РЕШЕНИЕ
№ 207
гр. Петрич, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20221230200686 по описа за 2022
година
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно
процесуален кодекс (АПК).
Образувано е по жалба на Д. А. А., с ЕГН ****, с адрес за
призоваване в с. Г. Т., общ. П., и живущ в с. К., общ. С., ул. „П.“ № *, чрез
адвокат Р. Н., с адрес в гр. С., ул. „Б.“ № *, срещу Заповед за задържане на
лице рег. № 314зз-243 от 13.09.2022 г., издадена от полицейски орган при РУ
Петрич, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е наложена
принудителна административна мярка "задържане за срок от 24 часа".
Жалбоподателят счита, че оспорваната заповед не е съобразена с
материалния закон и административно-производствените правила. Твърди, че
същата е незаконосъобразна, моли да бъде отменена, като излага
съображения в тази насока.
В хода на съдебното производство жалбоподателят А. се
представлява от упълномощен адвокат, който поддържа жалбата с искането за
1
отмяна на заповедта за задържане. Претендира разноски.
Ответникът по жалбата – А. П. П. – полицейски орган /младши
разузнавач/ при РУ-Петрич, не се явява и не изпраща упълномощен
представител.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Д. А. А. е бил задържан със Заповед № 314зз-243 от 13.09.2022 г.,
издадена от полицейски орган при РУ Петрич за срок от 24 часа на
основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за времето от 11: 40 часа до 09:50 часа на
14.09.2022 г., когато е бил освободен. При задържането му е бил извършен
личен обиск, за което действие е съставен протокол, при който в него са
открити един бр. ключ за лек автомобил „Тойота“. Ведно с посочената
заповед, А. е подписал декларация приложение № 1, към чл. 15, ал. 2
Инструкция № 8121з-78 за реда за осъществяване на задържане,
оборудването на помещенията за настаняване на задържани лица и реда в тях
в Министерството на вътрешните работи. Всички гореизброени документи,
приложени към административната преписка, са приети като доказателства
по делото. Не са представени каквито и да е други доказателства, в това число
за образувано наказателно производство по текст от НК или за действия,
извършени със задържаното лице, въпреки че съдът е изискал с
разпореждането си за насрочване на делото пълната преписка във връзка с
издаване на заповедта за задържане.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира
от правна страна следното:
Жалбата е допустима, подадена от активно легитимирано лице с
правен интерес да оспорва, в предвидения преклузвен срок, срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол.
Обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган –
полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР, съгласно
правомощията му, заложени в разпоредбата на чл. 72, ал. 1 от ЗМВР.
Издадена е в предвидената в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма.
Полицейското задържане като принудителна административна мярка
2
не може да бъде произволно. Издадената заповед по ЗМВР задължително
следва да е обоснована с конкретни факти, които да сочат връзка между
задържания и извършено правонарушение, както и задържането му да е
съобразено с целта на закона.
Според посоченото в заповедта правно основание за задържането
– чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР – полицейските органи могат да задържат лице, за
което има данни, че е извършило престъпление.
Съгласно чл. 74, ал. 1 ЗМВР задържането на лицата по чл. 72, ал. 1
ЗМВР поначало може да се извърши само с писмена заповед. За нейната
обосновка - чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, изрично изисква като елемент от
съдържанието на заповедта посочване на фактическите и на правните
основания за задържането. При осъществяване на съдебния контрол за
законосъобразността на акта, преценката на решаващия съд е свързана
именно с изследване на въпроса доколко са налице посочените в него
фактически основания за издаване и доколко могат да се свържат с
посочените от издателя правни норми. В случая, видно от съдържанието на
оспорената заповед, в нея не са вписани каквито и да е фактически
основания, довели до реализиране на правомощието на полицейския орган по
чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Не е достатъчно бланкетното вписване "за лицето
има данни, че е извършило престъпление". По този начин както за
задържаното лице, така и за съда остават неясни причините, довели до
задържането, като не се разбира кои са конкретните данни за извършено
престъпление от задържаното лице и какво е то. Този пропуск в
съдържанието на заповедта поначало не може да се запълни с даването на
допълнителни разяснения от издателя на акта и събиране на други
доказателства в хода на съдебното производство, където съдът няма
правомощия да се занимава с дейности по отстраняване на пропуските в акта,
защото по този начин би влязъл в процесуалното положение на негов издател,
а не на решаващ спора орган. Поради това пропускът да се впишат в
заповедта конкретните фактически основания за задържането представлява
сериозен порок във формата на акта по смисъла на чл. 146, т. 2 АПК,
самостоятелно обуславящ отмяната му като незаконосъобразен.
При това положение, съдът намира, че за извършеното със заповедта
задържане не е установено наличието на материалноправни предпоставки по
смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. По този начин, освен нормите на чл.
3
72, ал. 1, т. 1 ЗМВР и на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР, с постановяване на заповедта
за задържане е нарушен и чл. 30, ал. 1 от Конституцията на Република
България, установяващ конституционно гарантирано право на гражданите на
РБ на лична свобода и неприкосновеност, в доразвитие на което ал. 2
прокламира, че никой не може да бъде задържан, подлаган на обиск или на
друго посегателство върху личната му неприкосновеност, освен при
условията и по реда, определени със закон.
В съвкупността си изложеното обуславя извод за основателност на
оспорването, поради което атакуваната заповед за задържане на лице следва
да се отмени като незаконосъобразна.
Предвид изхода на спора и направеното искане за разпределяне на
отговорността за разноски, на жалбоподателя на основание чл. 143, ал. 1 от
АПК, следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 400
/четиристотин/ лева – заплатен адвокатски хонорар.
Воден от изложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалба на Д. А. А., с ЕГН ****, с адрес в с. Г. Т., общ.
П., и живущ в с. К., общ. С., ул. „П.“ № *, чрез адвокат Р. Н., с адрес в гр. С.,
ул. „Б.“ № *, Заповед за задържане на лице рег. № 314зз-243 от 13.09.2022 г.,
издадена от полицейски орган при РУ Петрич, с която на основание чл. 72, ал.
1, т. 1 от ЗМВР е наложена принудителна административна мярка
"задържане за срок от 24 часа", като незаконосъобразна.
ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерството на вътрешните
работи – Благоевград ДА ЗАПЛАТИ на Д. А. А., с ЕГН ***, с адрес в с. Г. Т.,
общ. П., сумата от 400 /четиристотин/ лева, представляваща направени по
делото разноски за правна защита и съдействие.
Решението подлежи на обжалване по реда на Административно
процесуалния кодекс пред Административен съд – Благоевград в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията от страните.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
4