието
на влязла в сила присъда, която е задължителна за настоящия съд на основание
чл. 300 от ГПК се установи, че водачът на процесния лек автомобил А.Г.А. е
осъществил нарушение на правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.3, т.1,
чл.8, ал.1, чл.16, ал.1, чл. 20, ал.1 и ал.2 и чл. 150 от ЗДвП като така е
предизвикал ПТП.
Доказан е и
фактът, че смъртта на В.С. и уврежданията на ищцата В.Й. са в пряка
причинно-следствена връзка с противоправното деяние.
По делото няма спор, че за увреждащия лек автомобил към
датата на настъпване на ПТП е бил налице валиден застрахователен договор за
риска „гражданска отговорност“ при ответното дружество.
Ищцата Д.К. е майка на починалия В.С. и като такава е от
кръга на лицата имащи право да получат обезщетение за причинените им болки и
страдания от неговата смърт.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявените
искове за претърпени неимуществени вреди са ОСНОВАТЕЛНИ.
Размерът на обезщетениято за неимуществени вреди се
определя съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено
увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост.
По отношение на размера на обезщетението по предявения от
Д.К. иск:
Съдът след като взе предвид установените по делото близки
отношения на обич и разбирателство между ищцата и сина й, както безспорния
факт, че загубата на дете е най-големата мъка за един родител,съобрази и
социално икономическите условия в страната и правилото, че обезщетението следва
да служи единствено за репарирани на причинените вреди, определя обезщетение за
търпените от ищцата Д.К. в размер на 100 000 лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от датата на увреждането до датата на окончателното й
изплащане.
При определяне на размера на обезщетението следва да се
разгледа и възражението на ответната страна за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на починалия, който се твърди, че е бил поставен предпазен
колан към момента на настъпване на ПТП, както и че доброволно и съзнателно е
позволил да го вози лице, което е в алкохолно опиянение.
От събраните по делото доказателства безспорно се установи,
че към момента на настъпване на ПТП починалият е бил без поставен предпазен
колан. Не се установи обаче наличие на причинно следствена връзка между липсата
на този колан и настъпилите вреди т.е. не бе установено дали именно липсата на
колана е довела до настъпването на несъвместими със живота травми или те биха настъпили и с него. Доказването на
това обстоятелство е в доказателствената тежест на ответника, а същия не е
успял да докаже възражението си, като следва да се има предвид, че не е
достатъчно да се установи наличието на нарушение на закона от страна на
пострадалия, а трябва задължително да се установи и че то е довело в някаква
степен до влошаване на последиците за пострадалия. Не е ли налице последното,
то не може да се приеме, че е налице съпричиняване.
По отношение на възражението, че починалия съзнателно е
позволил да бъде возен от водач, който е алкохолно опиянен, съдът намира
следното: Категорично е установено по делото, че водачът на превозното средство
е бил в пияно състояние, в доказателствената тежест на ответника обаче е да
установи безспорно, че пострадалия е знаел за това му състояние е въпреки това
е поставил себе си в опасност като се е качил при него в колата. Това не бе
постигнато в рамките на производството като вещото лице, макар и да е посочило,
че при такава степен на опиянение са налице видими промени в поведението на
лицето, е отбелязало изрично в съдебно заседание, че видимостта и проявлението
на промени в поведението зависят от индивидуалния организъм, от което следва,
че в конкретния случай е възможно за пострадалия да не е било видно, че водачът
на автомобила е в пияно състояние. Не са събрани други доказателства, които да
установяват знанието на пострадалия за състоянието на водача. Съобразно
изложеното съдът намира, че и това възражение на ответната страна е останало
недоказано.
По отношение на предявения иск от ищцата В.Й. съдът
намира следното:
По претенцията за неимуществени вреди, съдът взе предвид
силните болки и страдания, които ищцата е изпитвала след ПТП и към настоящия
момент, фактът че възстановителния период продължава и до сега, обездвижването
и в двата долни крайника и липсата на контрол на тазовите резервоари /според
вещото лице с пожизнен характер/, което я поставя в състояние да не може да
води нормален живот, да разчита постоянно на чужда помощ за всичко, да се
притеснява от необходимостта да бъде обслужвана за къпане, преобличане, тоалет,
всичко това довело и до разпадане на семейството и и връщането при майка и, за
да има кой да се грижи за нея. Освен това съобрази, че няма сигурност за в
бъдеще, че ищцата ще успее да се раздвижи, макар и да и е направена повторна
операция, причинената психическата травма, причинена от внезапното откъсване от
нормалния живот на една млада жена, която освен това има и дете, за което да
трябва да се грижи, а е във фактическа невъзможност да го прави. Предвид
изложеното съдът намира, че справедливото обезщетение за причинените и болки и
страдания и в размер на 250 000 лв., което следва да се присъди ведно със
законната лихва от датата на настъпване на увреждането до окончателното
изплащане на сумата,като над този размер до претендирания такъв от 400 000 лв.
искът е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Във връзка с определяне на обезщетението следва да се
разгледа направеното от ответната страна възражение за съпричиняване от страна
на тази пострадала при ПТП, което се състой в твърдението, че тя е знаела за
опияненото състояние на водача на автомобила. Това възражение бе разгледано
горе при определяне на обезщетението на първата ищца и всичко изложено спрямо
него е относимо и към настоящия случай, предвид което съдът намира същото за
неоснователно и недоказано. Определеното горе обезщетение не следва да се
намалява поради наличие на съпричиняване.
По претенцията за присъждане на имуществени вреди в
размер на 12 600 лв., съдът намира следното: Претенцията е доказана и
основателна сумата от 6 600 лв., която представлява разход на ищцата В.Й.
във връзка с лечението и за сумата от
5 200 лв. за комплект 4 винта, 2 пръчки, 2 закл. винта кат № XIA-442. Не са
представени и доказателства за претендирания от ищцата разход в размер на 800
лв. за асистент,поради което за тази сума искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските: И двете страни са направили възражение за прекомерност на разноските.
Съдът намира, че възнаграждението /адвокатско и юрисконсултско/ следва да се
определи по минимума на Наредбата за минималните
адвокатски възнаграждения.
С
оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл. 38 от ЗА
ответникът следва да заплати на АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Я. П. И СИЕ” със седалище
и адрес на управление ***,Офис *, БУАСТАТ ***** възнаграждение за един адвокат в размер на сумата от 3530 лв. за адвокатска помощ на Д.Д.К. и сумата
от 8384 лв. за адвокатска помощ на В.Р.Й.. Сумата е без ДДС,доколкото няма
доказателства това дружество да е регистрирано по ДДС.
На
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищецът Д.Д.К. следва
да заплати на ответника сумата от 68
лв. заплатени деловодни разноски за експертизи и
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 2030
лв. юрисконсултско възнаграждение ,а В.Р.Й. следва
да заплати на ответника сумата от 75
лв. заплатени деловодни разноски за експертизи и
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 4676
лв. юрисконсултско възнаграждение.
На
основание чл. 78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СГС държавна такса в общ размер от 14472 лв. и разноски за експертизите заплатени от бюджета на съда в общ размер от 256
лв.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.К. с ЕГН
**********,***,Офис *
чрез АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Я. П. И СИЕ” по
иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 100
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на сина и В.М.С. настъпила при ПТП на 17.03.2014 г. ведно със
законната лихва върху тази сума считано от
17.03.2014 г. до окончателното й изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 150
000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на В.Р.Й., егн *********,***,Офис * чрез
АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Я. П. И СИЕ” по
иск с правно основание чл.226 ал.1 от КЗ
във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 250
000 лв., представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди в
резултат на пътно-транспортно произшествие настъпило на 17.03.2014 г. и сумата от 11800 лв. имуществени такива,
ведно със законната лихва върху тези
суми считано от 17.03.2014 г. до
окончателното им изплащане като
ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до размер от 400
000 лв. за неимуществените вреди и до сумата от 12 600 лв. за имуществените
такива
като неоснователни.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *** на основание чл. 38 от ЗА да заплати на АДВОКАТСКО
ДРУЖЕСТВО „Я. П. И СИЕ” със седалище и адрес на управление ***,Офис *,
БУАСТАТ ***** възнаграждение за един адвокат в размер на
сумата от 3530 лв. за адвокатска помощ на Д.Д.К. и сумата
от 8384 лв. за адвокатска помощ на В.Р.Й..
ОСЪЖДА Д.Д.К. да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *** сумата от 68
лв. деловодни разноски за експертизи и
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 2030
лв. юрисконсултско възнаграждение , а В.Р.Й. да
заплати на „Д.З.“ АД, ЕИК *** сумата от 75
лв. деловодни разноски за експертизи и
на основание чл. 78, ал.8 от ГПК сумата от 4676
лв. юрисконсултско възнаграждение.
ОСЪЖДА „Д.З.“ АД, ЕИК *** да заплати по сметка на СГС държавна такса в общ размер от 14472 лв. и разноски за експертизите заплатени от бюджета на съда в общ размер от
256 лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на третото
лице А.Г.А. ЕГН
********** с адрес *** N° * - помагач на ответника.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: