Р Е Ш Е Н И Е № 475
Гр. Стара Загора, 01.12.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
На трети ноември през две хиляди
двадесет и втора година, в открито заседание в следния състав:
СЪДИЯ: ЯНИЦА
ЧЕНАЛОВА
Секретар:
Н. Н.
Като
разгледа докладваното от съдия Яница Ченалова административно дело №113 по
описа за 2022г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.215 вр. с чл.225а ал.1 вр. с чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ вр. с чл. 128
и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, образувано по жалбата на С.Д.П.,
П.М.П., Ж. М. П., в качеството им на адресати на и против Заповед
№10-00-108/20.01.2022г. на Кмета на община Стара Загора за премахване на
незаконен строеж, пета категория, представляващ „Разширение на жилищна сграда“,
находящ се в УПИ І 5155 в кв.257 по плана на град Стара Загора, с
административен адрес ***, ПИ с идентификатор 68850.504.5155 по КК на града.
Мотиви
за издаване на оспорената заповед: С констативен акт №51/14.10.2021г, съставен
на 13.12.2021г. от инженер А. на длъжност главен експерт Дирекция „Общински
проекти и контрол по строителството“ и старши специалист И. в Дирекция
„Общински проекти и контрол по строителството“, компетентни да констатират
незаконни строежи, поради заеманата длъжност по аргумент от чл. 223 ал.2 вр. с
чл.225а ал. 2 от ЗУТ, е установено следното при извършената на място проверка:
В ПИ с идентификатор 68850.504.5155 по КК на града, съставляващ УПИ І 5155, в
кв.257 по плана на град Стара Загора, одобрен с Решение №888/29.03.2007г. на
Общински съвет, с адрес на ***, е изпълнено разширение на масивна жилищна
сграда с идентификатор 68850.504.5155.2, по следния начин – затваряне и
удължаване на съществуващ навес с оградни тухлени стени, с което се увеличава площта
на масивната жилищна сграда с посочения идентификатор, при което западната
фасада на същата се долепя до границата със съседния поземлен имот с
идентификатор 68850.504.5170 – УПИ ХVІ
5170. Разширението е изпълнено от тухлена зидария с варов разтвор, с
приблизителни размери 2.00м/2.50м и височина 2.60м, покрив дървен гредоред,
покрит с керемиди. Извършеното строителство е извън линиите на застрояване по
ПУП-ПЗ за квартал 257, одобрен с Решение №888/29.03.2007г. на Общински съвет
Стара Загора и по ПУП-ПЗ, и РУП, одобрени със Заповед №19-12-195/19.11.2014г.
Строежът „Разширение на жилищна сграда“ не е търпим строеж. Строежът е пета
категория по чл.137 от ЗУТ и Наредба №1 от 30.07.2003г. за номенклатурата на
видовете строежи на МРРБ. Съставена е окомерна скица на основа скицата от КК за
разположението на строежа. Строежът е изпълнен без строителни книжа в нарушение
на чл.148 ал.1 от ЗУТ, поради което е подведен правно под основанието за
премахване, указано в чл.225 ал.2 т.2 от ЗУТ.
Собственици
на строежа са жалбоподателите в качеството им на наследници на М.Г.П., съгласно
проверка в служба „ГРАО“, бивш собственик на поземления имот, по силата на
нотариален акт №81, том ІІ, дело 677 от 11.05.1964г., издаден от Старозагорски
народен съд, по данни от КК и КР на града, одобрени със Заповед №
РД-18-73/19.11.2007г. на Изпълнителния директор на АГКК и удостоверение за
наследници изх. №1993/05.04.2019г.
Констативният
акт е съобщен на заинтересованите лица, както следва: на 17.12.2021г. е получен
от С.Д.П. лично и за Ж. М. П., а на 23.12.2021г. е получен от П.М.П. /стр.21/.
Постъпило е възражение със следните твърдения: адресатите на заповедта не са
извършители на строежа, който притежават по силата на наследство. Наследодателят
е извършил описаното строителство, но в периода 1986г. до 1988г. Тогава се е
случило затварянето и удължаването на съществувалия навес, който е бил построен
около 1964г. Посоченият период на строителството определя прилагане на
правилата за търпимост. Посочените в КА ПУП-ПЗ са одобрени при вече извършено
строителство, поради което не следва да се изисква да бъдат съобразявани
установените с ПУП-РУП линии на застрояване. Те не са действащ план към момента
на завършване на строителството по посочения КА. Искат от Кмета да приеме, че
се касае за търпим строеж, който не подлежи на събаряне.
Заповед
№10-00-108/20.01.2022г. на Кмета на община Стара Загора е връчена на
27.01.2022г. на посочения във възражението адрес и лице за съобщения, с
указания за правото да бъде обжалвана пред АС Стара Загора в 14-дневен срок от
връчването й /стр.8- обратна разписка/.
Жалбата
е подадена на 09.02.2022г. и от адресати на задължението за премахване на
незаконния строеж, поради което е допустима.
С
жалбата се твърди, че заповедта няма изрично посочен в диспозитива адресат.
Проверката, за която е съставен констативен акт е извършена без присъствието на
жалбоподателите или поне един от тях, нито са канени, съгласно липсата на
писмени удостоверителни техни изявление под акта – саморъчни подписи на
присъствали други лица, няма. Твърди, че Констативният акт е с невярно
съдържание, тъй като проверка на място от посочените длъжностни лица не е
извършвана на посочената дата. Лишаването им от участие в производството към
момента на констатиране на строежа е съществено нарушение на правото на защита
и е попречило да се съберат доказателства по техен почин. Не е обсъдено
представеното възражение, а само е отречена търпимостта, без позоваване на
факти, които да обосноват това заключение. Следователно не е установена
обективната истина по задължението от чл.35 от АПК преди издаване на неблагоприятния
административен акт. Абсолютно задължителна е преценката за търпимост преди
разпореждане за премахване, тъй като е пречка да бъде издадена заповед с правно
основание чл.225а вр. с чл.225 от ЗУТ. Посочените нарушения на административно
производствени правила са причина за правния извод да се издаде заповед за
премахване на търпимия по смисъла на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ строеж, поради което
са съществени, тъй като при недопускането им, органът би стигнал до друг правен
извод и не би издал оспорената заповед. Заповедта е издадена и при неправилно
приложение на материалния закон, тъй като в ПИ с идентификатор 68850.504.5155
има пет сгради, но в диспозитива на заповедта не е посочено за разширението на
коя точно сграда следва да се премахне. В КА е посочена сграда с идентификатор
68850.504.5155.2, но тя е с начин на трайно ползване „друг вид сграда за
обитаване“, а не жилищна. В разпоредителната част на заповедта няма
индивидуализация на сградата, съгласно идентификатор по КК, а е посочено само,
че е жилищна, което съобразно данните от КККР се отнася само за сграда с
идентификатор 68850.504.5155.1., по отношение на която няма констатации в
Констативен акт №51/14.12.2021г. Проверяващите не са посетили имота, поради
което описания строеж, чието премахване е разпоредено по вид, местонахождение,
характер и параметри на осъщественото строителство, не отговаря на
действителното такова, което се отразява на материалната законосъобразност на
заповедта. Тези факти имат значение за определяне на разпоредения за премахване
строеж като незаконен. Такава преценка не може да се извърши, тъй като в КА и
издадената въз основа на него заповед, не се разбира по отношение на коя точно
от постройките в ПИ68850.504.5155 е извършено разширение – на сграда с
идентификатор 68850.504.5155.1, която единствено е жилищна, или на сграда с
идентификатор 68850.504.5155.2 /друг вид сграда за обитаване/ или някоя от
другите сгради на допълващото застрояване. От съда се иска отмяна на Заповед
№10-00-108/20.01.2022г. на Кмета на община Стара Загора с присъждане на
разноските по делото, съгласно списък.
Ответникът
Кмета на община Стара Загора, чрез процесуалния си представител иска от съда да
бъде отхвърлена жалбата. Твърди, че допълнителното заключение на вещото лице за
търпимост на строежа по разпоредбата на §16 от ДР на ЗУТ е оборено от събраните
по делото доказателства, но също така и от основното му заключение. Освен това
няма и деклариране на строежа в указаните по §16 ал.2 от ЗУТ срокове, а това е
необходимо за определянето му като търпим. Относно прилагане на §127 от ДР на
ЗИД ЗУТ се позовава на установеното и от вещото лице, че към 2007г. по скицата
с пунктир е отразен навес, както и в скицата от КК към 2010г., до сграда с
идентификатор 68850.504.5155.2, в зоната на навеса има пунктир, който е отделна
постройка, тоест към 2007г. не е съществувало констатираното разширение на тази
сграда. Отделно от това в основното си заключение вещото лице категорично е
посочило установеното в КА разширение с опредЕ. квадратура и височина,
изградено с нова конструкция. Увеличена е жилищната сграда с 6 метра.
Проектираната постройка през 1986г. е изпълнена към онзи момент. В основното
заключение е посочено изграденото, как е преустройвано, как е отразявано,
поради което допълнителното е опровергано от доказателствата по делото.
Поддържа правно заключение, че липсват факти за определяне на строежа като
търпим. Претендира възнаграждение за юрисконсулт, съгласно списък.
Административен
съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно
доказателствата и закона, намира за установено следното:
Жалбата
е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
Заповед
№10-00-108/20.01.2022г е издадена от компетентния орган по смисъла на чл.225а
ал.1 от ЗУТ – Кметът на общината издава заповеди за премахване на незаконни по
смисъла на чл. 225 ал.2 от ЗУТ, строежи от четвърта до шеста категория, а
настоящият безспорно е такъв, с оглед вида на сградата, към която е изпълнена
пристройка. Съгласно чл. 225а ал.2 изречение първо вр. с чл.223 ал.2 от ЗУТ,
незаконният строеж се установява от длъжностни лица – служители по контрол на
строителството, без присъствието на нарушителите, по аргумент от липсата на
изискване да бъдат уведомени и да присъстват към момента на проверката, при
която се събират данни, служещи като основание за образуване на производството.
Поради тази причина Констативният акт им се връчва, което действие има функция
аналогична на уведомяване за започване на производството за издаване на
административен акт по чл.26 от АПК, който обаче не е приложим по силата на
чл.2 от същия кодекс. Производството по установяване и премахване на незаконен
строеж се подчинява първо на специалните разпоредби на ЗУТ. Правото на защита
се упражнява чрез възражение против Констативния акт, за което на
жалбоподателите е дадена възможност. С възражението са представени под опис
доказателства за правото им на собственост, които са посочени в оспорената
заповед, а правната преценка на компетентния орган, че строежа не е търпим
подлежи на проверка въз основа на установените с Констативния акт факти,
данните от КК и одобрените подробните планове, както и съобразно посочените от
заинтересованите лица обстоятелства за времето на извършване на строителството.
В хода на съдебното дирене се откри производство за проверка верността на
изявлението на длъжностните лица по контрол на строителството, че са посетили
на място и са възприели описания начин на извършване на незаконния строеж и
неговите параметри. При разпита на главен експерт А. същата обясни подробно, че
са посетили имота, но не е било възможно да се извърши оглед от улицата.
Потърсили съдействие от свидетеля Д.Т., който е подал сигнала за незаконното
строителство и е собственик на УПИ ХVІ 5170, откъдето извършили оглед и
замерване. След проверката съставили и Констативния акт, не си спомня дата, но
документът има номер от регистър, присъединен на 14.12.2021г. в деня след
проверката от 13.12.2021г., който беше предявен на свидетелката. При предявяването
свидетелката посочи точното място в УПИ ХVІ 5170 – „ние се намирахме на мястото, на което е обозначен
номера на имота 5170, в двора на човека, който беше подал сигнала и оттам
извършихме замерванията, тъй като обектът на нашата проверка се намира на
границата с имота на съседа им, от който направихме огледа и измерването. На
тази граница, на вътрешната регулационна линия има изградена масивна ограда, но
тя не пречи на видимостта към обекта, който преварявахме. Обектът се намира в
лявата половина на снимката на лист 28 от делото и ние спокойно можехме да
замерим размерите му. Тази снимка е направена от двора на съседа, по-точно от
мястото, където посочих, че е написан номерът на окомерната скица. Другото
разстояние, което е към вътрешността на обекта на жалбоподателите е по
технически данни. На мястото няма навес, а има изградена плътна стая.
Техническите показатели по действащия регулационен план са отразени от плана,
включително посочената дължина от 2.50м. Височината също е измерена на място.
Поради това в КА е записано „приблизителни размери“, тъй като достъп до имота
на жалбоподателите не беше възможен. На плана има отразен навес, който към
момента на проверката не съществува. Сега там има плътно застрояване, тухлени
зидове, и на място не може да определим към коя сграда е пристройката, защото
нямаме достъп до обекта, за да го огледаме и от другата страна.“
Другият
съставител на КА – свидетелката И. на длъжност старши експерт в Дирекция
„Общински проекти и контрол на строителството“, потвърждава изнесеното от А. относно
начина на извършване на проверката на място, като добавя – „Обектът е
разположен на границата между двата имота и има свободен достъп за замерването
му поне от тази западната страна на самия строеж. След това направихме снимки и
съставихме констативния акт. Сравнено с регулационния и кадастралния план за
имота, установихме, че има отклонение от съществуващата нанесена жилищна сграда
в имота на ***, като в югозападната част на сградата е извършена една пристройка,
която не е отразена нито в кадастъра, одобрен през 2008г., нито в предшестващ
кадастър за района. Видно от проверката е разликата в пристрояването до
основната жилищна сградата. Пристройката се отличава в този обсег на терена на
улица „Никола Дечев“ №29. Видимо се различават материалите от основното
застрояване и изградената пристройка. Основната жилищна сграда не е измазана,
пристройката също. Има един ръб, който се получава при снаждане на пристройката
към основната жилищна сграда от западната страна.“
При
извършената проверка на верността относно удостоверителното изявление на
длъжностните лица, че са посетили имота се установява вярното отразяване на
това тяхно действие в Констативния акт, поради което той може да бъде годното
средство за доказване, както изисква чл.225а ал.2 от ЗУТ – заповедта се издава
задължително въз основа на съставен Констативен акт за констатиране на
незаконния строеж. Оспорването истинността на Констативния акт не беше
доказано.
Следващото
оплакване по производствените правила на ЗУТ касае липса в разпоредителната
част на оспорената заповед на конкретна индивидуализация на мястото на строеж и
на разширената сграда, чрез посочване на нейния идентификатор по КК на град
Стара Загора. Действително в диспозитива
е написано следното: „Да се премахне незаконен строеж пета категория,
представляващ „Разширение на жилищна сграда, находящ се в УПИ І 5155 в кв.257
по плана на града, ПИ с идентификатор 68850.504.5155 по КК на града“, но в
мотивите изрично е посочено, че се касае за сграда с идентификатор
68850.504.5155.2, но най-главното относно индивидуализацията на незаконния
строеж е посочването на мястото на неговото изпълнение – долепен до границата
със съседния ПИ с идентификатор 68850.504.5170, УПИ ХVІ 5170, като е
установено, че именно върху навеса с идентификатор 68850.504.5155.2 е
въздействано като същия от навес е превърнат в пристройка към жилищната сграда
с идентификатор 68850.504.5155.1. Това се изяснява без съмнение от словното и
графично описание на строежа по Констативния акт, а като се има предвид, че на
премахване подлежи само незаконно изграденото, се налага извод, че ясно и вярно
е отразено местоположението на разпореденото за премахване и извършено в
нарушение на чл.148 от ЗУТ строителство. Фактическото заключение, че
разширението касае жилищната сграда тоест увеличава се нейната площ, се
основава на възприетото и възпроизведено в Констативния акт, съставен от
компетентните длъжностни лица, а целта на този Констативен акт е да удостовери
съществуващото на място положение към момента на проверката. От Скица
№9145/20.09.2010г. на ПИ 68850.504.5155 от КК, която е актуална до следващо
изменение на КК, тоест и към настоящия момент, се установява, че сграда с
идентификатор 68850.504.5155.2 е навесът, който е съществувал към момента на
одобряване на КК със Заповед №РД-18-73/19.11.2007г., като неговото
местоположение съвпада с местоположението на незаконния строеж, съгласно окомерната
скица от Констативния акт и не се оспорва от страните. Тук е мястото да се
посочи, че КК има удостоверително значение и тя е официален документ, който
доказва, че към 2007г. и към 2010г., когато е издадена скицата, на мястото на
незаконния строеж е имало навес, който е друг вид сграда за обитаване –
допълваща и обслужваща основната жилищна, до която е залепен, а именно сграда
идентификатор 68850.504.5155.1. по КК. Няма
пречка да се обори вярното отразяване в КК на сграда с идентификатор
68850.504.5155.2 като се установи, че към момента на нейното одобряване вместо
навес е съществувал описаният в КА строеж, но жалбоподателите не се справиха с
тази тежест на доказване, а тя е тяхна, защото тяхна е ползата от този факт.
Указания в този смисъл са дадени в първото по делото съдебно заседание.
Следователно не се касае за неяснота и грешка при посочване на идентификатора
на навеса, който е преустроен по описания в КА начин и се е превърнал в
пристройка към сградата на основното жилищно застрояване с идентификатор
68850.504.5155.1, а напротив става ясно, че именно преустройването му следва да
бъде премахнато, като не се допуска засягане на сграда с идентификатор
68850.504.5155.1. Посоченото до тук опровергава твърдението на жалбоподателите,
че начинът на индивидуализиране на незаконния строеж е несъответен на вярното
фактическо положение и препятства проверката на установените с КА негови
размери, начин на изпълнение, местоположение, съответно и преценката за
търпимост. Посочен е имотът, в който този строеж е извършен, установено е
точното му местонахождение в границите на този имот, описани са размерите му,
поради което всички факти, необходими за неговото конкретизирани са известни и
съответстват на действителното положение на място. Следователно не се
установяват допуснати съществени нарушения на производството по установяване и
премахване на незаконното строителство, установени в специалния ЗУТ.
Не е
налице нарушение относно изискването за съдържанието на заповедта за премахване
на незаконния строеж, с непосочването в нейния диспозитив на лицата, които са
задължени да премахнат строежа. Заповедта по чл.225 и чл.225а от ЗУТ може да
бъде издадена и без адресат, когато нарушителят – този, който е извършил
строежа, не може да бъде установен, но задължени да го премахнат са онези,
които към момента на издаване на заповедта се легитимират като негови
собственици/владелци, тъй като те с упражняване на правомощията от съдържанието
на правото на собственост, обективират решение да притежават незаконен строеж в
нарушение на разрешителния режим по ЗУТ. Премахването на незаконен строеж е
принуда спрямо волята на собственика/владелеца, защото против нея, въпреки
правото само той да се разпорежда с вещта, включително чрез нейното
унищожаване, това действие му се вменява и се извършва принудително, ако не
бъде изпълнено задължението в срок.
Следователно дори да няма посочени адресати, онези които се легитимират
като носители на притежавани, но засегнати вещни права или упражняващи само
фактическо владение, разполагат с право на защита, чрез обжалване на заповедта.
В случай, че лицата, засегнати от разпореждането за премахване са известни – от
достъпни за органа регистри, както е в настоящия случай, и е могло да бъдат
установени, но не им е връчен констативен акт, тогава има основание да се
преценява дали не уведомяването им с право на възражение е съществено процесуално
нарушение на правото на защита, допуснато в хода на административното
производство. Настоящия случай не е такъв. В мотивите на заповедта са
установени собствениците на поземления имот от съответните регистри, те
собственици по силата на наследствено правоприемство и приращение и на всичко
построено върху него, чрез упражняване на вещното право на строеж, но без
спазване на задължението преди това да се сдобият с декларативния акт –
Разрешение за строеж, съгласно нарушената разпоредба на чл.148 от ЗУТ, което
сочи на правна квалификация по чл.225а ал.2 т.2 от ЗУТ. Тези лица са упражнили
правото си на защита и ясно е от текста на заповедта, че те като собственици ще
носят отговорността да заплатят разноските, ако не премахнат строежа
доброволно.
В
мотивите към заповедта компетентният орган не е длъжен да излага анализ на
фактите, въз основа на които е стигнал до правното заключение, че липсват
признаците на търпимостта по §16 от ДР на ЗУТ. Длъжен е да посочи фактите,
които са обхванати от приложеното правно основание – чл.225 ал.2 от ЗУТ и които
отричат правните пречки на търпимостта. Ако във възражението са посочени факти-елементи
от съставите на търпимостта, с приложени доказателства, същите следва да се
съберат. Към възражението са приложени документи за собственост, приобщени към
преписката, които не съдържат доказателства за търпимост. Твърдението, че навесът
е превърнат в пристройка към жилищната сграда към 1986г-87г. е отречен на първо
място от приетата по делото скица на поземлен имот от КК, одобрена през 2007г.,
потвърден е от представените по делото подробни устройствени планове, които се
изготвят върху кадастрална основа и действали в твърдения период, поради което
съдът не кредитира допълнителното заключение на вещото лице, в което се
посочва, че строежът е търпим, обосновано с факта, че между имота на
жалбоподателите и този, който към настоящия момент е УПИ ХVІ-5170, по силата на
плана от 1979г. липсва - отпаднала е вътрешната регулационна граница, поради
регулационното им включване в един общ парцел, и е неприложимо изискването за разстояние
от три метра между постройката и вътрешната граница. Видно е, че с плана от
1979г., действал до 1993г. липсва вътрешна регулационна граница поради
включване на всички парцели, обособени с предходните планове – 1964г. и 1966г.
в един общ парцел, но строежът не се установява да е изпълнен в периода по §16
ал.1 от ЗУТ – до 1987г. или до влизане в сила на следващия дворищно
регулационен план от 1993г. Търпимостта е правно заключение, а фактите, които
изпълняват нейния състав и по-специално времето на извършване на
строителството, могат да бъдат установени с всички доказателствени средства.
Ето защо, за да се възприеме твърдението на жалбоподателите, че се касае за
строеж, който е търпим по смисъла на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ, следва да се
установят признаците на този състав, а именно: строежи, изградени до 7 април
1987г. – този факт не се установява от кадастралната основа на приложените подробни
устройствени планове /изчертана в черно/, отрича се от данните от КК, изготвена
през 2007г., както и от показанията на свидетелите, които ще бъдат обсъдени
съвместно и с разрешението за строеж от 86г. Следващият елемент на търпимостта
е отрицателният факт - за които няма строителни книжа – по този въпрос липсва
спор между страните и не се представят такива, нито се твърди да съществуват.
При установено време на извършване на строежа в рамките на §16 ал.1 от ДР на
ЗУТ се обсъжда и последното условие - строежите да са били допустими по действащите
подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите, действали по
време на извършването им или съгласно този закон – изискването означава, да са
предвидени /допустими/ по подробни планове, както и да не противоречат на
нормативни правила, които са действали към момента на тяхното завършване. Предвид,
че се допуска да съответстват на действащите към момента на издаване на
заповедта подробни устройствени планове, следва да се приеме, че посоченото в
мотивите на заповедта противоречие с действащия от 2014г. ПУП-РУП има значение
на факт, който отрича търпимостта, обсъден във връзка с това, че кадастралните
данни не потвърждават посоченото във възражението време на извършване на
строежа. Нито времето на извършване на строежа е до 1987г., нито времето на
извършването му след 2001г. -31.03.2001г., когато влиза в сила ЗУТ, позволява
да се изследва вторият признак от състава на търпимостта – допустимост по
действащите подробни устройствени планове и по правилата и нормативите за
застрояване.
Съгласно
нотариален акт № 81, том ІІ, дело №677/1964г. наследодателят М.Г.П. придобива
на 11.05.1964г., по силата на дарение, дворно място от 265 кв. метра, заедно с
постройките в него, находящо се на ***, при граници: от двете страни улици и Х.Х.Н.,
включено в парцел VІІ-8129 и 8128, в кв.256, целият парцел от 507 кв.м. с
изравнени идеални части и неуредени регулационни отношения. На страница 60-та
по делото е подредено цветно копие на дворищен регулационен план, одобрен със
Заповед №3740/08.11.1960г., при действието на ЗПИНМ, видно от което за имоти
8129 и 8128 се образува един дворищен парцел по силата на регулацията с номер
VІІ-8128,8129 /в син цвят – за регулация и в черен за кадастрална основа/. Към
11.05.1964г. е действал именно този дворищно регулационен план, по който е
описан придобития от наследодателя на
жалбоподателите по силата на дарение имот. Още на този план навесът е показан
към жилищната сграда и на отстояние от вътрешната регулационна граница с парцел
VІ-8130. На стр.61-ва по делото се намира копие цветно на план, одобрен със
Заповед №1663/29.06.1964г., от който е видно, че в поземлен имот 8129, който
има за граници от две страни улици, съществува сграда с навес /посочен е със
същия знак, както и в следващите планове/, на точно това място, на което сега е
изпълнен визираният в оспорената заповед незаконен строеж, но на разстояние от
вътрешната регулационна линия с парцел VІ 8130 /УПИ VІІ-5170/ като същото
положение регулационно и кадастрално /за съществуващите на място сгради и
имотни граници/ се установява и от копието на плана одобрен със Заповед №3704
от 08.11.1966г на МАБ. /стр.62/. Съгласно плана от 1966г. парцел VІІ-8128 и 8129
граничи странично /граница срещу улица „Каменец“/ с парцел VІІІ 8126, 8127.
Следващият план е одобрен със Заповед №2378/09.11.1979г. на стр.99 по делото, като
отразява промяна в регулацията на парцели: VІІ-8129, 8128, парцел VІІІ 8126,
8127, парцел VІ 8130 и парцел V 8131, като отпада тяхното урегулиране в отделни
парцели и за тези имоти се отрежда един общ парцел - този извод и направен и от
вещото лице въз основа липсата на номера на парцели за посочените имоти –
липсва сигнатура в цвят и номер на парцели, остават само черните имотни граници.
На този план навесът е отразен отново като такъв на същото място. Следователно,
ако се бе установило по делото, че строежът е изпълнен докато е действал този
план от 1979г., то тогава би могло въз основа на установения от вещото лице
факт, видим и без специални знания от плана от 1979г., да се приеме, че е
налице търпимост. Следващият регулационен план е от 1993г., стр. 63 по делото,
като копието е нечетливо, но в заключението на вещото лице се сочи, че с този
план за имот 8129 /на жалбоподателите/ и за имот 8130 – на границата, с който
се намира строежът, се отреждат отново самостоятелни парцели – ІІ-8129 /по план
от 93г., а по сега действащ УПИ І-5155/ и парцел І-8130 /по план от 93г., а сега УПИ ХVІ-5170/
и съответно отново има обща вътрешна регулационна и имотна граница между тях.
На плана от 1993г., който показва и кадастралната основа към този момент е
посочен също навес, на разстояние от вътрешната регулационна граница с парцел І
8130. Съобразявайки данните за кадастралната основа по този план от 1993г., в основното си заключение
вещото лице сочи, че строежът, който е установен с КА не е допустим по
правилата и нормите за застрояване – липсва му разстояние до имотната граница с
парцел І-8130. В това основно заключение вещото лице потвърждава установеното с
КА местоположение, размери и начин на изпълнение на строежа и установява, че се
използва за баня и тоалетна. Тук е мястото да се обсъдят утвърдените през 1986г.
проекти, на стр.52 по делото, при това съвместно с показанията на свидетеля Й.,
посочена от жалбоподателите. Проектите на стр.52 по делото касаят извършване на
пристройка – баня с пералня и гараж, към дневна като банята е проектирана между
дневната и гаража. Свидетелката Й. е братовчедка на първата жалбоподателка,
поради което има интерес, но не пряк и личен. Спомня си, че в този имот преди
години към жилищната сграда се е пристроило едно гаражче и помощно помещение
към къщата, за което са помагали. Към този момент къщата е имала два входа –
един откъм улицата /не посочва коя, но обективно е наложително това да е „Марек“,
сега „Никола Дечев“ с оглед административния адрес и показаното на цитираните
планове/, и друг от запад с няколко стълби отпред. Тези й показания
съответстват на официалните документи по делото. Следващите са, че след това са
затворили стълбите от запад, удължили са козирката над входа /снимка 2-ра на стр.83/,
която била една малка над стълбите и така затворили помещението. Времето на
извършване, което съобщава – преди 1989г. обаче не може да бъде прието за
достоверно. Подателят на сигнала – свидетелят Д.Т., заявява, че е влязъл във
владение на 10.01.2014г. /купил имота през 2013г./ и тогава е заварил не баня с
тоалетна /процесния строеж/, а площадка със стълбички и прозорец с врата,
откъдето влизали жалбоподателите за едната спалня /това е видно и от проектите
на стр.52 по делото/. В последствие е извършено преустройство на навеса - 2017,
2018г. Тези му показания се потвърждават от всички планове - от 1960г., 1964г.,
1979г., 1993г., 2007г., от скицата от КК, одобрена през 2007г., но и от
цветното копие на ПУП-ПЗ от 2014г., на който в черно е показана отново
кадастралната основа и навесът е отразен на отстояние от вътрешната
регулационна линия с УПИ ХVІ 5170. Ето
защо липсва съставът на §16 ал.1 от ДР на ЗУТ и жалбата следва да бъде отхвърлена.
Спазен
е и принципът на чл.6 от АПК, тъй като сградата на жалбоподателите – жилищна,
разполага с баня, съгласно одобрените и изпълнени през 1986г. проекти.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд Стара Загора
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на С.Д.П., П.М.П. и Ж. М. П.
против Заповед № 10-00-108/20.01.2022г. на Кмета на община Стара Загора.
ОСЪЖДА
С.Д.П. ЕГН **********, П.М.П. ЕГН **********, Ж. М. П. ЕГН ********** ***
сумата от 100 /сто/ лева разноски по делото.
Решението
подлежи на обжалване в 14-дневен срок от връчването му пред ВАС на РБ.
СЪДИЯ: