Решение по дело №7807/2017 на Районен съд - Плевен

Р Е Ш Е Н И Е

№

гр.Плевен, 29.12.2017г.

 

 В ИМЕТО НА НАРОДА

        

         Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в публичното заседание на  петнадесети декември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА

 

При секретаря Марина Цветанова като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 7807 по описа за 2017г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Обективно кумулативно съединени искове с правно основание обективно кумулативно съединени иска с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,  с цена на иска 600 лв. – главница, ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,  с цена на иска 343,32 лв. – договорна лихва,  и   чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 271,77 лв. –лихва за забава.

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от „А.З.С.Н.В.” ЕАД, ***, със седалище и адрес на управление ***, офис- ***, представлявано от М.Д.Д.-Управител срещу Ц.Р.С., ЕГН**********,***, в която се твърди, че на дата 25.11.2009г. „***е сключило с Ц.Р.С., е ЕГН: **********, договор за паричен заем №***, с който дружеството й е предоставило кредит в размер на 600,00 лева. Твърди, че съгласно Общите условия, при които е подписан договора за паричен заем, Земополучателят се задължава да върне кредита заедно с договорната лихва в размер на 343,32 лева,на двадесет и една равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 44,92 лева, или общо в размер на 943,32 лева. Твърди, че Договорът за паричен заем е сключен по искане на заемополучателя. Твърди, че с подписването на договора, заемополучателят е получил сумата, видно от Касов ордер от 25.11.2009г., подписан ог заемоподучателя-Ц.С.. Твърди, че с подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят я е уведомил подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. Излага съображения, че на основание Закона за потребителския кредит на длъжника е начислена лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 1.12.2009 г. до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 621,77 лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежи рала, неплатена погасителна вноска. Твърди, че Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 350,00 лв., с която са погасени както следва: лихва за забава в размер на 350,00 лв. за периода от 1.12.2009 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до 15.10.2014 г. /датата, на която е извършено последното от длъжника плащане/. Твърди, че срокът на договора е изтекъл с падежа на последната погасителна вноска, а именно 19.04.2010 г. и не е обявяван за предсрочно изискуем. Твърди, че с оглед изложеното претендира от длъжника Ц.Р.С., като Заемател по Договор за заем на физическо лице, сключен на 25.11.2009 г. с № ***. да заплати н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД главница 600,00 лв., договорна лихва 343,32 лв.. ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението в районен съд до окончателното изплащане на задължението, както и лихва за забава в размер на 271,77 лв. или обща сума в размер на 1215,09 лв. Твърди, че на длъжника е начислена лихва за забава за периода от датата на която е станала изискуема първата неплатена от дльжника погасителна вноска - 1.12.2009г., до датата на подаване на заявлението в съда. Общият размер на начислената лихва е 271,77 лв лева , който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена главница от съответните погасителни вноски. Твърди, че към настоящият момент Ц.Р.С. не е изплатила изцяло дължимия паричен заем към Дружеството. Твърди, че сумата, която е погасена до момента, е в размер на 350,00 лв„ с която са погасени както следва: лихва за забава в размер на 350.00 лв. за периода от 1.12.2009 г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена погасителна вноска/ до 15.10.2014 г. /датата, на която е извършено последното от длъжника плащане/, при спазване на разпоредбата на чл. 76. изр. 4 от ЗЗД. Твърди, че междувременно, на 16.11.2010г, е сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ между „***” АД и „А.з.с.н.в.” ООД /сега ЕАД/, съгласно който вземането на „***" АД срещу Ц.Р.С. е прехвърлено изцяло с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви на дружеството - кредитор. Твърди   , че съгласно пълномощно от „***” АД,  ищеца е съобщил на длъжника за станалата цесия чрез изпращане на уведомително писмо, видно от приложеното известие за доставяне чрез „Български нощи” ЕАД. Твърди, че в качеството си на цесионер, „А.з.с.н.в.” ЕАД, е подала заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК. Съдът е уважил претенцията и по образуваното ч.гр.д. 5861/2017г. по описа на PC - Плевен, е издадена Заповед за изпълнение, срещу която е постъпило писмено възражение от длъжника. Твърди, че с подписването на Договора за заем, Ц.Р.С., в качеството на кредитополучател, се е съгласила с Общите условия към него, гласящи, че при неизпълнение от нейна страна, кредитодателят има правото да уведоми за неизпълнението посочените лица и организации, както и да събира вземането си по реда на принудителното изпълнение. Моли         , да бъде признато за установено по отношение на Ц.Р.С., с ЕГН: **********, че същата дължи н.А.з.с.н.в. ЕАД сумата от 1215.09 лева, от които: 600,00 лева главница; 343,32 лева договорна лихва; 271,77 лева лихва за забава за периода от 1.12.2009г. /датата, на която е станала изискуема първата неплатена вноска/ до датата на подаване на заявлението в съда, ведно със закониата лихва за забава от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда, до окончателното изплащане на задължението. Претендира направените деловодни разноски.

В срокът по чл.131 ГПК  е постъпил писмен отговор от ответника  по делото, в който взема становище, че предявените искове са допустими, но по същество са изцяло неоснователни. Оспорва същите изцяло по основание и по размер. Не оспорва твърдението на ищеца, че на 25.11.2009г. е сключила с „***” АД договор за паричен заем за сумата от 600.00лв. Не оспорва и твърдението, че е заплатила сумата от общо 350.00лв. Ищецът, обаче, в исковата молба твърди, че ответницата дължи лихва за забава в размер на 621,77лв., считано от 01.12.2009г до датата на подаване на заявлението в съда, без да представи доказателства как точно е изчислена тази лихва, с оглед твърдението, че същата е изчислена за „всяка отделна падежирала неплатена погасителна вноска.” Прави възражение за изтекла погасителна давност /тригодишна за лихвите и дори и общата петгодишна за главницата/ досежно:  •     вземането на ищеца за главницата в размер на 600лв., считано от 19.04.2010г. - датата на падежа на последната дължима вноска по договора., •    вземането на ищеца за договорка лихва в размер на 343.32лв.   ,•       вземането на ищеца за лихва за забава в размер на 271.77лв., за периода от 01.12.2009г. до датата на подаване на заявлението в съда. Излага съображения, че тъй като срока на Договора за паричен заем е 21 седмици, считано от 25.11.2009г. и последна падежна вноска е на 19.04.2010г„ то счита, че вземането на ищцовото дружество е погасено по давност към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. При възражение от страна на ищеца, че с факта на последното плащане на вноска на дата 15.10 2014г. се е прекъснала погасителната давност, на основание чл.116, б.”а" от ГПК, моли да бъде взето предвид, че с платената от ответницата сума в размер на общо 350, 00лв., ищецът е погасил част от законната лихва, т.е. от нейна страна няма плащане на главница, което не може да се счете като признаване на вземането и като прекъсване на давностен срок. Излага съображения, че от датата на крайния срок на договора - 19.04.2010г до настоящия момент са изминали повече от седем години, през които ищеца е имал правна възможност да си потърси вземането по съдебен ред, но не го е сторил. Прави възражение за процесуалната легитимация на ищеца, тъй като не е била уведомена по надлежния за това начин за извършената цесия между стария и новия кредитор, Видно от приложения Договор за цесия между „***” АД и „А.з.с.н.в.” ООД, същият е сключен на дата 16.11.2010г. Твърди, че уведомителното писмо за извършената цесия, изготвено до нея е с дата 03.07.2017г., т.е. седем години по-късно и явно с оглед образуване на настоящия съдебен процес. Категорично заявава, че такова уведомително писмо не й е изпращано, нито е търсена от пощата за получаване на пратка. Излага съображения, че съгласно чл.99, ал.3 от ЗЗД, задължението за уведомление за извършената цесия до длъжника е на предишния кредитор, което той в случая не е сторил. Не е съгласна с волята на ищеца, съда да счете, че с получаването на ИМ е уведомена за извършената цесия, тъй като същата е подадена от новия кредитор и с образуването на гражданско производство срещу ответницата вече е лишена от по-голямата част от възможността да уредят взаимоотношенията си по доброволен път и в случаи на осъдително решение срещу нея, ще бъде натоварена и със съдебни разноски. Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Страните не спорят, а и от приложените писмени доказателства към исковата молба се установява, че на дата 25.11.2009г. „***е сключило с Ц.Р.С., е ЕГН: **********, договор за паричен заем №***, с който дружеството й е предоставило кредит в размер на 600,00 лева. Съгласно Общите условия, при които е подписан договора за паричен заем, Земополучателят се задължава да върне кредита заедно с договорната лихва в размер на 343,32 лева, на двадесет и една равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 44,92 лева, или общо в размер на 943,32 лева. Първата погасителна вноска е уговорено да бъде платена на 30.11.2009г., поради което и в съответствие с погасителния план към договора последната 21-ва седмична погасителна вноска е с падеж 19.04.2010г. Договорът за паричен заем е сключен по искане на заемополучателя. С подписването на договора, заемополучателят е получил сумата, видно от Касов ордер от 25.11.2009г., подписан от заемоподучателя-Ц.С.. 

От приложения договор за прехвърляне на вземания  от 16.11.2010г., както, в едно с препис-извлечение от Приложение 1 към Договора и от Потвърждение за цесия на основание чл.99, ал.3 ЗЗД  от *** АД, се установява, че последното дружество е прехвърлило вземането, което има по горепосочения договор от Ц.Р.С.н. „А.з.с.н.в.“ООД.

Видно от известие за доставяне Уведомление № УПЦ-С-ИАМ1248315, същото е изпратено до Ц.Р.С. на 26.07. 2017г., но е останало невръчено, тъй като пратката не е потърсена. Уведомителното писмо е приложено към исковата молба и заедно с нея е връчено на ответницата по делото.

При така установеното от фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:

Предявени са специални установителни искове, имащи за предмет претендирани неудовлетворени притезателни права за плащане на задължение, възникнало на основание на договор за кредит и прехвърлено на основание договор за цесия, както и за заплащане на обезщетение за забава в размер на законната лихва. В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми,  да докаже съществуването на валиден договор за цесия, както и че за станалото прехвърляне на вземането е уведомен длъжника по правилата на чл.99, ал.3 от ЗЗД; в негова тежест е да докаже основанието и размерът на претендираната сума.

Не е спорно между страните и е установено по делото от представените доказателства, че на дата 25.11.2009г. „***е сключило с Ц.Р.С., е ЕГН: **********, договор за паричен заем №***, с който дружеството й е предоставило кредит в размер на 600,00 лева. Съгласно Общите условия, при които е подписан договора за паричен заем, Земополучателят се задължава да върне кредита заедно с договорната лихва в размер на 343,32 лева, на двадесет и една равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 44,92 лева, или общо в размер на 943,32 лева. Първата погасителна вноска е уговорено да бъде платена на 30.11.2009г., поради което и в съответствие с погасителния план към договора последната 21-ва седмична погасителна вноска е с падеж 19.04.2010г. Договорът за паричен заем е сключен по искане на заемополучателя. С подписването на договора, заемополучателят е получил сумата, видно от Касов ордер от 25.11.2009г., подписан от заемоподучателя-Ц.С.. 

По делото се установява също, че с договор за продажба и прехвърляне на вземане /цесия/ от дата 16.11.2010., между  *** АД и А.з.с.н.в. ООД, е прехвърлено вземането, което цедента има спрямо ответницата Ц.Р.С. произтичащо от горепосочения договор за кредит.

 По делото е представено уведомление за прехвърляне на вземане, адресирано до ответницата, което е останало невръчено. Уведомлението до длъжника е приложено към исковата молба и с получаването му в едно с исковата молба, цесията е надлежно съобщена на отвтеницата. Закона не указва формата и момента на съобщаването.Достатъчно е то да е налице в момента, в който съда е сезиран със спора.Няма пречка съобщаването като  фактическо действие с правни последици да бъде извършено и от пълномощник.В същия смисъл е Решение №123 от 24.06.2009г. на ВКС по т.д.№12/2009г.,ІІ т.о. ТК, в което съдът в изпълнение на правомощията си по чл.291 от ГПК приема за правилна съдебната практика, съгласно която сама по себе си исковата молба не може да се счете за уведомление по смисъла на чл.99 ал.4 от ЗЗД, но когато към нея е приложено уведомление макар и дотогава невръчено на длъжника се приема, че съобщаване на цесията все пак е извършено.В настоящия казус ситуацията е аналогична-исковата молба ведно с приложено към нея уведомление и връчването им на ответника имат значение на съобщение по чл.99 ал.4 от ЗЗД. По този начин всъщност, всички изисквания на закона, целящи да предпазят длъжника и да му позволят да плати добре – на носителя на вземането, са изпълнени. Ответника би могъл да възразява срещу нередовното си уведомяване за извършената цесия, само в случай, че трвърди изпълнение на задължението към стария кредитор. Такива възражения по делото не са противопоставени. Поради изложеното съдът намира предявените искове за основателни и доказани в предявения си размер, доколкото същия не е оспорен от ответницата по делото.

Ответницата  е противопоставила правопогасяващо въззражение за погасяване на предявените претенции по давност. Видно е, че вземането произтича от договор за потребителски заем, поради което за него е валидна общата 5-годишна погасителна давност съгласно чл.110 ЗЗД. Установява се от приложения към договора погасителен план, че падежа на последната погасителна вноска по кредита е 19.04.2010г., поради което и към тази дата всички вземания по кредита са били изискуеми, от който момент е започнала та тече погасителната давност. По вземанията за лихва погасителната давност е 3-годишна  съгласно чл.111, б.“в“ ЗЗД. Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 5861/2017г. е подадено на 03.08.2017г. след изтичане на 3-годишния и съответно за главницата-  5-годишния давностен срок. 5-годишната погасителна давност е изтекла на 19.04.2015г., а за лихвата- на  19.04.2013г. Ищеца се позовава на прекъсване на давността с извършване на последно плащане от ответницата по делото на дата 15.10.2014г., който факт се признава от ответницата по делото.  Признаването е едностранно волеизявление, с което длъжникът пряко и недвусмислено заявява, че е задължен към кредитора. Съгласно трайната практика, признаване чрез частично плащане не се разпростира върху останалата неплатена част от дълга. / Решение № 214 от 14.02.2003 г. на ВКС по гр. д. № 18874/2002 г., V г. о.,/

Предвид изложеното, следва да бъде прието, че обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,  с цена на иска 600 лв. – главница, ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД,  с цена на иска 343,32 лв. – договорна лихва,  и   чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД с цена на иска 271,77 лв. –лихва за забава следва да бъдат отхвърлени изцяло като погасени по давност.

             Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ищеца следва да бъде осъден да плати на ответницата направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв. Своевременно е направено възражение с правно основание чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което обаче се явява неоснователно, тъй като минималния размер на адвокатското възнаграждение е 300 лв., а претендираното е в размер на 200 лв.

           По изложените съображения съдът

 

Р        Е       Ш        И:

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, оф***, представлявано от М.Д.Д.-Управител против Ц.Р.С., ЕГН**********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 600,00 лева, представлаваща главница по договор за кредит договор за паричен заем №***, цедирано с Договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3873/04.08.2017г. по ч.гр.д.№5861/2017г. по описа на РС-Плевен, КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, оф***, представлявано от М.Д.Д.-Управител против Ц.Р.С., ЕГН**********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 343,42 лева, представлаваща договорна лихва по договор за кредит договор за паричен заем №***, за периода от 30.11.2009г. до 19.04.2010г., цедирано с Договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3873/04.08.2017г. по ч.гр.д.№5861/2017г. по описа на РС-Плевен КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОТХВЪРЛЯ предявения от „А.З.С.Н.В.” ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, оф***, представлявано от М.Д.Д.-Управител против Ц.Р.С., ЕГН**********,*** иск с правно чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД, вр.чл.99 ЗЗД, за признаване за установено, че ответника по делото дължи на ищеца сумата от 271,77 лева, представлаваща лихва за забава по договор за кредит договор за паричен заем №*** за периода от 16.10.2014г. до 03.08.2017г., цедирано с Договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010г., за която сума е издадена Заповед за изпълнение № 3873/04.08.2017г. по ч.гр.д.№5861/2017г. по описа на РС-Плевен КАТО ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК „А.З.С.Н.В.” ООД  ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, оф***, представлявано от М.Д.Д.-Управител да плати на Ц.Р.С., ЕГН**********,*** сумата от 200 лв. направени по делото деловодни разноски за адвокатско възнаграждение.

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

             

                                                      РАЙОНЕН СЪДИЯ: