Решение по дело №6738/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2145
Дата: 21 ноември 2019 г. (в сила от 19 декември 2019 г.)
Съдия: Николай Диянов Голчев
Дело: 20195330206738
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 30 октомври 2019 г.

Съдържание на акта

   Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 № 2145

 

гр. Пловдив, 21.11.2019 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, в открито съдебно заседание на четиринадесети ноември, две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ ГОЛЧЕВ

                                                                                        

          при участието на секретаря Тихомира Калчева, като разгледа докладваното от съдията АНД № 6738/ 2019г., по описа на РС- Пловдив, IV- ти наказателен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Образувано е по жалба на  К.В.А., ЕГН ********** против Наказателно постановление № 19- 1030- 002054 от 28.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на К.В.А., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Сочи се, че при съставянето на АУАН и издаването на наказателното постановление са допуснати съществени нарушения, ограничаващи възможността на жалбоподателя да се защити. Излага съображения в насока маловажност на процесния случай, като поддържа, че дори и да се приеме, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, то отчетената стойност е сравнително ниска. Моли се, атакуваното наказателно постановление да бъде отменено, като при условията на евентуалност се претендира да бъде редуциран срока на лишаване от право да се управлява МПС.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, явява се лично. Поддържа се депозираната жалба.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована,  не изпраща представител.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

            Жалбата е подадена в законоустановения срок, произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

         Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът,  след запознаване с приложените по дело АУАН и НП счита, че съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и темпорална компетентност на административнонаказващия орган следва от така представената Заповед № 8121з- 515/ 14.05.2018г. на Министъра на вътрешните работи. При съставянето на АУАН и при издаването на НП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава правото на защита на жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН, в тридневен срок от съставяне на акта, да направи писмени възражения срещу него.

По отношение на атакуваното наказателно постановление- същото съдържа реквизитите, разписани в чл. 57 от ЗАНН и в него не са налице съществени пороци, водещи до накърняване правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове- нарушението и нарушителят са установени на 16.03.2019г., когато е съставен и предявен на нарушителя АУАН, а процесното наказателно постановление е издадено на 28.03.2019г.

          По фактите:

          Съдът приема за установена следната фактическа обстановка: на дата 16.03.2019г. около 22.24ч., св. П. и св. Н., служители при ОД на МВР- Пловдив извършвали патрулна дейност на територията на Община Марица, на път II- 56- „Шипка- Павел Баня- Раковски- Калековец- п.в. Пловдив- Изток- п.в. Рогош- п.к. Асеновград. На посочения път II- 56, км. 97- ми, те забелязали лек автомобил марка и модел „Митсубиши Каризма“, рег. № ******, като решили да спрат водача на автомобила за извършване на рутинна проверка. Било установено, че водачът на лекия автомобил е лице с имена К.В.А., ЕГН **********. Длъжностните лица към ОД на МВР приканили жалбоподателя А. доброволно да се подложи на тест с техническо средство „Дрегер Алкотест 7510“ , с фабричен № ARВА- 0245, за проверка дали управлява МПС след като е употребил алкохолни субстанции. А. се съгласил да бъде тестван, като техническото средство отчело резултат от 0.93‰ концентрация на алкохол в издишания въздух. Резултатът от теста бил предявен на нарушителя и му бил издаден талон за медицинско изследване № 0034258 от 16.03.2019г. Талонът бил предявен на жалбоподателя, като той се запознал със съдържанието му, лично изписал в него, че не приема показанията на техническото средство и положил подпис в обособената за това графа. Предвид това, в талона било отразено, че нарушителят следва да се яви за медицинско изследване в УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив в период до 40 мин. от връчването на талона за изследване. Същият бил връчен на нарушителя в 22. 50ч. на 16.03.2019г. Предвид така констатираното нарушение, бил съставен АУАН бл. № 111301 от 16.03.2019г., който бил предявен и подписан от жалбоподателя. Следвайки това, жалбоподателят незабавно се насочил към УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив с цел да предостави кръвна проба за изследване. В медицинското заведение пристигнал в 23.38ч. на 16.03.2019г., което било 8 / осем/ минути след предоставения по талон краен срок. За това обстоятелство бил оформен лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № 020264 от 16.03.2019г.

          Така описаната фактическа обстановка се установява въз основа на надлежно приетите по делото писмени доказателства-  АУАН с бл. № 111301 от 16.03.2019г., Талон за изследване № 0034258/ 16.03.2019г., Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 18.10.4812.1, касаещо „Алкотест Дрегер 7510” / л. 13/, Удостоверение, че техническо средство „Алкотест Дрегер 7510” № ARBA- 0245 e преминал периодична метрологична проверка, Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № 020264 от 16.03.2019г. /л. 16/, справка за нарушител/ водач от централизираната система на ОД на МВР.

          В рамките на настоящото производство не е извършен разпит на актосъставителя, предвид неяняването му в открито съдебно заседание. Това обаче, не засяга правото на защита на нарушителя, доколкото същият изрично заяви в ОСЗ, проведено на 14.11.2019г., че не държи на разпит на актосъставителя, не оспорва и не подлага на съмнение констатациите му, обективирани в АУАН. Нещо повече- жалбоподателят изрично потвърди изложеното в АУАН и посочи, че няма искания по доказателствата. Предвид това, съдът кредитира и думите на жалбоподателя при формиране изводите си досежно фактическите аспекти на казуса.

          По правната страна на нарушението по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП:

         При така изяснената фактическа обстановка, неправилно административнонаказващият орган е приел, че от обективна и субективна страна, жалбоподателят е осъществил всички съставомерни признаци на административно нарушение по смисъла на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП. Съображенията за това са следните:

         Нужно е да се направи принципното разяснение, че доколкото описаното в АУАН и НП нарушение е констатирано на 16.03.2019г., то приложимият ред ще бъде този, разписан в Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози ( наричана за краткост по- долу Наредбата). Именно процедурата, разписана в цитираната наредба е драстично нарушена, като това е довело до ограничаване правата на жалбоподателя и до невъзможността му да се защити срещу констатациите на проверяващия орган.

Нарушителят, в качеството си на водач на МПС, се е подложил доброволно на първичен тест с техническо средство, за  да бъде установено дали управлява МПС след като е употребил алкохолни субстанции, който е отчел положителна проба от 0,93‰. Съобразно изричната разпоредба на чл. 3, ал. 2 от Наредбата, при съставянето на акт за установяване на административно нарушение за установена с техническо средство концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, контролният орган попълва и талон за изследване по образец. Именно в изпълнение на това изискване, е издаден талон за медицинско изследване по одобрен образец, който е и подписан лично от жалбоподателя. Съобразно изискванията на чл. 6, ал. 5, вр. чл. 3а от Наредбата, в обособената за това графа, жалбоподателят саморъчно е изписал, че не приема показанията на техническото средство. Предвид това, проверяващият орган е издал талон за изследване, в който е вписал начина, по който ще се извърши последващата проба, медицинското заведение и срокът, в който нарушителят следва да се яви за вземането на биологичен материал.  Именно и при отразяването на последното обстоятелство, проверяващият орган е допуснал нарушение на правилото, разписано в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата- срокът на явяването - до 45 минути, когато нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира мястото за установяване с доказателствен анализатор или за извършване на медицинско изследване и за вземането на кръв и урина за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване, и до 120 минути - в останалите случаи. В конкретния случай, безспорно е обстоятелството, че нарушението е установено извън пределите на населеното място, в което се намира УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив. След като нарушителят е спрян за проверка на път II- 56, 97-ми км., то е следвало да му бъде предоставен срок за явява в медицинското заведение повече от 45 минути. В случая това не е сторено,  като предоставеният по талон срок за изследване е до 40 мин от връчването му. По този начин, нарушителят на практика е лишен от възможност да оспори резултата от техническото средство, предоставяйки за изследване кръвна проба. За нарушителят не е съществува възможност да достигне УМБАЛ „Св. Георги“- гр. Пловдив в определения му от проверяващите органи срок. Именно и предвид това, в Наредбата е сторено изрично разграничение между хипотезите, при които нарушението е извършено на територията на населеното място, в което се намира лечебното заведение и при които е осъществено извън него. В подкрепа на изводите на съда е и представеният от жалбоподателя Лист за преглед на пациент в КДБ/ СО № 020264 от 16.03.2019г. В същия е отразено, че той се е явил едва осем минути след изтичането на срока, даден му по талон. Тоест, ако проверяващият орган бе съобразил разпоредбата на чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата и бе предоставил срок, по- дълъг от 40мин., то жалбоподателят би успял да постъпи навреме в медицинското заведение и да предостави кръвна проба. Лишавайки го от подобна възможност, актосъставителят е допуснал съществено нарушение на процедурата по установяване концентрация на алкохол в кръвта на жалбоподателя. Действително, същияъ се е явил след определения му срок, но както вече бе посочено, това не може да бъде тълкувано в неговата вреда, предвид факта, че предоставеното му време е под минимума, определен в чл. 6, ал. 6, т. 2 от Наредбата. При това положение, то не може да бъде взет предвид и резултатът от измерването с техническото средство ( доколкото показанията му са оспорени в талона за изследване и кръвна проба не е взета, но не по вина на нарушителя).

Следва да се посочи и че в съдебно заседание, нарушителят потвърди единствено, че отразеното на дисплея на техническото средство е било 0.93‰. Оспорването му по същество касае друго обстоятелство, а именно, че отмерената от „дрегера“ величина, не съответства на консумирания от него алкохол. Именно и поради това, в талона е записано, че не се приемат показанията на техническото средство. Нарушителят е сторил и усилия в насока оборване на резултата, но поради гореописаното ограничаване на правата му, той не е успял да предостави биологичен материал за изследване.

Допускането на гореописаното нарушение, съществено опорочава процедурата по установяване концентрацията на алкохол в кръвта на жалбоподателя, а оттам ограничава и правата му, и води до необходимост от цялостна отмяна на атакуваното наказателно постановление.

 

         Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19- 1030- 002054 от 28.03.2019г., издадено от Началник група към ОД на МВР- Пловдив, с-р „Пътна полиция“, с което на К.В.А., ЕГН **********, за нарушаване състава на чл. 5, ал. 3, т. 1 ЗДвП, на основание чл. 174, ал. 1, т. 2 ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от дванадесет месеца.

 

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му, по реда на гл. XII АПК и на касационните основания, разписани в НПК.                                                 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/П.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА.

Т.К.