Р Е Ш Е Н И Е :
№ 260352/16.11.2021 година,
гр. Пещера
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ПЕЩЕРСКИЯТ районен съд граждански състав
На 20.10.2021 година
в публичното заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕЛИНА
АНГЕЛОВА
ЧЛЕНОВЕ
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ
Секретар СЕВДАЛИНА ПЕНЧЕВА
прокурор…………………………………….………
като разгледа докладваното от Съдия Ангелова по гр.дело № 792по описа
за 2020 година
Предявен е установителен иск по чл.422 от
ГПК във вр. с чл.415 от ГПК.
Постъпила е искова молба от „МАКБУЛ-ИНФРАСТРУКТОРНО СТРОИТЕЛСТВО“ЕАД със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“Сливница“ № 180,ет.4,ап.55, представлявано от управителя Методи Евтимов против ответника „БРАТЯ ПАШКУЛЕВИ“ ООД гр.Брацигово ,представлявано от Ангел Пашкулев и Димитър Пашкулев ,в която се твърди ,че през 2014 година ищцовото дружество изпълнявало множество строително-монтажни работи по силата на договор с възложител Община-Белово(ремонт на водопровода и канализацията на ул. Марица в гр.Белово;подмяна на асфалтова настилка;изграждане на пешеходни алеи и много други).По това време ответното дружество също изпълнявало множество договори за СМР ,възложени му от Община-Белово,но поради обстоятелството ,че същото не разполагало с необходимата тежка механизация,като било ограничено и от към човешки ресурси възложило на „МАКБУЛ-ИС“ да изпълнява функциите на „подизпълнител“ по възложените му от Общината СМР-та ,част от които представлявали изграждането на мост над река Марица в центъра на село Момина Клисура и укрепването на река Яденица ,включващо направата на подпорна стена чрез изграждането на кофраж,полагане на арматура,изливане на бетон,превоз на работници и строителни материали ,изкопни дейности ,услуги с кран,багер и много други.Твърди се още ,че за възложените от ответното дружество –„Братя Пашкулеви“ ООД строително-монтажни дейности и изпълнени от ищеца в настоящото производство ,а именно „МАКБУЛ-ИС“ свързани с изграждането на моста над река Марица в центъра на с.Момина Клисура ,свързващ Дунева махала с центъра на селото е била издадена фактура с № 264 от 17.12.2014 година за сума в размер на 102 228.48 лева с включено ДДС.Извършената работа била приета от ответника без възражение и в срок ,а последният заплатил частично фактурираното като по сметката на ищеца постъпила сумата от 95 000 лева.Останал неиздължен остатък от 7 228.48 лева.Сочи се още ,че изпълнените от ищеца строително-монтажни дейности ,свързани с изграждането на подпорна стена за укрепването на река Яденица също били приети от ответника без възражение и в срок ,за което ответното дружество следвало да заплати сумата от 28 675.34 лева с включено ДДС по фактура № 265 от 17.12.2014 година.На 17.07.2015 година ответното дружество изпълнило частично задължението си и привело сума в размер на 15 000 лева. От така преведената сума била погасена сумата от 7228.48 лева дължима по фактура № 264 от 17.12.2014 година и закрита същата фактура,а с разликата от 7771.52 лева погасена частично сумата дължима по фактура № 265 от 17.12.2014 година като към момента ответното дружество дължало на ищеца сумата от 20 903.82 лева.Въпреки многократните обещания за издължаване на посочената разлика и до момента същата не била платена.На 26.07.2018 година поканили ответното дружество да заплатят остатъка от задължението си в размер на 20 903.82 лева ,но не последвало изпълнение на задължението ,поради което на 17.12.2019 година депозирали заявление по реда на чл.410 от ГПК пред РС-Пещера за издаване на заповед за изпълнение ,въз основа на което било образувано ч.гр.дело № 1668/2019 година по описа на ПщРС приключило с издаване на заповед за изпълнение.В законоустановения срок от длъжника постъпило възражение ,което мотивирало правният им интерес да установят вземането си.Моли се да се постанови решение ,с което да се признае за установено по отношение на ответното дружество ,че същото дължи на ищеца сума в размер на 20 903.82 лева –главница ,представляваща стойността на извършени,но незаплатени строително-монтажни работи и сумата от 2 955.57 лева-лихва за забава ,за периода от 26.07.2018 година до 16.12.2019 година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 17.12.2019 година ,до окончателното изплащане ,за които суми била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело № 1668/2019 година по описа на ПщРС.Претендират се и направените по настоящото дело разноски.В подкрепа на твърденията си сочат доказателства.
В указания от съда срок ответната страна е депозирала писмен
отговор ,в който сочи ,че действително
през 2014 година ищцовото
дружество изпълнявало строително-монтажни работи като подизпълнител по договори
сключени между дружество „Братя –Пашкулеви“ ООД и Община-Белово.Действително в посочения период
ищецът извършил строителни дейности на обект
„Мост над река Марица в центъра на
село Момина Клисура“,свързващ
Дунева махала с центъра на
селото както и на обект
„Укрепване на река
„Яденица ,озеленяване в кв.64.Не оспорват твърдението ,че за възложените и извършени СМР на 17.12.2014 година е била издадена от
ищцовото дружество фактура с №
264/17.12.2014 година на стойност 102 228.48 лева с включено ДДС. Не оспорват и
обстоятелството ,че на същата дата от страна на ищеца за изпълнените от него СМР е издадена и
фактура под № 265/17.12.2014 година на
стойност 28 675.34 лева с начислено ДДС. Твърдят обаче ,че на 18.12.2014 година ответното дружество е извършило плащане от банковата си сметка по
банкова сметка ***чило основание за плащане-цялостно плащане на фактура
под № 265 от 17.12.2014 година и частично плащане по фактура № 264 от 17.12.2014 година в размер на
6324.60 лева.Твърдят ,че действително на 17.07.2015 година извършили плащане в
размер на 15 000 лева ,но по
фактура № 264/17.12.2014 година .С
посочените преводни нареждания изцяло
били изпълнили задълженията си
към ищцовото дружество ,поради което молят
да се отхвърли предявеният иск.Направено
е и възражение за погасяване на вземането по давност. Ангажирани са
доказателства.Претендирани са направените по делото разноски.
Въз основа на събраните по делото доказателства преценени
поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и
доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл. от ГПК
,съдът приема за установено следното :
От събраните по делото писмени
доказателства: фактура № 0-226/17.12.2014 година; фактура № 0-265 от
17.12.2014 година; отчет по сметка ;дневник по контрагенти;писмена покана,ведно с протокол се установява ,че на 17.12.2014
година ищцовото дружество е издало
две фактури за извършени СМР и
дължими плащания от получател „Братя Пашкулеви“ ООД гр.Брацигово
като по фактура 264/17.12.2014 година е
описано вземане в размер на 102.228 лева
с начислено ДДС за СМР на обект
„Мост над река Марица в
център на с.Момина клисура,свързващ Дунева махала с център на селото и по фактура
265 /17.12.2014 година на
стойност 28675.34 лева с начислено ДДС
за СМР „Укрепване на
р.Яденица,озеленяване в кв.64“.Установява се още ,че на 17.07.2015
година е получен превод от ответното дружество в размер на
15 000 лева.С писмена покана от
„Макбул –Инфраструктурно строителство „АД
гр.София връчена на 26.07.2018
година чрез ЧСИ Георги Тарльовски
с рег.№ 882 с район на действие
Окръжен съд- гр.Пазарджик ответното
дружество е било уведомено за
съществувалите договорни отношения между дружествата имащи характер на договор за
изпълнение ,по силата на които ответникът в настоящото производство е възложил
на ищеца извършването на СМР,които са били изпълнени и приети без възражение. Останала е неизплатена
сума ,според изпълнителя в размер
на 20903.82 лева като е
определен 7 дневен срок от получаване на поканата за доброволно изпълнение на задължението.
По делото е приложено ч. гр. Дело № 1668/2019 година по описа на Пещерския районен съд , от което се установява ,че същото е
образувано по заявление на „МАКБУЛ-ИНФРАСТРУКТОРНО СТРОИТЕЛСТВО“ЕАД гр.София
за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу „БРАТЯ ПАШКУЛЕВИ „ООД гр.Брацигово за следните суми: сумата от 20 903.82
лева – главница;сумата от 2955.57
лева-лихва ,за периода от 26.07.2018 година
до 16.12.2019 година,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано
от 17.12.2019 година до окончателното
изплащане. Претендирани са и
разноски по делото.Въз основа на заявлението е издадена заповед № 6 от
16.01.2020 година ,с която е разпоредено длъжникът „Братя Пашкулеви“ ООД от гр.Брацигово да заплати
на „Макбул- Инфраструктурно строителство „ЕАД
гр.София : сумата от 20 903.82 лева –главница;сумата от
2955.57 лева-лихва за забава ,за периода от 26.07.2018 година до 16.12.2019
година ,ведно със законната лихва върху главницата ,считано от 17.12.2019година до окончателното изплащане на вземането ,както и разноски в размер на
477.12 лева д.т.Заявлението е връчено на длъжника като в
законоустановения срок е постъпило
възражение срещу заповедта за изпълнение. Със съобщение от 25.06.2020 година
съдът е указал на заявителя за правото
му да предяви иск ,което е връчено на
законния представител на ищцовото дружество. Видно от доказателствата по делото
настоящата искова молба е входирана в РС-Пещера на 23.07.2020 година.
За изясняване на спора от фактическа страна бе назначена и
изслушана съдебно икономическа експертиза като вещото лице Цв.К. в заключението си сочи ,че при
извършената проверка в счетоводството на ищцовото дружество и в
счетоводството на ответното дружество установила ,че ответното дружество е извършило плащане по
банковата сметка ,а именно IBAN ***“Първа Инвестиционна банка“с титуляр „Макбул
-Инфраструктурно строителство“ЕАД
на 18.12.2014 година на стойност 35 000 лева с посочено основание за плащане
:1.плащане по фактура № ********** от
17.12.2014 година -28 675.35 лева ;2.частично плащане по фактура № ********** от 17.12.2014-6324.60
лева.Вещото лице е установило ,че в
периода 18.12.2014 година-20.12.2015
година по посочената банкова сметка ***ни средства от ответното дружество в общ размер от
110 000 лева като преводите са били извършени с преводни нареждания на 4
дати:съответно на 18.12.2014 година в размер на 35 000 лева; на 22.12.2014
година в размер на 50 000 лева; на
30.01.2015 година в размер на
10 000 лева и на 17.07.2015 година
в размер на 15 000 лева.В заключението се сочи още ,че след като се
запознала с извлеченията от банковата сметка на ищеца вещото лице установило
,че основанията за плащания са записани
както следва :в преводно нареждане от 18.12.2014 година ,при наредена сума от 35 000 лева като основание за плащане отразено“плащане по фактура № 265 от 17.12.2014 година в размер на
28 675.34 лева и частично
плащане по фактура № 264 от 17.12.2017 година
в размер от 6 824.66 лева“;в преводно нареждане от 22.12.2014 година ,при
наредена сума от 50 000 лева като
основание за плащане отразено“частично плащане по фактура № 264 от 17.12.2014
година-50 000;в преводно нареждане от 30.01.2015 година ,при наредена сума
от 10 000 лева като основание за плащане
отразено“частично плащане по фактура № 264 от 17.12.2014 година-10 000;в
преводно нареждане от 17.07.2015 година ,при наредена сума от 15 000 лева
като основание за плащане
отразено“частично плащане по
фактура № 264 от 17.12.2014
година-15 000.Според заключението
по двете фактури задълженията на ответното дружество към ищцовото са били
в размер на 130 903.82 лева.За
периода 18.12.2014 година до 17.07.2015 година
ответникът е извършил плащания по
двете фактури по банкова сметка ***ева.Разпитано в с.з. 20.10.2021 година в.л.
К. сочи ,че са налични –издадени и осчетоводени две фактури под № 264 и под № 265 от една и съща дата с различни
стойности. При разпита си вещото лице сочи ,че е констатирало в
счетоводството на дружеството ответник при осчетоводяването несъответствия със Закона за
счетоводството,което настоящия състав не
следва да обсъжда тъй като това не
подлежи на съдебен контрол в настоящото производство.Единствено следва да се
отбележи следната констатация на вещото
лице К. ,а именно :вещото лице установило
в счетоводството на ответното дружество задължение
по фактура № 264 от 17.12.2014
година в размер на 20903.82 лева,което
през 2019 година било
отчетено от ответното дружество като приход-т.е като непотърсено вземане.Според вещото лице ,за да се извърши
тази операция първо е необходимо да се извърши засичане на сметки между контрагентите по договор,т.е дали има
разлики и би следвало да има размяна
на уведомителни писма( дали тази сума ще
бъде търсена), и едва тогава би следвало
да се осчетоводи.На вещото лице не е била представена такава писмена
документация.
Заключението е прието в с.з. и не е оспорено от страните.
Касае
се за иск по чл.422 от ГПК във вр. с
чл.415 от ГПК ,за уважаването на който
следва да бъде установено безспорно
,че искът е допустим и, че
претендираното от ищеца вземане съществува
в размера ,който е посочен в
исковата молба.
Безспорно
се установява по делото ,че са налице положителните процесуални предпоставки за предявяване на иска –издадена заповед за изпълнение; писмено възражение срещу нея и
спазване на едномесечния
преклузивен срок, в рамките на който
следва да бъде предявен установителния иск.
От
събраните по делото доказателства безспорно
се установи ,че страните по делото са били обвързани от валидни
облигационни отношения по правилата на договор за изпълнение ,по силата на
които ищцовото дружество в качеството на изпълнител е приело и изпълнило
СМР на обект мост над река Марица в център
на с. Момина клисура
свързващ Дунева махала
с център на селото на стойност
102.228 лева с начислено ДДС и СМР на обект –укрепване на р.Яденица
,озеленяване в кв.64 на стойност 28 675.34 лева с начислено
ДДС. По делото няма спор ,че ответното дружество е приело извършените СМР.
Основните
задължения на изпълнителя, предвидени в чл. 258 и чл. 261
от ЗЗД, включват извършване на възложената му работа точно, съгласно
дадената поръчка, качествено, в уговореното количество и в срок, и предаване на
изработеното на възложителя.
Разпоредбата
на чл.
264, ал. 1 ЗЗД урежда задължението на поръчващия да приеме извършената
съгласно договора работа. Приемането на работата обхваща фактически и правни
действия – реално предаване от изпълнителя и получаване от поръчващия на
готовия резултат и одобрение на изработеното, изявление, че изработеното
съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил работата съобразно
поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е длъжен да я
приеме.
В настоящият случай страните не спорят нито по изпълнението на възложената работа ,нито
по приемане на същата .Спорно е
единствено плащането на извършените СМР.
От приетата и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза се установи ,че в счетоводствата и на двете дружества са констатирани осчетоводени две фактури ,което обстоятелство
не се оспорва по делото ,а именно
фактура № ********** от
17.12.2014 година на стойност 102 228.48
лева и фактура № ********** от
17.12.2014 година на стойност 28 675.34 лева или задължението по двете
фактури е в размер на 130 903.82
лева .За периода 18.12.2014 година до 17.07.2015 година ответното
дружество е заплатило по двете фактури сумата от 110 000 лева
,което обстоятелство е безспорно установено.
Действително
съгласно чл.76,ал.1 от ЗЗД този който
има към едно и също лице
няколко еднородни задължения ,ако
изпълнението не е достатъчно да погаси
всичките ,може да заяви ,кое от тях погасява. Ако не е заявил това ,погасява се най-обременителното за него задължиние. При няколко
еднакво обременителни задължения, погасява се най-старото, а ако всички са
възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно.
Следователно в
изречение първо на чл.76 от ЗЗД се дава възможност на длъжника да посочи кое
от няколко еднородни задължения погасява
първо и в случай,че той не
направи избор,поредността на
погасяване се определя от изр.2 и 3
на същата алинея.
С Тълкувателно решение №
3 от 27.03.2019 г. по тълк. д. № 3/2017 г., ОСГТК на ВКС е прието
задължително тълкуване относно частично изпълнение на парично задължение и
редът за погасяването им. Съгласно тълкуването на нормата на чл. 76 от ЗЗД, редът за погасяване на
парични задължения се определя по
уговорено общо съгласие на длъжника и кредитора. Ако липсва такова общо
съгласие, се прилага поредността, предвидена в чл. 76, ал. 1 и ал. 2
от ЗЗД. Когато длъжникът предложи изпълнение и това частично изпълнение е
различно от договореното или определено в закона погасяване на задълженията, но е прието от кредитора, нормата на чл. 76 от ЗЗД не се прилага.
В настоящия
случай при договора за изработка при
наличие на възникнали задължения
за плащане на договорено възнаграждение според настоящия състав следва да се прецени има ли съгласие на страните за реда за
погасяване на задълженията. Ако не се установи такова съгласие на страните
, но има предложено изпълнение на
частично задължение и то е прието от кредитора като са погасени задълженията в
определена поредност чрез погасяване на главница, то тогава не се прилага
правилото на чл. 76 от ЗЗД.
От събраните и обсъдени по-горе доказателства не се установи страните да са постигнали съгласие за реда за погасяване на задълженията.От приетата и неоспорена
съдебно-икономическа експертиза
се установи ,че ответникът е
предложил погасяване на задълженията си чрез частични плащания и това е било
прието от кредитора ,поради което
настоящият състав приема ,че в случая не
се прилага правилото на чл.76 от ЗЗД още повече проседявайки и
действията на ответника ,който изобщо
не е имал намерение да плаща сумата от 20903.82 лева ,нито по първата ,нито по
втората фактура,тъй като след като е
получил поканата от ищцовото дружество
на 26.07.2018 година за плащане не е
предприел такива ,а на 17.12.2019 година си е осчетоводил сумата като приход-непотърсена.
С оглед на изложеното съдът
счита ,че предявеният иск е основателен и като такъв следва да бъде уважен като
се постанови решение ,с което се приема
за установено по отношение на ответника ,че ищецът има валидно и изискуемо вземане срещу него в размер на 20 903.82 лева ,ведно с лихва за забава
в размер на 2 955.57 лева , за периода от 26.07.2018 година до 16.12.2019 година както й законната лихва
върху главницата ,считано от 17.12.2019 година до окончателното й изплащане.
В тежест на ответника следва да
се възложат и направените в настоящото производство разноски в размер на 477.12 лева д.т.
Водим от горните съображения ,Пещерският районен съд
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на „БРАТЯ
ПАШКУЛЕВИ“ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
гр.Брацигово,ул.“Иван Хрисчев“ № 13 ,представлявано от Ангел Иванов Пашкулев и Димитър Иванов Пашкулев ,че „МАКБУЛ-ИНФРАСТРУКТОРНО
СТРОИТЕЛСТВО“ЕАД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление 7 гр.София1202,общи Столична,район Оборище,бул.“Сливница“ № 180,ет.4,ап.55
,представлявано от Методи Евтимов има
валидно и изискуемо вземане в размер на 20 903.82
лева- главница ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от
17.12.2019 година до окончателното й изплащане ,както и сумата
от 2 955.57 лева-лихва за забава ,
за периода от 26.07.2018 година до
16.12.2019 година за които суми е
издадена заповед за изпълнение№ 6 от
16.01.2020 година по ч.гр.дело № 1668/2019 година по описа на ПщРС .
ОСЪЖДА „БРАТЯ
ПАШКУЛЕВИ“ да заплати на
МАКБУЛ-ИНФРАСТРУКТОРНО СТРОИТЕЛСТВО“ЕАД
с ЕИК ********* разноски
по делото в размер на 477.12 лева.
Решението може да бъде
обжалвано пред Пазарджишкия окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: