Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………./……...06.2019 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично
съдебно заседание, проведено на петнадесети май през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря Христина
Атанасова,
като разгледа докладваното от съдия Карагьозова,
в.т.д. № 585/2019 г., по описа на ВОС, ТО,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството по делото е
по реда на чл.258 ГПК.
Производството по
делото е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 14164/25.02.2019г.,
подадена от „Фьоникс фарма” ЕООД /правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А,
срещу решение №28/04.01.2019г., постановено по гр.д. № 14008/2018г. на
РС-Варна, с което е признато за установено в отношенията между страните, че
ищците Г.С.Т., ЕГН ********** с адрес *** и „Парацелз“ ЕООД, ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление гр. Варна, жк. Трошево № 51, вх. В, ет.3, ап.
43, не дължат солидарно изпълнение по изп.дело № 20187170400444 по описа на ЧСИ
рег. № 717 Р.Т.с район на действие ВОС, относно вземания посочени в заповед за
незабавно изпълнение № 2976/11.04.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
5111/2013г. на ВРС, в общ размер на сумата от 18916,50лева, формирана като сбор от следните суми: 7957,32лева,
дължима част от главница по запис на заповед в общ размер на 10 000лева с
датата на издаване 29.11.2011г., място на издаване - гр. Варна и падеж на
31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано от датата
на подаване на заявлението в съда - 10.04.2013г. до окончателното й изплащане,
сумата от 10 000лева, дължима по запис на заповед с датата на издаване
17.01.2012г., място на издаване - гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.04.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от
959,15лева - разноски по делото, поради изтекла погасителна давност след
влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439 ГПК.
В жалбата са
наведени доводи за неправилност на извода на съда за погасяване на вземанията
на ответника по давност, тъй като не са взети предвид валидно извършените
изпълнителни действия след 19.07.2015г. и прекъсването на давността, което тези
действия имат за следствие. Поддържа се, че следва да бъде зачетен прекъсващият
перемпцията ефект на молбата на взискателя от 19.06.2015г., с която е възложил
на ЧСИ Р.Т.правомощията по чл.18 от ЗЧСИ и е поискал налагането на
обезпечителни мерки. Въз основа на молбата на 06.08.2015г. ЧСИ е наложил
възбрана върху собствени на длъжника Г.Т. недвижими имоти, което изпълнително
действие не е перимирано, поради което от този момент е започнала да тече нова
петгодишна давност, а именно до 06.08.2020г. По молба на взискателя от
20.07.2018г. производството по изп.дело 20137170400478 е прекратено поради перемпция, след което на 27.08.2018г. е
образувано ново изпълнително дело 20187170400444, по което на 31.08.2018г. и на
03.09.2018г. спрямо длъжниците са наложени обезпечителни мерки. При това
положение давността на вземанията изтича на 03.09.2023г. и съответно същите не
се явяват погасени по давност.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил
отговор от въззиваемата страна, в който оспорва жалбата като неоснователна.
Поддържа становище, че в случая намира приложение кратката 3-годишна
погасителна давност по чл.531, ал. ТЗ, вр. чл.116 ЗЗД, но дори да се приложи
възприетата от съда обща погасителна давност, същата също е изтекла. Фактът, че
изп.дело 20137170400478 е прекратено поради перемпция, настъпила на
19.07.2015г., не е оспорен от ответника пред първата инстанция, поради което
обективираното във въззивната жалба възражение се явява несвоевременно. Молбата
на взискателя от 19.06.2015г. не води до прекъсване на давността, тъй като не е
насочена към осъществяване на определен изпълнителен способ, а към проучване на
имуществото на длъжниците. Дори да се приеме, че с молбата е прекъсната
перемпцията в изпълнителното производство, респективно давността, то считано от
19.06.2015г. до 19.06.2017г. отново е налице изоставяне на изпълнението от
страна на взискателя по отношение на длъжника „Парацелз“ЕООД, а за длъжника Г.Т.,
считано от 05.08.2015г. до 05.08.2017г. Налагането на възбрани на 05.08.2015г.
и 06.08.2015г. (които са само по отношение на длъжника Г.Т.) са в условията на
прекратено изпълнително производство, поради което нямат прекъсващ давността
ефект. По отношение на длъжника „Парацелз“ЕООД е настъпила перемпция на
изпълнителното производство на 19.06.2017г., а на 19.06.2018г. – погасяване по
давност на правото на принудително изпълнение, а за длъжника Г.Т. перемпция е
налице съответно на 05.08.2017г., а давност – на 05.08.2018г. Единственият
довод на въззивнкика е, че по новообразуваното изпълнително производство са
наложени възбрани и запори, които са прекъснали 5-годишната давност, но същите
се явяват ирелевантни, тъй като са извършени след настъпила перемпция.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд
съобрази следното:
Производството по
гр.д. № 14008/2018г. на ВРС, 7 състав е образувано по
предявен от Г.С.Т., ЕГН ********** и „Парацелз“ ЕООД срещу „Фьоникс фарма” ЕООД
/правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК *********, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците не дължат
солидарно изпълнение по изп.дело № 20187170400444 по описа на ЧСИ рег. № 717 Р.Т.с
район на действие ВОС, относно вземания посочени в заповед за незабавно
изпълнение № 2976/11.04.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5111/2013г. на
ВРС, в общ размер на сумата от 18916,50лева, формирана като сбор от следните
суми: 7957,32 лева, дължима част от главница по запис на заповед в общ размер
на 10 000 лева с датата на издаване 29.11.2011г., място на издаване - гр.
Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда- 10.04.2013г. до
окончателното й изплащане, сумата от 10 000лева, дължима по запис на
заповед с датата на издаване 17.01.2012г., място на издаване - гр. Варна и
падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница, считано
от датата на подаване на заявлението в съда - 10.04.2013 г. до окончателното й
изплащане и сумата от 959,15 лева - разноски по делото, поради изтекла
погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК.
Ищецът твърди, че срещу него е издадена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5111/2013г. на ВРС въз основа на записи на
заповед в полза на кредитора „Либра“ ЕАД, чийто правоприемник е ответникът, за
събиране на сумите предмет на настоящата искова претенция. Въз основа на
издадения изпълнителен лист е образувано изпълнително производство. Поддържа,
че правото на принудително изпълнение се е погасило по давност. Последното
изпълнително действие, прекъсващо давността на основание чл.116, б. „в” ЗЗД, е
извършено на 05.08.2015г., след което е започнала да тече нова тригодишна
давност, която към датата на предявяване на иска е изтекла, поради липса на
предприети в този период изпълнителни действия.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска
като неоснователен. Твърди, че в периода до прекратяване на първоначално
образуваното изпълнително дело са извършени множество изпълнителни действия, в
т.ч. налагане на възбрана на 06.08.2015г. върху собствен на ищцата Т. недвижим
имот, които са прекъсвали давността на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД. С молба
от 20.07.2018г. е поискано извършване на опис, оценка и продажба на
възбранените имоти, с което действие давността отново е била прекъсната.
Твърди, че давността по отношение на процесните вземания е пет години на
основание чл. 117, ал.2 ЗЗД, но дори и да се приеме, че е три, то с молбата от
20.07.2018г., давността е била прекъсната. Посочва, че в рамките на изп.дело №
444/2018г. на 29.08.2018г. са наложени запори върху вземания към Банка ДСК ЕАД,
Уникредит Булбанк АД, ОББ АД, както и възбрани върху имоти на ищцата Т.,
вписани на 31.08.2018г.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата
и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Съобразно разпоредбата на чл. 439 от ГПК, длъжникът
по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на
взискателя, ако възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването
на съдебния акт.
Предявеният иск е
основан на твърдения, че ищците не дължат процесните суми поради наличие на
новонастъпили обстоятелства след влизане в сила на заповедта за изпълнение, а
именно погасяването на вземанията поради изтекла погасителна давност.
Съобразно
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно
решение, срокът на новата давност е всякога пет години. В случая е налице
издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл. 417 от ГПК, като
петгодишният срок започва да тече от влизане в сила на заповедта. Влязлата в
сила заповед за изпълнение има сила на присъдено нещо за съществуване на
субективното право към момента на изтичането на срока за подаване на
възражение. Същата съставлява съдебен акт, който има всички
присъщи на решението последици – установително действие, изпълнителна сила, непререшаемост
и стабилитет. По изложените съображения и доколкото се касае за
съдебнопризнато вземане, е приложима именно петгодишната давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на
действия по принудително изпълнение. Такива действия са налагането на запор или
възбрана, присъединяването на кредитор, извършване на опис и оценка на вещ,
насрочване и извършване на продан и др., като нямат характер на такива -
образуване на изп. дело, изпращане и връчване на ПДИ, проучване имуществото на
длъжника, изготвяне на справки, набавяне с документи, извършване на
разпределение, назначаване на експертизи и др. Същинско изпълнително действие
по смисъла на чл. 116, б. "в" ЗЗД е налице само в случай, че води до
реално засягане на правната сфера на длъжника. Искането да бъде приложен
определен изпълнителен способ има за последица прекъсване на давността, само
ако същият бъде ефективно реализиран. В този случай, давността се счита
прекъсната с обратна сила, считано от датата на искането за прилагане на
способа по аналогия с прекъсващия давността ефект на предявяване на иска, в случай,
че същият бъде уважен.
В
контекста на изложеното пренесеният пред настоящата инстанция основен спор
между страните относно прекъсващия давността ефект на молбата на взискателя от
19.06.2015г. следва да бъде разрешен в зависимост от това дали искането за предприемане
на изпълнителни действия е довело до
реалното им налагане.
От
материалите по приложеното изп.д. №20137170400478 се установява, че в
съответствие с подадената от взискателя молба от 19.06.2015г. съдебният
изпълнител е извършил ново проучване на имуществото на длъжниците. По отношение
на длъжника „Парацелз“ ЕООД не е установено друго имущество, към което да бъде
насочено изпълнението и не е приложен изпълнителен способ, поради което с
отправеното искане за налагане на обезпечителни мерки погасителната давност за
вземането не е прекъсната. По отношение на длъжника Г.С.Т. съдебният изпълнител
е разпоредил вписване на възбрани незабавно след постъпване на изисканите
справки относно имущественото му състояние. Поисканите с молбата от 19.06.2015г.
изпълнителни способи са реално приложени на 05.08.2015г. и 06.08.2015г. с
вписване на възбраните в СВ към АВ, поради което по отношение на този длъжник
погасителната давност е прекъсната считано от отправяне на искането.
Липсата
на прекъсващ давността ефект на молбата от 19.06.2015г. по отношение на
длъжника „Парацелз“ ЕООД обуславя извод за погасяване на изпълняемото право спрямо
него. Единственото предприето спрямо длъжника „Парацелз“ ЕООД същинско
изпълнително действие е наложеният запор от 03.07.2013г. Останалите действия
касаят проучване имуществото на длъжника /справки от ПП при ОДМВР Варна, СВп и
НАП/, включително молбата от 19.06.2015г. Предвид липсата на данни за реално предприети
други изпълнителни действия срещу длъжника „Парацелз“ ЕООД по изп.д.
№20137170400478, започналата да тече на 03.07.2013г. нова петгодишна
погасителна давност е изтекла на 03.07.2018г., т.е. преди повторното образуване
на изп.дело № 20187170400444, с постановление на ЧСИ рег. № 717 от 28.08.2018г.
и налагането на запора от 31.08.2018г. С оглед изложеното предявеният от ищеца „Парацелз“
ЕООД отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК за
недължимост на изпълняемото право се явява основателен, поради което
първоинстанционното решение, с което е постановен същият краен резултат следва
да бъде потвърдено.
По
отношение на длъжника Г.С.Т. се установява, че в периода от образуване на изп.д.
№20137170400478 първите изпълнителни действия, прекъсващи давността, са
налагането на възбрана на 03.07.2013г. и запор на 04.07.2013г. Считано от този
момент е започнала да тече както нова петгодишна давност, така и предвиденият в
чл.433, ал.1, т. 8 от ГПК преклузивен двугодишен срок. Следователно основание
за прекратяване на изпълнителното производство в тази хипотеза би било налице,
ако в периода 04.07.2013г. – 04.07.2015г. взискателят бе проявил бездействие и
не бе поискал извършването на изпълнителни действия. В случая обаче молбата на
взискателя от 19.06.2015г. за прилагане на изпълнителен способ е подадена преди
изтичане на двугодишния срок по чл.433 от ГПК, поради което изпълнителното
производство не е перемирамо. Следователно вписаните на 05.08.2015г. и 06.08.2015г. възбрани не са наложени в
условията на прекратено изпълнително производство, същите са законосъобразни и
имат прекъсващ ефект по отношение на погасителната давност за вземането.
Считано от последното изпълнително действие – наложената на 06.08.2015г.
възбрана, по отношение на длъжника Г.С.Т. е започнала да тече нова петгодишна давност, изтичаща на 06.08.2020г.,
която не е изтекла към момента на предявяване на иска – 17.09.2018г. Отделно от
това същата е прекъсната с наложените на 31.08.2018г. и 07.09.2018г. запори и
възбрани. Налага се извод, че по отношение на
ищеца Г.С.Т. изпълняемото право не е погасено по давност, поради което предявеният
от него иск с правно основание чл.439 от ГПК за недължимост на вземането се
явява неоснователен. Поради несъвпадение в крайните изводи на двете инстанции,
в тази част първоинстанционното решение следва да бъде отменено и вместо него
бъде постановено друго, с което искът бъде отхвърлен като неоснователен.
По отговорността за разноски:
Формираният извод за неоснователност на предявения
от Г.С.Т.
иск налага да бъде ревизирано първоинстанционното
решение и в частта за разноските, като в тази част същото бъде отменено изцяло.
С оглед изхода на спора и
на основание чл.78 ал.3 ГПК в тежест на въззиваемия Г.С.Т. следва да бъдат възложени
сторените от въззивника разноски в настоящото производство в размер на 378.33
лева, изразяващи се в заплатена държавна такса.
В полза на въззивника не се
присъждат разноски за първата инстанция, предвид изричното му изявление, че не
претендира такива.
С оглед изложените
съображения, настоящият състав
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение
№28/04.01.2019г., постановено по гр.д. № 14008/2018г. на РС-Варна, в частта, с която е признато за
устнановено, че ищецът Г.С.Т., ЕГН **********
с адрес *** не дължи на „Фьоникс фарма”
ЕООД /правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А, изпълнение по изп.дело №
20187170400444 по описа на ЧСИ рег. № 717 Р.Т.с район на действие ВОС, относно
вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение № 2976/11.04.2013г. и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5111/2013г. по описа на ВРС, в общ размер на
сумата от 18916,50лева, формирана
като сбор от следните суми: 7957,32лева, дължима част от главница по запис на
заповед в общ размер на 10 000лева с датата на издаване 29.11.2011г.,
място на издаване - гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва
върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 000 лева, дължима
по запис на заповед с датата на издаване 17.01.2012г., място на издаване - гр.
Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху дължимата главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 10.04.2013г. до
окончателното й изплащане и сумата от 959,15лева - разноски по делото, поради
изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по чл. 417 ГПК, на основание чл. 124,
ал.1 вр. чл. 439 ГПК, както и в частта за разноските и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г.С.Т., ЕГН ********** с адрес ***
срещу „Фьоникс фарма” ЕООД
/правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А, иск с правно основание
чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи изпълнение по
изп.дело № 20187170400444 по описа на ЧСИ рег. № 717 Р.Т.с район на действие
ВОС, относно вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение №
2976/11.04.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5111/2013г. по описа на ВРС,
в общ размер на сумата от 18916,50лева,
формирана като сбор от следните суми: 7957,32лева, дължима част от главница по
запис на заповед в общ размер на 10 000 лева с датата на издаване
29.11.2011г., място на издаване - гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от
10 000лева, дължима по запис на заповед с датата на издаване 17.01.2012г.,
място на издаване - гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва
върху дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.04.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 959,15лева - разноски по
делото, основан на твърдения за изтекла погасителна давност след влизане в сила
на заповедта по чл. 417 ГПК.
ПОТВЪРЖДАВА решение
№28/04.01.2019г., постановено по гр.д. № 14008/2018г. на РС-Варна, в останалата му част, с
която е признато за установено, че „Парацелз“
ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Варна, жк.
Трошево № 51, вх. В, ет.3, ап. 43, не дължи на „Фьоникс фарма” ЕООД /правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А,
изпълнение по изп.дело № 20187170400444 по описа на ЧСИ рег. № 717 Р.Т.с район
на действие ВОС, относно вземания посочени в заповед за незабавно изпълнение №
2976/11.04.2013г. и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5111/2013г. по описа на ВРС,
в общ размер на сумата от 18916,50лева,
формирана като сбор от следните суми: 7957,32лева, дължима част от главница по
запис на заповед в общ размер на 10 000лева с датата на издаване
29.11.2011г., място на издаване - гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно
законната лихва върху дължимата главница, считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 10.04.2013г. до окончателното й изплащане, сумата от 10 000
лева, дължима по запис на заповед с датата на издаване 17.01.2012г., място на
издаване - гр. Варна и падеж на 31.12.2012г., ведно законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
10.04.2013г. до окончателното й изплащане и сумата от 959,15лева - разноски по
делото, поради изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта по
чл. 417 ГПК, на
основание чл. 124, ал.1 вр. чл. 439 ГПК
ОСЪЖДА Г.С.Т., ЕГН ********** с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на „Фьоникс фарма” ЕООД
/правоприемник на „Либра“ ЕАД/, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Околовръстен път” № 199А, сумата от 378.33 лева, представляваща
сторени във въззивното производство разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Решението не
подлежи на касационно обжалване, по аргумент на чл. 280, ал. 3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.