Р Е
Ш Е Н
И Е
№124 17.06.2019 г. гр. Стара
Загора
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично съдебно заседание на двадесет и осми май през
две хиляди и двадесета година в състав:
Председател:
ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове:
ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ РУСЕВ
при
секретаря Пенка Маринова
и с участието на прокурора Маргарита Димитрова
като
разгледа докладваното от съдия Дарина
Драгнева КАН дело №487 по описа за 2019
год, за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.63, ал.1, изр.
второ от Закона за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ЕТ „М.-Л.Г.“ ЕИК ********* със седалище и адрес
на управление ****, чрез
пълномощника си С.С., против Решение №529/16.10.2019г, постановено по АНД №2511/2019
г. по описа на Районен съд Стара Загора, с което е потвърдено Наказателно
постановление /НП/ №F368137/15.05.2018г.
издадено от Директора на офис за обслужване – Стара Загора в ТД НАП Пловдив, с
наложена на касатора имуществена санкция в размер на 500лв на основание чл.179
ал.1 предл трето от ЗДДС за нарушение на чл. 125 ал.3 от същия закон. НП е
издадено за това, че на 15.11.2017г в град Стара Загора търговецът не е подал
за данъчен период 01.10.2017г-31.10.2017г отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС
/дневник за покупките и дневник за продажбите/, в срок до 14-то число
включително на месец ноември 2017г. Отчетните регистри по чл.124 от ЗДДС за
този данъчен период не са подадени заедно със СД в Офис за обслужване гр. Стара
Загора при ТД на НАП-Пловдив. Нарушението е извършено на 15.11.2017г в град
Стара Загора и установено при проверка на данъчното досие на задълженото лице.
АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя, съгласно чл.40 ал.2 от ЗАНН – когато
нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за
съставяне на акта, актът се съставя в негово отсъствие. Покана изх. №8589#1/28.11.2017г е изпратена на адреса на
управление / идентичен с посочения в касационната жалба/, но пощенския оператор
връща разписката с отбелязване, че адреса е сменен.
За да потвърди НП, РС Стара Загора е приел, че при
съставяне на АУАН в отсъствие на нарушителя не са допуснати нарушения на чл.40
ал.2 от ЗАНН – нарушителя е редовно призован, но не се е явил; за неоснователно
възражението за липса на административно наказателна правосубектност, поради
упълномощаване на трето лице да представлява търговеца с доводи, че гражданско
правното изявление не променя субекта на задължението по чл.124 и чл.125 ал.3
от ЗДДС, както и че при установените отрицателни факти от обективната
действителност, доказващи съставомерното бездействие, АНО правилно е приложил
материалния закон като ги е подвел под административно наказателната разпоредба
на чл.179 ал.1 предл. трето от ЗДДС. Изложени са и доводи за липса на основание
по чл.28 от ЗАНН за освобождаване от административно наказателна отговорност,
поради отсъствие на факти, сочещи на незначителност на случая, който е типична
проява на този вид административни нарушения.
С касационната жалба се твърди, че решението е
постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила,
изразяващи се в неучастие на въззивния жалбоподателя в съдебното производство
образувана по жалбата му срещу потвърденото наказателно постановление. Съдът не
е положил необходимите грижи да издири последния известен адрес на
представителя на едноличния търговец, като е дал ход на делото без да съобрази,
че адреса на управление и постоянния адрес на представляващия могат и да не
съвпадат. На следващо място не са събрани служебно доказателства за извършеното
от страна на АНО издирване на търговеца за участие в административно
наказателното производство – конкретно дали е бил поканен да се яви за
съставяне на АУАН. Доводите му не са коментирани в съдебното решение, както и
представените от него доказателства – НП № F368136/15.05.2018г издадено от Директора
на офис обслужване – Стара Загора в ТД НАП Пловдив с наложена на търговеца
имуществена санкция на основание чл. 179 ал.1 предл. първо от ЗДДС за нарушение
на чл.125 ал.1 от ЗДДС за това, че към 15.11.2017г не е подал СД по ЗДДС в срок
до 14.11.2017г включително за данъчен период 01.10.2017г.-31.10.2017г. Във
въззивната жалба са изложени аргументи, че двете наказателни постановления /
обжалваното и представеното като писмено доказателство/ визират хипотеза на
наложени две административни наказания за едно и също нарушение – не подаване
на СД и отчетни регистри, въз основа на които е съставена, в срок до 14-то
число на месеца, следващ данъчния период за който се отнася. Не е приложен и
чл.28 от ЗАНН, на който сочат всички обстоятелства по случая. Липсва щета за
държавния бюджет, като в тази връзка се поставя и въпроса има ли полза и
необходимост от подаването на празни справки декларации по ЗДДС. От съда се
иска отмяна на решението и връщането му за ново разглеждане от друг състав, а
ако се прецени, че не е допуснато съществено нарушение на процесуалните
правила, довело до ограничаване правото на защита, то след отмяна на въззивното
решение да се постанови друго за отмяна и на наказателното постановление като
постановено в нарушение на ЗАНН и на ЗДДС.
Ответника – ТД на НАП Пловдив в писмено
становище по същество оспорва изцяло доводите в касационната жалба, както за
наличие на основание за приложение на чл.28 от ЗАНН, поради липса на щета за
държавния бюджет, така и твърдението за допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила в производството пред РС Стара Загора. Поддържа всички
доводи изложени пред въззивния съд досежно наведените оплаквания против
законосъобразността на наказателното постановление.
Представителя на Окръжна прокуратура дава
заключение за законосъобразност на въззивното съдебно решение и предлага на
съда да бъде потвърдено.
Касационният състав на съда, след като обсъди
събраните по делото доказателства, наведените от жалбоподателя касационни
основания, доводите и становищата на страните и като извърши на основание
чл.218, ал.2 от АПК служебна проверка на валидността, допустимостта и
съответствието на обжалваното съдебно решение с материалния закон, намира за
установено следното:
Касационната жалба е подадена в
законоустановения срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се явява неоснователна.
Ангажирана е административно
наказателната отговорност на ЕТ „М. Л.Г.“ представлявано от Л.Г.Г., поради
което постоянния адрес на лицето, представляващо търговеца няма правно значение
– страна в производството е онова лице, чиято административно наказателна или
имуществена отговорност е ангажирана, а не лицето, което го представлява. В
тази връзка следва да се каже, че не е задължително едноличния търговец да се
представлява от същото физическо лице, което е регистрирало и осъществява
търговска дейност по занятие по смисъла на ТЗ. Предвид, че дейност като
едноличен търговец извършват физическите лица, то и същите като дееспособни
субекти на правото представляват сами себе си, но няма пречка да упълномощят
трето лице да ги представлява. Дори и когато представител на едноличния
търговец е същото физическо лице, което осъществява търговската дейност под
регистрираното наименование на търговец /фирма/, в отношенията с другите
търговци и държавни органи влиза търговеца с фирмата, адреса си на управление,
седалище и управител, съответно представител. Уточнението се налага с оглед
възраженията, че съдът е бил длъжен да търси касатора на постоянния адрес на
физическото лице, което осъществява търговска дейност, чрез ЕТ „М.-Л.Г.“ и
представлява търговеца. По аргумент от чл.60 вр. с чл.61 от ЗАНН, съдът
призовава нарушителят, а това е физическото лице Л.Г.Г., но в качеството му на
ЕТ „М.-Л.Г.“ при това го призовава на адреса, посочен във въззивната жалба,
както е сторено в случая, и ако на този адрес нарушителят не бъде намерен, то
делото се гледа в негово отсъствие. Правото на жалба се упражнява по желание на
нарушителя и той взема мерки да посочи адрес, съответно адресат, на който да
бъде открит и призован. Ето защо оплакванията, че съдът следва да търси
постоянния адрес на физическото лице са неоснователни, а освен това от
процесуалното поведение на търговеца и в настоящата фаза на съдебното производство
се налага извода, че същият посочва като адрес на управление и седалище, на
който е призован за участие и от РС Стара Загора. Едва в касационната жалба
посочва и съдебен адресат, където да му бъдат връчвани книжата и уведомява, че
отсъства от страната. Онзи, по чиято инициатива се образува съдебно
производство е длъжен да посочи адрес, а при продължително отсъствие и съдебен
адресат, където да бъде намерен, а съда няма нито задължение, нито правомощие
да го издирва, за да му осигури право на участие. Последното се осигурява, чрез
своевременното изпращане на съобщения, призовки и книжа на посочения от
жалбоподателя адрес, а ако не се намери на него, съдът дава ход на делото,
съгласно чл.61 от ЗАНН, както е процедирано в конкретния случай. Съществено
нарушение на съдопроизводствените правила не е допуснато.
На следващо място не се установява,
органите на административно наказателното производство да не са спазили
условията на чл.40 ал.2 от ЗАНН, тъй като са изпратили покана до обявения и вписан
в публичните регистри адрес на управление на търговеца. При промяна на този
адреса отново търговеца е длъжен да впише новото обстоятелство в Търговския
регистър. До момента, в който има вписан адрес на управление в ТР, то този
адрес е известния за всички трети лица. В случая тъкмо на вписания в ТР адрес
на управление е изпратена поканата. Няма допуснато нарушение на административно
наказателното производство при съставяне на АУАН.
Касатора не е наказан и два пъти за
едно и също нарушение, независимо, че правната норма, определяща начина на
деклариране на ДДС се съдържа в няколко алинеи на чл.125 от ЗДДС „Деклариране“.
Съгласно чл.125 ал.1 вр. с ал.3 вр. с
ал.5 от ЗДДС, данъка се декларира, чрез едновременно и своевременно подаване на
СД и отчетните регистри за съответния данъчен период. Оттук и извода, че подаването
само на един от посочените документи не изпълнява точно задължението по чл.125
от ЗДДС за деклариране на данъка. Задължението по чл.125 от ЗДДС остава
неизпълнено и в хипотеза, когато се пропусне срока по чл.125 ал.5 от ЗДДС.
Административно наказателната разпоредба на чл.179 ал.1 от ЗДДС обаче съдържа
три отделни състава на административни нарушения, които могат да се осъществят
в две алтернативни форми на изпълнителска дейност. В съответствие с изискването
за подаване както на СД, така и на отчетните
регистри, в състава на чл.179 ал.1 от ЗДДС са визирани, чрез изчерпателно
изброяване съставомерните бездействия, като изпълнението на всяко от тях, а не
на което и да е от тях, представлява отделно основание за носене на административно
наказателна отговорност. Задължението за подаване на отчетните регистри е
самостоятелно, независимо от условието да се изпълни едновременно със
задължението за подаване на СД по чл.125 ал.1 от ЗДДС. Данъка се декларира с
подаване на СД, но за удостоверяване на нейното съдържание се изисква подаване
и на отчетните регистри, чрез изпълнение на което задължение се контролира и
изпълнението на чл.124 ал.1 от ЗДДС. Ето защо не може да се приеме тезата, че
изброяването в чл.179 ал.1 от ЗДДС определя формите на едно и също
административно нарушение – това на чл.125 ал.3 от ЗДДС. Тази теза се отнася до
втората възможна проява на изпълнителска дейност по чл.179 ал.1 от ЗДДС, а
именно „ или не ги подаде в срок“, но изброяването преди алтернативата очертава
поведение, нарушаващо задължението по чл.125 ал.1, по чл.125 ал.2 и по чл.124
ал.1 вр. с ал.3 от ЗДДС, като последната разпоредба касае срока, в който да се
изпълни задължението за подаване на отчетните регистри. Ето защо, макар нормата
на чл.125 от ЗДДС да е озаглавена „Деклариране“, но след като в чл.179 ал.1 от ЗДДС са визирани отчетните регистри по чл.124 ал.1 от ЗДДС, се налага извода,
че се касае за отделни състави на административни нарушения – три на брой, които
могат да се изпълнят в две алтернативни форми, а именно не подаване в срок на
изброените документи, съответно подаването им извън срока. Подаването на всеки
от документите по чл.125 ал.1, чл.125 ал.2 и чл.124 от ЗДДС е отделно
задължение, за неизпълнение на което се налага отделно административно
наказание. В подкрепа на този довод е и
използваната от законодателя техника при очертаване на отделните състави на чл.179
ал.1 от ЗДДС, а именно не се визира едно деяние, изразяващо се в „не
деклариране на ДДС“ или „не декларирането му в срок“, а в не подаването на СД
по чл.125 ал.1, не подаване на СД по чл.125 ал.2, не подаване на отчетните
регистри по чл.124 от ЗДДС, като изброяването е изчерпателно, чрез поставяне на
препинателния знак „запетая“. Ако законодателя бе искал да определи като едно
административно нарушение неизпълнението на реда и начина за деклариране на
ДДС, то той би си послужил с общата формулировка на нарушаване на чл.125 ал.3 от ЗДДС, но в случая правната конструкция е друга, поради което макар данъка да се
декларира по реда и начина, установени от чл.125 от ЗДДС, административните
нарушения са очертани за неизпълнение на всяко едно отделно задължение за
подаване на съответния документ, което налага извода, че нарушението в конкретния случай не е едно, а са две и
самостоятелни, като са осъществени при първата алтернативна форма на
съставомерно изпълнение. В тази връзка възражението на касатора, че е наказан
два пъти е неоснователно, а въззивния съд не е допуснал нарушение на
изискването да разгледа делото по същество като не е дал конкретен отговор на
този довод от въззивната жалба. Съдът е длъжен да се произнесе по въпроса за
административно наказателната отговорност – фактите, въздигнати и предявени
като основание за нейното ангажиране и съответно въпрос на правилно приложение
на материалния закон, е да провери и съответствието с приложената правна
квалификация – това е административно наказателната норма, послужила за
определяне на вида и размера на наложеното наказание. По въпроса за приложението
на чл.28 от ЗАНН следва да се каже, че нарушението е типично за своя вид,
поради което за малозначителност, изключваща обществената му опасност не може
да се говори. Касатора поддържа втората алтернатива на чл.9 ал.2 от НК – явно
незначителна обществена опасност, поради това, че не е извършал сделки,
изискващи начисляване на ДДС. Този факт обаче не сочи на явна незначителност,
защото първо нарушението засяга защитения обект, а това са уредените от ЗДДС
обществени отношения между задължените лица и приходната администрация за
отчетност на данъка, дори когато няма данък за внасяне или възстановяване, и на
второ място засягането се извършва по очертания от
административно наказателната разпоредба начин - чрез простото фактическо
въздържане от дължими действия. Нарушителя не сочи извънредни обстоятелства,
които да са препятствали изпълнението на задълженията му към приходната
администрация, като същевременно се ползва от регистрацията си по ЗДДС, дори
когато не осъществява облагаеми доставки. Ето защо след като остава регистриран
по ЗДДС, дори когато няма данък за внасяне или за възстановяване,
регистрираното лице остава длъжно да подава СД по чл.125 от ЗДДС, така и
отчетните регистри по чл. 124 от същия закон.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал.2,
предл. първо от АПК, Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №529/16.10.2019г.,
постановено по АНД №2511/ 2019 г. по описа на РС Стара Загора.
Решението
не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.