Определение по дело №313/2017 на Окръжен съд - Стара Загора

Номер на акта: 643
Дата: 6 юни 2018 г. (в сила от 31 май 2019 г.)
Съдия: Анна Тодорова Трифонова
Дело: 20175500900313
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 17 октомври 2017 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

               / 06.06.                    2018 година                        гр. Стара Загора

 

СТАРОЗАГОРСКИ ОКРЪЖЕН СЪД                 ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

На 06.06.                                                                                     2018 година

В закрито заседание в следния състав:

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ТРИФОНОВА

                                                             

СЕКРЕТАР: Стойка Иванова

като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА

т.д. № 313 по описа за 2017 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

Предявена е искова молба от „Г.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***срещу ЕТ „В.-О.В.“ с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. К., ул. “***.

        

Съгласно чл.374, ал.1 ГПК съдът, след като провери редовността на разменените книжа и допустимостта на предявените искове, включително тяхната цена, както и другите искания и възражения на страните следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

 

В исковата молба ищецът сочи, че на 25.09.2007 г. с ответника - продавач, е сключен Договор за доставка на машина № ГР 05/25.09.2007 г. с предмет продажба на комплектна инсталация, включваща машини и съоръжения и др., включително пълна техническа документация за експлоатация и техническо поддържане на описаните по вид и технически характеристики в Приложение № 1 към договора машини, а именно:

1.                  Флексопечатна машина “EDALE 430 I” за печат на гъвкави, полимерни и алуминиеви фолиа, самозалепващи се етикети, меки картонени кутии и др.;

2.                  Флексопечатна машина “FISHER & KRECKE” за печат на алуминиеви и полимерни фолиа;

3.                  Ролонарязваща /пренавиваща машина/ „КАМРЕ”;

4.                  Инсталация за полимерни клишета “DUPONT”;

Съгласно договора, страните са уговорили в обема на доставката да се включва и всичко необходимо за безупречното функциониране на машините.

Впоследствие между страните е сключен Анекс № 1 от 06.02.2008 г. Съгласно чл. 2 от последния, продавачът се е задължил да достави и предаде пълната техническа документация, комплектовка и оборудване на машините, предмет на договора, в предприятието на купувача в следната последователност:

1.                  Флексопечатна машина “FISHER & KRECKE”;

2.                  Ролонарязваща /пренавиваща машина/ „КАМРЕ”;

3.                  Инсталация за полимерни клишета “DUPONT”;

4.                  Флексопечатна машина “EDALE 430 I”;

Посочва се, че по силата на чл. 2.1. от Анекс № 1 доставката на пълната техническа документация, комплектовката и оборудването за всяка от машините, е обект на отделна доставка и за всяка доставка се прилагали отделно условията за доставка, плащане и приемане, описани в Анекса. В същия било посочено като условие за доставка на следваща машина да е приключила предходната доставка.

Първите три машини били доставени, респективно заплатени и страните нямали неуредени отношения за тях.

Предвид това, че всяка от доставките се извършвала с отделни споразумения, за последната доставка е сключен Анекс № 2 от 23.06.2008 г. Последният, по отношение на последната машина “EDALE 430 I” имал значението, силата, както и всички реквизити на отделен договор.

Съгласно Анекс № 2 от 23.06.2008 г. страните определили индивидуална цена за Флексопечатна машина “EDALE 430 I” - 73 000, 00 евро без ДДС - т. 1 от анекса. Продавачът се задължил да достави машината, ведно с пълната техническа документация, комплектовка и оборудване на купувача в срок до 3 дни от подписване на анекса - т. 2 от него. В т.3.1. страните уговорили задължение за купувача, в деня на подписване на Анекс № 2, да предаде на продавача документ за нареден банков превод за плащане на 30% от стойността на машината. Това задължение на купувача било изпълнено и по отношение на него страните нямат спор.

В т. 3.1.2. от анекса страните уговорили, че купувачът ще заплати 50% от стойността на машината /36500 евро без ДДС/ в срок до 3 дни от подписване на протокол за извършена положителна оценка от експерти на купувача за състоянието и комплектността на машината, след нейния монтаж от специалисти на продавача и положителен електромеханичен тест /пуск на сухо с материали/. Уговорено било срокът за извършване на оценката да е до 3 дни от доставката по т. 2 от анекса.

Съгласно т. 3.4. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г. продавачът се задължил, в срок до 10 дни от плащането на сумата по т.3.1.2., да въведе машината в експлоатация, да докаже положителни резултати от пуска и производствените тестове, описани в Приложение 1 към Анекс № 2, както и да проведе 3-дневно обучение на предварително изготвен списък от специалисти на купувача, за което страните да подпишат и двустранен приемо-предавателен протокол, съгласно условията на договора.

В т.3.5. от анекса страните се договорили, че разликата от стойността на конкретната машина в размер на 20% ще се заплати от купувача в срок от 3 дни от подписването на приемо-предавателен протокол по т. 3.4.

Според т. 4.1. от анекса, в случай, че продавачът не изпълни задълженията си по т.3.4. в срок от 20 дни от плащането, то той дължи незабавно връщане на платената сума по сметката на „Г.“ АД. Тази сума към момента възлизала на 58 400, 00 евро, равняващи се на 114 220, 47 лева.

В т. 5 от анекса страните изрично постигнали съгласие за това, че в случай, че резултатите от тестовете по т. 3.4. не са положителни, не е подписан приемо-предавателен протокол с положителни резултати и приемане на машината, предмет на договора, съгласно т. 3.4. от Анекс № 2, се счита, че купувачът се е отказал от покупката като в този случай, продавачът се е задължил да възстанови на купувача платените суми изцяло в срок до 3 дни от изтичане на срока по т. 3.4.

По време на изпълнение на договореното в Анекс № 2 от 23.06.2008г. продавачът не предал техническата документация за експлоатация, техническо поддържане и технически характеристики на машината. При доставката и монтажа на машината били установени липсващи части. Не бил постигнат и договорения положителен електромеханичен тест. Поради посоченото, не бил съставен и протокола за извършена положителна оценка от експерти на купувача за състоянието и комплектността на машината, договорен в т. 3.1.2. от анекса.

Независимо от посоченото, на 28.06.2013 г., на основание арбитражна клауза в договора, ЕТ „В.“ предявил иск пред АС при БТПП.

С него ЕТ поискал Г. АД да бъде осъдено да му заплати главниците, представляващи неизплатен остатък от продажната цена по договор за продажба на флексопечатна машина EDALE 430 I, възлизаща на обща стойност 99 942 лева, представляващи левовата равностойност на 51 100 евро /сумите по т. 3.1.2. и т. 3.5. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г./, ведно с компенсаторната лихва за забава, както и законната лихва върху главниците от завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

В производството по арбитражното дело било установено, че действително машината била предадена с липсващи части /стр. 19 от решението/, както и че техническата документация на машината не е предадена /стр. 20 и стр. 37, абз. последен от решението/.

Въпреки това, АС при БТПП, на 25.01.2016 г. постановил решение, с което не признава развалянето на договора от страна на Г. АД и осъдил дружеството да заплати на ЕТ В. следните суми:

                     71 387, 79 лева, представляваща 50% от цената за флексопечатна машина EDALE 430 I /равностойността на 36 500 евро по т. 3.1.2. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г./, ведно със законната лихва върху присъдената главница, считано от 28.06.2013 г. до окончателното й изплащане като за разликата до претендирания размер от 99 942,00 лева отхвърлил иска, ведно с претенцията за законна лихва след предявяване на иска като неоснователен;

                     23 943, 51 лева, представляваща законна лихва върху главницата от 71 387, 79 лева за периода от 26.06.2010 г. до 25.06.2013 г., като за разликата до претендирания общ размер от 56 166, 54 лева отхвърлил иска като неоснователен;

Основанието на АС при БТПП за отхвърляне на исковете до пълният им размер било това, че ЕТ В. не е освободен от задълженията му по т. 3.4. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г. да въведе машината в експлоатация, да докаже положителни резултати от пуска и производствените тестове, както и да проведе 3-дневно обучение на специалисти на купувача, което било предпоставка за получаване на последната част от цената, предвид и факта, че едноличният търговец не се е отказал от договора /стр. 39, абз. предпоследен от решението/.

Ищецът излага следните факти след постановяване на арбитражното решение:

На 13.04.2016 г. СГС издал изпълнителен лист, а ЕТ В. образувал изпълнително дело № 20168640400059 по описа на ЧСИ Васил Недялков с peг. № 864 и район на действие СОС. По повод на така образуваното изпълнително дело била изпратена и покана за доброволно изпълнение с изх. № 3438/14.05.2016 г. по изп. д. № 201686440400059.

Ищецът твърди, че е изпълнил задължението си да заплати на ЕТ В. уговорената в т. 3.1.2. от Анекс № 2 от 23.06.2008г., погасявайки дължимата по изпълнителното дело сума, като по този начин се е освободил от своята забава и е станал изправна страна. Изплащането на задължението се установява от издадените от ЧСИ В. Недялков с peг. № 864 удостоверение с изх. № 1682/23.03.2017 г. и уведомление с изх. № 1682/23.03.2017 г., издадени по изп. д. № 201686440400059.

Според ищеца след заплащане на посочената сума задълженията на ответника по т. 3.4. и сл. от анекс № 2/23.06.2008 г. са станали изискуеми.

Ищецът сочи, че на 14.03.2017 г. е изпратил покана до ответника за изпълнение на задълженията му по Анекс № 2/23.06.2008 г., съгласно т. 3.4. от същия. Поканата била изпратена чрез лицензиран пощенски оператор - „Спиди” АД с товарителница № 60409819829, но ответникът не бил открит на адреса, посочен в ТР. Според ищеца следва да се приеме и че искът също е покана до ЕТ В. за изпълнение на задълженията по т. 3.4. от Анекс № 2/23.06.2008 г.

Предвид факта, че Анекс № 2 от 23.06.2008 г. към договор № ГР 05/25.09.2007 г. е действащ и с изплащане на задължението по изпълнителното дело ищецът изцяло е погасил дължимите си задължения по Анекса, арбитражното решение и изпълнителното дело, е налице изпълнение на задължението по т. 3.1.2. от анекса. За ищеца е налице сбъдването на условието, пораждащо правото за дружеството да получи в срока по т. 3.4. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г. /10 дни/ от датата на плащането изпълнение на задължението на ЕТ В. по т.3.4. от Анекс № 2 - да въведе машината в експлоатация, да докаже положителни резултати от пуска и производствените тестове, да проведе 3-дневно обучение на специалисти на купувача, както и да предаде техническата документация на машината.

Ищецът твърди се, че към момента ЕТ “В.” не е изпълнил задълженията си по т. 3.4. от посочения анекс в уговорения между страните срок от плащането. Не е изпълнил и предвиденото за него задължение в т. 4.1., вр. с т. 5 от Анекс № 2 от 23.06.2008 г. - в срок от три дни да върне платената сума по сметка на Г. АД, предвид автоматичния отказ от покупката на дружеството, която към момента е 58 400, 00 евро, равняващи се на 114 220, 47 лева. Посочва, че ответникът дължи връщане на получените суми по Анекс № 2 от 23.06.2008 г. към Договор № ГР 05/25.09.2007 г. на отпаднало основание, предвид автоматичното прекратяване на договора, уговорено между страните в т. 5 от Анекс № 2/23.06.2008 г.

Ищецът прави искане на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, да бъде  осъден ЕТ „В.с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. К. 6100, област Стара Загора, община К., ул. „***, да върне на „Г.” АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление: гр. Б., ул. „Цар Освободител” №37, сумата в размер на 58 400, 00 евро /петдесет и осем хиляди и четиристотин евро/, равняващи се на 114 220, 47 лева /сто и четиринадесет хиляди двеста и двадесет лева и 47 стотинки/ получена на отпаднало основание - прекратен поради отказ от покупка договор, обективиран в Анекс № 2 от 23.06.2008г. към Договор № ГР 05/25.09.2007г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Моли да му бъдат присъдени и направените в настоящото производство разноски, в това число и изплатено адвокатско възнаграждение.

 

С отговора на исковата молба ответникът взема становище, че искът за неоснователно обогатяване е допустим и подсъден на съда, но е неоснователен. Посочва, че е налице спор между страните на договорно основание, който е недопустим като неподведомствен на държавен съд, заради арбитражна клауза в чл.14 от договора.

 Счита, че искът е недоказан по размер и не дължи претендираната сума.

Прави възражение за погасяване по давност на иска в частта му за сумата от 21 900 евро, представляващи 30% от цената на машината, за която не се спори.

Прави възражение за прихващане между сумата платена от ищеца на ответника и дължимата от ищеца на ответника сума за обезщетение за ползване, алтернативно наем на машина „EDALE 430 І“ за периода от 23.06.2008г. до датата на завеждане на исковата молба.

Моли съда да отхвърли предявения иск за сумата от 114 420,47 лв., както и да му присъди сторените деловодни разноски и такива за един адвокат по представен договор за правна защита и пълномощно.

С допълнителната искова молба, ищецът пояснява, че поради неизпълнението в срок от страна на ЕТ В. на задължението му по т. 3.4. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г., същият, на основание т. 5 от него се прекратява поради автоматичния отказ на купувача от покупката. На основание т. 4.1. от Анекса, ответникът дължи незабавно връщане на платената от ищеца сума.

Посочва, че дори и към момента на подаване на настоящата допълнителна искова молба, техническата документация за машината не е предадена на Г. АД, нито е представена по делото. Документацията е трябвало да е доставена още с доставката на машината на 26.06.08 г., съгласно т. 2 от Анекс № 2. С решението на арбитражния съд е констатирано, че техническата документация не е предадена нито в срок, нито към момента на постановяването му - стр. 37, абз. 7 от решението. Сочи, че техническата документация е съществена и неотменна част от уговорената в Договора и Анекса „комплектна доставка“ на машината, т.е. няма как машината да е доставена в цялост, без да е предадена техническа документация. Тази документация представлява не просто опис на частите на машините, а е „паспорт” на машината, от който са видни възможностите и параметрите на машината и дали това са тези възможности и параметри, които са договорени между страните. Без техническа документация е невъзможен пуск и въвеждане в експлоатация. Същевременно, липсата на техническа документация обезценява доставената машина, тъй като не дава възможност за разпореждане с нея, като същевременно я прави и негодна за употреба, съгласно уговореното в Договора предназначение. Наличието на техническа документация при доставката дава възможност на Купувача да се запознае с реалните възможности и параметри на машината и от тук да се направи извода за теоретичната възможност тази машина да произвежда договореното между страните.

Ищецът посочва, че с исковата молба е поканил ответника да въведе машината в експлоатация. Заявява, че тази покана няма общо с Анекс 2 от 23.06.2008 г., тъй като последният е прекратен на посочените по - горе основания. Поканата била отправена единствено с оглед на евентуално постигане на извънсъдебно споразумение с ответника и то в случай, че машината може да бъде въведена в експлоатация, съгласно уточнените от страните минимални параметри.

Заявява, че оттегля искането си за покана, направено с исковата молба до ЕТ В. за въвеждане на машината в експлоатация. Моли да се приеме направената корекция.

Посочва се, че до настоящия момент от страна на ЕТ В. никой не е идвал в производственото предприятие на Г. АД в гр. П., където е доставена машината, въпреки че ответникът много добре знаел къде се намира предприятието с машината, както и че никой не му е отказвал достъп. До момента никой от страна на ЕТ В. не е посещавал и адреса на управление на дружеството. До последния не били изпращани и каквито и да било документи.

По твърдението, че между страните е налице спор на договорно основание:

Ищецът заявява, че договорно основание е налице, когато е налице и действащ договор и сочи, че Анекс № 2/23.06.08 г. е прекратен по силата на т. 5 от него. Именно поради това и претенцията му не е за неизпълнен договор, а за реституиране на даденото по договора, чието основание е отпаднало с прекратяването на последния.

Посочва, че настоящият иск е кондикционен и касае връщане на платените суми на ЕТ В. на отпаднало основание поради разваляне/прекратяване на договора /отказ от покупка - т. 4.1., вр. с т. 5 от Анекс 2/23.06.2008 г./. Счита, че този иск, по своята правна характеристика, е извъндоговорен и не е в обсега на арбитражната клауза, която предвижда арбитрируемост на спорове, възникнали в хода на изпълнение на договора. Искът е за „restitutio in integrum“- т. е. за връщане на даденото на отпаднало основание, каквото представлява развалянето на договора между страните. Това означава, че този иск е извъндоговорен /кондикционен/ и излиза извън предмета на арбитражното споразумение.

По същество на отговора на исковата молба:

Намира твърдението за погасяване по давност на иска в частта му за сумата от 21 900 евро, представляващи 30% от цената на машината, за неоснователно.

Посочва, че съгласно т. 5, вр. с т. 4.1., вр. с т. 3.4. от прекратения Анекс №2/23.06.2008 г., последният се прекратява автоматично, считайки, че купувачът се е отказал от покупката, в случай, че ответникът не изпълни в срок задължението си по т. 3.4. от анекса. За да се сбъдне условието на т. 3.4., т. е. за да започне да тече срока за въвеждане на машината в експлоатация, Г. АД следва да е заплатило сумата от 36 500 евро без ДДС, съгласно т. 3.1.2. от анекса. Погасявайки дължимата по изпълнителното дело сума Г. АД е изпълнило задължението си да заплати на ЕТ В. уговорената сума в т. 3.1.2. от Анекс № 2 от 23.06.2008 г. след решението на арбитражния съд. Изплащането на задължението се установява от издадените от ЧСИ В. Недялков с peг. № 864 удостоверение с изх. №     1682/23.03.2017 г. и уведомление с изх. №1682/23.03.2017 г., издадени по изп. д. № 201686440400059. От момента на изплащане на сумата е започнал да тече и срокът по т. 3.4. от анекса. След изтичане на уговорения срок по т. 3.4., без да е налице изпълнение на задължението, се е сбъднало условието за отказ от покупка, респективно - за прекратяване на договора и реституция на полученото на вече отпаднало основание по чл. 55, предл. 3 от ЗЗД. Именно от този момент - сбъдването на условието за прекратяване на договора и основанието за реституция, съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, вземането е станало изискуемо, респективно - започнала е да тече погасителната давност по чл. 110 ЗЗД.

Отделно от изложеното, в своето решение арбитражният съд приема, че договорът не е прекратен. Преди и през цялото време на процеса пред арбитражният съд ЕТ В. твърди и поддържа, че „договорът не е развален" /стр. 39, абзац последен от арбитражното решение/.

Ищецът намира за неоснователно възражението за прихващане между сумата, платена от ищеца на ответника и дължимата от ищеца на ответника за обезщетение за ползване, алтернативно наем на машина EDALE 430 I за периода от 23.06.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба.

Сочи, че машината никога не е била ползвана и никога не е била въвеждана в експлоатация, още по - малко за предвиденото в договора/анекса предназначение, за да бъдела ползвана. Още по време на арбитражното дело е установено, че „машината не е ползвана” и не може да бъде ползвана за предвиденото между страните предназначение - стр. 31, абзац последен от арбитражното решение. По арбитражното дело е установено също, че провежданите проби са правени „без машината да е била подготвена за въвеждане в експлоатация, както е предвидено в т. 3.4.” от Анекс № 2 - стр. 28, абз. 2 от арбитражното решение. Проведен бил само механичен пуск на машината. Във връзка с това твърдение, ищецът прави искане за назначаване на експертиза. Предвид така направените възражения от страна на ЕТ В., счита, че следва ответникът да посочи каква сума претендира за цитирания период. Възразява срещу каквито и да било дължими суми за обезщетение за ползване, респективно - наем както по основание, така и по размер. Отделно от поддържаното становище, че Г. АД не дължи суми за обезщетение или наем, при условията на евентуалност, изрично прави възражение за изтекла погасителна давност по чл. 111, б. „Б” ЗЗД за претенднраното обезщетение, както и по чл. 111, б. „В” ЗЗД за претендирания наем.

Според ищеца за невъвеждането на машината в експлоатация свидетелства и постановеното арбитражно решение. ЕТ В., в качеството си на ищец по арбитражното дело е претендирал цялата сума, дължима по Анекс № 2 от 23.06.08 г. Арбитражният съд обаче е  отхвърлил иска за последната част от сумата - тази по т. 3.5. от анекса, тъй като по арбитражното дело категорично е установено, че настоящият ответник не е изпълнил задължението си по т. 3.4. от анекса, а именно - да въведе машината в експлоатация, а е направил само тест дали „при натискане на копчето” машината чисто механично ще тръгне.

Уговорката в т. 3.1.2. от прекратения Анекс № 2 за „пуск на сухо с материали” означава машината да се включи в електрическата мрежа и да започне да работи. Как работи, какво произвежда и в състояние ли е да произвежда продуктите, уговорени в Приложение № 1 към Анекс № 2 е могло да се установи едва след въвеждането й в експлоатация по т. 3.4. от анекса. В тази връзка е и посоченото в арбитражното решение, че „тестовете по т. 3.4. са определящи за годността на вещта - стр. 34, абз. 1 от решението.

За невъзможността машината да бъде ползвана свидетелства и фактът, че в края на 2011 г., а именно на 30.12.11 г. ищецът бил принуден да закупи друга машина за производство на алуминиеви капачки, за което прилага фактура. Етикети и до настоящия момент се закупуват от трети лица.

Ищецът моли, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД, да бъде осъден ответника да му върне сумата в размер на 58 400, 00 евро /петдесет и осем хиляди и четиристотин евро/, равняващи се на 114 220, 47 лева /сто и четиринадесет хиляди двеста и двадесет лева и 47 стотинки/ получена на отпаднало основание - прекратен поради отказ от покупка договор, обективиран в Анекс № 2 от 23.06.2008 г. към Договор № ГР 05/25.09.2007г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

В допълнителния отговор, ответникът взема становище по наведените от ищеца твърдения. Посочва, че текстовете на цитираните договорки не водят до извода, че при неизпълнение от страна на продавача и отказ от страна на купувача от покупката договорът се прекратява със задна дата. Твърди обратното, в анекса страните са коментирали горната хипотеза и в т.4.1 са се договорили за последиците - ответникът-продавач ще върне вече платеното, а ищецът-купувач ще върне машината.

След като условията и начина за връщане на направените престации са договорени между страните е налице договорно отношение и точно на договореното в т.4.1 от Анекса е основан иска. Според ответника за да е налице дадено на отпаднало основание договорът трябва да е развален със задна дата и то такава предхождаща направените престации.

Предвид горното и договорената между страните арбитражна клауза в чл. 14 от Договор за доставка на машини № ГР 05/25.09.2007г. счита повдигнатия от „Г.“ АД иск за неподведомствен на съда и моли същият да се произнесе с определение, с което да се отведе и да му се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В случай, че съдът приеме за разглеждане иска като такъв по чл. 55, пр. 3 от ЗЗД, моли същият да се отхвърли като недоказан по основание н размер.

Посочва, че в арбитражно решение от 25.01.2016 г. на АС при БСПП е прието, че договорът между страните е действащ и изрично е посочено, а и такава била търговската и житейска логика, че е в тежест на ищеца, като държател на машината, да покани ответника и му осигури възможност да изпълни задълженията си по т.3 от Анекса. В исковите си молби ищецът заявил изрично, че не е канил ответника да изпълни. Признава, че най-късно с отговора на първоначалната искова молба е получил поканата от ответника, с която му било предложено да осигури място и хора с необходимата специалност и посочи време за изпълнение на задълженията по т.3 от Анекса от страна на ответника, но не направил това, защото според него ответникът можел да изпълни задълженията си и без съдействие. Счита, че при тези обстоятелства нищо не поставя ответника в забава, за да се твърди неизпълнение от негова страна. Посочва, че след подписване на анекса ищецът е изпаднал в забава продължила 9 (девет) години, през които машината е била в негово държане и ползване и няма как да се търси изпълнение по договора, без да се отчете и този факт, влияещ изцяло на договорените резултати от тестовете. Счита за безспорно, че договорът е още в сила и искът следва да се отхвърли.

В случай, че съдът приеме разваляне на договора със задна дата, предхождаща направените престации, прави възражение за прихващане между исковата сума от 114220,47 лв. и дължимата от ищеца на ответника сума за обезщетение за ползване на машина „EDALE 430 I“ за периода от 23.06.2008 г. до датата на завеждане на исковата молба, което е равно на сумата по иска, а именно 114220,47 лв., като относно давностните срокове се позовава на чл. 103, ал.2 от ЗЗД.

Моли съдът да отхвърли предявения иск за сумата от 114220,47 лв., както и да му се присъдят сторените деловодни разноски и такива за един адвокат по представен договор за правна защита и пълномощно.

 

Съдът като взе предвид становищата и доводите на страните, изложени в разменените книжа по делото, намира за установено следното:

 

Съдът определя правната квалификация на предявения иск съобразно изложените от ищеца обстоятелства в исковата молба и отправеното към съда искане. В случая ищецът е изложил обстоятелства за прекратяване на сключения между страните договор и претендира ответникът да бъде осъден да му върне сумата в размер на 58 400, 00 евро /петдесет и осем хиляди и четиристотин евро/, равняващи се на 114 220, 47 лева /сто и четиринадесет хиляди двеста и двадесет лева и 47 стотинки/, получена на отпаднало основание - прекратен поради отказ от покупка договор, обективиран в Анекс № 2 от 23.06.2008г. към Договор № ГР 05/25.09.2007г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата. При това положение съдът приема, че е сезиран с иск по чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД.

Съгласно чл. 19 ал. 1 от ГПК, страните по имуществен спор могат да уговорят той да бъде решен от арбитражен съд, освен ако спорът има за предмет вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение или е спор, по който една от страните е потребител по смисъла на § 13 т. 1 от допълнителните разпоредби на Закона за защита на потребителите. С постигането на арбитражно споразумение, страните се съгласяват споровете, възникнали от определено правоотношение да бъдат възложени на арбитраж. Арбитражно споразумение е съгласието на страните да възложат на арбитраж да реши всички или някои спорове, които могат да възникнат или са възникнали между тях относно определено договорно или извъндоговорно правоотношение.

Възражението за арбитражна клауза има характер на процесуална пречка за развитие на исковото производство пред държавния съд. По делото ответникът е направил възражението за наличие на арбитражна клауза в отговора на исковата молба.

В случая ответникът прави отвод на държавния съд поради наличието на арбитражна клауза – чл. 14 от сключения между страните договор за доставка на машини № ГР 05/25.09.2007г. В чл. 14 от договора е посочено, че всички спорове, възникнали в хода на изпълнение на дейностите по договора, се решават на основата на добронамереност и взаимна изгода за двете страни. При непостигане на съгласие – съгласно действащото в страната законодателство спорове, възникнали между двете страни ще бъдат разглеждани от Арбитраж при БТПП.  

Ищецът не оспорва валидността на арбитражната клауза по договора, но счита, че тъй като договорът е прекратен, то искът му по своята правна характеристика, е извъндоговорен и не попада в обсега на арбитражната клауза, която предвижда арбитрируемост на спорове, възникнали в хода на изпълнение на договора.

В случая спорът между страните се подчинява на института на неоснователното обогатяване и не попада в предвидените в чл. 19 ал. 1 от ГПК изключения. Възникналите спорове относно правните последици за връщане на платени суми по чл. 55 ал. 1 предл. 3 от ЗЗД без основание поради прекратяване, респ. разваляне на договора са обусловени от самия договор, споровете по който страните са възложили на арбитражен съд. За да се произнесе по тях, арбитражният съд трябва да даде отговор на всички спорни въпроси, касаещи валидността на договора. Обсъждането на фактите и обстоятелствата, релеванти към правните последици от прекратяването, респ. развалянето на договора, не нарушава рамките на арбитражното споразумение. Прекратяването или развалянето на договора, съдържащ арбитражна клауза, засяга само материалното правоотношение. Доколкото арбитражното споразумение има самостоятелен характер по аргумент от чл. 19 от ЗМТА, то осигурява възможността на страните за решаване на възникналите между тях спорове съобразно избрания от тях начин – чрез арбитраж /в този смисъл решение № 109/05.07.2012г. по т.д. № 186/2012г. по описа на ВКС, Т.К., ІІ Т.О./

По изложените съображения съдът приема, че между страните е налице валидна арбитражна клауза и компетентен да се произнесе по спора е арбитражният съд. Съгласно чл. 8 ал. 1 от ЗМТА, съдът пред който е предявен иск за спор, предмет на арбитражно споразумение, е длъжен да прекрати делото. Поради това настоящото производство следва да бъде прекратено като неподведомствено на съда.

Съгласно чл. 81 от ГПК, във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски. Съгласно чл. 78 ал. 4 от ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.

В случая ответникът претендира деловодни разноски и такива за един адвокат по представен договор за правна защита и пълномощно. По делото няма данни ответникът да е направил други разноски, освен тези за адвокатско възнаграждение в размер на 3 560 лева, които следва да му бъдат присъдени.

Водим от горните мотиви, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ПРЕКРАТЯВА производството по т. д. № 313/2017г. по описа на Окръжен съд Стара Загора.

 

ОСЪЖДА „Г.“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр. Б., ул. ***да заплати на ЕТ „В.-О.В.“ с ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр. К., ул. “*** сумата от 3 560 лева /три хиляди петстотин и шестдесет лева/, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.

 

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.

 

 

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: