РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Бургас, 31.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120100847 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Д. Б. З. с ЕГН
********** от гр.*/***********със съдебен адрес ************* – адвокат
Ж. Б., против „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представлявано от изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев. С
исковата си молба и приетото в съдебно заседание изменение ищцата
предявява следните искове : 1. за признаване незаконност на уволнението и
за отмяна на акт № 920000000085/ 13.12.2023г. на изпълнителния директор на
ответното дружество, с което трудовото им правоотношение е прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 от КТ; 2. за възстановяване на заеманата преди
уволнението длъжност - „главен юрисконсулт” в ответното дружество; 3. за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3900 лв. месечно
за оставането й без работа през периода 14.12.2023г. – 10.03.2024г.; 4. за
заплащане на обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 1100 лв. месечно
за периода 11.03.2024г. – 14.06.2024г., представляващо разликата между
получаваното до уволнението трудово възнаграждение и получаваното от
ищцата по-ниско трудово възнаграждение по ново трудово правоотношение;
ведно със законната лихва върху тези вземания от предявяването на иска на
09.02.2024г. до окончателното плащане на вземането. Претендира и
1
присъждане на направените по делото разноски.
Ищцата твърди, че е била в трудово правоотношение с ответника, по
което заемала длъжността „главен юрисконсулт” в ответното дружество.
Оспорва наличието на предпоставките на чл.328, ал.2 от КТ за прекратяване
на това правоотношение. Оспорва компетентността на лицето, издало
заповедта, като сочи основания за незаконосъобразност на избора на нови
членове на съвета на директорите на дружеството, респективно до
незаконосъобразност на избора на изпълнителен директор. Твърди също, че
липсва и одобрен нов бизнес план, както и че длъжността не е ръководна.
Счита, че е налице злоупотреба с право.
Ответникът не представя писмен отговор и не сочи доказателства в
срока по чл.131, ал.1 от ГПК. В съдебно заседание чрез пълномощника си
оспорва исковата молба.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.344 ал.1–3 вр. чл.-225,
ал.1 и 2 от Кодекса на труда /КТ/.
Въз основа на твърденията на страните в исковата молба и в съдебно
заседание съдът приема, за безспорно между тях, че ищцата Д. Б. З. е
работила по безсрочно трудово правоотношение в ответното дружество
„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД – Бургас на длъжността „главен
юрисконсулт”. Това трудово правоотношение е прекратено с акт №
920000000085/ 13.12.2023г. на изпълнителния директор на ответното
дружество Цветан Мирчев, считано от 14.12.2023г. – без предизвестие.
Посоченото в акта правно основание за прекратяване на трудовото
правоотношение е „чл.328 ал.2 от КТ“, а посоченото фактическото основание
е „поради сключване на договор за управление № ЧР-02-110/ 18.08.2023г.
Ответникът не е оспорил претендирания от ищцата размер на последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение от 3900 лв.
Не се спори също и се установява от събраните писмени доказателства,
че след уволнението ищцата е останала без работа в периода 14.12.2023г. -
10.03.2024г. От 11.03.2024г. е започнала работа като главен експерт в Служба
по вписванията – Бургас, назначена със заповед на изпълнителния директор
на Агенцията по вписванията от 06.03.2024г. Това правоотношение
продължава и към момента при договорено основно месечно възнаграждение
в размер на 2800 лв.
Посоченото в акта правно основание за прекратяването на трудовото
правоотношение на ищцата /чл.328, ал.2 от КТ/ установява специално
потестативно право на работодателя да уволни служителите от ръководството
на предприятието след сключването на нов договор за управление на
предприятието. Съдебната практика трайно приема, че този нов договор за
управление следва да съдържа бизнес задача с конкретни икономически
2
показатели, които новият управляващ предприятието трябва да постигне
/например производителност, рентабилност, обем на оборота, печалби,
поддържане на определен брой работни места и др./, а въз основа на бизнес
задачата, управляващият е длъжен да разработи своя бизнес програма, която
да предложи и изпълни по време на договора си. Именно поради
особеностите на договора за управление, за да се осигури възможност на
управителя да изпълни програмата си и да постигне зададената бизнес задача,
законът му предоставя възможността да сформира нов управленски екип,
поради което и в негова полза е регламентирано потестативното право по чл.
328, ал. 2 КТ. В този смисъл е трайната практика на ВКС, изразена например в
решенията по гр. д. № 919/ 2016г., по гр. дело № 1484/ 2009 г., по гр.д. № 937/
2011 г. на III г.о., по гр. дело № 168/ 2011 г., по гр. дело № 819/ 2011 г. на IV
г. о., на ГК на ВКС.
Съдът приема, че процесният акт за прекратяване на трудовото
правоотношение на ищцата не е мотивиран, тъй като в него не са посочени
ясно фактическите основания за постановяването му. Работодателят се е
задоволил като основание да посочи само „сключването на договор за
управление“, непредставен по делото, но липсват въведени фактически
основания, обосноваващи необходимост от сформиране на нов управленски
екип, респективно от освобождаване на служители от ръководството на
предприятието. Наред с това, носещият доказателствената тежест ответник в
настоящото производство не проведе доказване съдържанието на този
договор да предвижда нова управленска програма на предприятието с нова
бизнес задача. Не се установи също да е започнало реално изпълнение на
задълженията на новия управител по този договор. Вписването на новия
изпълнителен директор по партидата на дружеството в Търговския регистър
не е равнозначно на начало на изпълнение на договорните задължения по
управлението на дружеството. По тези съображения съдът приема, че по
делото не се установи надлежното възникване за работодателя на правото на
уволнение по чл.328, ал.2 от КТ. Това е достатъчно, за да се формира извод за
незаконосъобразност на извършеното уволнение, без да бъдат изследвани
останалите спорни въпроси.
Поради незаконността на уволнението на ищцата основателни са
исковете за неговата отмяна и за възстановяване на ищцата за заеманата
преди уволнението длъжност. Неотносим към допустимостта и
основателността на тези искове е соченият от ответника безспорен факт на
встъпване на ищцата в ново служебно правоотношение. Трудовата заетост на
уволнения служител не представлява пречка за възстановяването му на
заемана до незаконното уволнение длъжност. Напротив, законът в нормата на
чл.327, ал.1, т.8 от КТ предоставя на този служител правото да прекрати
новото правоотношение без предизвестие, за да заеме работата, на която е
възстановен.
Тъй като след незаконното уволнение ищцата е останала без работа ,на
основание чл.225, ал.1 от КТ ответникът й дължи обезщетение в размер на
3
брутното й трудово възнаграждение за този период - 14.12.2023г. –
10.03.2024г. При приетия за установен размер от 3900 лв. на последното
получено от ищцата брутно трудово възнаграждение по смисъла на чл.228,
ал.1 от КТ, на основание чл.162 от ГПК съдът определя дължимото за този
период обезщетение в размер на общо 11 322,58 лв.
За следващия период, през който ищцата работи и получава по-ниско
трудово възнаграждение, ответникът й дължи обезщетение на основание
чл.225, ал.2 от КТ – в размер на 1100 лв. месечно, равняващи се на разликата
между трудовото възнаграждение до уволнението /3900 лв./ и трудовото
възнаграждение на новата длъжност /2800 лв./. За предявения период от
датата на новото правоотношение – 11.03.2024г. до края на установения от
закона 6-месечен период – 14.06.2024г. на основание чл.162 от ГПК съдът
определя размера на дължимото обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ на 3406,45
лв.
На основание чл.242 ал.1 от ГПК съдът ще постанови предварително
изпълнение на решението в частта за присъдените обезщетения по чл.225 от
КТ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца
направените по делото разноски, които видно от представения договор за
правна защита и съдействие са в размер на 780 лв. – заплатено адвокатско
възнаграждение.
На основание чл.78, ал.6 вр. чл.84, ал.1, т. от ГПК ответникът следва да
заплати дължимите за производството държавни такси от общо
699,16 лв. - 80 лв. за иска с правно основание чл.344, ал.1, т.1, КТ; 30 лв. за
иска с правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ и 589,16 лв. за уважените
оценяеми иск.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за незаконно уволнението на Д. Б. З. с ЕГН **********
и ОТМЕНЯ акт № 920000000085/ 13.12.2023г. на изпълнителния директор
на „Водоснабдяване и канализация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр.
Бургас, с който е прекратено трудовото правоотношение.
ВЪЗСТАНОВЯВА Д. Б. З. с ЕГН ********** на заеманата преди
уволнението длъжност „главен юрисконсулт” във „Водоснабдяване и
канализация“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище в гр. Бургас.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представлявано от изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев, със
4
съдебен адрес гр. София, ул. Стефан Караджа“ № 12, вх. Г, ет.6 – адвокат А.
М., да заплати на Д. Б. З. с ЕГН ********** от *******************, със
съдебен адрес ********************* – адвокат Ж. Б., следните суми :
11 322,58 лв. - обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ в размер на 3900 лв.
месечно за оставането й без работа през периода 14.12.2023г. – 10.03.2024г.;
3406,45 лв. - обезщетение по чл.225, ал.2 от КТ в размер на 1100 лв. месечно
за периода 11.03.2024г. – 14.06.2024г., представляващо разликата между
получаваното до уволнението трудово възнаграждение и получаваното през
този период по-ниско трудово възнаграждение; ведно със законната лихва
върху всяко просрочено вземане, начиная от 09.02.2024г. до окончателното
им изплащане; както и сумата от 780 лв. за направените по делото разноски.
ПОСТАНОВЯВА предварително изпълнение на решението в частта
за присъдените обезщетения.
ОСЪЖДА „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Бургас, кв. „Победа”, ул.
„Генерал Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”,
представлявано от изпълнителния директор Цветан Василев Мирчев, със
съдебен адрес гр. София, ул. ************– адвокат А. М., да заплати по
сметка на Районен съд - Бургас дължимите държавни такси в размер на 699,16
лв.
Решението на основание чл.315, ал.2 от ГПК подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд - Бургас в двуседмичен срок от днес -
31.05.2024г.
Да се връчат на страните преписи от решението.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5