РЕШЕНИЕ
№
………..
гр. София, 29.10.2018 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 20-ти състав, в публично заседание на девети юли две хиляди и осемнадесета
година в състав:
СЪДИЯ:
АЛБЕНА БОТЕВА
при
секретаря Екатерина Калоянова, като разгледа гр. дело № 5354/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано
е по искова молба с вх. № 60041/28.04.2016 г., предявена от Б.Н.Н., с ЕГН: **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка М.З.И., с ЕГН: **********,***, против Н.Б.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***.
В
исковата молба се твърди, че на основание договор за дарение от 12.12.2009
г., ищецът Б.Н.Н. е
собственик на АПАРТАМЕНТ (без номер по документ за собственост), находящ се в
гр. София, СО-район „********август“ № 28, на първи партерен етаж
на сградата, със застроена площ от около 119 кв.м., състоящ се от четири стаи,
кухня, вестибюл и сервизни помещения, при граници: ул. „********август“, калкан, стълбище,
двор, заедно със зимнично помещение (без номер по документ за
собственост), с площ от около 15 кв.м., при граници: ул. „Екзарх Йосиф“,
зимничен вестибюл и сем. Дикови, заедно с таванско помещение (без номер по
документ за собственост), с площ от около 6 кв.м., при граници: ул. „********август“, и тавански
вестибюл, ведно с 12 % ид.ч. от общите части на сградата и
мястото, съставляващо УПИ ХІІ – 1, кв. 523 по плана на гр. София, местност „ГГЦ
– Зона Г 14“, целият с площ от 300 кв.м., при граници: ул. „********август“,
УПИ ІІІ-2 и УПИІ-16.
Ищецът
твърди, че през периода от 24.10.2013 г. до 28.04.2016 г., ответникът, който
е негов баща, е ползвал описания апартамент, с което
ответникът се е обогатил, а ищецът се е обеднил.
Предвид изложеното, ищецът моли, да бъде постановено
решение, с което Н.Б.Н., да бъде осъден да му заплати, сумата от 51 465 лева,
представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот, за
периода от
24.10.2013 г. до 28.04.2016 г. (съгласно увеличение на цената
на иска, допуснато с определение от 09.07.2018 г.).
В срока на чл.131 ГПК, ответникът Н.Б.Н. е депозирал отговор на исковата молба. Ответникът
не оспорва, че ищецът е собственик на описания в исковата молба недвижим имот,
както и че през посочения в искова молба период, е ползвал част от него. Оспорва иска с възраженията, че не обитава
целия процесен имот, без правно
основание и без знанието на другия родител на ищеца. Излага съображения, че се
е нанесъл в процесния апартамент със знанието и съгласието на майката на ищеца,
както и че е направил подобрения в него.
Съдът
приема за установено следното от фактическа страна:
Не се спори по делото, че ищецът Б.Н.Н. е собственик на
описания в исковата молба апартамент, без номер по документ за
собственост, находящ се в гр. София, СО-район „*************, на първи
партерен етаж. Този факт е отделен като безспорен и ненуждаещ се от доказване в
отношенията между страните по делото (с определението от 23.05.2017 г.), а и се
установява от нотариален акт за дарение на недвижим имот № 28, том ІІ, рег. №
5582, дело № 196/2009 г., във формата на който, на 21.1.2009 г. е бил сключен
договор за дарение, по силата на който, Б.Н.Н. е придобил правото на собственост върху
описания апартамент.
Не се спори по делото, че през процесния период (от 24.10.2013 г.
до 28.04.2016 г.), ответникът е ползвал
постоянно, за жилищни нужди, част от
въпросния апартамент. Този факт също е отделен като безспорен с
определението от 23.05.2017 г., срещу което страните не са възразили.
Видно от Протокол за опис на движими вещи,
съставен на 18.04.2013 г. по изп.д. № 20138510400968 по описа на ЧСИ с рег. №
851 от КЧСИ, при посещение в апартамента на ул. „11-ти август“ № 28 в гр.
София, в същия е заварен Н.Н.Н., син на ответника Н.Б.Н..
С нотариална покана от 23.10.2013 г., Б.Н.Н.,
към този момент действащ чрез своята майка и законен представител М.З.И., е
поканил ответника, в 7-дневен срок от получаване на поканата, да му предаде
владението върху подробно описания апартамент, находящ се в гр.
София, СО-район „********август“ № 28, на първи партерен етаж. Видно от
отбелязването, извършено от нотариус с рег. № 053 от РНКРБ, поканата е била
връчена на ответника на 25.10.2013 г., лично, на адрес: гр. София,ул. „********ап. 1
(партерен).
С решение № 1724/26.02.2016 г. по гр. д. №
4245/2014 г. по описа на СГС, І ГО, 4 състав, Н.Б.Н., с ЕГН: **********, и Н.Н.Н.,
с ЕГН: **********, и двамата с адрес: ***, първи партерен етаж, са
осъдени, да предадат, на основание чл. 108 ЗС, на Б.Н.Н., към този момент
действащ чрез своята майка и законен представител, владението на апартамента,
находящ се в гр. София, СО-район „********август“ № 28, на
първи партерен етаж (заедно с прилежащите помещения към него). Решението на СГС е потвърдено с решение №
1345/13.06.2017 г. по гр.д. № 5247/2016 г. по описа на САС, ГО, 10 състав.
Въз
основа на изпълнителен лист от 21.06.2017 г., издаден по гр.д. № 5247/2016 г.
по описа на САС, ГО, 10 състав, срещу Н.Б.Н., с ЕГН: **********, и Н.Н.Н., с ЕГН: **********, е било образувано
изпълнително дело № 20177830400264 по описа на ЧСИ с рег. № 783 от КЧСИ.
На
28.07.2017 г., взискателят Б.Н.Н. е бил въведен във
владение в описания апартамент, находящ се в гр. София,ул. „********, първи
партерен етаж. В съставения за това по изп.д. № 20177830400264 Протокол за въвод във
владение, е посочено, че длъжниците Н.Б.Н.
и Н.Н.Н. не са присъствали на въвода, но преди осъществяването му доброволно са
предали ключовете от апартамента на ЧСИ с рег. № 783 от КЧСИ.
По делото е прието заключението по извършената
съдебно-оценителна експертиза, представено в деловодството на СГС на 09.03.2018
г., коригирано от вещото лице със заключение
от 20.03.2018 г., което не е оспорено от страните и което съдът кредитира.
Видно от последното, пазарната наемна цена на процесния апартамент, за
процесния период, е 51465 лева.
Други доказателства, относими към спора, не са събрани.
При така установената фактическа обстановка
съдът приема от правна страна следното:
Заявените и поддържани с
исковата молба обстоятелства, представляващи основание на иска, сочат, че
претенцията на ищеца има своето основание в разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД –
т.е. твърди се обогатяване от т.нар. непрестационен тип, при който обогатяването е посредством
действия на обогатилия се, които представляват вмешателство,
посегателство в чужда правна сфера. Спорното
право, претендирано от ищеца и квалифицирано по чл. 59 ал. 1 от ЗЗД
възниква от фактически състав, включващ обедняване на едно лице, обогатяване на
друго, наличие на връзка между обогатяването и обедняването и липса на валидно
основание за това имуществено разместване в отношенията между двата субекта.
Т.е. разглежданият иск би бил основателен, ако ищецът докаже, че неговият
патримониум е накърнен, като в корелативна връзка с това е увеличен актива в
имуществото на ответника, без да е налице правно основание за такова
разместване на материални блага.
В настоящия случай, не се спори по делото, че през процесния период (от 24.10.2013 г.
до 28.04.2016 г.), ищецът е бил собственик на процесния недвижим имот.
Не се спори по делото, че през процесния период,
ответникът е ползвал постоянно, за жилищни нужди, част от въпросния апартамент.
Изложеното
сочи, че по делото се установява обедняване на ищеца, във връзка с което ответникът се е
обогатил. В качеството си на единствен собственик на имота,
ищецът е имал право да ползва имота си, респ. да реализира приходи от него,
като ищецът изрично е манифестирал желанието си да ползва собствеността си и да
реализира приходи от него. На това му правомощие е пречило поведението на
ответника, който, държейки част от апартамента, в периода от 24.10.2013
г. до 28.04.2016 г., без да
заплаща каквито и да е суми в тази връзка, е реализирал обогатяване. Същото се
изразява в спестените от негова страна средства за ползването на имот от вида
на процесния. На неговото обогатяване
кореспондира обедняването на ищеца, който пък е пропуснал да реализира приход
от имота си. Без значение е дали и кога
е била връчена поканата от ищеца до ответника. Фактическият състав на чл. 59 ЗЗД,
от който се поражда вземането за обезщетение за ползване на недвижим имот без
основание, не включва покана до лицето, което държи имота. Обезщетението се
дължи от момента, от който собственикът е бил лишен от възможността да ползва
собствената си вещ и да реализира доходи от нея ( решение № 381/08.07.2010 г.
по гр.д. № 272/09 г. на ВКС, ІV ГО, решение № 1615/09.05.1996 г. по гр.д. №
1678/95 г. на ВС, ІV ГО, решение № 378/28.07.2010 г. по гр.д. № 148/ 09 г. на
ВКС, ІV ГО, решение № 217/08.10.2013 г. по гр.д. № 1290/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО,
решение № 298/14.12.2011 г. по гр.д. № 1502/2010 г. на ВКС, ІІ ГО, решение № 218/29.12.2015
по гр. д. № 7310/2014 на ВКС, I ГО)
Не се установява, обаче, че през процесния
период, ответникът е ползвал целия недвижим имот. Както беше посочено, с определението
от 23.05.2017 г., срещу което страните не са възразили, е отделено като
безспорно, че през процесния период, ответникът
е ползвал постоянно, за жилищни нужди,
част от въпросния апартамент. Липсват доказателства, че през въпросния
период, ответникът е ползвал целия апартамент. Напротив, приетите по делото
доказателства установяват, че апартаментът е бил ползван и от Н.Н.Н. (пълнолетен син на
ответника). Този извод следва еднозначно от Протокол за опис на движими вещи,
съставен на 18.04.2013 г. по изп.д. № 20138510400968, решение № 1724/26.02.2016
г. по гр. д. № 4245/2014 г. по описа на СГС, І ГО, 4 състав, решение
№ 1345/13.06.2017 г. по гр.д. № 5247/2016 г. по описа на САС, ГО, 10 състав и Протокол за въвод във владение
от 28.07.2017 г. по изп.д. № 20177830400264.
Липсват основания за солидарност отговорност на
задължението по чл. 59 ЗЗД между Н.Б.Н. и Н.Н.Н..
Съгласно
чл.121 ЗЗД солидарността възниква по силата на договор или съгласно закона. В
случая основанието за отговорността на ответника е извъндоговорно, а няма и
законова разпоредба, която да предвижда солидарност. Не са приложими и
разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 46/01.04.1965 г.
Поради
изложеното, съдът приема, че ответникът е ползвал 1/2 част от апартамента и
дължи на ищеца ½ от обезщетението за ползването на апартамента.
Възраженията на ответника са неоснователни. С
молба от 09.06.2017 г., ищецът, като непълнолетен, е заявил лично (и със
съгласието на своята майка), че поддържа иска. При това положение, изявлението
на бащата на ищеца и ответник по делото, че се отказва от иска, няма правни
последици. В тежест на
ответника беше да докаже твърденията си за наличието на правно основание за
ползване на част от имота. В тази връзка не са ангажирани каквито и да е
доказателства, поради което и съдът приема, че
такова основание не е налице.
В заключение съдът приема, че са налице
предпоставките по чл. 59, ал.1 от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответника
и последният дължи на ищеца ½ от обезщетението за ползването на
апартамента, през процесния период. Размерът на обезщетението следва да се определи на базата на средната
пазарна наемна цена, която би могла да се получи за процесния имот. Видно от заключението по съдебно-оценителна
експертиза, средната пазарна наемна цена на процесния апартамент, за процесния
период, е 51 465 лева, а ½ от него е 25732.50 лева. Искът е основателен до този размер, а за
разликата до пълния предявен размер, следва да се отхвърли като неоснователен.
Сумата е дължима, ведно със законната лихва, считано от предявяване на исковата
молба до окончателното плащане.
Относно
разноските:
На основание чл.78, ал.1 от ГПК вр. чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА, вр. чл. 7, ал. 2
от Наредба № 1 за минималният размер на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на процесуалния представител на ищеца – адв. Х. К. М., адвокатско възнаграждение, съразмерно
на уважената част от иска, в размер на 1036.98
лева (2073.95 лв. х 0.50).
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК и съобразно уважената част от иска,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Софийски градски съд,
сумата от 1179.30 лева, от
които: 1029.30 лв. - държавна такса и 150
лева – депозит за експертиза (300 лв. х 0.50), от внасянето на която съдът, на
основание чл. 83, ал. 2 ГПК, е освободил ищеца.
Така
мотивиран, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, 20
състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Н.Б.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати на Б.Н.Н., с ЕГН: **********, действаща лично и със
съгласието на своята майка М.З.И., с ЕГН: **********,***, на основание чл.
59 ЗЗД, сумата от 25732.50 лева, представляваща обезщетение за ползване
на ½ част от АПАРТАМЕНТ (без номер по документ за собственост), находящ
се в гр. София, СО-район „********август“ № 28, на първи партерен етаж
на сградата, със застроена площ от около 119 кв.м., за периода от
24.10.2013 г. до 28.04.2016 г., ведно със законна лихва, считано от 28.04.2016 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ, като
неоснователен, иска за разликата над 25732.50
лева до пълния предявен размер от 51 465 лева.
ОСЪЖДА Н.Б.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***, да заплати
на адвокат Х. К. М., с адрес: ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, сумата от 1036.98 лева – адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА Н.Б.Н., с ЕГН: **********, с
адрес: ***,
да заплати на СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, на основание чл.78, ал. 6 ГПК, сумата от 1179.30 лева – разноски по делото,
представляващи държавна такса и депозит за експертиза.
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с въззивна жалба пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: