Р Е
Ш Е Н
И Е
№ /24.10.2019г. гр.Търговище
в името на народа
ОКРЪЖЕН СЪД-ТЪРГОВИЩЕ
пети
състав
На двадесет и първи октомври 2019 година
В публично съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:МИЛЕН СТОЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА
Секретар:Ирина Василева
като разгледа
докладваното от председателя на състава в.гр.д.№262 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна
жалба от ответника Прокуратурата на Република България-гр.София, ЕИК *********
против решение №119/16. 07.2019г. по гр.д.№1120/2018г. на Районен съд-Попово, с
което на осн. чл.108 от ЗС е установена собствеността на ищцата Г.Г.К. *** на преносим компютър
"Compaq", модел CQ61-476 SQ и Компютър "NEO", модел 4316 X PERIENCE - преден панел; DVD устройство,
рестартиращ бутон, стартиращ бутон и 2 бр. USB вход/изхода - заден панел;
захранващ блок, входове за клавиатура и мишка, изход за монитор, 4 бр. USB
вход/изхода, вход за LAN връзка, 2 аудио изхода и три входа и еврожак и 1 бр.
LAN карта и ответникът е осъден да й предаде владението върху същите, както и
да й заплати направените по делото разноски в размер на 80.16 лв.С доводи за нарушения на процесуалния и
материалния закон, както и за необоснованост, въззивникът моли за отмяна на
решението и отхвърляне на предявения иск.
С писмен отговор
по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззи-ваемата страна оспорва
основателността на въззивната жалба и моли за потвърждаване на решението.
След проверка по реда на чл.269-272 от ГПК, въззивният съд констатира
следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но
неоснователна.
Предявеният иск по чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и
предаване на владението е обоснован с обстоятелствата, че на 10.12. 2013г. от
дома на ищцата в гр.Попово служител на ДАНС-Н-21-Търгови-ще е иззел с протокол
като веществени доказателства нейни собствени движими вещи-преносим
компютър "Compaq", модел CQ61-476 SQ и Компютър "NEO",
модел 4316 X PERIENCE - преден панел;
DVD устройство, рестартиращ бутон, стартиращ бутон и 2 бр. USB вход/изхода -
заден панел; захранващ блок, входове за клавиатура и мишка, изход за монитор, 4
бр. USB вход/изхода, вход за LAN връзка, 2 аудио изхода и три входа и еврожак и
1 бр. LAN карта, които до настоящия момент не са й върнати и без законно
основание се задържат от представители на Прокуратурата.
С
писмен отговор в срока и по реда на чл.131, ал.1 от ГПК ответ-никът оспорва исковете с възражения за
липса на предпоставките по чл.108 от ЗС, включая с възражение за изтекла погасителна
давност.
След преценка на събраните по делото
доказателства, въззивният съд прие за установено следното:
Решението е валидно и допустимо.
Въззивната жалба е допустима, но
неоснователна.
По силата на договор за кредит за покупка на стоки № CREX -01578413/01.09.2007г. и договор за лизинг от 22.03.2010г. с гаранционна
карта, ищцата е легитимирана като носител на правото на собственост върху
компютър „NEO“, модел „4316 X PERIENCE”, на стойност
529.00 лв. и лаптоп "Compaq" CQ61-476 SSQ,
на стойност 1 100 лв., като с протокол за претърсване и изземване от 10.12.2013г. от дома й в
гр.Попово същите са иззети за нуждите на ДП № 1/2013 г. на ДАНС-Н-21-Търговище,
образувано на 03.12.2013г. за престъпление по чл.319а, ал.1 от НК.С
постановление на Окръжна прокуратура гр.Търговище е образувано и са отделени материали
в друго досъдебно производство-ДП №3/2014г. на ДАНС-Н-21-Търговище срещу
неизвестен извършител за престъпление по чл.172а, ал.1, във вр. с чл.26 от НК,
към което са приобщени всички веществени доказателства, иззети по ДП № 1/ 2013г.
на ДАНС-Н-21-Търговище. Настъпила е и законодателна промяна, в резултат на
което на 29.06.2015г. разследването е прехвърлено от ДАНС на РУП-Попово, образувана
е и прокурорска преписка вх.№662/ 2014г. на РП-Попово, обуславяща
материалноправната и процесуалноправната легитимация на ответника.С писмена молба
от 10.11.2014г. съпругът и синът на ищцата са поискали връщането на иззетите от дома им вещи, като с
Постановление от 14.11.2014г. и без конкретни мотиви Районна прокуратура-Попово
е отказала връщането им.Във връзка с посочения прокурорски акт, ответната страна
не е направила конкретни искания и оспорвания пред въззивната инстанция, поради
което липсва основание за изключването му от кръга на доказателствата.
Съгласно разпоредбите
на чл.127 КРБ и чл.46 от НПК, в изключителната
компетентност на прокуратурата е да ръководи разследването и упражнява надзор
за законосъобразното му провеждане, включая спазването на чл.111, ал.2 от НПК,
касаещо случаите на връщане на веществените доказателства на правоимащите преди
завършване на наказателно производство, когато това няма да затрудни
разкриването на обективната истина и вещите не са предмет на административно
нарушение.При постановен
от прокуратурата отказ, в правомощията на гражданския съд е да прецени дали при
изземването, респ. задържането не е налице неоснователно ограничение на правата
на притежателя.
В
конкретния случай, от изземването до настоящия момент са изтекли близо шест години
и дори разследването по чл.172а, ал.1, във вр. с чл.26 от НК да
не е приключило, то посоченият продължителен период е напълно достатъчен за органите на наказателното производство да
извършат необходимите процесуално-следствени действия и да ангажират
съответните доказателства, т.е. няма пречки по чл.111, ал.2 и чл.113 от НПК за
връщане на вещите преди приключване на производството.С оглед на тези
обстоятелства, следва да се приеме, че към настоящия момент ответникът без
основание задържа вещите на ищцата, която преценка гражданският съд е овластен
да направи самостоятелно и независимо от процедурата по чл.111, ал.2 от ГПК (в този смисъл-решение
№164/ 26.10.2017г. по гр.д.№ 557/ 2017г. на ВКС, І г.о. и решение №10/04.03.2015г.
по гр.д. № 4171/2014г. на ВКС, І г.о.), а по повод правопогасителното
възражение на въззивника- касае се за
право на собственост, което е абсолютно вещно право и не подлежи на погасяване
по давност, поради което предявеният иск по чл.108 от ЗС е доказан по основание
и следва да бъде уважен.
Предвид горното, обжалваното осъдително решение на районния съд е правилно и
на осн.чл.271, ал.1 от ГПК следва да бъде потвърдено, като при липса на
възражение за прекомерност по чл.78, ал.5 от ГПК, на въззиваемата страна се
присъдят направените във въззивната инстанция разноски в размер на 1 200 лв.
Въз основа на изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №119/16.07.2019г.,
постановено по гр.д.№1120/2018г. по описа на Районен съд-Попово, на осн.чл.271, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България-гр.София, ЕИК
********* да заплати на Г.Г.К. ***, ЕГН:** 04028270 направените
във въззивната инстанция разноски в размер на
1200 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.